Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
+8
Люба Бюлбулева
Вихрен Вокил
Сандър Викторович
Варвара Симеонова
Юлий Звездинов
Зинаида Кражова
Ина Янакиева
Небесна Звездинова
12 posters

    Излетът на Южен Вятър

    Небесна Звездинова
    Небесна Звездинова
    Преподавател по Билкология, ръководител на дом „Южен вятър”
    Преподавател по Билкология, ръководител на дом „Южен вятър”


    Галеони : Излетът на Южен Вятър Coin10 50
    Ниво : Излетът на Южен Вятър Untitl37
    Статистики :
    Излетът на Южен Вятър Streng10 Сила: 8
    Излетът на Южен Вятър Shield10 Издръжливост: 2
    Излетът на Южен Вятър Brain10 Интелигентност: 2
    Излетът на Южен Вятър Runnin10 Ловкост: 6
    Излетът на Южен Вятър Magic-10 Магия: 4
    Излетът на Южен Вятър Clover10 Късмет: 6

    Излетът на Южен Вятър

    Писане by Небесна Звездинова Пет Авг 04, 2023 12:16 pm


    Бях изненадана, не само че ме взеха за преподавател в Мунгав, но ми и повериха и ръководството на Южен Вятър. След всичко, което видях да се случва в училището, може би беше добре, че ми повериха този пост. Не можех да гледам как децата се носеха из коридорите като сомнамбули, с блуждаещи и уморени очи и усмивките бяха изчезнали от лицата им, но най много ме болеше като видях Юлий днес в часа ми Билкобилогия. Той беше измършавял, косата му беше рошава като на плашило и погледа му беше угаснал, но все пак ми се усмихна искрено и ми помаха с ръка. Не успях да говоря с него, защото вийла Анастасия, може би една от най-лошите ме следеше изкъсо. Бях също шокирана как заглушаваха деца и ги държаха с главата надолу при най-малкото провидение. 
    Не съжалявах, че дойдох в училището, това беше моята съдба. Докато бях тука щях да се опитам да направя живота на децата по добър. Не на всички, но поне на някои. 


    Няколко дена по късно успях да изпрося излет с учениците на Южен вятър, с под претекст, че трябва да опознаят новия си ръководител. Разбира се имаше условие да отидем на излет в Призрачния лес и да бъдем придружени от три вийли. Но дори и Призрачния лес да не беше най-приятното място от моите спомени в училището и да бъдем надзиравани от “моите сестри”, беше по добре, отколкото децата да участват да извънредните уроци. Случайно бях срещнала Ирина, моя стара приятелка в Болничното отделение и тя ми разказа за нараняванията, които получаваха децата. 


    Рано сутринта нахлух в Общата стая на Южен вятър, още преди да започнат уроците и закуската. Не исках да чакам дни, за да се подготвим за излета, за да не би да се отметне управата. Имаше няколко деца и веднага разпознах Рея и Зинаида (бях се постарала последните дни да науча имената на всички си поверени).

    - Съберете, всички тук долу, днес и утре няма да имате уроци. Всички ученици от Южен Вятър, ще дойдат с мен на излет.

    Видях как лицата на момичета светнаха, въпреки че Рея се опита да го прикрие с обичайната си намусена физиономия. След около половин час повечето деца се бяха събрали, но някои ми липсваха. Щях да проверя сама какво става.
    Първо отидох в стаята на момичета и намерих Косара да лежи в леглото си.
    - Не си ли добре? - попитах загрижено момичето. 
    - Да, малко ми е лошо, но много искам да дойда - каза тя скимтяща от болка. 
    - Ирина ще е с нас, тя може да ти даде нещо за болките, но ако решиш да останеш, ще ти напиша извинителна бележка, че не си добре и ще може да пропуснеш уроците.




    Следващата стая беше на по-големите ученички и в стаята заварих една шестокурсничка, която изглеждаше все едно е излязла от корицата на модно списание. Бях шокирана как си представяше, че ще ходи из шубраците на дванадесет сантиметров ток. 
    - Не може да дойдеш така облечена, Варвара - казах меко аз. 
    - Не си представяш, че ще дойда на вашето излетче с някакви други дрехи, нали? - изсумтя момичето. 


    Другата стая, която посетих, беше на момчетата. Когато я отворих, усмихнат ме посрещна Юлий. Той, Вихрен и Жан бяха готови, но техния съквартирант Сандър не беше промръднал от леглото си, нито беше стегнал багажи.
    - Няма ли да идваш с нас? - попитах момчето. 
    Бях забеляза, че е доста затворен или просто се искаше да скрие нещо. Но определено малко социални контакти със съучениците на дома му, ще му дойдат добре.
    - Нямам желание - отвърна то. 
    - Вместо да стоиш тук и да се цупиш, може да дойдеш на малко приключение с нас. Какво ще кажеш? - казах майчински аз.



    След като обиколих стаите слезнах пак в Общата и зачаках цялата група да се събере. 

    - И ето го план - каза силно аз, за да ме чуят всички. - Тръгваме след закуска. Ще ви покажа няколко редки растения, които обичат по студеното време и разбира се магическите животни в Призрачния лес. Не се отделяйте много от групата, че има караконджоли из гората, а други още по неприятни животни. Като стигнем реката, ще опънем палатките и ще се съберем около лагерния огън и утре се прибираме.


    ____________________________________________________________
    @Юлий Звездинов @Ина Янакиева @Вихрен Вокил @Ирина Борякова @Зинаида Кражова @Рея Папандреус @Сандър Викторович @Варвара Симеонова @Косара Вълканова @Жан Ставракиев Ако съм забравила някой да се включи

    Яна Вълканова, Ясна Соколова, Вихрен Вокил, Люба Бюлбулева, Рея Папандреус, Сандър Викторович, Ина Янакиева and харесват този пост.

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Излетът на Южен Вятър Coin10 230
    Ниво : Излетът на Южен Вятър 1311
    Статистики :
    Излетът на Южен Вятър Streng10 Сила: 74
    Излетът на Южен Вятър Shield10 Издръжливост: 86
    Излетът на Южен Вятър Brain10 Интелигентност: 90
    Излетът на Южен Вятър Runnin10 Ловкост: 90
    Излетът на Южен Вятър Magic-10 Магия: 104
    Излетът на Южен Вятър Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Излетът на Южен Вятър ChocolateИзлетът на Южен Вятър SausageИзлетът на Южен Вятър BananaИзлетът на Южен Вятър DiamondИзлетът на Южен Вятър EmeraldИзлетът на Южен Вятър AppleИзлетът на Южен Вятър MangoИзлетът на Южен Вятър RubyИзлетът на Южен Вятър BlueberryИзлетът на Южен Вятър PearИзлетът на Южен Вятър TomatoИзлетът на Южен Вятър ChiliИзлетът на Южен Вятър SapphireИзлетът на Южен Вятър BaconИзлетът на Южен Вятър Cinnamon

    Re: Излетът на Южен Вятър

    Писане by Ина Янакиева Пет Авг 04, 2023 5:36 pm


    Мълвата за излета се бе разнесла из дома като горски пожар. Ина обаче не бе мръднала от леглото, лежеше в една доста странна поза - краката й бяха облегнати на стената, а в ръцете си държеше скицник и преработваше една скица, като в устата й се намираше още един молив, който сменяше от време на време с този в ръката си.
    Само наклони глава когато Небесна влезе в стаята им и направи коментар на Варвара. Ина само се подсмихна, нямаше шанс момичето да тръгне с нещо по – малко от седем сантиметров ток и може би дори къси панталонки. При нея май важеше „трай бабо за хубост“ в пълна сила, както и „от студ умри, гъзар бъди“, така ли му викаха мъгълите?

    След още няколко минути русокоската все пак се врътна и стана от леглото. Извади една раница, която й се стори добра като за излет и започна да пъха неща вътре. Не бе много сигурна какво й трябва и за момент просто се замисли да хване малката си чантичка, подарък от майка й, която бе разширена с магия и можеше да побере и леглото й, ако се наложеше.
    Събра в един несесер няколко молива, взе едни маркери, два вида скицник, чаша за вода, термос за вода.. катерицата. Чакай, защо катерицата бе в чантата?
    Следва едно вадене на Чу от чантата, което не протича без бой, като към този момент съквартирантката й сигурно пробва трети чифт обувки пред огледалото. Небесна сигурно, ако влезеше отново щеше да се хване за главата и да реши, че никъде няма да ходи с тях. Разбираемо... добре, че бяха другите вийли да й пазят страх.
    Доста смело от нея да се реши още в първите си дни да събере дома и да ги изведе някъде, но за тях това означаваше, че ще са свободни. Без Симулации и Мелачки, без заглушаващи заклинания и висене с главата надолу. Свободни!

    Гласът на Небесна се чу като увеличен с магия от общата стая, оповестяващ , че е оставила листче с напътствия какво да се вземе. Че то не бе толкова трудно да се събере еидн багаж за излет, хъмх!
    Ина бе нарамила чантата си, като слезе долу по дънки, кецове и тениска. Това автоматично й спечели един неодобрителен поглед, но не бе сигурна дали защото се метна да прегърне Юлий почти събаряйки го на земята или заради облеклото й. И докато Небесна строяваше групата и оглеждаше какво са помъкнали със себе си, Ина се усмихна на Вихрен и прошепна едно "добро утро" .
    - Зина... остави метлата, няма да ти трябва.. - Русата жена изглеждаше в лек шок от това което поверените й разбираха под излет. - Ина, ти яке взе ли си?
    - Трябва ли ми? То е топло... А и нямам място в чантата вече...
    - Разбира се,че ти трябва. На всички ви трябва! Какво набута вътре?
    - моментално няколко деца изпъшкаха и отидоха да си вземат якетата. Човек ще каже, че те наистина никога не са ходили в гора.
    - Пособията си за рисуване, скицник... вода, мокри кърпички... - предполагаше, че палатките и всички други пособия (ако им трябваха спални чували) ще бъдат подсигурени от вийлите - носачки. Поне и те да бъдат полезни с нещо. Веднъж.
    - Взела си скицник и цяла армада мливи, ама не и яке? Прочети списъка внимателно и пак ще си поговорим като си оправиш багажа. И го кажи на съквартирантката си. Без токчета, само удобни обувки. Дълги панталони. Якета с качулки задължително. Пригответе си и блузи с дълъг ръкав, вечер става студено...

    И така списъка растеше и растеше. Ина леко се смръщи, но се върна да си оправи багажа... отново. Накрая реши да чийтне, набута няколко неща в разширената чантичка, която пък сложи в голямата си чанта и имаше поне 5 чифта дрехи със себе си, дори и обувки! Намираше й се дори  и шампоан за коса, което надали щеше да й трябва, освен ако не ливнеше някой порой и някой не изявеше желание да се изкъпе в него.. нямаше да е тя.

