Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
3 posters

    Общата стая на дом „Южен вятър“

    The author of this message was banned from the forum - See the message
    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Общата стая на дом „Южен вятър“ Coin10 230
    Ниво : Общата стая на дом „Южен вятър“ 1311
    Статистики :
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Streng10 Сила: 74
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Shield10 Издръжливост: 86
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Brain10 Интелигентност: 90
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Runnin10 Ловкост: 90
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Magic-10 Магия: 104
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Общата стая на дом „Южен вятър“ ChocolateОбщата стая на дом „Южен вятър“ SausageОбщата стая на дом „Южен вятър“ BananaОбщата стая на дом „Южен вятър“ DiamondОбщата стая на дом „Южен вятър“ EmeraldОбщата стая на дом „Южен вятър“ AppleОбщата стая на дом „Южен вятър“ MangoОбщата стая на дом „Южен вятър“ RubyОбщата стая на дом „Южен вятър“ BlueberryОбщата стая на дом „Южен вятър“ PearОбщата стая на дом „Южен вятър“ TomatoОбщата стая на дом „Южен вятър“ ChiliОбщата стая на дом „Южен вятър“ SapphireОбщата стая на дом „Южен вятър“ BaconОбщата стая на дом „Южен вятър“ Cinnamon

    Re: Общата стая на дом „Южен вятър“

    Писане by Ина Янакиева Вто Юли 18, 2023 12:23 am


    Общата стая беше по-шумна от обикновено. И с право,всички бяха шокирани от случилото се по-рано вечерта. Ина се опитваше да прехвърли в главата си някакви исторически дати и факти,но това не й беше сред любимите неща и накрая заряза идеята. Щеше да вземе някоя книга от библиотеката и да подочуе от тук и там какво мислят хората за новият режим. Но факта,че празненство нямаше,а всички бяха избутани по леглата където щяла да получат и храна,като в затвор,хич не й допадаше.Даже и в някои затвори имаше повече свобода от това.
    Остави чантата си настрана и се протегна,а от качулката й се изнизна малката летяща катерица,която се уви около врата й.
    - Всичко е наред,Чу. - прошепна тя и го погали по мястото межуд очите и се огледа. Забеляза Мая,която не изглеждаше особено щастлива. Но животинчето,което бе в нейната компани бе в отчайващо състояние. Ина се намръщи леко и се приближи. - Хей...как си?Какво се е случило?
    Въпроса бе колкото за малкото момиче и нейното буреносно настроение,толкова и за гарвана покрит с кръв. Ина обичаше животни,но не смееше да ги пипа без да ги познава,колкото и да й се искаше,все пак не знаеше характера им.
    - Как прекара лятото? - настани се на фотьойла до нея и повдигна леко крака,като се настани малко по-удобно и дори си позволи да мръдне няколко кичура от тъжното лице на Мая. - Една усмивка би ти отивала много повече.
    Но това ,което долавяше от третокурсничката нямаше как да се дължи само на случилото се тази вечер,имаше и още нещо. Дали пък не беше нещо с Филип или онзи Илиян за когото бе научила от Мая и нейните другари. Може би просто бе лош ден.
    Ина придърпа чантата си извади от там едно малко шоколадче и го подаде на Мая с намигване.
    The author of this message was banned from the forum - See the message
    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Общата стая на дом „Южен вятър“ Coin10 230
    Ниво : Общата стая на дом „Южен вятър“ 1311
    Статистики :
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Streng10 Сила: 74
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Shield10 Издръжливост: 86
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Brain10 Интелигентност: 90
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Runnin10 Ловкост: 90
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Magic-10 Магия: 104
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Общата стая на дом „Южен вятър“ ChocolateОбщата стая на дом „Южен вятър“ SausageОбщата стая на дом „Южен вятър“ BananaОбщата стая на дом „Южен вятър“ DiamondОбщата стая на дом „Южен вятър“ EmeraldОбщата стая на дом „Южен вятър“ AppleОбщата стая на дом „Южен вятър“ MangoОбщата стая на дом „Южен вятър“ RubyОбщата стая на дом „Южен вятър“ BlueberryОбщата стая на дом „Южен вятър“ PearОбщата стая на дом „Южен вятър“ TomatoОбщата стая на дом „Южен вятър“ ChiliОбщата стая на дом „Южен вятър“ SapphireОбщата стая на дом „Южен вятър“ BaconОбщата стая на дом „Южен вятър“ Cinnamon

