Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    Висок, нисък

    Игнат Зеленогорски
    Игнат Зеленогорски
    Ученик, шести курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Висок, нисък Coin10 50
    Ниво : Висок, нисък Untitl37
    Статистики :
    Висок, нисък Streng10 Сила: 2
    Висок, нисък Shield10 Издръжливост: 2
    Висок, нисък Brain10 Интелигентност: 8
    Висок, нисък Runnin10 Ловкост: 2
    Висок, нисък Magic-10 Магия: 8
    Висок, нисък Clover10 Късмет: 4

    Висок, нисък

    Писане by Игнат Зеленогорски Пон Авг 28, 2023 10:15 pm


    @Бранимир Даргов

    Пушенето бе лош навик, за който всички казваха, че е добре да се избягва (и най-често го казваха с цигара в ръка), но Игнат хич не го биваше да слуша още откакто беше дете. На вечерите, които даваха родителите му, докато бяха заедно и в последствие баща му и неговата... нова жена, присъстващите често пушеха дебели миризливи пури и той си спомни как си представяше, че някой ден ще прави същото. Пурите не се оказаха точно по неговия вкус обаче и вместо тях пушеше насипен тютюн, който сам си свиваше на цигари. Онези в кутиите му бяха твърде остри, пък и винаги изгаряха твърде бързо. Не го правеше често, но понякога имаше нужда да се измъкне от общата стая и да отиде някъде на открито да си подиша въздух и да си вдиша дим.

    Тази вечер се качи на върха на северната кула с идеята да прекара малко време сам, далеч от глъчката на съучениците си и красиви момичета, които му размътваха мозъка. Катерейки се по стълбичката нагоре се зачуди какво ще прави ако там вече има хора, примерно някоя влюбена двойка. „А, натискайте си се, спокойно, аз само ще пушна тая цигарка и отивам да си лягам. Не, няма да ми пречите”. Не е като да не му се беше случвало. Обикновено след подобно изказване двойката бързаше да се изнесе и го оставяше сам и доволен от успеха, който е пожънал с нещо толкова елементарно. Този път двойка нямаше, нищо, че човекът, който бе отишъл преди него приличаше на двама, качени един върху друг...

    За Бранимир говоря, ако не сте се досетили вече. Той се обърна, захапал цигарата си и готов да се сопне на този, който му разваляше спокойствието, но после видя кой е и се подсмихна.

    - Ще причиня ли неудобство? – попита Игнат, сякаш бе герой в някоя пиеса на Шекспир.
    - Дребно неудобство – другото момче се престори, че сваля шапка от главата си.
    - Брат.
    - Брат.

    Виждате ли, двамата бяха нещо като приятели, доколкото две момчета, известни с това колко са кисели могат да бъдат приятели. Така де, може би до някаква степен това им подсилваше приятелството, не знам, не разбирам нищичко. Киселяк + Киселяк = ВНП или нещо в тоя дух.

    - Качи се да пушим значи? – Бранимир демонстративно го огледа от глава до пети. Бе кратък оглед.
    - Нещо такова – върна му оглеждането и вратът му изпука, когато го изви нагоре – Ще слезеш ли да ми дадеш огънче?

    Ясна Соколова, Ела Благоева, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Висок, нисък Coin10 170
    Ниво : Висок, нисък Untitl40
    Статистики :
    Висок, нисък Streng10 Сила: 26
    Висок, нисък Shield10 Издръжливост: 18
    Висок, нисък Brain10 Интелигентност: 20
    Висок, нисък Runnin10 Ловкост: 18
    Висок, нисък Magic-10 Магия: 30
    Висок, нисък Clover10 Късмет: 20

    Re: Висок, нисък

    Писане by Бранимир Даргов Пон Авг 28, 2023 11:35 pm


    След като цял час бе водил дебат със себе си дали да тича "за здраве" по моста, накрая бе направил компромис - надигнал се бе с усилие от малкото диванче в общата стая и  бе излязъл. Бе прекосил моста с ръце в джобовете и се бе качил до покрива на северната кула. Толкова му бе "тичането" за здраве.
    Напоследък нивото му на енергия граничеше с Марианската падина. Тоест, ако имаше нещо под нулата, то бяха всички онези много цифрички, които бяха обявени за дълбочина на падината. И Даргов лежеше ей там на дъното с цигара в ръка.
    Но с "Мелачката" - толкова. А и факта, че неговата обичайна спътница му бе била шута заради един котарак с рижави лапи и дълги мустаци още му тежеше. Сещате ли се за онези мемета "Мъже, които изглеждат така имат 100% шанс да откраднат приятелката ви?" и снимка на котка? Е, точно така беше. Но и неговата спътница също си бе котка. И сега си имаше котенца. Което го правеше горд дядо... или нещо такова.

    Изгледа Игнат, бяха като Крачун и Малчо, минус униформите. Май веднъж един преподавател дори ги бе нарекъл така, докато двамата намусено се взираха в него неразбиращи за какво иде реч в часа. И докато единият бе тих, то другият звучно го бе благословил. Това му излезе солено, петдесет точки... петдесет.
    Даргов извади запалката от джоба си и я щракна към цигарата на по-ниското момче, след което отново се подпря на перваза. Издиша дима в нощта.
    - Къде ти е котката? - попита го Игнат, който се бе настанил до него, но без дори да се навежда напред. Нямаше опасност да го заболи кръста, за разлика от Дългучов.
    - Би ми шута. Както прави всяка жена, рано или късно. - подсмихна се кисело, но вместо да се засмее се закашля. Проклети цигари. Със сигурност щяха да го убият някой ден, но пък поне щеше да умре ...мм, щастлив не бе правилната дума. Задоволил нуждата си от никотин? Да, това със сигурност.
    - Ти къде се изгуби напоследък? Не съм те засичал да пушиш? - дали смяташе другото момче за приятел беше под въпрос. Но това май важеше за всички. Вярваше, че за да станат двама души истински приятели, то те трябваше да преминат през нещо голямо заедно. А по-голямо нещо за преминаване наоколо освен него самият и езерото нямаше. Нито едно от двете се броеше. Но Игнат му беше пуш-другарче, така да се каже. То май кръгът му от приятели все бе от такива. Или пушещи, или напушени или изпушили. Кой както се уреди.
    - Хм... - това бе излязло от устата на Игнат. Каквото и да значеше. Не бе отговор, но привлече вниманието на Даргов. Хм!? 
    Докато чакаше Зеленогорски да измисли някакво оправдание - без да го интересува дали ще е истина или не, Даргов започна да си играе със запалката си, като ту я плаеше, ту затваряше за да спре живота, който преди това бе дал на пламъчето.