    - Ако някой иска да натъпче половината си спалня в чантата, но няма място..готова съм да услужа с такова. - прошепна на събралите се ученици, като някой дилър на забранени субстанции.
    И след няколко мъчителни часа всички бяха готови да тръгват. В редичка по двама, за ръчичка... сиреч всеки се блъскаше във всеки и не знаеше къде се намира, сякаш никога не бяха събирани на едно място, малко като овце. Но бързо си намериха мама овца и я последваха дружно, тръгвайки към Призрачни лес. А русокоската нямаше търпение да срещне някоя сладка или пък не толкова сладка животинка. Стига да нямаше паяци.
    - Все още ли искате да ни водите на излет? - усмихна се тя мило на Небесна. Вече харесваше новата отговорничка на дома. Имаше нещо свежо и приятно в нея.
    - Само защото сте леко неорганизирани няма да се уплаша. А и това ще е добре дошло за всички ви. Ще научите нещо и ще се сплотите, което е ключът към... всичко. А и вече сме тръгнали, няма да се връщаме! То само това ни оставаше...

    Яна Вълканова, Вихрен Вокил, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Зинаида Кражова харесват този пост.

    Зинаида Кражова
    Зинаида Кражова
    Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Излетът на Южен Вятър Coin10 151
    Ниво : Излетът на Южен Вятър Untitl42
    Статистики :
    Излетът на Южен Вятър Streng10 Сила: 30
    Излетът на Южен Вятър Shield10 Издръжливост: 28
    Излетът на Южен Вятър Brain10 Интелигентност: 28
    Излетът на Южен Вятър Runnin10 Ловкост: 30
    Излетът на Южен Вятър Magic-10 Магия: 32
    Излетът на Южен Вятър Clover10 Късмет: 32

    Бобчета : Излетът на Южен Вятър SapphireИзлетът на Южен Вятър AppleИзлетът на Южен Вятър CabbageИзлетът на Южен Вятър MangoИзлетът на Южен Вятър SausageИзлетът на Южен Вятър EmeraldИзлетът на Южен Вятър PizzaИзлетът на Южен Вятър BaconИзлетът на Южен Вятър PearИзлетът на Южен Вятър BananaИзлетът на Южен Вятър ChiliИзлетът на Южен Вятър Ruby

    Re: Излетът на Южен Вятър

    Писане by Зинаида Кражова Пет Авг 04, 2023 10:25 pm


    -Що за прокълнат от Чернобог излет е това?- тросна се белокосото момиче.
    -Как ще наблюдаваш растенията и магическите животни, ако летиш?- попита я закачливо и с търпение Небесна.
    -От високо.
    -Остави метлата.
    Зинаида изръмжа едва доловимо и с най-скованата и бавна походка, която можеше да извади се върна в спалното помещение, за да остави летателното средство под леглото си. Завърна се в същият вид, в който се беше появила преди малко – облечена като за летене и нищо друго. Звездинова беше заета да държи останалите ученици под око, но липсата на готовност на третокурсничката не й обегна.
    -Зина, къде ти е багажа?
    Момичето се огледа и тупна с ръце върху себе си с типичното си безизразно лице:
    -Всичко нужно е върху мен.
    -Огледай съучениците си,- някак майчински й заобяснява жената.- Виж имат чанти и раници пълни с най-важните неща. Палатки, спални чували, дрехи… четка за зъби.
    -Ама ние няма да спим тук?
    Русата жена изгледа момичето пред себе си по един по-особен начин, с който едва ли не й казваше – на ушите ли си седя последните няколко минути? Една много широка, много вътрешна и скрита усмивка потрепна в душата на момичето, а за околните бе едва доловима.
    -Връщам се след малко…
    Никой дори и не беше предполагал, че Зинаида може да се движи толкова бързо. Още по-малко жената можеше да повярва, че е възможно толкова бързо някой да събере какъвто и да е багаж, камо ли огромната раница, с която се появи момичето. Изглеждаше по-голяма от самата нея и сякаш всеки момент ще се пръсне по шевовете. Полувийлата въздъхна отчаяно, когато я видя и с поклащане на глава се обърна към Кражова:
    -Не ти трябват толкова много книги. Остави ги.
    Белокоската отново изръмжа леко и със същата скована, бавна, и леко тросната походка от по-рано се върна към спалното, за да остави книжата, мрънкайки си под носа:
    -За какво ми е изобщо този излет?...

    Вихрен Вокил, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Юлий Звездинов
    Юлий Звездинов
    Ученик, трети курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, трети курс, дом


    Галеони : Излетът на Южен Вятър Coin10 6
    Ниво : Излетът на Южен Вятър Untitl40
    Статистики :
    Излетът на Южен Вятър Streng10 Сила: 28
    Излетът на Южен Вятър Shield10 Издръжливост: 12
    Излетът на Южен Вятър Brain10 Интелигентност: 22
    Излетът на Южен Вятър Runnin10 Ловкост: 11
    Излетът на Южен Вятър Magic-10 Магия: 20
    Излетът на Южен Вятър Clover10 Късмет: 28

    Бобчета : Излетът на Южен Вятър TomatoИзлетът на Южен Вятър SapphireИзлетът на Южен Вятър BlueberryИзлетът на Южен Вятър EmeraldИзлетът на Южен Вятър CabbageИзлетът на Южен Вятър MangoИзлетът на Южен Вятър SausageИзлетът на Южен Вятър PearИзлетът на Южен Вятър BaconИзлетът на Южен Вятър HoneyИзлетът на Южен Вятър Ruby

    Re: Излетът на Южен Вятър

    Писане by Юлий Звездинов Съб Авг 05, 2023 5:16 pm


    Тъкмо излизах от банята на момчета, когато чух някакво движение в Общата стаята. Моите съученици, които минаха покрай мен, споменаха нещо за някакъв излет.
    Излет..? Как по караконджолите вийлите са ни пуснали на отидем на излет. И тогава едно момче мина покрай мен и ми съобщи, че новата ръководителка професор Звездинова го организирала, защото искала да обедени дома си. 

    Излет. Типично за майка ми. Често ходехме цялото семейство на излети. Лили не ги обичаше много, но Небесна както и аз много ги обичахме и си прекарвахме страхотно. Обединявяане не дома ни, хм.. Сигурен съм, че мама не издържа тук в този затвор и търси начин тя самата да излезе навън и да подиша въздух на свобода. 


    Трябваше да стегна багажи си и то бързо. Получих списък с нещата, които трябваше да взема с мен и набързо ги пребрах. Тъкмо щях да затворя ципа на раницата си и моя книзър се пъхна вътре. 
    - Айнщайн, не знам дали мога да те вземе с мен - но котеподобното животно ме погледна с най-милия си поглед и реших, че за нищо на света нямаше да го оставя тук. - Добре, но трябва да кротуваш, докато напуснем замъка и после ще те пусна на свобода. Ок

    Животното се завъртя в кръг от радост. Откакто го имах почти бяхме неразделни. 


    В Общата стая ме посрещна загрижено Небесна. 
    - Юлий взе ли всичко? Отварите взе ли си? Не виждам, къде ти е колана. 

    Бях сложил колана си с тайния джоб за отвари, но истината, че не знаех какво ми е останало вече вътре. Може би беше добра идея да допълня запасите. 
    - Сега се връщам - казах аз и изтичах бързо към стаята ми. Вихрен и Жан вече бяха слезнали долу, само Сандър още се суетеше тук.
    Грабнах няколко отвари и ги пъхнах в колана ми. Вече бях готов за излета. 

    Вихрен Вокил, Ина Янакиева and Зинаида Кражова харесват този пост.

    Варвара Симеонова
    Варвара Симеонова
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Излетът на Южен Вятър Coin10 50
    Ниво : Излетът на Южен Вятър Untitl37
    Статистики :
    Излетът на Южен Вятър Streng10 Сила: 2
    Излетът на Южен Вятър Shield10 Издръжливост: 2
    Излетът на Южен Вятър Brain10 Интелигентност: 6
    Излетът на Южен Вятър Runnin10 Ловкост: 2
    Излетът на Южен Вятър Magic-10 Магия: 4
    Излетът на Южен Вятър Clover10 Късмет: 4

    Re: Излетът на Южен Вятър

    Писане by Варвара Симеонова Нед Авг 06, 2023 11:22 am



    Какво в дрехите й не беше достойно за това “социално” мероприятие? Имаше ли обувки? Имаше. Панталони? Да. Блуза? Разбира се. Бельо? Естествено. Кое в цялата картинка не пасваше на дрескода, който между впрочем никой не беше обявил официално така или иначе? Варвара не можеше да разбере, но това не й попречи да смени още три тоалета след като Звездинова й направи забележка. Което, между впрочем, изобщо не беше проява на солидарност между жени. Коментарът също беше малко откъм токсичната страна на нещата, защото “не”е отвратително вулгарна дума и има навикът да оставя трайни травми ако е обвързан с коментари относно нечия визия. 


    Не можеш да дойдеш така облечена е от типа изказвания, които съсипват животи. Как така не може? С чии стандарти трябва да се съобразяваме, за да бъдат всички доволни? Варвара определено не изпитваше и капчица радост, че трябва да остави милите си петнадесет сантиметрови платформи с хубавите им шарени връзки и апликирани на равни интервали маргаритки. Всяко едно цвете бе бродирано на ръка от едноръки пенсионирани вдовици в Шри Ланка и - преди да кажете каквото и да е било - бе плод на добре заплатен честен труд без експлоатация и гладни деца замесени в картинката. Обувките също така бяха веган и какво по-подходящо от това за излет в гората? 


    Варвара нямаше проблем с природата. Често пъти дори й харесваше да се случва наоколо стига разбира се да е в граници и да не й се налага да прекарва излишно време в кал, суграшица или на някои от онези организирани екскурзии където винаги има една много надъхана екскурзоводка, която със сигурност няма личен живот извън това да разказва на хората за камъни и отдавна загинали хора. Според младата девойка нямаше кой знае каква разлика между този тип хора и учителките по история - и двете професии “раждаха” хора с малко фантазия, които повече или не толкова миришеха на позабравени в шкаф бисквити и мокро куче. Все неприятни неща с които не е хубаво да си пълниш ума рано сутрин, но Варвара бе повече или по-малко раздразнена от коментара на Звездинова и проявяваше една от не-толкова редките си мрачни паузи, в които тъмните й очи хвърляха мълнии, а устните й бяха нацупени и в нужда от подновяване на слоя гланц, който им служеше за щит от света. 


    За Варвара гланцът за устни и червилото бяха две свещени неща на олтара на които тя редовно поднасяше своята почит и отдаденост. 


