3 posters
РП - Някъде по коридорите - Илиян, Люба и Пейо
Илиян Георгиев- Ученик, пети курс, дом "Лъч"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 2
Опит : 0 т.
Ниво :
Бобчета :
Илиян се скиташе някъде из коридорите. Часовете през този ден не му бяха особено приятни, или по точно не искаше да се засича с никой от „триото откочалаки“ . След всяка конфронтация с тях, бургазлията имаше сериозни проблеми. Скоро младия магьосник, пристигна до един от прозорците. Изкара този път , кутия черно собрани, след което се облегна, погледна нагоре към тавана. Архитектурния стил ,който се изразяваше, наистина беше средновековен. Един от часовете, който си мислеше да посещава е история на магията, но за съжеление в днешния ден отсъстваше от програмата. Илиян се беше продвесил на прозоцера. От пред се изарязваше чудесна есенно-лятна гледка. Слънцето все още препичаше, като ветреца беше станал една идея по прохладен. Навън се наблюдаваха скитащи се първокурсници, които щъкаха наляво на дясно. Прелитаха и хора с метли и всякаква друга магическа паплач. Докато пушеше цигарата и си мислеше, .че денят му няма да се скапе повече, усети зад себе си пуфтене и тичане. „Ъх, не пак так трите прасенца“ мислеше си Илиян. Но докато се понечи да се обърне- ПРАС! Илиян отнесе мощен шамар по гърбът си, та чак едва ли не ръката се отблеяза. Ехиден глас зад него рече:
-Илияне бе ! Пак ли нанякъде ?
Беше Люба. Илиян се обърна, първоначално готов за бой, но после видя Люба, след което въздъхна:
-А.. пак ли ти? А тоя шамар по гърбът ми *Илиян се почесва* от любов ли беше или просто се радваш да ме видиш ?
-Абе ти.. слушай ко научих „престъпнико“ Каз.
-Престпник ли ! - Сепна се Илиян. Кой ти го каза т‘ва
-Видях тая Мая ли, каква беше , по точно се „запознах“
-Ах тая психарка !- Избухна Илиян Е ся ще се..
-Абе слушай малко бе ! – Извика му Люба и му прасна една по кратуната. Тая те злослови навсякъде ! Трябва да вземем мерки
-Е, да. Като я направя от наследницата на Тутанкамон, наследницата на Франкенщайн, може и да се пооправят нещата
- Абе ти - И Люба го изшива втори път. Да те изключат ли искаш ? Ще говориш с ръководителя на дома !
- А да Snitch-вам – Засмя се Илиян. Да ти приличам на ушенце ? А и плюс това аз бях тоя дет почна проблемите с тях .Единия нали плещи ,че има връзки в министерство ли кото и да е там. Другия път плещи,че дядо му е любовник на Министъра. Де‘а ги знам. Ама ми е през оная работа. Аз ще се оправя с т..‘
И понечвайки да каже последните си думи, Люба го завлече нанякъде. Илиян си изтърва цигара, която падайки , пусна последняи си дим.
@Люба
Люба Бюлбулева харесва този пост.
Люба Бюлбулева- Ученик, шести курс, дом "Северен вятър"
- Вид на героя : Вийла
Галеони : 256
Опит : 80 т.
Ниво :
Бобчета :
- Щи кажа аз едно ушенце на тебе. Слушай са, инак твойте ще ги направя такива че да чуват и мравка как лази...по мъгълския метод - Люба директно почна да нарежда след като хвана ръката на Илиян и го изтегли след себе си.
Момчето наистина я кефеше, с него можеше да си изсипе цялата простотия и да получи същото насреща без реална драма и без задръжки. Е той изглежда още не й беше свикнал съвсем, но й се струваше че лека полека си я приема с бесните влитания и разговори от средата на нищото. Нямаше да го остави да се оправя сам със усойническото гнездо в което се беше метнал...дори и той да не иска.
- С такива като оная троица няма излизане на глава без да имаш бек ъп! Освен че та чернят наляво надясно ще почнат да изкарват че за всичко си виновен - продължаваше обаче да му чете досущ конско - Имат парите и влиянието да са мили и невинни, света вода ненапита. А тебе да мотат кат бесен бик след червените им гащи.
- А ти па що си вреш носа.
- Ще си правя носа квот си искам. Отиваме при Желев ако трябва ще ти ритам до там задника.
- Ама ти не ме ли чу. Аз го почнах проблема.
- И кво от това?
Учениците по коридора ги гледаха и се подхилкваха. Гледката определено си беше смешна - малката Люба хванала агресивно китката на доста по високия Илиян и го теглеше напред като прасе на заколение. Дори приятелите на Люба не я бяха виждали толкова в момента и фокусирана.
-Кво зяпаш бе! - за учудване на повечето момичето тресна ругатня по нещастен минувач оказал се на пътя й. - И да шамарите са от любов, сакън ако не бяха пак щяхме да сме към болничното.