    Re: Общата стая на дом „Южен вятър“

    Писане by Ина Янакиева Вто Юли 18, 2023 3:17 am


    Ина слушаше внимателно,може и да не беше сред най-бъбривите,освен ако не се притеснеше,но пък за слушател я биваше. Искаше й се да потупа Мая по главата, защото й напомняше на онези сладки кученца тип булонка по някаква причина. Разбира се,не изрече това на глас,не искаше момичето да го приеме за обида макар и Ина да не го мислеше в негативна посока. Просто тя изглеждаше..тъжна. Това бе най-точната дума,която можеше да опише ситуацията. Дори и почти заплака...това направи и Ина емоционална.
    - Така,така..успокой се,де! Това не е краят на света. Вииж...с тази нова армия в училището,може и да е...,но всичко останало - то е преходно. Кое е това луничаво момче,не се сещам? - то тя сякаш познавече хората наоколо,първата си година прекара с нос забит в книгите,а втората...ми горе долу по същия начин. - Нека да поговорим и за нещо по-приятно. Нещо ново около теб и Филип от последната ни среща насам?
    Вярно,че предната им среща не бе никак дълга,само няколко разменени думи,но пък Мая изглеждаше сякаш има нужда от приятел сега. А и Ина си бе позволила да й даде любовен съвет...като човек с цяла една страстна целувка зад гърба си,по време на която стоеше като паметник..
    - А и..вие тримата замисляли ли сте се просто да игнорирате Илиян? Просто...питам. Понякога да игнорираш някого е най-доброто решение. - повдигна рамене,а стомахът й издаде недоволен звук,беше гладна. Искаше й се сега да има празненство,с хубава храна и музика. Дали изобщо щяха да им сервират нещо нормално или щеше да е тип затворническа храна...
    Летящата й катерица се завря в отворената й чанта като много добре знаеше,че там има храна за него. Ина поклати глава. - Ще ми позволиш ли да погледна гарвана ти..мисля,че знам нещо,което може би ще помогне.

    +1 сила

    Вихрен Вокил харесва този пост.

    The author of this message was banned from the forum - See the message
    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Общата стая на дом „Южен вятър“ Coin10 230
    Ниво : Общата стая на дом „Южен вятър“ 1311
    Статистики :
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Streng10 Сила: 74
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Shield10 Издръжливост: 86
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Brain10 Интелигентност: 90
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Runnin10 Ловкост: 90
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Magic-10 Магия: 104
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Общата стая на дом „Южен вятър“ ChocolateОбщата стая на дом „Южен вятър“ SausageОбщата стая на дом „Южен вятър“ BananaОбщата стая на дом „Южен вятър“ DiamondОбщата стая на дом „Южен вятър“ EmeraldОбщата стая на дом „Южен вятър“ AppleОбщата стая на дом „Южен вятър“ MangoОбщата стая на дом „Южен вятър“ RubyОбщата стая на дом „Южен вятър“ BlueberryОбщата стая на дом „Южен вятър“ PearОбщата стая на дом „Южен вятър“ TomatoОбщата стая на дом „Южен вятър“ ChiliОбщата стая на дом „Южен вятър“ SapphireОбщата стая на дом „Южен вятър“ BaconОбщата стая на дом „Южен вятър“ Cinnamon

