РП - Някъде по коридорите - Илиян, Люба и Пейо

 

- Щи кажа аз едно ушенце на тебе. Слушай са, инак твойте ще ги направя такива че да чуват и мравка как лази...по мъгълския метод - Люба директно почна да нарежда след като хвана ръката на Илиян и го изтегли след себе си.

Момчето наистина я кефеше, с него можеше да си изсипе цялата простотия и да получи същото насреща без реална драма и без задръжки. Е той изглежда още не й беше свикнал съвсем, но й се струваше че лека полека си я приема с бесните влитания и разговори от средата на нищото. Нямаше да го остави да се оправя сам със усойническото гнездо в което се беше метнал...дори и той да не иска.

- С такива като оная троица няма излизане на глава без да имаш бек ъп! Освен че та чернят наляво надясно ще почнат да изкарват че за всичко си виновен - продължаваше обаче да му чете досущ конско - Имат парите и влиянието да са мили и невинни, света вода ненапита. А тебе да мотат кат бесен бик след червените им гащи.
- А ти па що си вреш носа.
- Ще си правя носа квот си искам. Отиваме при Желев ако трябва ще ти ритам до там задника.
- Ама ти не ме ли чу. Аз го почнах проблема.
- И кво от това?

Учениците по коридора ги гледаха и се подхилкваха. Гледката определено си беше смешна - малката Люба хванала агресивно китката на доста по високия Илиян и го теглеше напред като прасе на заколение. Дори приятелите на Люба не я бяха виждали толкова в момента и фокусирана.

-Кво зяпаш бе! - за учудване на повечето момичето тресна ругатня по нещастен минувач оказал се на пътя й. - И да шамарите са от любов, сакън ако не бяха пак щяхме да сме към болничното. 

 
 

Админ: отчетено.

- Така или иначе сме тръгнали към Желев, можеше и тоя да си го вземем да се оплаче от нас - изсмя се Люба - Надясно сме, хич не се опитвай да ходиш в другата посока.

Сега пък тя беше водената напред за ръката но сечеше изкъсо опитите на Илиян да се измъкне от неудобния му разговор. Трябваше да поработят над нрава си, като бяха заедно бяха като котел с гърмящи саламандри. И накрая нямаше да имат нужда от Мая и компания да си изпатят.

- Виж са, аз си имам защитна мрежа ако все пак ме изключат, въпреки че не се съмнявам че леля ще откаже и тебе да те мине на домашно обучение за компания, ама наистина трябва да поработим и двамата над фитилите.
- Кво па ми има...
- И не знам как твоята слава вече е по-лоша от моята. Тука съм вече от четири години и само георгиева ми е дигнала мерник.


При поредния коридор в който момчето се пробва да смени посоката обаче Люба го сецна по-силно и свиха в ляво и надолу по стълбите. 

Нямаше да му мине номера.

Засили походка и понесе пак Илиян след себе си, нищо че той държеше ръката й. Почна пак да му нарежда и предлага идеи за медитация, чайове и упражнения - може би нещо бойно че да си изкарват агресията.

- Значи имам много добър чай - салвия и валериан - топ е за нерви. Ще го пием заедно и също трябва да си почнем наш си файт клуб, щото ако го раздаваме така освен да потрошим някой който не трябва само проблеми ще си докараме - последните думи не сецнаха дори когато почука много учтиво на вратата на един кабинет и не толкова учтиво влезе директно без да чака отговор 

- Здравейте, професор Желев! - усмихна се широко русото момиче.
Все едно не обсъждаше досега полулегални начини да се събират да се претрепват, разбира се консеншъли, в училище. Поне чайовете си бяха легални... поне тези които изброи де, имаше и други идеи.

@Пейо Желев
Админ: +10 галеона (отчетено).

 

Изглежда Илиян още се пържеше отвътре що и уреда го олови. Загледа се малко в него и нямаше нужда от легилимант да чуе как винтчета, болчета и гайки тропат в главата на момчето, за да създадат някаква глупост която да истърси.

