Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    Да би мирно седяло...

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Да би мирно седяло... Coin10 31
    Ниво : Да би мирно седяло... Untitl40
    Статистики :
    Да би мирно седяло... Streng10 Сила: 18
    Да би мирно седяло... Shield10 Издръжливост: 16
    Да би мирно седяло... Brain10 Интелигентност: 14
    Да би мирно седяло... Runnin10 Ловкост: 10
    Да би мирно седяло... Magic-10 Магия: 22
    Да би мирно седяло... Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Да би мирно седяло... PearДа би мирно седяло... MangoДа би мирно седяло... SausageДа би мирно седяло... SapphireДа би мирно седяло... EmeraldДа би мирно седяло... CabbageДа би мирно седяло... Chocolate 

    Да би мирно седяло...

    Писане by Яна Вълканова Съб Юли 29, 2023 7:55 pm


    @Тервел Шаханов


    Яна не можеше да спи. Това не беше нещо ново, напоследък много трудно заспиваше и после се събуждаше от кошмари, а после го караше на автопилот през деня. Та, поправка, Яна отново не можеше да спи. Въртя се, въртя се и накрая просто се измъкна от леглото и реши да се поразходи. Може би по това време нямаше да има досадни вийли в кухнята и никой нямаше да ѝ попречи да си направи чаша горещо какао? Или просто да... Просто да се разкара от тук, за да не гледа в тавана, докато навън започне да се развиделява. Колко беше часът изобщо? Вероятно около полунощ, все още имаше време да се наспи, но очите ѝ просто не искаха да се затварят.

    Обу си обувките, но не смени пижамата с дрехи за навън, а само си наметна халат. Така ако я сгащеха някъде, можеше да излъже, че ходи на сън, пък кецовете доста лесно се събуваха. Проблемът в цялата работа бе, че нямаше как да използва пръчката си за светлина, защото така спипването ѝ беше в кърпа вързано и се наложи да разчита на нощното си зрение.

    Нямаше такова. На няколко пъти се препъна в тъмницата и щеше да падне в нечие легло, но се закрепи по някакво чудо. Дръжката на вратата на спалното помещение също реши, че трябва да ѝ се противопоставя. После имаше вийла в общото помещение, но тя като че ли бе влязла само да хвърли едно око и после доста бързо се разкара. Яна изчака, преди да излезе от общата стая, за да не се натресе право в нея, като за всеки случай се огледа хубаво (и доколкото можеше) и в двете посоки по коридора, преди да предприеме пътешествието си.

    Тъкмо се бе измъкнала от кулата, когато дочу стъпки. Ама разбира се, че щяха да я заловят едва ли не в началото. Защо изобщо се бе заблуждавала? Тия амулети не им ги бяха сложили за красота все пак... Все пак притаи дъх и се опита да се слее със стената, която бе зад нея, само за да установи, че това не бе никаква вийла, ами Тервел Шаханов. Явно бързаше, защото я подмина или наистина не я беше забелязал. Като се замислеше, той изглеждаше доста добре като за момче, може и да имаше нещо вийленско в него... Както и да е, тя си имаше свои неща, за които да се вълнува, пък и Ян не го харесваше особено след инцидента с банските гащи. Обаче накъде толкова беше тръгнал по това време на денонощието, а?

    Какао. Беше тръгнала за какао, нямаше какво да се чуди повече, след като нищо лошо не се беше случило. Можеше просто да си продължи по пътя, обаче нещо я загриза и нямаше да ѝ даде мира, докато не се поддадеше. Може и да не беше съвсем жена още, но женското любопитство надделя и Яна идобщо не разбра кога е тръгнала след по-голямото момче. И какво щеше да стане, ако я хванеше, че го следва? Нищо по-лошо от това да я хванат церберите, всъщност. Пък и винаги можеше да му поиска автограф или нещо подобно!

    "Че за какво ти е автограф?" - попита Яна от главата ѝ.
    "От къде да знам!"

    Ами, преследване щеше да бъде.

    Пейо Желев, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : Да би мирно седяло... Coin10 9
    Ниво : Да би мирно седяло... Untitl40
    Статистики :
    Да би мирно седяло... Streng10 Сила: 18
    Да би мирно седяло... Shield10 Издръжливост: 10
    Да би мирно седяло... Brain10 Интелигентност: 22
    Да би мирно седяло... Runnin10 Ловкост: 14
    Да би мирно седяло... Magic-10 Магия: 8
    Да би мирно седяло... Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : Да би мирно седяло... PearДа би мирно седяло... MangoДа би мирно седяло... SapphireДа би мирно седяло... SausageДа би мирно седяло... WatermelonДа би мирно седяло... Emerald

    Re: Да би мирно седяло...

    Писане by Тервел Шаханов Пон Юли 31, 2023 10:20 pm


    Тервел разтвори раницата си с две ръце, за да провери отново дали е взел всичко необходимо. Имаше одеяло, бутилка с вода, храна, лепенки, марля... Пакетът с лепенките привлече вниманието му. Беше една доста голяма кутия, върху която на розов фон бе нарисуван мъж със синя униформа и палка в ръка. В бяло балонче, излизащо от устатата му, с наклонени букви бе написано: „СТОП!“. Пред мъжа имаше изобразен път, осеян със стилизирани червени капчици, които разполага с очи, уши, че даже и вежди. Тервел не харесваше особено Мъгълознание и така и не беше научил какво е регулировчик, затова картинката винаги му изглеждаше много странна. Отделно не беше очаквал, че някога ще опре до мъгълски стоки от каквото и да е естество: кому са нужни лепенки и марли, когато имаш магическа пръчка? Е, така си беше, но за жалост, се бе изправил пред два малки проблема. Първо, не владееше лечебните заклинания толкова добре, колкото трябваше. И второ, не можеше да прави адекватни магии непосредствено след пълнолунието, тъй като целият му мозък се намираше в състояние на пълен шок. Поради това се наложи да опознае доста добре мъгълските аптеки. Нещата, които ползваха, не бяха много ефективни, но поне му позволяваха да закрепи положението.
     
    Макар че Тервел вече беше преминал през поне 12-13 пълнолуния, все още изпитваше ужас всеки път. Едва ли някой можеше да свикне с такова нещо. Вярно, че трансформациите ставаха по-непродължителни, но болката си бе една и съща: пронизваща, нетърпима и всепоглъщаща. А на следващата сутрин се будеше със счупени пръсти, рани по гърдите, охлузвания, синини. Прекрасната му чиста кожа се беше превърнала в лунен пейзаж, с толкова много белези, които го караха да се мръщи всеки път, когато се погледнеше в огледалото.
     
    Вълчият му проблем (така го наричаха с Ясна и Арина – единствните, които знаеха) стана още по-сериозен, когато тази година върху всичко се добави и напрежението да живее във фанатичния нов строй на мунгавските вийли. Тервел беше свободолюбив и не можеше да си представи да живее в свят, в който да не ходи на Театрален кръжок, но уви, трябваше да се примири. Отгоре на всичко през лятото беше избягал от вкъщи, живееше съвсем сам в една миниатюрна къщичка и най-важното: нямаше пари. Налагаше се да продава някои от златните си гривни и дизайнерски мантии, за да свързва двата края. Същевременно искаше да поддържа и представата у останалите, че все още е богаташ, а това означаваше да носи една дреха повече от два пъти и други подобни извращения. Последица от безпаричието му бе и това, че вече не можеше да си позволи скъпата отвара от вълче биле, която му позволяваше да прекарва трансформациите си безопасно в Призрачния лес (легнал до някое дърво, неспособен да помръдне). Сега не можеше да се измъкне от замъка, тъй като на врата му висеше медальон, който позволяваше на всяка вийла да разбере къде точно се намира през нощта.
     
    Друго сериозно притеснение, което имаше Тервел, беше свързано с факта, че на Самодивския фестивал преди една година бе прецакал първоначалния план на Параскева – новата им директорка (разбира се, всички я познаваха само като Силвана). Буквално я бе изтикал от съзнанието си в най-решаващия момент, което със сигурност доста я беше ядосало. Страхуваше се от отмъщение, поради което бе решил да мълчи пред всички за случилото се. Тервел не беше алтруист и винаги щеше да мисли първо за себе си и след това за останалите. Поради това още на първия учебен ден взе ключово решение: да стане пръв приятел с всяка една вийла в това училище. Това му осигури доста протекции, включително една много удобна уговорка с леля Радина да го заключва всяко пълнолуние в Оазиса, уж за някаква много дълга симулация. Така нямаше да трябва да дава пари за отвара от вълче биле, да излиза извън замъка и да поставя в опасност разкриването на тайната. Леля Радина не се интересуваше много то това, че е върколак, но страшно държеше на доносничеството му по адрес на леля Нелина.
     
    И така, след като си провери чантата, Тервел се отправи към Оазиса. Беше решил да прекара цялата събота там, за да релаксира в езерцето с чаша джин, а неделя вечерта да посрещне пълнолунието. Леля Радина се съгласи да го заключи по-рано и да го отключи в понеделник сутринта, но му направи забележка, че сам се поставя в риск, оставяйки толкова дълго там. Тервел също смяташе, че не е най-умното нещо на света, но преживяването преди всяко пълнолуние беше много напрягащо, а този месец – дори повече от нормалното. Буквално беше на прага да убие някой по коридорите. Заслужаваше една вечер на спокойствие.
     
    Леля Радина го чакаше пред отворената врата към Оазиса с типичното си намръщено изражение. Беше доста възрастна, но достолепна дама, която обичаше да носи кожени палта върху мантията си.
    По-бързо, преди малко спипах една ученичка да се навърта наоколо – каза вийлата, натиквайки го в стаята.
    – Да, просто обожават да идват в Оазиса да се мляскат – отвърна Тервел с отегчен тон. – Но пък...
     