    - Не можело да ходя облечена така… - промърмори момичето потънало в мрачни мисли част от които бяха породени от леко празният й стомах. Тя бе от онези персони, които изправени пред глад рязко обръщаха нещата на спонтанни изблици на гневене и остри коментари. Как би било да бъде другояче? Една млада дама трябва да консумира редовно храна и поне всяко трето ястие да включва кисело мляко или някакъв вид йогурт от който са премахнати млечните протеини, но е добавена я чия, я някакъв друг полезен жмел. 


    Хубаво, добре. Платформите и маргаритките оставаха вкъщи, но Варвара нямаше да се даде лесно и да си позволи да бъде подложена на нечии извратени опити за кондициониране на млад ум изпитал нуждата да изглежда добре във своят тоалет. Щом трябваше да бъдат варвари и да не проявяват нито капчица потребност от стил девойката щеше да положи минимума и да не бъде никак доволна от този факт. Това, в речника на Варвара означаваше, че в тоалета й ще присъства поне един артикул от пух и средно сумарно поне три златни верижки.


    Момичето не отдели и много време за да събере своят багаж. Имаше базова идея какво точно трябва да й е под ръка за една нощ под звездите и в случая това бяха три крема за ръце, два за лице, възглавничка за пътувания, стикери с котки, последният й журнал, една нощница до земя от чиста коприна, две поло блузи с апликирани пайети и ръчният й масажор за лице. В добавка тя също така използва поне половината си запаси от лосион за тяло с чаено дърво, за да откаже потенциално всеки един комар от това да пирува с плътта й. Това, по нейни сметки, бе повече от колкото социалното мероприятие заслужаваше. А и с кой акъл точно сега щяха да правят излет? Варвара предпочиташе да прекара няколко занимателни часа да довърши книгата си и да си извади любимите цитати от нея, за да ги превърне после в мотивационни постове. Щеше честно казано да й е по-интересно да пробва нови прически от колкото да се поти и да води къси разговори край огън със съучениците си. А и нали ставаха някакви шашми в училището? Варвара нито й беше интересно да се занимава с вийлите, нито имаше свободният капацитет да се притеснява от нещо което не я засяга пряко, така че политиката й бе просто да игнорира всичко и да чака търпеливо края на годината когато ще може да се прибере вкъщи и да има хубав интернет на разположение. Тя вече планираше да направи един трип до Слънчака с Мими и Бочко, а след това да отиде на гости на приятели в чужбина и да лекува крехките си нерви с харчене на много пари и посещение на ресторанти с няколко звезди. Всички щеше да е по-добре от това да се занимава с патологически драматизатори каквито бяха половината хора в това училище. Дори не й се занимаваше да губи ресурс да схване какво им има през голяма част от времето, но повечето звучаха сякаш се намират в тийн новела и светът ще свърши ееееейййй сега. 


    Или следващата сряда.


    Или… абе схващате. 


    Варвара носеше изображение на чисто отегчение, когато след възможно най-голямото бавене на което бе способна се появи в Общата Стая в чифт Air Jordan-и (светеха на тъмно, лимитирана серия), тесен клин в милитаритски десен, тениска с щампа “Be Gay, DO Crime” и най-бонбонестите сенки за очи които притежаваше. На едното й рамо се мъдреше раница от пайети (в която бе събрала всички кремове и тем подобни чудесии), а на другото бе заметнала лилавият си пухен суичър. Той имитираше гривата на лъв и бе от дълъг косъм, което бе само едно от нещата правещи го великолепно произведение на модерният моден ум. С пух и пайети живота бе къде къде по-розов.


    - Е? - сопна се девойката и огледа набързо всички останали, които се бяха събрали в помещението. - Няма ли да тръгваме? Колкото по-скоро отидем толкова по-бързо ще се върнем, сладури. Не че нещо, но съм алергична към хора, които не използват достатъчно продукти за коса и ще е потресаващо да имам епизод докато сме навън.    


        


    Вихрен Вокил, Пейо Желев, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева, Ина Янакиева and Зинаида Кражова харесват този пост.

    Сандър Викторович
    Сандър Викторович
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Излетът на Южен Вятър Coin10 72
    Ниво : Излетът на Южен Вятър Untitl37
    Статистики :
    Излетът на Южен Вятър Streng10 Сила: 8
    Излетът на Южен Вятър Shield10 Издръжливост: 6
    Излетът на Южен Вятър Brain10 Интелигентност: 4
    Излетът на Южен Вятър Runnin10 Ловкост: 6
    Излетът на Южен Вятър Magic-10 Магия: 8
    Излетът на Южен Вятър Clover10 Късмет: 8

    Бобчета : Излетът на Южен Вятър SapphireИзлетът на Южен Вятър EmeraldИзлетът на Южен Вятър PearИзлетът на Южен Вятър SausageИзлетът на Южен Вятър Chocolate 

    Re: Излетът на Южен Вятър

    Писане by Сандър Викторович Чет Авг 10, 2023 1:55 am


    Всички около него се суетяха. Приготвяха багажи,  ровеха из запасите си от дрехи и се чудеха какво ще им трябва на така наречения излед. Съквартирантите му бяха сравнително  събрани, докато от съседната стая на момичетата се чуваше тропот като от стадо побеснели бикове, забравили, че днес е деня на намаленията. Възможностите бяха две – или бяха осъзнали, че „нямат нищо подходящо за обличане” или се готвеха да оберат някой магазин по пътя.  

    От време на време се чуваше гласа на Небесна, които с всяка изминала забележка се повишаваше с една октава, но никога не загуби мекото си звучене. Първо бе:  „Не тези дрехи не са подходящи”,  а след това мина на: „Остави метлата!” и нещо като: „Остави книгите!”.

    Целият този шум не мотивира Сандър да стане от леглото си. Русокосият се беше облегнал на една възглавница и бе забил носа си в книгата, която четеше. „Магически татуировки и още нещо”, така се казваше.  Беше я отмъкнал от студиото за татуси, въпреки протестите на така наречения му баща. И сега си убиваше времето с нея.

    - Е, ще идваш ли? – попита го Юлий, които влезе да си вземе още нещо.

    - Ще видим. – отвърна просто Сандър и изчака второкурника да се изгуби от погледа му преди да затвори с въздишка четивото си. Не беше очаквал да му хареса, но освен рисунки, имаше и техники за магическо татуиране.

    Погледна още веднъж книгата и шумът, които  малкият излед на Звездинова създаваше. Трябваха му две минути да реши дали да отиде или не. В крайна сметка мисълта за два дни далеч от Маришка  спечелиха дилемата.  

    Два дни без Маша. Звучеше като сбъдната мечта.

    Затова почти на спринт си изрови тиристическата раница – черна с значки от местата в Англия, които бяха посетили преди две лета. След това припряна и напълно хаотично започна да бута някакви неща в нея.

    Рандъм дрехи, огледало, резервни обувки, възглавница, одеяло...три резервни книги, стик за голф.

    Това последното не беше дори негово. Нямаше идея как и на кой бе, но докато закопчаваше раницата се подаваше от багажа му като флаг. Е, поне сигурно щеше да влезе в употреба, ако загуби магическата си пръчка при зомби нападение.

    В последният момент се усети, че подобието му на пижама – черни боксерки и суитшърт на бейзболен отбор едва ли са подходящи за тъй нареченото излет нещо. Тук му трябваха още пет минути да навлече черни накъсани на коленете дънки и да реши между блатно зелена тениска с щампа на жаба или черна с надпис: „Не ме занимавай!”. Избра зелената, стори му се по тематична и нахлузи отгоре коженото си яке с шипове.

    Така с порядъчно закъснение, най-накрая се намърда в общата стая на Южен вятър. Повечето от дома се бяха скупчили, кой понесал мини сак, кой повече багаж от него и чакаха нещо.

    Явно Небесна трябваше да – обезглави вийлата, да призове змей или нещо от този род, за да даде началото на похода.
    - Ако няма да тръгваме, аз ще се върна да чета. – щеше да им даде две минути и след това да си извади книгата.

    Вихрен Вокил, Ела Благоева, Юлий Звездинов, Илияна Георгиева, Зинаида Кражова, Максимилиян Шарков and Варвара Симеонова харесват този пост.

    Вихрен Вокил
    Вихрен Вокил
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Излетът на Южен Вятър Coin10 111
    Ниво : Излетът на Южен Вятър Untitl42
    Статистики :
    Излетът на Южен Вятър Streng10 Сила: 42
    Излетът на Южен Вятър Shield10 Издръжливост: 26
    Излетът на Южен Вятър Brain10 Интелигентност: 42
    Излетът на Южен Вятър Runnin10 Ловкост: 32
    Излетът на Южен Вятър Magic-10 Магия: 42
    Излетът на Южен Вятър Clover10 Късмет: 38

    Бобчета : Излетът на Южен Вятър MangoИзлетът на Южен Вятър TomatoИзлетът на Южен Вятър AppleИзлетът на Южен Вятър EmeraldИзлетът на Южен Вятър CinnamonИзлетът на Южен Вятър SapphireИзлетът на Южен Вятър BlueberryИзлетът на Южен Вятър SausageИзлетът на Южен Вятър RubyИзлетът на Южен Вятър PearИзлетът на Южен Вятър CabbageИзлетът на Южен Вятър PizzaИзлетът на Южен Вятър BaconИзлетът на Южен Вятър ChiliИзлетът на Южен Вятър ChocolateИзлетът на Южен Вятър TuttifruttiИзлетът на Южен Вятър Diamond

    Re: Излетът на Южен Вятър

    Писане by Вихрен Вокил Съб Авг 12, 2023 9:38 pm


    Когато професор Звездинова каза, че два дни няма да имат уроци, онова, което Вихрен чу, бе: два дни без Слънчевия коридор, без надзиравания от вийли по време на уроци, свобода извън замъка. А може би дори шанс да направи каквото трябваше да стори още през първата вечер след пристигането си в замъка – да се измъкне и да потърси помощ, -  ако  приятелите му не го бяха убедили, че няма нито причина, нито смисъл.  Е, сега имаше и двете. Обаче имаше и причини да остане, за да не пострадат приятелите му, заради него.
     
    Ако трябваше да бъде честен все още подхождаше с недоверие към новата им Ръководителка, все пак бе назначена от текущото ръководство, следователно подкрепяше и подпомагаше вийлите, щом бе тук, нали? Но от друга страна и Люба бе вийла, а отказваше да приеме новият режим и се бе опълчила открито на текущите властелини на Мунгав. Първоначално не обърна особено внимание на жената, която сега щеше да ги води в гората по неясно какви причини, но после започна да си припомня различни неща, които Юлий му бе споделил за майките си и подозрението се пробуди в съзнанието му, заедно с един блед лъч надежда, но не бе имал възможност да обсъди подозренията си с  второкурсника, а докато не получеше потвърждение, щеше да продължи да се съмнява в намерението на всеки възрастен, който оставаше безмълвен свидетел на случващото се. Изобщо не изключваше възможността вийлите да ги бяха повели на заколение в леса, където никой нямаше да разбере какво се е  случило с тях.  Взе си колодата Таро, като постави най-отгоре Тройка чаши, просто за всеки случай. Не че би могъл да направи нещо, ако малката им разходка не се окажеше това, за което я представят, но предпочиташе да е подготвен с каквото може.
     