    Яна Вълканова, Ясна Соколова, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Игнат Зеленогорски
    Игнат Зеленогорски
    Ученик, шести курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Висок, нисък Coin10 50
    Ниво : Висок, нисък Untitl37
    Статистики :
    Висок, нисък Streng10 Сила: 2
    Висок, нисък Shield10 Издръжливост: 2
    Висок, нисък Brain10 Интелигентност: 8
    Висок, нисък Runnin10 Ловкост: 2
    Висок, нисък Magic-10 Магия: 8
    Висок, нисък Clover10 Късмет: 4

    Re: Висок, нисък

    Писане by Игнат Зеленогорски Сря Авг 30, 2023 1:01 am


    Истината е, че напоследък гледаше да прекарва повече време в общата стая, когато и Люба беше там не знаеше защо на идва толкова често. Не му се пушеше по-малко, все пак бе във възраст, в която човек унищожава баснословни количества цигари, просто защото може и понеже не ги усеща как запушват дробовете му, как му крадат кислорода и го спъват по стълбите. Та „Хм” изглеждаше като най-подходящия отговор, но явно на Бранимир не му стигаше.

    Значи дребни момиченца може, но къси думи не.

    - Ами, в общата стая е интересно – изтърси и си дръпна възщедро от цигарката.
    - Правилно ли чух? – Даргов се извъртя към него и погледна надолу.
    - Нашата е като ледена пързалка – оправда се Зеленогорски.
    - Искаш да ми кажеш, че си се пързулнал и ударил главата някъде, м?
    - Ох, добре, пиша си домашните с Люба! Доволен ли си?

    Сега Бранимир се задави с дръпката, която тъкмо бе поел и на Игнат много му се искаше да го потупа по гърба, но не му се подскачаше чак до там, та го изчака да си поеме въздух. Другото момче го изгледа невярващо, след което погледна нагоре към звездите и след като те не му заговориха (което явно се очакваше), отново погледна Игнат. Той проследи всичко това като котка и после от незнаене какво да прави, взе, че се ухили тъпо.

    - Какво правиш с кого? – Даргов се облегна на парапета, сякаш се опасяваше, че може да се катурне.
    - Пея „Харе Кришна, Харе Рама” с Колева, докато сме със станиолени шапки на главите и се опитваме да осъществим контакт с извънземните – кисело му отговори по-ниското момче.
    - Т`ва звучи дори една идея по-разумно. Не, не звучи. Онова малкото да не ти е давало някакви билки да пушиш, че говориш такива глупости?
    - Това беше ирония, бастун такъв.
    - Знам, да разбирам, че имаш предсмъртно желание?
    - Да, предпочитам да ме кремират, но преди това искам да ме натъпчат с царевица.

    Не трябваше да му казва нищо. Сега имаше чувството, че му е споделил намеренията си да ѝ предложи брак (не че имаше такива) и очакваше да започне да го разубеждава. Пък те само си учеха уроците заедно и пишеха домашни. И той я зяпаше винаги, когато бе сигурен, че не може да забележи (не му казвайте, че забелязваше почти всеки път).

    Оф.

    Ясна Соколова, Ела Благоева, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Висок, нисък Coin10 170
    Ниво : Висок, нисък Untitl40
    Статистики :
    Висок, нисък Streng10 Сила: 26
    Висок, нисък Shield10 Издръжливост: 18
    Висок, нисък Brain10 Интелигентност: 20
    Висок, нисък Runnin10 Ловкост: 18
    Висок, нисък Magic-10 Магия: 30
    Висок, нисък Clover10 Късмет: 20

    Re: Висок, нисък

    Писане by Бранимир Даргов Чет Авг 31, 2023 2:06 am


    Разстоянието помежду им (това отгоре надолу и обратно) бе достатъчно, че Даргов да си помисли, че не го бе чул добре. Значи така, нашето момче си пишел домашните с Люба. Така ли му вика вече? Писане на домашни?
    Дуета с Колева звучеше като по-реалистична дейност от това, което Зеленогорски имаше със съседката му. Със сигурност му бе пробутала някакви билки, друго обяснение нямаше.
    - Сигурен ли си?
    - В какво?
    - Игнат изглеждаше леко объркан, като погледна нагоре. - Няма да е зле да слезеш и да ми обясниш за какво иде реч. Виждаш ли, моят мозък не е на такива висоти като твоят.
    - Бе я да го духаш!
    - перна го Даргов по главата приятелски и облиза устни, като направи още една чупка в кръста. От неговата малка усойница вече го болеше, само трябваше да се навежда за да я гледа в очите и да й разваля антенките. Не беше ли чувала за токчета? Нещо в диапазона  20-30 сантиметра.

    - Тя е мила. - Игнат изрече толкова тихо, че думите почти се изгубиха в разстоянието, отново.
    - Кой? Люба ли? Бе тя да не ти е ударила една главичка при запознанството ви и да ти е размътила мозъка? - вече бе чул за един случай на пребито бивше гадже на русата фурия. Или нещо такова.
    - Не. Даде ми чай.
    Даргов се извърна целият и погледна Игнат. Изучаваше го. Чудеше се кой с акъла си ще тръгне да прави каквото и да е с Люба. Така де... В неговият случай бе out of question. Люба беше като досадната му сестра, докато Арина беше готината му сестра. И той просто се чудеше в кой ров да се хвърли за да сложи край на мъките си и се радваше, че не бе част от северните. Иначе да си е прерязал вените с лъжица преди три години. И то заради тях двете, а не по други причини.

    Потупа Игнат по гърба и метна угарката си в езерото, след което извади нова цигарата. Предложи една и на момчето. Щеше да има нужда от това, много от това всъщност, ако смяташе да има нещо общо с Бюлбулева.
    - Казвал ли съм ти за случая как ми се развика, че съм й бил скрил слънцето на градинката с билки? Като досаден гном се опита да скочи и да ми разбие носа. - подсмихна се Бранимир, захапал цигарата си, докато прокарваше пръсти през косата си.

