★ Болничното отделение

Добре е човек никога да не попада в болничното отделение. Разбира се, това важи за всички болнични отделения, но с особена сила за „Мунгав“. Още от пръв поглед си личи, че училището не е инвестирало в болничното отделение през последните години. Леглата изглеждат овехтели, даже пред разпад, стените са мръсни и плесенясали. Винаги се носи някаква миризма, която е смесица между бренди и захарен памук. Но пък прозорците са доста големи и влиза доста светлина, което прави помещението поне малко по-приветливо (освен лятото, когато се печеш на адската жега, сякаш не ти стигат другите болежки, за които си там).

Главната лечителка в Болничното отделение е Баба Цвета – старица на преклонна възраст, която по принцип си разбира от работата, но е доста бавна. Тя никога не се паникьосва, винаги гледа с усмихнато и дори тъповато лице, а това предизвиква у болните ужас от предстоящите интервенции. Не помага и фактът, че е първа приятелка с преподавателката по Пророкуване в училището и любимата й тема за разговор са кристални кълба, поличби и окултни неща. Жената има бели коси, най-често покрити със забрадка, очите й са сиви, а на телосложение е като торба с кости.

За щастие, отскоро в Болничното отделение работи и Ирина Борякова, която помага на Баба Цвета, а понякога я замества и изцяло. Ирина е чистокръвна вийла. Научена да се гордее с красотата си, тя се придвижва гордо навсякъде. Винаги изправена и добре облечена. Излъчва сила, увереност, но и спокойствие. Горната част на дългата й коса е права и бяла като сняг, а в краищата й се появява типичният златист оттенък, където се завихрят и леки къдрици. Очите й са пъстри и пленителни. Гласът й е мек и напевен. Изключително умна и начетена жена е, което веднага може да се забележи и при първия разговор с нея.