    Гласът му беше заглушен от тръшването на вратата и странното тихо щракане, което показваше, че вратата е магически запечатана, така че дори „Алохомора“ не работеше. Все пак не можеха да рискуват някой да се опита да влезе по време на пълнолунието.
     
    Тервел се беше отправил към любимото си място в Оазиса, когато един глас така го стресна, че се подхлъзна на един камък и падна по гръб в езерото:
     Доста готина мацка е тази вийла, а?

    Яна Вълканова, Ела Благоева, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Да би мирно седяло... Coin10 31
    Ниво : Да би мирно седяло... Untitl40
    Статистики :
    Да би мирно седяло... Streng10 Сила: 18
    Да би мирно седяло... Shield10 Издръжливост: 16
    Да би мирно седяло... Brain10 Интелигентност: 14
    Да би мирно седяло... Runnin10 Ловкост: 10
    Да би мирно седяло... Magic-10 Магия: 22
    Да би мирно седяло... Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Да би мирно седяло... PearДа би мирно седяло... MangoДа би мирно седяло... SausageДа би мирно седяло... SapphireДа би мирно седяло... EmeraldДа би мирно седяло... CabbageДа би мирно седяло... Chocolate 

    Re: Да би мирно седяло...

    Писане by Яна Вълканова Пон Юли 31, 2023 11:06 pm


    Ще трябва да ви споделя, не точно с гордост, че този глас принадлежеше на Яна. Точно така, на наша Яна, която бе решила, че в идеята да преследваш някого по коридорите нощес няма нищо странно. Естествено, тя нямаше намерение да го последва чак до тук, но за малко да се нахака право в леля Радина и трябваше бързо да импровизира, а после вече беше късно да избяга. Само нямаше идея защо лелята го затвори тук. Наказание?

    ЦАП!

    Тервел се озова по гръб в езерото.

    - Това някакъв завоалиран начин да кажеш, че си падаш по нея ли е? Защото ако да – имаш много странен вкус за... жени. Все си мисля, че „Хвани си кака да те отрака” върви повече за някоя, на която не се налага да викаш „лельо”, но какво ли разбирам аз?

    Дърдореше. Винаги го правеше, когато се чувстваше дискомфортно, а в момента нивата на дискомфорт така се бяха завишили, че можеха да преминат през всички илюзии и да пробият тавана. Меко казано не беше очаквала нещата да се развият точно по този начин. Искаше просто да види къде толкова се размотава Шаханов, а то...

    - Какво правиш тук? – по-голямото момче успя да се окопити и се втренчи в нея.
    - П-пижамено парти? – опита се да му отправи усмивка – Добре де, проследих те.

    Нямаше смисъл да се опитва да лъже, нито пък къде да избяга. Рано или късно последствията от действията ти те настигат и е по-добре да си готов да ги посрещнеш с отворени обятия – все пак сам си се набутал.

    - Проследила си ме? Защо?
    - Ще ми повярваш ли ако ти кажа, че дяволите ме накараха? Мислех да ти кажа, че искам автограф, но едва ли ще ти прозвучи по-достоверно... А и нямам средство за писане.

    Да, ако имаше средство за писане, щеше да напише на челото си ИДИОТКА, за да не вземе някой случайно да се обърка като си изгражда първото впечатление за нея. А Тервел защо изглеждаше толкова... даже не беше неприятно изненадан, в очите му се прокрадваше нещо, което според Яна най-много граничеше с ужас. Сигурно си мислеше, че ще го занимава с някакви глупости, или ще му се обяснява в любов (Ян би получил мозъчен кръвоизлив само от идеята за това), или каквото там си мислеха по-големите момчета за по-малките момичета. Да си мисли. Тя нямаше намерение да му пречи още дълго време.

    - Е, това беше забавно, но мисля да те оставям! Прощавай, ако нещо... – Яна напъна дръжката на вратата, но тя на свой ред реши да ѝ се опъне.

    Ха-ха, много весело. Естествено, че щеше да се затрудни с нещо елементарно като отварянето на най-обикновена врата и да се изложи още повече. Хайде сега малко по-сериозно.

    Натисна по-силно, но това се оказа недостатъчно добър аргумент за вратата, която продължаваше да не помръдва.

    - Слушай какво – започна момичето и извади магическата си пръчка – Алохомора!
    - Няма да стане...
    - Какво?
    - Няма да стане.
    - Ма...

    Макак така?

    Пейо Желев, Ела Благоева, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : Да би мирно седяло... Coin10 9
    Ниво : Да би мирно седяло... Untitl40
    Статистики :
    Да би мирно седяло... Streng10 Сила: 18
    Да би мирно седяло... Shield10 Издръжливост: 10
    Да би мирно седяло... Brain10 Интелигентност: 22
    Да би мирно седяло... Runnin10 Ловкост: 14
    Да би мирно седяло... Magic-10 Магия: 8
    Да би мирно седяло... Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : Да би мирно седяло... PearДа би мирно седяло... MangoДа би мирно седяло... SapphireДа би мирно седяло... SausageДа би мирно седяло... WatermelonДа би мирно седяло... Emerald

    Re: Да би мирно седяло...

    Писане by Тервел Шаханов Сря Авг 02, 2023 5:13 am


    Шокът от леденостудената вода, която напои дрехите му, когато падна в езерото, бе нищо пред шока, който изпита, когато непознатият глас достигна до ушите му. Щеше да е просто идеално, ако се беше оказало, че напрежението преди пълнолунието му е дошло в повече и са започнали да му се причуват гласове и да халюцинира момичета с рунтави вежди. Сигурно се случваше през цялото време на други върколаци. Трябваше да има някакви върколашки хормони, от които ти се размътва мозъка и спираш да разсъждаваш нормално. Молеше се да е така, наистина се молеше.
     
    Но, за жалост, всичко беше прекалено истинско: и гласът си звучеше като глас, и веждите си бяха рунтави, и водата бе леденостудена. Ако беше превъртял, не трябваше ли да вижда някакви странни неща, например веждите на момичето да изскочат и да започнат да се движат из въздуха като гъсеница; или пък водата в езерото да се окаже бира? Нищо такова нямаше. Само позната и несъбуждаща съмнения реалност, а това просто не му вършеше работа.
     
    Въпросът беше как? Леля Радина му беше казала, че всеки път ще проверява Оазиса за ученици, включително със заклинанието „Хоменум ревелио“. Без съмнение тя разбираше какво можеше да се случи, ако Тервел останеше затворен вътре с някого. Вината за случилото се щеше да е и нейна. Щяха да разберат някак, че му е помагала. Не, не вярваше да го е направила нарочно. Трябваше просто да е забравила. Просто беше забравила да се увери, че никой няма да умре.
     
    Въобще цялата ситуация беше ясна и нямаше абсолютно никакъв смисъл да се разсъждава повече по нея. Намираха се в магически запечатана стая, която не можеше да се отвори от никого, освен от леля Радина. Никоя магия нямаше да им помогне да се измъкнат или да извикат помощ. Леля Радина щеше да дойде в понеделник. Утре, неделя, имаше пълнолуние. Той беше върколак. Всяко едно нещо следваше логично от другото и имаше само един проблем: бяха двама в тази стая.
     
    Ядоса се. Цялото напрежение, което се беше насъбрало в него през последните дни, започна да набъбва като разгазирана бутилка кока кола. Чувстваше се толкова ужасно, че искаше да излезе от тялото си, да го съблече като черупка и да излети в космоса. Тя не беше виновна, но нямаше на кого друг да си го изкара:
    Мамка му!
    А? – опули се Яна.
    МАМКА МУ! – този път го изкрещя. Гласът му изпълни свеобразната долина на Оазиса, а после се върна ехо: „му, му, му…“.
    Някакво гадно наказание ли ти даде? – попита тя, докато си играеше нервно с един кичур на косата си. – Защото няма проблем да изчакам, докато дойде да ни отключи… Ще се скрия и…
    Не можеш да се скриеш, не разбираш ли?!
    Сигурна съм, че можем да измислим нещо. Ще се скрия зад някой храст – тя посочи към храста, който се намираше най-близо до тях. Имаше доста едри листа и червени цветове. Със сигурност щеше да я покрие цялата, ако клекнеше зад него.
     
    Гневът му започна да утихва. Вулканът беше изригнал и сега имаше само мрачен пушек, покриващ небето и слънчевите лъчи. Как щеше да й каже истината? И какви бяха шансовете да измислят някакъв начин да се измъкнат от тази ситуация? Не му се мислеше за изхода, ако не успееха да измислят. Освен това в съзнанието му се прокрадна и една егоистична мисъл: не искаше това момиче да знае за него, за да изклюкари на целия замък, че е върколак.
     
    Не каза нищо за предложението й относно храста, а директно й обърна гръб и пое към мястото, накъдето се беше запътил първоначално. Когато стигна върха на водопада, потърси любимия си камък – кръгъл и плосък, като вкаменен пън, седна върху него и затвори очи.
     
    +1 т. ловкост

    Яна Вълканова, Ела Благоева, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Да би мирно седяло... Coin10 31
    Ниво : Да би мирно седяло... Untitl40
    Статистики :
    Да би мирно седяло... Streng10 Сила: 18
    Да би мирно седяло... Shield10 Издръжливост: 16
    Да би мирно седяло... Brain10 Интелигентност: 14
    Да би мирно седяло... Runnin10 Ловкост: 10
    Да би мирно седяло... Magic-10 Магия: 22
    Да би мирно седяло... Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Да би мирно седяло... PearДа би мирно седяло... MangoДа би мирно седяло... SausageДа би мирно седяло... SapphireДа би мирно седяло... EmeraldДа би мирно седяло... CabbageДа би мирно седяло... Chocolate 

    Re: Да би мирно седяло...

