★ Зверилникът

 
  
 

Владимир с интерес наблюдаваше рунеспората, която се гънеше и мяташе трите си глави.Хората наоколо също я гледаха любопитно, а две от главите и съскаха и гневно се мятаха към оградата.
-Отдръпни се момче, отровата и е смъртоносна.
Посъветва го сивокоса вещица с розово боне и очила с рогови рамки, коятогоизгледа строго.Влади отстъпи, наистина се намираше прекалено близо до заграждението.Момчето се отправи към  мантикора, който определено бе доста скучен дремейки вклетката си, само отровното жило на опашката му проблясваше страховито.Безспорно най-многолюдната и най-шумната тълпа беше пред змея Шар.Той пристъпяше и замахваше с опашката си, а мощните му криле плющяха във въздуха.Внезапно част от наобиколилите го посетители се разпищяха панически и се разбягаха, тъй като змеят бе успял да разкъса една от стоманените вериги с които бе овързан.Двама здравеняци се втурнаха към него с нова верига, която завъзаха към един от стълбовете.Шар отново зарева гръмогласно опитвайки се да полети,възгласите и аплодисментите на закъсняха.Змеят хвърляше яростни погледи наоколо, и издишваше пламъци към насъбралата се публика пред себе си.Влади бе възхитен от огромното чудовище, изключителната прецизност с която насочваше пламъците излизащи от зейналата му паст  бе впечатлила момчето.Това бе най-интересната и вълнуваща част от представлението.Змеят беше може би най-агресивният звяр на фестивала, и публиката беше очарована.Накрая Влади се спря пред пухкавелите, малките пъстроцевтни точповци скимтяха весело.Той погали усмихвайки се няколко от трзи малки симпатични създания.Те бяха изключително мекички и приятни на допир, и предизвикваха умиление от всички които се приближаваха към тях.

@Ян Маджаров


Хубави зъби ли?! Това сега какво трябваше да значи, че много си показва зъбите ли? Тамара погледна момчето изпод вежди начумерено и сбърчи носле в кисела физиономия, но предвид пакта му с таласъма на входа, реши просто да свие рамене и да приеме комплимента, вместо да го мъчи повече. Но пък поне вече беше сигурна, че няма да е скучна вечер.

- Е, ще ходим ли нанякъде? Изглежда ми все едно ще ни изхвърлят всеки момент, ако продължим да стоим тук.

Момчето смънка нещо неразбираемо в отговор. Уф, мъже! Дори и едва пристъпили прага на тийнейджърството, вече са дразнещи! Тамара завъртя очи, нагласи раницата си и се отправи към вътрешността на панаира.

- Идваш ли?

Момчето я погледна все едно току-що го беше поляла със студена вода докато спи. Все пак след минута колебание я последва и двете деца се сляха с тълпите, зяпайки въодушевено различните атракциони и сергии. Тамара за пръв път виждаше толкова много прояви на магията на едно място - беше невероятно. Глъч и смях изпълваха въздуха, разноцветни светлини танцуваха навсякъде, а глашатаи с магически усилени гласове приканваха посетителите към един или друг атракцион.

- А накъде все пак отиваме? - обади се накрая момчето.

- Хм, добър въпрос. Имаме право само на три посещения, така че хайде да помислим добре къде да.... О, виж, драконче!

- И до тук бяхме с мисленето... - Ян все пак тръгна след нея с изражение все едно е приел съдбата си и в момента просто изтърпява наказание.


Двамата се приближиха до Зверилника, където строг таласъм перфорираше билетите на входа. Тамара му показа гривната и му подаде билета си. Той го погледна на светлината на фенерите, обърна го, повтори процедурата, изсумтя и проби дупчица на първата маркировка преди да й го върне.

- Добър вечер! Аз съм Тамара, а това е Калоян! - изчурулика момичето, докато контрольорът перфорираше билета на Ян. - Приятно му да се запознаете.

- Нарочно го правиш, нали? - изсъска момчето в нейна посока.

- Абсолютно. Но понеже не ми се разнася саксия цял един час, по-добре побързай с комплимента. И се постарай повече от това със зъбите.

- Уф... ужасна си, да знаеш - прошепна момчето и въздъхна тежко. - Добър вечер и от мен, господине! Много добре плашите хората! - изръси гордо след това.

На Тамара й идеше да потъне вдън земя, затова просто го повлече за ръката навътре в атракциона, усмихвайки се извиняващо на таласъма на входа преди да е осъзнал какво чу току-що. Зверилникът представляваше няколко омагьосани заграждения, всяко обитавано от различно животинче. Момичето се закова пред това на капата - интересно създание, подобно на малка люспеста маймунка. Пред заграждението стояха на пост двама пазачи, които Тамара така и не разбираше защо са там, след като "чудовището" изглеждаше толкова миловидно.

