Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
3 posters

    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна

    Борис Захариев
    Борис Захариев
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията


    Галеони : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Coin10 39
    Ниво : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Untitl40
    Статистики :
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Streng10 Сила: 8
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Shield10 Издръжливост: 18
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Brain10 Интелигентност: 8
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Runnin10 Ловкост: 6
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Magic-10 Магия: 28
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Clover10 Късмет: 6

    Бобчета : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна PearРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна MangoРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Sausage

    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна

    Писане by Борис Захариев Сря Мар 15, 2023 11:08 pm


    Какво е най-доброто нещо, което човек може да направи, когато се чувства отпаднал, изтощен и страда от хроничен световъртеж? Със сигурност не да потърси лекарска помощ. Особено, ако въпросният човек е спортист и скоро му предстои първият мач в училищния куидичен турнир. Последното, което му трябваше, беше да чуе, че не може да играе поради някоя измислена причина. А още по-лошо - можеха да го накарат изобщо да не лети за някакво неопределено време. Това със сигурност не беше нещо, което можеше да преглътне лесно. И тъй като този страдалец упорито настоява да мълчи пред света и да симулира, че всъщност всичко е наред, това усилие неминуемо все пак остава забелязано от околните. Или поне от тези, които го познават от цяла вечност. 

    - Абе Бобо, какво ти има напоследък, наред ли е всичко? Не изглеждаш много на себе си…

    Тервел хлопна учебниците си звучно върху плота на масата и извади неприятно Борис от унеса, в който беше изпаднал. Ушите му отново зазвънтяха и момчето сподави прозявката си. Отново беше задрямал. Скоро им предстояха изпити и повечето по-големи ученици прекарваха почти цялото си свободно време в това да жужат покрай библиотеката в неспокойно очакване. За да избегне целия този досаден страничен шум, Борис беше решил да размести малко графика си, като гледаше да идва в библиотеката достатъчно рано сутрин, преди всички останали. Когато пък помещението започваше да се пълни, той излизаше и се отдаваше на това да прави лупинги и финтове на метлата, в подготовка за предстоящия си мач. Не можеше да си позволи да изгуби форма в нито една от тези две интегрални сфери в живота му. Какво щяха да кажат родителите му иначе?

    - Нищо ми няма. - отвърна отсечено той и се изправи, като побърза да събере учебниците си под любопитния поглед на Тервел. - От целия стрес с ученето напоследък е, трябва да издържа още малко. 
    - Само внимавай, шампионе. - каза лениво Тервел и се отпусна на близкия стол, като започна да изважда собствените си учебници. - Не забравяй че те чака и куидича. 

    Борис потисна едно раздразнено изсумтяване. Сякаш някога можеше да забрави куидича. Едва не завъртя очи когато видя начина, по който го гледаше Тервел. Ако не го познаваше толкова добре, щеше да предположи, че го предизвиква. 

    - А ти не забравяй, че те чака домашното по Пророкуване за днес. Трябва да предречеш близкото бъдеще на някого, нали помниш?
    - Искаш ли да предрека твоето бъдеще?
    - Не, не искам. 
    - Чакай… - Тервел се обърна рязко и извади една кесийка от чантата си със замах. - Бъркай вътре. 
    - Какво е това?
    - Просто бъркни и хвърли боба. 
    - Искаш да хвърлям боб!?
    - Хвърли боба, за да ти кажа какво ще ти се случи днес. 

    Борис припряно бръкна в кесийката, защото знаеше, че в противен случай Тервел не би го оставил на мира. Усещането на бобовите зърна до кожата му беше приятно и студено. След като загреба една шепа, севернякът ги хвърли небрежно на масата, а най-добрият му приятел се надвеси драматично над образувалото се съзвездие. 

    - Хммм…. Днес те чака тежък и неприятен ден…
    - Каква изненада…
    - Но! Ще ти се случи нещо необичайно.
    - Нима ще запомня всички формули по Аритмантика за изпита вдругиден? 
    - Виждам спонтанна среща, метличина и... хм... нещо с много крака?
    - Виж, наистина искам да ти помогна с домашното, но вече закъснявам. 

    Борис се заотдалечава от читалнята бързо, за да предотврати всякакви по-нататъшни протести от страна на Тервел. Опасяваше се, че ако продължеше да го слуша, главата му щеше съвсем да се пръсне. 

    Ясна Соколова and Ела Благоева харесват този пост.

    Ясна Соколова
    Ясна Соколова
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Coin10 39
    Ниво : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Untitl42
    Статистики :
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Streng10 Сила: 28
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Shield10 Издръжливост: 24
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Brain10 Интелигентност: 28
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Runnin10 Ловкост: 28
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Magic-10 Магия: 40
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна PearРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна MangoРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна ChiliРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна SausageРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна WatermelonРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна SapphireРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна EmeraldРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Birthday1

    Re: РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна

    Писане by Ясна Соколова Чет Мар 16, 2023 11:17 am


    Ясна седеше на една маса, подпряла лице на ръката си и се опитваше да не заспи. Всъщност спеше и се опитваше да се събуди. Трябваше да навакса с домашните от вчера, тъй като момента, в който приключи с часовете, изхвърча към куидичното игрище и се прибра много след като всички останали вече спяха. В главата ѝ бяха единствено куидичните тренировки, тъй като на хоризонта се задаваше първият мач за този сезон и отборът тренираше усилено. Когато тренировката приключи, тя остана още няколко часа, докарвайки се до пълно изтощение, но нямаше как. Трябваше да бъде в топ форма. Но определено не беше в каквато и да е форма с домашните, тъй като не ѝ оставаше почти никакво време. 
     
    Беше се скрила зад своята крепост от книги и не забеляза, когато Тервел и Борис нахлуха в читалнята, за да се възползват от тишината и липсата на ученици. Нито те я забелязаха, тъй като седеше в началото на помещението, зад една от библиотеките с книги. Обикновено там Ясна успяваше да намери спокойствие и уединение.
     
     Продължи да пише своето съчинение по История на магията, като от време на време спираше и се обръщаше към учебника, който беше разгърнала пред себе си. Около двайсет минути по-късно успя да завърши съчинението. Разтърка очите си с облекчение и нарами всички книги наведнъж, за да ги върне по местата им на рафта. Бяха дузина книги и веднага разбра, че е направила грешка. Колкото и силна да беше, бяха страшно неудобни за носене. Да не говорим, че не виждаше.
     
    Стъпваше внимателно, опитвайки се да предвиди накъде трябва да върви, за да ги занесе до отсрещаната страна на помещението. Разбира се, косата ѝ реши, че сега е най-удобния момент да се намести пред очите ѝ и да направи това нещо по-трудно отколкото трябва.
     
    - По дяволите... – измърмори на себе си, проклинайки се, че въобще се беше озовала в тази ситуация. Колко по-лесно щеше да бъде да ги занесе на два пъти... и най-вече безболезнено. Ръцете ѝ бяха изтръпнали и всеки момент щеше да ги изпусне. Така и не видя Борис, който точно минаваше пред нея. Върхлетя върху него като торнадо от книги и залитна назад, в прегръдката на студения под, който я очакваше с нетърпение.
     
    - Какво... – Борис бързо се окопити и разбра какво става. Беше мернал с периферията си, че някаква купчина книги се задава към него, но не обърна по-специално внимание, докато въпросната купчина не се натресе в рамото му. Книгите се удариха в него и тръгнаха да се връщат назад върху падналата на земята Ясна, която единствено можеше да гледа с ужас в очите.
     
    - Уингардиум Левиоса! – бързината с която шестокурникът извади пръчката и изстреля заклинанието беше впечатляваща.
    Ясна беше вдиганала ръка над главата си и очакваше удара, но той така и не последва. Надникна плахо и видя всички книги да левитират, все още заплашително над нея. А Захариев стоеше под тях и като повелителя на левитиращите книги, ги придържаше във въздуха, далеч от Ясна.
     
    Соколова бе благодарна, че някой беше проявил бърза реакция и я бе спасил от дузина книги, които тежко шяха да се изсипят на главата ѝ. Но можеше ли този някой да не е Борис? Нямаше нужда да е в ролята на жертва и той да я спасява от падащи книги и тя да му е задължена и благодарна. Не! Не и след последната им среща на купона в Банята, където отново не пропусна възможността да се държи пренебрежително и грубо. Всъщност след всяка следваща тяхна среща, отношенията им сякаш тръгваха в още по-лоша посоко. А тя си мислеше, че може би щяха да станат приятели, след като споделяха една и съща любов към куидича. И...
     
    - Добре ли си? – в никакъв случай, не очакваше да я попита точно това. По-скоро, очакаше да подхърли язвителна зебележка и да остави книгите да паднат върху нея след това.
    - Да, чудесно! – усмивката ѝ не можеше да бъде по-фалшива и Борис веднага го разбра. - Ти добре ли си? – Ясна попита в знак на учтивост, не че не виждаше, че е напълно окей и нищо му няма. След което петокурничката пъргаво скочи и се изправи. Изтупа мантията си и разкара кичурите коса, които се бяха оплели в лицето ѝ.  

    Ела Благоева харесва този пост.

    Борис Захариев
    Борис Захариев
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията


    Галеони : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Coin10 39
    Ниво : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Untitl40
    Статистики :
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Streng10 Сила: 8
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Shield10 Издръжливост: 18
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Brain10 Интелигентност: 8
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Runnin10 Ловкост: 6
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Magic-10 Магия: 28
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Clover10 Късмет: 6

    Бобчета : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна PearРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна MangoРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Sausage

    Re: РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна

    Писане by Борис Захариев Чет Мар 16, 2023 3:12 pm


    Ти добре ли си?

    Борис се усмихна криво, сякаш беше хапнал нещо кисело, и се надяваше това да беше достатъчно красноречив отговор. Истината бе, че все още не можеше дори сам да признае на себе си, че нещо не беше съвсем наред с него напоследък. Приписваше всичко на стреса, на който бе подложен в последно време и гледаше да не мисли много за състоянието на тялото си в момента. Нямаше време за това. Трябваше да издържи още малко, да се впрегне и да пробяга само още една отсечка. И после още една и още една и още…

    Знаеше обаче, че не за това го питаше тя.

    - Добре съм. - махна с пръчка и книгите се подредиха отново в стегната колона и се снижиха на нивото на очите на двама им. - Днес да не си решила да учиш по абсолютно всички възможни предмети?

