Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
+3
Тамара Язова
Владимир Петров
Разказвачът
7 posters

    ★ Зверилникът

    Разказвачът
    Разказвачът
    Администратор на форума
    Администратор на форума


    ★ Зверилникът

    Писане by Разказвачът Нед Апр 09, 2023 11:39 am


    ★ Зверилникът Fgdd10
     
    Зверилникът
      
     
    Зверилникът е едно от най-посещаваните места на Самодивския фестивал. Името е малко подвеждащо, защото не всички създания вътре са зверове. Има и доста животинки, които определено не са нито страшни, нито опасни. Така например в едно от огражденията се отлгеждат двеста-триста пухкавел мъници (пухкави разноцветни животни с кръгла форма). Посетителите могат спокойно да влизат при тях, да ги галят и да ги хранят с пуканки.
    Разбира се, в Зверилника има и истински зверове. Една от атракциите е капата Жи. Тя e японски воден демон, приличащ на маймуна с рибешки люспи вместо козина. Капите имат вдлъбнатина на върха на главата си, която използват за носене на вода. Хранят се с човешка кръв, но ако хвърлиш краставица с издълбано в нея името си във водоема, който обитава, тя няма да те нарани. Благородната ѝ особа не позволява да стори нещо лошо на човек, който я е нахранил. Друг начин да надхитриш гладна капа е да ѝ се поклониш – тя ще отвърне със същото, изливайки водата от вдлъбнатината на главата си и губейки силата си. В Зверилника посетителите могат да се срещнат с капата, като разбира се преди това служителите (двама мъжки таласъма с много едри ръце и тъпи физиономии) изискват в езерото на капата да бъде хвърлена краставица с името на посетителя.
    В Зверилника може да се види и мантикор – кръвожадно същество с размер на кон, човешка глава, лъвско тяло и опашка на скорпион. Той е затворен в магическа клетка, за да не може да нарани посетителите. Противно на очакванията този мантикор (Марвин) изглежда много спокоен и по цял ден спи.
    Една от големите атракции в Зверилника е рунеспората – триглава змия от Буркина Фасо с дължина от почти три метра. На цвят е ярко оранжева на черни ивици. За лявата глава на рунеспората (от гледната точка на човек, застанал пред змията) се казва, че е планиращата – тя решава накъде да тръгне змията и какво да прави по-нататък. Средната глава е мечтаещата, вечно потънала в блянове. Дясната глава е критикът – тя оценява усилията на лявата и средната глава с непрекъснато дразнещо съскане. Често може да се срещне представител с липсваща дясна глава, която другите две с общи усилия са отхапали. Рунеспората в Зверилника обаче си е запазила и трите глави. Тя се намира в едно доста голямо ограждение, отделено с решетки. Планиращата глава постоянно търси начини да измъкне рунеспората, но досега така и не е успяла (за щастие, тъй като рунеспората е отровна).
    Несъмнено най-голямата атракция в Зверилника е змеят Шар. Той е порода румънски дългорог. Има тъмнозелени люспи и дълги, блестящи златни рога, които използва за да разкъса плячката си преди да я погълне. Дълъг е около три метра, като опашката му е доста по-къса от тази на други змейове. Завързан е с осем вериги за шест различни колони, като около него има два слоя защитни заклинания, като целта е да се избегне всякакъв риск да излети или да нарани някого, включително с огъня си. Шаро има много буен нрав и често може да бъде видян да ръмжи и да реве с цяло гърло, което публиката просто обожава. 
    Преди да пишете тук, уверете се, че имате билет от Будката за билети (клик) и че сте прочели описанието на фестивала тук (клик).
    The author of this message was banned from the forum - See the message
    Тамара Язова
    Тамара Язова
    Ученик, четвърти курс, дом "Лъч"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : ★ Зверилникът Coin10 84
    Ниво : ★ Зверилникът Untitl40
    Статистики :
    ★ Зверилникът Streng10 Сила: 10
    ★ Зверилникът Shield10 Издръжливост: 12
    ★ Зверилникът Brain10 Интелигентност: 12
    ★ Зверилникът Runnin10 Ловкост: 14
    ★ Зверилникът Magic-10 Магия: 24
    ★ Зверилникът Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : ★ Зверилникът Sausage★ Зверилникът Blueberry★ Зверилникът Tuttifrutti★ Зверилникът Sapphire

