Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    Човек и добре да живее все някога среща Люба

    Максимилиян Шарков
    Максимилиян Шарков
    Черен магьосник
    Черен магьосник


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Човек и добре да живее все някога среща Люба Coin10 60
    Опит : Човек и добре да живее все някога среща Люба 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 0 т.
    Ниво : Човек и добре да живее все някога среща Люба Untitl37

    Човек и добре да живее все някога среща Люба

    Писане by Максимилиян Шарков Съб Авг 26, 2023 3:52 am


    След като страстите се бяха успокоили нещата между Илияна и Максимилиян бяха преминали на едно друго ниво. Двамата бяха постигнали някакъв консенсус относно тяхното приятелство. Интересно приятелство дори, би казал човек. Не, че на някого му бе работа кой, къде, какво и с кого върши. Но ето на - Максимилиян за пореден път се изнизваше от спалнята на блондинката. Този път обаче не бе за да връща картини от черни магьосници, да раздава правосъдие - кхм,той? - или за да се прибере в имението на семейството си, като един "послушен син".
    Този път Шарков се изнизваше в посока кухнята. Бе прекарал достатъчно време тук за да научи кое къде стои. Беше спрял да бута вазата с цветята, беше спрял да се блъска във вратите и стените на тъмно и знаеше коя стълба издава леко скърцащ звук - прескачаше я. Ако бе достатъчно трезвен. Ако не бе... то можеше и да направи циганско колело надолу по тях.

    Протегна се и зави към кухнята, от там го посрещна светлина. Защо лампата бе включена, по дяволите? Беше изгасил вчера вечер... бе сигурен?
    Премигна объркано като погледа му премина през всичко наоколо. От прозореца, до хладилника, мивката, малкото русо момиченце по пижама, кафе машината, една картина... малко русо момиченце по пижама ли!?
    Върна погледа си към Люба, която не познаваше на този етап и премигна объркано. Отвори уста да изрече нещо, но после я затвори. Тя от своя страна не изглежда изненадана от него. Държеше чаша вода и се облегна на плота. 
    "Щом е по пижама и си стои така не е крадец", no shit, Sherlock! Пък и русите коси и очите някак си имаха някаква прилика с Илияна... някаква. Но щеше да знае, ако тя имаше дете, нали? И то... толкова голямо дете? Малката бе визуално на ... десет? Тринадесет? Високо десет годишно или ниско тринадесет годишно... нещо от този сорт. Да, щеше да знае, ако Илияна имаше дете. А и колко нощи бе прекарал тук. Щеше да разбере, ако има дете в къщата... нали?

    Погледа му премина отново наоколо, като се спря на някаква снимка - Илияна с това момиче. Свети Тролове, това за първи път го виждаше! Честна дума! Тази снимка сякаш не бе там преди... или не бе имал очи за нея? Значи това дете все пак принадлежеше на приятелката му (приятелка, ама не в онзи смисъл, за негова жалост). Но каква бе връзката им.
    - Аз съм...
    - ... по гащи.
    Погледна надолу. Да, Люба бе права. Той беше по гащи. Едни черни боксерки и туй то... Какъв интересен начин за среща. Няма що! Това го накара да се почувства леко неудобно. До сега винаги се бе вял наоколо както му дойде. Илияна също. Но сега не можеше... не можеше да си виси така пред това дете! Каквото и да бе.... чието и да бе.

    Премести ръце пред чатала си, като все още стоеше на прага на кухнята, а Бюлбулева го гледаше. Отпи от водата си и остави чашата настрана. Имаше нещо в погледа й, което сякаш човъркаше чак в душата му. Мамка му. Трябваше да се качи и да си сложи нещо, каквото и да е. Не вървеше да се представя като "Максимилиян Шарков" по гащи! Репутацията му щеше да отиде на кино, ако вече не беше. Защото децата винаги разказваха неща... и това момиче също после можеше да реши да сподели на дружките си как е открила най - старият син на Шаркови почти как майка го е родила у леля си (но Макс все още не знаеше, че Илияна е леля на Люба..бедничкият).
    - Какво... коя си ти? - езикът му се оплете. Май, ако някой някога искаше да уплаши Макс, то трябваше да го постави в точно тази ситуация. Това и по филмите го нямаше.
    - Човек, на какво ти приличам?
    - Духче, гномче... не, шегувам се. - опита се да разчупи леда, но това нямаше да стане докато не си сложеше поне едни панталони. Поне. И да спре с тъпите шегички, не му се получаваха. Нямаше да се изненада да изяде някой шамар от Илияна... или да бъде сръган в ребрата от малкото... нещо.

