Този път Шарков се изнизваше в посока кухнята. Бе прекарал достатъчно време тук за да научи кое къде стои. Беше спрял да бута вазата с цветята, беше спрял да се блъска във вратите и стените на тъмно и знаеше коя стълба издава леко скърцащ звук - прескачаше я. Ако бе достатъчно трезвен. Ако не бе... то можеше и да направи циганско колело надолу по тях.
Протегна се и зави към кухнята, от там го посрещна светлина. Защо лампата бе включена, по дяволите? Беше изгасил вчера вечер... бе сигурен?
Премигна объркано като погледа му премина през всичко наоколо. От прозореца, до хладилника, мивката, малкото русо момиченце по пижама, кафе машината, една картина... малко русо момиченце по пижама ли!?
Върна погледа си към Люба, която не познаваше на този етап и премигна объркано. Отвори уста да изрече нещо, но после я затвори. Тя от своя страна не изглежда изненадана от него. Държеше чаша вода и се облегна на плота.
"Щом е по пижама и си стои така не е крадец", no shit, Sherlock! Пък и русите коси и очите някак си имаха някаква прилика с Илияна... някаква. Но щеше да знае, ако тя имаше дете, нали? И то... толкова голямо дете? Малката бе визуално на ... десет? Тринадесет? Високо десет годишно или ниско тринадесет годишно... нещо от този сорт. Да, щеше да знае, ако Илияна имаше дете. А и колко нощи бе прекарал тук. Щеше да разбере, ако има дете в къщата... нали?
Погледа му премина отново наоколо, като се спря на някаква снимка - Илияна с това момиче. Свети Тролове, това за първи път го виждаше! Честна дума! Тази снимка сякаш не бе там преди... или не бе имал очи за нея? Значи това дете все пак принадлежеше на приятелката му (приятелка, ама не в онзи смисъл, за негова жалост). Но каква бе връзката им.
- Аз съм...
- ... по гащи.
Погледна надолу. Да, Люба бе права. Той беше по гащи. Едни черни боксерки и туй то... Какъв интересен начин за среща. Няма що! Това го накара да се почувства леко неудобно. До сега винаги се бе вял наоколо както му дойде. Илияна също. Но сега не можеше... не можеше да си виси така пред това дете! Каквото и да бе.... чието и да бе.
Премести ръце пред чатала си, като все още стоеше на прага на кухнята, а Бюлбулева го гледаше. Отпи от водата си и остави чашата настрана. Имаше нещо в погледа й, което сякаш човъркаше чак в душата му. Мамка му. Трябваше да се качи и да си сложи нещо, каквото и да е. Не вървеше да се представя като "Максимилиян Шарков" по гащи! Репутацията му щеше да отиде на кино, ако вече не беше. Защото децата винаги разказваха неща... и това момиче също после можеше да реши да сподели на дружките си как е открила най - старият син на Шаркови почти как майка го е родила у леля си (но Макс все още не знаеше, че Илияна е леля на Люба..бедничкият).
- Какво... коя си ти? - езикът му се оплете. Май, ако някой някога искаше да уплаши Макс, то трябваше да го постави в точно тази ситуация. Това и по филмите го нямаше.
- Човек, на какво ти приличам?
- Духче, гномче... не, шегувам се. - опита се да разчупи леда, но това нямаше да стане докато не си сложеше поне едни панталони. Поне. И да спре с тъпите шегички, не му се получаваха. Нямаше да се изненада да изяде някой шамар от Илияна... или да бъде сръган в ребрата от малкото... нещо.
@Люба Бюлбулева