    Re: ★ Зверилникът

    Писане by Тамара Язова Сря Апр 12, 2023 2:08 pm


    @Ян Маджаров


    Хубави зъби ли?! Това сега какво трябваше да значи, че много си показва зъбите ли? Тамара погледна момчето изпод вежди начумерено и сбърчи носле в кисела физиономия, но предвид пакта му с таласъма на входа, реши просто да свие рамене и да приеме комплимента, вместо да го мъчи повече. Но пък поне вече беше сигурна, че няма да е скучна вечер.

    - Е, ще ходим ли нанякъде? Изглежда ми все едно ще ни изхвърлят всеки момент, ако продължим да стоим тук.

    Момчето смънка нещо неразбираемо в отговор. Уф, мъже! Дори и едва пристъпили прага на тийнейджърството, вече са дразнещи! Тамара завъртя очи, нагласи раницата си и се отправи към вътрешността на панаира.

    - Идваш ли?

    Момчето я погледна все едно току-що го беше поляла със студена вода докато спи. Все пак след минута колебание я последва и двете деца се сляха с тълпите, зяпайки въодушевено различните атракциони и сергии. Тамара за пръв път виждаше толкова много прояви на магията на едно място - беше невероятно. Глъч и смях изпълваха въздуха, разноцветни светлини танцуваха навсякъде, а глашатаи с магически усилени гласове приканваха посетителите към един или друг атракцион.

    - А накъде все пак отиваме? - обади се накрая момчето.

    - Хм, добър въпрос. Имаме право само на три посещения, така че хайде да помислим добре къде да.... О, виж, драконче!

    - И до тук бяхме с мисленето... - Ян все пак тръгна след нея с изражение все едно е приел съдбата си и в момента просто изтърпява наказание.


    Двамата се приближиха до Зверилника, където строг таласъм перфорираше билетите на входа. Тамара му показа гривната и му подаде билета си. Той го погледна на светлината на фенерите, обърна го, повтори процедурата, изсумтя и проби дупчица на първата маркировка преди да й го върне.

    - Добър вечер! Аз съм Тамара, а това е Калоян! - изчурулика момичето, докато контрольорът перфорираше билета на Ян. - Приятно му да се запознаете.

    - Нарочно го правиш, нали? - изсъска момчето в нейна посока.

    - Абсолютно. Но понеже не ми се разнася саксия цял един час, по-добре побързай с комплимента. И се постарай повече от това със зъбите.

    - Уф... ужасна си, да знаеш - прошепна момчето и въздъхна тежко. - Добър вечер и от мен, господине! Много добре плашите хората! - изръси гордо след това.

    На Тамара й идеше да потъне вдън земя, затова просто го повлече за ръката навътре в атракциона, усмихвайки се извиняващо на таласъма на входа преди да е осъзнал какво чу току-що. Зверилникът представляваше няколко омагьосани заграждения, всяко обитавано от различно животинче. Момичето се закова пред това на капата - интересно създание, подобно на малка люспеста маймунка. Пред заграждението стояха на пост двама пазачи, които Тамара така и не разбираше защо са там, след като "чудовището" изглеждаше толкова миловидно.

    - Случайно да знаеш какво е това? Толкова е сладко! - обърна се тя към Ян, който пак блееше някъде в пространството. - Всъщност, чакай, май си нося нещата за рисуване. Може би ако покажа скица на професор Пенева, тя ще може да ми каже какво е.

    - Ама ти съвсем си си изгубила ума, нали?

    Ян Маджаров and Пейо Желев харесват този пост.

