Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
3 posters

    И отново.

    Арина Орлова
    Арина Орлова
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : И отново. Coin10 35
    Ниво : И отново. Untitl41
    Статистики :
    И отново. Streng10 Сила: 43
    И отново. Shield10 Издръжливост: 43
    И отново. Brain10 Интелигентност: 45
    И отново. Runnin10 Ловкост: 45
    И отново. Magic-10 Магия: 52
    И отново. Clover10 Късмет: 36

    Бобчета : И отново. MangoИ отново. PearИ отново. WatermelonИ отново. SapphireИ отново. EmeraldИ отново. PizzaИ отново. SausageИ отново. CabbageИ отново. CheeseИ отново. BlueberryИ отново. AppleИ отново. BananaИ отново. TuttifruttiИ отново. BaconИ отново. RubyИ отново. HoneyИ отново. ChocolateИ отново. ChiliИ отново. DiamondИ отново. Birthday1 

    И отново.

    Писане by Арина Орлова Пет Авг 18, 2023 3:14 pm


    @Кочо Измирлиев

    Да получиш бележка след поредната смотана симулация, не бе добър знак. Още по-лошо знамение бе да видиш полу-размазани букви из под познат почерк. Явно, въпросният бе бързал прекалено много и не си беше направил труда да се увери, че й оставя нещо четимо.
    С малко повече присвити очи, въображение и магия, за сега разчиташе:

    „ Арина,
    Нападна...ха ме тро...янци,
    (не, не това беше тролове! Що пък хора от историята ще нападат някой??)
    Ела на...в, около...
    (то хубаво искаш да дойда, ама къде???)
    Призрачния лес!

    К...
    арамфил.”

    - Кой по ягодите е този Карамфил? – изсумтя Арина, докато се опитваше да преведе в  нещо подобно на приличен вид, червените си коси. Не познаваше всички ученици от Мунгав по име, но повечето ги беше срещала, ако не в часовете и на куидичното игрище, то по коридорите.

    - МЯУ! – господин Ягодка се изпречи на пътя й толкова рязко, че още малко и щеше да се спъне и да налети на най-близката вийла. Това, както обикновено предизвика истински хаос и за пореден път бе заплашена с редовното – заглушаване, две вечери в тъмна килия без ягодово сладко, много мъчениея и изгаряне на кладата.

    Докато вървеше към „разгаданото” място, в главата й преминаваха всякакви теории. От Желев, който някак си бе дочул за великите й способности в римети и решил да я убие под масата, до пришествие на извънземни...

    Усмихваше се. Определено щеше да им предложи да си вземат вийлите и да се разкарат дружно от Мунгав.

    Разбира се, можеше да се окаже и нещо напълно скучно и нормално. Като някой човечец да си е забравил името и да е решил да си измисли прозвище.
    - Няма никой. – огледа се и въздъхна отново. Котката вече се бе наместила в ръцете й – кой като нея, живот си живееше, ама хайде.
    Щеше да почака две минути, пък да видим кой е този тайнствен Карамфил.

     
    И отново. Untitl15
    Това РП пресъздава ключов момент от Главната сюжетна линия (ГСЛ) на форума. Повече информация относно ГСЛ можете да прочетете тук (клик).

    Яна Вълканова, Ясна Соколова, Ела Благоева, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Кочо Измирлиев
    Кочо Измирлиев
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : И отново. Coin10 95
    Ниво : И отново. Untitl40
    Статистики :
    И отново. Streng10 Сила: 8
    И отново. Shield10 Издръжливост: 14
    И отново. Brain10 Интелигентност: 10
    И отново. Runnin10 Ловкост: 10
    И отново. Magic-10 Магия: 8
    И отново. Clover10 Късмет: 8

    Бобчета : И отново. Sausage

    Re: И отново.