- Ооо хич не си и помисляй да се набутваш!
- Ама ... 
- Никво ама, душо. Начи ние си се почнахме с калическото: ти ма плесна, аз ти счупих крака, ходихме до болничното.. Та оправихме се накрая, сичко е точно, са сме дружки. - Люба занарежда бързо бързо, преди Илиян да вземе да се оправдава или да се опитва да я защитава. Мерси но собствените си бели ще си ги оунва - Обаче чара на Илиян горе-долу не излиза от този рейндж и се е настъпил с някви, които не съм сигурна че всичките им дъски тракат в един такт.
- Не ми счупи ти крака, спънах се.
- Да, да. Лечителката може и да ти повярва, нооо тва не ми е първия бой в Мунгав и Желев го знае. - някак си успяваше всяко изречение да го изстрелва за части от секундата. Стрелкаше се между това да обяснява на професора и да сече опитите на Илиян да се обясни че той е лошия, което беше страшна ирония щото всъщност действаше като кавалер. По неговия си странен начин - Както и да е. Та тия са решили да наврат любимия ми за сега пън в Мунгав в лайна до шията и да го предизвикват и като отвърне, което той ще, не ме гледай така Илияне. 
- Ти ше ме оставиш ли да каж..
-Не. - към момчето и веднага обратно към професора без да изпуска ритъм -Тия ще го изкарват виновен за всичко, обикновено е виновен макс 50%. И да почнаха разбира се с репутация, като всяка себеуважаваща се гнида.

Чувстваше се все едно е избълвала всичко на един дъх, та чак й се наложи да си успокои дишането. Но си каза всичко, дано поне я беше разбрал Пейо, а и са мрънкалото до нея не можеше нямаше да има шанс да замаже важните части.

Донамести се спокойно на дивана, пи малко чай и извади бисквити, от които предложи на мъжете.

@Илиян Георгиев айде, изпреварих те малко ма ми се връзваше XD

Ооо само една седмица? Желев е почнал да става по мекушав с годините май.

- Ето казах ти че няма да си ухо, както му викаш. Като си дробим попарата ще си я сърбаме както сме я сътворили! - не веднъж беше казвала че като си държи на думите и действията е и напълно готова да си понася последствията за тях
- Като каза за попари, Люба, това ти е третото сбиване тази година.. и до колкото сама каза жертвата ти е стигнала до болничното този път.
- Да идвам ли към 19 след Илиян или ще си правим наказанията заедно? 

Люба нямаше абсолютно никакъв проблем със ситуацията и весело си похапваше бисквитка с чая. Не че й трябваше ръчкане за домашните, но можеше да изкара някоя друга идея за трансфигурация от Пейо, а пък почваше и да се замисля дали да не се пробва за зоомаг. 
Може би ако усетеше точно как протича промяната можеше да й е по лесно да превръща предмети, защото знае през какво минават.
Какво ли животно щеше да стане от нея?
Сигурно дива свиня ако начина по който я караше тая година беше индикатор за заформящия й се характер. Определено беше по-кротка предните три години, но пък и беше много по малка.

Илиян поне се беше умълчал.. или не смееше да каже нещо да не му станат повече наказанията. Момчето седеше и гледаше лошо, свит до Люба, която му подпъхваше бисквити в ръката и го потупваше "успокоително" по коляното.

@Илиян Георгиев ако искаш го завършвай това XD

-Наказания, наказания. Ето защо ми писна от т‘ва място ! – от нищото избухна Илиян. А ти, Желев, вече ми дотегна от теб за малкото минути в които прекарах тук.  Исках да се разбера с тях както трябва,а вместо това наказание ? Всички фокусници в т‘ва място за откачалки сте еднакви, аз се махам
               - Илияне Ст- Тръгва да вика Люба, но беше прекъсната от Желев
               -Не си струва в момента. Афектиран е, прекалено много.  
               -Е да.. но. –  каза Люба, като в гласа и се личеше нотка на разочерование
               -Той е .. труден. Много по труден. Вижда всичко магическо като.. враг. Повече от колкото като приятел. Загубата на родител на тези години...
               - Какво ? Как така ? – възклика Люба
               - Майка му е била убита с магия. От тогава носи неприязъм към всичко това. Малко или много го разбирам и ме успокоява факта,че никога няма да тръгне по този път. Но все пак е доста проблемен. Баща му е аврор и до колкото съм чувал .. изобщо не се разбират. Явно все още държи отгвороен. А най-вероятно гневът му към другите ученици..
               -Знам...- каза Люба.  Вижда се ,че е леко по .. пеперлив.
               -Не се разбира с почти никой- каза Желев. Същност, ти си първия човек, с който виждам всъщност да си е казал повече от две- три приказки, без накрая да го е изстрелял във въздуха с някоя магия или юмрук.
Докато говориха, Илиян вече бе тръгнал нанякъде. Гневът му бе нормален и за годините му. Момчето наистина се чувстваше крайно неразбрано в това място. Беше определян за такъв какъвто не е , слага му се репутация като на хора, които са отнели най-скъпия му човке. Забога, как да търпи това.  „Дуел ще има по един или друг начин“ мислеше си той. „Точно така, ще има. И нито Люба, нито никой. Тези гъзолизци трябва да си дойдат на мястото. Писнало ми е да се занимавам с тях.  Ако ще ме оставят намира, веднъж за винаги, то нека да е по този начин.