    @Люба Бюлбулева

    Яна Вълканова, Ела Благоева and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Люба Бюлбулева
    Люба Бюлбулева
    Ученик, шести курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Вид на героя : Вийла
    Галеони : Човек и добре да живее все някога среща Люба Coin10 256
    Опит : Човек и добре да живее все някога среща Люба 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 80 т.
    Ниво : Човек и добре да живее все някога среща Люба Untitl41
    Бобчета : Човек и добре да живее все някога среща Люба TomatoЧовек и добре да живее все някога среща Люба CabbageЧовек и добре да живее все някога среща Люба BananaЧовек и добре да живее все някога среща Люба PizzaЧовек и добре да живее все някога среща Люба HoneyЧовек и добре да живее все някога среща Люба AppleЧовек и добре да живее все някога среща Люба SapphireЧовек и добре да живее все някога среща Люба PearЧовек и добре да живее все някога среща Люба WatermelonЧовек и добре да живее все някога среща Люба EmeraldЧовек и добре да живее все някога среща Люба SausageЧовек и добре да живее все някога среща Люба BlueberryЧовек и добре да живее все някога среща Люба CheeseЧовек и добре да живее все някога среща Люба ChiliЧовек и добре да живее все някога среща Люба MangoЧовек и добре да живее все някога среща Люба TuttifruttiЧовек и добре да живее все някога среща Люба CinnamonЧовек и добре да живее все някога среща Люба RubyЧовек и добре да живее все някога среща Люба ChocolateЧовек и добре да живее все някога среща Люба Diamond

    Re: Човек и добре да живее все някога среща Люба

    Писане by Люба Бюлбулева Съб Авг 26, 2023 1:59 pm


    Я виж какво е докарало котката.
    Така де леля й.

    Обикновено ги нямаше до уикенда.. в повечето случаи. Е този поне беше с гащи и не се опита да се здрависа.
    И не беше от моделите.
    Поне не беше виждала модел, който да изглежда като оцелял бой с дива котка. А можеше и това да се е случило със всичките драскотини и синки. Всъщност не го е довлякла Илияана, а човека се е появил бягайки от пума/вълк.. може би върколак? Просто е избягал и сега се оглеждаше, сякаш се чудеше в чий дом се е магипортирал без дрехи.

    - Илияна! - и двамата подадоха в един глас, последвалите им изречения също бяха в един тон, но коренно различни като въпроси.
    - Тука има някъв по гащи?
    - Тука има дете?

    От другата стая стая се чу само смях и шумолене.
    - Събота ли е?
    - Да!
    - Отново в един глас - този път обаче се изгледаха на криво. Този пък какъв си мислеше, че е това си беше нейния дом!
    - Ей сега идвам. Люба, не изяждай Макс!
    - Не обещавам!

    Гледаха се още минута две, докато Люба не реши че й е време за прихапване. Все пак беше обяд, а леля й нямаше да се появи скоро, ако се съдеше по пускането на водата за душ. Не беше я оставила с този... Макс. И той обаче какво сис е разхождаше толкова свойски из дома й?
    - Тааа. Откога ебеш леля ми, Макс?

    Яна Вълканова, Ела Благоева and Максимилиян Шарков харесват този пост.

    Максимилиян Шарков
    Максимилиян Шарков
    Черен магьосник
    Черен магьосник


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Човек и добре да живее все някога среща Люба Coin10 60
    Опит : Човек и добре да живее все някога среща Люба 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 0 т.
    Ниво : Човек и добре да живее все някога среща Люба Untitl37

    Re: Човек и добре да живее все някога среща Люба

    Писане by Максимилиян Шарков Нед Авг 27, 2023 11:07 pm


    Добре, говореше на Илияна по име. Това бе някакъв знак, че може би, все пак не бе нейна. А Илияна явно пък се забавляваше в цялата ситуация, след като просто се бе засмяла и отишла под душа. И така Макс беше оставен с малкото момиченце. Люба.
    Гледаха се проницателно за няколко минути, като Макс почти бе забравил, че е по боксерки пред малкото момиче. Затова и тръгна към кафе машината, пусна си кафе и зачака. Беше мълчание... Малкото нещо реши да си търси храна, а Макс отпи от кафето си. И точно когато отпиваше тя пусна въпроса.

    Задави се с кафето си и започна да кашля. От кога какво прави с леля й? Тя не бе ли на десет, от къде ги знаеше такива думи?
    Продължи да кашля, а на устните на Люба се появи лека дяволите усмивка. Дете, демон, какво беше тя!?
    - Не.... не мисля, че е твоя работа от... кога имам ...интимен контакт с леля ти. - не го отрече, не й даде и отговор. Тя обаче почна да се смее. Май на думата "интимен контакт". Толкова ли бе демоде? Звучеше ли като скучен възрастен?