    Писане by Кочо Измирлиев Съб Авг 19, 2023 11:48 pm


    @Арина Орлова

    Да се занимаваш с чорапи, гащи и всякакви други дрехи не бе точно от любимите занимания на Кочо, но никой не изгаряше от желание да се занимава с прането му. С особено нежелание започна със сгъването и оправянето, като за един момент се зачуди няма ли да е по – лесно да събере всичко на топка и така да го пльокне в шкафа си. Фокусира се над тази идея, но я отхвърли бързо. Дори и сега едва си намираше два еднакви чифта чорапи, а какво оставаше да са на една купчина с всичките му одежди, които притежаваше. Вярно можеше да ползва магия, но го смяташе за обидно. Смисъл вярно всичко щеше да стане супер бързо, но така човек се разглезваше. Следващият момент можеше да ползва вълшебство и да си мие зъбите, тогава просто щеше да се превърне в биомаса без самостоятелна мисъл. Така продължаваше с досадните си битовизми докато на леглото му от един чорап не изпадна някаква бележка. Значи някой достатъчно смел можеше да му рови в мръсните чорапи, а да ги изпере НЕ? Тази мисъл го ядоса, ала изкушението към малката хартийка бе по – силно. „Ела в Призрачният лес, имам нужда от теб!“ . Странно, кой пък толкова имаше нужда от Кочо? Бележката бе подписа от някой си „Трендафил Акациев“, чието име не говореше нищо на Измирлиев. Така продължи с оправянето на дрехите си и когато приключи любопитството му надделя, и вече облечен в чисти и спретнати дрехи се запъти към уговореното място.


    Вървеше спокойно и се чудеше сам на акъла си. Това сигурно бе някаква тъпа шега, а като нищо щеше и да е на неговият гръб. Запали си цигара по пътя за да може, когато стигне да е здраво стиснал своята пръчка. В случай, че някой си правеше майтап на негов гръб, то Кочо смяташе да му покаже колко лоша „мишена“ е избрал. Все пак вървеше бавно и се опитваше да се фокусира колкото може. Щеше да е по – хубаво просто да избегне неприятни сблъсъци с други ученици, но почти бе стигнал и в далечината се чу познатото и досадно „МЯУ“. Що щеше тук пък господин Ягодка и от кога стана Трендафил? Това го накара да се размърда и за няма няколко секунди се озова пред котката на своята приятелка, а не след друго изплува от нейде и самата Арина. Измирлиев бе в тотална изненада.

    - Ти пък от кога стана Трендафил? – Обърна с яд към своята дружка, но в нейният поглед също се четеше объркване. За миг двамата седяха и се гледаха объркано при което Кочо бръкна в джоба си и извади въпросната бележка. Без да чака покана Ари я грабна от ръцете му и заби нос в нея.

    - Ама ето, вземи ми я от ръцете без да питаш! – Саркастичната забележка на Измирлиев остана без отговор. Неговата приятелка изследваше жадно парчето хартия толкова съсредоточено, че на Кочо му дойде идея да си наплюнчи пръста хубавичко и да го завре надълбоко в нейното малко сладко ушенце. Все пак и тази идея мина и замина, защото както се казва „Никога не гъделичкай спящ дракон“…

    Ясна Соколова, Юлий Звездинов and Илияна Георгиева харесват този пост.

    Арина Орлова
    Арина Орлова
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : И отново. Coin10 35
    Ниво : И отново. Untitl41
    Статистики :
    И отново. Streng10 Сила: 43
    И отново. Shield10 Издръжливост: 43
    И отново. Brain10 Интелигентност: 45
    И отново. Runnin10 Ловкост: 45
    И отново. Magic-10 Магия: 52
    И отново. Clover10 Късмет: 36

    Бобчета : И отново. MangoИ отново. PearИ отново. WatermelonИ отново. SapphireИ отново. EmeraldИ отново. PizzaИ отново. SausageИ отново. CabbageИ отново. CheeseИ отново. BlueberryИ отново. AppleИ отново. BananaИ отново. TuttifruttiИ отново. BaconИ отново. RubyИ отново. HoneyИ отново. ChocolateИ отново. ChiliИ отново. DiamondИ отново. Birthday1 

    Re: И отново.

    Писане by Арина Орлова Пон Авг 21, 2023 12:10 am


    Арина изгледа момчето подозрително. Нещо в цялата ситуация й напомняше сценарии за нискобюджетен мъгълски филм, ама запази мнението за себе си, за сега. Повдигна елегантно веждата си и издърпа бележката от ръцете на Кочо без да го чака да разкаже историята.

