Индекс
50
Сила: 4
Издръжливост: 2
Интелигентност: 2
Ловкост: 4
Магия: 2
Късмет: 4
by Никога нямаше да забрави последните думи на баща си. Да, той и само той. Защото той беше до него, когато имаше имаше най-много нужда от някого. Винаги беше той и никога Стоил. Тежката буря навън заглушаваше ридаенето му, докато прегръщаше вече безжизненото тяло, а цялото му същество не можеше да повярва - или по-скоро не искаше.
Не знаеше кое е по-шокиращо в тази ситуация, кончината или думите преди нея.
—
Години по-късно, изхвърлен от мястото, което му принадлежеше по право. Причината не беше, че бе станал немърлив, което отчасти си беше вярно. Това, което му заби нож в гърба не бе Стоил, а неописуемата му вяра в него. Това, че нито за момент не си позволи да се усъмни в намеренията на брат си.
За него фамилията е на първо място. Като най-големия син в семейството, винаги се опитваше да предпази всички и да се погрижи за всички. Дори това да е на цената на неговото психическо или физическо здраве. Затова от деца следеше малкото си братче изкъсо. Затова проблемите му понякога се разрешаваха от само себе си. Затова в Бобатон му сваляха шапка, където и да го видят. Затова когато замина да се бие в гърдите, да се прави на мъж и да воюва през океана имаше хора, които следяха всяка негова стъпка от сенките и покровителстваха над него. Цял живот цапаше ръцете си с кръв за да може да дойде този ден, в който последните слова, които се опитваше да избие от главата си всеки Божи ден, да започнат бавно, но сигурно, да се превръщат в реалност.
—
Като всеки един Керемидов - учил и завършил Бобатон с отличие. Прочел е всяка една страничка от всеки един документ обвързващ банката с каквото и да е. Нямаше жив човек, който да познава тази институция по-добре от него.
Пълен с пороци и избухлив нрав, това му помогна да стане човекът, който е днес. И не съжаляваше нито за момент за делата си. Въпреки възрастта си, опитваше се да се поддържа във форма. Трябваше да противопоставя тежестта на ежедневието си с нещо, затова спортуваше редовно. Никога не е бил толкова умел с пръчката в сравнение с брат си, колкото с юмруците и острия като бръснач ум. Знаеше, че всичко и всички, рано или късно, ще зависят от него.
Висок и сравнително слаб за ръста си, но с внушаваща осанка. Единствения човек, когото не можеше да респектира бе този, за когото даваше и живота си.
—
След преврата и предателството извършено по негов адрес изчезва безследно. Трябваше му време да преосмисли живота си. Трябваше му време да вземе правилните решения, а не да действа прибързано и после да съжалява. Трябваше да даде на Стоил урок, който никога няма да забрави.
Носят се слухове, че преди месец е бил забелязан в местността Узана.
Ако случайно имате уредена среща с него, винаги ще го заварите облечен перфектно. Стандартът винаги спазен до последната запетая. Гладко избръснат с добре оформен мустак, ходи изправен като изпънат конец, какъвто не можете да забележите да стърчи от дрехите му. Ако стойката му се измени, леко се наведе и разтвори рамене - бягайте.
В негово присъствие трябва да има уиски и тютюн, иначе вероятно е нямал намерение срещата да продължава дълго по едни или други причини. Каквато и да е тя, хоризонтът е пълен с облаци, нищо хубаво не предстои.
Нито за него.
Нито за Стоил.
“Ах, братко… защо трябваше да го правиш…”
Не знаеше кое е по-шокиращо в тази ситуация, кончината или думите преди нея.
—
Години по-късно, изхвърлен от мястото, което му принадлежеше по право. Причината не беше, че бе станал немърлив, което отчасти си беше вярно. Това, което му заби нож в гърба не бе Стоил, а неописуемата му вяра в него. Това, че нито за момент не си позволи да се усъмни в намеренията на брат си.
За него фамилията е на първо място. Като най-големия син в семейството, винаги се опитваше да предпази всички и да се погрижи за всички. Дори това да е на цената на неговото психическо или физическо здраве. Затова от деца следеше малкото си братче изкъсо. Затова проблемите му понякога се разрешаваха от само себе си. Затова в Бобатон му сваляха шапка, където и да го видят. Затова когато замина да се бие в гърдите, да се прави на мъж и да воюва през океана имаше хора, които следяха всяка негова стъпка от сенките и покровителстваха над него. Цял живот цапаше ръцете си с кръв за да може да дойде този ден, в който последните слова, които се опитваше да избие от главата си всеки Божи ден, да започнат бавно, но сигурно, да се превръщат в реалност.
—
Като всеки един Керемидов - учил и завършил Бобатон с отличие. Прочел е всяка една страничка от всеки един документ обвързващ банката с каквото и да е. Нямаше жив човек, който да познава тази институция по-добре от него.
Пълен с пороци и избухлив нрав, това му помогна да стане човекът, който е днес. И не съжаляваше нито за момент за делата си. Въпреки възрастта си, опитваше се да се поддържа във форма. Трябваше да противопоставя тежестта на ежедневието си с нещо, затова спортуваше редовно. Никога не е бил толкова умел с пръчката в сравнение с брат си, колкото с юмруците и острия като бръснач ум. Знаеше, че всичко и всички, рано или късно, ще зависят от него.
Висок и сравнително слаб за ръста си, но с внушаваща осанка. Единствения човек, когото не можеше да респектира бе този, за когото даваше и живота си.
—
След преврата и предателството извършено по негов адрес изчезва безследно. Трябваше му време да преосмисли живота си. Трябваше му време да вземе правилните решения, а не да действа прибързано и после да съжалява. Трябваше да даде на Стоил урок, който никога няма да забрави.
Носят се слухове, че преди месец е бил забелязан в местността Узана.
Воил Керемидов - законен собственик на Банка Керемидови
Ако случайно имате уредена среща с него, винаги ще го заварите облечен перфектно. Стандартът винаги спазен до последната запетая. Гладко избръснат с добре оформен мустак, ходи изправен като изпънат конец, какъвто не можете да забележите да стърчи от дрехите му. Ако стойката му се измени, леко се наведе и разтвори рамене - бягайте.
В негово присъствие трябва да има уиски и тютюн, иначе вероятно е нямал намерение срещата да продължава дълго по едни или други причини. Каквато и да е тя, хоризонтът е пълен с облаци, нищо хубаво не предстои.
Нито за него.
Нито за Стоил.
“Ах, братко… защо трябваше да го правиш…”