    В бездънната си раница набута почти всичките си притежания, което означаваше, че е взел предимно пособия за рисуване, няколко комплекта бои, четки, скицници с различни размери, статив, графити… Палатка? Откъде, по шейтаните, трябваше да вземе такава? Че кой изобщо би донесъл подобно нещо в училището? Както и да е, щеше да импровизира на момента, можеше да помоли някой да го приюти в своята или да му трансфигурира от нещо, нещо, нещо… огледа се из стаята в търсене на въпросното „нещо”, което да пожертва при нужда и натика в раницата още едно одеяло, все щеше да му влезе в употреба за едно или друго…
     
    Постара се да не допуска тревожните мисли от преди малко да помрачат на настроението му и факта, че предстоеше да прекара малко време отвъд стените на замъка за първи път, след пристигането си, но си  остана нащрек. И  когато слезе при съдомниците си се постара да изкара наяве целия си позитивизъм, а това не бе трудно, когато Ина бе наоколо.  Разроши косата на Юлий, пътьом към мястото, на което стоеше художничката и си напомни по-късно да се опита да говори с него.
    - Хей! -  поздравява по обичайния начин Ина и се настанява до нея, за да изчакат всички останали да се присъединят. Усмивката, с която го дарява момичето, сякаш изтрива  тревогата от ума му, както и всичко друго, което е било там допреди малко.
    - Тази четка онази  четка ли е. -  монотонния въпрос е зададен от момиче, фокусирало погледа си върху стърчащата от вързаната му на опашка коса използвана четка. 
    - А?  ­-  премигва няколко пъти, докато мисълта му се опитва да проследи тази на Зинаида, накрая сякаш успява. -  Ааааааа! Всяка четка може да бъде онази четка. -  не е сигурен защо, но му се струва, че безизразното лице остава доволно от отговора му, когато се отпуска на канапето до него и Ина.

    Ела Благоева, Юлий Звездинов, Илияна Георгиева, Ина Янакиева, Зинаида Кражова and Варвара Симеонова харесват този пост.

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Излетът на Южен Вятър Coin10 230
    Ниво : Излетът на Южен Вятър 1311
    Статистики :
    Излетът на Южен Вятър Streng10 Сила: 74
    Излетът на Южен Вятър Shield10 Издръжливост: 86
    Излетът на Южен Вятър Brain10 Интелигентност: 90
    Излетът на Южен Вятър Runnin10 Ловкост: 90
    Излетът на Южен Вятър Magic-10 Магия: 104
    Излетът на Южен Вятър Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Излетът на Южен Вятър ChocolateИзлетът на Южен Вятър SausageИзлетът на Южен Вятър BananaИзлетът на Южен Вятър DiamondИзлетът на Южен Вятър EmeraldИзлетът на Южен Вятър AppleИзлетът на Южен Вятър MangoИзлетът на Южен Вятър RubyИзлетът на Южен Вятър BlueberryИзлетът на Южен Вятър PearИзлетът на Южен Вятър TomatoИзлетът на Южен Вятър ChiliИзлетът на Южен Вятър SapphireИзлетът на Южен Вятър BaconИзлетът на Южен Вятър Cinnamon

    Re: Излетът на Южен Вятър

    Писане by Ина Янакиева Пон Авг 14, 2023 7:27 pm


    Събираха се бавно, изключително бавно. Първоначално всички бяха уж готови - нарамили раници, хванали сакове и държащи по някое горнище в ръка, май видя още няколко върнати летящи метли. Бяха почти готови да тръгнат, да ама не... Няколко деца все още се туткаха, а Небесна даваше насоки.
    Ина беше седнала послушно на едно от диванчетата, когато Вихрен се присъедини към нея. Само при видът му тя грейна, като коледна елха с много лампички. Погледна го в очите за един дъъълъг миг и едва забележимо докосна ръката му, като облегна глава на рамото му. Тъкмо щеше да го прегърне, когато Зина се настани до тях. Русокоската се усмихна и на нея. Преди обаче да успее да я поздрави, Зина успя с лекота да отвлече вниманието й към косата на Вокил.

    Тя винаги бе била малко по - дълга от обичайните прически на момчетата наоколо, което пък Ина обожаваше. Обожаваше да прокарва пръсти през нея и да си играе с огнените кичури. Този път бе вързана на опашка и там имаше четка. Май и двамата обичаха да използват пособията си за рисуване по този алтернативен начин. 
    Докосна опашката за миг и се облегна на него, като ръката й отново намери неговата и тя разсеяно започна да си играе с пръстите му, беше й станало нещо като навик.
    - Готов ли си за излета? Може да е забавно. - прошепна му Ина.

    Макар и част от вниманието й да бе към Вихрен не искаше да игнорира Зина. Двете бяха станали малко по - близки през последните седмици. Ина й бе помогнала с една задача по трансфигурация, която се бе оказала по - забавна от колкото можеше да предположи. После пък грандиозно се бяха провалили в опита си да откраднат сладки от кухнята за "партито", ако можеше да се нарече така, в подземията. Каква нощ!
    Определено едно нещо бе научила тогава - със Зина шега не биваше, ако искаше да убие някого можеше да го направи... без да й мигне окото, сигурно дори би се усмихнала. А привидно бе толкова сладка и невинна. Ина определено не искаше да бъде от лошата й страна. И май за сега не беше. Пък и.... Зина не бе тръгнала да наранява никого, нали? Така де, да убива. Да измъчва обаче...


    Русокоската потръпна и не довърши мисълта си, не искаше дори и да си го представя. Този тип дейности не бяха сред тези за които обичаше или искаше да мисли.
    Помаха на Сандър, който изглеждаше раздразнен, че му се налага да чака. Бегло отвърна на помахването, дръпна една табуретка пред едно кресло, седна там и извади книга, вдигайки крака на табуретката. Ясно... явно на него не му бе ден, достатъчно го познаваше, че да знае това. Нямаше и да го притеснява. Дали бе ранното събуждане, събуждането като цяло... или просто защото бе тук? При Сандър никога не се знаеше.
    Юлий също никъде не се виждаше вече, къде бе отишло това дете? Само преди миг сякаш бе пред погледа й. Но тук цареше такава какофония... На нея лично й бе трудно да се концентрира само върху едно нещо с целият този шум и с всички тези хора. Предпочиташе общата стая сравнително празна, ако не изцяло... И без шум. Но никой не бе длъжен да бъде тих или да не бъде тук, защото тя бе с капризи и предпочитания. Живееха в свободен свят.
    - Ии... - едва бе започнала изречението си, като гледаше към Зина.
    - И какво? - отговора на Зина беше почти светкачивен, но пък типично по неин начин някак безизразен и тих. Изражението й дори не се промени.
    - Как си, след онова наше парти? Надявам се не си имала проблеми... - индиректно си я питаше "не си тръгнала да следиш Илиян по коридорите и да му залагаш капани, нали?"  , но поради причини не искаше да го изрича гласно. Причините седяха от другата й страна, като нежно галеха пръстите й. Двамата с Вихрен вече бяха водили разговор на темата, но сякаш не й се искаше да го повдига отново. Самата идея той да се излага на опасност, каквато и да е, караше сърцето й да спира. Не искаше дори да мисли в тази посока.

    Все още не бе свикнала с характера на Зинаида, но не с всеки човек си пасваше бързо, понякога трябваше малко повече усилие.. Но малкото момиче бе фурия, особено щом станеше дума за летене с метла... и май за измисляне на болезнени планове включващи мъчения.
    Като по -голяма се предполагаше да й дава добър пример, но краденето на кексчета от кухнята, нарушаването на правилата и спане в килиите някак не се връзваха с идеята за "добър пример". Но Зина не изглеждаше да бе против нищо от това тогава, а и сега. Май тя самата бе много по - див характер и свободна душа от колкото русокоската предполагаше.

    (+1 късмет)

    Вихрен Вокил, Ела Благоева, Юлий Звездинов, Илияна Георгиева, Зинаида Кражова and Варвара Симеонова харесват този пост.

    Небесна Звездинова
    Небесна Звездинова
    Преподавател по Билкология, ръководител на дом „Южен вятър”
    Преподавател по Билкология, ръководител на дом „Южен вятър”


    Галеони : Излетът на Южен Вятър Coin10 50
    Ниво : Излетът на Южен Вятър Untitl37
    Статистики :
    Излетът на Южен Вятър Streng10 Сила: 8
    Излетът на Южен Вятър Shield10 Издръжливост: 2
    Излетът на Южен Вятър Brain10 Интелигентност: 2
    Излетът на Южен Вятър Runnin10 Ловкост: 6
    Излетът на Южен Вятър Magic-10 Магия: 4
    Излетът на Южен Вятър Clover10 Късмет: 6

    Re: Излетът на Южен Вятър

    Писане by Небесна Звездинова Вто Авг 15, 2023 10:44 am


    Групата се събираше бавно, но аз се славех с моето голямо търпение. Както се казва често търпението на една майка е като паста за зъби, винаги може да изстискаш още малко. А това бяха сега моите нови деца и аз като добра майка исках да се погрижа за всички. Не всеки от учениците като че ли беше доволен от излета. Прочетох за кратко съмнение в очите на Вихрен, предизвикателство в очите на Варвара, дързост в очите на Зинаида, безразличие в очите на Сандър и всички те бяха насочени към мен и само любов в очите на Юлий. Вярно е, че още не ме познаваха, но се надявах това приключение да ги обедини, да ни обедени като група.
    Докато се събра и последние човек, наблюдавах внимателно динамиката на групата. Вихрен и Ина, които имаха сега очи само един за друг се отделиха от групата, за да си гугат, докато белокоската не им се натресе. Трябваше да внимавам за тях, за да не се отделят много от тима, не исках да върна забременяла ученичка.
    - Добре готови сме вече. Да тръгваме! - обявих аз началото на похода. 

    - Чакайте и аз ще дойда - появи се едно момче, което беше по-високо от мен. Не го познавах, никога не е посещавало часовете ми.

    - Как се казваш? - попитах го аз.
    - Дамян. Дамян Костов, седми курс - отговори той.

    - Добре, Дамяне. Радваме се, че идваш с нас. 