    Бележките изглеждаха индентично. Стари остатъци от пергамент, неясно написани думи. Е, верно в едната почерка бе ръкописен, а в другия печатен, ама това си бяха незначителни подробности. За Ари всичко бе ясно – Кочо бе умрял от скука и вийлите не го занимаваха достатъчно, та беше решил да се прави на гениален.

    - Признай си – ти си Карамфил, нали? – не изчака да й отговори, бутна двете парчета хартия в ръцете му и се наведе, за да хване господин Ягодка. Котката, май си мислеше същото, защото бе започнала да съска към новопоявилия си и да извива гръб.

    Явно още помнеше думите му от първия учебен ден и изразяваше недоволството си.

    - Кви ги говориш? – измърмори седмокурсника и я замери с поглед тип: „Кво пак се случва в тази главица!? Не ги разбирам тез момичета!”. – Що ми е да пращам на себе си бележка?

    Ари вдигна рамена и сбръчка устни.
    Не можеше да каже, че е изненадана от реакцията. Измерлиев винаги бе от онези бисквитки, които остават сурови отвътре, но отвън се препичат до черно.

    - И кой е Карамфил тогава?
    - Трендафил!
    - Както и да е!
    - Нямам си и на идея! Но това значи само едно нещо...
    - ... да, някой не е наред с главата!

    - Не! Време е да го намерим!
    – събеседникът й потърка ръце и изпъчи гърди. Явно Мелачката не го бе изтощила достатъчно и сега си търсеше поле за нови изяви и подвизи.
    - За какво ми е да търся някакъв Трендафил-Карамфил-Бодил? – някога не би се замислила преди да скочи да издирва въпросния из цялото училище. Виждаше се как прави плакат и го закача на вратата на голямата зала: „Издирва се ЦВЕТКО! Моля който го види да го прати в общата стая на Северен вятър!”.
    Въздъхна.

    - Хубаво, ама ти ще се разправяш с вийлите! – щеше да бъде забавно да види Кочо как обяснява на намръщените госпожици, че е по следата на супер известен разбойник с прозвище Трендафил Карамфилов Бодилов.

    Ясна Соколова, Ела Благоева, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Кочо Измирлиев
    Кочо Измирлиев
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : И отново. Coin10 95
    Ниво : И отново. Untitl40
    Статистики :
    И отново. Streng10 Сила: 8
    И отново. Shield10 Издръжливост: 14
    И отново. Brain10 Интелигентност: 10
    И отново. Runnin10 Ловкост: 10
    И отново. Magic-10 Магия: 8
    И отново. Clover10 Късмет: 8

    Бобчета : И отново. Sausage

    Re: И отново.

    Писане by Кочо Измирлиев Вто Авг 22, 2023 8:13 pm


    Някой май си вкара голям таралеж в гащите и щеше да съжалява за това. Да търсиш приказен герой с Ари и досадната й котка е като оставиш две маймуни с Йо – йо в стая, сиреч цирка е направо гарантиран. Само въпрос на време е едната да се заиграе с него, а другата да го поиска за себе си и да стане бой, а в света само две неща са по – страшни от маймунски кьотек. Едното е момичешки хокей на трева, а другото са кръстоносните походи. Та подобно на двете описани маймуни Арина и Кочо все още опознаваха стаята, а котката може би трябваше да мине за импровизираната играчка.

    Все пак Измирлиев реши, че е добра идея да прегледа бележките по – внимателно. Трендафил с карамфил звучи като някакъв екзотичен чай, тоест идеше реч за растения и демек човека, който трябваше да издирят разбираше от треволяци. Толкова простичко беше, направо две и две прави седем.

    - Тъй като си по – популярна от мен, имаш ли си идея кой разбира от такива работи? – Обърна се към своята партньорка в разрешаването на случая с бележките.

    - Какви работи? – Арина винаги е мразила когато Кочо го домързи да обяснява нещо и винаги държеше словореда му и изказването му да е на минимум ниво преподавател.