    Ясна примигна подозрително в негова посока. Тук е моментът в който трябва да споменем, че всъщност Борис не помнеше много от случилото се в банята. Алкохолната мъгла замъгляваше детайлите, помнеше жаба, свалените гащи на малкия си съдомник и… някакъв разговор с Ясна? Каквото и точно да си бяха казали тогава тънеше в мистерия. И все пак, не можеше да бъде чак толкова зле, нали така?

    - Имам много за наваксване. 
    - Разбирам. Тежък период, а?
    - Още малко остава. - Ясна извади собствената си пръчка и замахна с нея по посока на левитиращите книги, прекъсвайки хватката на Борис и поемайки я на свой ред. - Мога да се оправя вече, мерси. 
    - Сигурна ли си, че не…
    - Да, сигурна съм. 

    Отговорът беше малко по-троснат отколкото Ясна очакваше, а Борис едва сега започна да загрява, че нещо не беше съвсем наред. Придаде го обаче повече на естеството на женската природа, отколкото на нещо, което беше направил той. Жените бяха необясними същества, откъдето и да го погледнеш. Именно затова вдигна ръце сякаш се предаваше и прибра пръчката в джоба на мантията си с ловко движение.

    - Извинявай че ти предложих помощта си, няма да се повтори повече. 
    - Нямах това предвид. Просто имам много за учене и…
    - Аха, затова ли прибираш книгите по местата им? - Ясна се смръщи когато осъзна че действията ѝ не съответстваха съвсем на скалъпените оправдания, които си измисляше на момента само и само да накара Борис да се разкара. - Виж, ако искаш да те оставя намира…
    - Всъщност да, точно това искам. Да не би да си гледал моето близо бъдеще за домашното по Пророкуване? 

    Ауч. Борис се почеса мислено по главата. Не можеше да проумее защо тя се държеше по този начин. За щастие беше твърде изтощен за да спори, а и времето напредваше, така че просто помирително вдигна ръце. Може би беше един от онези дни?

    - Не съм, но Тервел гледаше моето и видя че след точно пет секунди ще се обърна и ще си тръгна от библиотеката. Три… две… едно. Е, времето ми изтече, пак заповядай. 
    - Чакай малко… - гласът на Ясна го спря и той обърна глава в нейна посока. - Ти да не би да свърши с ученето за днес? Едва десет сутринта е. 
    - Радвам се, че си загрижена за образованието ми, но отивам на едно далеч по-интересно място. 
    - Къде? 
    - Тайна. Въпреки че… - сега вече завъртя и горната половина на тялото си приканящо към нея. - …може да дойдеш с мен и да разбереш. Мисля, че ще ти хареса.

    Е, какво пък. Ако имаше някой около себе си, току-виж не беше заспал върху метлата. А и наистина мислеше, че Ясна щеше да оцени онова тайно местенце, което беше открил за упражнения по летене в Призрачния лес*.




    *липсваше ми алтернатива на Забранената гора, та here we go смях 

    Ясна Соколова харесва този пост.

    Ясна Соколова
    Ясна Соколова
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Coin10 39
    Ниво : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Untitl42
    Статистики :
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Streng10 Сила: 28
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Shield10 Издръжливост: 24
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Brain10 Интелигентност: 28
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Runnin10 Ловкост: 28
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Magic-10 Магия: 40
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна PearРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна MangoРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна ChiliРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна SausageРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна WatermelonРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна SapphireРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна EmeraldРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Birthday1

    Re: РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна

    Писане by Ясна Соколова Чет Мар 16, 2023 4:04 pm


    Ясна прибра магическата си пръчка на колана, където обикновено стоеше и тръгна сред Борис. Момчето се държеше много по-мило отколкото при последната им среща, което я наведе на друга мисъл.

    - Въобще спомняш ли си какво си говорихме последно и какво ми каза?! – все още имаше време да свие наляво и да остави Борис да си ходи сам накъде и да беше тръгнал. Но както винаги ставаше в негово присъствие, май не искаше. Въпреки че, ако отново смяташе да се държи с нея по този начин, дори нямаше да чака куидичния мач, за да му разкаже играта. Щеше да използва пръчката си и да го превърне в жаба, която да пусне в езерото и завинаги да остане там. Кхъм, добре де. Преувеличаше. Щеше да измисли нещо друго.

    - На купона ли? – Захариев леко завъртя глава към нея и една от къдриците обрамчващи лицето му ефирно се завъртя. Устните ѝ се опитаха да се отпуснат в топла усмивка, но Ясна не им позволи. Задържа ги свити и стиснати. 

    - Да, точно там. – гласът ѝ все още беше по-скоро студен, отколкото нормален. Да, не говорим за обичайната веселост и непринуденист, които обикновено присъстваха, а сега нямаше и помен от тях.  

    - Успях ли да те нападна подобаващо? – искрено любопитство беше изписано на лицето на шестокурника. Или не си спомняше какво е говорил или се правеше. Но по-вероятно не помнеше, тъй като досега Ясна не бе забелязала Борис да се отмята от това, което е казал и да си сменя мнението. В повечето случай, в които говореха, изглеждаше честен и искрен, малко нетактичен и груб на моменти, но поне не лъжеше като някой хора.

    - Накара ме да крещя през цялата баня, че хубаво ще те натупам на куидич... след всичко което ми каза. И накрая просто си тръгна, както впрочем винаги правиш. Решаваш, че вече няма смисъл да ме удостояваш с твоето внимание и просто се завърташ и си тръгваш. Разбира се, не преди да си ми ги наговорил едни хубави неща... 
     
    Самата мисъл за този момент накара кръвта на Ясна да закипи отново. Но тогава си спомни и нейното опиянено състояние. Сега на ясен и бистър ум, може би нямаше толкова много да му се върже на думите. Но тогава определено беше успял да я ядоса много. Най-вече това, че толкова беше убеден в своите разбирания, че нямаше никакъв шанс да приеме нейната позиция и това което му казваше.

    А докато Ясна изливаше всичко, което беше останало неизказано от онази вечер, Борис я изведе от библютеката изкачвайки на един дъх стълбите. Изкачиха се до просторното помещение и преминаха през фонтана с русалките, и техния вече танц във кръг. Дори Ясна дочу тихата им жална песен, която никога не ѝ беше харесвала. Имаше чувството, че може да ѝ разбие сърцето. Да ѝ съсипе живота. Да я накара да плаче от сутрин до вечер. Да, винаги когато можеше, избягваше този фонтан и тези жрици на мъката и тъгата.  

    След което двамата се отправиха към двора на училището. Къде ли отиваха този път...

    Ела Благоева харесва този пост.

    Борис Захариев
    Борис Захариев
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията


    Галеони : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Coin10 39
    Ниво : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Untitl40
    Статистики :
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Streng10 Сила: 8
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Shield10 Издръжливост: 18
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Brain10 Интелигентност: 8
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Runnin10 Ловкост: 6
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Magic-10 Магия: 28
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Clover10 Късмет: 6

    Бобчета : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна PearРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна MangoРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Sausage

    Re: РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна

    Писане by Борис Захариев Чет Мар 16, 2023 5:30 pm


    Трябваше да призае - всичко, което Ясна му каза, звучеше като нещо, което би излязло от устата му. Грубо, остро, до болка откровено. Никога не бе поставял филтър на езика си, но това рядко се превръщаше в проблем. Та кой би посмял да спори с него? Когато баща ти е главен спонсор на куидичния отбор на Северен вятър и влага средствата си в поддръжката на куидичното игрище, това носи все някакви позитиви със себе си. Борис беше свикнал всички да се съгласяват с него и да му сторяват път, сякаш беше Мойсей, прекосяващ Червено море. Беше приятно да си отгоре на всички по всяко време, но понякога…

    Понякога можеше да стане болезнено скучно. 

    - Къде отиваме всъщност? 
    - До куидичното игрище. 
    - Куидичното игрище ли? Ти да не би вече да нямаш търпение да ти покажа на какво точно съм способна? И това ли ти беше всъщност голямата изненада?
    - Да, може би и не. Ще видиш когато стигнем там. 
    - Хм.

    Ясна отметна спуснатите си кичури коса през рамо, движение от което лилавите косъмчета блеснаха в розово под слабото пролетно слънце. Въпреки че това очевидно не беше естественият цвят на косата ѝ, някак ѝ отиваше много повече, отколкото ако беше да речем руса или кестенява. 

    - Защо лилаво?
    - Моля?
    - Защо си избрала да се боядисаш в лилаво?
    - Защо не? 
    - Можеш ли да спреш да ми отговаряш с въпроси?
    - Ами, нямам по-добър отговор от това. - момичето отметна глава назад и втренчи поглед в ясното небе, но няколко секунди след това ѝ се наложи да зажуми от слънчевата светлина и да отмести очите си. - Понякога не правя нещата с някаква определена и дълбока причина, а просто защото ми харесват в точно този момент. Не ти ли се е случвало? А, чакай, забравих - ти си бъдещ куидичен шампион и такива занимания са ти под нивото. 

    Докато думите на Ясна му звучаха смътно познати, Борис не можеше да не остане с впечатлението, че тя се опитва да се заяде с него. Замисли се върху въпроса ѝ. Дали прави нещо просто защото му харесва, а не защото трябва…

    - Да летя. 
    - Да летиш?
    - Да. Летя защото съм добър в това, а не защото трябва. 
    - Аз обаче не те питах дали правиш неща, понеже си добър в тях, а защото ти харесват. Има разлика. 
    - Нима? 
    - Точно така. 
    - Според мен разсъждаваш прекалено много върху теми, които нямат чак такова дълбоко значение, каквото се опитваш да им придадеш. Аз съм добър на метлата и затова ми харесва да летя. Харесва ми да летя и затова съм добър на метлата. Тези понятия са взаимозаменяеми. 

    Ясна поклати глава и като че ли се отказа да спори с Борис. Може би беше осъзнала, че погледът им върху живота беше твърде различен и нямаше смисъл да се опитва да обяснява на далтонист какъв точно е цветът на червеното. А и вече бяха стигнали до куидичното игрище и по-точно - до склада с метлите. Борис се пресегна през отвора на вратата с половината си тяло и измъкна от вътре метлата си. 

    - Хайде, твой ред е. 
    - Ето че бях права, наистина искаш да ти сритам задника още сега. 
    - Вие жените някога дали ще спрете да скачате в заключения? Бързо си вземи метлата, защото ни чака още път.
    - Не знам какво си замислил и не съм сигурна, че ми харесва…
    - Съвсем скоро всичко ще ти стане ясно. 