    ***


    Вийлите не ни изпускаха от поглед, но виждах, че са изнервени. Явно не очакваха да има толкова много шумни деца на едно място и беше по-трудно да ги контролират. Както се бяхме разбрали с Ирина, се правехме че не се познаваме. И даже като добра актриса успях да прикрия няколко погледа пълни с неодобрение към моите сестри. Бях поставила широката си усмивка и се забавлявах на шегите на децата. 

    Някъде отзад зад мен, чувах звънкия глас на сина ми. Бях изумена от него, за толкова кратко време си беше намерил толкова много приятели, но не всички го харесва. Момичето Варвара го гледаше с неодобрение. Каква ли е историята между тези двамата? 


    Спрях групата. Време е да им покажа, няколко интересни растения. 

     

    @Дамян Костов

    Вихрен Вокил, Ела Благоева, Ина Янакиева and Зинаида Кражова харесват този пост.

    Люба Бюлбулева
    Люба Бюлбулева
    Ученик, шести курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Излетът на Южен Вятър Coin10 256
    Ниво : Излетът на Южен Вятър Untitl41
    Статистики :
    Излетът на Южен Вятър Streng10 Сила: 52
    Излетът на Южен Вятър Shield10 Издръжливост: 46
    Излетът на Южен Вятър Brain10 Интелигентност: 52
    Излетът на Южен Вятър Runnin10 Ловкост: 52
    Излетът на Южен Вятър Magic-10 Магия: 60
    Излетът на Южен Вятър Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : Излетът на Южен Вятър TomatoИзлетът на Южен Вятър CabbageИзлетът на Южен Вятър BananaИзлетът на Южен Вятър PizzaИзлетът на Южен Вятър HoneyИзлетът на Южен Вятър AppleИзлетът на Южен Вятър SapphireИзлетът на Южен Вятър PearИзлетът на Южен Вятър WatermelonИзлетът на Южен Вятър EmeraldИзлетът на Южен Вятър SausageИзлетът на Южен Вятър BlueberryИзлетът на Южен Вятър CheeseИзлетът на Южен Вятър ChiliИзлетът на Южен Вятър MangoИзлетът на Южен Вятър TuttifruttiИзлетът на Южен Вятър CinnamonИзлетът на Южен Вятър RubyИзлетът на Южен Вятър ChocolateИзлетът на Южен Вятър Diamond

    Re: Излетът на Южен Вятър

    Писане by Люба Бюлбулева Вто Авг 15, 2023 11:23 am


    Знаеше си, че многоликовата отвара, която почна в началото на годината щеше да й свърши работа. Всичкия труд, който замина в килия номер пет, името на новия дом на Люба - вече оборудван с дюшек, възглавници, храна, книги (как се беше появил и Властелина там?) и разбира се комплект и котле за отвари, се оказа не само за комфорт, но и за полезно. Килиите между другото бяха много подходящи за отглеждане на гъби.

    Излет! В гората!

    Ако не се опитваше да се прави на Траян в момента, щеше да скочи да разцелува Небесна, но уви опитваше се да се прави на разсеяна и незаинтересована. Рязко скочи в групата й на любими преподаватели, а тъкмо беше дошла. Не че жената не й беше преподавател вече по любимия предмет Билкология, но да ги изкара от купчината камъни, в които ги бяха заровили вийлите?
    Ако някой посмее да й каже нещо на криво ще му счупи носа!
    Така или иначе отварата нямаше да й стигне за повече от два - три часа. Но до тогава щеше да е късно и да са в гората, и да са твърде далече, че да я връщат!
    Беше ли въодушевена?
    Много!
    Личеше ли й?
    По лакътя в ребрата, който получи от Рея, предполагаше че... много.

    Не се правеше много успешно на момчето да бъдем честни. Беше твърде щастлива поначало... и може би твърде добре оборудвана. А дори се беше постарала да си сложи поне част от униформата. Шала, стига толкова. Никакъв шанс да зареже карго панталона и кубинките точно пък за излет в гората.


    включването е одобрено от Небесна  580593538408906764?s
    Траян е вързан някъде с набутан мръсен чорап с устата, така и не разбра горкия какво му се случи

    Яна Вълканова, Вихрен Вокил, Ела Благоева, Юлий Звездинов, Ина Янакиева and Зинаида Кражова харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Излетът на Южен Вятър Coin10 170
    Ниво : Излетът на Южен Вятър Untitl40
    Статистики :
    Излетът на Южен Вятър Streng10 Сила: 26
    Излетът на Южен Вятър Shield10 Издръжливост: 18
    Излетът на Южен Вятър Brain10 Интелигентност: 20
    Излетът на Южен Вятър Runnin10 Ловкост: 18
    Излетът на Южен Вятър Magic-10 Магия: 30
    Излетът на Южен Вятър Clover10 Късмет: 20

    Re: Излетът на Южен Вятър

    Писане by Бранимир Даргов Сря Авг 23, 2023 12:57 am


    Да си хване раницата с най - необходимото не му бе чуждо. Затова и този излет не представляваше проблем за него, не разбираше суетенето на другите и това да променят багажа си по двадесет пъти. Беше досадно.
    За него най - трудната част се оказа да натъпче Балтазар в чантата.. без успех. Котката влизаше, излизаше, мърдаше. Нямаше място И за нея там. Но нямаше как да я остави в училището. Било то за ден или два. После явно щеше да се бори с нея в банята, очарователно. От сега щеше да си запази легло в болничното крило.

    Напуснаха най - сетне замъка, най - сетне! Цяла вечност по - късно. И докато някои вървяха бавно и си говореха, други тичаха напред. Траян изненадващо подскачаше като дива козичка почти пред всички. На тоя пък кво не му бе наред?
    - Мяяяууу. - Балтазар вървеше до него, като го перна с опашка и заприпка леко напред, но не твърде далеч от него.
    - Сенсей! - малкото зло се появи от някъде и го дари с "чаровна"  психопатска усмивка. Точно както я бе учил.
    - Гремлин. - извади една цигарата от кутията и я запали, като издиша дима в противоположна посока на нейната .
    - Не ми позволиха да си взема метлата. - звучеше почти тъжно. Тя!? Това не му се вярваше.
    - Че за какво ти е метла на излет?
    - Да си летя?
    - тя го изгледа невярващо, сякаш не разбираше как той не осъзнава нуждата й от метла.. ми не я осъзнаваше, усещаше или пък разбираше.
    - Не ти трябва метла. Излетите могат да са забавни. Я го виж Траян какво се е забързал напред. - това беше малко иронично, последната част. За къде бързаше това момче? Май никога не го бе виждал да има толкова енергия.
    А тея панталони дето ги бе турил... не му ли бяха малко тесни в задните части и доста къси? Обувките...
    Даргов поклати глава. Щяха да се съберат някакви много съвпадения, ако позволеше мозъка си да тръгне в тая посока.

    Дръпна отново от цигарата и прескочи един паднал дънер, като после просто повдигна Зина и я премести от едната страна на дънера до другата. Белокосото момиче потрепна, но той не го забеляза. Не забелязваше такива детайли.
    - Балтазар, тук момиче! - подсвирна той на котката, която се бе залепила за Ина и Вихрен и просеше храна. Тц..
    - Балтазар? Но е женска..? Сигурен ли си?
    - Да. Когато я взех не беше женска. - обясни той на Зина, което си беше тъпо обяснение само по себе си.
    - Котката ти...е станала от женска - мъжка, как? - любопитството на малкото момиче беше нечовешко. Може би щеше да намери някой друг наоколо да й ги обяснява тея неща..., но кой? Варвара? Рея? Дали пък просто не трябваше да я връчи на някоя от вийлите, които така и така го гледаха критично за цигарата. След пет минути със Зина щяха да тичат обратно към замъка с писъци.

    Вихрен Вокил, Ела Благоева, Зинаида Кражова, Лилиян Кардамова and Алина Старков харесват този пост.

    Вихрен Вокил
    Вихрен Вокил
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Излетът на Южен Вятър Coin10 111
    Ниво : Излетът на Южен Вятър Untitl42
    Статистики :
    Излетът на Южен Вятър Streng10 Сила: 42
    Излетът на Южен Вятър Shield10 Издръжливост: 26
    Излетът на Южен Вятър Brain10 Интелигентност: 42
    Излетът на Южен Вятър Runnin10 Ловкост: 32
    Излетът на Южен Вятър Magic-10 Магия: 42
    Излетът на Южен Вятър Clover10 Късмет: 38

    Бобчета : Излетът на Южен Вятър MangoИзлетът на Южен Вятър TomatoИзлетът на Южен Вятър AppleИзлетът на Южен Вятър EmeraldИзлетът на Южен Вятър CinnamonИзлетът на Южен Вятър SapphireИзлетът на Южен Вятър BlueberryИзлетът на Южен Вятър SausageИзлетът на Южен Вятър RubyИзлетът на Южен Вятър PearИзлетът на Южен Вятър CabbageИзлетът на Южен Вятър PizzaИзлетът на Южен Вятър BaconИзлетът на Южен Вятър ChiliИзлетът на Южен Вятър ChocolateИзлетът на Южен Вятър TuttifruttiИзлетът на Южен Вятър Diamond

    Re: Излетът на Южен Вятър

    Писане by Вихрен Вокил Сря Авг 23, 2023 4:21 pm


    Проследи с поглед Блатазар, която се отдалечаваше от подхвърлената ѝ храна в посока към стопанина си, бе твърде послушна, за да не се отзове на повикването, дори това да означаваше да не вземе онова, което си бе просила до преди миг. Вихрен се възхити на тази дисциплина, на него самият му бе трудно да стои далеч от онова, което иска и не можеше да не оцени невероятната преданост на котката.


    Дишаше.  Дори не бе осъзнавал колко го задушаваше замъка, много повече от обикновено.  Докато просто го бе наричал затвор, но бе имал свободата да ходи където си иска и да разполага с времето си, сякаш преживяваше по-леко времето  зад стените му. Но откакто русокосите бяха наложили новия си режим, му се наложи да осъзнае какво е истински затвор, реална липса на свобода, фактът, че следяха всяко тяхно движение, всяка дума… Сега оценяваше това, че е навън в гората по различен начин, като отдушник.