    Писане by Яна Вълканова Сря Авг 02, 2023 10:44 am


    Яна остана зяпнала, въртейки магическата пръчка в ръцете си. Не се случваше често да не ѝ върши никаква работа и това като че предизвикваше някакво възмущение у нея. Също така се опитваше да се примири с фактите - налагаше се да прекара известно време заключена с Тервел Шаханов (липсата на идея колко време точно също я тормозеше), беше се набутала сама в тази ситуация и най-тъжното от всичко, нямаше да пие никакво горещо какао тази нощ.

    Ще си позволя да цитирам Тервел: „МАМКА МУ!“

    Впрочем реакцията му бе малко странна, като се замислеше. Да, нормално да не се чувства очарован от идеята, че  е залостен в оазиса с петокурсничка, при това от друг дом, но… Какво му пукаше? Той дори не я забелязваше, когато се разминаваха по коридорите, би трябвало да му е лесно да я игнорира и сега. От друга страна, вероятно времето и обстановката го бяха променили, както се отразяваха на всички останали. Тервел от преди обаче не изглеждаше толкова омърлушен и изтощен, а сега…
    В главата ѝ започнаха да се блъскат мисли, на които изобщо не им беше мястото там. Какво я интересуваше как изглежда? Защо изобщо ѝ правеше впечатление? В момента никой в училището не изглеждаше особено добре с изключение на вийлите, тяхната семка долна, та дори не можеше да се каже, че е това е нещо в категория УАУ. Какво беше тогава?

    Защо дойде тук така, сякаш го правеше редовно?

    Защо леля Радина го чакаше, че на всичкото отгоре трябваше да запечата вратата след него?

    Защо си носеше багаж като за уикенд извън града?

    Тук ставаше нещо, просто тя не бе достатъчно умна, та да се досети какво. Обикновено тикаш някого в помещение, от което не може да излезе, ако смяташ, че това ще бъде полезно за него по един или друг начин. С възпитателна цел, така да се каже, нали точно това правеха напоследък, когато някой не слушаше… Или ако смяташ, че така ще му попречиш да навреди на околните, както когато затваряш голямо куче в някоя стая, докато си тръгнат гостите, защото може да ги уплаши или има тенденция да ръфа глезени, когато най-малко очакваш. Обикновено това е наистина много голямо куче или представител на порода, за която се знае (глупости), че е по-агресивна.

    ЧАКАЙ МАЛКО!

    Сякаш нещо я стисна за гърлото, когато най-сетне се отправи с бавна крачка там, където седеше Шаханов, с гръб обърнат към нея. Раменете му бяха напрегнати като на един Атлас, който се опитва да понесе тежестта на цялата Земя, но вече е на предела на силите си.

    Хайде да изясним нещо – буцата, която притискаше гласните ѝ струни се стегна още повече, когато заговори – Не си тук за наказание, нали?

    Нищо. Тишина.

    Чудно.

    Онова „Чудно“, което човек отронва, когато вратите на автобус се затворят пред лицето му, въпреки че е тичал презглава, за да го хване. „Чудно“-то, което се изтръгва от него, когато спре електричеството, а той е в асансьор и засяда между два етажа. „Чудно“, ама не точно. Такова беше и яниното. 

    Нищо чудно…



    + 1т. (лош) късмет.

    Пейо Желев, Ела Благоева, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : Да би мирно седяло... Coin10 9
    Ниво : Да би мирно седяло... Untitl40
    Статистики :
    Да би мирно седяло... Streng10 Сила: 18
    Да би мирно седяло... Shield10 Издръжливост: 10
    Да би мирно седяло... Brain10 Интелигентност: 22
    Да би мирно седяло... Runnin10 Ловкост: 14
    Да би мирно седяло... Magic-10 Магия: 8
    Да би мирно седяло... Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : Да би мирно седяло... PearДа би мирно седяло... MangoДа би мирно седяло... SapphireДа би мирно седяло... SausageДа би мирно седяло... WatermelonДа би мирно седяло... Emerald

    Re: Да би мирно седяло...

    Писане by Тервел Шаханов Пет Авг 04, 2023 4:17 am


    Наказание? В известен смисъл това наистина бе наказание.
     
    Наказание беше, че точно той трябваше да попадне на върколак в онази нощ на Самодивския фестивал.
     
    Наказание беше, че всеки месец до края на живота си трябваше да преминава през адски мъки, поставяйки в опасност всички около себе си.
     
    Наказание беше, че бездушните му родители отказваха да го приемат, третираха го като болен и трепереха единствено и само за репутацията си, което в крайна сметка доведе до бягството му от вкъщи.
     
    Наказание беше, че сега трябваше да започне живота си буквално от нулата и да забрави за парите, модерните дрехи, пътуванията и влиянието на семейството си – все неща, които представляваха голяма част от идентичността му.
     
    А като за капак сега към горното трябваше да се добави и смърт, евентуално превръщането на още един човек в чудовище.
     
    Да, как по друг начин можеше да се опише всичко това, освен като наказание? Едно голямо наказание, изпратено от Бог, вселената, Мерлин или там който ги пращаше тези неща. Плащаше си, задето беше суетен, горделив и разглезен; задето говореше зад гърба на хората; задето на десет уби един охлюв, като го смачка с крак... Безспорно имаше грехове, това не го отричаше. И въпреки това се питаше: нямаше ли убийци (на хора, не на охлюви), крадци, насилници и прочие, които заслужаваха да страдат повече от него? Защо точно той? Защо трябваше да е наказан толкова жестоко? Милиони пъти си бе задавал тези въпроси, но отговор нямаше. И би дал всичко, ако можеше сега да е наказан по старомодния начин, който си представяше Яна: да стои заключен в някоя килия, да напише нещо сто пъти или дори да виси с главата надолу цял час. Всичко бе за предпочитане пред неговата съдба.
      
    Той извърна глава назад и погледна Яна с едното си око. Нямаше я вече усмивката й от преди малко. По очите й можеше да е познае, че е притеснена. А дори още не беше разбрала истината.
     
    Яна, нали така се казваш? – попита с тих глас. Беше я виждал по коридорите и знаеше името й, макар и никога да не бяха разговаряли. Знаеше имената на повечето красиви момичета в това училище.
     
    Тя кимна. Стоеше неподвижна и се взираше очаквателно в него.
     
    Добре, Яна, това, което ще чуеш, няма да ти хареса.
    Бих искала да го чуя… сега – гласът й трепна накрая на изречението.
     
    Тервел си припомни първият път, когато реши да каже на някого, че е върколак. Нужен му бе цял час уговаряне от страна на Ясна, за да се престраши. И дори тогава не успя да произнесе самата дума. Притесненията му, че няма да бъде приет се оказаха тотално неоправдани, но все пак никога нямаше да забрави онзи миг на ужас в очите на Ясна, когато тя осъзна намека.
     
    С леля Радина имаме уговорка да ме пуска в Оазиса – продължи той с много бавен глас, все едно разказваше приказка.
    Мхм. И какво правиш тук?
    Тя ме заключва и ме отключва на другия ден. В случая дойдох по-рано и ще ме отключи чак в понеделник.
     – Добре, но не отговаряш на въпроса ми – скара му се Яна. Веждите й се нагънаха, а в очите й блесна решителност. Явно й беше писнало от недомлъвки.
    Виждаш ли това там? – каза Тервел с примирен глас, като вдигна пръст нагоре към небето. Сочеше право към луната. Беше почти пълна, с изключение на една малка чертичка в самия край на диска. – Почти пълнолуние е.
     
    Тогава в очите на Яна се появи онзи ужас.

    Яна Вълканова, Ела Благоева, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Да би мирно седяло... Coin10 31
    Ниво : Да би мирно седяло... Untitl40
    Статистики :
    Да би мирно седяло... Streng10 Сила: 18
    Да би мирно седяло... Shield10 Издръжливост: 16
    Да би мирно седяло... Brain10 Интелигентност: 14
    Да би мирно седяло... Runnin10 Ловкост: 10
    Да би мирно седяло... Magic-10 Магия: 22
    Да би мирно седяло... Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Да би мирно седяло... PearДа би мирно седяло... MangoДа би мирно седяло... SausageДа би мирно седяло... SapphireДа би мирно седяло... EmeraldДа би мирно седяло... CabbageДа би мирно седяло... Chocolate 

    Re: Да би мирно седяло...

    Писане by Яна Вълканова Пет Авг 04, 2023 1:38 pm


    А ужас дори не можеше да започне да описва каквото изпитваше в момента. Нещо сякаш беше стиснало сърцето ѝ го пусна рязко в момента, в който очите ѝ се заковаха в несъвършения овал на луната. То се заблъска в гърдите ѝ като птица, озовала се в твърде тясна клетка, биеща с криле по решетките на затвора си.

    Загледа се в Тервел с лъскавата му коса и сини очи и се опита да си го представи като чудовище. Някак не се връзваше. От друга страна това обясняваше промяната в него, защо имаше тъмни кръгове под очите и не го чуваше да се смее толкова често. И тя не би могла, ако трябваше да преминава през трансформация на всяко пълнолуние. Само беше чела за това какво се случва, когато някой е върколак и се превръща, всички източници твърдяха, че е мъчително и болезнено и индивидът представлява опасност за себе си толкова, колкото и за другите.

    Щом го затваряха тук…

    - В…взимаш ли нещо? – попита едва чуто.

    Той поклати глава.

    Без отвара значи. Можеха да го заключат в някоя стая и да го оставят да се самонаранява, но не можеха ли да му осигурят необходимото, за да не се измъчва? А за вийлите се носеха легенди, че са невероятни лечителки, нямаше как някакъв си еликсир от вълче биле да им се опре. Усети как я обзема гняв срещу поредното нещо, което правеха по възможно най-грешния начин. Не беше честно!