Момчето наистина я кефеше, с него можеше да си изсипе цялата простотия и да получи същото насреща без реална драма и без задръжки. Е той изглежда още не й беше свикнал съвсем, но й се струваше че лека полека си я приема с бесните влитания и разговори от средата на нищото. Нямаше да го остави да се оправя сам със усойническото гнездо в което се беше метнал...дори и той да не иска.
- С такива като оная троица няма излизане на глава без да имаш бек ъп! Освен че та чернят наляво надясно ще почнат да изкарват че за всичко си виновен - продължаваше обаче да му чете досущ конско - Имат парите и влиянието да са мили и невинни, света вода ненапита. А тебе да мотат кат бесен бик след червените им гащи.
- А ти па що си вреш носа.
- Ще си правя носа квот си искам. Отиваме при Желев ако трябва ще ти ритам до там задника.
- Ама ти не ме ли чу. Аз го почнах проблема.
- И кво от това?
Учениците по коридора ги гледаха и се подхилкваха. Гледката определено си беше смешна - малката Люба хванала агресивно китката на доста по високия Илиян и го теглеше напред като прасе на заколение. Дори приятелите на Люба не я бяха виждали толкова в момента и фокусирана.
-Кво зяпаш бе! - за учудване на повечето момичето тресна ругатня по нещастен минувач оказал се на пътя й. - И да шамарите са от любов, сакън ако не бяха пак щяхме да сме към болничното.
Ела Благоева харесва този пост.
Илиян Георгиев- Ученик, пети курс, дом "Лъч"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 2
Опит : 0 т.
Ниво :
Бобчета :
Е Люба за пореден път доказа на Илиян,че е момиче „огън“. Не я интересува, цапната в устата, атака в най-крайния смисъл на думата. Беше готова на много неща явно за близките си хора. Илиян видя това. Тои явно бе намерил човек, който най-после да го разбира в това „училище за freak-ове“. Нима ще свикне ? Монологът в главата му обаче се секна от реакцията на последния ученик, който подхвърли зад Люба „Дребна откчалака“
-К‘во рече ? – Обърна се Люба към ученика. А бе ? Много ли ти знае устата бе , келеме
- Хлапе, я бягай от тука че.
-Че к‘во бе. А бе – Изпъчи се Люба. Ще се обадиш ли
- Я млъквай бе, откачалка ! – Извика му момчето.
- Или к‘во ? Айде бе !
-Сега ще видиш ти !
Момчето изблъска Люба, която се препъна и падна на земята. Илиян гледаше като застрелян. Той не можеше или не искаше да повярва, че неговата нова приятелка, беше ударена пред него. Нещо в него се надигна. Това нещо не се бе надигало от приемната церемония. Гняв ! Неубоздан гняв. Истинска омраза се надигна в гърлото му. Люба, макар и момиче и нисичка, беше по силна от типичното момче. Ако не се бе препънала, нямаше и да падне на земята. Но Илиян не виждаше не щата по този начин . Той в мига на секунда, хвана момчето, след което със мощен юмрук го повали на земята. Люба уголеми очите си, гледайки го. Илиян веднага след това го хвана за робата и го провеси на стената и му извика:
- МОМИЧЕТА ЛИ УДРЯШ БЕ, А ? ГОЛЯМ МЪЖ ЛИ СИ БЕ !
- Аз.. не .. аз
- Какво не аз , КАКВО БЕ ? ЩЕ ТЕ СМАЧКАМ, ГОВЕДО. АЙДЕ ПРОБВАЙ СЕ С МЕНЕ ДЕ !
- Илияне, добре съм, стига ! - Извика му Люба.
- Илиян ли ? – Извика момчето. Онзи Илиян. Проблемния ..
- Кой е проблемен,бе ! Айде сега да..
Илиян усети събираща се патърдия, около него. Люба, тъкмо се изправи. Илиян се огледа, виждайки се на тясно, хвана Люба за ръката, след което тръгнаха, уж в към офиса на ръководителя на дома.
+1 магия por favor
Админ: отчетено.Люба Бюлбулева харесва този пост.
Люба Бюлбулева- Ученик, шести курс, дом "Северен вятър"
- Вид на героя : Вийла
Галеони : 256
Опит : 80 т.
Ниво :
Бобчета :
- Така или иначе сме тръгнали към Желев, можеше и тоя да си го вземем да се оплаче от нас - изсмя се Люба - Надясно сме, хич не се опитвай да ходиш в другата посока.
Сега пък тя беше водената напред за ръката но сечеше изкъсо опитите на Илиян да се измъкне от неудобния му разговор. Трябваше да поработят над нрава си, като бяха заедно бяха като котел с гърмящи саламандри. И накрая нямаше да имат нужда от Мая и компания да си изпатят.
