Когато учителят стане ученик...

Ина Янакиева: Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"; Галеони : 230
Ниво :
Статистики :
Сила: 74
Издръжливост: 86
Интелигентност: 90
Ловкост: 90
Магия: 104
Късмет: 72
Бобчета :

Post n°1

Когато учителят стане ученик...

by Ина Янакиева Пон Авг 28, 2023 7:18 pm

Когато си Зина и сякаш си се родил с метла и летенето ти е в кръвта, то всичките завъртания, флинтове, подскачания и резки спирания ти се отдаваха.

Когато си Ина, която изпитва ужас да погледне към земята, когато е на два метра над нея, то тези неща не ти се получаваха много. Миналата година ги бе тренирала, бе ходила на Куидичен лагер, тази година отново бе решила да се пробва за отбора. И дори и да го играеше резерва, то трябваше да даде най - доброто от себе си... ,което не бе да я е страх от летенето.

Защо и от какво обаче я бе страх? Сигурно в минал живот бе паднала от метла и умряла по трагичен начин, това бе единственото обяснение. Всъщност, ако питате русокоската тя бе убедена в това. Все едно си бе направила регресия.

- Зина....

- Не! - малката отсече, като генерал преди битка. Не приемаше отказ. Да, вярно - беше предложила на Ина да й помогне и Янакиева се бе съгласила защото виждаше доброто в това. Но като гледаше как Кражова се върти като пумпал на три метра над нея, нещо не й се искаше да опитва. Нали... нали нямаше да прави това? Щеше да се качи на метлата и да си джитка бааавноо наоколо?

Това разбира се не бе първата тренировка на двете момичета, но предните пъти бяха засегнали някакви по-нормални неща. Летене ниско, правила за куидича - честно казано това бе Ина, която си спести много летене, като занимаваше Зина с теория - и съвсем леки подавания на височина метър и петдесет.

- Хайде! - Кражова бе с главата надолу и подаде ръце на Ина сякаш ще я вдигне на метлата. От това сърцето на русото момиче просто слезе в петите й.

- Обърни се нормално, веднага! Ще паднеш!

- Няма да падна! - Зина сякаш се намуси и изду бузки като ядосан джиглипъф, но Ина нямаше как да знае да направи тази референция и просто с въздишка се качи на метлата си и се издигна на два метра и започна леко да лети наоколо, като гледаше нагоре към Зина, а не към земята. Не искаше дори да си помисля за това, че може да падне от метлата и да лети нагоре.

- Миналата година на мача не изглеждаше да те е страх.

- О, беше ме страх. Много. Но след като отбора ми зависи от мен не мога да треперя като лист там... така де. - реално можеше, но бе дала всичко от себе си да не го прави. За да я завземе страхът обаче бе нужен само един поглед надолу... само един.

Ела Благоева, Люба Бюлбулева, Зинаида Кражова and Алина Старков харесват този пост.

Зинаида Кражова: Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"; Галеони : 151
Ниво :
Статистики :
Сила: 30
Издръжливост: 28
Интелигентност: 28
Ловкост: 30
Магия: 32
Късмет: 32
Бобчета :

Post n°2

Re: Когато учителят стане ученик...

by Зинаида Кражова Пон Авг 28, 2023 11:31 pm

Зина спря метлата си и се позамисли за миг. Махна на по-голямото момиче, да я последва и кацна на земята.

-Няма ли да летим?- попита Ина, но не можеше да скрие усмивката си.

Все пак в момента не беше във въздуха.

-След малко. Остави метлата на земята.

-Ама защо?

Безизразното лице на по-малкото момиче не трепна. Янакиева въздъхна и постави летателното пособие на земята. Белокосото момиче направи същото, а след това седна на земята като потупа тревата в знак на другото момиче да направи същото. Ина се чудеше, какво се случва, но всяка минута на земята беше минута по-малко във въздуха. Седна.

-От какво всъщност те е страх? Височината? Да паднеш? Самото летене?- попита Зина.