    - Ми за тези китки, не познаваш ли някой тип да им разбира? – Изглежда след вторият опит Арина го разбра. Потъна в кратък размисъл, а през това време Кочо се чудеше от къде да я похване ако това се окажеше ялова среда. Той и като цяло се чудеше кой дявол го сръчка да се занимава изцяло с това, но понякога се случваха чудни неща по земята. Самият Измирлиев да прояви интерес към нещо нова си беше направо повод госпожица Орлова да направи циганско колело. Тогава Йо – йото се активира. Господин Ягодка изглеждаше се почувства пренебрегнат от своята стопанка и тръгна да се катери върху нея забивайки си ноктите. Ари издаде въздишка на примирение, явно се бе предала в опитите си да вкара тоя звяр в правилният път. Е, какво пък, поне щеше да има интересен маймунски бой…

    Юлий Звездинов харесва този пост.

    Арина Орлова
    Арина Орлова
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : И отново. Coin10 35
    Ниво : И отново. Untitl41
    Статистики :
    И отново. Streng10 Сила: 43
    И отново. Shield10 Издръжливост: 43
    И отново. Brain10 Интелигентност: 45
    И отново. Runnin10 Ловкост: 45
    И отново. Magic-10 Магия: 52
    И отново. Clover10 Късмет: 36

    Бобчета : И отново. MangoИ отново. PearИ отново. WatermelonИ отново. SapphireИ отново. EmeraldИ отново. PizzaИ отново. SausageИ отново. CabbageИ отново. CheeseИ отново. BlueberryИ отново. AppleИ отново. BananaИ отново. TuttifruttiИ отново. BaconИ отново. RubyИ отново. HoneyИ отново. ChocolateИ отново. ChiliИ отново. DiamondИ отново. Birthday1 

    Re: И отново.

    Писане by Арина Орлова Пет Авг 25, 2023 11:51 am


    Вече бе схванала на къде бият нещата – Кочо искаше да го играят детективи и да се промокват из под косите на вийлите, за да „разследват” кой им е изпратил бележките. Арина все още имаше съмнения, все пак Карамфил бе прекалено вдъхновяващо име за както момчето го бе нарекъл „китките” и като нищо можеше да бъде и негово прозвище.

    Върна бележките на седмокурсника. Нямаше нищо кой знае колко специално в тях. Изчака господин Ягодка да се покатери на раменете й, преди да го хване и гушне силно. Рижавият разбойник доволно замърка и хвърли един убийствен поглед на Измерлиев. Все още помнеше случилото се от първия учебен ден и изобщо не го харесваше.

    - Казваш „китки” все едно ще влизаме в час по Билкология. – изцъка с език червенокосата и се ухили. – Или искаш да разпитваш госпожа Звездинова от къде можеш да си набереш карамфили и трендафили за украса на официалната ти роба.

    Засмя се и косите й закриха напълно лицето й. Трябваше й малко време да ги разкара, за да може да види намръщената физиономия срещу себе си.
    - За кво ми е да си загрознявам мантиите с тез китки? – рече Кочо, вперил малките си очи в рижавата козина в ръцете й. – И дръж таз гад далеч от мен, че още имам косми по мантията си от предния път.

    Още смях.
    - Това е котка НЕ е дракон или змей. Нищо няма да ти направи. – червенокосата изглежда не бързаше да задвижи разследването. Затова се наложи събеседникът й да се намеси и да среже забавлението й.
    - Е, знаеш ли кой можем да питаме за китките?
    - Винаги можем да питаме Люба. Тя познава доста повече хора от мен. – вдигна рамене Арина и се подхили, докато гледаше котката в ръцете си. Реално се забавляваше на ентусиазма на събеседника си. Обикновено, като повечето момчета, и Кочо бе страшно незаинтересован от заобикалящият го свят и рядко проявяаше интерес към нещо.

    - А, не! Само не и Люба! Още имам синки от предната й тренировка по куидич.
    Изобщо имаше ли някой, който нямаше бойни рани?
    - Тогава може да разпитваш всеки по коридорите как се казва с извинението, че правиш анкета за вийлите – прокашля се, за да засили ефекта. – „Харесвате ли новия ред? Какво предпочитате като наказание – романтична вечеря с гърмящи змии или давене в чаша вода?”.

    Лош поглед.
    - Като не ти харесва – измисли нещо по-добро!

    Юлий Звездинов and Илияна Георгиева харесват този пост.

