Тервел Шаханов определено не изглеждаше като спортна натура. Беше доста хилав дори в сравнение с момичетата от куидичния отбор. Освен това до тази учебна година никой не го бе виждал да се качва на метла, нито да говори за куидич, нито да присъства на куидични мачове. Затова всички с основание бяха изненадани, когато го видяха да се явява на пробите за куидичния отбор. Но изненадата им беше още по-голяма, когато Тервел се качи на метлата със скок, след което вкара осем последователни гола на дългогодишния пазач на дом „Лъч“. Някои заподозряха, че е употребил „Феликс Фелицис“. Петокурсникът обаче продължи да е все толкова блестящ на всяка от тренировките. Злите езици бяха принудени да потърсят за какво друго да се хванат и зпочнаха да разпространяват слух, че Тервел е влюбен в Стою Белев и се опитвал да привлече вниманието му с участието си в куидичните мачове.
Истината беше друга, макар и също толкова нелепа. Откакто се помнеше, Тервел бе слушал най-добрия си приятел Борис Захариев да разказва за метли, блъджъри, сничове, отбори и какво ли още не, все свързано с куидича. Правеше го, въпреки че Шаханов всеки път го отрязваше и му повтаряше колко глупава игра е куидича. Един ден Борис подметна небрежно, че според него Тервел би бил най-ужасният куидичен играч. Каза го с шеговит тон, но точно тогава приятелят му се намираше в особено лошо настроение, което доведе до емоционален изблик, съпроводен с репликата: „Мога да вляза в куидичния отбор още утре и ще ми дишаш прахта“. На което Борис отговори: „Не смееш“. И така Тервел – най-упоритото същество, което се бе раждало някога в тази малка държава, наречена България, тръгна да се готви за куидичния отбор.
Басът беше в началото на учебната година. Два месеца по-късно Тервел се яви на пробите за куидичния отбор. Разбира се, той умееше да управлява метла отлично, благодарение на частните уроци, на които родителите му го бяха пращали като малък. Работата с куидича беше малко по-трудна. С връзки Тервел успя да си осигури ежедневни тренировки с капитана на националния куидичен отбор на България – Рангел Крум. Купи си и една много скъпа отвара, позволяваща му да гледа минали куидични мачове в съня си. Това определено спести доста време. Така в края на този двумесечен период на подготовка, по време на който Борис го наблюдаваше с нескрито удивление, Тервел беше станал същинска куидична машина. И макар че не си го признаваше на глас, май започваше да харесва малко тази проклета игра.
Когато се яви на куидичното игрище за първия си мач, всички приковаха погледите си в него. Беше известен със странния си начин на обличане и нямаше как да пропусне да се покаже в пълен блясък пред цялото училище. Носеше ленен костюм от една част, инкрустиран от горе до долу с малки бляскави кристалчета, а мантията му бе оранжева с пера от фазан по краищата. Олицетворение на стила и класата.
- Мърдайте, аматьори! – извика Тервел при началния сигнал и се изстреля с невъобразима скорост право нагоре. Извади пръчката от джоба си и я завъртя весело във въздуха, при което над куидичното игрище се посипаха златни искри, оформящи името „ТЕРВЕЛ“. Чудеше се дали да не добави „КУИДИЧЕН БОГ“, но реши да го запази за края на мача.
Из въздуха се гонеха жълти и червени листа от дърветата, но времето беше толкова топло и приятно, че се усещаше по-скоро като лято, отколкото есен. Тервел най-много се притесняваше да не завали, тъй като тогава никой нямаше да го види, щеше да се намокри и т.н. Слава богу, нямаше такива изгледи, така че се беше успокоил. Дори глупавото сбиване преди мача не бе способно да помрачи настроението му. В крайна сметка той и сам можеше да изкара мача.
- Хей, красавице! – изчурулика Тервел по адрес на Ясна, която търсеше снича. После се вряза между двама гончии от „Северен вятър“ и грабна куофъла по време на полет. Отне му няколко секунди, за да забележи, че този гончия бе Борис.
- Това си беше чист блъртинг – каза му Борис, прелитайки близо до ухото му.
- Имаш блъркинг в мозъка, Борисе – изплези се Тервел и се гмурна надолу с куофъла. Пореше въздуха с цялата елегантност, на която беше способен.
Тъкмо се насочваше към куидичните обръчи на „Северен вятър“, когато забеляза едно момиче в синя униформа да… виси от метлата си. Буквално се държеше за върха на дръжката и всеки момент щеше да падне. Тервел реши, че не е добре първият му мач да бъде прекъснат от внезапна смърт на участник, поради което се насочи към бедстващата девойка. През цялото време избягваше на зиг-заг гончиите на „Северен вятър“.
- Мадам, с такава униформа не се учудвам, че метлата иска да Ви изхвърли на земята – каза Тервел с любезна усмивка, докато помагаше на нисичкото момиче да се върне обратно на метлата. За зла участ това даде прекрасна възможност на ужасния Борис да му измъкне куофъла под носа.
„Ах, аз и моята доброта“, помисли си Тервел, но продължи да се усмихва. Запретна ръкавите на костюма си и се стрелна след Борис.
- Това си беше чист дебилинг, Борисе – изкрещя Тервел.
- Няма такъв фал, ако искаш… - но после осъзна шегата.
Тервел даде газ на свръхмодерната „Нимбус 4000“ (която впрочем беше пусната по-рано на пазара специално заради него). Отне му не повече от три секунди да се изравни с Борис, който го поглеждаше с периферията на зрението си и се усмихваше самодоволно. Момчето със синята униформа се доближи възможно най-близо до головите обръчи на „Лъч“, засили се и...
Шаханов се нахвърли върху куофъла и го отмъкна във въздуха. После включи светкавичен режим на метлата си – едно малко жълто бутонче на дръжката, при което задната част „Нимбус“ започна да хвърля жупел като малък вулкан. Така Тервел прелетя толкова бързо през куидичното поле, че на някои им се стори, че се е телепортирал.
Пазачът на „Северен вятър“ бе тотално изненадан. Той се паникьоса и се хвърли към десния, вместо към левия голови обръч, при което...
- ГООООЛ – изригна жълто-оранжевата част от публиката. Някой извика „Тервел“ с цяло гърло.
Когато всичко поутихна, Тервел се доближи до Борис:
- Нещо да ми кажеш, Б-о-р-и-с-е? - но не изчака отговор. - Чао.
Индекс
by 
39
Сила: 28
Издръжливост: 24
Интелигентност: 28
Ловкост: 28
Магия: 40
Късмет: 44