- Виж са, аз си имам защитна мрежа ако все пак ме изключат, въпреки че не се съмнявам че леля ще откаже и тебе да те мине на домашно обучение за компания, ама наистина трябва да поработим и двамата над фитилите.
- Кво па ми има...
- И не знам как твоята слава вече е по-лоша от моята. Тука съм вече от четири години и само георгиева ми е дигнала мерник.
При поредния коридор в който момчето се пробва да смени посоката обаче Люба го сецна по-силно и свиха в ляво и надолу по стълбите.
Нямаше да му мине номера.
Засили походка и понесе пак Илиян след себе си, нищо че той държеше ръката й. Почна пак да му нарежда и предлага идеи за медитация, чайове и упражнения - може би нещо бойно че да си изкарват агресията.
- Значи имам много добър чай - салвия и валериан - топ е за нерви. Ще го пием заедно и също трябва да си почнем наш си файт клуб, щото ако го раздаваме така освен да потрошим някой който не трябва само проблеми ще си докараме - последните думи не сецнаха дори когато почука много учтиво на вратата на един кабинет и не толкова учтиво влезе директно без да чака отговор
- Здравейте, професор Желев! - усмихна се широко русото момиче.
Все едно не обсъждаше досега полулегални начини да се събират да се претрепват, разбира се консеншъли, в училище. Поне чайовете си бяха легални... поне тези които изброи де, имаше и други идеи.
@Пейо Желев
Админ: +10 галеона (отчетено).
Сега пък тя беше водената напред за ръката но сечеше изкъсо опитите на Илиян да се измъкне от неудобния му разговор. Трябваше да поработят над нрава си, като бяха заедно бяха като котел с гърмящи саламандри. И накрая нямаше да имат нужда от Мая и компания да си изпатят.
- Виж са, аз си имам защитна мрежа ако все пак ме изключат, въпреки че не се съмнявам че леля ще откаже и тебе да те мине на домашно обучение за компания, ама наистина трябва да поработим и двамата над фитилите.
- Кво па ми има...
- И не знам как твоята слава вече е по-лоша от моята. Тука съм вече от четири години и само георгиева ми е дигнала мерник.
При поредния коридор в който момчето се пробва да смени посоката обаче Люба го сецна по-силно и свиха в ляво и надолу по стълбите.
Нямаше да му мине номера.
Засили походка и понесе пак Илиян след себе си, нищо че той държеше ръката й. Почна пак да му нарежда и предлага идеи за медитация, чайове и упражнения - може би нещо бойно че да си изкарват агресията.
- Значи имам много добър чай - салвия и валериан - топ е за нерви. Ще го пием заедно и също трябва да си почнем наш си файт клуб, щото ако го раздаваме така освен да потрошим някой който не трябва само проблеми ще си докараме - последните думи не сецнаха дори когато почука много учтиво на вратата на един кабинет и не толкова учтиво влезе директно без да чака отговор
- Здравейте, професор Желев! - усмихна се широко русото момиче.
Все едно не обсъждаше досега полулегални начини да се събират да се претрепват, разбира се консеншъли, в училище. Поне чайовете си бяха легални... поне тези които изброи де, имаше и други идеи.
@Пейо Желев
Админ: +10 галеона (отчетено).
Ела Благоева and Илиян Георгиев харесват този пост.
Пейо Желев- Преподавател по Трансфигурация
- Вид на героя : Вампир
Днес Пейо нямаше часове, но за сметка на това се беше затворил в кабинета си, за да проверява домашни. Седеше зад бюрото, а пред него се издигаше една огромна купчина от пергаменти, очакваща вниманието му. Решен бе да провери всички домашни до началото на вечерята в 19:00 ч., поради което беше впрегнал самопишещото перо:
- Два от три абзаца са точно копие на учебника по Трансфигурация – диктуваше Пейо, а перото се движеше само по листа, в резултат на което се появяваха големи червени букви. – Освен това липсва отговор на въпроса за разликата между зоомаговете и метаморфмаговете. Освен това…
Изведнъж на вратата на кабинета се почука. Пейо замръзна на място. След секунда вратата се отвори със замах.
- Здравейте, професор Желев! – поздрави го едно доста ниско момиче с русолява коса, пълни бузи и греещо лице. Еньо веднага позна Люба от часовете по Трансфигурация, където понякога му създаваше големи грижи с непрестанното си бърборене на последния чин и с опитите си да превърне чина в куче („Професор Желев, научете ме и ще спра!“). Макар че обикновено отделяше прекалено много време да усмирява Люба, Пейо много тайно харесваше огнения й характер и се надяваше един ден наистина да я научи да превръща чинове в кучета.
Впоследствие той забеляза, че до Люба зад вратата се спотайва и още една фигура.
- Илияне, влизай! – нареди му тя и момчето направи една крачка напред, попадайки в светлината на провесения над него кристален полюлей. Имаше лице със странна форма, пиърсинг на долната устна, обеца на ухото и малка татуировка под едното око. Изражението му бе смесица от досада и срам.
