Преподавател по Вълшебство и ръководител на дом „Северен вятър”
Клик, за да прочетете описанието на героя
Калоян е висок, слаб и гладко избръснат мъж, с прошарена на места кестенява коса и живописни сини очи, гледащи през тънките стъкла на очилата му. По челото му личат следи от бръчки, които издават, че отдавна не е първа младост. Облича се по мъгълски, в клас винаги носи риза, сако и усмивка. Малко хора са го виждали наистина сериозен, още по-малко тъжен. Постоянно се движи, докато говори, а понякога дори си подсвирва. Много обича да обикаля училището и да си говори с портретите на различни умрели магьосници, като любимата му шега е да ги моли за автограф. В часовете разказва вицове и истории, поради което трудно стига до същинското преподаване. Иначе е добряк и не изисква много от учениците, което ги кара да го харесват.
Преподавател по Пророкуване и ръководител на дом „Лъч”
Клик, за да прочетете описанието на героя
Алтамира е чернокожа испанка, доста висока и жилеста. Черната й коса е като на момче, има малки очи, но огромни устни, а на ушите й висят също толкова огромни обеци. Като млада (сега е на 50) идва в България да „популяризира“ пророкуването, като ходи по разни фестивали и предсказва бъдещето на хората. После кандидатства в „Мунгав“ и се жени за домакина на замъка – Рачо Рачев, който като характер е коренно различен от нея, но явно противоположностите се привличат. Алтамира преподава в училището вече 20 години. Когато говори, понякога бърка думите на български, но иначе разбира всичко. Облича се изключително екстравагантно: с ярки дрехи, шалове, гривни и каквото още се сетите. Често си служи с гръмки фрази и не търпи някой да се държи неуважително към пророкуването или към нея. Много обича да пътува, особено в екзотични страни, като има мания да колекционира различни „сувенири“.
Преподавател по Билкология и ръководител на дом „Южен вятър”
Клик, за да прочетете описанието на героя
Небесна е изключителна красива, със златисто руса коса и небесносини очи. Въпреки че вече е над 40 години, няма нито една бръчка и кожата и е свежа като на 20-годишно девойче. Лицето й винаги изглежда сериозно, дори малко тъжно. Може да бъде видяна да се усмихва само в часовете по Билкология, когато се занимава с някое особено интересно растение и не подозира, че я наблюдават. Въпреки това учениците много я харесват. Тя винаги се интересува от мнението и проблемите им, с което ги предразполага да й споделят всякакви неща, включително любовните си драми. Небесна не говори много за себе си, поради което учениците и преподавателите не знаят много за миналото й
Преподавател по Трансфигурация
Клик, за да прочетете описанието на героя
Пейо Желев в видимо млад, около 30-годишен, сериозен, много блед, с изпито лице, черни очи и черна коса. Учениците винаги се чувстват малко притеснени, когато по време на първия урок Желев им сподели, че е вампир. Той разкрива само, че е превърнат преди 50 г., но не и как точно е станало това. Уверява учениците, че се храни само с животинска кръв и пие отвара, която не му позволява дори да пожелава човешка кръв. В българските земи обаче все още съществува голямо недоверие към вампирската общност и учениците гледат да не се приближават много до него. Желев не се обижда, тъй като разбира и е свикнал с това отношение. В общуването той е внимателен, като се старае да не влиза в конфликти. Не обича да е център на вниманието.
Преподавател по Грижа за магическите създания
Клик, за да прочетете описанието на героя
Ниска и доста „пухкава“. Като ли че всичко в нея е кръгло, включително лицето, на което непрестанно грее блажена физиономия. Маврудиева е най-любопитната жена, която най-вероятно ще срещнете през живота си. Обожава да клюкарства и да разпитва за личния живот на хората, като често го прави и със самите ученици: отива при тях и започва да им говори: „Имаш ли си мечта?“, „Майка ти какво работи?“, „А баща ти?“ и т.н.). Понякога така се отплесва, че някой ученик бива ритнат или ухапан в часа й, но тя не се вайка много („Случва се. Досега никой не е умрял, нали?“). Няма по-спокоен човек от Маврудиева. Никога няма да ти се скара, да те нахока, че не си си написал домашното. Нейната философия е, че всеки сам е отговорен за съдбата си. На средна възраст е, женена за високопоставен чиновник в Министерството на магията, с две пораснали деца, които са известни аврори.
Преподавател по Аритмантика и Древни руни
Клик, за да прочетете описанието на героя
Галатея е около 40-годишна, висока, стройна и доста слаба. Има къса руса коса и леко извънземно излъчване, може би до голяма степен дължащо се на интересните черти на лицето й, които все пак успяваха да изваят красиво лице. Държи се и се движи с класическата грациозност на възпитаничка на „Бобатон“, но се облича доста семпло и по мъгълски – черен пуловер с висока яка и тесни черни дънки или панталон. Рядко носи робите си или други украшения и аксесоари. Крачунова е много съсредоточена и сериозна, но си личи, че харесва преподаването и контактите с децата. Вечно им поставя предизвикателства и се опитва да ги научи да надскочат себе си.
