Стоил Керемидов

Няма нищо по-хубаво от парите, не, зачеркни тази дума и я замени с друга. Все пак скъпото френско образования трябва да те направи по-циничен. Няма нищо по-хубаво от властта. Бавна, трепкаща, на върха на езика ти, с подвкус на пари, на жени, на хубави цигари и на добро уиски. Защото ракията беше питието на простолюдието, а бърбъна беше за пикльовци. Отлежало и старо, не закупено, не дори подарено, защото това значеше, че има някакви досадна сантименталност, някаква тегава признателност, потърпевшо усещане за благодарност, опазил Господ да отиде към приятелство. Не, всичко трябваше да бъде взето. Само тогава имаше стойност, само тогава си заслужаваше. Иначе беше скучно, иначе беше лесно. А Стоил отдавна се беше научил, че лесно е твърде близо до ненужно и на удобно пресека от скучно. Ако е лесно, то всички го правеха. Всички бяха тарикатлии, всички живееха с мисълта, че ще им се размине. Като семейството му. Няма нищо по-дразнещо в един свят от едно семейство правещо всичко, за да ти е удобно. Семейството беше заразата, беше тумора, който те кара да стоиш удобно на едно място, кара те да вярваш в спокойствието и в застоя. Ето например неговото семейство вярваше в това, глезенчета на съдбата, богати, фрашкани с пари, със земи, със синя кръв, предаваща се от генерация на генерация, поднесено със златна лъжица. Стоил не можеше да реши кога беше намразил всичко това. Това чревоугодничество и тази златна лъжица. На 18 се беше записал в армията, и не в малоумната българска армия, ами беше минал океана и право в сражението. Когато се върна в България след това, не искаше да говори по този въпрос. Не искаше и да го коментира. Вече не се интересуваше от мненията на другите, или по-скоро ги смяташе за скучни и неугледни в сравнение с неговото мнение. А неговото мнение беше най-доброто, взимаше и най-добрите решения. Затова, когато изкупи акциите на семейната банка и после изнесе по-големия си брат, тогавашния директор с вот пред другите заседатели. Още помнеше погледа му. Нищо не беше по-хубаво от взетото.

Стоил е около 40, никога не казва точната си възраст, няма нужда да я знаете. Не е публична личност и се облича в тъмни дрехи. Харесва скъпите предмети - коли, алкохол, цигари. Учител е във Франция както всички Керемидови, но не се знае дали е завършил университет. Притежава ферма за хипогрифи и отглежда със състезателна цел. Освен банката иззета от семейната му рода, Стоил не посещава и не взима участие в семейните дела на фамилията си. Така и не се жени. Понастоящом не е най-богатия магически човек в България, защото семейното богатство на Керемидови, на брат му, се възлага на повече пари. Бъдещето му планове са в неизвестност.

*пръчката му е 36 сантиметра, бодлива зеленика, косъм от тестрол, податлива.