„Пак ли?“, помисли си Пейо, когато чу името на момчето. Илиян беше един от най-проблемните ученици в „Мунгав“. Всяка учебна година се срещаха поне по пет пъти в същия този кабинет, за да обсъждат поведението му, което обикновено включваше сбивания, псувни (веднъж към проф. Георгиева в час по Отвари, задето му казала, че няма хигиенни навици), повредено училищно имущество (беше счупил един портрет на Мерлин, който го „погледнал накриво“). Пейо си помисли, че и сега го очаква рапорт относно ново провинение.
Кабинетът на Пейо се намираше в един доста отдалечен коридор в подземията, където имаше само още две стаи: склад за метли и тоалетна. Самата стая беше доста малка, но уютна. Едната стена бе изцяло заета от библиотека с книги, повечето от които стари и дебели. Дървеното бюро се намираше в единия ъгъл, така че, докато седеше зад него, Пейо гледаше към вратата. В стаята имаше и едно много малко рубиненочервено кресло за сядане, масичка с оранжев чаен сервиз (с герба на дома, подарък от предишния випуск, завършил „Мунгав“) и един магьоснически грамофон за музика. Завесите на изкуствения прозорец, който гледаше към куидичното игрище, бяха чисто бели.
- Госпожице Бюлбулева, господин Георгиев, заповядайте – каза им той и им посочи креслото. Люба веднага скокна на креслото, а Илиян се поколеба за момент, сякаш обмисляйки дали да избяга, но после и той седна. Мястото на креслото беше прекалено малко и двамата се налагаше да са много близо един до друг. Това явно накара момчето да се чувства некомфортно, защото издаде сумтящ звук, подобен на грухтене, без обаче да помръдва.
- Удобно ли Ви е? – попита Пейо. Едновременно с тези думи подаде на двамата ученици по една малка оранжева чашка, пълна с ароматен чай.
- Аха – отговори Илиян, а Люба само кимна, усмихната до уши.
Пейо погледна към бюрото си, на което беше поставено едно странно прозрачно кълбо, което първоначално сияеше с лека синя светлина, а сега се промени в червеникава и вътре като ли че започнаха да се образуват облаци.
- У, какво е това? – попита Люба, проследявайки погледа на преподавателя.
- Много интересно устройство, което си купих при последното посещение във Варшава. Оцветява се в червено, когато някой в близост до него е ядосан.
И двамата погледнаха към Илиян. Люба се закикоти, а лицето на Пейо остана, както винаги, безизразно. Вътрешно обаче той беше развеселен от ситуацията.
Ела Благоева харесва този пост.
Люба Бюлбулева- Ученик, шести курс, дом "Северен вятър"
- Вид на героя : Вийла
Галеони : 256
Опит : 80 т.
Ниво :
Бобчета :
Изглежда Илиян още се пържеше отвътре що и уреда го олови. Загледа се малко в него и нямаше нужда от легилимант да чуе как винтчета, болчета и гайки тропат в главата на момчето, за да създадат някаква глупост която да истърси.
- Ооо хич не си и помисляй да се набутваш!
- Ама ...
- Никво ама, душо. Начи ние си се почнахме с калическото: ти ма плесна, аз ти счупих крака, ходихме до болничното.. Та оправихме се накрая, сичко е точно, са сме дружки. - Люба занарежда бързо бързо, преди Илиян да вземе да се оправдава или да се опитва да я защитава. Мерси но собствените си бели ще си ги оунва - Обаче чара на Илиян горе-долу не излиза от този рейндж и се е настъпил с някви, които не съм сигурна че всичките им дъски тракат в един такт.
- Не ми счупи ти крака, спънах се.
- Да, да. Лечителката може и да ти повярва, нооо тва не ми е първия бой в Мунгав и Желев го знае. - някак си успяваше всяко изречение да го изстрелва за части от секундата. Стрелкаше се между това да обяснява на професора и да сече опитите на Илиян да се обясни че той е лошия, което беше страшна ирония щото всъщност действаше като кавалер. По неговия си странен начин - Както и да е. Та тия са решили да наврат любимия ми за сега пън в Мунгав в лайна до шията и да го предизвикват и като отвърне, което той ще, не ме гледай така Илияне.
- Ти ше ме оставиш ли да каж..
-Не. - към момчето и веднага обратно към професора без да изпуска ритъм -Тия ще го изкарват виновен за всичко, обикновено е виновен макс 50%. И да почнаха разбира се с репутация, като всяка себеуважаваща се гнида.
Чувстваше се все едно е избълвала всичко на един дъх, та чак й се наложи да си успокои дишането. Но си каза всичко, дано поне я беше разбрал Пейо, а и са мрънкалото до нея не можеше нямаше да има шанс да замаже важните части.