    Re: Общата стая на дом „Южен вятър“

    Писане by Ина Янакиева Сря Юли 19, 2023 9:15 pm


    Ина нямаше намерение да взима страна в този спор - Мая и Филип срещу Илиян и компания. Познаваше бегло едната част,а другата..още по-бегло. Но пък,тя самата като човек на изкуството,се изненада от описанието на артист нападащ някого брутално...и все пак мъгълската история познаваше и такива персонажи..на любители художници и с други видове..хобита.
    - Цели три килограма..това си е постижение. - подсмихна се Ина,не беше иронично,всъщност говореше истината. За някои хора беше постижение,други път нямаше да могат и да ги качат тези три килограма.
    - Сега..нека да погледнем какво се е случило с теб. - заговори тя на гарвана,като леко докосна главичката му. Първо се погрижи да покаже на животинчето,че няма от какво да се страхува. Тя нямаше да го нарани,напротив - бе тук за да помогне. Въпроса бе как..може би някой мехлем за раните щеше да е добра идея,но преди това...магия.
    Извади от чантата си един учебник и почна да го разлиства. Личеше си,че книгата бе използвана - корицата бе леко огъната,а почти от всяка странива стърчеше по шарено листче или стикер с написана дума или число. Тя отвори на частта която бе за лечебни магии.
    - Някои от тези рани ве още кървят...може би това ще помогне. Вулнера Санентур. - Ина размаха пръчка в определено движение и бяло сияние се появи от върха на пръчката й. - Също така... Епискей!
    Все пак гарвана бе достатъчно дребен и костите му бяха много по-малки и чувствитлени от тези на хората,не виждаше смисъл да не проработи. Надяваше се,че ще проработи.
    Извади от чантата си една червена кутийка. В момента в който я отвори, летящата катерица вече се пресягаше за съдържанието вътре - орехи.
    - Крадец! - изсъска му Ина възмутено и го остави да си вземе орех,след като взе един и за гарвана,беше чувала ,че и те обичат. - Утре го заведи в болничното крило непременно...
    The author of this message was banned from the forum - See the message
    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Общата стая на дом „Южен вятър“ Coin10 230
    Ниво : Общата стая на дом „Южен вятър“ 1311
    Статистики :
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Streng10 Сила: 74
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Shield10 Издръжливост: 86
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Brain10 Интелигентност: 90
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Runnin10 Ловкост: 90
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Magic-10 Магия: 104
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Общата стая на дом „Южен вятър“ ChocolateОбщата стая на дом „Южен вятър“ SausageОбщата стая на дом „Южен вятър“ BananaОбщата стая на дом „Южен вятър“ DiamondОбщата стая на дом „Южен вятър“ EmeraldОбщата стая на дом „Южен вятър“ AppleОбщата стая на дом „Южен вятър“ MangoОбщата стая на дом „Южен вятър“ RubyОбщата стая на дом „Южен вятър“ BlueberryОбщата стая на дом „Южен вятър“ PearОбщата стая на дом „Южен вятър“ TomatoОбщата стая на дом „Южен вятър“ ChiliОбщата стая на дом „Южен вятър“ SapphireОбщата стая на дом „Южен вятър“ BaconОбщата стая на дом „Южен вятър“ Cinnamon

    Re: Общата стая на дом „Южен вятър“

    Писане by Ина Янакиева Чет Юли 20, 2023 3:33 am


    Чу,летящата катерица,явно бе решила да влезе в ролята на клоун тази вечер. А това,че беше така силно мотивиран от храната помагаше. Ина му подметна още един орех като го метна във въздуха и катерицата скочи от рамото й за момент,като се опита да го хване. Тя се подсмихна и поклати глава.
    - Извинявай,извинявай.. - и тя надали щеше да е щастлива,ако някой просто подмяташе парчета шоколад пред лицето й,които искаше толкова много. Особено като се имаше предвид колко рядко Чу ядеше орехи. Килограмите на една захарна катеричка бяха много деликатна тема и всъщнсот доста особена. Станеше ли дума  за екзотични животни..дори и за магически бе по-лесно да се грижи човек.
    - Добре,да тръгваме. - точно като Мая и тя взе чантата и куфара си,грабна катерицата и я бутна в джоба си,нежно, след което се заизкачава по стълбите. Беше благодарна,че стаята беше наблизо. Тя също се чувстваше изморена,беше дълга вечер. И имаше много неща в главата си върху които да помисли..и в същото веме нямаше желание да мисли за тях.
    Въздъхна дълбоко ,свали мантията си и легна на леглото,като се загледа в тавана мълчаливо. Не че имаше и с кого да си говори,една от съквартирантките й вече спеше,други две не бяха в стаята...
    Завъртя се настрани и извади от чантата си,която сякаш имаше един куп място вътре..,а не беше така , една книга и се зачете. Беше мъгълски фентъзи роман,понякога й беше забавно да чете такива неща за да види как обикновенните хора гледат на тях магьосниците и другите магически създания..неусетно заспа над книгата си, забравила приесненията и тревогите си за новият училищен ред.