-Да,- изстреля русокосото момиче.

По-малката не каза нищо. Чакаше пояснение. Една много дълга въздишка по-късно и го получи:

-Страх ме е, че ако падна ще стана на палачинка,- захвана Ина.- А като погледна надолу и всичко ми се преобръща. Стомахът ми сякаш иска да излезе и да си тръгне.

-Защо гледаш надолу?

-Защото натам е мястото, на което искам да съм.

Кражова скръсти ръце, като подпря брадичката си с дланта на едната и се замисли. Наистина беше проблем, че приятелката й не се чувстваше добре във въздуха. Хвърли й един по-особен поглед, което накара другото момиче да потръпне и попита:

-Имаш ли си любима птица?

-Някоя нелетяща.

-Ина…

-Ами нямам, не мисля поне.

Белокоската отново подпря брадичката си и потъна в мислите си. Нова идея:

-Чу е летяща катерица нали?

-Да,- потвърди несигурно по-голямото момиче.

-Когато скочи, за да полети, той не гледа надолу. Инстинктът му е да гледа напред. Където трябва да стигне.

-Знам го това, Зин. Не мога да го приложа. Страх ме е.

-Добре, няма как да станеш на палачинка, ако паднеш, заради заклинанията по самата метла. Има забавено падане най-малкото.

Янакиева някак се затвори в себе си. Третокурсничката се приближи до нея и с леко побутване я накара да легне по гръб на тревистата земя, след това легна до нея.

-Зин, какво…?

-Гледай нагоре.

-Нагоре?

-Нагоре.

Сините очи на момичето се заковаха към небето, което имаше подобен цвят. Тук-там някое облаче. Извърна леко поглед към по-малкото момиче и попита отново:

-Защо нагоре.

-Просто, гледай. Ще ти обясня след малко.

Загледа се в безкрайното небе и зачака пояснението.

-Когато гледаш така, към небето, страх ли те е?- попита я Зина.

-Не.

-Усещаш ли вятъра? Как понякога е малко по-силен?

-Да.

-Страх ли те е от това?

-Не.

-Мислиш ли за земята под себе си в момента?

-Не.

-Когато си на метлата, тя е твоята земя,- подсмихна се леко белокоската.- Тя е твоята упора и сигурност. Всичко останало, което виждаш в момента, всичко което усещаш е същото. Поривите на вятъра са там. Безкрайното небе е там. Само опората ти е различна. И това прави летенето специално. Имаш контрол над „земята“ под себе си. Ти я контролираш, не тя теб.

Докато казваше всичко това не откъсна поглед от небето нито за миг. Ина се извърна леко към Кражова и я изгледа. Искаше да й каже нещо, но третокурсничката прошепна:

-Това е свобода…

Ела Благоева, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

Ина Янакиева: Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"; Галеони : 230
Ниво :
Статистики :
Сила: 74
Издръжливост: 86
Интелигентност: 90
Ловкост: 90
Магия: 104
Късмет: 72
Бобчета :

Post n°3

Re: Когато учителят стане ученик...

by Ина Янакиева Вто Авг 29, 2023 8:09 pm

Свобода...
За нея не беше свобода... по някакъв начин не беше. Защото нямаше доверие на... на какво? Себе си? Метлата? Грифона си? Каквото и да е летателно средство?
- Зин... не е точно така. Когато съм тук знам, че имам нещо на което да стъпя.
- И пак можеш да паднеш. Дали ще паднеш защото ще се спънеш в камък или от метлата е все тая, магиите ще забавят падането ти.
- Да, но няма да забавят ужаса, който ще изпитам докато летя без метла към земята. И тук може да има такива магии, но там, навън в истинския свят това го няма. Когато съм върху грифона си това го няма. - започна да обяснява Ина и се замисли как наистина любимите й птици все бяха някакви нелетящи. Пингвинче, патка (тъй де...,ако можеше да каже птицечовка, това щеше да е), киви. Май само колибрито си беше летящо. Но сърцето й биеше със същата скорост като неговото докато бе на метлата.
- Летиш на грифон? - попита Зина.
- Ъм... от време на време. Опитвам се. Едно момиче от "Лъч" ми помага, Ела.
- ПРЕКРАСНО! - Зина така се въодушеви, че Ина почти подскочи от мястото си на земята.
- Кое му е прекрасното?
- Това означава, че все пак... летиш! Щом можеш да грифон ще можеш и на метла.
- Зина, АЗ летя на метла. Справям се, просто не обичам. Не ми е комфортно, не е моето. Както някои хора не обичат да плуват или ги е страх от морета и океани. С това например нямам проблем.
- Уф!