    Съжалявам… - пророни и се опита да скрие треперещите си ръце зад гърба.
    Съжаляваш? – момчето се обърна изцяло към нея и примигна.
    Че се налага да преминаваш през това. Че те затварят тук, вместо да се опитат да ти помогнат. Че сега трябва да се притесняваш и за това какво може да се случи с мен и да ти тежа на съвестта, ако… - поклати глава – Не, няма. Надявам се…

    Млъкна, защото как смяташе да продължи изречението? „Надявам се, че няма да ме убиеш“? „Надявам се, че няма да прекараме следващото пълнолуние заедно по други причини“? Някои неща по-добре да се премълчат, дори ако са истина. Особено тогава, само понякога… Случаят бе такъв.

    И Яна наистина се страхуваше за живота си, но този страх се смесваше с чувство за безсилие и яд. Получаваше се един емоционален миш-маш, с който не знаеше какво трябва да прави. Ако беше Люба, сигурно досега да е съборила вратата, да е овикала всички и да си е навлекла поредното посещение на килиите, но тя поне знаеше как да се справя с чувствата си, докато Яна…

    Извини ме за секунда – вдигна ръка, а гласчето ѝ се пречупи.

    Свали пухкавия халат, оставайки по пижама на пингвини, сви го на топка и се обърна с гръб към Тервел, сякаш това подобряваше нещо…

    После си завря лицето в меката материя и изкрещя с пълно гърло.

    Ела Благоева, Юлий Звездинов, Илияна Георгиева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : Да би мирно седяло... Coin10 9
    Ниво : Да би мирно седяло... Untitl40
    Статистики :
    Да би мирно седяло... Streng10 Сила: 18
    Да би мирно седяло... Shield10 Издръжливост: 10
    Да би мирно седяло... Brain10 Интелигентност: 22
    Да би мирно седяло... Runnin10 Ловкост: 14
    Да би мирно седяло... Magic-10 Магия: 8
    Да би мирно седяло... Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : Да би мирно седяло... PearДа би мирно седяло... MangoДа би мирно седяло... SapphireДа би мирно седяло... SausageДа би мирно седяло... WatermelonДа би мирно седяло... Emerald

    Re: Да би мирно седяло...

    Писане by Тервел Шаханов Пон Авг 07, 2023 3:23 am


    Тервел се стъписа. Той й съобщаваше за възможността да бъде убита, а тя му говореше колко съжалява, че са го затворили и че не са му помогнали с нищо. Определено не си беше представял точно такава реакция. Очакваше множество въпроси, ядосани викове и упреци, че си е позволил да остане в училището, застрашавайки с присъствието си живота на всички останали. Очакваше враждебност, дори отвращение. Казаното от Яна обаче го накара да се почувства като жертвата в историята – роля, която му допадаше доста повече от тази на чудовището. Леля Радина действително не беше предложила да му помогне, когато той се престраши да й сподели истината. Казала му бе само, че няма как да излиза в Призрачния лес по време на пълнолунията, защото има медальон, и че трябва сам да измисли нещо, ако не иска да убие някого. Според нея новото ръководство не се интересувало дали учениците са застрашени от върколаци, вампири или каквото и да е друго, тъй като целта на обучението била именно в това: да се научат да се защитават. Накрая Тервел успя да убеди леля Радина да му съдейства, но разбира се, тя не го направи от добро сърце, а поиска от него да й служи като доносник. Тервел не желаеше да прекъсва образованието си и беше сигурен, че е намерил възможно най-безопасното разрешение на своя проблем. Вината не бе негова, а на леля Радина!
     
    Тъкмо се канеше да каже последното на Яна, когато чу как тя изкрещя в халата си. Гласът й, макар и приглушен, се разнесе зловещо в празното пространство. Това вече беше адекватна реакция! 
      
    Но на мига Тервел се почувства пет пъти по-зле. Естествено, че вината за настоящата ситуация бе и негова – как можеше да си мисли, че той е жертвата? Не трябваше да се доверява на леля Радина или най-малкото не трябваше да я оставя сама да отговаря за безопасността. Негово задължение беше да се увери, че никой няма да пострада. С лекомислието си бе поставил Яна в невъобразимо голям риск. Трябваше да поеме отговорността за това.
      
    Съжалявам. Беше глупаво да избера точно това място, където ходят толкова много ученици. Но е нужно пространство, защото иначе се наранявам прекалено много. Вълкът иска да тича…
    Яна продължи да държи главата си върху халата, без да говори. Това притесни Тервел още повече:
    Така де, вълкът съм аз. Аз искам да тичам. Трудно ми е все още да… – спря се на средата на изречението. Отново говореше за себе си и се оправдаваше. Надали Яна искаше да чуе точно това сега. Най-вероятно искаше да крещи и да размишлява на спокойствие, което си беше напълно разбираемо. Тервел си наложи да мълчи, за да не прави нещата по-зле.
      
    След около пет секунди Яна вдигна главата си от халата и се обърна бавно към него. Лицето й беше почервеняло от липсата на въздух и веждите й бяха разрошени като ресните на килим, но в очите й се четеше някаква топлота и разбиране, които отново поразиха Тервел. Тя проговори с тих, но ясен глас:
    Не мога да си представя да бъда на твое място. Сигурна съм, че е адски трудно.
     
    Колко беше странна тази Яна. Сега имаше шанса да му изкрещи директно в лицето какъв егоистичен идиот е, а тя пак избираше да го успокоява. Само наистина добър човек можеше да постъпи така. Затова Тервел взе решение, че Яна няма да умира, нито да бъде поставяна в неговата ситуация. Не можеше да го допусне.
    Ще намерим начин, не се притеснявай. Ще повикаме помощ… Ще намерим някаква магия, която да те защити, докато… съм в такова състояние… Спокойно, само не се плаши. Всичко ще е наред, чу ли?
     
    Той стана от камъка и започна да върви напред и назад, разтривайки с ръце слепоочието си. Имаха цял един ден да измислят нещо.
     
    +1 т. магия

    Яна Вълканова, Юлий Звездинов, Илияна Георгиева and Максимилиян Шарков харесват този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Да би мирно седяло... Coin10 31
    Ниво : Да би мирно седяло... Untitl40
    Статистики :
    Да би мирно седяло... Streng10 Сила: 18
    Да би мирно седяло... Shield10 Издръжливост: 16
    Да би мирно седяло... Brain10 Интелигентност: 14
    Да би мирно седяло... Runnin10 Ловкост: 10
    Да би мирно седяло... Magic-10 Магия: 22
    Да би мирно седяло... Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Да би мирно седяло... PearДа би мирно седяло... MangoДа би мирно седяло... SausageДа би мирно седяло... SapphireДа би мирно седяло... EmeraldДа би мирно седяло... CabbageДа би мирно седяло... Chocolate 

    Re: Да би мирно седяло...

    Писане by Яна Вълканова Пон Авг 07, 2023 4:04 pm


    Кимна, макар че в момента не се притесняваше толкова за себе си, колкото… Не знаеше, всъщност. Чувстваше се обидена на цялото училище, задето бе допуснато да се стигне до подобна ситуация. Това, че някой бе върколак и се превръщаше, не го правеше някакво същество, което да залостват в стая и оставят на произвола на съдбата. Щом не пиеше отвара, значи явно не можеше да си я позволи, а знаейки, че родителите му са доста богати… явно не можеше да разчита на тях. Буквално това да го заключват по време на пълнолуние бе единственото нещо, което някой правеше за него и… хм, особеното му състояние.

    И да, идеята, че може да пострада не ѝ се нравеше особено, но идеята да се отнасят към някого по такъв начин, по какъвто се отнасяха с Тервел я караше да се възмущава до дъното на душата си.

    Тя също закрачи по своя собствена мислена пътечка, сякаш това щеше да помогне по някакъв начин на идеите, които не идваха и не идваха.  Можеше да се качи на някое от дърветата и да остане там, докато не се приключеше с всичко, но не бе сигурна дали върколакът Тервел няма да се опита да я последва там. От това, което бе виждала като илюстрации и дори снимка във вестник, осанката им бе много повече човешка, отколкото вълча и катереното определено не би го затруднило. Какво друго оставаше? Магия? Хубаво, че пръчката си беше при нея, но и да имаше заклинание, което би свършило работа, тя не го знаеше още.

    Въздъхна и се насочи към статуята на магьосницата, която бе полегнала край водопада и изглеждаше безгрижна и спокойна като… ами, като статуя. Не че всичките изглеждаха така, но тази… тази си беше съвсем на мястото тук, в това малко кътче, пълно със зеленина и носещо душевно спокойствие. На онези, които не трябваше да следят Луната, разбира се. Дали наистина тя беше създала този оазис, както се говореше или ѝ е бил подарен? Или просто някой бе решил, че подобна статуя ще изглежда добре тук?

    Намести халата зад гърба си и се облегна на дамата, вдигайки поглед към небето и звездите, които примигваха по него. Изведнъж се почувства толкова изморена и осъзна, че очите ѝ се държат отворени по-скоро от инат, отколкото поради нещо друго.

    Знам, че трябва да мисля варианти, но така ми се доспа – сподели Яна на магьосницата и се извърна, за да погледне умиротвореното ѝ лице още веднъж – Впрочем, ако имаш навик да споделяш мъдростта си с хората понякога, сега е подходящ момент за това.

    Тя обаче нищичко не каза и петокурсничката задряма, притиснала лице в рамото ѝ.

    Ела Благоева, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Максимилиян Шарков харесват този пост.

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : Да би мирно седяло... Coin10 9
    Ниво : Да би мирно седяло... Untitl40
    Статистики :
    Да би мирно седяло... Streng10 Сила: 18
    Да би мирно седяло... Shield10 Издръжливост: 10
    Да би мирно седяло... Brain10 Интелигентност: 22
    Да би мирно седяло... Runnin10 Ловкост: 14
    Да би мирно седяло... Magic-10 Магия: 8
    Да би мирно седяло... Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : Да би мирно седяло... PearДа би мирно седяло... MangoДа би мирно седяло... SapphireДа би мирно седяло... SausageДа би мирно седяло... WatermelonДа би мирно седяло... Emerald

    Re: Да би мирно седяло...