    Рамо Силек
    Рамо Силек
    Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : ★ Зверилникът Coin10 21
    Ниво : ★ Зверилникът Untitl40
    Статистики :
    ★ Зверилникът Streng10 Сила: 6
    ★ Зверилникът Shield10 Издръжливост: 6
    ★ Зверилникът Brain10 Интелигентност: 14
    ★ Зверилникът Runnin10 Ловкост: 10
    ★ Зверилникът Magic-10 Магия: 8
    ★ Зверилникът Clover10 Късмет: 4

    Бобчета : ★ Зверилникът Tuttifrutti

    Re: ★ Зверилникът

    Писане by Рамо Силек Съб Апр 15, 2023 10:09 am


    Още няколо крачки и вече беше на точното място.. Зверилника. Младия левент бе дошъл на панаира именно заради някой от създанията тук, повечето от рода на пухкавелковците добре познаваше, в крайна сметка за разпространяване на такива бе обвинен в предишното училище. Мястото не беше много поразлично от останалите подобни, за да го опиша най добре, представете си пропаднал градски зоопарк, миришещ на пот примесена с всякакви видове изпражнения и шумове и древен оркски лагер както бяха описвани във големите фентъзи книги които младия Рамо не четеше. Момчето вървеше и се оглеждаше за нещо конкретно, за съжаление очите не му помагаха особено да се ориентира и когато бе на ръба да се откаже, пред него се "появи" мъж на средна възраст доста по висок от него, облечен със пухкава пижама покриваща цялото му тяло , а качулката имитираше глава на грифон.
    -Здравей, изгуби ли се младеж.- опита се да го заговори необикновенния мъж. Момчето леко подскочи когато успя да фокусира стоящата пред него фигура, после се стисна и сдъжа пъроначалния порив на псувни които искаха да излезат от устата му, бърз и остър лъч преряза ума му носещ ехидната усмивка на грозния гоблин от входа.
    "Хубава работа, сега трябва да зафалям на тоя откачалник, че да ми не вземат парите"
    -Мараба чичо, много джижана пижама имаш, браво.- След което леко се огледа и сниши надявайки се никой познат да не го е чул или видял, голем срам е циганин да зафаля на "такива" (към всички не хетеро сексуални във форума, целия хейт който героя ми ще отправя по повод, педеруги и подобни чувствителни думи, не го приемайте лично !!!Мен като човек не ме ебе, кой какво ебе!!)
    -Чичо, чух че тука в зверилника имало Мандикур, .. Макридурр, Мотикар.
    -Мантикор?- попита с приповдигнат и весел глас мъжа.
    -Да да , каквото ти рече, в нашето семейство се разказва , че пра деда ми го е изело такова в гората, та ми се искаше да го вида, но няма намиране.- Сви рамене момчето, почеса си носа и се заоглежда във всички посоки.
    -Да знам , къде е ела.- след тези си думи, мъжа потегли през тълпата напред и макар и с неохота Рамо го последва, не бе трудно да го вижда междухората тъй, като се отличаваше доста. и ето че не след дълго стояха пред клетката на съществото. По скоро противно отколкото страховито, в представите на младежа то трябваше да е агресивно и кръвожадно, а това тук беше полузаспало и определено хората не бяха нещо необикновенно за него. "дано другите атракциони да са по интересни" помисли си дребния, в крайна сметка щеше да е доста разочарован че си е дал парите, но факта че е на аванта успокояваше черната му душа.
    -Мерси че ме докара-каза момчето на странника и се изгуби в тълпата.

    Владимир Петров харесва този пост.

    Верена Ерми
    Верена Ерми
    Лечител
    Лечител


    Галеони : ★ Зверилникът Coin10 50
    Ниво : ★ Зверилникът Untitl40
    Статистики :
    ★ Зверилникът Streng10 Сила: 10
    ★ Зверилникът Shield10 Издръжливост: 22
    ★ Зверилникът Brain10 Интелигентност: 6
    ★ Зверилникът Runnin10 Ловкост: 4
    ★ Зверилникът Magic-10 Магия: 26
    ★ Зверилникът Clover10 Късмет: 6