    +1 сила

    Край
    Вихрен Вокил
    Вихрен Вокил
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Общата стая на дом „Южен вятър“ Coin10 111
    Ниво : Общата стая на дом „Южен вятър“ Untitl42
    Статистики :
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Streng10 Сила: 42
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Shield10 Издръжливост: 26
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Brain10 Интелигентност: 42
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Runnin10 Ловкост: 32
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Magic-10 Магия: 42
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Clover10 Късмет: 38

    Бобчета : Общата стая на дом „Южен вятър“ MangoОбщата стая на дом „Южен вятър“ TomatoОбщата стая на дом „Южен вятър“ AppleОбщата стая на дом „Южен вятър“ EmeraldОбщата стая на дом „Южен вятър“ CinnamonОбщата стая на дом „Южен вятър“ SapphireОбщата стая на дом „Южен вятър“ BlueberryОбщата стая на дом „Южен вятър“ SausageОбщата стая на дом „Южен вятър“ RubyОбщата стая на дом „Южен вятър“ PearОбщата стая на дом „Южен вятър“ CabbageОбщата стая на дом „Южен вятър“ PizzaОбщата стая на дом „Южен вятър“ BaconОбщата стая на дом „Южен вятър“ ChiliОбщата стая на дом „Южен вятър“ ChocolateОбщата стая на дом „Южен вятър“ TuttifruttiОбщата стая на дом „Южен вятър“ Diamond

    Re: Общата стая на дом „Южен вятър“

    Писане by Вихрен Вокил Чет Юли 20, 2023 5:20 pm


    *виждам, че горното РП е приключило, затова се "нанасям" в същата тема.
    •две седмици след началото на УГ•

    @Ина Янакиева


    Наближаваше полунощ, бе сам в общата стая.
    Седеше с кръстосани крака, захвърлил вратовръзката си на пода, с навити ръкави на полуразкопчаната си риза. Използваше светлината от камината, за да завърши рисунката си. Изтощението личеше във всяко пестеливо движение, в приведената му над листа, отпусната стойка, в присвитите му съсредоточени очи.
     
    Проклетият медальон, който го белязваше като „издигнат”, изгаряше кожата му и го оковаваше в пределите на замъка, не можеше да се измъкне тайно и да доведе помощ, защото нещо му подсказваше, че никой извън замъка не бе наясно какво се случва. Не случайно бе прекъсната всяка връзка с външния свят. Не можеше дори да се срещне с приятелите си, което сякаш му изглеждаше още по-страшно. Онази крехка надежда, че тази година престоят му в училището ще бъде поне малко по-приятен,  която го бе съпътствала този път бе прекършена жестоко още след прекрачването на прага. Сега наистина бе в затвор, от който не спираше да търси изход, макар външно да изглеждаше примирен с положението си.
     
    Психически го смазваше мисълта, че бе принуден да причинява физическа болка на малцината си близки, че те нямаха друг избор, освен да нараняват него в отговор,  за да запазят себе си. Не знаеше дали някога щеше да успее да прости сам на себе си, че позволява да се случва това.  Часове след „тренировките” болката отекваше като ехо във всяка част на тялото му, а енергията му удряше дъното, едва намираше сили да се изкачи до кулата. Не бе говорил с никого от  другата група, не знаеше какво е положението при тях, но подозираше, че не е  по-цветущо. И все пак, ако  с  Илиян не бяха открили онова заклинание в къщата му през лятото, сега нямаше да бъдат белязани като издигнати и нямаше да преминават през този ад. Вината бе изцяло негова отново.
     
    Капанът, в който бе попаднал живота му,  го задушаваше и той правеше онова, което умееше най-добре в подобни ситуации – бягаше. Абстрахираше се от всичко заобикалящо го, от писъците на болка, които не спираха да кънтят в ушите му, от чувството за вина, което го разяждаше бавно, от ужасът, че може да изгуби някой от приятели си, прокрадващ се все по-дълбоко в душата му… ето това бе за него рисуването – изход от безизходно положение.
     