    Все още наблюдаваше новата преподавателка с недоверие,  постоянно местеше поглед между нея и Юлий, но не забелязваше нещо издайническо в отношенията им поне за момента. Може би бе логично да се държи с него както с всички останали, пред множеството и особено пред вийлите, назначени да я следят. Едва ли жената искаше да покаже някаква слабост. Затова Вихрен се движеше близост до нея, така имаше възможност да я наблюдава. Разбира се, факта, че бе художник и бързаше да скицира всяко показано им растение, бе повече от чудесно оправдание да се навърта около преподавателката. Старателно си водеше записки и правеше прилични рисунки, в последствие щеше да потърси помощ от Люба, за да провери дали информацията бе достоверна или нещо умишлено бе премълчавано.  При мисълта за Люба, хвърли поглед към прекалено ентусиазирания Траян, който още малко щеше да тръгне да показва пътеката на Небесна. Защо съотборникът му бе облякъл  панталоните на Люба бе въпрос, чийто отговор не беше сигурен дали искаше да знае. Пък и откога Рея и пазачът  бяха толкова близки? Последният път, когато провери, гъркинята мразеше целия свят, ако не броим пет-шест човека, от които  в момента само той и Зина присъстваха. Та, всеки въпрос водеше до друг, а Вихрен предпочиташе да решава мислено друго главоблъсканици, затова отвърна вниманието си от траяновото облекло.


    До него Ина скицираше доста по-детайлно, би каза, че е нормално да е по-фокусирана, след като не разделяше вниманието си върху толкова много неща, но истината бе, че тя умееше да вижда детайлите много по-добре от него.  Наскоро Юлий му бе разказал за битката им с Илияна и Вокил изпитваше неоправдана вина, че не е бил там и не е направил нищо да ги защити от чудовището, в което се бе превърнало съквартиранта му.  Вече бе прибрал своя скицник и изчакваше момичето да направи същото, за да преплете пръсти с нейните отново. Но този път  в ръката му имаше още нещо, което искаше да ѝ предаде незабелязано.

    - Прибери я -  се изписа безмълвно върху устните му, когато забеляза, че двамата бяха изостанали да рисуват, докато останалите вече бяха поели напред след Небесна, само една вийла, която би трябвало да е зад гърба му и не можеше да види лицето му, бе останала да ги изчака като пъдар. Когато се слееха отново с тълпата, щеше да ѝ обясни как се използва. За да има начин да повика някого на помощ, ако инцидентът с Илиян се повтори.

    Ела Благоева, Ина Янакиева, Зинаида Кражова and Алина Старков харесват този пост.

    Зинаида Кражова
    Зинаида Кражова
    Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Излетът на Южен Вятър Coin10 151
    Ниво : Излетът на Южен Вятър Untitl42
    Статистики :
    Излетът на Южен Вятър Streng10 Сила: 30
    Излетът на Южен Вятър Shield10 Издръжливост: 28
    Излетът на Южен Вятър Brain10 Интелигентност: 28
    Излетът на Южен Вятър Runnin10 Ловкост: 30
    Излетът на Южен Вятър Magic-10 Магия: 32
    Излетът на Южен Вятър Clover10 Късмет: 32

    Бобчета : Излетът на Южен Вятър SapphireИзлетът на Южен Вятър AppleИзлетът на Южен Вятър CabbageИзлетът на Южен Вятър MangoИзлетът на Южен Вятър SausageИзлетът на Южен Вятър EmeraldИзлетът на Южен Вятър PizzaИзлетът на Южен Вятър BaconИзлетът на Южен Вятър PearИзлетът на Южен Вятър BananaИзлетът на Южен Вятър ChiliИзлетът на Южен Вятър Ruby

    Re: Излетът на Южен Вятър

    Писане by Зинаида Кражова Пет Авг 25, 2023 3:24 pm


    Не можело с метла… тя млада вещица ли беше или лукова глава? Докато събираше раницата с „най-необходимото“ за привидно стотен път (само втори беше), Зина се беше изхитрила и беше смалила метлата, която беше свила от склада за метли. Беше я прибрала в един страничен джоб на раницата си и се движеше най-отзад на групата ученици. Очакваше магията да изгуби ефекта си всеки момент. Все пак Диминуендо траеше само един час, но беше достатъчен. Нямаше против да слуша за билки, животинки и растения, но щеше да й е по-приятно да го прави от въздуха. Всичкиче й съдомници пред нея се движеха по двойки, само тя беше без другарче… чакаше нейното да се появи всеки момент. Метлата. Ех, тази метла. И все пак трябваше да запълва времето си с нещо, докато ходи привидно безцелно след всички. Даргов и Балтазар бяха се придвижили по-напред и притесняваха Сандър. Вихрен и Ина си гугукаха нещо тихичко, като се опитваха да прикрият опитите си да се хванат за ръце. Залъгваха само себе си, че това работи. Траян и Рея… това беше ново и странно. Траян беше странен. Откога момчето проявяваше интерес към билки или пък се обличаше така? Взря се по-съсредоточено в момчето, но пред нея, сякаш от нищото застана Даргов и скри гледката й. Нали уж беше напред?!
    -Сенсей, мръдни!- скара му се.
    -Пътчеката се стеснява, грмлин. Така трябва да се движим.
    Тя изпуфтя, тъкмо беше забелязала нещо интересно, докато се прикрива и скръсти недоволно ръце.
    -Брей, имало по-голям киселяк от мен тук,- подсмихна се по онзи психопатски начин той.- Защо ходиш сама?
    -Защото мозъкът ми подава сигнал на нервната ми система да движи краката ми.
    -Уууу, кисел гремлин.
    Тя го погледна по един по-особен начин и той спря да я закача. Не знаеше, че малката може да гледа така. Някак заповеданчески, някак опасно… Стигнаха до една полянка с всевъзможни билки и Небесна спря учениците, като ги помоли да се наредят, така че да виждат.
    -Деца, тук имаме изобилие от билки и храсти,- заобяснява жената.
    Точно в този момент метлата в раницата на Зина възвърна нормалния си размер. Добре, че беше застанала по-назад и никой не я видя. Тайно и внимателно скочи върху й и излетя. Незнайно как другите вийли не бяха забелязали, но като че ли самите те бяха заети да се наслаждават на прекрасната полянка. Защо да гледат учениците? Малката изчзна. Полетя над дърветата, около тях. Направи няколко лупинги във въздуха и задиша дълбоко. Излетя право нагоре към небето, а след това пусна метлата, разпервайки ръце и сякаш легна по гръб в нищото по посока на земята. Запада надолу. Усещаше вятъра около себе си толкова приятно, като прегръдка някак… затвори очи. Приближаваше земята опасно, но в последния момент сграбчи летателното пособие и смени посоката, спирайки потенциалното разбиване в горската ливада. Въздъхна доволно и бавно се върна към съучениците си. Те не бяха мръднали от местата си и още слушаха Небесна.
    -Това е бодлив храст,- обясняваше им ръководителката.- Добро средство за прогонване на неканени гости, но е вероятно да атакува и неканените. Изстрелва бодлите си, ако някой много го приближи.
    -Как се присажда тогава?- въпросът дойде от Зина.
    Тя беше застанала с глава надолу, висяща от метлата си точно над опасния храст. Звездинова премига бързо, след като я видя. Другите ученици се засмяха. Ина затвори очи, притесняваше се, че малкото момиче ще падне върху опсаното растение и не искаше да гледа. Траян пък някак се кефеше на случващото се.
    -Зинаида Кражова!- Небесна беше бясна- Какво казах за метлата?
    Преди да каже каквото и да било, белокосото момиче беше прихванато с магия от една от вийлите и беше свалено на земята на безопасно разстояние от храста. След това й взе метлата и белокосата жена й каза:
    -Без метли.
    -Скучни сте,- отвърна момичето.
    -Даргов, дръж я под око, ако обичаш!- нареди му русолявата жена.
    -Никога не бих я спрял,- каза тихо на себе си той, а след това по-силно в отговор- Да, добре.

    Вихрен Вокил, Ела Благоева, Юлий Звездинов, Бранимир Даргов and Атсу Оттах харесват този пост.

    Юлий Звездинов
    Юлий Звездинов
    Ученик, трети курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, трети курс, дом


    Галеони : Излетът на Южен Вятър Coin10 6
    Ниво : Излетът на Южен Вятър Untitl40
    Статистики :
    Излетът на Южен Вятър Streng10 Сила: 28
    Излетът на Южен Вятър Shield10 Издръжливост: 12
    Излетът на Южен Вятър Brain10 Интелигентност: 22
    Излетът на Южен Вятър Runnin10 Ловкост: 11
    Излетът на Южен Вятър Magic-10 Магия: 20
    Излетът на Южен Вятър Clover10 Късмет: 28

    Бобчета : Излетът на Южен Вятър TomatoИзлетът на Южен Вятър SapphireИзлетът на Южен Вятър BlueberryИзлетът на Южен Вятър EmeraldИзлетът на Южен Вятър CabbageИзлетът на Южен Вятър MangoИзлетът на Южен Вятър SausageИзлетът на Южен Вятър PearИзлетът на Южен Вятър BaconИзлетът на Южен Вятър HoneyИзлетът на Южен Вятър Ruby

    Re: Излетът на Южен Вятър

    Писане by Юлий Звездинов Съб Авг 26, 2023 4:10 pm


    Движих се сред първите в нашата малка група и общо взето бях един от малкото без другарче в момента, но гледах да стоя близо до майка ми. До мен бяха Траян, нашия пазач и Рея, но и двамата ме игнорираха и си говориха нещо тихичко, така че не можех да разчета нито една дума. Както и да е? Тъй или иначе се нуждаех от тяхнята компания. Опитах се на няколко пъти да поговоря с Небесна. Това беше най-добрия случай който минава отдаваше откакто тя дойде в училището. Имах толкова много въпроси към нея. Защо е тук? Къде е мами? Какво мисли да прави? Исках да и кажа и това, че исках да ставам зоомаг. 
    Огледах се. Вийлите бяха изостанали. Най-близко до нас беше Ирина, но тя едва ли щеше да ме издаде ако говорех с майка си. Можех винаги да кажа, че питам нещо по уроците. 
    Траян и Рея се отдалечиха още напред пред нас. 
    - Мам, какво правиш тук? - казах тихо аз. 
    Тя ми се усмихна с нейната сладка усмивка, която помнех от детството ни и видях как леко размърда пръчката си. Майка ми тук що направи балон с заглушаваща магия около нас. 
    - Опитвам се да разбера какво става тук и да те измъкна. Не бях чувала нищо от теб докато не дойдох.
    - Но аз ви писах писма на теб и на мами. 
    - Явно не са дошли въобще - усмихна се мама успокояващо, но ти обещавам скоро ще направя нещо и ще можем да се махнем от тук. 
    - Не, не искам да ме измъкваш. Не мога да оставя приятелите ми тук. 
    - Юлий, нещата са много сериозни. 
    - Направи нещо за всички ни. 
    - Ще направя. Обещавам. Опасно е да говорим - аз само кимнах, а Небесна махна заглушаващия балон около нас. 
    Сега бях много по-спокойно, че мама щеше да направи нещо. Сигурно имаше някаква връзка с външния свят, но това си беше само мое предположение. 
    Настигнах Траян и Рея, докато Небесна изостана заради някакъв случай с метла. Можех да се хвана на бас, че това е Зина. 