    Кочо Измирлиев
    Кочо Измирлиев
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : И отново. Coin10 95
    Ниво : И отново. Untitl40
    Статистики :
    И отново. Streng10 Сила: 8
    И отново. Shield10 Издръжливост: 14
    И отново. Brain10 Интелигентност: 10
    И отново. Runnin10 Ловкост: 10
    И отново. Magic-10 Магия: 8
    И отново. Clover10 Късмет: 8

    Бобчета : И отново. Sausage

    Re: И отново.

    Писане by Кочо Измирлиев Нед Авг 27, 2023 9:40 pm


    Нещо в погледа на Арина му говореше, че тя бе готова да му направи преглед на простата без да ползва ръкавици. Все пак сам си беше виновен, че тръгна подир тъпо парче хартия от прането си. Винаги ставаше така щом проявеше каквато и да е активност, накрая нещото винаги се обръщаше и го захапваше отзад. За негово съжаление трябваше да признае, че госпожицата има право и малко помощ от Люба ще им дойде добре. Всъщност опцията беше или да се обърнат към капитана си по куидич или просто да забравят за всичко да се приберат и да продължат със задачите си все едно нищо никога не се е случвало.

    - Всъщност си права. – Най – накрая наруши мълчанието и стресна господин Ягодка, който явно дремваше в прегръдките на приятелката му. – Трябва да се обърнем към Люба или всичко приключва, та ти реши какво искаш да правим.

    Беше честен с нея, не виждаше смисъл да я лъже. Цяла вечер можеше да шикалкави, но беше безсмислено. Понякога социалният живот бе полезен, спор нямаше. За негово съжаление, Измирлиев си падаше социопат и рядко завързваше нещо повече от приятелство. Да се пита човек как стана другар баш на Арина, но предпочиташе да не задава тоя въпрос. Беше го страх от отговора. Ако бяха супергерои, Арина определено щеше да е Супермен (СуперАри в нейният случай), защото с нейната харизма определено можеше да привлече всеки за нейната кауза. Кочо от друга страна определено щеше да е Батман. Тъмен, несговорчив, който винаги се опитваше да планува всичко до последният детайл. В случая на Измирлиев плановете му често търпяха провали за разлика от тези на въпросният комиксов герой, но все пак по това си приличаха. Та сега и ако Жената – чудо реши да се присъедини към тях, те буквално щяха да положат основи за Лигата на справедливостта. Все пак дали това щеше да се случи бе на плещите на Арина. Кочо имаше пълна вяра в нейната преценка и щеше да се съобрази с нейното решение. Макар ако трябваше да бъде честен пред себе си, наистина го човъркаше кой му бе бърникал в мръсното пране…

    Ела Благоева and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Арина Орлова
    Арина Орлова
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : И отново. Coin10 35
    Ниво : И отново. Untitl41
    Статистики :
    И отново. Streng10 Сила: 43
    И отново. Shield10 Издръжливост: 43
    И отново. Brain10 Интелигентност: 45
    И отново. Runnin10 Ловкост: 45
    И отново. Magic-10 Магия: 52
    И отново. Clover10 Късмет: 36

    Бобчета : И отново. MangoИ отново. PearИ отново. WatermelonИ отново. SapphireИ отново. EmeraldИ отново. PizzaИ отново. SausageИ отново. CabbageИ отново. CheeseИ отново. BlueberryИ отново. AppleИ отново. BananaИ отново. TuttifruttiИ отново. BaconИ отново. RubyИ отново. HoneyИ отново. ChocolateИ отново. ChiliИ отново. DiamondИ отново. Birthday1 

    Re: И отново.

    Писане by Арина Орлова Съб Сеп 02, 2023 12:26 am


    Ти реши какво да правим.
    Всичко приключва.

    Звучеше като сбогуване, но не от нормалните. Думите му бяха толкова прости, но сякаш изрязани от клюкарската колонка на МагЗмей или откраднати от някоя мъгълска теленовела. Може би, Кочо някъде между лятото и настоящия момент се бе зарибил по латиноамерикански или турски сапунени сериали. И сега се вживяваше в ролята на главния персонаж. Само дето в техния филм „принца” носеше ръкавици, злата мащеха бе подпраня на лопата и копаеше дупки, за да прикрие уликите, а вийлите ги замерваха с пияни вишни, пълни с отрова.