- Случайно да знаеш какво е това? Толкова е сладко! - обърна се тя към Ян, който пак блееше някъде в пространството. - Всъщност, чакай, май си нося нещата за рисуване. Може би ако покажа скица на професор Пенева, тя ще може да ми каже какво е.

- Ама ти съвсем си си изгубила ума, нали?

Още няколо крачки и вече беше на точното място.. Зверилника. Младия левент бе дошъл на панаира именно заради някой от създанията тук, повечето от рода на пухкавелковците добре познаваше, в крайна сметка за разпространяване на такива бе обвинен в предишното училище. Мястото не беше много поразлично от останалите подобни, за да го опиша най добре, представете си пропаднал градски зоопарк, миришещ на пот примесена с всякакви видове изпражнения и шумове и древен оркски лагер както бяха описвани във големите фентъзи книги които младия Рамо не четеше. Момчето вървеше и се оглеждаше за нещо конкретно, за съжаление очите не му помагаха особено да се ориентира и когато бе на ръба да се откаже, пред него се "появи" мъж на средна възраст доста по висок от него, облечен със пухкава пижама покриваща цялото му тяло , а качулката имитираше глава на грифон.
-Здравей, изгуби ли се младеж.- опита се да го заговори необикновенния мъж. Момчето леко подскочи когато успя да фокусира стоящата пред него фигура, после се стисна и сдъжа пъроначалния порив на псувни които искаха да излезат от устата му, бърз и остър лъч преряза ума му носещ ехидната усмивка на грозния гоблин от входа.
"Хубава работа, сега трябва да зафалям на тоя откачалник, че да ми не вземат парите"
-Мараба чичо, много джижана пижама имаш, браво.- След което леко се огледа и сниши надявайки се никой познат да не го е чул или видял, голем срам е циганин да зафаля на "такива" (към всички не хетеро сексуални във форума, целия хейт който героя ми ще отправя по повод, педеруги и подобни чувствителни думи, не го приемайте лично !!!Мен като човек не ме ебе, кой какво ебе!!)
-Чичо, чух че тука в зверилника имало Мандикур, .. Макридурр, Мотикар.
-Мантикор?- попита с приповдигнат и весел глас мъжа.
-Да да , каквото ти рече, в нашето семейство се разказва , че пра деда ми го е изело такова в гората, та ми се искаше да го вида, но няма намиране.- Сви рамене момчето, почеса си носа и се заоглежда във всички посоки.
-Да знам , къде е ела.- след тези си думи, мъжа потегли през тълпата напред и макар и с неохота Рамо го последва, не бе трудно да го вижда междухората тъй, като се отличаваше доста. и ето че не след дълго стояха пред клетката на съществото. По скоро противно отколкото страховито, в представите на младежа то трябваше да е агресивно и кръвожадно, а това тук беше полузаспало и определено хората не бяха нещо необикновенно за него. "дано другите атракциони да са по интересни" помисли си дребния, в крайна сметка щеше да е доста разочарован че си е дал парите, но факта че е на аванта успокояваше черната му душа.
-Мерси че ме докара-каза момчето на странника и се изгуби в тълпата.

Краставицата с издълбано върху нея името на Верена прелетя из въздуха и цопна в басейна предотвратявайки по този начин възможноста да бъде нападната от намиращата се вътре капа. Верена впрочем би предпочела по- трудният, е и да не е по-труден, най-малко не е по- лесен вариант - да накара капата да й се поклони. В това отношение приличаше на пра пра пра чичо си Аполон Ерми отищъл си от този свят преди около 12 или 13 години. Змейската шарка не прощава, особено ако си надхвърлил сто и десет лазарника. Според собствените му разкази в началото на 30-те години на миналия век така бе надвил близо половин дузина от тези водни демони. Обаче истината изиква да споменем, че Аполон беше известен и с не рядкото преувеличение и украсяване на приключенията си. По тази причина не би трябвало да се приемат /, както и тя не го правеше / за абсолютно чиста монета, а с едно наум.
   Добре, летописецът пак взе да се отклонява от темата, затуй ще иде да си направи чаша какао с някое и друго парче козунак.
   Верена се размина с капата, но се задържа при пухкавел мъниците - големи сладури и си поигра с тях. Надяваше се мантикорът да се събуди, но уви нямаше този късмет. За сметка на това пък румънският дългорог змей на име Шар, а пред всяка клетка имаше табела с личното име на  съществото в нея, с охота демонстрираше буйния си харастер, като ревеше гръмогласно и се мяташе насам-натам. 
  Разгледала цялата палатка Верена излезедоволна от преживяното, а вън се спря мислейки къде да използва третата и последна част от билета си. .