    Ела Благоева харесва този пост.

    Ясна Соколова
    Ясна Соколова
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Coin10 39
    Ниво : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Untitl42
    Статистики :
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Streng10 Сила: 28
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Shield10 Издръжливост: 24
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Brain10 Интелигентност: 28
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Runnin10 Ловкост: 28
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Magic-10 Магия: 40
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна PearРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна MangoРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна ChiliРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна SausageРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна WatermelonРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна SapphireРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна EmeraldРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Birthday1

    Re: РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна

    Писане by Ясна Соколова Чет Мар 16, 2023 10:25 pm


    - Тази беше нали? - В този момент Борис ѝ подаде метлата, а Ясна се впечатли, че зная коя е.
    - Да, точно така. – този път петокурничката не се опита да прикрие леката усмивка, която се показа в единия крайчец на устните ѝ.  Може би имаше надежда за Борис Захариев.
    - Добре, хайде да тръгваме. – шестокурникът възседна метлата си и Ясна го последва.
     
    Двамата едновременно се издигнаха във въздуха като Борис се приведе напред, рязко ускорявайки. Ясна моментално го последва и вятъра нахлу в ушите ѝ, развя косите ѝ и тя изпита така любимото чувство. Издигнаха се над всички дървета и постройки наблизо. Летяха един до друг и от време на време се споглеждаха.
     
    Изведнъж Борис изчезна от полезрението ѝ и тя трескаво се заоглежда. Докато шестокурникът не се появи изневидеца от долу и застана пред нея. Обърна се назад и с усмивка ѝ каза „Бууу...“ Ясна също се усмихна и разсмя. Беше я хванал неподготвена и това я развесели.
    - Ей! – закикоти се звучно и за миг щеше да загуби баланс.
    - Внимавай, Соколова! Да не стане така, че да нямаш възможност да ми покажеш колко добра си. – Отново се усмихваше. Досега не го беше виждала да се усмихва така. Започваше да разбира Борис Захараиев. Или поне малка част от него. Която всъщност беше много голяма. Може би не трябваше да бърза да го съди, защото осъзнаваше, до някъде, защо беше такъв. Защо толкова отчаяно искаше да бъде най-добрият или по-скоро защо трябваше да бъде.
     
    - Почти снигнахме! – извика Захариев и плавно наклони метлата си надолу.
    - Ама чакай! – докато се опита да го спре, Борис ловко се промуши през листата и клоните и се скри от погледа ѝ. Ясна рязко зави наляво, за да избегне един клон, който щеше да я събори от метлата ѝ и почти спря преди да се лъсне в друг. След което бавно се спусна и кацна на поляната до Борис, който оправяше разрошената си коса и леко я приглаждаше назад.
     
    Лилавокоската се огледа и видя много дървета наоколо и в близост едно малко езеро. Дърветата го обграждаха около всички страни. Това което ѝ хрумна, беше и причината заради, която Борис я доведе тук.
     
    - Това, което си мисля ли... – започна момичето.
    - Нали? – ентусиазирано поде Борис. – Мисля, че е чудесно място да тренираме. Наскоро го открих.
    - Чудесно? – Ясна възкликна.
    - Какво, не ти ли харесва?! – тъмнокоското се изненада за миг. Мислеше, че тя от всички ще го оцени.
    - Мисля, че е прекрасно! Ще можем да летим ппрез дърветата и да тренираме бързина и ловкост, и ... – след което се спря и си пое въздух. - Чудесно място. Да. – изведнъж отново стана онова весело и ентусиазирано момиче, което видя за първи път на куидичното игрище. Толкова се беше развълнувала, че от всякъде грееше.
     
    - Да приемем ли, че вече не си ми толкова сърдита?
    - Да, кажем, че натам вървим. – Ясна се престори на сериозна и все още леко обидена, но след секунда се ухили. – Но! Не се дръж повече така, моля. Следвашия път ще те превърна в жаба. – Борис не се сдържа и прихна. – Сериозна съм! - Ясна грабна метлата и без да го чака излетя.
    - Хайде, шампионе! Да те видим как се справяш срещу най-бързия търсач, който дом Лъч някога е имал!

    Ела Благоева харесва този пост.

    Борис Захариев
    Борис Захариев
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията


    Галеони : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Coin10 39
    Ниво : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Untitl40
    Статистики :
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Streng10 Сила: 8
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Shield10 Издръжливост: 18
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Brain10 Интелигентност: 8
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Runnin10 Ловкост: 6
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Magic-10 Магия: 28
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Clover10 Късмет: 6

    Бобчета : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна PearРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна MangoРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Sausage

    Re: РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна

    Писане by Борис Захариев Пет Мар 17, 2023 3:10 pm


    Борис поклати глава и прехвръли единия си крак през дръжката на метлата. Затвори очи и вдиша дълбоко, а пръстите му се стегнаха здраво около дървото. Някъде вече в далечината се носеше кикотът на Ясна, от което крайчетата на устните му се повдигнаха леко нагоре. Трябваше поне това да ѝ признае - момичето наистина обичаше да е във въздуха. Все още не беше убеден в това колко всъщност беше добра там горе, но явно предстоеше да разбере. 

    Когато издиша, отвори очи и се оттласна от земята с експлозивно движение. Метлата го изстреля нагоре в лека парабола, а той прилепи тялото си възможно най-близо до нея, затваряйки всички луфтове, така че да стане възможно най-аеродинамичен. Брулещият студен вятър там горе накара петънцата по скулите му да изпъкнат повече, а очите му пресъхнаха под натиска на стихията. Уви, не беше съумял да вземе и очилата си. Ясна го беше притиснала прекалено много, за да се сети за тях. 

    - Е-е-е-хоо-о-о. - някъде от негово дясно се чу вик. - Грешната посо-о-ока-а-а. 

    Борис извъртя рязко тялото си, така че да направи контра във въздуха и използва инерцията, която беше набрал, за да се закове перфектно на едно място. Ясна се рееше на собствената си метла малко под него и му се плезеше дяволито. Когато забеляза, че е привлякла вниманието му, се усмихна и отново отметна дългата си коса назад. 

    - Да играем на гоненица! - извика отново тя, а вятърът довя гласът ѝ до Борис. - Ако ме хванеш, ще ти дам награда!

    И преди да дочака отговор, тя се оплези още веднъж, завъртя тялото си и се спусна стремглаво надолу, изчезвайки измежду дърветата. Представен пред свършен факт, Борис нямаше друга алтернатива освен да я последва. 

    Вътре в гората атмосферата бе далеч по-неприветлива отколкото навън до езерото. Дърветата бяха надвиснали застрашително от всички страни, а липсата на слънчева светлина караше всяко ъгълче да изглежда враждебно. Нищо чудно, че му казваха Призрачния лес. Борис се надяваше, че тъмнината бе единствената пречка, с която щяха да се сблъскат днес. В дъбравата бродеха и други, далеч по-неприятни същества, които лесно можеха да изправят косите на човек. Когато се намери измежду клоните, Борис откри, че от Ясна няма и следа. Беше оставен да се рее сам в мрака на негостоприемната гора. Глупаво, глупаво момиче…

    - Ясна? - извика той, преди да осъзнае колко нелепо звучи. Разбира се, че тя нямаше да му отговори. Настояваше да изграят глупавата ѝ игра и нямаше да се откаже, преди да е получила това, което иска. Тя осъзнаваше ли, че гората беше опасна? Борис имаше намерението да похвърчат само в периферията на дърветата около езерото, без да навлизат в дълбините измежду дърветата. - Ясна, няма да те гоня. 

    Никакъв отговор. Борис изръмжа ядосано и подкара бавно метлата си напред, като се оглеждаше предпазливо наляво-надясно. Колкото и да се взираше обаче, около него цареше пълна тишина и нямаше и помен от Ясна. Липсваха други живи същества. Той прие това за добър знак. В природата обаче беше обичайно да се чуват звуци на птици, стъпки на животни, признаци на живот. Когато те липсваха, това значеше, че нещо бе ужасило гората дотолкова, че обитателите ѝ да замлъкнат в трескаво очакване опасността да си отиде. 

    Никой обаче не бе споделил тази мъдрост с Борис. Никой не му бе казвал, че когато дивото замлъкне по подобен начин, това е всичко друго, но не и добър знак. 

    Ела Благоева харесва този пост.

    Ясна Соколова
    Ясна Соколова
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Coin10 39
    Ниво : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Untitl42
    Статистики :
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Streng10 Сила: 28
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Shield10 Издръжливост: 24
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Brain10 Интелигентност: 28
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Runnin10 Ловкост: 28
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Magic-10 Магия: 40
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна PearРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна MangoРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна ChiliРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна SausageРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна WatermelonРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна SapphireРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна EmeraldРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Birthday1

    Re: РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна

    Писане by Ясна Соколова Пет Мар 17, 2023 9:56 pm


    - Да играем на гоненица! Ако ме хванеш, ще ти дам награда!  - Ясна летеше встрани от Борис, като между тях имаше толкова много дървета, че беше напълно нормално момчето да не успее да я види. – Сега ще видиш, че въобще не е лесно да ме хванеш, Захариев. – продължи да говори на себе си, тъй като Борис остана някъде зад нея.

    Мястото, на което се намираха беше наистина идеално за една интензивна тренировка с препятствия и Ясна се зачуди, защо не бяха идвали тук и преди. Да, носеха се разни истории, но за такива места хората винаги обичаха да говорят фантасмагории. В повечето случай, нещата не бяха истина, или поне не изцяло. Въпреки че петокурсничката не можеше да отрече, някакво тягосно чувство беше започнало леко да се просмуква в нея. Но еуфорията, в която беше изпаднала, съвсем го заглуши и ясния разум, който обикновено проявяваше, остана някъде там при езерото, което спря дъха ѝ.

    В крайна сметка, какво толкова толкова можеше да се случи? И двамата бяха с метлите си. Дори и нещо да ги изненадаше, просто щяха да се измъкнат от гората и да го оставят зад себе си, без да може да им навреди по някакъв начин.

    Но не винаги нещата ставаха така както Соколова си мислеше и това щеше да бъде поредния урок, който трябваше да научи. Ясна щеше да се убеди от първа връка в това и ако имаше следващ път, може би щеше да предпочете разума, пред "Скачай напред с главата и не му мисли!" 