    - Всичко е ясно. Ще ти намерим новите дружки – Карамфил и Трендафил. – червенокосата се ухили заговорнически. В нейното съзнание такива неща като мързел и отказване не съществуваха. Затова на Измерлиев не му остана нищо друго освен да я подтичва зад гърба й, докато тя крачише уверено към общата на Северен.

    --

    Пристигнаха за по-малко от 10 минути. През цялото време момчето се опитваше да подвиква на червенокосата да забави крачката и да му се прави на СуперАри.
    Опитите да я хване за косата и задърпа назад не сполучиха. Получи една лапа в лицето от господин Ягодка и предупредително съскане. Тези двамата не се харесваха и бе очевидно колко злопаметен бе рижавия разбойник.

    - Какво е СуперАри? – попита най-накрая Ари, докато влизаха в общата.

    - От Супермен и Лигата на справедливостта. – просто отговори дружката й. Както винаги си мереше приказките и не даваше ненужна и непоискана информация.

    - Оффф, остави. Ето я Люба! – типично в свой „подскачаща желирана ягода”, девойката се се запъти към русокосата да се набута в личното й пространство. Сами можете да се досетите, че не изчака да стигне до нея, а се провикна – Хей, ЛЮБА! Кочо иска да му намериш едни китки, за да си ги закичи в косата! Знаеш ли къде са Трендафил и Карамфил?

    Чу недоволно сумтене зад гърба си.


    @Люба Бюлбулева - ако решиш да се включиш хд

    Ела Благоева and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Люба Бюлбулева
    Люба Бюлбулева
    Ученик, шести курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : И отново. Coin10 256
    Ниво : И отново. Untitl41
    Статистики :
    И отново. Streng10 Сила: 52
    И отново. Shield10 Издръжливост: 46
    И отново. Brain10 Интелигентност: 52
    И отново. Runnin10 Ловкост: 52
    И отново. Magic-10 Магия: 60
    И отново. Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : И отново. TomatoИ отново. CabbageИ отново. BananaИ отново. PizzaИ отново. HoneyИ отново. AppleИ отново. SapphireИ отново. PearИ отново. WatermelonИ отново. EmeraldИ отново. SausageИ отново. BlueberryИ отново. CheeseИ отново. ChiliИ отново. MangoИ отново. TuttifruttiИ отново. CinnamonИ отново. RubyИ отново. ChocolateИ отново. Diamond

    Re: И отново.

    Писане by Люба Бюлбулева Съб Сеп 02, 2023 12:47 pm


    Писмата определено не бяха за тях. Идеята да пъхат бележки в книги в библиотеката беше сецната доста лесно. Я някой друг ще вземе книгиата, я някой ще отмъкне бележка. И сега като Арина изкрещя послението на един от опитите за комуникаця в ухото й... е ясно беше, че тая няма да я бъде.
    Но нямаха време да протакат.
    Всички се чувстваха все по-изтощени и по-изтощени. Сякаш сънят им не успяваше да ги презареди.
    Нещо не беше наред в слънчевия коридор. Добре тва беше ясно от началото. Но в случая... нещо много не беше наред в слънчевия коридор. Това, че беше го избягвала половин година сега щеше да ги хапе по гъза.

    Еее.
    Щеше да се наложи да работи с каквото има.
    Май.
    А сега имаше щастливата да тръгне на трежър хънт Арина и... Кочо. Който определено не изглеждаше щастлив или заинтересуван поначало.
    Щяха ли да се справят? Не искаше да отлага повече.
    Ари си беше надеждна като буре с барут - знаеш какво и горе долу кога да очакваш, ама Кочо? Освен на куидич не го виждаше много, много... а и там нещо се скатайваше. Можеше и да е послушко на вийлите всъщност. Трябваше да внимават около него. 