Донамести се спокойно на дивана, пи малко чай и извади бисквити, от които предложи на мъжете.
@Илиян Георгиев айде, изпреварих те малко ма ми се връзваше XD
- Ооо хич не си и помисляй да се набутваш!
- Ама ...
- Никво ама, душо. Начи ние си се почнахме с калическото: ти ма плесна, аз ти счупих крака, ходихме до болничното.. Та оправихме се накрая, сичко е точно, са сме дружки. - Люба занарежда бързо бързо, преди Илиян да вземе да се оправдава или да се опитва да я защитава. Мерси но собствените си бели ще си ги оунва - Обаче чара на Илиян горе-долу не излиза от този рейндж и се е настъпил с някви, които не съм сигурна че всичките им дъски тракат в един такт.
- Не ми счупи ти крака, спънах се.
- Да, да. Лечителката може и да ти повярва, нооо тва не ми е първия бой в Мунгав и Желев го знае. - някак си успяваше всяко изречение да го изстрелва за части от секундата. Стрелкаше се между това да обяснява на професора и да сече опитите на Илиян да се обясни че той е лошия, което беше страшна ирония щото всъщност действаше като кавалер. По неговия си странен начин - Както и да е. Та тия са решили да наврат любимия ми за сега пън в Мунгав в лайна до шията и да го предизвикват и като отвърне, което той ще, не ме гледай така Илияне.
- Ти ше ме оставиш ли да каж..
-Не. - към момчето и веднага обратно към професора без да изпуска ритъм -Тия ще го изкарват виновен за всичко, обикновено е виновен макс 50%. И да почнаха разбира се с репутация, като всяка себеуважаваща се гнида.
Чувстваше се все едно е избълвала всичко на един дъх, та чак й се наложи да си успокои дишането. Но си каза всичко, дано поне я беше разбрал Пейо, а и са мрънкалото до нея не можеше нямаше да има шанс да замаже важните части.
Донамести се спокойно на дивана, пи малко чай и извади бисквити, от които предложи на мъжете.
@Илиян Георгиев айде, изпреварих те малко ма ми се връзваше XD
Ела Благоева and Верена Ерми харесват този пост.
Илиян Георгиев- Ученик, пети курс, дом "Лъч"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 2
Опит : 0 т.
Ниво :
Бобчета :
Ъхъ.. – Промърмори Илиян. Изобщо не ми е до учители в момента. Нито до Желев.
ИЛИЯНБЕ БЕ ! – Цапардоса го Люба по врата. Така не се говори с преподавател !
Илиян категорично не се забавляваше от тази визита. Дори напротив- не искаеше да я има. Не искаше да се занимава с Желев, не искаше да се занимава с това. Макар и тези Freak-ове да са тотал щета, Желев не му беше от любимците. Ако можеше да се сравнява с други преподаватели, предпочиташе дори онзи по История на Магията пред него. Мразеше Трансфигурацията. Предпочиташе да пие един hot butterbear пред това. Не че беше неговата напитка, мразеше я ,но определно би изпил един цял кег с нея. Желев продължи да казва на самопишещото перо какво да пише. Една от предполагаемите домашни можеше да е и на Илиян , тъй като момчето .. не беше добър по този предмет. По едно време в цялата тази неловка тишина, той понече да стане, но бързо бе „заврян“ отново от момичето на мястото си. След което, Люба се протегна, отпи от чая си и каза:
-Добре тия – Мая и Вл..-
-Лудата Мая ! – Прекъсна я Илиян. Лудата Мая, прасето Влади дето дядо му е любовник на министъра на магията, и oния самовлюбен богаташ Филип ли е какъв е, дето прави проблем след пробл..
-Ще те помоля, за по нормално държание и изказ, Георгиев- сепна го Желев. Това са все пак ученици. Наричай ги както искаш, но не и в мое присъствие. И ще те помоля, поне малко да се държиш така, все едно съм ти приятен и искаш да си тук. – каза Пейо, но не подигравателно,а с цел да се пошегува.
-Той си е такъв.- въздъхна Люба. Изглежда, че колкото и шамара да му вкарам в кратуната, пак ще си е същия. Но тия го злословят навсякъде .Навсякъде се говори как е зъл , едва ли не зъл магьосник. Преди няколко дена, баба Цвета дори за малко да откаже да го лекува заради тия слухове. Този Филип ли е какъв е, плямпа го навсейде.
-Двамата сте интересна двойка-Засмя се Желев. Филип Болярски, предполагам-До колкото знам...
- Да , аз се заядох първи с Владимир, който по рано се беше заял с мен в книжарницата- прекъсна го отново Илиян. И съответно бях наказан. От тогава дори не съм имал конфронтация с тия.. психари. А под път и над път ме плямпат ,че съм зъл ли не знам си кво. И не сме двойка ! А все пак баща ми...