    Яна Вълканова, Ясна Соколова, Ела Благоева and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Игнат Зеленогорски
    Игнат Зеленогорски
    Ученик, шести курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Висок, нисък Coin10 50
    Ниво : Висок, нисък Untitl37
    Статистики :
    Висок, нисък Streng10 Сила: 2
    Висок, нисък Shield10 Издръжливост: 2
    Висок, нисък Brain10 Интелигентност: 8
    Висок, нисък Runnin10 Ловкост: 2
    Висок, нисък Magic-10 Магия: 8
    Висок, нисък Clover10 Късмет: 4

    Re: Висок, нисък

    Писане by Игнат Зеленогорски Нед Сеп 03, 2023 2:32 am


    - Ами, това няма как да се случи на мен, ти просто си твърде висок – избърбори Игнат.
    - Кой ти е виновен, че си с размер на парти хапка? – дори го потупа по главата, все едно беше малко детенце.
    - Тези, дето са ми закривали слънцето и не съм могъл да порасна – плесна му ръката.
    - Да не съм ти изпивал Нескуика, бе?
    - Кое?
    - Оф, чистокръвни – Даргов завъртя очи.
    - Онова със зайчето ли? – може да беше чистокръвен и да нямаше общо с мъгълите, но бе чувал все някои неща.
    - Да, ако го беше пил, щеше да си висок колкото мен.
    - И да си търся обувки при куфарите, не мерси.

    Погледаха се някакви минути там, чудейки се дали да продължават, но реално вечерта бе млада и имаше достатъчно време да се дърлят на воля. Засмукаха си цигарите и за известно време настана блажена тишина, после Игнат естествено трябваше да я наруши, защото Даргов и без това бе един от малкото, с които разговаряше изобщо и понякога изпитваше необходимост да му казва неща. Не бяха жизненоважни неща или някакви невероятни тайни, които не би споделил с никой друг (не че би), но все пак...

    - Нищо не съм тръгнал да правя – промърмори, докато гледаше огънчето на цигарата си с интерес. Едно „все още” закачливо надникна зад последната дума и намигна.
    - Е, да, просто ако тръгнеш, да знаеш, че си предупреден. Виж там за някакво защитно облекло с наколенки, протектор за по-нагоре...
    - Шлем и щит да си търся ли? Не мисля да я предизвиквам на гладиаторски двубой, но благодаря за предупреждението все пак.

    И без това Люба едва ли би гледала на него като на нещо повече от съученик, с когото си учат уроците заедно и малко или много приятел.

    Ясна Соколова, Ела Благоева and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Висок, нисък Coin10 170
    Ниво : Висок, нисък Untitl40
    Статистики :
    Висок, нисък Streng10 Сила: 26
    Висок, нисък Shield10 Издръжливост: 18
    Висок, нисък Brain10 Интелигентност: 20
    Висок, нисък Runnin10 Ловкост: 18
    Висок, нисък Magic-10 Магия: 30
    Висок, нисък Clover10 Късмет: 20

    Re: Висок, нисък

    Писане by Бранимир Даргов Нед Сеп 03, 2023 7:15 pm


    Когато си почти два метра ГМО продукт (благодаря, Люба!) или един стрък целина като Игнат, то по-добре сам да се шегуваш с височината си (в случая на Игнат за височина не можеше да се говори) от колкото някой друг да го прави.
    Но защото по-ниското момче го разбираше, Даргов му позволяваше този тип закачки. И разбира се отвръщаше със същото, когато въздуха достигнеше до мозъка му за да се сети за нещо гениално, което да изцепи.

    - Ти може и да не мислиш да я предизвикваш на такъв тип среща, но Люба като нищо ще го направиш. Малко е.... - как можеше да я опише? Ни тромава, ни трътлеста. По - скоро като кон с капаци или дори бик. Темерут като че ли. - Липсва й тактичност в някои моменти. Особено, когато си хареса някого.
    - Х-хареса...? Люба не ме харесва. Разбираш погрешно ситуацията. - Игнат сякаш бе преминал в някаква отбранителна позиция.
    - Дали? Може би ти не я разбираш правилно? - подразни го Даргов и се закашля, след като си дръпна от цигарата. Точно тези с които бе в момента не му бяха сред любимите, но нямаше да хвърля кутията я. Проблема бе дали ще си намери още, като свършат тези, които бе донесъл със себе си. С този нов режим... Надали русите му приятелки щяха да му позволят да си прати писмо за още няколко стека.

    - Люба е.. нежна. Тя не би..., а и ...
    - Нежна..? Като вийла  в "Мелачката". А и? Нали знаеш, че преби бившето си гадже.. заради което той й стана гадже де. И май после го преби пак. Просто за всеки случай си носи предпази средства...и не, не такива предпазни средства. - ново потупване по главата.
    - Благодаря за съвета, Гъливер. - процеди кисело момчето.
    - На вашите услуги, Голбасто. - направи се сякаш докосва шапка, която нямаше.
    Беше странно приятелство това тяхното. Даргов не го признаваше гласно за приятел, Игнат... не знаеше как е от негова страна. Но щом седяха тук и си говореха и за Люба? Явно другарчето му имаше нужда да сподели с някого.
    - И ще й кажеш ли, че я харесваш? Или вече си го направил, на което тя е отвърнала.., но ти просто не си разбрал? - някак си обаче не можеше да си представи спокойният и намръщен Игнат с... Люба. Люба която беше хиперактивна, откачена, нападателна, устата... и намръщена само в някои моменти, като тези в които говореше с Даргов.

    Ясна Соколова, Ела Благоева and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Игнат Зеленогорски
    Игнат Зеленогорски
    Ученик, шести курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Висок, нисък Coin10 50
    Ниво : Висок, нисък Untitl37
    Статистики :
    Висок, нисък Streng10 Сила: 2
    Висок, нисък Shield10 Издръжливост: 2
    Висок, нисък Brain10 Интелигентност: 8
    Висок, нисък Runnin10 Ловкост: 2
    Висок, нисък Magic-10 Магия: 8
    Висок, нисък Clover10 Късмет: 4

    Re: Висок, нисък

    Писане by Игнат Зеленогорски Сря Сеп 13, 2023 11:09 pm


    Игнат се задави. Как така да ѝ каже, че я харесва? Не можеше, нали? Да я харесва, което автоматично изключваше и казването. Тя си имаше други грижи, не можеше да я занимава със себе си, пък и сигурно нямаше да му повярва, той бе... еми, не беше най-приятната компания на света, като че ли. Даргов явно познаваше някаква друга версия на Люба, защото представите им за нея до-о-о-оста се разминаваха и все пак... Не, не.