И така двете постояха още малко в мълчание, легнали на земята. Зина сякаш мислеше някакъв начин Ина магически да полети без страх, а Ина... тя мислеше за съвсем различни неща. Нищо общо с метлата тук и головите стълбове извисяващи се от двете им страни.
- Щом летиш просто ще трябва да опитаме да те накараме да се чувстваш комфортно във въздуха. - започна бавно малкото момиче, а Ина я погледна несигурно. "Да, успех с това".
- Практиката не ме кара да обичам летенето. Не е моето, предполагам.
- И аз не знаех как да рисувам, но ти ме научи. И аз ще те науча!
- Но.. - прехапа устна. Тя самата знаеше как да лети, но реши да не го споделя на Зина. Кражова го знаеше, та задачата й бе по-тежка от това да я научи да лети. Трябваше да я научи да.. не се страхува? Което си звучеше невъзможно.
- Нека да се качим на метлите и бавно да се издигаме нагоре? А и както казах - не е нужно да гледаш надолу. Просто си мисли, че си на 30 сантиметра от земята, не е страшно.
- Мхммм. - мънкането на Ина не беше особено като знак за съгласие, но пък щеше да слуша учителката си и да изпълнява. Кой знае, в края на курса можеше да е следващата куидична надежда, ха-ха.

Ела Благоева, Юлий Звездинов, Зинаида Кражова and Атсу Оттах харесват този пост.

Зинаида Кражова: Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"; Галеони : 151
Ниво :
Статистики :
Сила: 30
Издръжливост: 28
Интелигентност: 28
Ловкост: 30
Магия: 32
Късмет: 32
Бобчета :

Post n°4

Re: Когато учителят стане ученик...

by Зинаида Кражова Сря Авг 30, 2023 2:28 pm

-Добре, по-ниско тогава и отпусни леко единия си крак,- каза й Зина.

-Да си отпусна… ще падна Зин!- изпротестира Ина.

-Няма, дръж се здраво с двете ръце и го отпусни да докосва земята. Ще направим няколко кръгчета така.

Хич не й харесваше тази идея на Янакиева, но реши да послуша. След доста време наместване на летателното пособие, като че ли шестокурсничката успя да запази равновесие, така че единият й крак да опира леко в земята. По-малкото момиче реши да направи същото. Не че имаше нужда от това упражнение, но от съпричастност към новата си приятелка. Все още й беше странно, че има приятели. Направиха две-три обиколки и Кражова направи знак на русото момиче да спре до нея:

-Как е така?

-Не е страшно. Много.

-Да се издигнем малко?- подсмихна се леко третокурсничката.

-Мммм… добре…

Хич не беше сигурна в отговора си, но нямаше как да лети от тази височина. Летене ли се водеше изобщо? Зина коригира височината съвсем леко. Нямаше и половин метър височина и се обърна към другото момиче:

-Така?

-Ами, да пробваме.

Повториха това упраженение няколко пъти. Две-три обиколки и вдигане на височината. Стигнаха до височина Даргов и половина, когато Ина взе да усеща познатото чувство на неспокойност и стомаха й взе да се преобръща.

-Зин…- каза едва.