Преподавател по История на магията
Клик, за да прочетете описанието на героя
Елтимир Ескилов е мъж на около 60 г., оплешивяващ, с голям нос и криви жълти зъби. Облича се с много широки дрехи, в които слабото му кокалесто тяло направо се губи. Винаги е ядосан и мрази учениците. Докато говори, гласът му трепери, като за няколко секунди може да се вдигне или да падне с няколко октави. Държи всички постоянно да го слушат и да са готови да отговорят на въпросите му. Понякога става адски досаден, когато започне да говори на любимата си тема: как българските магьосници имат ключова и недооценена роля в световната история на магията и са недооценени от останалите магьоснически общности. Освен това често залита в разни конспиративни теории и обвинява за всички проблеми Великобританското министерство на магията.
Преподавател по Отвари
Клик, за да прочетете описанието на героя
Капка страда от изключителен педантизъм, граничещ с обсесивно-компулсивно разстройство. Ненавижда каквито и да е наченки за мръсотия и хаос. В часа всичко трябва да е изключително подредено и чисто: съставките се нареждат, обработват се една по една и тогава започва приготвянето на отварата, като всяка стъпка от учебника се следва най-внимателно. Думата „експеримент“ не фигурира в речника на проф. Тричкова. Учебникът („Отварите: вчера, днес и утре" от Симон Жаднев) е най-големият авторитет в живота й и нищо не може да промени това.
Преподавател по Летене и куидичен рефер
Клик, за да прочетете описанието на героя
Стою е младок на около 25 г. Слаб и висок е, с дълга руса коса до рамото и весели сини очи. Говори много бързо, понякога не му се разбира въобще какво казва, като в същото време ръкомаха и хвърля баластра. Може да обсъжда метли в продължение на часове, без от очите му да изчезне онзи типичен за тях блясък. Първоначално учениците се учудват много, когато започва да им заговори на „ти“ и „братленце“, но после свикват и постоянно търсят вниманието му. Всеобщото мнение за Белев е, че е „много готин“ и „пич“. Той изпълнява ролята и на рефер в куидичните мачове на училището.
Преподавател по Защита срещу черните изкуства
Клик, за да прочетете описанието на героя
Зоя е висока, с дълго, сбръчкано лице, кафяви очи, дълги пръсти с маникюр. Обикновено се облича с тъмни дрехи – не е ясно дали съзнателно, за да кореспондира с преподавания от нея предмет. Павлова постоянно повтаря на учениците, че е много по-добре, ако сега се сблъскат в контролирана среда с „тъмната“ страна на живота, а не впоследствие. Затова според нея е оправдано да е рязка, дори груба. Тя е цербер в преподаването и въобще в живота. Всяко незнание или неумение се третира от нея като голямо прегрешение и задължително се афишира пред целия клас. Няма да я видите да успокоява плачещи ученици (най-вероятно тя ги е разплакала) или да говори „индиректно“ за нещо.
Директор на училището
Клик, за да прочетете описанието на героя
Тя е чистокръвна вийла на около 40 г. Висока е, с права бяла коса, стигаща чак до пода (понякога сплетена на две дълги плитки), и загадъчни черни очи, втренчени невиждащо в пространството. Има красиво лице, прав нос, чувствени устни и дълги мигли. Кожата й е бяла като мляко и без нито една бръчка или несъвършенство. Винаги носи със себе си дълъг двуметров жезъл, на който се подпира и с който обича да тропа по пода. Облича се само и единствено с дълги мантии в нюанси на червеното. От всяка нейна крачка се излъчва самоувереност и сила, сякаш е убедена, че и стената ще й стори път. Гласът й е кадифен и властен. Рядко може да бъде видяна по коридорите и дори по време на вечеря в Главната зала, защото пътува извън замъка. До назначаването на Силвана за директор повечето обикновени вещици и магьосници не са чували за нея, но сред вийлите е известна с критиката си към Министерството на магията относно отношението към човекоподобните същества по българските земи. Препоръчана е за поста лично от председателя на Самодивската задруга – Дарина Развигорова, и гласуването й минава без особен дебат, което голяма част от общността на вийлите възприема като... странно.
Главна вийла и заместник-директор на училището
Клик, за да прочетете описанието на героя
Тя е широкоплещеста жена с коса, дълга до кръста. Лицето й е сбръчкано, но чаровно, с една малка бенка над горната устна. Има много зъл нрав, който плаши и най-смелите. Обича да крещи и да гледа деца да плачат. Гласът й е като драскане с нокти по черна дъска. Властва над другите вийли от персонала и над учениците с желязна хватка, като не позволява никоя да й възразява и да показва неуважение към нея. Поставила си е за висша цел да изпълни програмата на Самодивската задруга и е готова да направи всичко.