    Писане by Тервел Шаханов Пон Авг 14, 2023 4:46 am


    Добре, мислиш ли, че би било добра идея, ако те качим на онова дърво там? – Тервел посочи към един дъб, който се извисяваше петнадесет метра във въздуха, съвсем близо до омагьосания таван. Изчака няколко секунди с вдигнат пръст. Отговор обаче така и не последва, което го накара се обърне. Видя, че Яна лежеше с гръб към него в близост до статуята на вещицата. Нямаше как да не го е чула. – Окей, тъпа идея е. Сигурно ще успея да се кача горе с ноктите си и няма да е безопасно. Ти имаш ли някакви предложения?
      
    Направи по-продължителна пауза, за да даде време на момичето да отговори. В следващите секунди обаче се чу единствено шумоленето на листата на дърветата и чуруликането на една птичка някъде в далечината. Тервел присви очи. Имаше два варианта: да е изпаднала в шок, депресия или някакво друго тежко психическо състояние, което я караше да мълчи и да не му обръща внимание, или... спеше. Но не можеше да е заспала точно сега, нали?
       
    Той пристъпи предпазливо по поляната. Щом стигна достатъчно близо зад гърба на Яна, се повдигна на пръсти и източи врата си максимално напред. Успя да види лицето й, сгушено в мраморната гръд на вещицата. Очите й бяха затворени и дишаше равномерно. Крайчетата на устните й бяха извити леко нагоре – явно сънуваше нещо хубаво. Колко нехайно от нейна страна да заспи точно сега и да го остави сам да мисли! Не беше само негов проблем, все пак нейният живот се нуждаеше от спасяване. И как можеше бе способна да заспи в такъв момент – неговият мозък беше като кошер.
     
    Върна се обратно при поточето и седна на любимия си камък. Останал сам с мислите си, започна да се притеснява все повече и повече. Ами ако наистина убиеше Яна? Какво щеше да каже на аврорите? Неизпълнението на задължението да се регистрира като върколак в Министерството на магията само по себе си беше достатъчно, за да го изправят пред съд. Щяха ли да му повярват, че с Яна случайно са се озовали в Оазиса? Беше доста оптимистично да се надява на това. Леля Радина щеше да отрече участието си в цялата история, за да си спаси кожата. Така накрая щеше да излезе, че е планирал всичко сам.
     
    Потеше се. Не му стигаше въздуха. Имаше чувството, че е вързан с въжета върху стол на брега на морето, без да може да помръдне краката си. Ето че водата се покачваше все повече и повече, стигаше почти до брадичката му, после до долната му устна и…
     
    Вдишай, издишай. Вдишай, издишай. Каза си, че трябва само да намери някакъв хубав спомен, за който да мисли…
     
    Тогава му присветна. Щяха да използват „Експекто Патронум“! Покровителите можеха да действат като преносители на главни съобщени, но по-важното: можеха да минават през стени. Само че Тервел никога не беше призовавал покровител, а какво оставаше да пренасяне на съобщения. Щеше да опита, разбира се.
     
    Опитите му в следващите три часа се оказаха тотално неуспешни. Не успя да произведе дори и мъгла – най-простата форма на покровителите. Освен това с времето ставаше все по-нетърпелив, а това правеше шансовете му за успех все по-малки. Най-накрая седна пак на камъка до поточето и се опита да измисли нещо друго. Ако той не можеше да се справи с това заклинание, най-вероятно и Яна нямаше да може.
     
    Следващата му идея беше да ползват „Репело Иминикум“. Бяха учили това заклинание в началото на тази година. Чрез него се създаваше мощна магическа бариера с дължина двадесет метра, която не може да бъде премината и разбита с умерена сила или магия. Можеха да разделят Оазиса на две части и Яна да остане от другата. Само че дали тя щеше да се справи с толкова сложна магия? Май същото като при покровителите.
     
    Продължи да мисли през цялата нощ. През това време Яна спеше. Няколко пъти много му се искаше да я събуди, за да говорят за възможните тактики за действие, но просто не му даваше сърце: трябваше да й спести притесненията колкото е възможно най-дълго. Към девет часа тя изведнъж изправи глава и погледна към него със сънените си очи. Сигурно чакаше да чуе какви гениални неща е измислил, докато е спала... 

    Ела Благоева, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Да би мирно седяло... Coin10 31
    Ниво : Да би мирно седяло... Untitl40
    Статистики :
    Да би мирно седяло... Streng10 Сила: 18
    Да би мирно седяло... Shield10 Издръжливост: 16
    Да би мирно седяло... Brain10 Интелигентност: 14
    Да би мирно седяло... Runnin10 Ловкост: 10
    Да би мирно седяло... Magic-10 Магия: 22
    Да би мирно седяло... Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Да би мирно седяло... PearДа би мирно седяло... MangoДа би мирно седяло... SausageДа би мирно седяло... SapphireДа би мирно седяло... EmeraldДа би мирно седяло... CabbageДа би мирно седяло... Chocolate 

    Re: Да би мирно седяло...

    Писане by Яна Вълканова Чет Авг 17, 2023 11:27 am


    Сънува поредица от абсурди, които се преливаха един в друг, докато накрая някаква част от нея прецени, че повече не може да продължава така. Вдигна глава от камъка и тялото ѝ изпротестира, понеже колкото и удобна да бе позата за спане, все пак трябваше да си понесе последствията от нея. Имаше момент, в който не бе сигурна какво точно се случва и къде се намира, но събитията от изминалата нощ бързо се заредиха в главата ѝ.

    Мамка му.

    Съжалявам, явно съм заспала – опита се да приглади косата си, но тя не щеше и да чуе, затова се зае с веждите – Ти успя ли да измислиш нещо?
    Можеш ли да призоваваш покровител? – нямаше абсолютно никаква надежда за положителен отговор в интонацията, с която зададе този въпрос, сякаш по-скоро чувстваше, че е редно да я попита.
    О, не – Яна поклати глава – Още не знам дори какъв е… Не е като да не съм опитвала, де... – изчерви се, макар че Експекто Патронум се опираше дори на опитни магьосници и не всеки можеше да възпроизведе мъгла, какво оставаше за оформен покровител.
    Добре, тогава мислиш ли, че ще можеш да се справиш с „Репело Иминикум“?
    Ти можеш ли?
    - Учихме го…
    Аха. Не пречи да опитам – вдигна крачола на пижамата, за да измъкне пръчката от чорапа си. Беше от онези дълги чорапи с цветни картинки по тях. На този имаше изобразени парчета сирене, на другия – мишлета.

    Наложи се да се изправи, понеже имаше навик да работи с широк размах и не искаше да си удари лакътя в статуята или да си счупи пръчката в нея. Бодливата зеленика и змейската нишка по навик откликваха лесно на желанията ѝ, но все пак и те имаха граници. Колкото и пъти да въртеше магическата пръчка и колкото и пъти да изричаше думите на заклинанието, ефект нямаше. Тервел беше отпуснал глава в ръцете си, далеч отвъд ръба на отчаянието. За разлика от нея, той не бе мигнал и това също не помагаше за състоянието на духа му в момента.

    Нещо започваше да пълзи по гръбнака ѝ, предизвиквайки тръпки и дискомфорт. Паника. Яна се опита да я игнорира, но пущината беше упорита, промъкна се и в сърцето ѝ, потече заедно с кръвта във вените ѝ, опитваше се да я парализира, да я смачка, да я свие до точка.

    И какво ще постигнеш така?

    Нищо. Нямаше да постигне нищо. Наложи си да диша равномерно, да позволи на мисълта си да пробие мъглата, която така удобно се бе разположила в главата ѝ, да брои до десет. Пак. И пак. Не можеше да си позволи да се паникьоса, когато буквално беше въпрос на живот и смърт.

    Добре, това няма да проработи, ще трябва да опитаме друго! – звучеше много по-жизнерадостно, отколкото се чувстваше – Но първо ще си измия лицето.

    А всъщност малко искаше да се удави, щеше да е значително по-лесно.

    Пейо Желев, Юлий Звездинов and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : Да би мирно седяло... Coin10 9
    Ниво : Да би мирно седяло... Untitl40
    Статистики :
    Да би мирно седяло... Streng10 Сила: 18
    Да би мирно седяло... Shield10 Издръжливост: 10
    Да би мирно седяло... Brain10 Интелигентност: 22
    Да би мирно седяло... Runnin10 Ловкост: 14
    Да би мирно седяло... Magic-10 Магия: 8
    Да би мирно седяло... Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : Да би мирно седяло... PearДа би мирно седяло... MangoДа би мирно седяло... SapphireДа би мирно седяло... SausageДа би мирно седяло... WatermelonДа би мирно седяло... Emerald

    Re: Да би мирно седяло...

    Писане by Тервел Шаханов Вто Авг 22, 2023 6:14 am


    Тервел беше впрегнал всичките си мозъчни клетки, но в съзнанието му все още имаше само едно бяло петно. След като Яна не бе успяла да се справи нито със заклинанието за призоваване на покровител, нито с „Репело Иминикум“ – двата варианта за действие, които му бяха хрумнали през нощта, сега се нуждаеха от нов план. С намаляването на оставащото време обаче спадаше и способността му да мисли трезво. Да мисли като цяло. Ако някой го попиташе как се казва, сигурно щеше да се чуди две минути, преди да отговори. Напрежението в главата му бе смазващо, изтощаващо и страшно.
     
    Когато Яна се размърда и заслиза надолу към поточето, Тервел инстинктивно стана и я последва. Не искаше да остава сам горе на скалата.
     
    Тя коленичи на земята близо до течащата вода и започна бавно да мие лицето си с шепи, загребвайки с шепи от водата. Капките се стичаха между ръцете й, от време на време някоя излиташе и се заклещваше в косите й като малка перла. Все едно изпълняваше някакъв ритуал. След малко спря да се движи, пусна ръце до тялото си и няколко секунди стоя със затворени очи, обърнала влажното си лице нагоре към небето. Може би чакаше слънцето да я изсуши, но нямаше да стане със слабата изкуствена светлина, която идваше от омагьосания таван.
     
