Самодивското дърво

Самодивското дърво се намира в Родопите, в близост до връх Голям Перелик. То е високо над петстотин метра и се извисява царствено над всичката останала растителност. Разбира се, мъгълите нито могат да го приближат, нито да го видят. Осеяно е с малки и големи дървени структури, които изглеждат вплетени по естествен начин в короната му. Според легендата преди хиляди години първата вийла засадила дървото, а поколенията след това продължили да полагат грижи за него, за да продължи да расте. Вийлите го считат за свещено и вярват, че падането му ще символизира края на вида им.

Днес в Самодивското дърво се намира щабквартирата на Самодивската задруга – организацията, упражняваща неформална власт върху общността на вийлите по българските земи. Тя се състои от шестима членове и председател, наричана Майка. Всички вийли дължат уважение и сътрудничество на Задругата, като е известен изразът „На приятел се отказва, на Задругата – никога“. Задругата си има начин да се справи с непокорни вийли – отнема им магията чрез специален групов ритуал.

На върха на Самодивското дърво се намира Лунната зала, в която (винаги посреднощ) заседава  Самодивската задруга. Тя е кръгла, просторна, с един гигантски отвор на тавана, през който се процежда лунната светлина.

Понастоящем Майка на Задругата е Дарина Развигорова. Тя е на средна възраст и много висока, почти два метра, поради което винаги се извисява над останалите. Краката и ръцете й са дълги и изящни. Лицето й е олицетворение на красотата, както на всяка вийла. Косата й е дълга почти до земята. Тя е добър оратор и притежава много спокойно излъчване, което предразполага хората да й вярват.