-Дам знам, кой е баща ти. – Отсече го Желев. Предполагам знаеш и как да се справиш с проблема, нали ?
-Аз идея имам .Даже предпобра. Ама дали ще се получи. Аз с тия поне още 5-6 конфронтации ще имам. Въпроса ми е следния. Даже не, аз знам какво да направя ! Професор Желев (беше нещо учудващо за Илиян да го нарече така). Моля ви, искам да се дуелирам и с тримата. ЕДНОВРЕМЕННО !
-Абе ти луд ли си бе ? – извика му Люба. Сам срещу трима ?
Но Илиян беше непреклонен. Той беше готов да ги смакча, като хлебарки. Макар,че магията му бе леко нова, той имаше самочувствие, че ще се справи с тях.
ИЛИЯНБЕ БЕ ! – Цапардоса го Люба по врата. Така не се говори с преподавател !
Илиян категорично не се забавляваше от тази визита. Дори напротив- не искаеше да я има. Не искаше да се занимава с Желев, не искаше да се занимава с това. Макар и тези Freak-ове да са тотал щета, Желев не му беше от любимците. Ако можеше да се сравнява с други преподаватели, предпочиташе дори онзи по История на Магията пред него. Мразеше Трансфигурацията. Предпочиташе да пие един hot butterbear пред това. Не че беше неговата напитка, мразеше я ,но определно би изпил един цял кег с нея. Желев продължи да казва на самопишещото перо какво да пише. Една от предполагаемите домашни можеше да е и на Илиян , тъй като момчето .. не беше добър по този предмет. По едно време в цялата тази неловка тишина, той понече да стане, но бързо бе „заврян“ отново от момичето на мястото си. След което, Люба се протегна, отпи от чая си и каза:
-Добре тия – Мая и Вл..-
-Лудата Мая ! – Прекъсна я Илиян. Лудата Мая, прасето Влади дето дядо му е любовник на министъра на магията, и oния самовлюбен богаташ Филип ли е какъв е, дето прави проблем след пробл..
-Ще те помоля, за по нормално държание и изказ, Георгиев- сепна го Желев. Това са все пак ученици. Наричай ги както искаш, но не и в мое присъствие. И ще те помоля, поне малко да се държиш така, все едно съм ти приятен и искаш да си тук. – каза Пейо, но не подигравателно,а с цел да се пошегува.
-Той си е такъв.- въздъхна Люба. Изглежда, че колкото и шамара да му вкарам в кратуната, пак ще си е същия. Но тия го злословят навсякъде .Навсякъде се говори как е зъл , едва ли не зъл магьосник. Преди няколко дена, баба Цвета дори за малко да откаже да го лекува заради тия слухове. Този Филип ли е какъв е, плямпа го навсейде.
-Двамата сте интересна двойка-Засмя се Желев. Филип Болярски, предполагам-До колкото знам...
- Да , аз се заядох първи с Владимир, който по рано се беше заял с мен в книжарницата- прекъсна го отново Илиян. И съответно бях наказан. От тогава дори не съм имал конфронтация с тия.. психари. А под път и над път ме плямпат ,че съм зъл ли не знам си кво. И не сме двойка ! А все пак баща ми...
-Дам знам, кой е баща ти. – Отсече го Желев. Предполагам знаеш и как да се справиш с проблема, нали ?
-Аз идея имам .Даже предпобра. Ама дали ще се получи. Аз с тия поне още 5-6 конфронтации ще имам. Въпроса ми е следния. Даже не, аз знам какво да направя ! Професор Желев (беше нещо учудващо за Илиян да го нарече така). Моля ви, искам да се дуелирам и с тримата. ЕДНОВРЕМЕННО !
-Абе ти луд ли си бе ? – извика му Люба. Сам срещу трима ?
Но Илиян беше непреклонен. Той беше готов да ги смакча, като хлебарки. Макар,че магията му бе леко нова, той имаше самочувствие, че ще се справи с тях.
Ела Благоева, Верена Ерми, Люба Бюлбулева and Янтар Вълчев харесват този пост.
Пейо Желев- Преподавател по Трансфигурация
- Вид на героя : Вампир
Пейо седеше със скръстени ръце зад бюрото, докато думите се изсипваха от устите на двамата учениците със скоростта на картечница. Когато стигнаха до идеята на Илиян да се дуелира с трима други ученици, преподавателят най-накрая реши, че е време да поеме нещата в свои ръце.
- Тишина – каза той с равен глас. – Нищо не разбрах от това, което казахте. Господин Георгиев, започнете от самото начало, а вие, госпожице Бюлбулева, запазете мълчание.
Люба на мига се изпъна на мястото си и имитира с пръсти издърпване на цип пред устата си. Илиян изглеждаше възмутен и отегчен. На бюрото омагьосаната стъкленица вече леко потръпваше от гъстия червен въздух, който се беше насъбрал вътре.