Белокоската, която летеше леко пред нея се спря и се върна до нея. Протегна се и повдигна леко брадичката на Ина нагоре.

-Гледай напред и леко нагоре,- каза й.- Знам, че го знаеш на теория, но ти трябва и практика. Няма да летим бързо. Няма да се издигаме повече за сега. Свикни така първо.

-Добре, де, ти не мислиш ли за това, че можеш да паднеш? За това, че е високо и е страшно? Не те ли е страх поне малко?- с леко треперещ глас я попита.

Зина се пусна и с двете ръце от метлата, скръствайки ги отново пред себе си и взе да мисли. Това й движение стресна Янакиева и по-голямото момиче беше сигурна, че й е излязъл някой и друг бял косъм в този момент.

-Хвани се за метлата, моля те!

Кражова й хвърли един объркан поглед, но видя уплаха в очите й и се хвана. Целта беше да й помогне да се отпусне малко на метлата, не да я стресира допълнително. И някак отговора на въпросът се появи:

-Не бих казала, че нямам притеснения. Винаги нещо може да се обърка. Един по-силен порив на вятъра, внезапна мъгла, облак… Но нещо може да се обърка каквото и да правиш, Ин. Дори докато рисуваш. Може да получиш мазоли, крампи, може да ти се забоде треска от някой молив или четка…

-Не може да ти се забие треска от молив или четка,- включи се объркано русото момиче.

-Разбираш ме какво искам да ти кажа. Ако не поемаш поне малко рискове, все едно не си живял.

-Зин, ти си търсиш белята с начина, по който летиш.

-Не си търся белята. Търся си лимита.

-Ем, май намерихме моя,- пак погледна надолу Ина.

Зина веднага повдигна брадичката й. Осъзнаваше, че звучи като малък философ, докато обясняваше на Янакиева. Подсмихна се по психопатски и тръгна с бавен ход да лети напред, и съвесм малко по-нависоко.

-Добре, тогава си представяй, че пред теб или над теб лети Вихрен и трябва да го настигнеш, за да го гушнеш,- каза малката през лек, едва доловим смях.

Ела Благоева, Ина Янакиева and Алина Старков харесват този пост.

Ина Янакиева: Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"; Галеони : 230
Ниво :
Статистики :
Сила: 74
Издръжливост: 86
Интелигентност: 90
Ловкост: 90
Магия: 104
Късмет: 72
Бобчета :

Post n°5

Re: Когато учителят стане ученик...

by Ина Янакиева Сря Авг 30, 2023 9:11 pm

Ако трябваше по някакъв начин да се опиша Ина щом станеше дума за Зина и нейните "маневри" без ръце, без крак, без два или висене от метлата, то Ина бе майка квачка, която (както Ари обичаше да казва) "не позволява нищо забавно" да отрочето си. Не, че Зина й беше отроче, но образно казано.
Всеки път всичко й е обръщаше, когато малката - или някой друг - направеше такова нещо. Като да си пусне ръцете и да балансира ей така на метла. Но някои хора бяха родени за това, други май със все метлата. Ина познаваше поне трима такива...

- Добре, тогава си представяй, че пред теб или над теб лети Вихрен и трябва да го настигнеш, за да го гушнеш. - Чувайки това русокоската прибоди цвета на домат, а очите й се разшириха към Зина. Какви ги говореше по дяволите!? Защо й трябваше да.... да настига Вихрен, че да го прегръща.. то не бе точно така, както тя си го представяше. Те двамата... ами такова... нали, все пак... си бяха другарчета?!
Пое си дълбоко въздух и погледна към Зина докато двете съвсем леко започнах да обикалят, а малкото момиче отново се засмя.
- Не е това което си мислиш! - сряза я Ина. - А и..., ако Вих лети на метла пред мен... то лесно ще го догоня и с тази си скорост. Първо той няма да иска да лети, следователно няма да го направи. Ако все пак по някакви всевисши сили е на метла... ще се опитва да не падне от нея. И май да му се натреса да го поддържам там ще му е от полза, а и -
- Добре дее!! Знаеш какво имах предвид! Трябва ти стимул, мисли си за него.
- Защо ще мисля за него? Все едно да ти кажа 'Мисли си за Юлий"
- Иуу! - Зина сякаш бе алергична на тема момчета, щом опреше до нея, или като цяло на тема социални контакти. Дори Ина, като почетен официален приятел, все още не я прегръщаше или докосваше. - И знаеш защо!
- Не... не знам!