    - Велико! – помисли си лилавокоската, когато за пореден път пришпори метлата да набере по-висока скорост и беше принудена рязко да смени траекторията си, за да избегне изпречващите се пред нея дървета. Стиснала здраво дръжката, се шмугваше ту наляво, ту надясно. За миг забрави за Борис, за който се предполагаше, че трябва да лети след нея. Въобще не беше разбрала, че момчете беше изостаноло назад.

    Всичко, което последва се разви толкова бързо, че девойката не успя по никакъв начин да го предотврати. Нещо, което и двамата не знаеха, бе, че в точно тази гора имаше огромни паяци, които изтъкаваха огромни паяжини. Те бяха изключително здрави и единствено огънят можеше да ги разкъса и унищожи. Преди няколко седмици дори бяха учили за тях, но девойката беше твърде уморена от куидичните тренировки и прекара часа в полузаспало състояние. 

    Нито видя въпросната паяжина, която гигантският паяк беше изплел, нито разбра какво стана, тъй като почти веднага изпадна в безсъзнание. Тялото ѝ просто се строполи на земята, заедно с метлата, която се беше скършила на две.

    - Ясна! – Борис я викаше, но тя просто нямаше как да го чуе и да му отговори. Нямаше и как да види приближаващия се огромен паяк, който беше изплел тази клопка и отиваше да види малката мухичка, която се беше хванала в нея.Петокурнисничката лежеше на земята без да помръдва, а лилавите ѝ коси се бяха разпръснали около лицето ѝ. Изглеждаше така сякаш сладко си спи, нищо неподозираща за счупената метла и гладния паяк, бързо приближаващ се.

    Пейо Желев and Ела Благоева харесват този пост.

    Борис Захариев
    Борис Захариев
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията


    Галеони : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Coin10 39
    Ниво : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Untitl40
    Статистики :
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Streng10 Сила: 8
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Shield10 Издръжливост: 18
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Brain10 Интелигентност: 8
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Runnin10 Ловкост: 6
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Magic-10 Магия: 28
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Clover10 Късмет: 6

    Бобчета : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна PearРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна MangoРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Sausage

    Re: РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна

    Писане by Борис Захариев Пон Мар 20, 2023 4:31 pm


    Чувстваше тялото си… леко. Леко в онзи смисъл на думата, когато не усещаш крайниците си, нито в начина, по който вятъра завява краката ти, нито пък в усилието, с което ръцете ти са се вкопчили в метлата до побеляване. Леко в онзи смисъл на думата, когато вените ти изпомпват толкова много адреналин, че сърцето ти е в опасност да се пукне от напрежението. Хубавото на тази лекота е, че прави сетивата много по-чувствителни - погледът се изостря, зрението става по-силно. В подобно състояние е трудно да изпуснеш нещо, тъй като всяко отклонение от нормата привлича очите ти като магнит. Именно благодарение на тези новопридобити свръхестествени сили Борис успя да зърне лилавото петънце напред измежду дърветата и да насочи към него върха на метлата си. 

    Може би беше нищо, просто поле от плачещи теменуги, които бяха намерили своето слънчево петънце, на което да разцъфтят в гората. Може би не беше Ясна, защото какво би правила тя на земята, трябваше да е във въздуха, между дърветата, ей сега щеше да излезе и да го закачи, че лицето му беше побеляло от притеснение, ама ти да не взе да се шашна нещо? Усещаше обаче, че колкото и да му се искаше, реалността не съвпадаше с надеждите му. Защото плачещите теменуги бяха по-скоро виолетови, а уголемяващото се петно беше люляково…

    Когато видя лежащата на земята Ясна, сърцето му падна в петите. Момичето не изглеждаше добре, изглежда бе паднало, а от метлата ѝ нямаше и следа. 

    - Ясна! - повика я Борис, като се надяваше тя да надигне глава и поне да му покаже, че е в съзнание. Люляковите коси обаче не помръднаха и със сантиметър. - Хайде Ясна, ставай, моля те!

    Никакъв отговор. Мамка му. Борис стисна устни и се пресегна да извади пръчката от калъфчето на бедрото си, за всеки случай. Ушите му пищяха от стреса и имаше чувството, че главата му ще се откъсне от раменете му и ще отлети в небитието. Добре, само трябваше да се приземи до нея, да я качи на метлата си и да се махнат от тук. Беше лесно. Елементарно. Прост план в три прости стъпки. Слизаш. Качваш я. Излиташ. И след това всичко щеше да бъде наред. Може би щяха да им се скарат, може би щяха да ги накажат, но поне никой нямаше да бъде…

    Борис преглътна и прогони мисълта от главата си. Ако започнеше да мисли за смърт, адреналинът щеше да се оттече от тялото му и да бъде заместен с някой друг по-безполезен хормонален коктейл. А в момента Борис имаше нужда от адреналин. От всяка малка частичка, която мозъкът му изпомпваше за да мобилизира тялото му. Дори нямаше възможност да си помисли, че може би биха им забранили да летят…

    Краката му докоснаха меко гористия под и момчето побърза да се приближи до петокурсничката. Отметна кичурите коса от челото ѝ и я разтърси леко. Никаква реакция. Борис се сепна рязко и допря ухо до гърдите ѝ. Дишаше. Успокоено, момчето понечи да се изправи на едно коляно и да вдигне лилавокоската от земята когато го чу. 

    Тракането. 

    Лек, стържещ звук, носещ се някъде иззад него. Със сигурност не беше нещо, което бе чувал преди. Борис застина на място и стисна пръчката в ръка. Обърна се бавно, внимателно, несъвсем готов да разбере какво го чакаше зад гърба му, но въпреки това преговарящ заклинанията, които биха му свършили работа в този момент. Беше време целият този адреналин да влезе в някаква употреба. Fight or flight. Бий се или избягай. Решение, което трябва да се вземе за части от секундата, иначе с теб е свършено.

    Тази лекота, която Борис изпитваше обаче, идваше и със своите недостатъци. Тя не беше безгранична, имаше някакъв таван, а стигнеше ли го, просто се оттичаше от тялото като вода през дупка в надуваем басейн. А какво щеше да се случи веднъж когато адреналинът напуснеше тялото му….

    Е. Да се надяваме че няма да се стигне до там да разбере. 

    Ясна Соколова, Пейо Желев and Ела Благоева харесват този пост.

    Ясна Соколова
    Ясна Соколова
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Coin10 39
    Ниво : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Untitl42
    Статистики :
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Streng10 Сила: 28
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Shield10 Издръжливост: 24
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Brain10 Интелигентност: 28
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Runnin10 Ловкост: 28
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Magic-10 Магия: 40
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна PearРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна MangoРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна ChiliРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна SausageРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна WatermelonРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна SapphireРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна EmeraldРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Birthday1

    Re: РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна

    Писане by Ясна Соколова Пон Мар 20, 2023 6:42 pm


    Някъде в далечината някой я викаше. Ясна искаше да му отговори, но думите не можеха да се формират в съзнанието ѝ. Усети, че може би същия някой я надигна и леко я разтресе, но пак, тялото ѝ не можа да възпроизведе никаква реакция. Всичко беше мъгливо, нереално и като в сън. Все едно беше напуснала тялото си и се гледаше от страни, без да може по никакъв начин да се изкомандва да стане и да проговори. 

    Какво... - най-накрая една мисъл започна да се заражда в съзнанието ѝ. Момичето примигна с очи и видя някакъв силует, който не позна в първия момент. Ръката ѝ се надигна и разтри слепоочието, в опит да притъпи болката, която чувстваше в главата си. Малко по малко погледът ѝ се избистри и видя Борис, здраво стиснал пръчката си и застанал пред нея. Вниманието му беше погълнато изцяло от нещо пред него, което Ясна не можеше да види, защото седеше на земята. 

    - Какво стана... - най-накрая успя да дойде на себе си. - Борис... - момчето стоеше като вкаменено. 
    - Тихо... не мърдай! - Гласът му я изплаши - толкова сериозен, колкото никога досега не го бе чувала. Тогава отмести глава встрани от него и погледна напред. А там, един огромен, противен на вид паяк пристъпваше към тях. Очите ѝ се ококориха, така както никога досега. 

    Как се бяха озовали тук? Последното нещо, което си спомняше беше как лети и криволичи между дърветата в очакване Борис да я настигне с метлата. 

    МЕТЛАТА... Погледна в страни от мястото, където седеше и видя счупената на две метла. Изпита неистов ужас. Та, метлата ѝ беше счупена! Как?! Кога?! Какво щеше да прави?! Как щеше да играе в предствоящият куидичен мач?! 

    Ъгххррр... Ужасен звук, идващ от прилижаващия се паяк я измъкна от истерията, в което беше изпаднала. Насекомото се приготвяше да атакува шестокурсникът, за който Ясна нямаше представа какво какво му има и защо не помръдваше. Защо още не се беше качил на метлата си и не беше отлетял?! Може би... защото нейната метлата беше счупена и това значеше да я остави на милостинята на това създание, което се надяваше да пирува с неочакваните гости. 

    Много, много бавно Ясна се изправи на крака. Мозъкът ѝ беше започнал да функционира, да премисля и да претегля ситуацията. Извади пръчката си (слава Богу, поне тя бе здрава. Не би могла да го понесе, ако и тя се беше счупила.) и здраво я стисна. Почувства се по-уверена и може би готова за това, което предстоеше. А, може би не. Кой беше готов да се изправи срещу такова създание, от чиято уста се стичаха лиги. 

    - Какво ще правим... - думите ѝ достигнаха като шепот до ухото на тъмнокосото момче и Ясна видя как тялото му леко трепна. Явно беше, че я чу, но все още премисляше ситуацията и следеше движението на създанието пред тях. Хубавото бе, че метлата на Борис беше тук. Ако успееха да избегнат хилядите малки зъбчета, които ги чакаха в гигантската устата на чудовището, щяха да се метнат светкавично бързо на нея и да отлетят. 

    Или можеха да се опитат да го убият. Ясна знаеше поне няколко заклинания, които щяха да го разкъсат на половина, или да го изгорят жив. Или пък да го превърнат в буре с динамит и да го взривят. Голям избор имаха, но дали реакците им щяха да бъдат достатъчно бързи? 

    Докато мислите им префучаваха, като бесни блъджъри, паякът се беше уморил да чака. Скочи към тях, безпощаден и хищен, нетърпелив да вземе това, което му се полагаше.

    Ян Маджаров харесва този пост.