- Всичко започна през лятото… – заразказва Илиян с възможно най-бавния говор, на който бе способен. Речта му беше изпълнена с всевъзможни пъстри думи и изрази от рода на „тъпо парче“, „лигла“, „дебели прасета“ и др. При всяка една от тях Пейо присвиваше очи с недоволство и дори веднъж изръмжа тихичко, но момчето явно въобще не разчиташе тези сигнали. Накрая се наложи мъжът да удари с химикалката си по масата. Не го направи гневно, а бавно и отмерено като звън на църковна камбана.
- Не знам защо се налага да използвате такива думи. Възпитаните хора не говорят така – каза Пейо и веждите му се смръщиха. Доста рядко си позволяваше да се отклони от обичайната си физиономия на пълно спокойствие. Не обичаше учениците да разбират, че и той може да изпитва силни емоции.
- Това е защото не съм възпитан! – изстреля Илиян и по бузите му се появиха червени петна.
Пейо изведнъж си спомни, че беше чувал за бащата на момчето. Да, точно така: аврор. Колко странно, че човек с такава сериозна и отговорна професия бе отгледал такова дете! Маниерите и думите на Илиян бяха изключително груби, не проявяваше какъвто и да е интерес към учението и бъдещето му изглеждаше повече от несигурно. Пейо беше чел във вестника за онзи трагичен случай, когато майката на Илиян бе загинала. Явно липсата на единия родител влияеше сериозно на развитието му. Беше ли обаче напълно загубен или все още имаше някаква надежда да бъде върнат в правия път? Мъжът винаги клонеше към втория вариант, когато ставаше дума за ученици. Всеки заслужаваше втори шанс.
- Но ще бъдеш възпитан – отсече Пейо и погледна към прозореца. На небето се бяха образували няколко големи сиви облака, които скриваха слънцето. Изглежда скоро щеше да вали. – С това държание няма да стигнеш до никъде. След малко ще ми разкажеш остатъка от драмата, в която си се забъркал, но още от сега ти казвам, че вината е поне наполовина твоя. Защото не знаеш как да говориш с хората.
- Ама… – понечи да отговори Илиян, отново вбесен, само че Пейо го прекъсна.
- И още от сега ще ти кажа, че оттук нататък всеки вторник от 18:00 ч. ще трябва да си в кабинета ми, за да пишеш домашни под мой надзор и да разговаряме за поведението ти.
Люба, която действително бе мълчала по време на тази тирадата, изглеждаше видимо изненадата от развитието на нещата. Устата й бе образувало едно голямо „О“. Илиян от своя страна изглеждаше сякаш всеки момент щеше да обърне бюрото. Пейо забеляза последното и вдигна показалец:
- Ако сега отново започнеш да крещиш, ще станат два дни от седмицата.
Мая Кочева, Люба Бюлбулева, Филип Болярски and Янтар Вълчев харесват този пост.
Люба Бюлбулева- Ученик, шести курс, дом "Северен вятър"
- Вид на героя : Вийла
Галеони : 256
Опит : 80 т.
Ниво :
Бобчета :
Ооо само една седмица? Желев е почнал да става по мекушав с годините май.
- Ето казах ти че няма да си ухо, както му викаш. Като си дробим попарата ще си я сърбаме както сме я сътворили! - не веднъж беше казвала че като си държи на думите и действията е и напълно готова да си понася последствията за тях
- Като каза за попари, Люба, това ти е третото сбиване тази година.. и до колкото сама каза жертвата ти е стигнала до болничното този път.
- Да идвам ли към 19 след Илиян или ще си правим наказанията заедно?
Люба нямаше абсолютно никакъв проблем със ситуацията и весело си похапваше бисквитка с чая. Не че й трябваше ръчкане за домашните, но можеше да изкара някоя друга идея за трансфигурация от Пейо, а пък почваше и да се замисля дали да не се пробва за зоомаг.
Може би ако усетеше точно как протича промяната можеше да й е по лесно да превръща предмети, защото знае през какво минават.
Какво ли животно щеше да стане от нея?
Сигурно дива свиня ако начина по който я караше тая година беше индикатор за заформящия й се характер. Определено беше по-кротка предните три години, но пък и беше много по малка.
Илиян поне се беше умълчал.. или не смееше да каже нещо да не му станат повече наказанията. Момчето седеше и гледаше лошо, свит до Люба, която му подпъхваше бисквити в ръката и го потупваше "успокоително" по коляното.
@Илиян Георгиев ако искаш го завършвай това XD
- Ето казах ти че няма да си ухо, както му викаш. Като си дробим попарата ще си я сърбаме както сме я сътворили! - не веднъж беше казвала че като си държи на думите и действията е и напълно готова да си понася последствията за тях
- Като каза за попари, Люба, това ти е третото сбиване тази година.. и до колкото сама каза жертвата ти е стигнала до болничното този път.