    - Всъщност знам - как обаче да го извърти пред Кочо, в случай че е леке? - Много ще му отива венец от трендафили и карамфили, ама в случая вие ще сте.
    - Кво?
    - Кочо - Карамфил. Ари ще да е Трендафил.
    - Ти кво пушиш?
    - Става!
    - е поне Арина беше ентусиазирана за кодовите имена. Нищо ще трябваше да са Исмаил и Ясен - К(олимечков)арамфил и Т(ошев)рендафил. Може би беше по-добре. Ясен беше малък за такива неща... а Ис - имаше си други занимания.
    Кочо Измирлиев
    Кочо Измирлиев
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : И отново. Coin10 95
    Ниво : И отново. Untitl40
    Статистики :
    И отново. Streng10 Сила: 8
    И отново. Shield10 Издръжливост: 14
    И отново. Brain10 Интелигентност: 10
    И отново. Runnin10 Ловкост: 10
    И отново. Magic-10 Магия: 8
    И отново. Clover10 Късмет: 8

    Бобчета : И отново. Sausage

    Re: И отново.

    Писане by Кочо Измирлиев Съб Сеп 09, 2023 4:32 pm


    Лигата на справедливостта се събра. Сега трябваше да проследи нишките за да получи необходимата информация и да набият лошите. Това беше простият сценарий, но кога ли нещата около Кочо бяха прости? За да опрости част от нещата винаги можеше да си вземе голямо и зло куче, като това автоматично щеше да разреши един котешки проблем, но сега друго бе важно. Все пак Жената-чудо се оказа полезна, но надали щеше да приближава мистериозните бележки толкова близо до лицето си ако знаеше, че една от тях е била в мръсните чорапи на Кочо, но младежът реши да й спести тази информация.

    В крайна сметка намесата на Люба доведе до получаването на кодови имена. Страхотно, значи имаше развитие по случая. Преди обаче да обсъдят плана, никотиновият глад на Кочо се обади и нямаше търпение да запали една цигара. Остави ги двете сами и те веднага почнаха да си шушукат нещо, сигурно обсъждаха колко е готин и как двете едвам се сдържат да му налетят? Обърна им гръб за да може да пуши спокойно на прозореца и се любуваше на цигарата си.  Тъкмо приключваше и усети нечии пръсти по гърба си, извърна се рязко и пред себе си видя как двете дружки му се усмихваха.

    - Знаем къде да търсим! – Изрече Люба с доста приповдигнат глас. Еха, наистина си я биваше за по – малко от петнадесет минути бе открила първата следа и щеше да ги поведе. Арина също изглеждаше с доста приповдигната настроение, което накара Кочо да повдигне въпросително вежда, все пак беше Батман и трябваше да се съмнява.

    - Тръгвай с нас и ще видиш! – Отсече Арина още преди да си е задал дори въпроса. Това само усили усещането, че без да иска се е оженил за Ари и сега като истински мъж е под чехъла й. Е, какво можеше да се направо, Кочо си бе „мъжки“ мъж, като изкаран от виц и нямаше какво да стори, загаси фаса си и тръгна след тях, а те буквално щяха да започнат да тичат всеки момент. Какво ли толкова успя да открие Люба, че така се забързаха…
    Арина Орлова
    Арина Орлова
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : И отново. Coin10 35
    Ниво : И отново. Untitl41
    Статистики :
    И отново. Streng10 Сила: 43
    И отново. Shield10 Издръжливост: 43
    И отново. Brain10 Интелигентност: 45
    И отново. Runnin10 Ловкост: 45
    И отново. Magic-10 Магия: 52
    И отново. Clover10 Късмет: 36

    Бобчета : И отново. MangoИ отново. PearИ отново. WatermelonИ отново. SapphireИ отново. EmeraldИ отново. PizzaИ отново. SausageИ отново. CabbageИ отново. CheeseИ отново. BlueberryИ отново. AppleИ отново. BananaИ отново. TuttifruttiИ отново. BaconИ отново. RubyИ отново. HoneyИ отново. ChocolateИ отново. ChiliИ отново. DiamondИ отново. Birthday1 

    Re: И отново.

    Писане by Арина Орлова Съб Сеп 09, 2023 5:42 pm


    За разлика от Кочо, който бе осиновил тактиката на щрауса със заровената глава в пясъка, Арина имаше идея какво се случва по тези земи. Или поне не се рееше в облаците, възседнала пухкави облачета и не се въобразяваше, че вийлите са просто група симпатични женици. Но, ако питате момчето, то въпросните искаха да му поднесат чай и да го почерпят с шоколадови бисквитки. Или нещо подобно из между този ред на мисли.