    - Защо бих ѝ казал нещо такова? – понаду се, докато си свиваше нова цигара и хвърли един бърз поглед на другото момче изпод миглите си.
    - Защото е истина? Мислех, че обичаш да казваш истината... – не хареса предизвикателството в тона на другарчето му.
    - Не всяка истина – вдигна очи от пръстите си, докато продължаваше да навива хартийката - Не можеш просто да вървиш насам-натам и да казваш някакви неща на хората, просто защото са така.
    - Постоянно идваш и ми обясняваш, че съм гъз – Бранимир издиша дим към него от едната страна на устата си.
    - Само защото се боя, че може да забравиш.
    - Какво си ми Грижовно Мече...
    - Грижовно какво?
    - Чистокръвен невежа.
    - Гъз ти казвам.

    Даргов му разроши косата, при което Игнат го сръчка в ребрата (за разлика от някои хора той поне тях можеше да достигне), размениха се подмятания като „женчо” и „Ако искаш да ми дърпаш косата, можем да измислим нещо”, но започнаха да отиват закачките в посока, която не им бе толкова добре позната и млъкнаха. Слава Богу, не бяха от хората, на които им бе неловко дълго време.

    - И какво предлагаш да направя? – попита след малко Игнат.
    - Нищо не предлагам, защото накаря ще се окаже, че и брак съм ти предложил... – изгледа го изотгоре.
    - Можеше и да приема, ако не беше такъв... Сети се какъв, римува се с „бъз” – буквално му се изплези.
    - Какъвто те обхваща като си помислиш да кажеш на Люба, че я харесваш ли?
    - И какво да ѝ кажа, бе? „Здрасти Люба, не знам дали те интересува, но не мога да спра да мисля за теб и ми прескача сърцето като ме погледнеш. Прави каквото искаш с тази информация.”
    - Значи наистина я харесваш, а?
    - Оф-ф-ф-ф...

    Май наистина я харесваше. Лошо.

    Ясна Соколова and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Висок, нисък Coin10 170
    Ниво : Висок, нисък Untitl40
    Статистики :
    Висок, нисък Streng10 Сила: 26
    Висок, нисък Shield10 Издръжливост: 18
    Висок, нисък Brain10 Интелигентност: 20
    Висок, нисък Runnin10 Ловкост: 18
    Висок, нисък Magic-10 Магия: 30
    Висок, нисък Clover10 Късмет: 20

    Re: Висок, нисък

    Писане by Бранимир Даргов Чет Сеп 14, 2023 2:44 am


    Даргов подсвирна отново. Положението на грижовното мече Игнат бе сериозно. И явно бе в някаква задънена улица, щом не знаеше как да го каже на Люба. Бранимир пък не разбираше какво му бе толкова трудното.
    - Няма оф, да не си на пет. - подсмихна се.
    - Не мисля, че това има нещо общо с възрастта. Не мога да й го кажа по този начин. Тя е... толкова красива и мила, а аз съм... 
    - Да, да. Beauty and the beast. Кой кой е, сами се разбирайте. Че с теб май имаме различни виждания по въпроса.  Просто й го каже, бе. И й бутни някой букет цветя.
    - И от къде да го намеря!? Също така, това няма да й хареса. Защото те ще умрат след два дни... сигурно би предпочела живи цветя. - Игнат си дръпна от цигарата и изпъшка.
    - Тогава саксия и я удари с нея. Може да получи амнезия и тогава просто й кажи, че си и гадже за да си решиш няколко проблема и да си спестиш време. - смръщи устни Даргов и двете момчета просто се загледаха едно в друго, започвайки нови няколко минути тишина.

    Нова цигара и за Бранимир, нова тежка въздишка от Игнат.
    - Престори си, че съм Люба. - заяви Даргов при което Игнат изпръхтя. Рядко издаваше подобни звуци. Или каквито и да е звуци. Даргов го погледна и се усмихна широко, като запърха с мигли, слагайки ръка под брадичката си. - Здрасти, Игнат.
    - Нарича ме Игни. - процеди другият през стиснати зъби.
    - Оооо, идеално. ЗДРАВЕЙ, ИГНИИИ. - натърти дългучов на думите за да подразни другарчето си, което никак не изглеждаше очаровано.
    - Забрави, няам да....
    - Покани ме на среща бе, идиот такъв! Тъй де, нея. - перна го по косата. - Поискай да сте гаджета, целуни я!
    - Няма да я целувам!!! - възпротиви се Игнат, все едно Даргов му бе казал да ходи да намери дракон и да му се пъхне в устата.
    - Нали я харесваш? 
    - Е, и? - погледна настрани.
    - Ти к'во... да не би никога да не си се целувал? - бърз поглед. Ново подсмихване от Даргов - Миличкият ми... за топване на чушката и дума да не става, яснооо. Е, за всичко има първи път. Добре... аз съм Люба, ти ми признаваш любовта си. Давай!
    - Ъъ... - не го гледаше дори. - Люба, бих желал да те поканя да излезем, защото аз... много те... не бе брат, няма да стане.
    - Да, с удоволствие, тъкмо да ти счупя капачката на коляното. - изрече Даргов с преправен глас след което се разсмя звучно и потупа Игнат по гърба. - Успокой се бе.
    - Тя не би ми счупила нищо, не е такава! И просто не знам как да го направя. - момчето изглеждаше почти отчаяно. - Какво мога да й предложа, защо би излязла с мен?
    - А защо не би? Като изключим бедният ти опит с... който и да е пол. - при това споменаване двете момчета срещнаха погледи. - Какво?

