Готини части от РП

Познаваше Арина Орлова от както сутиена й беше чашка А, това с петнистите жаби и „не ме беше чак толкова страх от котки“ не минаваше пред него. 

“Точно така, мис! Усетих ви аз, че сте от магодарените. Мога ли да ви заинтересовам с един сладолед?”

-А не бе! - възкликна девойката и скочи на крака. - Нещо против да му направя една реклама в инстаграм?

“Само ако тагнете акаунта на фирмата, мис!”

С теб съм наказана значи - изсумтя тя, разпознавайки единствения човек, склонен да излезе от стаята си все едно дъгата е повърнала върху него.
В отговор Тервел се завъртя бавно на пети и стисна основата на носа си в комбинация с мелодраматична въздишка.

Косара Вълканова написа:- На теб говоря, хорклумп такъв!

Косара Вълканова написа: КУФАРЪТ!

Крясъкът й огласи целия етаж и накара Зафира и Бонд отново да надигнат глави отегчено. Тия нямаше ли да си ходят вече?

- Само да си посмяла да…
- Кое, какво? Ох, в името на кентаврите, не ме интересува твоят куфар, - извъртя очи Вълканова, виждайки че момчето инстинктивно посяга към багажа си. - Не съм крадла, просто съм шумна.

Владислав Аршавин написа:...И държа да отбележа, че не съм дребен по – висок съм дори от повечето третокурсници които познавам!
– Да, да ти си истински ИСПОЛИН!!! Имаш ли да ми кажеш още нещо или най-после ще ме оставиш да потърся пръчката си на спокойствие?

...

– Добре де, ще ти помогна да я намериш, след това обаче ще изпълниш няколко мои желания. Нищо абсордно или ...
– ДА ТИ ПРИЛИЧАМ НА СКАПАНО ДУХЧЕ ИЗЛЯЗЛО ОТ ВЪЛШЕБНА ЛАМПА?!?!?!

Косара Вълканова написа:

Владислав Аршавин написа:...И държа да отбележа, че не съм дребен по – висок съм дори от повечето третокурсници които познавам!
– Да, да ти си истински ИСПОЛИН!!! Имаш ли да ми кажеш още нещо или най-после ще ме оставиш да потърся пръчката си на спокойствие?

...

– Добре де, ще ти помогна да я намериш, след това обаче ще изпълниш няколко мои желания. Нищо абсордно или ...
– ДА ТИ ПРИЛИЧАМ НА СКАПАНО ДУХЧЕ ИЗЛЯЗЛО ОТ ВЪЛШЕБНА ЛАМПА?!?!?!

Dead
тук

Алцек Шарков написа:Чакай, ами ако лъжеше? Можеше въобще да няма амнезия. Баща ми често ми казваше, че съм прекалено наивен. Почувствах се горд, че този път успях да се усетя навреме.

....

– Ти си от тия… префърцунените! НАЛИ? – каза го като полицай, разпитващ престъпник.
Пак се стъписах. Префърцунен ли? Първото, което ми хрумна, беше една обидна дума, която братята ми често използваха, затова бузите ми пламнаха.
– Не, не съм обратен!
– А? Говориш несвързано! – каза момичето и се плесна сама по челото.
– Кой го казва!
– Как кой – аз!
– Не съм префърцунен! Казвам се Алцек Шарков.

Не можеш да обуздаеш дива душа, когато тя е вкусила свободата да прави каквото си иска, както не можеш да накараш някого да те обича, опирайки нож в гърлото му или затрупвайки го с купища богатства. Можеш да задържиш порива за момент, дори два, но в крайна сметка, рано или късно той пак ще избие на повърхността, по-връхлитащ и по-опустошителен от преди, защото има да наваксва. Защо тогава се стараех да бъда покорна, когато знаех, че подобно нещо е невъзможно? Защо се мъчех да бъда нещо, което не съм? Само, за да угодя на обществото? Но нима то някога ми е угаждало, че да му връщам услугата?

Косара Вълканова написа:Докато в други дни имаха неразбирателства, дребни дразги и препирни, сега абсолютно всички бръмбари в главата на Косара работеха заедно и се опитваха да намерят някаква полезна мисъл в мозъка-майка, иначе, оставена на самотек, щеше да се въвлече в такава каша, че никой нямаше да може да ги измъкне от нея.