Готини части от РП

Яна Вълканова написа:В историята на нито едно учебно заведение по света, без значение дали е магическо, или не, няма нито едно, повтарям, нито едно тайно парти, за което да не знаят всички. Смятайте колко беше тайно, щом и Яна знаеше, а Яна, подобно на Джон Сняг от Игра на Тронове, най-често нищо не знаеше. Всички. И грифоните им. И бабите на грифоните им. Знаеха за това парти, окей?

Ян Маджаров написа:- Не си ли малко малък да бъдеш на такова парти?
- Не си ли малко голям да носиш такъв бански на публично място?
Няколко от заобикалящите ги ученика изгрухтяха и вдигнаха ръка пред лицата си, за да прикрият напушилия ги смях. Тервел като че ли осъзна, че го вземат на подбив, защото лицето му леко почервеня, а устните му се стиснаха. Мдааа, даваше вид на човек, чието его е достатъчно крехко, че да не може да издържи подигравката на един тринадесетгодишен, кльощав пикльо.
- Нещо искаш да кажеш за банския ми ли бе?
- Аз направо си го казах. - оставаше невъзмутим Калоян. 
- Ти знаеш ли колко струва този бански? Повече отколкото някога си виждал на живо в живота си!
- Сигурен съм, че можеше да докараш визията на малко момиченце и без да се охарчваш толкова много.

Косара Вълканова написа:Като вдигна глава, почти вече не го виждаше. Тичаше все едно го гони дива котка, само че идея си нямаше колко точно дива беше Косара, особено като се ядоса малко. Да не й беше името "проклето дете такова", ако не успееше да го настигне!

...

Вече толкова се тресеше през неравния терен, че сигурно повече време прекарваше във въздуха, от колкото на земята. Дали беше изяла една-две мушици? Силно вероятно. Дали някога щеше да го признае пред себе си и света? В никакъв случай!

Малко след това, професорът се наведе към Тея и ѝ прошепна тихичко. „Би ли му помогнала, така ще направим процесът за всички ни една идея по-лесен. Трябва да почисти корените на храста човекоядец.“ 
О, но това беше прекалено лесно. Тея можеше да го прави и докато спи.

Борис Захариев написа: А ти не забравяй, че те чака домашното по Пророкуване за днес. Трябва да предречеш близкото бъдеще на някого, нали помниш?
- Искаш ли да предрека твоето бъдеще?
- Не, не искам. 
- Чакай… - Тервел се обърна рязко и извади една кесийка от чантата си със замах. - Бъркай вътре. 
- Какво е това?
- Просто бъркни и хвърли боба. 
- Искаш да хвърлям боб!?
- Хвърли боба, за да ти кажа какво ще ти се случи днес. 

Тамара Язова написа:- Уф, добре! Имам предвид, че понякога магьосниците просто.... не се сещат за неща. Чакай, май имам фибички в чантата. Сещаш се, нека опитаме като по филмите - пъхаш в ключалката и ръчкаш насам-натам. После вратата се отваря - обясни Тамара, изключително горда от прозрението си, докато ровеше в чантата си за споменатото не-съвсем-магично устройство. Ами нали току-що почти измисли как да се измъкнат!

- Да не предлагаш да отворим вратата на забранената секция... с фибичка?!

Трябваше да се върне в Голямата зала. Можеше вече да е празна, но искаше да намери някого. Да се стопли от случайна усмивка на прекалил с боба (традиционно присъстващо на тържествата ястие в "Мунгав") първокурсник, бягащ през глава към тоалетните, или нещо друго, което можеше да го отвлече от собствения му негативизъм

рамо силек написа:-Чичо, чух че тука в зверилника имало Мандикур... Макридурр, Мотикар.
-Мантикор?- попита с приповдигнат и весел глас мъжа.
-Да да, каквото ти рече

Разбира се, нещата можеха да са много по-зле – майка й да е трол, баща й да се превърне в чайник и да забрави да плати сметките, брат й да се напие и да реши да се ожени за жаба. Та, схващате мисълта – трябваше да преглътне яда си и да  забрави за миг проблемите.

Дори бялата кърпичка на леля Стела нямаше да успее да спаси положението, в което се бе набутала червенокосата.

Навън се наблюдаваха скитащи се първокурсници, които щъкаха наляво на дясно. Прелитаха и хора с метли  и всякаква друга магическа паплач.

- Назад. Наазад, моме Калииноо - откъде й дойде идеята баш за тази песен си беше мистерия, но продължи да обикаля езерцето очаквайки удобен момент да се метне на съществото - немой да одиш пооодир мен. Ке у назе имааа гора висоока, немой да яяя преминееш.
Келпито изпръхтя и я последва все още гледайки малкото момиче нащрек.

Да, това е дюшекът на Тервел. Син на палмички, безбожно голям, с поставка за чаша, в която вече изстиваше латето на Тервел, а отстрани беше шамандуресто, така че дюшекът не го обръщаха по-големите вълни през август. Излишно е да се каже, че по целия дюшек мигаха светлинки, които му даваха вид на странна коледна елха. Ефирен дюшек на ефирен Тервел.

Май имаше и един-два сънища, в които Желев го играеше трагичния Ромео от Мунгав.  Неговата версия бе по-вдъхновяваща. Пейо бе възседнал мотор по бански и преследваше Ари, опитвайки се да й признае вечната си любов, докато я замерваше с желирани ягоди.