    Ела Благоева, Ина Янакиева, Зинаида Кражова and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Люба Бюлбулева
    Люба Бюлбулева
    Ученик, шести курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Излетът на Южен Вятър Coin10 256
    Ниво : Излетът на Южен Вятър Untitl41
    Статистики :
    Излетът на Южен Вятър Streng10 Сила: 52
    Излетът на Южен Вятър Shield10 Издръжливост: 46
    Излетът на Южен Вятър Brain10 Интелигентност: 52
    Излетът на Южен Вятър Runnin10 Ловкост: 52
    Излетът на Южен Вятър Magic-10 Магия: 60
    Излетът на Южен Вятър Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : Излетът на Южен Вятър TomatoИзлетът на Южен Вятър CabbageИзлетът на Южен Вятър BananaИзлетът на Южен Вятър PizzaИзлетът на Южен Вятър HoneyИзлетът на Южен Вятър AppleИзлетът на Южен Вятър SapphireИзлетът на Южен Вятър PearИзлетът на Южен Вятър WatermelonИзлетът на Южен Вятър EmeraldИзлетът на Южен Вятър SausageИзлетът на Южен Вятър BlueberryИзлетът на Южен Вятър CheeseИзлетът на Южен Вятър ChiliИзлетът на Южен Вятър MangoИзлетът на Южен Вятър TuttifruttiИзлетът на Южен Вятър CinnamonИзлетът на Южен Вятър RubyИзлетът на Южен Вятър ChocolateИзлетът на Южен Вятър Diamond

    Re: Излетът на Южен Вятър

    Писане by Люба Бюлбулева Пон Авг 28, 2023 5:22 pm


    -Много си тъп, Мирчоо бе! Тва е отровен дъб не бръшлян.

    Начи човек и добре да живее се изцепва, когато не му е работата.

    Така стигнахме и до сегашната ситуация. Даргов държеше Траян като мокро пале за яката, пък другото момче лека полека се свиваше. Не от страх. Просто лека полека крайниците му ставаха по-къси, а косата по-руса. И преди бесния "Мирчо" да се усети КОЙ държи и да хвърли Люба надалеч в самозащита, затворничката му му наби един шут в носа и тупна не особено грациозно го гъз.
    Ухили се зъбато на момчето.
    Друг път да го удари толкова високо нямаше да й се отвори шанс.

    - Бюлбулева! Къде е Траян?
    - Рязко му се доспа
    - дори не стана от местенцето си а обърна глава наобратно към Небесна - и защото е чудно другарче ми преотстъпи мястото си на излета!
    - Трябва да я върнем.
    - Не може просто така.
    - Това са няколко часа път напред назад! Кой ще се отдели за толкова?
    - Аз мога и сама да се оправя
    - нямаше да мине но се почувства длъжна да пробва.
    - В никакъв случай! Опасно е.
    - Достатъчно добре подготвена ли си за излет? Призрачният лес не е шега работа!

    - Като за цялата група! - Не, сериозно имаше достатъчно за групата. Но това си й беше стандартния набор неща по джобовете. Никога не знаеш кога ще ти потрябват 7 четириместни палатки - Също така мога да ви заведа до ниските пещери, там може да се опънат лагери, има прясна вода на близо и да има подслон за тези които не могат да опинат палатка!
    - Знам го. Не е безопасно там има акромантули.
    - Не и откакто плъзна златножилест кордисепт в района миналата година. Интересни гъбки са, чувала съм че миришат подобно на базилиск. Как ли са се появили?

    Яна Вълканова, Ела Благоева, Ина Янакиева, Зинаида Кражова and Алина Старков харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Излетът на Южен Вятър Coin10 170
    Ниво : Излетът на Южен Вятър Untitl40
    Статистики :
    Излетът на Южен Вятър Streng10 Сила: 26
    Излетът на Южен Вятър Shield10 Издръжливост: 18
    Излетът на Южен Вятър Brain10 Интелигентност: 20
    Излетът на Южен Вятър Runnin10 Ловкост: 18
    Излетът на Южен Вятър Magic-10 Магия: 30
    Излетът на Южен Вятър Clover10 Късмет: 20

    Re: Излетът на Южен Вятър

    Писане by Бранимир Даргов Пон Авг 28, 2023 9:55 pm


    Да се прави на бавачка не бе сред плановете ми за този излет. Уви, вийлите на които смяташе да прати Зина му я върнаха обратно, че чак му и наредиха да я държи под око. И й взеха метлата. Как ли пък не, щял да я държи под око.
    - Значи, гремлин- ...  май да прати Зина да посети родителското тяло от женски пол на вийлите и да извърши един род активности, нямаше да бъде добър пример. Особено след като Небесна ги гледаше накриво. Може би щеше да ги метне в езерото..и двата на дръгнат по течението, до... до някъде? Излаз към Дунава, Марица? Нещо?

    За негова жалост езерото си бе просто кръгла дълбока локва с риби и келпита и никъде нямаше да иде. Затова се зае да е бавачка-разбирач.
    Сочеше на Зина това и онова, като обясняваше. "Тази гъба се ползва на пиле с ориз и гъби", грешка - гъбата бе отровна и й личеше от километри. "Тази птица яде мишки" - грешка, врабчето беше със скромните размери на една мишка, какво щеше да изяде.
    И така продължаваше с грешките факти, колкото да се намира на приказка. Някой обаче трябваше да му даде точка за креативност и, че държи Гремлина зает.

    "Мирчо" - ей това чу само от изречението. И както го чу, така и хвана Траян за вратлето.
    - Ти пък какво правиш тук! - изсъска в ухото на ТраЯнския кон Люба, като се зачуди тя какво изобщо прави тук. Знаеше, че тези панталони и обувки са му познати, знаеше! - Ще ти дам едно Мирчо-

    Фрас!

    Опита се да му разбие носа! Дали бе с крак или ръка или глава - не знаеше. Но заболя! Хвана се за носа и провери дали кърви, слава на Мерлин не. Но щеше да убие Люба. Тръгна към нея, но две вийли застанах пред него.
    - Ще те удавя! - изсъска й.
    - Това го чакам от две години, ма, я по-сериозно! - тя се усмихна - Е, отиваме ли към ниските пещери?
    В момента в който вийлите се убедиха, че Даргов няма да убие Люба на място се мръднаха от пътя му и тръгнаха напред обсъждайки варианта за тези "ниски пещери", а Бранимир извади цигарата и започна да крачи с Люба.
    - К'во правиш тук изобщо? - прошепна й. - И се радвай, че не ти се наложи да пикаеш с тая многоликова.
    - Че аз знам как да пикая, какво да се надявам? Май те ударих по-силно от предполагаемото.
    -  Имах предвид с  ... бе, знаеш бе, краставицата.
    - Колко пък да е трудно! - Люба отново заподскача щастливо напред, а Даргов докосна носът си отново. Щеше да й го върне, малко дяволче!
    - ОТИВАМЕ КЪМ НИСКИТЕ ПЕЩЕРИ. - Оповести Небесна след като се съгласува с вийлите. - Госпожица Бюлбулева каза, че там е безопасно... 
    Но пред всички оставаше едно - защо Люба е тук и как знаеше такива неща, след като не би трябвало да си мотае задника в Призрачния лес.
    А и те много бързо се довериха на "госпожица Бюлбулева". Люба по-добре да бе скрила там няколко човека, които да вържат вийлите докато всички се изнесат от Замъка.. ех, мечти.

    Яна Вълканова, Вихрен Вокил, Ела Благоева, Люба Бюлбулева, Зинаида Кражова and Алина Старков харесват този пост.

    Небесна Звездинова
    Небесна Звездинова
    Преподавател по Билкология, ръководител на дом „Южен вятър”
    Преподавател по Билкология, ръководител на дом „Южен вятър”


    Галеони : Излетът на Южен Вятър Coin10 50
    Ниво : Излетът на Южен Вятър Untitl37
    Статистики :
    Излетът на Южен Вятър Streng10 Сила: 8
    Излетът на Южен Вятър Shield10 Издръжливост: 2
    Излетът на Южен Вятър Brain10 Интелигентност: 2
    Излетът на Южен Вятър Runnin10 Ловкост: 6
    Излетът на Южен Вятър Magic-10 Магия: 4
    Излетът на Южен Вятър Clover10 Късмет: 6

    Re: Излетът на Южен Вятър

    Писане by Небесна Звездинова Вто Авг 29, 2023 2:19 pm


    Бях изненадана, когато видях племенницата на Илияна и се зарадвах, че я виждам. Сега можех да изпратя съобщение на Георгиева, че тя е добре. Опитах се само формално да я пратя назад като постановка пред вийлите, но бях щастлива, че момичето в крайна сметка ще остане. Жалко за Траян, който явно е набутан в някакъв килер и ще има силно главоболие като се събуди, но си обещах да го проверя когато се приберем утре.
    Стигнахме до ниските пещери и скоро опънахме палатките - една за момичета и една за момчетата. Имаше още една -  за вийлите и мен, но тъй като трябваше да патрулираме през вечерта, щях да споделям палатка само с една от вийлите и за мой късмет това беше Ирина. Моят график за патрул с нея се падна в ранни зори, затова сега имах време да си почина малко и отидох да нагледам децата. 




    В палатката на момичета беше голяма какафония. Две от момичетата се караха кое легло да вземат. Другите чакаха пред вратата на банята, защото Варвара беше влезнала вътре, само Люба не се мяркаше никъде. Огледах се и не я видях никъде. 

    - Зинаида, знаеш ли къде е Люба? 
    - Май отиде към пещерите? 
    - Иди и я намери веднага. 
    - Може ли да взема метлата си?
    - Не, не може - отговрих аз спокойно и след това добавих на малко по-висок глас. - След 15 минути ви искам пред лагерния огън.
    - Дай им 30 минути - каза ми Ина с усмивка.




    В палатката на момчета беше много по-спокойно. Момчета са бяха разпредели вече и лецаха по леглата, а багажа им беше нахвърлен на куб. 

    - Бранимире, не може да пушеш тук, пречиш на останалите!
    - Останалите преча ли ви? - каза той с беизразен глас.
    - Нее - няколко гласа отговориха задружно. 
    - Добре, стига сте лежали, а идвайте да подготвим лагерния огън. Явно момичета ще се бавят още известно време - сподавих лек смях.

