Готини части от РП

- Тервел Шахранов?
- Същия! От моя дом, един висок, кльощав и рус!
- Мхм - момчето я погледна с надежда - Никва идея кой е.
- Какво! Каква Клюкарка си тогава?

- Няма да стане...
- Какво?
- Няма да стане.
- Ма...

Макак така?

Вихрен Вокил написа:- Каква е тази… метла?
А, значи все пак забеляза. Какво път толкова.
-  Казах ти, че не мога да летя на метла – извърта театрално очи. -  Сериозно, Папандреус, сигурен съм, че дори ти го написах. Няколко пъти. Не се шегувах.
- И ще летиш на… това? Каквото и да е – премигва скръстила ръце гъркинята, разглеждайки летателния му уред.
- Четка е. Модифицирах си я -  по метличините все още личат петна от боя, но едва ли би пречило на някого.  -  И тези неща, които избълва за правене от гончиите… мога да ти ги нарисувам още сега, обаче нито едно от тях не мога да изпълня, да си знаеш, предупредена беше -  повдига извинително рамене, преди да последва останалите страдалци към центъра на игрището, стиснал здраво „метлата си” в ръка, без да изчака поредната лекция мрънкане от капитана си.

Дори от време на време поемаше касата, когато Нета решеше да избяга на по пастичка със съседката таласъмка или го пишеше дъждовен и си оставаше у дома... с още пастички. Но можеше ли човек да каже не на пастичките?

Няколко секунди по-късно се появиха бляскави златни букви, изписващи:

О, Желев,
О, титане!
Ти, който бродиш в небесата
и на стръмен бряг
паркираш мерцедеса
със сърцата!

О, Желев,
твоя блясък като пясък
се пренася в сладък крясък
и под тъмното небе
ти ....

Ари изглеждаше смутена. Ина бе нещо средно между стъписана и готова да я удуши с голи ръце. Господин Ягодка не разбираше защо никой не му обръща внимание и изрази недоволството си със звучно „Мяууу”.

Кочо Измирлиев написа:Да търсиш приказен герой с Ари и досадната й котка е като оставиш две маймуни с Йо – йо в стая, сиреч цирка е направо гарантиран. Само въпрос на време е едната да се заиграе с него, а другата да го поиска за себе си и да стане бой, а в света само две неща са по – страшни от маймунски кьотек. Едното е момичешки хокей на трева, а другото са кръстоносните походи.

Някои стари магьоснически семейства вярваха в старите богове - Велес, Чернобог, Перун.... той? Той вярваше в Алеко Константинов на стотачката.

Да се прави на бавачка не бе сред плановете ми за този излет. Уви, вийлите на които смяташе да прати Зина му я върнаха обратно, че чак му и наредиха да я държи под око. И й взеха метлата. Как ли пък не, щял да я държи под око.
- Значи, гремлин- ...  май да прати Зина да посети родителското тяло от женски пол на вийлите и да извърши един род активности, нямаше да бъде добър пример. Особено след като Небесна ги гледаше накриво. Може би щеше да ги метне в езерото..и двата на дръгнат по течението, до... до някъде? Излаз към Дунава, Марица? Нещо?

Нещо в погледа на Арина му говореше, че тя бе готова да му направи преглед на простата без да ползва ръкавици. 

- Какво правиш с кого? – Даргов се облегна на парапета, сякаш се опасяваше, че може да се катурне.
- Пея „Харе Кришна, Харе Рама” с Колева, докато сме със станиолени шапки на главите и се опитваме да осъществим контакт с извънземните – кисело му отговори по-ниското момче.

Две-три обиколки и вдигане на височината. Стигнаха до височина Даргов и половина

Въобще вятър ечи, куидичен играч стене, мила моя майно льо, беше положението с физическата подготовка в отбора.

Капитанът на червеният отбор имаше пособие, в което бяха вплетени гласовете на десет баншита. Знам, че е трудно да си го представите, но кучетата на 50 километра от тук страдаха.

Re: ★ Уроци по Летене

Исмаил Колимечков написа:

Капитанът на червеният отбор имаше пособие, в което бяха вплетени гласовете на десет баншита. Знам, че е трудно да си го представите, но кучетата на 50 километра от тук страдаха.

Нашето малко зло ето тук: 

Re: ★ Уроци по Летене

Едно птиченце бе подшушнало на хиените, че има тайна класация в Мунгав за най-големите разбойници и хулигани. Е, вярно въпросното птиче бе с размерите на носорог и постоянно нагъваше торти, за да може да се търкаля по коридорите. Изненадващото в случая бе, че челни места заемаха Илиян, поне тоз можеше да направи едно Круцио, следван по петите от Вихрен. Морев не беше впечатлен от червенокосият.

Криенето в ъгъла не бе присъщо за добрите хулигани, нито опитите за бягство. Имаше само едно обяснение – този, който бе направил тази класацийка се бе надрусал с гъбки. Или бе използвал тъпи критерии като „О, виж тоз има лунички! Аре второ място!” или „Оле, боже, този пуши цигара! Неее! Това е ужасяващо зло!”.

Имаше по-голяма възможност маймуните да се превърнат в летящи прасета, желираните ягоди да се населят в небесата и айсбергът блъснал Титаник да се върне и да пожелае лека нощ на Леонардо.

 В този момент на него му хрумна нещо. 


 - Всичко или нищо. - помисли си той и запя с пълно гърло. - ДОКО ДОКО ДОКО ДОКО КАЙБА ШЕСКУ КАЛУМАЧ!


 Келпито се вцепени за секунда, заслушвайки се в мелодията на мазната чалгия, която беше хрумнала първа на Симо. 
 
 - Е ся ти видех сметката! - помисли си дългокосия келеш, свикнал с мисълта, че цяла година ще го бъзикат за това.


 - ОЙ ДЖАБАЛЕ-Е-Е-Е-Е!