Домакин на замъка
Клик, за да прочетете описанието на героя
На около 50, нисък, пълничък, с голямо шкембе. Главата му е изцяло плешива и лъскава като яйце. Като човек е слабохарактерен: рядко казва собственото си мнение, бяга на всяка цена от конфликти, съгласява се с всичко, особено ако е казано от жена му Алтамира Фелес. В „Мунгав“ изпълнява длъжността „домакин на замъка“, което означава, че се грижи за реда, снабдяването на замъка, ремонтни дейности и т.н. Вийлите от персонала на замъка обаче не му позволяват да им се меси вътре, поради което на практика отговаря само за двора на училището (някои ученици му викат на шега „домакин на двора“). От време на време може да бъде видян да прелита на своя грифон (никога пеша) на патрул или към Призрачния лес, за да ловува (любимото му занимание – нищо друго не може да събуди интереса му). Длъжен е да следи за ученици, разхождащи се след 19:00 ч., но нерядко си затваря очите, защото го мързи да се занимава. Той е този, който посещава мъгълокръвните ученици преди началото на първи курс, за да ги доведе в училището. Голяма част от тях са привързани към него и го гонят из двора да си говорят с него. Тъй като е добродушен, винаги е готов да размени някоя дума, но разговорите не са особено дълбоки.
Помощник във Фермата за магически създания на замъка
Клик, за да прочетете описанието на героя
Доста мрачен и прегърбен старец, сигурно около 70 годишен. Всички го знаят като Дядо Ставри. На практика се грижи сам за цялата ферма – огромно начинание, което изглежда непосилно за човек на тази възраст. Той се движи много бавно и непрекъснато си мрънка под носа, че му е писнало от ученици да му развалят мира и реда във фермата и че не може сам да се грижи за всичко. Когато го заговорят, той им отговаря с по една дума, след което мрачно се връща към работата си. Ако някой обаче му предложи помощ, дядо Ставри подхожда към нещата малко по-различно. Не се усмихва, не му благодари, но му кимва и може да каже три-четири изречения за животните.
Библиотекар
Клик, за да прочетете описанието на героя
Тя е много ниска жена, с къса до раменете коса, злобни ястребови очи и чип нос. Облича се като стара мома, каквато всъщност е. В библиотеката носи розови пантофи, защото „би било лудост да тръгне с токчета и да вдига шум, все пак това е библиотека“. Паунова с абсолютно отдадена на професията си. Гордее се, че е завършила международен институт за магически библиотекари и постоянно повтаря, че „Мунгав“ не я заслужава. Като главен библиотекар следи стриктно в залите да се пази пълна тишина. Практиката й е да отправи едно предупреждение, а при второ провинение направо да прилага заклинание за зашиване на уста. Ако ученик си позволи да не върне книга в библиотеката в определения срок, Паунова го открива, където и да е, и му дърпа такова конско, че е трудно да не се разплаче. Най-лошото, което може да направи даден ученик обаче, е да бъде заварен от Паунова в Забранената секция на библиотеката без разрешение.
Главен лечител в Болничното отделение на замъка
Клик, за да прочетете описанието на героя
Баба Цвета, както я наричат всички, е старица на преклонна възраст, която по принцип си разбира от работата като лечител в Болничното отделение, но е доста бавна. Тя никога не се паникьосва, винаги гледа с усмихнато и дори тъповато лице, а това предизвиква у болните ужас от предстоящите интервенции. Не помага и фактът, че е първа приятелка с преподавателката по Пророкуване в училището и любимата й тема за разговор са кристални кълба, поличби и окултни неща. Жената има бели коси, най-често покрити със забрадка, очите й са сиви, а на телосложение е като торба с кости.
Помощник-лечител в Болничното отделение на замъка
Клик, за да прочетете описанието на героя
Ирина е чистокръвна вийла. Научена да се гордее с красотата си, тя се придвижва с царственост навсякъде. Винаги е изправена и добре облечена. Излъчва сила, увереност, но и спокойствие. Горната част на дългата й коса е права и бяла като сняг, а в краищата й се появява типичният златист оттенък, където се завихрят и леки къдрици. Очите й са пъстри и пленителни. Винаги се усмихва и по краищата на очите й се забелязват леки бръчки в резултат на това. Гласът й е мек и напевен. Изключително умна и начетена жена е, което веднага може да се забележи и при първия разговор с нея. Възхищава се на изобретателността на мъгълите и начините им да се изцеряват без магични способности. Първа помощница е (всъщност върши почти всичко) на Баба Цвета в Болничното отделение.