С тези думи Ина се вдигна малко нагоре, като се опитваше да игнорира Зина и нейните подмятания, защото й ставаше хем неудобно, хем усещаше някакви пеперуди в стомаха, хем бузите й бяха още по-червени. Да си била мислила за Вихрен... ще й даде един Вихрен тя а белокоската, та ще се чуди от къде й е дошъл.
- Яяя виж колко добре се справяш когато не мислиш реално за летенето.
- А? - беше се разсеяла толкова много, че дори не бе усетила колко се бе издигнала и как спокойно летеше. За миг главата й се наведе надолу сякаш да погледне.
- НЕ ГЛЕДАЙ! Мен ме погледни! - нареди учителката й, а Ина направи точно това, погледна Кражова.
- Д-добре... искам ли да знам колко високо сме? - прошепна.
- В хамстери, в метри или в Даргов да ти го изкажа?

Ела Благоева, Зинаида Кражова and Лилиян Кардамова харесват този пост.

Зинаида Кражова: Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"; Галеони : 151
Ниво :
Статистики :
Сила: 30
Издръжливост: 28
Интелигентност: 28
Ловкост: 30
Магия: 32
Късмет: 32
Бобчета :

Post n°6

Re: Когато учителят стане ученик...

by Зинаида Кражова Чет Авг 31, 2023 11:29 am

-Май по-добре да не ми казваш,- смотолеви Янакиева.

Изкушаваше се да погледне и сама да прецени, но Зина я следеше изкъсо. Моментът, в който се опиташе да хвърли дори половин поглед надолу следваше:

-Не натам. Към мен.

Как изобщо забелязваше? През това време белокосото момиче постоянно сменяше височината им. Ту нагоре, ту надолу. После леко надясно, леко наляво. Ина я следваше без особени проблеми. Или поне без привидни такива.

-Хайде да вдигнем темпото,- предложи малката.

-Аааааъъъъъ…

Погледна надолу. Вкопчи се в метлата, гушкайки я. Ина заприлича на намлко коте, което се беше самозаклещило на високо дърво и го беше страх да слезе. Зина поклати леко глава. Методът с разсейването работеше, но момента в който се върнеше обратно в реалността по-голямото момиче отново блокираше. А всичко вървеше така добре до преди мигове.

-Искам да сляза, Зин,- измрънка с треперещ глас Янакиева.

Надали беше летяла толкова високо до сега. Намираха се високо над трибуните. Третокурсничката се приближи до нея, хвана метлата й и се захвана да я насочва надолу. Смъкна ги на около метър, или по новата скала на измерване – на половин Даргов, от земята и каза някак меко:

-Така по-добре ли е?

-Д-д-да…ох,- измънка Ина.

-Не беше забелязала, колко е високо докато не ти казах, че променяме нещо.

По-малкото момиче се приближи до другото и с пръстче я почукна съвсем леко по челото.

-Всичко е тук Ин,- отново този мек тон.- Сама се спираш.

Русокоската се потърка по челото и погледна нагоре. Никога не беше летяла толкова високо до сега. И наистина не се беше замисляла за височината, докато Зина не подхвърли предложението за скоростта. Погледна към нея и й кимна:

-Да опитаме пак?

-Опитваме пак.

Белокоската се завъртя и тръгна бавно на тази височина, а Ина я последва. „С какво мога да я разсея“, мислеше си наум Кражова, докато плавно изменяше посоката на летене.