    Бобчета : ★ Зверилникът Mint★ Зверилникът Sapphire★ Зверилникът Blueberry★ Зверилникът Tuttifrutti★ Зверилникът Emerald★ Зверилникът Mango

    Re: ★ Зверилникът

    Писане by Верена Ерми Нед Апр 16, 2023 9:04 am


    Краставицата с издълбано върху нея името на Верена прелетя из въздуха и цопна в басейна предотвратявайки по този начин възможноста да бъде нападната от намиращата се вътре капа. Верена впрочем би предпочела по- трудният, е и да не е по-труден, най-малко не е по- лесен вариант - да накара капата да й се поклони. В това отношение приличаше на пра пра пра чичо си Аполон Ерми отищъл си от този свят преди около 12 или 13 години. Змейската шарка не прощава, особено ако си надхвърлил сто и десет лазарника. Според собствените му разкази в началото на 30-те години на миналия век така бе надвил близо половин дузина от тези водни демони. Обаче истината изиква да споменем, че Аполон беше известен и с не рядкото преувеличение и украсяване на приключенията си. По тази причина не би трябвало да се приемат /, както и тя не го правеше / за абсолютно чиста монета, а с едно наум.
       Добре, летописецът пак взе да се отклонява от темата, затуй ще иде да си направи чаша какао с някое и друго парче козунак.
       Верена се размина с капата, но се задържа при пухкавел мъниците - големи сладури и си поигра с тях. Надяваше се мантикорът да се събуди, но уви нямаше този късмет. За сметка на това пък румънският дългорог змей на име Шар, а пред всяка клетка имаше табела с личното име на  съществото в нея, с охота демонстрираше буйния си харастер, като ревеше гръмогласно и се мяташе насам-натам. 
      Разгледала цялата палатка Верена излезедоволна от преживяното, а вън се спря мислейки къде да използва третата и последна част от билета си. .
    Ян Маджаров
    Ян Маджаров
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : ★ Зверилникът Coin10 22
    Ниво : ★ Зверилникът Untitl40
    Статистики :
    ★ Зверилникът Streng10 Сила: 14
    ★ Зверилникът Shield10 Издръжливост: 14
    ★ Зверилникът Brain10 Интелигентност: 22
    ★ Зверилникът Runnin10 Ловкост: 10
    ★ Зверилникът Magic-10 Магия: 16
    ★ Зверилникът Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : ★ Зверилникът Pear★ Зверилникът Mango★ Зверилникът Sapphire★ Зверилникът Sausage★ Зверилникът Chocolate★ Зверилникът Tuttifrutti 

    Re: ★ Зверилникът

    Писане by Ян Маджаров Пон Апр 17, 2023 5:51 pm


    @Тамара Язова


    Тамара се изплези (май това ѝ беше някаква запазена марка) и повече не отрази пуфтенето на Ян, ами седна по турски върху един сандък и извади приспособленията за рисуване от чантата си. Калоян поседя известно време зад гърба ѝ, скръстил страшно ръце пред гърдите си и надянал най-невъзмутимата и отегчена физиономия, на която бе способен. Когато осъзна, че никой не му обръща внимание и че по-скоро изглежда нелепо, отколкото страшно, отпусна позата си и все пак се приближи до момичето, за да надзърне уж нехайно иззад рамото ѝ. Тамара движеше молива по листа си уверено, а веждите ѝ бяха сключени в съсредоточена физиономия. 

    - Тая скица ще отнеме цяла нощ. 

    - Няма, защото е скица, а не рисунка. 
    - И въпреки това ще отнеме много време. 
    - Свободен си да си ходиш, ако искаш. Тръгвай си и остави бедното момиче, което за малко да осакатиш до живот, сам само насред фестивал пълен с непознати. Какво би казала майка ти?
    - Не намесвай майка ми в това!
    - Би казала, че не те е възпитала по такъв начин. Може би. Предполагам. 
    - Това където сега го рисуваш какво трябва да е?
    - Опашката.
    - Прилича на пипало. 
    - Мерси. Като се замислиш, обаче, опашките и пипалата имат доста общо.  
    - Нямат абсолютно нищо общо. Всеки който има опашка, би предпочел да си има нея, а не някое пипало. 
    - Ти откъде знаеш, да не можеш да говориш с животните?
    - Не мога да говоря с животните, но мога да разсъждавам. 