    Измерлиев тактично се бе отеглил до прозореца за цигара, оставяйки двете момичета сами. Това даде възможност на Ари да проведе кратък, но много ползотворлен разговор с Люба. И, не, не темата не се въртеше около „невероятния” вкус за дрехи на тъмнокосият, нито дали смятат да го бутнат скоро от най-високата кула на замъка.

    - Тоз надежден ли е? Нали не е...
    - Не... прекалено е незаинтересован...
    - Сигурна ли си?
    - Аха.
    - Хм.
    - Значи ще отидем в...
    - Да..


    На върха на езика на Ари бе да предложи на русокосата да вземат лопата. Ей, тъй за всеки случай, но не вярваше да се стигне до там. Вярно, Измирлиев живееше в свой собствен свят, където мъченията над останалите ученици за него бяха като разходка в парка. Явно Мелачката не успяваше да го впечатли достатъчно, за да пробие из под вечната му незаинтересованост и ленивост.

    -
    Вървяха през коридорите и единствено Орлова изглеждаше ентусиазирана от кодовите имена и трежър хънта. Седмокурсникът както винаги подтичваше зад тях и си бе лепнал най-обърканата физиономия, която бе премесил с много негодувание.

    - И сега къде отиваме? Какъв е плана? Няма ли да споделите с останалите? – гласът му разкъса перфектната тишина.
    Ех, май щеше да се наложи да му кажат все пак нещо.
    Люба Бюлбулева
    Люба Бюлбулева
    Ученик, шести курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : И отново. Coin10 256
    Ниво : И отново. Untitl41
    Статистики :
    И отново. Streng10 Сила: 52
    И отново. Shield10 Издръжливост: 46
    И отново. Brain10 Интелигентност: 52
    И отново. Runnin10 Ловкост: 52
    И отново. Magic-10 Магия: 60
    И отново. Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : И отново. TomatoИ отново. CabbageИ отново. BananaИ отново. PizzaИ отново. HoneyИ отново. AppleИ отново. SapphireИ отново. PearИ отново. WatermelonИ отново. EmeraldИ отново. SausageИ отново. BlueberryИ отново. CheeseИ отново. ChiliИ отново. MangoИ отново. TuttifruttiИ отново. CinnamonИ отново. RubyИ отново. ChocolateИ отново. Diamond

    Re: И отново.

    Писане by Люба Бюлбулева Вто Сеп 26, 2023 8:36 pm


    - Отиваме към Слънчевия Коридор! - Не че не вярваше на Ари, но пък щом Кочо беше "незаинтересован" то това значеше, че може и да ги изпорти ако се стигнеше да го питат вийлите. Та целта нямаше да я сподели, там където отиваха и за какво им трябваше обаче - е нямаше как да не разбере. - С Ари ще проверим нещо, пък ти ще си ни наблюдателен пост.
    - Много отговорна задача!
    - А. Ми добре.

    Промъкването до Южната кула беше по-лесно отколкото очакваше. С малко заглушаване, че да не им отекват стъпките и сумтенето на момчето, и добре поставени предупредителни изхъсквания от страна на Господин Ягодка, тримата северняци стигнаха до заветния коридор. Не им стигаха часовете, които прекарваха тук пък и сега пак бяха дошли. Е Ари и Люба, Кочо му се налагаше да пренася картофи в Мелачката. То да бяха само и картофи. По това, което беше чувала от Игнат положението там не беше никак розово, но все пак беше олекнало леко след бълчозавъра.
    С малко повече късмет и тук всички групи щяха да са приключили вече.

    Тишина.

    Освен ритмично потракване на часовник.. Чаосвник ли? Чакай! Тук нямаше часовници! Поне не и в коридора, което можеше да значи едно: Симо си беше на поста, както се бяха разбрали. Беше избрал интересен знак да подскаже местоположението си. От една страна беше кофти да не се разбират предварително за знаци, но пък от друга така нямаше как въпросните знаци да бъдат издадени.
    Винаги различни също така.

    За по-сигурно.

    - Симо какво е положението?

    @Симеон Манев поставили сме те на пост да държиш под око дали всички Издигнати и вийли са се изнесли от Слънчевия коридор.

    Симеон Манев харесва този пост.


      В момента е: Нед Май 19, 2024 9:11 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!