Индекс
by Име: Пейо Желев
Вампир
Възраст: 83 г. (реално), 33 г. (видимо)
Външен вид: Пейо е красив, но не защото е вампир. Хората не стават по-красиви, когато станат вампири. Красив е, защото има такива гени. Преди всичко трябва да се отбележи лицето му. То е много бледо, гладко, с овални черти и изпъкнали скули. Очите му са ярко сини по начин, който кара хората да си кажат, че за пръв път виждат толкова сини очи. Когато Пейо погледне в теб, сякаш надниква в душата ти. Очите му са сериозни, понякога тъжни, но винаги втренчени. Има дебели чувствени устни, зад които, разбира се, се крият два много остри кучешки зъба. Заради последните избягва да си отваря устата, освен ако няма нещо много важно за казване. Няма да го видите и да се смее с цяло гърло. Висок е около метър и осемдесет, строен, с широки рамене и изтънчена стойка. Ръцете му са бели като сняг, при допир наподобяват кадифе, а пръстите са дълги като на пианист (наистина е пианист). Косата му е черна, сресана с гел назад, така че нито едно косъмче да не стърчи. От Пейо се излъчват сила и харизма, които той всячески се опитва да потисне и да прикрие, скръствайки ръце пред себе си и обличайки се с най-обикновените и безцветни дрехи, но без особен успех.
Както всички вампири, Пейо може да се превръща в прилеп по своя воля, което той прави доста често, особено когато има нужда да избяга и да си почине от всичко.
Характер: По характер е много затворен. Предпочита да е сам в стаята си и да чете книги или да рисува. Избягва всякакви социални събирания, освен когато наистина се налага. Не обича дългите разговори. Чувства се некомфортно, когато е заобиколен от хора. Причината за всичко това не е жажда за кръв. Всъщност от поне двадесет години, откакто преподава в „Мунгав“, Пейо не е пожелавал човешка кръв. Той приема специална отвара, която потиска естествения му инстинкт и му позволява да оцелява на животинска кръв. Въпреки това все още се смята за опасен и страни максимално от хората, за да намали риска. Единственото време, през което се отпуска до някаква степен, са часовете по Трансфигурация. Най-голямата цел на „живота“ му е да предаде своите знания и умения на учениците. В часовете е много внимателен, никога не проявява строгост и е склонен да повтори едно нещо десет пъти, докато бъде разбрано правилно. Макар че учениците никога не забравят, че учителят им е вампир, те го уважават и с удоволствие посещават уроците по Трансфигурация.
Като личност Пейо изглежда много уравновесен, макар и вътрешно да е раздиран от непрестанни терзания за себе си и мястото си в света. Не се ядосва, не спори, не си служи със сарказъм. Хората обикновено го имат за много мъдър и постоянно търсят помощта му, която той дава с типичното за него притеснение. Никога не лъже. Намира начин да каже това, което трябва, възможно най-възпитано и деликатно, но го казва. Изпитва копнеж по миналото, особено времето преди да стане вампир. Тогава, без да иска, вмъква в разговора някоя по-дълга история от преди 50 години и изглежда почти развълнуван.
Пейо много обича животните и магическите създания и се мрази за това, че трябва да пие кръвта им, за да оцелява. Има домашен любимец круп - куче, наподобяващо Джак Ръсел териер, но с раздвоена като вилица опашка. Женско е, казва се Тей и често може да бъде видяно с Пейо на разходка в двора на училището, предимно късно вечер. Това са едни от най-малкото случаи, когато Пейо въобще излиза навън.
История: Роден е през 1943 г. в много богато чистокръвно магьосническо семейство. Израснал е в охолство, но никога не е бил разглезен. Може би това се дължи на факта, че майка му Рая произхожда от по-бедно семейство и винаги се е стремяла да го възпита в скромност и доброта. Баща му Малин Желев обаче е много строг човек, който винаги го е респектирал. През 50-те години старият Желев се издига до поста ръководител на отдел „Контрол на магическите същества и зверове“ в Министерството на магията. Той ненавижда от дъното на душата си т.н. „различни“ общности, с които магьосниците трябва да съжителстват: вампири, върколаци, таласъми и т.н. Основен акцент в дейността му след това е „справянето с вампирския проблем на Балканския полуостров“. По инициатива на Малин Желев са приети редица закони, които ограничават общността на вампирите – регистър на вампирите, отделени утвърдени от Министерството територии за заселване, отговорници, които да „следят“ дейността на всеки вампир и др. Разбираемо е, че това доста ядосва общността на вампирите. Тя си поставя за цел да отмъсти на стария Желев, като невинна жертва се оказва синът му – Пейо. Какво по-кармично от това детето на най-големия борец срещу вампирите да стане вампир? Старият Желев е съкрушен, но дори не прави опит да приеме сина си в новата му немъртва същност. По това време Пейо е на 16 г., отписан е от „Мунгав“ и е пратен за неопределен период от време във „вампирски лагер“ край Ловеч. Там изживява едни от най-ужасните седем години от „живота“ си. Наложено му е да стои по цял ден в стаята си и да работи през нощта, произвеждайки хартия за националния вестник „Български змей“.
На седмата година лагерът е закрит от новия министър на магията Филчев, който си поставя за цел да спре кампанията срещу „различните“ общности. Така Пейо се оказва на свобода, но не му е позволено да се върне у дома. Един негов приятел от лагера му предлага да заминат за Румъния, където по това време е основана академия за вампири, която да им помогне да придобият квалификация с оглед адаптирането им в магьосническата общност. Там Пейо специализира в трансфигурация в продължение на пет години.
Следващите тридесет години Пейо прекарва в скитане из Европа, скрит в сенките. Това е много тежък период от живота му, когато се колебае дали да не прекрати съществуването си, тъй като смята, че няма какво да даде на света в тази си форма. Един ден среща тогавашния директор на „Мунгав“ Сава Развигоров, който след много дълга дискусия успява да го убеди да дойде да преподава в „Мунгав“.
В „Мунгав“ Пейо за пръв път започва да изпитва някакво щастие след трансформацията си във вампир. Преподаването му дава смисъл и той е решен да даде всичко от себе си. Няколко пъти по време на кариерата си Пейо е на косъм да напусне „Мунгав“, тъй като родителите постоянно подават жалби и протестират срещу това, че децата им се обучават от вампир. Някак си обаче ръководството на училището винаги успява да го задържи, а и той самият наистина не иска да си тръгва.