Ела Благоева, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

Ина Янакиева: Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"; Галеони : 230
Ниво :
Статистики :
Сила: 74
Издръжливост: 86
Интелигентност: 90
Ловкост: 90
Магия: 104
Късмет: 72
Бобчета :

Post n°7

Re: Когато учителят стане ученик...

by Ина Янакиева Чет Авг 31, 2023 5:20 pm

Че всичко бе в главата й й беше ясно. Но докато летеше и мислеше за земята под себе си и метрите, които я деляха от нея, то Ина преставаше да мисли за това. Или други неща. Само в куидича вниманието й беше заето от други от случващото се наоколо и знаеше, че трябва да се фокусира върху него. Сега тук.
- Рецитирай ми стихче.
- Моля? - Ина изгледа Зина странно. Какво да й рецитира? Стихче? Сети се за магьосническата детска градина в която беше и я караха да рецитира едно стихотворение на Пушкин, на руски разбира се, където се говореше за русалки, котки и къщичката на Баба Яга на кокоши крака.
- Да! Като мислиш за стихчето, то няма да мислиш за летенето и ще си свободна. При теб проблема е в главата ти! - защо малката звучеше толкова щастлива да анонсира това?
- Много мило Зина... - смръщи се. - Това ли е милият начин да ме наречеш.. луда?
- Не съм казала, че си луда. Просто, че трябва да спреш да мислиш. - и направи един лупинг от който на Янакиева всичко й се преобърна. - Чакам си стихчето. Или песничката. Аз съм твоят Дядо Коледа.
- Дядо Коледа ли? Че защо? - премигна отново срещу нея.
- Защото, ако не кажеш стихче или не изпееш песничка Дядо Коледа няма да дойде, разбира се!
- Май него съм го надраснала преди няколко години. - прошепна русокоската и поклати глава. - Не е като да е истина-
- КАК ТАКА НЕ Е ИСТИНА?
- Имам предвид, че.... - дали току що не бе разбила едно детско сърце, като заяви, че Дядо Коледа не съществува? Мамка му!
- Шегичка! - усмихна се Зина.
- Тоя тип шегички от Даргов ли ги учиш? Знаеш ли... трябва да... си преразгледаш кръга от приятели. - дългучов май не влияеше добре на Зина, хич даже. Но той на никого не влияеше добре. А Ина дори бе дочула, че е научил белокосото момиче да се усмихва. И то по доста ... съмнителен начин.

И така разговора им за Дядо Коледа продължи още няколко минути, ако и двете бяха повече запознати с мъгълската култура, Зина сигурно щеше да е "бате Енчо" , а не "Дядо Коледа" , но това сякаш бе без значение - искаше си стихчето от Ина и толкоз. Или песничката, в краен случай. А на никой не му трябваше да слуша как Ина пее... не бе чаак толкова добре. Но никой не бе перфектен или умееше всичко.
- Да видим... - и започна да ровичка в главата си за стихче, което да каже на Зина, след което започна силно да рецитира.

Патенцата плуват

в бистрия поток.

Днес им преподават

първия урок.

Мама Белогушка

пляска със крилца –

Смел бъди, Пъструшко

па,па,па,па,па.

Патенцата леко

махат със крилца.

Гледат отдалеко

селските деца.

Маха с кърпа весел

старият жабок –

Много ми хареса

първия урок.

Ела Благоева, Люба Бюлбулева and Зинаида Кражова харесват този пост.

Зинаида Кражова: Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"; Галеони : 151
Ниво :
Статистики :
Сила: 30
Издръжливост: 28
Интелигентност: 28
Ловкост: 30
Магия: 32
Късмет: 32
Бобчета :

Post n°8

Re: Когато учителят стане ученик...

by Зинаида Кражова Чет Авг 31, 2023 11:16 pm

Зина се залсуша в стихчето и тръгна да лети бавно напред. Ина я последва, като продължаваше да рецитира. Белокосата измени траекторията им няколко пъти, но не увеличи височината прекалено много. Беше решена този път, този им опит да е успешен. Стихчето беше доста приятно и на малката й допадна, но като всичко – имаше си край. Преди Янакиева дори да се опита да си помисли да погледне надолу:

-Ново стихче, давай!- заповяда третокурсничката.