    Яна Вълканова, Ясна Соколова and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Игнат Зеленогорски
    Игнат Зеленогорски
    Ученик, шести курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Висок, нисък Coin10 50
    Ниво : Висок, нисък Untitl37
    Статистики :
    Висок, нисък Streng10 Сила: 2
    Висок, нисък Shield10 Издръжливост: 2
    Висок, нисък Brain10 Интелигентност: 8
    Висок, нисък Runnin10 Ловкост: 2
    Висок, нисък Magic-10 Магия: 8
    Висок, нисък Clover10 Късмет: 4

    Re: Висок, нисък

    Писане by Игнат Зеленогорски Чет Сеп 14, 2023 9:23 am


    Опит? Ако изобщо можем да говорим за опит, то той щеше да е за бягство, особено когато този разговор клонеше към… каквото и да клонеше, Игнат представа си нямаше. Когато си отгледан, а и това е силно казано, в семейство като неговото, няма как да разбираш кой знае колко от тези работи. Неговите родители не се бяха обичали и майка му си бе тръгнала, а той избягваше новата жена на баща си, защото не му беше никаква и нямаха за какво да си говорят. Да не говорим, че нямаше навик да общува с много хора като цяло, та бе трудно да се стигне до отношения от какъвто и да било вид. Сега малко му се прииска да се покатери на каменния парапет и да скочи, защото щеше да предизвика по-малко дискомфорт от тази тема. И не, нямаше повече опит в скачането от високи сгради, много благодаря.

    - Може би не си забелязал, но аз всъщност съм темерут – каза внимателно накрая, без да отмества поглед – И хората не се редят на опашка за мен. Нито аз се редя за тях. Всъщност ако имаше опашка, на която да застана, за да не ми се налага да се занимавам с когото и да било, щеше да ме намериш тъкмо там.
    И как ти помага това, когато в крайна сметка искаш да се занимаваш с някого? – Бранимир се подсмихна.
    Не ми – съгласи се по-ниското момче и зяпна огънчето на цигарата си – Е, като човек, който явно има опит с който и да е пол, какво мислиш, трябва ли да започна да целувам всеки срещнат, докато натрупам и аз, или…?

    Имаше чувството, че навлиза в опасна територия и това го… вълнуваше по някакъв странен начин. Беше странно, защото много малко неща го вълнуваха наистина и определено не бе познато, което май му хареса, но нямаше как да бъде сигурен. А Даргов кога бе имал време да опита от всичко, че говореше така? Той също не беше цвете за мирисане, пък и не го беше виждал някога да се държи дори по-приятелски с някое момиче… или момче, явно. Не че тези неща хората ги правят на видно за всички място или поне не нормалните хора. Този тук не беше нормален, де. И защо го гледаше така, сякаш му предлагаше бонбони и той сега се чудеше дали да си вземе?

    Беше объркан.

    Ясна Соколова, Люба Бюлбулева and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Висок, нисък Coin10 170
    Ниво : Висок, нисък Untitl40
    Статистики :
    Висок, нисък Streng10 Сила: 26
    Висок, нисък Shield10 Издръжливост: 18
    Висок, нисък Brain10 Интелигентност: 20
    Висок, нисък Runnin10 Ловкост: 18
    Висок, нисък Magic-10 Магия: 30
    Висок, нисък Clover10 Късмет: 20

    Re: Висок, нисък

    Писане by Бранимир Даргов Чет Сеп 14, 2023 6:53 pm


    - Хм. - подсмихна се Даргов и завъртя цигарата между пръстите си, гледайки димът, който се издигаше от връхчето. Игнат му беше... какъв му беше? Не беше приятел, той приятели нямаше. Май никой от тях двамата нямаше. Но му беше пуш-другарчето и му беше интересен. И си бе споделял неща с него през годините..., но не му беше точно другарче, бфф или там каквито неща се водеха този тип взаимоотношения. Дарг сякаш бе алергичен към това да те е грижа за някого или не дай си боже някого да го е грижа за него.
    - Хм, какво?
    - Опит имам с който и да е пол. Няма нужда да си близък с някого за да получиш това, което искаш... например удоволствие.- обърна главата си към него отново. Тази малка подробност май не я беше споменавал на Игнат. - Но и не казвам, че трябва да се правиш на пчеличка и да опрашваш всяко цвете. Ти вече си си набелязал едно, целта ти е да отидеш при това цвете и да започнете... каквото ще започвате
    - Точно на това цвете нямам какво да предложа. Защото съм-
    - Темерут. Всички сме. Люба е. Тя повече от мен и теб взети заедно. - с палеца си изстреля фаса си във въздуха, той полетя малко напред, а след това се понесе надолу към езерото. С това Даргов се отдели от парапета и леко се протегна, като застана пред Игнат.
    - Какво? - дребният вдигна глава за да срещне погледа на Бранимир. Изучаваха се, мълчаливо. Даргов облиза долната си устна, а Игнат пое въздух. Никой обаче не се отмести.
    - Страх те е да я поканиш на среща, страх те е да си признаеш чувствата и... явно това, че не си се целувал ти е комплекс, братчето ми. Мислиш ли, че на нея ще й пука за последното?
    - Може би... тя е...
    - Схванах, млъквай. - нареди високият с по-строг тон, който рядко ползваше с "приятели" (тъй де, там някакви фигури с които общуваше ежедневно).

    Игнат млъкна, възцари се ново мълчание, последвано единствено от ръката на Бранимир, която хвана брадичката на Игнат, който дори не трепна.
    - Това, че не си се целувал ти е най-малкият проблем. - прошепна му Даргов, който се бе навел опасно близко до Игнат. И без да протака много допря устни до тези на момчето, стискайки брадичката му. Не знаеше как ще реагира той. Можеше да го отблъсне, можеше да направи опит да отвърне на целувката му. Можеше пък и това да им е последният път в който щяха да пушат цигари заедно. Даргов поемаше рисковете - и не само - от действията си.
    Съвсем леко натисна при целувката им - едва доловимо движение на устни и език, но Игнат имаше пълна свобода. Всичко това обаче беше кратко, мимолетно. По-кратко от половин минута дори. Дългият се отдръпна за да посрещне погледна на северняка. Разкриви устни в кисела усмивка, пускайки брадичката му и облягайки се назад.
    - Какво, нима беше чак толкова лошо? Сега по-лесно ли ще ти е да си мислиш, че съм Люба, ИГНИ? - подразни го като му смигна. - Или ще искаш още?