    Май обичаш да си затваряш очите, като си под напрежение, а? – попита той.
    Яна въздъхна дълбоко и отвори сините си очи, позиционирайки ги върху него. Лицето й все още лъщеше като тесто, намазано с олио.
    Май да. Когато човек спре и си даде минутка… или няколко часа, обикновено поглежда различно на нещата.
    Тервел кимна и също седна на земята, но по турски. Така се намери само на няколко сантиметра от лицето на Яна – по-близо, отколкото се бяха доближавали един до друг досега.
    И?
    –  Какво и?
    Как ти изглеждат нещата сега? – той направи много кратка пауза, и веднага продължи, преди Яна да е имала възможност да отговори. – Понякога, когато аз затворя очи, виждам точно какви ще са нещата. Разиграват се в съзнанието ми като приказка и дори не е нужно да отварям очи след това.
    Яна присви леко очи. Сигурно се питаше дали Тервел не е започнал да полудява. Или търсеше някаква символика зад думите му. Вярно, че вече беше отгатнала една такава гатанка по-рано, но не му се вярваше да е чак толкова добра. По отговора й не можеше да се разбере.
    Нещата не ми изглеждат безнадеждни. Пробвай и ти по твоя начин, да видим каква приказка ще излезе.
      
    Като по команда той си затвори очите. Тъмнина. Някъде надалеч се чуваше чуруликането на птички. Замисли се колко по-лесно щеше да е всичко, ако наистина сега получеше видение за бъдещето. Имаше шанс нещата да завършат добре, в който случай притесненията им щяха да приключат още сега. Щяха да прекарат остатъка от деня в лежане и почивка под изкуственото слънце. Но имаше и шанс за трагичен край. Тогава май нямаше да им се иска да знаят. Щяха ли да се опитат да променят бъдещето? Можеха ли?
     
    Така или иначе нищо не се появяваше. Виденията идваха и си отиваха по собствена програма. Тервел с удоволствие би се отказал от тази дарба, за да не бъде върколак вече. Интересно нещо беше съдбата: дала му беше нещо, за да му вземе друго.
     
    Нищо – каза той и отвори очи. Яна го гледаше съсредоточено. – Абсолютно нищо.
    Е, поне приказките по принцип завършват с хубав край, нали така?
     
    Устните му се разтегнаха в лека усмивка.  

    Яна Вълканова, Лилиян Кардамова and Алина Старков харесват този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Да би мирно седяло... Coin10 31
    Ниво : Да би мирно седяло... Untitl40
    Статистики :
    Да би мирно седяло... Streng10 Сила: 18
    Да би мирно седяло... Shield10 Издръжливост: 16
    Да би мирно седяло... Brain10 Интелигентност: 14
    Да би мирно седяло... Runnin10 Ловкост: 10
    Да би мирно седяло... Magic-10 Магия: 22
    Да би мирно седяло... Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Да би мирно седяло... PearДа би мирно седяло... MangoДа би мирно седяло... SausageДа би мирно седяло... SapphireДа би мирно седяло... EmeraldДа би мирно седяло... CabbageДа би мирно седяло... Chocolate 

    Re: Да би мирно седяло...

    Писане by Яна Вълканова Вто Авг 22, 2023 9:06 am


    Ако за момент забравеше, че не са на някаква малка почивка и за нито един от двама им няма опасност, сигурно би определила времето прекарано тук като едно от по-приятните преживявания напоследък. На рамото ѝ като голяма черна птица обаче бе кацнало нещо, което най-добре можеше да определи като чувство за безсилие, приело един вид физическа форма. Да, то не беше наистина там, нямаше реално присъствие, което периферното ѝ зрение да регистрира и въпреки това го имаше. Някак. Помръдна рамо, сякаш за да го прогони, но то не пожела да си тръгне и накрая момичето се отказа. Да си седи.

    От толкова близо можеше да види какъв контраст правят тъмните кръгове под очите на Тервел с бледата му кожа, вените, които образуваха паяжини под нея и сянката на брада, която бе заела долната част от лицето му. Когато ръката ѝ се протегна, за да го докосне, то беше по-скоро инстинктивно, отколкото планирано действие. Хладните ѝ, все още влажни от водата пръсти се допряха до едната му скула, от което и двамата трепнаха. Той отчасти заради осезаемата разлика между температурата на неговата и нейната кожа, тя поради това, че сякаш чак сега се усети какво е направила.

    Извинявай, изглеждаш…

    Като усмивката ти да е по-крехка от стъкло. Като да имаш нужда някой да те прегърне, да събере частите от теб, които са тръгнали да се отчупват и да ги задържи на едно място. Да ти каже, че всичко ще бъде наред, дори ако не е сигурен дали думите, които изрича не са лъжа.

    Поклати глава. Не знаеше какво иска да каже, само че тълкува каквото вижда по свой начин и не бе задължително да е права.

    Няма значение, извинявай. – ръката ѝ се отпусна обратно в скута – Исках да кажа, че какъвто и край да има тази приказка, ти можеш да решиш дали ще има продължение и как ще се развие то. За теб най-вече.
    Ще ми кажеш ли какво имаш предвид, или трябва сам да го разтълкувам? – като че ли нямаше заяждане в този въпрос, само откровено любопитство.
    Да, имам предвид, че според мен не си заслужава да „работиш“ – описа кавичките с пръсти във въздуха – … за вийлите, когато те се отнасят с теб по подобен начин. Или поне е добре да се замислиш дали наистина си струва. Аз бих споделила с някой от преподавателите, Колева например. На твое място, разбира се. Можеш да бъдеш сигурен, че с никого нищо нямам намерение да споделям, защото това не е моята тайна, а твоята. И… о, знам, че не сме приятели, но предполагам, че можем да бъдем? Ако искаш? Ъъъ…ако оцелея, остана неизказано, но увисна между тях.

    Сви се от неудобство, усещайки как кожата на лицето ѝ пламва. Не бе свикнала да предлага приятелството си като пресен хляб и усещането бе малко странно. Все пак не го казваше просто така. Знаеше, че Тервел си има Ясна, Арина и предполагаемо Борис някъде навън, но в момента нито един от двамата не беше тук, за разлика от нея.

    Пейо Желев, Ела Благоева and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : Да би мирно седяло... Coin10 9
    Ниво : Да би мирно седяло... Untitl40
    Статистики :
    Да би мирно седяло... Streng10 Сила: 18
    Да би мирно седяло... Shield10 Издръжливост: 10
    Да би мирно седяло... Brain10 Интелигентност: 22
    Да би мирно седяло... Runnin10 Ловкост: 14
    Да би мирно седяло... Magic-10 Магия: 8
    Да би мирно седяло... Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : Да би мирно седяло... PearДа би мирно седяло... MangoДа би мирно седяло... SapphireДа би мирно седяло... SausageДа би мирно седяло... WatermelonДа би мирно седяло... Emerald

    Re: Да би мирно седяло...

    Писане by Тервел Шаханов Вто Авг 29, 2023 5:41 am


    Тервел седеше вкаменен пред Яна, докато се опитваше да анализира всичко, случило се и изречено в последната една минута. Трудно му беше, защото върху цялата драма с пълнолунието сега се добавяха и редица други екзистенциални въпроси, които упорито се бе опитвал да потисне. В съзнанието му се въртяха фрагменти от мисли и образи, блъскаха се един в друг, експлодираха и след малко отломките пак се събираха, за да произвеждат нещо още по-неразбираемо и по-обезпокоително от преди. А имайте предвид, че до преди една година това момче не се замисляше за почти нищо в живота си. Как се бяха променили нещата само...
     
    На първо място, докосването. В мига, в който усети студените й пръсти, сякаш нещо го разтърси. Погледна към Яна и изведнъж наистина я видя. Беше изключително красива под светлината на изкуственото слънце. Очите й приличаха на две малки сини езерца, устните й – на пухени възглавнички, долепени една до друга. Намираше се толкова близо до нея, че можеше да усети уханието на роза, което се носеше от прекрасните й лъскави коси. Внезапно изпита огромно желание да се приближи още повече и да се свие в обятията й. Да вдишва от аромата на роза и да заспи, за да забрави всичко случващо се. Само че не го направи.
     
    Спря го мисълта за Борис. Къде ли беше той сега? Представи си го в някаква ужасно скучна среща с някакви важни особи от чужбина. Драскаше замислено върху пергамента пред себе си. Мислеше ли за Тервел? Писмо ли му пишеше? Седмокурсникът не бе получил нищичко от Борис цял месец. Много дълъг и мъчителен месец.
     
    Онова нещо, което каза Яна за вийлите, не му хареса. Определено не смяташе, че „работи“ за тях, но виждаше защо всички биха си помислили точно това. Бяха забелязали близостта му с леля Радина и леля Тина: как си шепнеха по коридорите, смееха се като първи приятели и непрекъснато го възхваляваха пред останалите. Напълно нормално бе да го помислят за шпионин. Нямаше от къде да знаят, че всъщност и той ненавиждаше от дъното на душата си този нов режим и че контактите с вийлите му бяха досадни и противни. Правеше го само за да оцелее.
     
    И последното: предложението за приятелство. Яна наистина го беше изненадала днес с естественото си и искрено отношение към него. Не беше една от онези глупачки, които се интересуваха само от външния си вид или които изпитваха удоволствие от това да тъпчат останалите. Напротив, всяко едно нейно действие и дума досега бяха толкова неподправени и чисти, че нямаше как да не й се довери.
     