    Не знаеше как да смени темата, нямаше намерение да говори за това какво се случва между него и Илияна, то си бе между тях. А и какво да й каже "Ми бяхме заедно една седмица и седна просто наминавам тук на всеки два дни за по седмица". Не звучеше много като пример.
    - Значи се казваш Люба?
    - А ти си Макс. И.... хващам бас, че не си гадже на леля ми, а просто-
    - Да, благодаря... няма нужда да го коментираме.
    - процеди през стиснати зъби, като отпи от кафето си отново и седна на един стол там,  все още необлечен. И нямаше май и да се облече. Пък и тя вече бе видяла всичко.
    - Каква си на Илияна? - шокът все още бе в него,но поне не бе изписан на лицето му и не се долавяше в гласът му. Но определено имаше въпроси, много въпроси. Илияна още ли се бавеше в тази баня... нарочно ли го оставяше сам с малкото  момиченце?

    Яна Вълканова and Ела Благоева харесват този пост.

    Люба Бюлбулева
    Люба Бюлбулева
    Ученик, шести курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Вид на героя : Вийла
    Галеони : Човек и добре да живее все някога среща Люба Coin10 256
    Опит : Човек и добре да живее все някога среща Люба 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 80 т.
    Ниво : Човек и добре да живее все някога среща Люба Untitl41
    Бобчета : Човек и добре да живее все някога среща Люба TomatoЧовек и добре да живее все някога среща Люба CabbageЧовек и добре да живее все някога среща Люба BananaЧовек и добре да живее все някога среща Люба PizzaЧовек и добре да живее все някога среща Люба HoneyЧовек и добре да живее все някога среща Люба AppleЧовек и добре да живее все някога среща Люба SapphireЧовек и добре да живее все някога среща Люба PearЧовек и добре да живее все някога среща Люба WatermelonЧовек и добре да живее все някога среща Люба EmeraldЧовек и добре да живее все някога среща Люба SausageЧовек и добре да живее все някога среща Люба BlueberryЧовек и добре да живее все някога среща Люба CheeseЧовек и добре да живее все някога среща Люба ChiliЧовек и добре да живее все някога среща Люба MangoЧовек и добре да живее все някога среща Люба TuttifruttiЧовек и добре да живее все някога среща Люба CinnamonЧовек и добре да живее все някога среща Люба RubyЧовек и добре да живее все някога среща Люба ChocolateЧовек и добре да живее все някога среща Люба Diamond

    Re: Човек и добре да живее все някога среща Люба

    Писане by Люба Бюлбулева Пон Авг 28, 2023 1:16 am


    Беше забавно да тормози "прелитащите" както им викаше момичето. Не я интересуваха реално детайли. И знаеше и че няма да получи. Слава на боговете! Но пък повечето, както и Макс днес, се червяха като ощипани девойки. Особено като ги подхванеше сериозно. А този очевидно още беше леко кисел че не е "гадже", а още се навърташе.
    - Еми, ако ми е леля, би трябвало да съм й племенница. Освен ако нещо математиката ми се губи?
    - Ха, ха.
    - Ми т'ва ме пита!
    - ухили се насреща - Нещо друго ли имаш в предвид?
    - Тук ли живееш?
    - Дам.
    - Видя заформящия се ужас в лицето на мъжа. Колко още да го потормози? Беше забавен за тормоз. Май щеше да яде сандвич, да - Спокоойно. През седмицата съм в Мунгав. Чула съм по-малко от колкото съм видяла със сигурност. 

    С най нахалната усмивка на която беше способна го огледа от глава до пети, номерът обаче с повдигането и свалянето на веждите още не й се получаваше много добре и ефектът беше основно комичен. За щастие на полуголия мъж в кухнята й мъчението му идваше към края си. Или поне така можеше да се предположи. Душът най-накрая се спря и малко след това Илияна се появи по халат, мятайки друг домашен такъв по Макс.
    - Виждам, че не си избягал с писъци. - Илияна си сипа кафе и се присъедини към необичайната двойка на масата 
    - Малко му трябва. Дай ми още пет минути.