    След тези важни думи, като да затвърди казаното, Калоян се приближи до съществото и се прокашля. Люспестата маймунка изцвърча и наклони глава въпросително в негова посока. 

    - Ей! Намирам ноктите ти за възхитително чисти! Я кажи, какво предпочиташ - да имаш опашка или да имаш пипало? - провикна се Калоян. 
    -


    Разбира се, че не получи отговор, вие какво очаквахте? Маймунката се приближи заинтригувано до оградата и отново изцвърча. Това привлече вниманеито на пазачите. 

    - Момче, ако искаш да разгледаш каппата по-отблизо, трябва да…
    - А, не, не искам. Само исках да попитам нещо. - смънка Ян. 


    Каппата пък наклони леко глава назад, сякаш се готвеше да отвори уста и да каже нещо. Калоян се облещи и за втори път в живота си се зачуди дали не притежава някакви скрити свръхестествени способности (първия път беше, когато майка му така го ядоса, понеже спря бушона на тока, докато играеше с приятелите си, че умори всичките ѝ мушката на терасата). Приближи се още мъничко до съществото, нададе едно ухо и…
    Създанието отметна рязко глава напред и го наплю.

    Да, точно така, наплю го. Или може би е по-редно да кажем, че го изкъпа, защото го обстреля с една много прецизна водна струя, която го шибна в лицето и започна да се стича надолу по блузата, панталоните и обувките. 

    Ела Благоева and Тамара Язова харесват този пост.

    Тамара Язова
    Тамара Язова
    Ученик, четвърти курс, дом "Лъч"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : ★ Зверилникът Coin10 84
    Ниво : ★ Зверилникът Untitl40
    Статистики :
    ★ Зверилникът Streng10 Сила: 10
    ★ Зверилникът Shield10 Издръжливост: 12
    ★ Зверилникът Brain10 Интелигентност: 12
    ★ Зверилникът Runnin10 Ловкост: 14
    ★ Зверилникът Magic-10 Магия: 24
    ★ Зверилникът Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : ★ Зверилникът Sausage★ Зверилникът Blueberry★ Зверилникът Tuttifrutti★ Зверилникът Sapphire

    Re: ★ Зверилникът

    Писане by Тамара Язова Вто Апр 18, 2023 7:25 pm


    @Ян Маджаров


    Още няколко щриха с молива... така... готово! Скицата беше почти перфектна и Тамара наистина се надяваше да е достатъчна, че професорът по Грижа за магическите създания да може да разкаже повече за странното създание. Тя надраска набързо в ъгъла името, което пишеше на табелката - каппа. След това напъха набързо скицника и моливите обратно в раницата, нарами я и се изправи.

    А сега, къде се запиля Калоян? Огледа се бързо и го видя на около метър от нея, целият облян във вода - от лицето, та чааак до обувките.

    - Какво ти се е случило? Решил си да поплуваш ли? - попита тя през смях. Ян изглеждаше ужасно нелепо, като изключително възмутено и мокро пиле.

    - Тъпата маймуна ме наплю!

    - Не е тъпа, явно е доста умна - даже тя не те харесва - подсмихна се момичето. И на свой ред отнесе лош поглед от Калоян.

    - Ама много ти е смешно, нали?

    - Изключително. Поне отговори ли ти за пипалата и опашките? Всъщност не, няма значение - Тамара още се смееше на пресекулки. - Хайде да видим дракона! - момичето направи няколко крачки на заден ход в посока на съседното животинче и погледна очакващо момчето.

    - Добре, ама няма да го рисуваш и него! - тонът на Ян беше или поне се опитваше да бъде строг, но все пак тръгна след нея.

    - Няма, обещавам! А и вече имам достатъчно рисунки на дракони.