    – Естествено, че искам – каза с тих глас. – Учуден съм, че искаш да сме приятели след… всичко, което разбра днес за мен.
    Яна се усмихна и белите й зъби блеснаха като перлена огърлица.
    – Особено след това, което разбрах днес.
    – Не си мисли, че харесвам вийлите – изстреля той след две-три секунди мълчание. – Нямам друг избор. Наистина нямам.
    – Добре, очевидно не знам цялата история, затова не те съдя.
    – Имах ужасна година. Станах върколак, родителите ми на практика се отрекоха от мен, избягах от вкъщи… Миналата година си купувах отвара от вълче биле, но вече… не мога – последните думи му костваха огромни усилия. По бузите му се бяха появили червени петна.
     
    Ясна протегна ръка и я постави върху рамото му, за да го успокои. Той се обърна, срещна очите й, в които се четеше толкова много топлота, и… доближи устните си до нейните.
     
    Времето спря.

    Яна Вълканова, Ела Благоева and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Да би мирно седяло... Coin10 31
    Ниво : Да би мирно седяло... Untitl40
    Статистики :
    Да би мирно седяло... Streng10 Сила: 18
    Да би мирно седяло... Shield10 Издръжливост: 16
    Да би мирно седяло... Brain10 Интелигентност: 14
    Да би мирно седяло... Runnin10 Ловкост: 10
    Да би мирно седяло... Magic-10 Магия: 22
    Да би мирно седяло... Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Да би мирно седяло... PearДа би мирно седяло... MangoДа би мирно седяло... SausageДа би мирно седяло... SapphireДа би мирно седяло... EmeraldДа би мирно седяло... CabbageДа би мирно седяло... Chocolate 

    Re: Да би мирно седяло...

    Писане by Яна Вълканова Вто Авг 29, 2023 11:12 am


    Record scratch

    Яна обръща лице към камерата, докато всичко останало в кадър замръзва, включително Тервел.

    Сигурно се чудите как попаднах тук…

    Record scratch

    Естествено, нищо такова не се случи, защото не бяха в някакъв филм, колкото и далеч от реалността да ѝ се струваше всичко, което се случваше от снощи насам. Тервел. Шаханов. от всички хора на света, тръгна да я целува. Никой досега не се беше опитвал да направи подобно нещо, пък и ако трябваше да бъде честна, представяше си първата си целувка с друг човек. Един значително по-рошав, тъмнокос, луничав и янест младеж.

    Как се стигна до това положение, наистина?

    Нямаше предвид това, предлагайки му приятелството си, да не би да го беше подвела по някакъв начин? И, не ме разбирайте погрешно, намираше го за привлекателен, но не смяташе, че е удачно да позволява на тази целувка да се случи. Та те почти не се познаваха, а и…

    Все пак обърна лице „към камерата“ и устните на по-голямото момче се долепиха до бузата ѝ, а тя вместо да избяга, което щеше да е по-логичното действие, го прегърна. В нейната глава Тервел имаше нужда по-скоро от това, просто беше недоспал, уморен, огорчен и какво ли не още и всичко това го караше да действа прибързано и необмислено. Можеше да разбере. Искаше да му помогне, но не знаеше какво друго може да направи за него в момента, освен да го държи здраво и да бъде нещо като пристан за него.

    Съжалявам, но не мисля, че наистина искаш да ме целунеш – заговори в косата му, без да го пуска – Обаче съм тук за теб, не се притеснявай.

    Само трябваше да измислят как да не стане страшен мазаляк, когато в крайна сметка луната изгрееше тази нощ, защото тогава щяха да имат много по-големи проблеми от това кой как реагира. Например Яна да пострада сериозно или да прекарват всяко пълнолуние затворени тук… за другото изобщо не ѝ се мислеше, но и то бе надвиснало над нея като зла прокоба. Говоря за възможността, чисто хипотетично, да се наложи приятелите ѝ да ядат жито, а някой преподавател да се чуди как да обяснява на родителите ѝ, че може би е крайно време да започнат опитите за второ дете.

    Не че времето ги притискаше или нещо подобно.

    Пейо Желев, Ела Благоева and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : Да би мирно седяло... Coin10 9
    Ниво : Да би мирно седяло... Untitl40
    Статистики :
    Да би мирно седяло... Streng10 Сила: 18
    Да би мирно седяло... Shield10 Издръжливост: 10
    Да би мирно седяло... Brain10 Интелигентност: 22
    Да би мирно седяло... Runnin10 Ловкост: 14
    Да би мирно седяло... Magic-10 Магия: 8
    Да би мирно седяло... Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : Да би мирно седяло... PearДа би мирно седяло... MangoДа би мирно седяло... SapphireДа би мирно седяло... SausageДа би мирно седяло... WatermelonДа би мирно седяло... Emerald

    Re: Да би мирно седяло...

    Писане by Тервел Шаханов Съб Сеп 02, 2023 5:54 am


    Той рязко се изправи и направи няколко крачки назад. Имаше чувството, че изведнъж се е събудил от сън. Лицето му беше червено като диня и очите му шареха насам-натам, само и само да не погледне към Яна. Не можеше да повярва, че се бе опитал да я целуне. Бяха се запознали преди няма и един ден и се намираха в ситуация, която налагаше да мислят за съвсем други неща, като например спасяването на Яна от почти сигурна смърт. Нищо чудно, че не й се целуваше точно сега. А и той самият не го искаше, просто се бе поддал на някакъв моментен физически импулс. Явно липсата на сън и целият този стрес се отразяваха на способността му да мисли разумно. Слава богу, че Яна беше отклонила целувката. Не му трябваше да добавя още един проблем към тези, които вече му бяха на главата.
     
    Да, определено не искам! – каза той изведнъж в отговор на последните й думи – Имам предвид… хубава си и така нататък, но не съм искал да… те целуна. Не знам какво ме прихвана.
    Целият гореше и сякаш всеки момент от ушите му щеше да започне да излиза пара. Яна го гледаше с на вид сконфузена физиономия. Сигурно отвътре едва се сдържаше да не му се изсмее в лицето.
    Може би е от напрежението... Не се притеснявай, все едно нищо не е станало.
    Извинявай.
    Няма за какво да се извиняваш! – каза Яна и също се изправи. Сега и по нейното лице имаше руменина.
    Предполагам мислиш, че съм искал да те целуна и сега просто се оправдавам… – започна той, без да обмисли думите си предварително. – А аз наистина не искам. Харесвам… друг човек.
    Яна очевидно се чувстваше доста неловко, защото закима с прекалена енергичност. Когато проговори, изглеждаше решена да приключи въпроса:
    Виж, наистина нищо не е станало. Не съм нито, обидена, нито… каквото и да е друго. Нека да се фокусираме върху пълнолунието, ако искаш.
      
    Тервел си отдъхна донякъде и реши да не задълбава повече, макар че никога нямаше да забрави този срам. Обърна лицето си към небето и видя, че слънцето вече се беше изкачило високо на хоризонта. Оставаха не повече от пет-шест часа до свечеряване, а още нямаха план за действие. Не можеха да очакват, че вълкът просто щеше да остави Яна да си спи спокойно под някое дърво. Шансовете да я убие бяха доста високи. В най-добрия случай щеше да я превърне във върколак и следващото пълнолуние пак щяха да са заедно тук.
     
    Изведнъж му хрумна идея. Не беше най-добрата, но поне беше нещо.
     
    Вериги! – възкликна той и започна да оглежда Оазиса.
    А?
    – Ще трансфигурирам нещо във вериги и ще ме заключиш! Да, не е най-сигурното, но би могло да проработи – каза той и затърси магическата пръчка в джоба на мантията си.

    Яна Вълканова, Ела Благоева and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Да би мирно седяло... Coin10 31
    Ниво : Да би мирно седяло... Untitl40
    Статистики :
    Да би мирно седяло... Streng10 Сила: 18
    Да би мирно седяло... Shield10 Издръжливост: 16
    Да би мирно седяло... Brain10 Интелигентност: 14
    Да би мирно седяло... Runnin10 Ловкост: 10
    Да би мирно седяло... Magic-10 Магия: 22
    Да би мирно седяло... Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Да би мирно седяло... PearДа би мирно седяло... MangoДа би мирно седяло... SausageДа би мирно седяло... SapphireДа би мирно седяло... EmeraldДа би мирно седяло... CabbageДа би мирно седяло... Chocolate 

    Re: Да би мирно седяло...

    Писане by Яна Вълканова Пет Сеп 15, 2023 12:06 am


    Има неща, които хората ти казват и разни звуци просто влизат през ушите ти, но не могат да бъдат регистрирани там, където има значение. Нещо такова се случи с думите, които Изрече Тервел и Яна премигна срещу него един, два пъти, след което наклони глава на една страна като кученце. Не, продължаваше да не схваща и от този ъгъл.

    - Да те заключа – повтори.
    - Да – съгласи се Тервел.
    - С вериги – все едно чутото щеше да придобие повече смисъл като го повтореше.
    - Да – отново се съгласи Тервел, вече активно търсейки нещо.
    - Като някакъв звяр... – обади се отново Яна.
    - Технически точно някакъв звяр ще бъда, а и имаш ли по-добра идея?

    Нямаше. Не можеше да се справи със заклинанията, които иначе биха свършили работа, дърветата не бяха подходящо решение, не беше твърдокожа, та да не се притеснява за здравето и живота си, да бяга от пълнолуние до видело едва ли щеше да може... И като ги изредеше така в главата си тези неща, наистина не оставаше много какво друго да се направи. Ако беше религиозна, може би щеше да се помоли на някое божество за защита или поне малко акъл, но вижданията ѝ за света бяха приятно агностични и определено не смяташе да ги променя заради някаква си опасност от ранна смърт.
    Явно щеше да връзва по-голямо момче от нея с верига. На хората им се случваха къде къде по-странни неща през цялото време от това някой да се опита да ги целуне и после да им предложи да го вържат, нали? Нали? Дано.