    Арина Орлова, Яна Вълканова, Ясна Соколова and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Игнат Зеленогорски
    Игнат Зеленогорски
    Ученик, шести курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Висок, нисък Coin10 50
    Ниво : Висок, нисък Untitl37
    Статистики :
    Висок, нисък Streng10 Сила: 2
    Висок, нисък Shield10 Издръжливост: 2
    Висок, нисък Brain10 Интелигентност: 8
    Висок, нисък Runnin10 Ловкост: 2
    Висок, нисък Magic-10 Магия: 8
    Висок, нисък Clover10 Късмет: 4

    Re: Висок, нисък

    Писане by Игнат Зеленогорски Пет Сеп 15, 2023 1:23 am


    Странно.

    Нямаше представа дали си пада по момчета, а дори да бе така, едва ли би си избрал точно пък Даргов, но... Потисна желанието да докосне устните си с пръсти, сякаш за да провери дали е останало нещо от целувката по тях. Първата му такава. Точно пък с Даргов. Странно.

    - Ако искам още, какво ще направиш? – думите изобщо не минаха някаква предварителна проверка, преди да излязат, направо се втурнаха навън като ученици след последния звънец.
    - Ще ти кажа, че не съм изненадан – Бранимир му се усмихна почти хищно – Още ли говорим хипотетично?
    - Да речем, че не съм разбрал, защото трудно запомням нов материал и понякога трябва да минавам няколко пъти през него... – имаше нещо, което го спираше да си каже направо, но не можеше да разбере какво. Срам? Не, това изпитваше най-малко в създалата се ситуация.
    - Искаш още или не, Игни?
    - Искам още.

    Какво бе това, което пламна в него, подтикнато от мимолетното докосване на устните им преди малко? Желанието да намери близост в друго човешко същество? Фактът, че това беше целувка и се случваше на него, а през шестнадесетте години, в които бе на този свят не го бяха целували дори по челото за лека нощ? Искаше повече от това усещане, от идеята, че някой иска да му даде каквото и да било, дори ако не означаваше нищо или тъкмо поради това. Искаше още, защото беше най-странното усещане на света – да се чувстваш жив и това да ти харесва. Не му се беше случвало. Нима имаше хора, които си съществуваха така през цялото време? С приятно жужене в главата и щастливо носеща се из вените кръв?

    Странно.

    Даргов го гледаше сякаш се опитваше да прецени дали е сериозен, а той повдигна брадичка. Все едно го предизвикваше, все едно казваше „Пробвай ме (пак)”, но само с жестове, тъй като думите бяха твърде смели дори за него. А Игнат имаше навик да си пести думите, да си пести действията и като цяло да спестява твърде много от себе си на света. Може би не трябваше. Може би беше време да го сграбчи и да впие устни в него, докато жуженето в главата му не се превърнеше в константа и животът най-сетне придобиеше вкус и цвят.

    Света или Даргов?

    Арина Орлова, Ясна Соколова, Люба Бюлбулева and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Висок, нисък Coin10 170
    Ниво : Висок, нисък Untitl40
    Статистики :
    Висок, нисък Streng10 Сила: 26
    Висок, нисък Shield10 Издръжливост: 18
    Висок, нисък Brain10 Интелигентност: 20
    Висок, нисък Runnin10 Ловкост: 18
    Висок, нисък Magic-10 Магия: 30
    Висок, нисък Clover10 Късмет: 20

    Re: Висок, нисък

    Писане by Бранимир Даргов Пет Сеп 15, 2023 7:23 pm


    Игнат искаше още. И това бе добре дошло за Даргов, защото и той искаше още, по някаква странна причина. Не че нямаше от къде да си вземе това – удоволствието, ако искаше и на момента. Но беше... беше приятно да усеща някой нов по този начин, гъделичкаше сетивата му и събуждаше спящото чудовище в него. Но му бе ясно едно, и си слагаше границата там, за сега, с Игнат нямаше как да се получи нещо повече от няколко прости урока по целуване. Той харесваше Люба, Люба харесваше него, а Даргов? Той бе свободен електрон, който не искаше да бъде връзван, е поне не в смисъла на връзка.

    Начина по който го гледаше по-ниският само караше желанието и възбудата му да растат. Но очевидно Игнат нямаше намерение да си поиска, просто щеше да гледа и да чака. Да чака някой друг да поеме инициативата.
    - Добре. Ще ти преподам още някой друг урок. - отдели се от перваза Бранимир и пристъпи напред, гърдите му опряха в Зеленогорски, който пък си пое дъх. Бранимир обаче го бутна леко, карайки го да прави крачка назад. И втора, и трета.

    Игнат се оказа притиснат до стената с Даргов пред себе си. Даргов, който имаше опасен блясък в очите и самодоволна усмивка лице. Даргов, който щеше да му преподаде още няколко урока по целуване и още нещо. Малък бонус го наречете.
    Подпря ръка до главата на Игнат и се наведе напред, като дъхът му погали устните на приятеля му.
    - Май аз ще бъда теб, а ти е бъдеш Люба. - нарочно я намеси в разговора. Но му беше ясно, че Игнат ще мисли само и единствено за него в тази ситуация. Очите му просто го показваха. Начина по който тялото му се притисна към това на дългият също. Дали трябваше да му измърка „добро момче“, като похвала? Май не.., а и не искаше Игнат да бъде добро момче. Искаше да покаже какво може, като освободи това, което е вътре в него.

    Целуна го първично, диво, бързо. Този път му даде само един кратък момент да осъзнае какво става. Къде отива ръката му – на бузата на Игнат, къде са устните му и къде е езикът му. А целувката бе по-дълга, по-страстна. Животинска.
    Първият път Даргов бе имал някакъв самоконтрол, знаейки ,че Игнат може да се отдръпне. Сега? Беше му пределно ясно, че и той го искаше, колкото самият него, вече нищо не го спираше.
    Отдели устни само за да ги плъзне по брадичката му и надолу по шията му. Целуна го няколко пъти, преди да го захапе, да дръпне кожата сравнително нежно и да я засмуче. Щеше да му остави малък подарък и втори урок с нещо, което можеше да направи на Люба, ако решеше да бъде толкова смел.