    Тълпата около клетката на змея беше огромна и Тамара несъзнателно се опита да стои още по-близо до Ян - ей така, за всеки случай. Тук освен ученици, имаше и доста възрастни магьосници, а тя определено не се чувстваше достатъчно сигурна около тях. Самото създание беше удивително - огромно, с големи златни рога, редовно отмятащо глава към небето и издаващо гръмовен рев. Тамара се ужаси от мисълта какво би станало, ако този звяр се отскубне от веригите, които го държаха. Но пък не можеше да отрече, че беше величествен и изключително пленяващ.

    - Великолепен е, нали? - изчурулика тя в посока на Ян с разширени от удивление очи.

    Ян Маджаров and Ела Благоева харесват този пост.

    Ян Маджаров
    Ян Маджаров
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : ★ Зверилникът Coin10 22
    Ниво : ★ Зверилникът Untitl40
    Статистики :
    ★ Зверилникът Streng10 Сила: 14
    ★ Зверилникът Shield10 Издръжливост: 14
    ★ Зверилникът Brain10 Интелигентност: 22
    ★ Зверилникът Runnin10 Ловкост: 10
    ★ Зверилникът Magic-10 Магия: 16
    ★ Зверилникът Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : ★ Зверилникът Pear★ Зверилникът Mango★ Зверилникът Sapphire★ Зверилникът Sausage★ Зверилникът Chocolate★ Зверилникът Tuttifrutti 

    Re: ★ Зверилникът

    Писане by Ян Маджаров Сря Апр 19, 2023 7:38 pm


    @Тамара Язова


    - Пф, просто един гущер. 
    - Стига бе, това е Д Р А К О Н! Не можеш да ми кажеш, че не е супер мега як. 

    Тамара някак успя да отлепи погледа си от звяра и изгледа странно Ян. Разбира се, че беше скептична - кой за бога се отнасяше с пренебрежение към един дракон? Та те бяха едни от най-опасните, грамадни и внушителни същества в магьосническия свят. Като по команда драконът опъна веригата си и задращи с нокти в земята, разпръквайки пръст навсякъде. Май му харесваше да бъде вързан толкова, колкото му харесваше някакъв малък пикльо да го нарича гущер. 

    - Става, предполагам. 

    Тамара изпуфтя и завъртя глава, за да насочи вниманието си към дракона, от което косата ѝ се разпиля навсякъде и за малко не удари Ян през лицето. Движението разнесе аромата ѝ чак до носните рецептори на Калоян. Миризма на моливи и онзи особен мирис на момиче. Ама че гадост! 

    Колкото и да беше нацупен обаче, пристъпи крачка в ляво, за да бъде по-близо до нея. Просто ей така, да не си помислите нещо бе, ей!

    - Колко още ще се мотаме тук? Този дракон не ми харесва…

    Неприязънта към големи хвъркати и люспести създания се коренеше до голяма степен в това, че всеки път когато играееше Тъмници и Дракони с приятелите си на тавана на апартамента в Оборище, повелителя на тъмницата винаги им спукваше работата с някой измислен дракон. Най-силния бос, който изваждаше винаги беше именно такъв. 

    Драконът също не харесваше Калоян, ама него кой ли го пита. 

    - Ох, голямо си мрънкало, някой казвал ли ти го е някога?
    - Майка ми, по няколко пъти на ден, както и Яна, Желев, няколко домашни духчета веднъж, една вийла от училището…
    - Добре, ясно, разбрах. Досаден си. 
    - Мерси, и ти. 
    - Накъде сега?
    - Ами, би било хубаво да се изсуша някъде… - Ян вдигна подгизналите си ръкави, за да ѝ припомни случката от преди малко. 
    - Ох, вярно… - Тамара се разтършува в джобовете си и след секунда измъкна от там пръчката си. Прикашля се, размаха я и изрече: - Ексареско!


    Нищо. Само мигането на двете ни действащи лица. 