-Ама…

-Не те чувам!

Русокосото момиче много бързо взе да прехвърля варианти в главата си. Песен ли да е… стихче ли…

-Ин, сериозно. Стихче!- пак се обади „учителката“.

Ина просто взе да рецитира някаква песен? Или приказка? Кой знае, а и нямаше значение какво е. Докато си човъркаше мозъка с това, успяваше да лети безпроблемно. Не само, че бяха увеличили височината, но и се бяха ускорили. И то с темпо като за Куидич, по преценка на Кражова. По-малкото момиче се подсмихна леко, беше доволна. Искаше обаче да пробва дали могат да се издигнат още нагоре. Не, че подготвяше Ина за търсач, но й се щеше да пробва още малко и когато ученичката й приключи с поредното рецитиране, попита:

-Знаеш ли стихотворението за белия папагал?

-Не се сещам така.

-Слушай, бял папагал… стига вече си крещял…

-…че ще се разсърди пръв… силният и страшен лъв,- продължи Ина.

-Знаеш го!

-Знам го,- изсмя се леко русокоската.

Май за първи път днес усмивката й се беше появила на лицето. Зина забави малко, че да застане точно до нея, кимна й в знак да го рецитират заедно, като постоянно сменяше треакорията си на летене, а пък Янакиева някак инстинктивно я следваше. Нищо особено разбира се, без лупинги и тем подобни. Та захванаха се със стихчето:

Слушай, бял папагал,

стига вече си крещял,

че ще се разсърди пръв

силният и страшен лъв,

после жълтата тигрица,

после хитрата лисица,

мечките,

буболечките -

всички ще надигнат глас!

И с хобота си тогаз

чичо Слон като запръска,

ти ще станеш мокра гъска!

Шестокурсничката отпусна гласа си с последния ред от стихчето. Посмя си се както си му е реда, а Зина просто вдигна леко рамене, изкарвайки въздух през носа си – нейня си странен смях. Спря възхода им и застана точно пред по-голямото момиче:

-Как се чувстваш в момента?

-Странно, но добре.

-Искам, когато летиш постоянно да си рецитираш нещо наум. Може и тихичко на глас. Така летиш добре.

-Ами ще опитам.

-Хайде опитай по пътя надолу.

Казвйки това, Зина с бясна скорост се засили към земята, като хвърляше по един поглед към другото момиче.

-ЗИНА!!!!- Ина се вкопчи в метлата си веднага щом видя височината, на която беше.

Припомни си бързо думите на по-малкото момиче. Стихчета.

-Папагалченцето, бяло… цял ден си играло… ох, не. Не беше така,- замрънка си под носа и насочи метлата си надолу.

Плавно се заспуска към земята, като през цялото време си рецитираше на ум нещо. И тя самата не беше сигурна какво, тъй като беше смесица между поне петнадесет други неща. И някак неусетно краката й бяха на земята. Зина я чакаше, доволна… с психарската усмивка… Янакиева трябваше да поправи тази глупост научена от Даргов…

КРАЙ

Ела Благоева, Максимилиян Шарков and Атсу Оттах харесват този пост.

Български магически свят

Когато учителят стане ученик...

Когато учителят стане ученик...

Re: Когато учителят стане ученик...

Re: Когато учителят стане ученик...

Re: Когато учителят стане ученик...

Re: Когато учителят стане ученик...

Re: Когато учителят стане ученик...

Re: Когато учителят стане ученик...

Re: Когато учителят стане ученик...

Similar topics

Similar topics

Критерии за търсене

Display results as : Мнения Теми
Advanced Search