    Яна Вълканова, Ела Благоева and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Максимилиян Шарков
    Максимилиян Шарков
    Черен магьосник
    Черен магьосник


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Човек и добре да живее все някога среща Люба Coin10 60
    Опит : Човек и добре да живее все някога среща Люба 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 0 т.
    Ниво : Човек и добре да живее все някога среща Люба Untitl37

    Re: Човек и добре да живее все някога среща Люба

    Писане by Максимилиян Шарков Пон Авг 28, 2023 2:26 am


    Мунгав... смръщи се при мисълта за това. Той самият не бе фен на училището, но реши да не го коментира. Че като нищо можеше да бъде изритан от тук, къде от Люба, къде от Илияна. А и бе твърде рано сутрин за да повдига темата. Още дори не бе имал нормално кафе.
    Погледна Илияна и отпи от кафето си, като той също повдигна вежда.
    - Пет минути? - попита Люба. - Няма шанс. Не съм тръгнал на никъде.
    Илияна се забавляваше с тях, а Макс и Люба се гледаха накриво, докато Шарков се обличаше в халата. През главата му минаваха въпроси, които малкото момиче можеше да му зададе. Дали щеше да посмее да го направи пред леля си?

    - И кво, от колко време се навърташ наоколо? Добре се ориентираш в къщата.
    - Няколко месеца. - отвърна Шарков на русокосото момиче, като те отново се загледаха един към друг, а помежду им сякаш имаше една мълния. Все едно се бореха за вниманието на Илияна, като две малки хлапета.., но те дори не й обръщаха внимание в момента.
    - Кога ще се връщаш в училището си? - хем бе от учтивост, хем бе за да знае кога той самият да се върне тук. Илияна пък следеше "двубоя им"  като местеше поглед от единият към другият, в зависимост кой задаваше въпросите.
    - Утре, не се притеснявай. Ще имаш леля ми и къщата само за себе си. - подсмихна се дяволито момиченцето.
    Нищо чудно, че не племенница на Илияна. И че ги знаеше тези неща. Направо се зачуди на какво още русата му приятелка бе научила това малко чудовище тук.
    Не че не харесваше деца, нямаше нищо против тях. Особено щом не бяха негови. Но... но и не обичаше да го изненадват с такива. От нищото. Месеци по - късно. Той все пак бе излизал с Илияна и тя не бе сметнала за нужно да му сподели за Люба, защо?
    - Добре.
    - Скучен си. Той винаги ли е такъв сух и говори малко? - погледна тя леля си?
    Как така сух и скучен? Макс погледна Илияна също очаквайки някакво отрицание на думите.

    Арина Орлова, Яна Вълканова, Ела Благоева and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Люба Бюлбулева
    Люба Бюлбулева
    Ученик, шести курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Вид на героя : Вийла
    Галеони : Човек и добре да живее все някога среща Люба Coin10 256
    Опит : Човек и добре да живее все някога среща Люба 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 80 т.
    Ниво : Човек и добре да живее все някога среща Люба Untitl41
    Бобчета : Човек и добре да живее все някога среща Люба TomatoЧовек и добре да живее все някога среща Люба CabbageЧовек и добре да живее все някога среща Люба BananaЧовек и добре да живее все някога среща Люба PizzaЧовек и добре да живее все някога среща Люба HoneyЧовек и добре да живее все някога среща Люба AppleЧовек и добре да живее все някога среща Люба SapphireЧовек и добре да живее все някога среща Люба PearЧовек и добре да живее все някога среща Люба WatermelonЧовек и добре да живее все някога среща Люба EmeraldЧовек и добре да живее все някога среща Люба SausageЧовек и добре да живее все някога среща Люба BlueberryЧовек и добре да живее все някога среща Люба CheeseЧовек и добре да живее все някога среща Люба ChiliЧовек и добре да живее все някога среща Люба MangoЧовек и добре да живее все някога среща Люба TuttifruttiЧовек и добре да живее все някога среща Люба CinnamonЧовек и добре да живее все някога среща Люба RubyЧовек и добре да живее все някога среща Люба ChocolateЧовек и добре да живее все някога среща Люба Diamond

    Re: Човек и добре да живее все някога среща Люба

    Писане by Люба Бюлбулева Съб Сеп 02, 2023 12:29 pm


    - Малко да. - Илияна смигна на Макс, но не им се намеси в съревнованието. Все пак ако имат сблъсъци е хибаво сами да си ги изчистят. Ако се стигнеше до нещо по-лошо нямаше и съмнение кой ще си ходи с подвита опашка. Но не смяташе, че ще се стигне до там - Има си и други полезни качества.
    - Ииъъъъл. Ям.
    - Възмущение само на думи, но да го подчертае набута стабилна хапка сандвич в устата си. Дали щеше да посмее да й каже да не яде с пълна уста? - Та с кво се занимааш?
    - Тъмни предмети. Семеен бизнес.
    - Мм, скучно.
    - Моля?
    - възмущението обаче беше секнато от следващия въпрос в списъка на малката руса напаст.
    - Отговора ти. - Голяма работа като е семеен. Като не казваш какво ти е интересно и обясняваш толкова сухо.. харесваш ли си работата наистина?- Имаш ли братя или сестри?
    - Шест братя и сестра. Шаркови са...