    Борис Захариев
    Борис Захариев
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията


    Галеони : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Coin10 39
    Ниво : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Untitl40
    Статистики :
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Streng10 Сила: 8
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Shield10 Издръжливост: 18
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Brain10 Интелигентност: 8
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Runnin10 Ловкост: 6
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Magic-10 Магия: 28
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Clover10 Късмет: 6

    Бобчета : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна PearРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна MangoРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Sausage

    Re: РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна

    Писане by Борис Захариев Пон Мар 20, 2023 9:40 pm


    - Добре ли си? 

    От всичко, което можеше да попита, да направи, той избра това… което показваше колко точно не беше на себе си. Когато не чу отговор, килна леко глава настрани, колкото да успее да прихване лицето на Ясна с погледа си, да се увери, че не ми се причуваха разни неща. Момичето изглеждаше ужасено, ако беше някое диво животно именно сега щеше да бъде момента, в който щеше да бъде прилепена към земята с присвити очи и немигащ поглед. Готова да атакува или да побегне. 

    Fight or flight. 

    А паякът, видял удобен момент на разсейка, избра първото. 

    - Протего! - бързите рефлекси на Борис, развити от десетилетна практика на метлата бяха единственото, което му помогна да види мълниеносно приближаващата фигура на паяка. Нито тренировките по летене, нито пък уроците в Мунгав можеха да го подготвят за чудовищния натиск, който огъна щита му като вейка, когато паякът се сблъска с него. Силата с която съществото се вряза в него го накара да отстъпи назад, като едва не се прекатури във фигурата на Ясна, която все още не можеше да осъзнае какво се случва. Борис изръмжа и се опита да се концентрира още повече, за да удържи щита си докато мозъкът му произведеше план. Метлата му беше далеч, твърде далеч за да побегнат към нея безнаказано, а пък онези две скършени клончета близо до тях вероятно бяха останките от Яснината… Ако искаше да атакува, трябваше да прекъсне щита си, което щеше да бъде фатално, имайки се предвид интереса който бяха предизвикали у паяка и колко близо се намираха до пастта му. Ако искаше да атакува трябваше много внимателно да прецени движението си, да го направи в подходящия мом…

    - Протего!

    Внезапно щитът му се засили и дори успя да изблъска паяка малко встрани. Борис завъртя глава и видя, че Ясна се беше изправила до него с уплашен, но решителен поглед, и разпиляна навсякъде коса. Изглеждаше добре - имаше няколко охлузвания по лактите и колената, както и драскотина по бузата, но като изключим това изглеждаше невероятно добре за човек, който за малко да не бъде изяден от гигантски паяк. 
    Ясна се осмели да му хвърли един ужасен поглед и Захариев веднага схвана неизречения ѝ въпрос. Какво ще правим? 

    - Колко си добра в заклинанията? - извика Борис, а гласът му се чу далеч по-силен и отчаян, отколктоо предполагаше. 
    - Не мисля, че това има особено значение в момента. - кресна обратно Ясна, а на челото ѝ започнаха да избиват капчици пот от усилието, което полагаше да запази целостта на щита им. Беше права - независимо от това колко беше внимавала в часовете по Вълшебство и Защита срещу Черните Изкуства, двамата трябваше да предприемат нещо. Въпреки това Борис силно се надяваше това да бяха сред любимите ѝ часове, които никога не изпускаше.
    - Добре. Блъсни го назад, а аз ще опитам да го объркам. След това и двамата бягаме към метлата и се махаме от тук. Окей? 
    - Окей! 

    Нямаше време Борис да се увери, че тя беше чула и дума от това, което ѝ каза, защото паякът отново настъпваше към тях за поредния опит да пробие щита им. Моментът беше сега или никога. Момчето стегна мускулите на краката си, вдигна пръчка малко по високо и вдиша дълбоко. 

    Fight or flight. 

    Никой не беше казвал, че не може да направиш и двете. 

    - Сега!

    Като в дългогодишен трениран синхрон двете куидични надежди прекъснаха заклинанието си, а Ясна замахна с пръчка, направи полумесец и изрече високо, ясно и достатъчно силно, така че гласът ѝ да проехти измежду близките дървета: 

    - Депулсо!

    Явно момичето все пак бе внимавало по време на часовете по Вълшебство, защото паякът се изстреля няколко метра назад във въздуха и се удари леко в едно дърво. Очевидно и насекомите могат да изпитват почуда, защото той не се хвърли веднага да ги нападне отново, ами като че ли… се поколеба. На Борис само това му трябваше. Поне това бе ситуация, която познаваше до болка - видиш ли че противникът ти се колебае, трябва да действаш в е д н а г а. 

    - Тичай! Конфундо!

    Блесна розова светлина, която се вряза право в паяка. Борис грабна Ясна за ръката и побегна към метлата си, от която ги деляха около десеитина метра. Още малко. Още малко и щяха да се изстрелят във въздуха и да забравят за това забравено от бога място. Само още мъничко…

    Когато повечето хора са на път да постигнат това, което истински желаят, те често правят една и съща грешка. Смятат, че последните няколко секунди нямат истинско значение. Че вече са преминали финалната линия, че са спечелили състезанието. Че са победители. Това обаче рядко води до нещо добро - напротив, кара те да свалиш гарда, да станеш немарлив, нескопосан. 

    Да забравиш важната подробност, че заклинанието Конфундо, което може да обърка съзнанието на жертвата си, работи само върху създания с… е… съзнание за объркване. 

    - Борисе…

    Паникьосаният глас на Ясна извади Борис от съзнанието на победител, с което беше яхнал метлата преди една наносекунда. Момчето извъртя глава и видя как паякът отново се беше спуснал към тях, но това вече нямаше значение. Вече Захариев имаше едно предимство, което винаги щеше да накланя везните в негова посока. 

    На милиметри от зейналата уста на паяка, метлата на Борис се устреми нагоре и много скоро двамата вече се носеха над короните на дърветата в Призрачния лес. 

    Ясна Соколова and Ела Благоева харесват този пост.

    Ясна Соколова
    Ясна Соколова
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Coin10 39
    Ниво : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Untitl42
    Статистики :
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Streng10 Сила: 28
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Shield10 Издръжливост: 24
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Brain10 Интелигентност: 28
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Runnin10 Ловкост: 28
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Magic-10 Магия: 40
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна PearРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна MangoРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна ChiliРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна SausageРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна WatermelonРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна SapphireРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна EmeraldРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Birthday1

    Re: РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна

    Писане by Ясна Соколова Вто Мар 21, 2023 9:31 am


    Всичко стана като на забързан кадър - отблъскването на паяка, тичането към метлата, отласкването от земята и излитането във въздуха. Главата на Ясна все още пулсираше и се опитваше да осмисли видяното. Всичко това ѝ се струваше нереално и сякаш се случваше на някого друг, а те просто бяха наблюдавали отстрани. Кой от тях беше предполагал, че такова нещо можеше да им се случи? Бяха отишли просто да полетят сред дърветата, а не да преживеят битка с огромен, чудовищен паяк, след която да оцелеят и да разкажат за това. Въпреки че едва ли щяха да разкажат на някого. Щяха да си навлечат сериозни проблеми, ако това стигнеше до грешните уши. Никой от двамата не искаше да бъдат компроментирани по такъв начин, че да има последици за тяхното бъдеще в училището. Да, щеше да си остане между тях и никога повече да не го споменават. 

    Но метлата на Ясна беше унищожена. Вихър щеше да задава въпроси. Ама как така? Какво стана? Няма как метлата ти да се счупи ей така. Защо си цялата посинена? Какво ти има на лицето? Защо си издрана? Как да му кажеше, че беше паднала от метлата, защото се бе оплела в огромна паяжина. Че бяха отишли в Призрачния лес с Борис и всичко се беше объркало.

    Как се измъкна?! Сама ли беше?! Нямаше никакъв шанс да му признае, че е била с Борис. Седмокурнискът вече не харесваше момчето от Северен вятър. Не искаше брат ѝ да го конфронтира и да се разправя с него. Все пак, той ѝ беше спасил живота и ако не беше останал и се изправил срещу това чудовище, Ясна нямаше сега да лети към замъка. 

    Не можеше да отговори на всички тези въпроси. Не и сега, когато в главата ѝ бе пълен безпорядък. Щеше да му мисли после, след като разсъдъкът ѝ се подредеше и се върнеше на правилното място. Въпреки че се чувстваше, сякаш това няма да стане скоро и щеше да трябва да си вземе почивка от уроци и куидич. Не! Никакъв шанс. Просто щеше да стисне зъби, както се беше научила да прави в такива моменти и да продължи напред. 

    Когато се отдалечиха на достатъчно разстояние от езерото и полянката, на която бяха кацнали, Борис забави скоростта. Държеше метлата стабилна и плавно взимаше всички завоите. Ако Ясна беше в състояние да обърне внимание на нещо различно от мислите си, щеше да оцени високо способностите му на летене. Досега не се беше возила на метлата на някого друг, но беше все едно тя лети и насочва летателното средство. По никакъв начин не почувства някакъв дискомфорт или напрежение, че ще изпадне от метлата.  

    От време на време шестокурсникът се обръщаше назад и хвърляше скришни погледи към девойката, която беше увила ръце около кръста му и беше отпуснала лице върху рамото му. Когато излетяха, Борис можеше да усети как момичето дишаше на пресекулки и едва си поемаше въздух. Няколко минути по-късно дишането ѝ беше в синхрон с неговото и отново беше нормално. Гончията прие това за добър знак. Значеше, че бе успяла да се поуспокои поне малко. 

      
    Замъкът беше все още в далечината, но бързо приближаващ, когато Ясна проговори за пръв път откакто бяха излетяли. Борис се сепна от унеса, в който беше изпаднал, изцяло съсредотичл вниманието си в летенето. 

    - Може ли да спрем някъде, преди да се върнем в замъка... - гласът ѝ беше дрезгав и сдържан.   
    - Ясна... Трябва да те заведа в болничното крило! - възрази Борис, като опита да намери погледа ѝ, но петокурсничката гледаше настрани към прелитащия край тях пейзаж.  
    - Ще ме заведеш... но нека бъде малко по-късно. - направи кратка пауза, след което добави. - Нищо ми няма... - но не звучеше така сякаш нищо ѝ няма. Или поне нямаше предвид натъртеното ѝ тяло.