- Да идвам ли към 19 след Илиян или ще си правим наказанията заедно?
Люба нямаше абсолютно никакъв проблем със ситуацията и весело си похапваше бисквитка с чая. Не че й трябваше ръчкане за домашните, но можеше да изкара някоя друга идея за трансфигурация от Пейо, а пък почваше и да се замисля дали да не се пробва за зоомаг.
Може би ако усетеше точно как протича промяната можеше да й е по лесно да превръща предмети, защото знае през какво минават.
Какво ли животно щеше да стане от нея?
Сигурно дива свиня ако начина по който я караше тая година беше индикатор за заформящия й се характер. Определено беше по-кротка предните три години, но пък и беше много по малка.
Илиян поне се беше умълчал.. или не смееше да каже нещо да не му станат повече наказанията. Момчето седеше и гледаше лошо, свит до Люба, която му подпъхваше бисквити в ръката и го потупваше "успокоително" по коляното.
@Илиян Георгиев ако искаш го завършвай това XD
Пейо Желев харесва този пост.
Илиян Георгиев- Ученик, пети курс, дом "Лъч"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 2
Опит : 0 т.
Ниво :
Бобчета :
-Наказания, наказания. Ето защо ми писна от т‘ва място ! – от нищото избухна Илиян. А ти, Желев, вече ми дотегна от теб за малкото минути в които прекарах тук. Исках да се разбера с тях както трябва,а вместо това наказание ? Всички фокусници в т‘ва място за откачалки сте еднакви, аз се махам
- Илияне Ст- Тръгва да вика Люба, но беше прекъсната от Желев
-Не си струва в момента. Афектиран е, прекалено много.
-Е да.. но. – каза Люба, като в гласа и се личеше нотка на разочерование
-Той е .. труден. Много по труден. Вижда всичко магическо като.. враг. Повече от колкото като приятел. Загубата на родител на тези години...
- Какво ? Как така ? – възклика Люба
- Майка му е била убита с магия. От тогава носи неприязъм към всичко това. Малко или много го разбирам и ме успокоява факта,че никога няма да тръгне по този път. Но все пак е доста проблемен. Баща му е аврор и до колкото съм чувал .. изобщо не се разбират. Явно все още държи отгвороен. А най-вероятно гневът му към другите ученици..
-Знам...- каза Люба. Вижда се ,че е леко по .. пеперлив.
-Не се разбира с почти никой- каза Желев. Същност, ти си първия човек, с който виждам всъщност да си е казал повече от две- три приказки, без накрая да го е изстрелял във въздуха с някоя магия или юмрук.
Докато говориха, Илиян вече бе тръгнал нанякъде. Гневът му бе нормален и за годините му. Момчето наистина се чувстваше крайно неразбрано в това място. Беше определян за такъв какъвто не е , слага му се репутация като на хора, които са отнели най-скъпия му човке. Забога, как да търпи това. „Дуел ще има по един или друг начин“ мислеше си той. „Точно така, ще има. И нито Люба, нито никой. Тези гъзолизци трябва да си дойдат на мястото. Писнало ми е да се занимавам с тях. Ако ще ме оставят намира, веднъж за винаги, то нека да е по този начин.
- Илияне Ст- Тръгва да вика Люба, но беше прекъсната от Желев
-Не си струва в момента. Афектиран е, прекалено много.
-Е да.. но. – каза Люба, като в гласа и се личеше нотка на разочерование
-Той е .. труден. Много по труден. Вижда всичко магическо като.. враг. Повече от колкото като приятел. Загубата на родител на тези години...
- Какво ? Как така ? – възклика Люба
- Майка му е била убита с магия. От тогава носи неприязъм към всичко това. Малко или много го разбирам и ме успокоява факта,че никога няма да тръгне по този път. Но все пак е доста проблемен. Баща му е аврор и до колкото съм чувал .. изобщо не се разбират. Явно все още държи отгвороен. А най-вероятно гневът му към другите ученици..
-Знам...- каза Люба. Вижда се ,че е леко по .. пеперлив.
-Не се разбира с почти никой- каза Желев. Същност, ти си първия човек, с който виждам всъщност да си е казал повече от две- три приказки, без накрая да го е изстрелял във въздуха с някоя магия или юмрук.
Докато говориха, Илиян вече бе тръгнал нанякъде. Гневът му бе нормален и за годините му. Момчето наистина се чувстваше крайно неразбрано в това място. Беше определян за такъв какъвто не е , слага му се репутация като на хора, които са отнели най-скъпия му човке. Забога, как да търпи това. „Дуел ще има по един или друг начин“ мислеше си той. „Точно така, ще има. И нито Люба, нито никой. Тези гъзолизци трябва да си дойдат на мястото. Писнало ми е да се занимавам с тях. Ако ще ме оставят намира, веднъж за винаги, то нека да е по този начин.
Пейо Желев харесва този пост.