Това беше миналото лято. В началото, всичко беше нормално. Сънуваше обичайните абсурдни сънища – как майка й я гони през куидичното игрище със златна метла и я моли да се омъжи за рефера, как баща й се превръща в градинско тролче и пее любовни песни на лунна светлина.
Е, сега не си мислете, че всичките й сънища бяха свързани със семейството й. Имаше от всичко по много – ягоди, сладки кученца – обикновено коргита, куидични постижения и мечти въртящи се около бъдещият й път на професионален състезател.
Май имаше и един-два сънища, в които Желев го играеше трагичния Ромео от Мунгав. Неговата версия бе по-вдъхновяваща. Пейо бе възседнал мотор по бански и преследваше Ари, опитвайки се да й признае вечната си любов, докато я замерваше с желирани ягоди.
Тъй де, малко се отклонихме от съществената част, но схващате мисълта – до преди фестивала, червенокосата спадаше в графата – стандартни, нормални и дори скучни сънища. Но, в последните месеци, нещата се бяха завъртяли на 360 градуса.
Не можеше да спи. Всеки път, когато затвореше очи я връхлиташе едно ужасяващо чувство. Сякаш две грамадни очи я наблюдаваха и следяха всяко нейно действие. Беше заобиколена от мрак, тъмнина и не можеше да разграничи тънката граница между реалността и измислицата.
Прекарваше цели нощи на прозореца, загледана в тъмнината. Сякаш очакваше нещо да изкочи от там и да я нападне. Да вкопчи студените си пръсти около гърлото й и да раздере кожата й. Най-лошото беше, че в стомаха й се беше загнездило едно ужасно усещане.
Все едно всеки момент щеше да се случи нещо. Но какво?
Тази вечер, отново не можеше да спи, но изненадващо мислите й се завъртаха около приближаващия куидичен лагер и Тервел. Напълно на автоматик, изрови парче смачкан пергамент от багажа си и надраска с неравен почерк:
„Скъпи, Тервел,
(Май така се започваха тези неща? Не бе сигурна.)
Надявам се, че си прекарваш добре лятото. Моето е...обичайното.
Арина”.
Реши още ранно сутринта да използва някоя от совите в Торбаланово, за да го изпрати. Пишеше от любезност – все нещо бе научила от родителите си. По необяснима за Ари причина, някъде между редовете беше решила, че без значение отговора ще отиде до имението на Шаханови.