    Всъщност, Ясна осъзна в каква ситуация ги беше поставила. Колко безразсъдно беше поведението ѝ и че въобще не трябваше така смело (или глупаво!) да се впуска навътре в Призрачния лес. Докато летяха, се беше сетила за всичко, което знаеше за него и колкото пъти ги бяха предопреждавали за това място. А тя, просто прие всичко като игра. Впусна се право в лапите на безотговорността и замъкна и двамата на дъното.

    Борис Захариев and Ела Благоева харесват този пост.

    Борис Захариев
    Борис Захариев
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията


    Галеони : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Coin10 39
    Ниво : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Untitl40
    Статистики :
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Streng10 Сила: 8
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Shield10 Издръжливост: 18
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Brain10 Интелигентност: 8
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Runnin10 Ловкост: 6
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Magic-10 Магия: 28
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Clover10 Късмет: 6

    Бобчета : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна PearРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна MangoРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Sausage

    Re: РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна

    Писане by Борис Захариев Вто Мар 21, 2023 2:29 pm


    Туп-туп-туп прави сърцето ти, когато за малко не си умрял в лапите на чудовищно осмокрако и стооко насекомо. 

    Борис все още не беше осъзнал напълно ситуацията, но когато го стореше със сигурност нямаше да му се вярва какво бяха успяли да направят току-що. Измъкнаха се като на магия. Ако Тервел беше тук, вероятно щеше да припише малката им победа единствено и само на това колко добри магьосници бяха и колко ги биваше в заклинанията. На уменията - било то вродени или заучени. Борис обаче знаеше, че не ги беше спасило това, че залягаха усърдно над учебниците, а чиста проба късмет. По някакво щастливо стечение на обстоятелствата бяха тук и сега, а не там и преди…

    Туп-туп-туп прави сърцето ти, когато усещаш как две малки ръце се държат здраво за кръста ти, а едно топло лице се е подпряло на рамото ти. 

    Ясна го стискаше толкова здраво, сякаш я беше страх, че отпусне ли мускулите си, щяха някак да пропаднат надолу, обратно към гората и страшилищата, които тя криеше. От близкото разстояние, което ги делеше, Борис можеше да улови миризмата ѝ. На кръв, пот и някакъв ефирен аромат, който не можеше да бъде напълно удушен под цялата мръсотия на последните няколко часа. Усещаше я как диша в ухото му, въздухът влизаше през леко притворената ѝ уста на пресекулки. Борис никога не се бе намирал толкова близо до момиче, поне не по този начин. Не че му се беше случвало и да се изплъзне от животозастрашаваща ситуация с когото и да било преди. 

    Внезапно усети как силите започнаха да го напускат. Еуфорията и адреналинът се оттичаха от тялото му и цялата лекота от преди малко се превръщаше в сломяваща тежест, която те притиска надолу, надолу, надолу…

    Борис килна върха на метлата и се насочи надолу, към откритата полянка в задната част на замъка, оттатък рова с вода, който заобикаляше училището. Когато се намериха достатъчно близо до земята, момчето направи опит да се приземи плавно, но не успя, краката му заметоха земята и той се строполи върху пръстта, а Ясна удобно се стовари върху него. 

    - Ох… Можеше… по-внимателно… - опита се да се пошегува неуместно Ясна докато се опитваше да се изправи и да раздели крайниците си от неговите. Смущение ли се долавяше в гласът ѝ? 

    Борис обаче не беше в насторение за шеги. Даже никак. Сърцето му започна да изпопмпва талази от ярост, като механизъм за справяне с ужаса, на който бе подложено само преди малко.

    - Какво по дяволите беше това?- когато се изправи с мъка на колене, вихрушка от къдрици се извъртя по посока на Ясна и гневния поглед на Борис срещна този на момичето. - Това ли е представата ти за забавление? 
    - Моля? - Ясна звучеше объркана, но на мястото на недоумението ѝ бързо се настани реципрочно на Борисовото недоволство. - Да не би да намекваш, че аз съм виновна??
    - Изобщо не намеквам дори, ами направо си ти го казвам. 
    - Ти… ти си… - лицето на Ясна се зачерви под набъбващите емоции. Дори да беше разкъсвана от някакви вътрешни угризения за фиаското, което бяха преживели, те бяха бързо изместени от нуждата ѝ да се защити пред Борис. От къде на къде той ще ѝ говори по този начин!? - Знаеш ли какво, изобщо съжалявам, че те последвах. 
    - Аз пък съжалявам, че изобщо те поканих да дойдеш с мен!
    - Защо изобщо го направи тогава!?


    Наистина, защо? От момента в който бяха излязли от замъка до този момент тук, когато лежаха в тревата и се гледаха на кръв, сякаш бе изминала цяла една вечност. Борис не можеше да си спомни какво си беше мислил когато ѝ предложи да ѝ покаже тайната си. 

    - Може би защото те съжалих. 
    - Съжалил си ме? 
    - Да, съжалих те и сметнах, че трябва да ти помогна за предстоящия мач, но ти си просто един неспасяем случай. 
    - … - погледът на Ясна пламна и тя се изправи на крака, като поотупа мантията си в нервен опит да заличи следите от преживяването. - Само като си помисля, че щях да ти благодаря задето не ме остави… Но ти не заслужаваш благодарности! Нищо не заслужаваш! И не ми трябва тъпата ти помощ!


    Борис понечи също да се изправи, но… не успя. Бяла болка прониза дясното му бедро, когато се опита да се опре на него и да вдигне тялото си нагоре. Сега, когато тялото му започваше да възвръща нормалното си състояние, нямаше какво да прикрива пораженията и техните последствия. Ясна изгледа препъването му подозрително, сякаш се опитваше да прецени, дали това не беше поредния метод на Борис да я тормози. Когато видя пребледнялото му лице обаче, започна да се приближава бавно и отдалече. 

    - Какво ти има бе? 
    - Нищо ми няма. 
    - Ако ти няма нищо защо не станеш?
    - Защото не искам. 
    - Уау, много зрял отговор. 
    - Махай се.
    - Няма.
    - Остави ме на мира. 
    - Няма пък

    Борис едва не завъртя очи. Това момиче го влудяваше! Не беше ли направила достатъчно вече? Момчето вдиша дълбоко и направи нов опит да се изправи. Този път обаче кракът му съвсем поддаде и той се строполи на земята. Когато отвори очи, видя притеснения поглед на Ясна над себе си, който незнайно защо го ядоса още повече. 


    - Не чу ли да ме оставиш на… - свеждайки поглед към мястото, което Ясна беше зяпнала, Борис млъкна. 

    На бедрото му зееше неголяма драскотина, от която пулсираше някаква зеленикава течност. Изглежда паякът все пак бе успял да го дари с един последен прощален подарък, преди да напуснат леговището му. 

    Ясна Соколова and Ела Благоева харесват този пост.

    Ясна Соколова
    Ясна Соколова
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Coin10 39
    Ниво : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Untitl42
    Статистики :
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Streng10 Сила: 28
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Shield10 Издръжливост: 24
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Brain10 Интелигентност: 28
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Runnin10 Ловкост: 28
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Magic-10 Магия: 40
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна PearРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна MangoРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна ChiliРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна SausageРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна WatermelonРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна SapphireРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна EmeraldРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Birthday1

    Re: РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна

    Писане by Ясна Соколова Вто Мар 21, 2023 10:58 pm


    Ясна приклекна до Борис и се опита да погледне раната, но шестокурникът не ѝ позволи. Избута грубо ръцете ѝ и сложи ръка на бедрото си. Това го накара да изтръпне от болка и моментално да я отмести. Какво му ставаше?! Изведнъж се беше обърнал срещу нея като подивял звяр. Нападна я със своята жестокост и грубост. Да, Ясна осъзнаваше какво бе направила и в каква ситиация ги бе поставила, но беше ли нужно да се държи така? Толкова му беше бясна, та чак ѝ горчеше в устата. Но тогава Борис залитна, строполи се на земята и лилавокоската видя раната, която никой от тях не беше забелязал по-рано. 
     
    Петокурниската подпря колена на земята и те изригнаха от болка. Въпреки това нито един мускул не потрепна на лицето ѝ и тя ги игнорира. После щеше да се разправя с тях. Хвана панталона на Борис, който изръмжа и оголи зъби и се опита да огледа раната. Виждаше се разреза, който паяка беше направил в панталона и под него зееше рана, която вече беше насъбрала зеленикава течност над кожата.
     
    - Не ме пипай. 
    - Престани да говориш и ме остави да видя раната! - скара му се Ясна.
    - Да не стана и лечител... -язвително подхвърли момчето, като извъртя очите си. 
    - Млъкни или ще те фрасна в раната! - Борис я изгледа сърдито. Сигурно предполагаше, че няма да го направи, но въпреки това замълча, следейки изкъсо пръстите ѝ. - Ще ти разкъсам панталона, искам да огледам кожата хубаво. 
    - Какво си мислиш, че правиш...
     
    Но Ясна не го изчака да довърши. Хвана двата края на плата и ги дръпна силно. Борис отново стисна зъби, опитвайки се да подтисне вика, който напираше. Както и беше очаквала. Кожата около раната беше възпалена от отровата, която бе проникнала. Вените му се бяха подули и пълзяха ярки на всички посоки около мястото на разреза. Ясна леко се отдръпна и притеснено погледна Борис. 
     
    - Какво?! - срещнал загрижения ѝ поглед, момчето погледна на своя страна към раната и разбра какво я бе притеснило. - Ще... - Но и Захариев не беше сигурен какво да направят. Ясна протегна ръка и я сложи на челото му.
     
    - Моля, стой мирно за малко. - във въздишката ѝ сякаш се криеше цялата тежест на света.  – Целият гориш. - челото на Борис беше все едно си докоснал дъното на котел, който е врял до преди пет минути. – Отровата... - Ясна се изправи рязко, забравяйки, че тялото ѝ все още я болеше поне на десет места. Въпреки това успя да сподави болката, която искаше да излезе под формата на въздишка и забави движенията си. Позволи на тялото ѝ да се изправи бавно и кръста ѝ почувства облекчение. Направи две несигурни стъпки, отдръпвайки се от Борис.
     
    - Да, тръгвай си. Така ще направиш най-добре. - Ясна чу зад гърба си злъчните думи на момчето. 
    - Захариев... нямам време за това. Дай ми минута да помисля. 
    - Че какво има да му мислиш толкова, Соколова.. - Борис се опита да се намести, дори изправи. Видимо сякаш изпитваше по-голям дискомфорт от това, че не можеше да се изправи, отколко от болката, която го прерязваше. 
     