    - Това ли беше?
    - Не…
    - Да не би да повтаряш Вълшебство? Защото ако това се предполагаше да ме подсуши, нищо не…
    - Явно не действа върху вода от магически източник. Хм, добре е да се знае, предполагам. - тя сви рамене и прибра пръчката обратно в джоба. - Поне опитах. 
    - Да, мерси, много мило. 
    - Пак заповядай. Хайде, да ходим към въртележката, там можеш да изсъхнеш все едно някой те е изцентрофугирал в пералнята.

    Ела Благоева and Тамара Язова харесват този пост.

    Ела Благоева
    Ела Благоева
    Ученик, четвърти курс, дом "Лъч"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : ★ Зверилникът Coin10 327
    Ниво : ★ Зверилникът Untitl40
    Статистики :
    ★ Зверилникът Streng10 Сила: 12
    ★ Зверилникът Shield10 Издръжливост: 16
    ★ Зверилникът Brain10 Интелигентност: 14
    ★ Зверилникът Runnin10 Ловкост: 14
    ★ Зверилникът Magic-10 Магия: 18
    ★ Зверилникът Clover10 Късмет: 10

    Бобчета : ★ Зверилникът Mango★ Зверилникът Apple★ Зверилникът Cabbage★ Зверилникът Sapphire★ Зверилникът Pear★ Зверилникът Watermelon★ Зверилникът Emerald★ Зверилникът Banana★ Зверилникът Ruby★ Зверилникът Tuttifrutti★ Зверилникът Diamond★ Зверилникът Pizza★ Зверилникът Sausage★ Зверилникът Birthday1

    Re: ★ Зверилникът

    Писане by Ела Благоева Пон Юни 12, 2023 9:13 pm


    И какво като беше сама!? Дори не можеше да си представи как ще дойде чак до тук и няма да види Зверилника. Та това беше най-вълнуващият атракцион на фестивала. Вътре, разбира се, беше претъпкано с хора, но все пак можеше да се диша. 
       
    Първо Ела се отби при пухкавел мъниците. Приличаха на чаровни живи възглавнички. Момичето напълни шепата си с пуканки и ги поднесе към една лилава топчица, която ги изяде директно от ръката ѝ, карайки я да се разсмее. 
      
    Следващата спирка на бъдещата второкурсничка беше капата. Капите имат вдлъбнатина на върха на главата си, която използват за носене на вода. Беше малко смущаващо, че се хранеха с човешка кръв, но сега... Все пак и хората убиваха животни. И то М Н О Г О животни.
      
    Срещата с мантикора беше една от най-интересните за Ела, защото потвърди теорията ѝ, че дори така наречените "зверове" не винаги бяха лоши. Не беше честно дадени видове магически създания да се квалифицират за "крайно опасни", още повече когато говорим за разумни същества. Ето да вземем например хората. Имаше убийци, крадци, изнудвачи, терористи, но никой не обявяваше хората за "грешници" и не ги слагаше под общ знаменател. 
       
    Същата тази теория, обаче, се сблъска с проблем в очите на змея Шар. Ела седеше на около 10 метра по-далече от необходимото и не смееше да помръдне. Дали наистина той искаше да подпали всички наоколо? Мразеше ли хората? Беше ли... звяр
      
    Момичето вдиша дълбоко и пристъпи бавно напред. Една крачка... втора... и застина на място. Той гледаше право в нея и в следващия момент очите им се срещнаха. Можеше да го усети толкова близо. Удара на сърцето му, дишането му и долавяше още нещо... бездна... бездна от тъга и болка. За миг си представи, че не той беше вързан с осем синджира, а тя. Тежките вериги, дърпането, погледите, ударите... Една сълза се отрони от очите на момичето и тя подаде ръка напред, сякаш, за да го прегърне.
      
    - Хей! Какво си мислите, че правите!? - един от пазачите я хвана за ръката и я задърпа към изхода. - Това е змей, не детска играчка!
      
    Ела не отделяше поглед от Шар, който ревеше с цяло гърло подире ѝ. А публиката... пляскаше и се радваше.

    Ясна Соколова харесва този пост.


      В момента е: Нед Юли 21, 2024 6:55 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!