@Ян Маджаров


Още няколко щриха с молива... така... готово! Скицата беше почти перфектна и Тамара наистина се надяваше да е достатъчна, че професорът по Грижа за магическите създания да може да разкаже повече за странното създание. Тя надраска набързо в ъгъла името, което пишеше на табелката - каппа. След това напъха набързо скицника и моливите обратно в раницата, нарами я и се изправи.

А сега, къде се запиля Калоян? Огледа се бързо и го видя на около метър от нея, целият облян във вода - от лицето, та чааак до обувките.

- Какво ти се е случило? Решил си да поплуваш ли? - попита тя през смях. Ян изглеждаше ужасно нелепо, като изключително възмутено и мокро пиле.

- Тъпата маймуна ме наплю!

- Не е тъпа, явно е доста умна - даже тя не те харесва - подсмихна се момичето. И на свой ред отнесе лош поглед от Калоян.

- Ама много ти е смешно, нали?

- Изключително. Поне отговори ли ти за пипалата и опашките? Всъщност не, няма значение - Тамара още се смееше на пресекулки. - Хайде да видим дракона! - момичето направи няколко крачки на заден ход в посока на съседното животинче и погледна очакващо момчето.

- Добре, ама няма да го рисуваш и него! - тонът на Ян беше или поне се опитваше да бъде строг, но все пак тръгна след нея.

- Няма, обещавам! А и вече имам достатъчно рисунки на дракони.


Тълпата около клетката на змея беше огромна и Тамара несъзнателно се опита да стои още по-близо до Ян - ей така, за всеки случай. Тук освен ученици, имаше и доста възрастни магьосници, а тя определено не се чувстваше достатъчно сигурна около тях. Самото създание беше удивително - огромно, с големи златни рога, редовно отмятащо глава към небето и издаващо гръмовен рев. Тамара се ужаси от мисълта какво би станало, ако този звяр се отскубне от веригите, които го държаха. Но пък не можеше да отрече, че беше величествен и изключително пленяващ.

- Великолепен е, нали? - изчурулика тя в посока на Ян с разширени от удивление очи.

И какво като беше сама!? Дори не можеше да си представи как ще дойде чак до тук и няма да види Зверилника. Та това беше най-вълнуващият атракцион на фестивала. Вътре, разбира се, беше претъпкано с хора, но все пак можеше да се диша. 
   
Първо Ела се отби при пухкавел мъниците. Приличаха на чаровни живи възглавнички. Момичето напълни шепата си с пуканки и ги поднесе към една лилава топчица, която ги изяде директно от ръката ѝ, карайки я да се разсмее. 
  
Следващата спирка на бъдещата второкурсничка беше капата. Капите имат вдлъбнатина на върха на главата си, която използват за носене на вода. Беше малко смущаващо, че се хранеха с човешка кръв, но сега... Все пак и хората убиваха животни. И то М Н О Г О животни.
  
Срещата с мантикора беше една от най-интересните за Ела, защото потвърди теорията ѝ, че дори така наречените "зверове" не винаги бяха лоши. Не беше честно дадени видове магически създания да се квалифицират за "крайно опасни", още повече когато говорим за разумни същества. Ето да вземем например хората. Имаше убийци, крадци, изнудвачи, терористи, но никой не обявяваше хората за "грешници" и не ги слагаше под общ знаменател. 
   
Същата тази теория, обаче, се сблъска с проблем в очите на змея Шар. Ела седеше на около 10 метра по-далече от необходимото и не смееше да помръдне. Дали наистина той искаше да подпали всички наоколо? Мразеше ли хората? Беше ли... звяр? 
  
Момичето вдиша дълбоко и пристъпи бавно напред. Една крачка... втора... и застина на място. Той гледаше право в нея и в следващия момент очите им се срещнаха. Можеше да го усети толкова близо. Удара на сърцето му, дишането му и долавяше още нещо... бездна... бездна от тъга и болка. За миг си представи, че не той беше вързан с осем синджира, а тя. Тежките вериги, дърпането, погледите, ударите... Една сълза се отрони от очите на момичето и тя подаде ръка напред, сякаш, за да го прегърне.
  
- Хей! Какво си мислите, че правите!? - един от пазачите я хвана за ръката и я задърпа към изхода. - Това е змей, не детска играчка!
  
Ела не отделяше поглед от Шар, който ревеше с цяло гърло подире ѝ. А публиката... пляскаше и се радваше.