    - Кой е най-добрият начин да стигна до...
    - Никакви учители, никакво болнично крило. - Шестокурникът се беше разярил. - Не мога... да си позволя... да не... - думите му секнаха. Явно за миг си представи какво можеше да се случи.
    - Пределно ми е ясно, Борисе, че тези два варианта не са вариант. Не съм глупава. Знам какво ще стане. 
     
    Ясна рязко се обърна и съжали. Отново онази болка, този път от кръста се изстреля дирекно в коляното ѝ. Просто трябваше да спре да прави резки движения и всичко щеше да бъде чудесно. Но мислите ѝ прелитаха и тя не можеше да стигне до онези, които крещяха, че трябва да легне и да си почине. 
     
    - Но ако не го измисля, какво точно да направя, това което ние очаква... не искам да ходя на погребението ти. - Петокурсничката задърпа единия край на ръкава си и погледна встрани. След което закрачи бавно, но решително към Борис, а той се зачуди дали ще го изтезава още или беше променила мнението си и беше решила направо да го убие. Но направи нещо по-ужасяващо. Взе му метлата и я възседна едва-едва. 
     
    - Какво си мислиш, че правиш?!
    - Спасявам ти живота...
    - Като доведеш някой учител, ме обричаш, не ми спасяваш нищо! - Борис продължи да я гледа с кървясалите си очи и дори се опита да стане и да я спре.
    - Затова, няма да довеждам никакви учители. Казах ти.
    - А кого тогава?
    - Единственият, към когото мога да се обърна. Тервел. Ще се върна бързо. Обещавам. - опита се да се усмихне утешително. 
     
    След това се обърна и грубовато се изласка от земята, като рязко я издигна във въздуха. Отдолу Борис можеше да види, че това беше най-ужасният полет на Ясна, но въпреки това момичето се стопи от погледа му за броени секунди. А горе, във въздуха, Ясна се молеше днес да бъде за втори път най-голямата късметлийка на света и да намери Тервел там където си мислеше, че ще го намери. 
     
    Лилавокоската подмина крепосттаната стена, която обграждаше Мунгав и навлезе на територията на замъка. Ставаше ѝ все по трудно да държи метлата стабилна и да поддържа толкова висока скорост. Зави рязко и непохватно кацна на моста, където имаше няколко ученика, които стрестнато я изгледаха. Състоянието ѝ беше доста окаяно.
     
    -Хей, вие... знаете ли къде е Тервел. – попита Ясна.
    - Кой? – Един третокурсник ококори очи.
    - Ох, загубен ли си... Тервел Шаханов. – лилавокоската ставаше нетърпелива.
    - Каква грубиянка. – извика момчето до нея.
     
    Ясна не можеше повече да ги търпи. Нервите ѝ бяха опънати до краен предел. Извади магичекста си пръчка и я насочи към момчетата.
    - Слушайте ме... нямам време за вашите глупости, отговорете на въпроса ми или ще ви...
     
    Тогава в далечината една ярка мантия се открои и затича към тях.
     
    - Ясна?! – Тервел се опули.
    - Тервеле... как се надявах, че ще си тук за обедната си обиколка и демонстрация...
    - Какво ти има... – Тервел гледаше ту към раната на бузата й, ту към разчорлената ѝ коса, скъсаната ѝ мантия... метлата на Борис... Чакай! Какво ставаше тук?!
    - Нямам време, ще ти разкажа после. А сега моля те, яхни метлата и ни закарай при Борис. Зле е, нямаме време за губене. Не мисля, че мога да я управлявам повече. - всичко беше изстреляно на един дъх. Дали Тервел успя да я разбере въобще?

    Ела Благоева харесва този пост.

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Coin10 9
    Ниво : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Untitl40
    Статистики :
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Streng10 Сила: 18
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Shield10 Издръжливост: 10
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Brain10 Интелигентност: 22
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Runnin10 Ловкост: 14
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Magic-10 Магия: 8
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна PearРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна MangoРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна SapphireРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна SausageРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна WatermelonРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Emerald

    Re: РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна

    Писане by Тервел Шаханов Сря Мар 22, 2023 6:27 pm


    В края на учебната година на Тервел му предстоеше явяване на С.О.В.А. Още от първия учебен ден учителите бяха започнали да повтарят като папагали колко трудни били тези изпити и как цялото кариерно развитие на всеки ученик зависело от постигнатите резултати. Уплашени, повечето петокурсници започнаха да учат още през октомври. Тервел не беше сред тях. За него учебна година бе запълнена от толкова много други дейности, че все не му оставаше време за С.О.В.А. Едва успяваше да си пише домашните по отделните предмети, а освен това имаше репетиции в театралната школа на „Мунгав“, сбирки на Клуба по Пророкуване, предизборна кампания за Ученическия свят и дори тренировки по куидич (последното никога не беше смятал, че ще прави, но се бе хванал на бас с Борис и не можеше да се отметне). Първо си казваше, че ще започне да учи веднага след Коледа, после измести датата за края на февруари, а в един момент осъзна, че му остават само три седмици до С.О.В.А. Тервел не беше от хората, които се паникьосват, но мисълта за срама в случай че не си вземе изпитите с добри оценки най-накрая го накара да залегне над учебниците. Тъй като през годините беше чел само за конкретното домашно или изпит, след което бе изтривал тази информация от съзнанието си, за да не заема пространство, отредено за текстове на песни на „Поп хипогрифи“ и клюки, сега имаше чувството, че чете всичко за първи път. Тотално беше забравил повечето ненужни заклинания, които бяха учили по Вълшебство, да не говорим за рецептите за отвари. В опит да навакса огромните пропуски се наложи да виси в библиотеката от сутрин до вечер, опитвайки се да се съсредоточи и да пропъди от съзнанието си мисълта, че може просто да помоли баща си да му купи хубави оценки. В крайна сметка нямаше да става учен, нали така?
    И днес Тервел отиде в библиотеката още в ранни зори, където завари Борис да спи на една от масите насред купища разпилени книги. Напоследък и двамата бяха в сходно положение по отношение на ученето, но Борис явно се беше поддал на напрежението. От ден на ден той ставаше все по-отчаян и уморен, а вече направо изглеждаше като болен. Тервел се опитваше да го разведри с обичайните си шеги, като дори му предложи да изпие една специална отвара за „енергизиране“, но Борис отказа, защото можело да се приеме за допинг в куидича. Естествено, всичко при него се въртеше около куидича.
    Че бъдещето на Борис беше мрачно, Тервел се увери и от малкия пророчески експеримент. Според проф. Фелес гледането на боб бе едно от най-сигурните средства за предвиждане на краткосрочни събития. Петокурсникът се опита да накара приятеля си да седне за момент и да обсъдят сериозно положението му, но последният се отскубна и избяга нанякъде в намусена физиономия. Бъдещето така или иначе не можеше да бъде променено, но човек поне можеше да знае за какво да бъде нащрек.
    Тервел бързо забрави за Борис, след като до него седна Мария от неговия курс, с която започнаха да обсъждат публичната раздяла на една двойка от „Южен вятър“. Скъсването по време на куидичен мач бе голямо зрелище по стандартите на „Мунгав“.
    Мина обяд, дойде следобед, а Тервел беше прочел само две страници от учебника по Грижа за магическите създания. Накрая реши, че днес не му е ден и тръгна към Каменния мост, за да подиша малко въздух. Там се натъкна на странна гледка. Ясна стоеше с насочена към две непознати момчета магическа пръчка. Ръцете й бяха мръсни, косата й разчорлена, а лицето – видимо притеснено.
    Когато Ясна спомена името на Борис, Тервел се сепна. В съзнанието му веднага се появи съзвездието от бобчета, разпиляно върху масата в библиотеката.
    „Спонтанна среща, метличина и... хм... нещо с много крака“.
    Докато летеше на метлата с Ясна зад себе си, Тервел се опитваше сам да навърже историята. Явно Борис беше срещнал Ясна и бяха тръгнали заедно на метла. Кое обаче беше това нещо с много крака? Искаше му се да попита Ясна, но тя изглежда бе изпаднала в шок и само повтаряше „по-бързо“.
    - Ясна, трябва да ми кажеш, когато видиш мястото – извика той, облегнат на дръжката на метлата. Скоростта, с която се движеха, беше толкова висока, че ушите му бяха заглъхнали.
    След малко петокурсничката издаде звук, подобен на ръмжене, и Тервел наби спирачки. Под тях се виждаше началото на Призрачния лес, който представляваше една много гъста широколистна гора. Върховете на дърветата се поклащаха бавно от вятъра.
    Приземиха се плавно и скочиха на една съвсем малка поляна.
    - Къде е? – попита Тервел, когато не видя никого на поляната. – Някъде в гората ли е?
    - Не, не, не… Тук беше. Тук беше!
    - Шегуваш ли се?
    Да, бъдещето на Борис определено не изглеждаше добро.

    Борис Захариев and Ела Благоева харесват този пост.

    Борис Захариев
    Борис Захариев
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията
    Стажант в Отдел „Международно магьосническо сътрудничество“, Министерство на магията


    Галеони : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Coin10 39
    Ниво : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Untitl40
    Статистики :
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Streng10 Сила: 8
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Shield10 Издръжливост: 18
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Brain10 Интелигентност: 8
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Runnin10 Ловкост: 6
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Magic-10 Магия: 28
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Clover10 Късмет: 6

    Бобчета : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна PearРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна MangoРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Sausage

    Re: РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна

    Писане by Борис Захариев Чет Мар 23, 2023 9:44 pm


    Докато Борис чакаше помощта да се появи, реши да вземе нещата в свои ръце. 

    Къде с пълзене, къде с влачене, успя да се добере до брега на водата малко по-надолу от полянката, на която се бяха приземили. С мъка успя да завърти тялото си и да изпъне крак напред. Усещаше как отровата на паяка бавно, но сигурно си проправя път през кръвоносната му система, как започва да повлиява на всяка клетка в тялото му. Досега се опитваше да си внуши, че му няма нищо и че прорезът не беше кой знае каква голяма работа, но вече започваше да се плаши не на шега. 

    Борис не беше запознат с това как действа отровата на големите паяци от Призрачния лес, но надали беше чудодейна и изцерителна. Дали щеше да умре? Ама че нелепост… Мозъкът му дори не можеше да проумее как ще си отиде от този свят преди да е спечелил поне една световна купа по куидич. Това бяха две напълно несъвместими реалности. 

