Индекс
50
Сила: 4
Издръжливост: 4
Интелигентност: 4
Ловкост: 2
Магия: 4
Късмет: 2
by Алтамира Фелес
Алтамира Фелес беше странна птица, долетяла от някой далечен остров. Обичаше да се завръща по тези земи и да прекарва почивните си дни далеч от света, с Космополитън в ръка. Да, при всеки един удобен момент пророчицата намираше начин да зарови краката си в пясъка и да се гмурне в необятния океан, изследвайки неговите тайни и съкровища. Колкото и странно да беше за някой хора, Алтамира беше изключително добра в гмуркането и можеше да прекара целия ден под вода.
Но нека започнем от начало.
Нямаше много хора останали на този свят, които знаехе за миналото на Алта. То беше забулено сред мъгливи спомени и неясни изображения, като на човек изпил прекалено много шотове текила на някой варел, в средата на нищото.
Затова никой не знаеше откъде беше дошла, къде бе живяла и какво бе правила преди да стане преподавател по Пророкуване в Мунгав. На всички разказваше различно - живяла в Перу в младостта си и разнищтвала мистерията отвъд пространство и време; водела движението Your third eye matters, преди двадесет и пет години в Боливия; борела се срещу режима в Еквадор, който наложил забрана на Виждащите да Виждат; затворила се в пирамидите в Гиза, за да направи директна връзка с живота отвъд галактиката.
Фелес имаше много налудничави истории. Хората често скептични ги отхвърляха. Трудно им беше да ѝ повярват. По-скоро смятаха, че бръмбарите в главата ѝ бяха излезли в стачка. Но Алта знаеше, че хората около нея не са готови за това познание, което пищното й тяло носеше. Не се и опитваше да ги убеди. Тя беше носител на мистерията в този свят и свързваше различните измерения, в които хората съществуваха.
Алтамира трудно оставаше незабелязана и вниманието често беше насочено към нея. Обичаше да определя себе си като пухкава и надарена не само със зрение, но и с пищна външност. Противно на очакванията, едрата ѝ фигура, по никакъв начин не я затрудняваше и тя бе изключително пъргава и подвижна. Движеше се с грация, която малко хора притежаваха и едно беше сигурно, килограмите отгоре ѝ придаваха завършеност на образа, който се опитваше да си изгради в това забравено от Боговете обществото.
С това оправдаваше килограмите, които ѝ бяха в повечко. Не тортичките разбира се, които така обичаше да си похапва. Ако имаше нещо което не можеше да откаже в този живот, това бяха сладостите. Беше решила, че ако ще живее този пуст живот, то ще бъде с парче торта с малини в ръка. Животът беше кратък, за да не му се наслади с пълна сила.
Другото нещо, което обичаше бе да променя външния си вид. Да бъде една ѝ съща, за нея беше мъчение. Всеки ден имаше различна прическа – различен цвят на косата и различна дължина. Носеше много и най-различни накити, като обикновено ги избираше да са големи и лъскави – обеци като мъгълски дискове, няколко верижки с висящи енергийни камъни, цветни и причудливи пръстени по ръцете. Беше като ходеща сергийка на някой панаир, където младите момичета обичаха да се спират и да си купуват бижута. Затова около нея винаги се разнасяше звънливата мелодия на купищата джунджурийки, с които се беше окрасила като коледна елха. Човек лесно можеше да разбере, че Алтамира Фелес е в стаята, заради мистичното дрънченето и звънтене на накитите. Дори докато спеше, не сваляше множеството гривни, които носеше.
Като жена, беше изключително суетна и никога нямаше да се покаже пред някого, без да изглежда перфектно. На устните ѝ винаги имаше червило в ярки цветове, а очите ѝ въпреки че бяха по-мънички, умело изписани, с което ги подчертаваше и създаваше илюзията, че бяха леко извити в крайщата. Едва ли имаше човек, който полагаше толкова много грижи за външния си вид като Алтамира Фелес. Беше перфектционистка и всяка линия, която рисуваше по лицето си, беше нанесена с изключителна прецизност и точност.
Преди повече от двадесет години, Алтамира беше дошла в България. Беше чула за тази непросветена държава и колко малко взрящи хора имаше. Беше приела за личен куест, да популяризира Пророкуването и да просветли колкото се може повече млади хора. Така пътищата се изтъкаха, както само Колето можеше да тъкае и в крайна сметка пророчицата намери своя нов дом в Мунгав като преподавател по Пророкуване.
- 51 годишна, но по душа млада
- Всеки ден с различна визия
- Често се отнася отвъд настоящето
- Добра към учениците, но не търпяща подигравки с Пророкуването
- Шегаджийка
- Обича кафето и добрата компания
- Обожава да танцува