    Звучна хапка, тъпо примигване.
    - Шаркови са кво?
    - Фамилията ми?
    - Макс звучеше, сякаш трябва да знае цялото му родословно дърво. За жалост тъй като не беше истинско дърво, не попадаше в интересите на 13 годишното момиченце.
    - Еня ме и Китови да сте. Кво си харесваш на работата толкова?

    Илияна не можеше и да искаше да се шмугне в разговора, въпреки че Макс й отправяше "Помощ! СОС! Помощ" сигнали. Не че се беше и засилила, по това което Люба виждаше. По-скоро се опитваше да не се задави с кафето си и хвърляше погледи към шкафа с алкохола и после към мъжа.
    А Люба дори не се беше развихрила още.

    Арина Орлова, Ела Благоева and Максимилиян Шарков харесват този пост.

    Максимилиян Шарков
    Максимилиян Шарков
    Черен магьосник
    Черен магьосник


    Вид на героя : Човек
    Галеони : Човек и добре да живее все някога среща Люба Coin10 60
    Опит : Човек и добре да живее все някога среща Люба 9397b6fb18b28a5d15bd01049cb429ef692b43b0 0 т.
    Ниво : Човек и добре да живее все някога среща Люба Untitl37

    Re: Човек и добре да живее все някога среща Люба

    Писане by Максимилиян Шарков Вто Сеп 05, 2023 1:51 am


    Люба беше най-трудното за впечатляване 13 годишно, което Макс бе срещал. Не, че беше срещал много 13 години. Сестра му когато беше на тази възраст се радваше на красиви рокли и животни от балони, съмняваше се, че това ще подейства на малката русокоска тук.
    Гледаше ту Илияна, ту Люба, като един уплашен заек. Имаше ли начин да спре тези неудобни въпроси, които Люба задаваше. Всъщност стреляше срещу него. Сякаш си имаше един лист и вече на изуст знаеше кой следва. Колко ли пъти се бе разигравало това тук?

    Погледна Илияна, смръщи леко устни, а тя само му се усмихна дяволито и отпи от кафето си. В погледна й имаше едно "Успех, Макси" , което остана неизречено. Щеше да й види сметката по-късно и да й го върне!
    - Алооо. И глух ли си? - Люба щракна пред лицето му с пръсти.
    - Прощавай, какво? - може би никога не бе твърде рано за малко ром или уиски в кафето. Душата му бе ирландска точно в този момент. И в чая щеше да си сипе.. и от бутилката щеше да ги пие.  Имаше нужда от сили. Можеше да се  справи с някой намусен 40 годишен черен магьосник без да му мигне окото, ама едно 13 годишно девойче? Това бе трудна задача.
    - Питах те за тъпата ти работа. Защо работиш това, какво ти харесва, какви са тези черни предмети? - тя наистина ли се интересуваше? Можеше ли да я заведе в магазина. Беше ли безопасно (за предметите му) да я заведе там?
    - Както казах  - семеен бизнес е. И да, харесва ми. Далеч не е тъпа. - измънка Максимилиян и прокара пръсти през косата си.
    - И какво ти харесва? - това го питаше Люба сякаш за трети път.
    - Хм... досега с редки предмети, които мнозина мечтаят дори само да зърнат. А те минават през моите ръце. Ръкописи, книги със заклинания, картини. - след последното погледна Илияна и съвсем леко се усмихна, като си спомени как всъщност бе срещнал художничката.
    - Така ли се запозна с леля ми?
    - Да, нещо такова.

    Рядко изричаше толкова много думи. Предпочиташе да говори с кратки изречения, да дава къси отговори. Но Люба не му даваше тази възможност. Режеше го, мръщеше се и ядеше сандвича си, все едно късаше части от душата му. Или може би й се искаше. Защо това дете бе така намръщено? Докато леля й бе все така усмихната.
    - Може би.... мога да те заведа в магазина си и да ти покажа част от предметите, които притежаваме и кито продаваме. - изрече го предпазливо и погледна Илияна. На нея самата магазинът не й беше подействал добре, магията й беше твърде чиста за онова проклето място. Но Люба... имаше си някакво правило за лица под 14 да не бъдат допускани там, може би щеше да си затвори очите този път. Само този път.

    Ела Благоева and Лилиян Кардамова харесват този пост.


      В момента е: Вто Ное 05, 2024 6:08 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!