    С приплъзване успя да натопи крака си до бедрото в хладната вода и мигновенно усети как облекчението се разля по тялото му. До тук добре, ами сега?

    Вдигна глава нагоре към ясното небе и разгледа синята шир. Нямаше и следа от Ясна. Дали го беше изоставила? Нищо чудно. Борис сам би изоставил себе си, ако беше на нейно място. Понякога се държеше по определен, гаден начин, без самия той да разбира защо. Беше сякаш в мозъкът му имаше прекъсвач, който го караше просто да изключва. И да поема контрол някой друг, някой непознат. 

    Такива неща си мислеше Борис докато лежеше на брега, вперил поглед в небето, а ушите му звънтяха дотолкова, че не можеше да чуе как двама човека викат името му. Единият беше най-добрият му приятел и човека, с когото беше израстнал. Другият беше момичето, което щеше да изиграе най-голямата роля в живота му и чието сърце щеше да разбие. Но той още дори не подозира за това. 

    - Борисе? Борисе!
    - Той да не е… да не е…
    - Не е умрял, за бога! Виж го че си мърда очите. Как се направи така на мармалад бе? 
    - Тервеле, какво ще правим, дали да не кажем на…
    - Не… - успя да изграчи Борис, чувстваше устата си странно пресъхнала. - Не…


    Всичко друго, само не и това. Не можеше да рискува. А и те бяха двама млади, надарени магьосници. Все щяха да измислят нещо. 

    Ела Благоева харесва този пост.

    Ясна Соколова
    Ясна Соколова
    Възрастен герой
    Възрастен герой


    Галеони : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Coin10 39
    Ниво : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Untitl42
    Статистики :
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Streng10 Сила: 28
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Shield10 Издръжливост: 24
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Brain10 Интелигентност: 28
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Runnin10 Ловкост: 28
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Magic-10 Магия: 40
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Clover10 Късмет: 44

    Бобчета : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна PearРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна MangoРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна ChiliРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна SausageРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна WatermelonРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна SapphireРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна EmeraldРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Birthday1

    Re: РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна

    Писане by Ясна Соколова Пет Мар 24, 2023 12:52 pm


    Млади? Да. Надарени? Следващите минути щяха да разкрият отговора на този въпрос. 
     
    Тервел се опита да изправи Борис и да го измъкне от водата, без да намокри скъпоценната си мантия. Ясна се присъедини към усилията на петокурника и въпреки мрънкането на Захариев да го оставят сам да се изправи, двамата успяха да го дръпнат малко по-навътре на брега, така че обувките им да не подгизнат съвсем. 
     
    - Успокой се. Никой няма да вика учители. - пръстите на Ясна леко трепкаха. Връщането обратно при къдрокоското се беше оказало по-трудно, отколкото си мислеше, че ще бъде. Тялото ѝ продължаваше да крещи да намери място и някъде да си полегне. Дори малките камъчета по брега на езеро ѝ се струваха удобни и подходящи, да си поседне и да забрави за този ден.
     - Сега, някой бързо да ми обясни какво се е случило и защо Борис изглежда като зомби, а ти си като пребито куче. - Тервел отправи продължителен поглед към присъстващите. Изглежда, никой от тях не беше ентусиазиран да обясни. 
     - Отидохме до Призрачния лес да полетим. Обаче попаднахме на един огромен паяк... – петокурничката най-накрая проговори.
    - Ти попадна! -  рече Захариев и отново се хвана за крака. Мускулите му ту се свиваха в конвулсии, ту се отпускаха.  
    - Добре. Аз съм виновна... -  девойката сведе поглед, но задържа главата си изправена.
    - Няма значение, кой е виновен. Искам простите факти. - Тервел губеше търпение и не можеше да слуша разправиите на двамата приключенци.
     
    - Паднах от метлата, после не знам какво стана. Когато отворих очи, Борис стоеше пред мен и се беше изправил срещу някакъв огромен паяк, който се готвеше всеки момент да ни нападне. - след което за миг Ясна си пое въздух и продължи. - На кратко, измъкнахме му се и излетяхе с метлата на Борис, защото моята се беше счупила при падането. Когато кацнахме тук, видяхме, че паякът беше раздрал крака му... и останалото го знаеш...
     
    - Добре... Нека да помисля... - Тервел сбърчи чело и се огледа. - В тази гора живеят паяци от един много специален вид... - Борис и Ясна погледнаха с недоумение Тервел. - Нека само да си спомня какво каза професор Пенева... 
     
    - Ма, разбира се... как не се сетих. - Ясна се плесна по челото и трескаво се заоглежда. 
    - Какво?! – Ако не беше под въздействието на отровата, Борис сам щеше да се сети, за растението, което трябваше да потърсят веднага, щом кацнаха на полянката.  
    - Тук някъде трябва да има едно растение, което можем да използваме, за да спрем разпространението на отровата. Вирее близо до вода. - рече петокурникът от дом Лъч и тръгна след Ясна. 
    - След това не трябва да забравяме заклинанието, с което да пречистим кръвта... - тихо каза Ясна, тъй като русокоското вече стоеше до нея. - Правил ли си го някога? - с нескрито притеснение Соколова погледна към Тервел. 

    Пейо Желев and Ела Благоева харесват този пост.

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Coin10 9
    Ниво : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Untitl40
    Статистики :
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Streng10 Сила: 18
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Shield10 Издръжливост: 10
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Brain10 Интелигентност: 22
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Runnin10 Ловкост: 14
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Magic-10 Магия: 8
    РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна PearРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна MangoРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна SapphireРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна SausageРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна WatermelonРП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна Emerald

    Re: РП - Косвени щети - Борис, Тервел и Ясна

    Писане by Тервел Шаханов Съб Мар 25, 2023 5:22 pm


    Когато видя Борис в тинята, Тервел изпита страх, какъвто отдавна не бе изпитвал. Беше очаквал, че положението ще е зле, но не чак толкова зле. Шестокурсникът лежеше наполовина във водата, с пребледняло лице и огромна рана на бедрото, от която се стичаше кръв, примесена с ужасяваща зелена слуз. Все още говореше, но дори само по гласа му можеше да се разбере, че изпитва болка и всеки момент може да изпадне в безсъзнание. Ако беше ухапан от паяк, както казваше Ясна, най-вероятно ставаше дума за отрова. Колко ли време щеше да отнеме тя да се разпространи по тялото му? При всички положения Борис имаше нужда от спешна помощ. Помощ, която двама петокурсници едва ли можеха да окажат. Училището се намираше поне на тридесет минути път с метла или цял час, ако тръгнеха пеша. Нямаше как да го качат безопасно на метлата, нито можеха да тръгнат да го носят пеша. Освен това, ако персоналът на училището разбереше, че са Призрачния лес, определено и тримата щяха да бъдат наказани, а Борис дори имаше опасност да бъде отстранен от отбора по куидич… Чакай, животът му ли беше по-важен или куидичът?!
    Всички тези мисли преминаха през главата на Тервел като подплашено стадо диви животни. Отне му половин минута да анализира всичко, но накрая стигна до категоричен извод. Трябваше да действат сами и да направят всичко по силите си, за да спасят Борис.
    Петокурсникът впрегна всичките си мозъчни клетки и ги насочи към думата „паяк“. Опита се да си спомни всичко, което някога беше чувал или чел на тази тема. Със сигурност бяха говорили за акромантули по Грижа за магическите създания. Да, точно така! В началото на годината и проф. Пенева им беше казала, че в България не се срещат акромантули, но пък се среща един друг вид паяци, близки родственици на акромантулите. „Има ги и в Призрачния лес, да знаете“, бе ги предупредила жената, сочейки с пръст към гората. Тервел с ужас си спомни също как Пенева им беше обяснила, че в някои отношения отровата на тези балкански паяци била дори по-силна от на акромантулите. Единственият начин да се забави разпространението на отровата им било някакво растение, растящо в близост до водоеми. За това растение обаче Тервел нищо не си спомняше, тъй като точно в тази част от часа беше започнал да прави проект в тетрадката си за костюм, който да си облече на Коледното парти. Но пък помнеше много ясно заклинанието за пречистване на кръвта, защото Пенева беше забелязала творческата му дейност и го бе накарала да покаже движението с пръчката пред целия клас.
    - Заклинанието го мога. Моля те, кажи ми, че помниш как изглежда това растение – Тервел се обърна към Ясна и срещна притеснения й поглед. Тя се замисли, сетне възкликна щастливо:
    - Да! Синьо цвете, жълти тръни, силен аромат.
    - Поне ще ми мирише на хубаво, когато умирам – намеси се Борис с изтънял глас. Устните му изглеждаха сухи като пергаментов лист. Стискаше с две ръце бедрото си, от което се стичаше тънка струйка аленочервена кръв.
    - Млък, да не съм чул повече думичка от теб – нареди Тервел. Във всяка друга ситуация не би пропуснал да си послужи със сарказъм или ирония, но не и сега.
    Въздухът беше тежък. През клоните на високите дървета се виждаше, че слънцето се е изкачило на най-високата си точка на хоризонта. Вероятно оставаше не повече от час до залеза.
    - Ъм, сега обаче като се замисля, проф. Пенева спомена, че това растение расте само край течаща вода. Май каза нещо за извора Багра, където се събираме в началото на учебната година.
    Лицето на Тервел помръкна. Ново двайсет. Изворът Багра не беше далеч, но и не беше толкова близо, че просто да отскочат за минутка-две.
    - Добре. Ти оставаш тук, аз отивам за цветето – каза петокурсника с твърд глас.
    - И аз мога да отида… - започна Ясна. Изглеждаше толкова изтерзана, че Тервел веднага я прекъсна:
    - Няма смисъл да спорим. Паднала си от метла, изморена си. Отивам да търся цветето, вие стойте тук. Изворът не е далеч, сигурно ще се върна за 10 минути. Нямаме друг избор.
    Ако можеше да се погледне отстрани, Тервел най-вероятно нямаше да се познае. Изглеждаше толкова сериозен и непоколебим, все едно не беше само на шестнадесет години, а вече възрастен. С едно бързо движение той свали любимата си пурпурна мантия, която си беше поръчал от Париж и която пазеше като очите си, и я уви около раната на Борис. Стегна здраво, при което шестокурсникът изръмжа като див звяр. След това Тервел яхна метлата и се изстреля с всички сили към гората.

    Ясна Соколова and Ела Благоева харесват този пост.


      В момента е: Сря Май 22, 2024 5:02 pm

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!