    Ела Благоева, Ина Янакиева, Зинаида Кражова and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Вихрен Вокил
    Вихрен Вокил
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Излетът на Южен Вятър Coin10 111
    Ниво : Излетът на Южен Вятър Untitl42
    Статистики :
    Излетът на Южен Вятър Streng10 Сила: 42
    Излетът на Южен Вятър Shield10 Издръжливост: 26
    Излетът на Южен Вятър Brain10 Интелигентност: 42
    Излетът на Южен Вятър Runnin10 Ловкост: 32
    Излетът на Южен Вятър Magic-10 Магия: 42
    Излетът на Южен Вятър Clover10 Късмет: 38

    Бобчета : Излетът на Южен Вятър MangoИзлетът на Южен Вятър TomatoИзлетът на Южен Вятър AppleИзлетът на Южен Вятър EmeraldИзлетът на Южен Вятър CinnamonИзлетът на Южен Вятър SapphireИзлетът на Южен Вятър BlueberryИзлетът на Южен Вятър SausageИзлетът на Южен Вятър RubyИзлетът на Южен Вятър PearИзлетът на Южен Вятър CabbageИзлетът на Южен Вятър PizzaИзлетът на Южен Вятър BaconИзлетът на Южен Вятър ChiliИзлетът на Южен Вятър ChocolateИзлетът на Южен Вятър TuttifruttiИзлетът на Южен Вятър Diamond

    Re: Излетът на Южен Вятър

    Писане by Вихрен Вокил Вто Авг 29, 2023 10:24 pm


    - Даргов, ще ми дадеш ли една цигара? -  попита Вихрен без да си прави труда да става от леглото, веднага щом новата им ръководителка напусна палатката.
    - Ти пък от кога пушиш? -  знаеше, че Сандър е задал въпроса без да вдига поглед от книгата, поне дотолкова бе свикнал със съквартирантите си.
    - Откакто видях колко недоволно го гледат вийлите, щом запали -  бе ги наблюдавал - начина, по който се цупят, обръщат глави в обратната на вятъра посока и стоят далеч от високото момче. Ако цената на това да не му дишат във врата бе да се обвие в облак дим, бе готов да я плати.
     
     
    Лично за него появата на Любе бе хубаво нещо, тя познаваше тази гора по-добре от всеки друг в училището в момента, макар малцина да го знаеха. Не бе убеден, че може да каже същото за новопристигналата им ръководителка. При мисълта за това без да помръдва от мястото си, проследи с поглед движението на  Юлий, който вече бе скочил от леглото, сякаш нямаше търпение да изпълнява нарежданията на жената. Всичко това го навеждаше на мисълта, че е достигнал до правилното заключение, но предпочиташе да го обсъди с второкурсника, вместо да прави догадки. Вероятно трябваше да тръгне с него сега да съберат дърва за огъня, за да имат възможност да говорят насаме, но не можеше да насили тялото си да помръдне. Бе изтощен от всичко…
    - Дръж! – подвиква тъмнокосото момче и рефлексите на Вокил успяват да се задействат навреме, за да уловят летящата към него кутия с цигари. Извади си една и върна останалите обратно на притежателя им.
    -  Благодаря -  прибра я в джоба си за момента, в който щеше да му потрябва.
    Ако всичко се развиеше по план, нямаше да чака дълго.
     
    Юлий отдавна се бе изстрелял навън, когато Вихрен наруши настъпилото мълчание с мисълта, която внезапно го бе осенила, докато се взираше в дивана.
    - Момчета, ако цигареният дим дразни вийлите, лагерният огън няма ли да ги вбеси? -  на лицето му се изписа широка усмивка, докато се изправяше и обличаше, за да помогне за приготовленията за възможно най-големият огън, който този някога е виждал.

    Ела Благоева, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Рея Папандреус
    Рея Папандреус
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Излетът на Южен Вятър Coin10 105
    Ниво : Излетът на Южен Вятър Untitl40
    Статистики :
    Излетът на Южен Вятър Streng10 Сила: 26
    Излетът на Южен Вятър Shield10 Издръжливост: 24
    Излетът на Южен Вятър Brain10 Интелигентност: 22
    Излетът на Южен Вятър Runnin10 Ловкост: 18
    Излетът на Южен Вятър Magic-10 Магия: 42
    Излетът на Южен Вятър Clover10 Късмет: 22

    Бобчета : Излетът на Южен Вятър SapphireИзлетът на Южен Вятър BaconИзлетът на Южен Вятър AppleИзлетът на Южен Вятър ChocolateИзлетът на Южен Вятър Emerald 

    Re: Излетът на Южен Вятър

    Писане by Рея Папандреус Чет Авг 31, 2023 2:20 pm


    Изненадващо дори за самата Рея, тя взе решението, че ще ѝ бъде полезно да излезе за няколко часа, а в случая - няколко дни навън с "приятели", не-чак-толкова-приятели и някакви си още там. О и чалгатрони. Извън цялата тази менажерия атмосферата, която се бе заформила още в общата стая бе някак ... топла. Дали идваше от енергията на всички ученици, или пък Небесна носеше това прелестно чувство на уют със себе си, гъркинята не знаеше, но честно казано не я и интересуваше, щом можеше да черпи от извора. 
    Последно време се бе превърнала във "вампир". Не, не ѝ бяха поникнали зъби. По-скоро имаше една дузина празни батерии в себе си, които имаха нужда от енергия. Недоспиване, прекалената ангажираност с куидича, уроците, Слънчевия коридор. Тръпки я полазиха за момент. Тя имаше нужда от енергия и установи, че си я набавя най-лесно с кафе и по-дълго прекарано време измежду позитивни хора. 
    Не можеше да спи. Не можеше ли, не искаше ли, страх ли я беше. Не ставаше ясно, но бе сигурно, че не го прави.Единствено Зинаида знаеше за момента, като бе обещала да си трае, защото иначе Рея се бе заканила, че ще я разкара от отбора, ако си отвори устата на тази тема. Оказа се ефективно сплашване. 
    Само че тъмните кръгове под очите гъркинята не можеше да ги скрие. Изморения вид на кожата си - също. Забавените реакции още по-малко. Скоро щеше да си проличи и на игрището и тогава щеше да има проблем.

    Тъмнокосата подтича след Зина. Въпреки че бе дала обещание, можеше да реши да се изпусне пред Люба. Особено сега.
    - Изчакай ме!
    Белокосата сякаш го прие за състезание и включи бързо турбото изстрелвайки се напред. Търсенето на Люба бе на косъм да се превърна в състезание.
    - Аз ще я намеря първа!
    - Не е нужно да ... забрави. - измърмори под носа си. Нямаше смисъл да се опитва да пресича ентусиазма ѝ, защото добре знаеше, че един път включил се - нямаше нито пауза, нито стоп. 

    Прескочи някой камък, поразбута някой храст, докато не чу оживен разговор. Бяха на входа на пещерата и двете си говореха нещо. 
    "Мен ли обсъждат? Сигурно искат да са приятелки? Дали не им разказва стратегията ни? Не, Зинаида също иска да спечелим? За какво си говорят тогава? Не за мен, нали?"
    Разтърси глава. Рея беше свикнала да се появяват подобни епизоди и от време на време успяваше да ги заглуши.

    - Небесна ни чака! - подвикна гъркинята.
    - Нали не бързаме! Ела дати покажа нещо?

    "От скалата ли скат да ме бутнат? Те са ти приятелки. Или пък не?"

    Вихрен Вокил, Ела Благоева, Юлий Звездинов, Ина Янакиева, Зинаида Кражова and Атсу Оттах харесват този пост.

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Излетът на Южен Вятър Coin10 230
    Ниво : Излетът на Южен Вятър 1311
    Статистики :
    Излетът на Южен Вятър Streng10 Сила: 74
    Излетът на Южен Вятър Shield10 Издръжливост: 86
    Излетът на Южен Вятър Brain10 Интелигентност: 90
    Излетът на Южен Вятър Runnin10 Ловкост: 90
    Излетът на Южен Вятър Magic-10 Магия: 104
    Излетът на Южен Вятър Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Излетът на Южен Вятър ChocolateИзлетът на Южен Вятър SausageИзлетът на Южен Вятър BananaИзлетът на Южен Вятър DiamondИзлетът на Южен Вятър EmeraldИзлетът на Южен Вятър AppleИзлетът на Южен Вятър MangoИзлетът на Южен Вятър RubyИзлетът на Южен Вятър BlueberryИзлетът на Южен Вятър PearИзлетът на Южен Вятър TomatoИзлетът на Южен Вятър ChiliИзлетът на Южен Вятър SapphireИзлетът на Южен Вятър BaconИзлетът на Южен Вятър Cinnamon

    Re: Излетът на Южен Вятър

    Писане by Ина Янакиева Чет Авг 31, 2023 9:03 pm


    Имаше нещо приятно в заобикалящата ги природа. Някакво спокойствие в начина по който всичко съжителстваше заедно. По пътя си срещаха насекоми, птици и  по-големи животни като язовци и катерички. Спираха се да гледа и растения - билки, гъби, цветя. Като вийлите им обясняваха за всичко по нещо.
    И всичко това разбира се, трябваше да бъде скицирано и записано старателно от Ина. Рисуваше всичко, което й се струваше по-интересно, като наблягаше на детайлите и се опитваше да не се разсейва от рисуващото момче до нея.

    Когато й подаде картата, тя го погледна объркано. Нямаше си и на идея какво е това, но последва инструкциите му  прибра картоненото нещо в джоба си. По-късно щеше да го погледне когато бе сама, колкото и да я човъркаше любопитството. А двамата продължиха напред сякаш този малък момент не се бе случил. 

    Идеята всички момичета да са в една палатка й се струваше задушаваща. Та те в повечето случаи дори си разделяха спалните с достатъчно свободно място помежду им и дори разграфяваха гардеробите. Тук започваше да цари хаос. Коя от коя по-високо говореше, а Варвара даже бе започнала да се преоблича в "нещо по-удобно". Щеше да признае, ако момичето извади пухкава пижама с ушички и пантофи-зайци.
    След като се освежи излезе от палатката и се огледа, момчетата носеха дърва за огън,а вийлите обсъждаха каква ще бъде вечерята им. 
    - Да ви помогна? - попита ги, като не изгаряше от желание да помага на вийлите, но пък вечерята щеше да бъде за всички. А и така щеше да следи дали нещо, което не трябваше да попада вътре щеше да попада.

    След като й заръчаха да нареже някакви си картофи на появила се маса, Ина се зае с това, като следеше вийлите, но се зачуди къде се бяха дянали Люба и Зина. И двете биеха лесно на очи, а пък бе твърде тихо следователно и Рея я нямаше. Какво по...?!
    - Юлий, тези дърва не са ли достатъчно?
    - Рен иска голям огън! - усмихна се момчето, след което се затича да търси още дърва.
    "Голям огън, хм? Какво си намислил Вихрен..." 

    Вихрен Вокил, Ела Благоева, Зинаида Кражова, Алина Старков and Атсу Оттах харесват този пост.


      В момента е: Сря Май 22, 2024 6:35 pm

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!