    А какво щяха да правят ако или по-скоро когато веригата се разкъсаше? Върколаците може и да не изглеждаха като някои от онези мъже, които прекарват по-голямата част от времето си в някой фитнес, превръщайки се в облаци и Тервел беше млад, но все пак... Говорим за доста голяма сила, която не може да бъде контролирана наистина, тъкмо заради това се правеше отварата от вълче биле, защото поне ги обезвреждаше. А да се опиташ да обуздаеш подобна сила не я ли настървяваше още повече по принцип? Не искаше да прави това сравнение, но кучетата, вързани на двора в девет от десет случая ставаха изключително агресивни и винаги се опитваха да избягат, а доста от тях успяваха и това рядко завършваше добре за кучето или когото и да било наоколо. Значи...

    Значи при липса на други варианти се надяваме на най-доброто и толкоз. Тази нощ луната щеше да се покаже в цялата си прелест и за пръв път Яна нямаше да се радва, че я вижда, но със сигурност трябваше да направи така, че да не им е последното виждане.

    Нещо издрънча наблизо, явно Шаханов бе открил каквото търсеше.

    Ела Благоева and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : Да би мирно седяло... Coin10 9
    Ниво : Да би мирно седяло... Untitl40
    Статистики :
    Да би мирно седяло... Streng10 Сила: 18
    Да би мирно седяло... Shield10 Издръжливост: 10
    Да би мирно седяло... Brain10 Интелигентност: 22
    Да би мирно седяло... Runnin10 Ловкост: 14
    Да би мирно седяло... Magic-10 Магия: 8
    Да би мирно седяло... Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : Да би мирно седяло... PearДа би мирно седяло... MangoДа би мирно седяло... SapphireДа би мирно седяло... SausageДа би мирно седяло... WatermelonДа би мирно седяло... Emerald

    Re: Да би мирно седяло...

    Писане by Тервел Шаханов Вто Сеп 26, 2023 9:07 pm


    Тервел извади магическата си пръчка и с лекота трансфигурира една пръчка на земята във верига. Трансфигурацията беше силната му страна. Да, определено иронията в това беше голяма: върколак и експерт по трансфигурация. Може би бе предизвикал съдбата с големия си интерес към предмета. Или просто Пейо Желев беше най-добрият преподавател в това училище – единственият, който можеше да накара Тервел да слуша през целия час, вместо да скицира в тетрадката поредния нов тоалет или пък да си пише клюкарски бележки с Ясна. Каквото и да беше обяснението, появилата се на мястото на пръчката верига изглеждаше… желязна. Щеше да издържи, нали?
     
    Нали?
     
    Тервел се наведе и взе веригата в ръката си. Дълга беше метър и половина и дебела около пет сантиметра. Тежеше доста. Струваше му се, че дори и нечовешка сила не би могла да пречупи нещо толкова солидно. Но нямаха и други опции, така че не им оставаше друго, освен да се надяват.
    – Ще стане – каза той и направи опит да се усмихне на Яна. Устните му обаче само се разкривиха едва-едва като лошо нарисувана уста на клоун.
    – Или ще стане, или няма да стане – промълви Яна. Нейният опит за усмивка беше малко по-успешен от неговия.
    – За всеки случай е добре да ти намерим и някакво място, където да се скриеш.
     
    Следващите няколко часа протекоха доста тягостно. Половината време прекараха в изследване на Оазиса, за да намерят някакво местенце за скривалище на Яна. Накрая се спряха на една дупка между скалите под водопада, която бе наполовина под вода. Назъбеният отвор беше доста тесен, но дребното момиче успя да се промуши вътре със свити крака и глава. Тервел поразмърда камъните с магическата си пръчка, за да направи дупката по-дълбока. Вълкът със сигурност нямаше да може да се промъкне с цялото си тяло, но не бяха сигурни дали можеше да разбие преградата или да достигне с ноктите си до Яна. Успокояваха се, че веригата щеше да направи ненужен този резервен план.
     
    В пет и половина Тервел започна да усеща приближаването на пълнолунието. Винаги получаваше едно особено потръпване в костите, съпроводено със световъртеж. Сега сякаш ефектът бе утроен – може би заради липсата на сън или заради притеснението.
    – Яна. Веригите – каза той през зъби.
    Момичето се изправи бързо на крака и плахо се приближи към него, сякаш не бяха преговорили поне осем пъти цялата процедура.
    – Нямаме време. Връзвай ме и влизай в дупката. Не излизай при… – не можа да продължи, тъй като болката започна да става толкова нетърпима, че в мозъка му се образува черно петно.
     
    С треперещи ръце Яна уви веригите около ръцете, краката и цялото тяло на Тервел, след което заключи краищата в ключалките. Щрак.
    – Добре ли си? Как да ти помогна? – попита го с угрижен тон.
    Бягай – каза Тервел с последните си сили. Секунда по-късно вратът му се изкриви по начин, който за всеки друг би означавал счупен гръбнак. Краката и ръцете му също започнаха да се кривят безконтролно под най-различни ъгли. Очите му придобиха жълтеникав оттенък, а зъбите му започнаха да се издължават. След около минута косми покриха цялото му тяло.
      
    Лунните лъчи погалиха бузите на статуята на вещицата в центъра на Оазиса.

    Ясна Соколова and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Да би мирно седяло... Coin10 31
    Ниво : Да би мирно седяло... Untitl40
    Статистики :
    Да би мирно седяло... Streng10 Сила: 18
    Да би мирно седяло... Shield10 Издръжливост: 16
    Да би мирно седяло... Brain10 Интелигентност: 14
    Да би мирно седяло... Runnin10 Ловкост: 10
    Да би мирно седяло... Magic-10 Магия: 22
    Да би мирно седяло... Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Да би мирно седяло... PearДа би мирно седяло... MangoДа би мирно седяло... SausageДа би мирно седяло... SapphireДа би мирно седяло... EmeraldДа би мирно седяло... CabbageДа би мирно седяло... Chocolate 

    Re: Да би мирно седяло...

    Писане by Яна Вълканова Пон Окт 09, 2023 9:56 pm


    Да бяга... Разбира се, че трябваше да бяга, но... как? Как, когато цялото ѝ същество се бе вцепенило и не можеше да помръдне нито едно мускулче? Как, когато кръвта бе като замръзнала в жилите ѝ и дори дъхът ѝ беше секнал. Не можеше дори да премигне, вместо това широко отворените ѝ от ужас очи проследиха трансформацията от начало до край. О, знаеше как се случва на теория, както казах, беше виждала картинки, само че истинското нещо беше съвсем друго. Да наблюдаваш как се променят костите, мускулите и кожата, как се огъва тялото, неспособно да се пребори с невидимото, но неумолимо проклятие, което го изменяше, изменяше...

    Приключи много по-бързо, отколкото ѝ се стори в онзи момент, когато сякаш дори времето бе спряло. После вече нямаше Тервел, нямаше време. Нямаше. Време.
    Защото макар и Тервел доброволно да се бе оставил да го омотаят с вериги, върколакът определено нямаше намерение да стои в тях. Мускулите му се опънаха до краен предел под кожата, това се виждаше дори под лунната светлина и брънките изскърцаха жално. Нямаше да издържат дълго, нямаше да ѝ спечелят повече от миг, за да може да избяга, да се скрие, да се спаси.

    Яна дойде на себе си рязко и си пое дъх, сякаш я бяха заляли с леденостудена вода. Горе-долу така се и чувстваше в момента или все едно е изплувала от някъде и главата ѝ се е показала над повърхността, само за да установи в последствие, че наоколо няма суша. Дойде на себе си само за да установи, че там няма никой.

    И хукна. Хукна така, сякаш я гонеха всички дяволи на света, но не беше достатъчно бърза. Чу как веригата започва да се къса много преди да е наближила водопада, после ръмжене и вой... Скоро, съвсем скоро всичко щеше да приключи за нея. Краката ѝ омекнаха и бяха готови да я оставят да се свлече на земята, но тя отказа да се предаде на паниката. Вместо това смени посоката. Щеше да тича, докато не ѝ свършеха силите, можеше да го направи, нали? Не, не можеше. Дори да намереше друго скривалище, нямаше как да скрие миризмата си, а да я надуши за върколака беше нищо, детска игра и щеше да я хване и после... Представи си колко малко всъщност щеше да отнеме – едно щракване на челюсти около гърлото ѝ. Толкова. Повече нямаше да има Яна.

    Не. Не. Не. Не. Не.

    О, Земята щеше да продължи да се върти и без нея, Слънцето щеше да продължи да изгрява и пълната Луна щеше да продължи да ужасява много хора със самото си присъствие на небето. Но никак не искаше да си отива още от този странен свят. Никак не искаше да е точно днес. Никак не искаше да е точно по този начин.

    Не знаеше какво я накара да се хвърли към статуята на магьосницата, нито какво задържа ръцете ѝ в сравнително спокойно състояние, докато ровичкаше около основата ѝ. Шесто чувство? Отчаяние? Заблуда? Каквото ѝ да беше, щеше да му благодари по-късно. Пръстите ѝ напипаха някаква ръчка, точно когато започна да чува вой и ръмжене все по-близо, но въпреки това не се обърна назад. Дръпна ръчката, най-много да се окажеше механизъм, който превръща статуята във фонтан или нещо такова...

    ЩРАК.

    Появи се квадратна дупка, в която Яна се хвърли без да се замисли с главата напред. Ако не друго, бе твърде тясна, за да се провре върколак през нея. Точно в този миг усети как нещо захвана крачола на пижамата ѝ и дръпна. Платът се разкъса, оставайки в хишната паст, а момичето се сурна по нещо като пързалка надолу, надолу, на
    до
    лу...

    Докато накрая не се приземи по корем върху някакво... легло?*






    *попаднала е в някаква тайна стая, която се намира под подземията.

    Юлий Звездинов and Лилиян Кардамова харесват този пост.


      В момента е: Нед Май 19, 2024 8:46 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!