Индекс
9
Сила: 18
Издръжливост: 10
Интелигентност: 22
Ловкост: 14
Магия: 8
Късмет: 20
by Тервел обожаваше лятото. Това беше времето, през което можеше да се отдаде на пътувания и луксозен живот, какъвто му липсваше през останалата част от годината в „Мунгав“. Излишно е да се казва, че семейство Шаханови знаеха как да прекарват лятото си добре. Те разполагаха с три вили: край Пловдив, Русе и Слънчев бряг, всяка от които можеше да се характеризира с думата „разкош“. Тервел най-много харесваше вилата край Слънчев бряг. Морето винаги го беше привличало със силата и необятността си. Когато прекарваше време там, се зареждаше с енергия и вдъхновение, които не го пускаха дълго след това. Обичаше да плува сред бурните вълни, да хваща тен под жарките лъчи на слънцето и да си внушава, че може да пише стихове, докато се излежава на верандата на вилата. Това беше един от малкото случаи, когато Тервел можеше да прекарва време съвсем сам – нещо, което по принцип бе чуждо на природата му, тъй като жадуваше за вниманието на околните. Вероятно причината беше, че като малък родителите му го пращаха във вилата по време на политическите кампании на майка му, смятайки, че в Торбаланово можеха прекалено лесно да достигнат до него. По това време сестра му вече бе достатъчно голяма, за да пътува и сама из Европа, поради което Тервел оставаше сам във вилата, като изключим прислугата, за месец или два. Първоначално се бунтуваше, защото му беше безкрайно скучно и имаше нужда да контактува с хора, но постепенно свикна и започна да търси утеха в морето. И до ден днешен тази вила го поставяше в особено състояние на умиротвореност.
Ясна и Симо се магипортираха във вилата към 20:00 ч. Доведе ги един мъж от прислугата. Слънцето все още светеше силно на безоблачното синьо небе. Подухваше лек бриз от морето, който тушираше до известна степен високите температури през деня. Гларусите кръстосваха над морските вълни в търсене на риба, надавайки силни крясъци. Времето сякаш беше спряло.
Двамата посетители се появиха с тихо „пук“ на задната веранда на къщата. Тервел ги очакваше на един гигантски, опънат във въздуха бял чаршаф. Беше облечен със светложълт ленен халат и нямаше обувки. На главата си носеше плетена шапка, а от врата му висеше скромна (по неговите стандарти) верижка с малък скъпоценен камък във формата на звезда. Очите му бяха покрити с две кръгли парчета краставица.
- Окей, вече не сме в Канзас – каза Симо в първата секунда, след като краката му се докоснаха до дървения под на верандата.
Морската вилна на Шаханови наистина беше нещо впечатляващо. Тя представляваше една доста голяма и модерна постройка, издигаща се на малки еднометрови колони над пясъка в непосредствена близост до морето. Вечер приливът заливаше колоните и вилата сякаш се понасяше насред вълните. Наоколо нямаше нищо, освен ширещи се пясъчни дюни.
Покривът на вилата бе плосък и без керемиди. Стените бяха бели. Всъщност всичко в къщата беше бяло. Впечатление правеха големите кръгли прозорци, в които можеше да застане човек в пълен ръст. Вътре подовете бяха от чист мрамор. Обзавеждането бе минималистично, но всеки детайл създаваше впечатление за лукс. Из множеството стаи бяха пръснати голям брой дивани, малки масички за кафе и чай, рафтове с книги и кристални полилеи. В най-обширното помещение (по-скоро зала), която Шаханови наричаха „приемната“, имаше пияно и еднометров омагьосан грамофон. Навсякъде цареше стерилна чистота.
- О, вие ли сте? – обади се Тервел и леко се надигна на лактите си, отмествайки едното парче краставица от окото си. Лицето му бе олицетворение на спокойствието.
- Тер, представях си нещо впечатляващо, но тук е просто великолепно – говореше Ясна, докато надничаше през отворения прозорец на вилата и дървената ограда откъм морето.
Той се изправи и се приближи с бавна крачка да ги прегърне. Усети, че потъва в ръцете на Ясна: толкова безтегловен се чувстваше.
- Обеща купон, а хич не ми изглеждаш в купонджийско настроение – отбеляза Симо, опрян на рамото му.
- Морето ми действа така. Дайте ми пет минути да се задействам – усмихна им се Тервел. Той щракна с пръсти и отнякъде долетя една бутилка с шампанско и три кристални чаши. Бутилката се отвори сама със стряскащ гръм и от нея потече пяна.
- Наздраве за най-хубавото лято досега! – обяви той и бутна чашите, в които вече се беше стекло шампанското, в ръцете на Симо и Ясна.
Слънцето леко се наклони и започна да върви надолу по хоризонта.