    Яна Вълканова, Ясна Соколова and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Игнат Зеленогорски
    Игнат Зеленогорски
    Ученик, шести курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Висок, нисък Coin10 50
    Ниво : Висок, нисък Untitl37
    Статистики :
    Висок, нисък Streng10 Сила: 2
    Висок, нисък Shield10 Издръжливост: 2
    Висок, нисък Brain10 Интелигентност: 8
    Висок, нисък Runnin10 Ловкост: 2
    Висок, нисък Magic-10 Магия: 8
    Висок, нисък Clover10 Късмет: 4

    Re: Висок, нисък

    Писане by Игнат Зеленогорски Нед Сеп 17, 2023 1:49 am


    Кожата му пламна под устните, които я засмукваха и Игнат издаде звук, който беше нещо средно между ръмжене и изохкване. Ръцете му се намериха в косата на Даргов, пръстите, които така внимателно дялкаха дървесина за магически пръчки, се заровиха в кичурите, помилваха, подръпнаха. Миг по-късно устите им отново се срещнаха, зъбите им се удариха едни в други и всякакви въпроси и чуденки напуснаха сцената скорострелно, оставяйки само две момчета вкопчени едно в друго като животни в битка.

    Никога не беше вярвал, че да го карат да се чувства още по-дребен би му се харесало. Сега се усещаше като нещо много малко, притиснат до стената и Даргов се опитваше да му извади душата. Едната му ръка се плъзна надолу по бузата и намери вратът му, където се спря и леко стисна, извличайки от северняка одобрително изпъшкване, което се изгуби между целувките, но не преди да усети усмивката на другият.

    Мъгла. В главата му имаше мъгла, която връхлетя всичко, което по принцип си вирееше там, обгърна мислите му, приспа ги... и миришеше на цигари и на друго момче. На Бранимир. Не беше влюбен в него, не го привличаше така, както Люба, но определено в този момент имаше очи и уши само за него. Може би защото беше толкова добър ученик и винаги се опитваше да се съсредоточи в материала, който му преподаваха. А Даргов беше много, много добър учител или поне така му се струваше на Игнат, не е като да имаше база за сравнение и без това. Не е като да имаше значение сега, не наистина.

    Беше го допуснал толкова близо до себе си, че той сигурно щеше да може да му чуе мислите, ако имаше такива в момента, те обаче спяха, потънали в мъглата, а Игнат все още беше буден. И добър ученик, казах ли ви колко добър ученик беше?

    Захапа долната устна на Даргов. И се усмихна.

    Ясна Соколова, Лилиян Кардамова and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Висок, нисък Coin10 170
    Ниво : Висок, нисък Untitl40
    Статистики :
    Висок, нисък Streng10 Сила: 26
    Висок, нисък Shield10 Издръжливост: 18
    Висок, нисък Brain10 Интелигентност: 20
    Висок, нисък Runnin10 Ловкост: 18
    Висок, нисък Magic-10 Магия: 30
    Висок, нисък Clover10 Късмет: 20

    Re: Висок, нисък

    Писане by Бранимир Даргов Нед Сеп 17, 2023 2:53 am


    Ръмжене. Стон.
    Това бе езикът на говорене между двамата. И този който Даргов обичаше да чува и използва най-често. Този език бе прост, за разлика от онзи на думите. Не му трябваше да мисли, просто да се отдаде на желанието и инстинктите си.
    Но инстинктите му в момента работеха срещу него и го караха да иска още и още от Игнат. Да иска повече от това, което можеше и щеше да получи от Зеленогорски. Знаеше обаче къде щеше да намери своята утеха след тези няколко целувки, къде щеше да излее своята страст и нужда. Особено след като възбудата му заплашваше да го погълне и помете, ако й се отдадеше изцяло... ,а му беше изключително трудно да се контролира. Изключително трудно.

    Малкият му ученик започваше да схваща, а Даргов хвана едната му ръка, стисна я. Започна да я придвижва надолу по тялото си, но я спря в областта на стомаха. Не можеше да продължи. Игнат не искаше това и не търсеше това, което той самият желаеше в момента... нямаше и да му го причини. Не и по този начин.
    Затова просто продължи да го дарява с целувки - нежните се бяха изпарили, бяха отстъпили на онези, които го побъркваха. Които караха цялото му същество да крещи "още, искам още!"
    Последва примерът на Игнат и също го захапа, като дръпна долната устна грубо, усещайки лек металически вкус в устата си, докато пръстите му се обвиха съвсем леко около вратът на момчето. Стисна го, като се надвеси малко повече над него, сякаш приклещвайки го към стената. Харесваше му как се усеща по-дребното момче в ръцете му... харесваше му, мамка му!

    - От още уроци имаш ли нужда? - прошепна в устните му, като това бе с цел да успокои сам себе си, но Игнат можеше да усети части от Даргов започнали да опират в корема му настоятелно.
    - Още няколко... - отвърна с пресипнал глас дребният, като този път сам потърси Даргов - надигна се съвсем леко за да стигне устните му, но те все още бяха твърде далеч. Даргов бе твърде висок. Сладко.
    Бранимир обви ръцете си около него, като го повдигна, сякаш бе лек като перце, но в момента в който устните му бяха точно срещу тези на Игнат се спря - не ги докосна, просто бегло ги "обърса", докосвайки ги със своите. За част от секундата прокара и език,  усещайки тютюна на момчето от цигарите, които бе изпушил преди малко, но толкова. Дразнеше го, искаше да го накара да си вземе, точно както преди да бъде вдигнат. А сега желаното бе точно пред него, само на милиметри разстояние.

    Арина Орлова, Ясна Соколова, Лилиян Кардамова and Игнат Зеленогорски харесват този пост.

    Игнат Зеленогорски
    Игнат Зеленогорски
    Ученик, шести курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Висок, нисък Coin10 50
    Ниво : Висок, нисък Untitl37
    Статистики :
    Висок, нисък Streng10 Сила: 2
    Висок, нисък Shield10 Издръжливост: 2
    Висок, нисък Brain10 Интелигентност: 8
    Висок, нисък Runnin10 Ловкост: 2
    Висок, нисък Magic-10 Магия: 8
    Висок, нисък Clover10 Късмет: 4

    Re: Висок, нисък

    Писане by Игнат Зеленогорски Вто Сеп 19, 2023 10:11 pm


    Гореше. Гореше в пламъци, които облизваха цялото му тяло, но не искаха да го погълнат. Заплашваха да накарат кожата му да съска, да я разтопят, да стигнат до костите, докато не ги превърнат във въглен, докато той самият не се превърне във въглен. Краката му висяха над земята, което трябваше да предизвика у него усещане за безтегловност, но бе притиснат между стената и тялото на Даргов, уловен.

    Уловен. А вместо да се опитва да избяга, се чудеше как да се намести по-удобно в тази хватка, да вземе още от това, което му се предлагаше, дори ако се окажеше опасно. Опасно, защото двамата бяха застанали рисковано близо до ръба на нещо, което не бе сигурен, че иска да преминават. Повече от искаше в момента, но също така знаеше, че е опиянен, че не разсъждава адекватно и не беше правилно... Но о, колко привлекателна бе идеята не просто да застанеш на ръба, ами и да се хвърлиш от него, особено докато си в нечии ръце.

    Пръстите му се впиха в реверите на бранимировото сако (кога друг път би имал подобна възможност?) и Игнат дръпна, докато не усети как устните му корабокрушираха в тези на Даргов. Отново.

    Истината е, че той беше корабокруширал и здравият му разум бе разпилян по скалите, а скоро вълните щяха да го отнесат навътре в морето. И как е възможно, ще попитате, след като допреди малко ви обяснявах как гори, да намесваме вода сега. Най-лесното обяснение е, че чувстваше всичко в момента. Всичко едновременно.

    Ръката му се озова в основата на врата на Бранимир, там, където той се срещаше с косата, пръстите му се провряха между кичурите и дръпнаха назад. Назад, докато тялото му сякаш се опитваше да стигне по-напред, да премине през кожата на другото момче и да влезе под нея, като че ли това щеше да облекчи болката от изгарянето. Успя да си поеме въздух, когато челата им се опряха едно в друго, но бе сякаш току-що е изплувал и просто се събира за да продължи. И продължи. Другата му ръка се намери под брадата на южняка, задържа лицето му, гледайки го през миглите си. После се гмурна отново.

    До дъно(то).

    Арина Орлова, Ясна Соколова, Лилиян Кардамова and Бранимир Даргов харесват този пост.

    Бранимир Даргов
    Бранимир Даргов
    Ученик, шести курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Висок, нисък Coin10 170
    Ниво : Висок, нисък Untitl40
    Статистики :
    Висок, нисък Streng10 Сила: 26
    Висок, нисък Shield10 Издръжливост: 18
    Висок, нисък Brain10 Интелигентност: 20
    Висок, нисък Runnin10 Ловкост: 18
    Висок, нисък Magic-10 Магия: 30
    Висок, нисък Clover10 Късмет: 20

    Re: Висок, нисък

    Писане by Бранимир Даргов Сря Сеп 20, 2023 2:34 am


    Нямаше нужда от въздух, нямаше нужда дори от цигарите си, без които иначе не можеше. Точно в момента му стигаше това - Игнат в ръцете му, устните му върху неговите и езикът му, който подхващаше огнен танц с неговият. Толкова огнен, че караше всяка частица от него да гори. Да изгаря, да се самоунищожава и като феникс да възкръсва от пепелта.

    Начина по който пръстите на Зеленогорски се заиграваха с косата му, начина по който държаха брадичката му, начина по който тялото му изцяло се отдаваше на неговото и му вярваше,че няма да го изпусне - всичко това го побъркваше. О, мамка му, побъркваше го.
    Самоконтрола му бе на границата, бе като стъклен предмет на ръба на маса, докато в опасна близост се намира котка. Котка готова да бутне този стъклен предмет и да го разбие на малки, малки парченца.

    Нежно и внимателно, нетипично за него, той пусна Игнат да стъпи на пода, като докосна носът му със своя. Бе прекратил поредната им целувка, но трябваше. Трябваше му момент в който да си поеме въздух, в който да се успокои и да си припомни що е туй контрол и защо части от него трябваше да се успокоят. Сред които и съзнанието му, което бе започнало да рисува цветущи картини на страст, жажда и удоволствие.
    Дари Игнат с пореден нетипичен жест - усмивка. Не беше точно обичайната му кисела такава, имаше нещо малко по-различно в нея, но то бе там само за миг, както и самата усмивка.
    Даргов се премести така че гърбът му се облегна в каменната стена, обви ръце около Игнат, който изглеждаше изненадан. Хвърли му бърз поглед, но гърбът му само опря гърдите на по-високото момче, докато Бранимир го целуна по врата и внимателно се плъзна надолу по стената сядайки на пода.

    Игнат бе в ръцете му дори тогава - седеше между краката му, облегнат на него в нещо наподобяващо прегръдка. И за пореден път Даргов си мислеше как му харесва да усеща нечие присъствие по този начин. Беше си го помислял преди с Омо, когато двамата бяха делили едно легло и се бяха... гушкали.
    Да, Даргов и гушкане. Точно както в момента. Но част от него харесваше да усеща близостта на друго човешко същество, което го плашеше и объркваше. И не искаше да говори за това с никого, поне за сега не. За сега му беше добре да стои тук, в мълчание и да прегръща Игнат, който очевидно се чувстваше по същият начин.
    Бе облегнал глава на гърдите му и гледаше напред. Даргов докосна брадичката му, обърна главата му и го целуна. Кратко, но жадно... това нямаше да им бъде последната целувка за тази вечер. Но сега вече искаше цигара, къде да се успокои, къде за да не впие устни в Игнат и никога да не ги отдели от там (е, или поне за вечерта, все пак Игнат имаше още някого да огрява с внимание, Даргов също).

    Извади пакетчето с цигари, намести една от "отровните хартийки" между устните си и натисна запалката. Игривото пламъче затрепери в нощта и докосна връхчето на цигарата. Ароматът на тютюн се разля около тях, а Даргов си дръпна щедро, след което подаде цигарата и на Игнат. Докато Зеленогорски се бе заел със своята дръпка, то Бранимир докосна косата му, разроши я леко и захапа ухото му игриво.
    Кой можеше да предпположи, че тази нощ щеше да протече така?
    Не и Даргов.

    Край.

    Яна Вълканова, Ясна Соколова and Лилиян Кардамова харесват този пост.


      В момента е: Сря Май 22, 2024 4:49 pm

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!