    Бе толкова вглъбен в плавните движения на графита, в тихото му приплъзване по хартията, че не бе забелязал чуждото присъствие, докато не почувства нещо враждебно, насочено към него. Вероятно Рея бе дошла да му крещи за нещо отново, но тя нямаше да стои тихо и да чака покана, затова ръката му за миг застина и вдигна уморените си очи от листа. Лицето на момичето му бе познато, може би я бе виждал тук-там, след като явно бяха от един дом, но не помнеше да се познават лично. Не помнеше и някога да ѝ е сторил нещо, с което да си заслужи този убийствен поглед. Въздъхна тежко и остави скицника си на пода, нямаше сили да води каквато и да била битка.


    - Какво искаш? -  изрече въпроса напълно безизразно, не му бяха останали емоции за хабене.

    Алтамира Фелес, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Общата стая на дом „Южен вятър“ Coin10 230
    Ниво : Общата стая на дом „Южен вятър“ 1311
    Статистики :
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Streng10 Сила: 74
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Shield10 Издръжливост: 86
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Brain10 Интелигентност: 90
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Runnin10 Ловкост: 90
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Magic-10 Магия: 104
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Общата стая на дом „Южен вятър“ ChocolateОбщата стая на дом „Южен вятър“ SausageОбщата стая на дом „Южен вятър“ BananaОбщата стая на дом „Южен вятър“ DiamondОбщата стая на дом „Южен вятър“ EmeraldОбщата стая на дом „Южен вятър“ AppleОбщата стая на дом „Южен вятър“ MangoОбщата стая на дом „Южен вятър“ RubyОбщата стая на дом „Южен вятър“ BlueberryОбщата стая на дом „Южен вятър“ PearОбщата стая на дом „Южен вятър“ TomatoОбщата стая на дом „Южен вятър“ ChiliОбщата стая на дом „Южен вятър“ SapphireОбщата стая на дом „Южен вятър“ BaconОбщата стая на дом „Южен вятър“ Cinnamon

    Re: Общата стая на дом „Южен вятър“

    Писане by Ина Янакиева Чет Юли 20, 2023 6:44 pm


    Не можеше да спи,всичко я болеше след днешният "дуел" в Мелачката. Отбора й беше загубил, а това означаваше само едно - допълнителен час практикуване на бойна магия. Повдигаше й се само при мисълта за това. А нямаше как да не се замисли защо ги обучаваха на това. Какво наистина искаха от тях?
    Разтри китката си за пореден път,болеше..болеше зверски и беше дори зачервена,но това сякаш можеше да бъде казано и за всяка една част от тялото й. Мелачката с право носеше името си, защото не само ги съсипваше телом,но и духом. Или поне някои.
    Като човек на спокойствието,Ина наистина не обичаше този тип занимания,сред учениците обаче се намираха такива,които нямаха търпение да сритат някого и да го разплачат. Точно този модел на поведение я караше да иска да се изпари,да потъне в дън земя и да бъде далеч от училището..колкото се може повече.

    Слезе по стълбите водещи към общата стая,понесла скицника си със себе си,а моливът й бе в косата,придържайки я в кок. Понякога имаше този навик да използва подръчни средства като моливи и четки за рисуване за да си направи "прическа",ако това можеше да бъде наречено прическа.
    Изненада се,че не беше сама. Още някой будуваше най-вероятно с надежда да бъде сам с мислите си,след тежкия ден. И първоначално Ина не смяташе да му пречи,щеше да седне наблизо и тихичко да си рисува,но косата му привлече вниманието й. Знаеше кой е..,но той не знаете коя е тя. Дали това бе в плюс?
    Намръщи се леко и се приближи. Също като с Илиян искаше да узнае и неговата гледна точка,но в момента в който видя изтормозеното му лице се спря...Не каза нищо,а изражението й омекна. Ако тя си бе мислила,че е имала тежък ден,то това момче тук беше имало тежка година.
    Без да го пита се настани на пода до него и остави скицника си настрана,но нямаше как да не забележи,че и той рисува. Вниманието й беше изместено то лицето му към рисунката му, като мълчаливо я изучаваше. Лека усмивка се появи на устните й...
    - Добър си. - не,че тя бе човека да съди може ли той да рисува или не,но след като бе добър,защо да не му го каже? Но имаше и други неща,които искаше да каже,да попита..,а сърцето й се свиваше при мисълта. Защото той изглеждаше на предела на силите си,емоционално. Не че го познаваше..можеше само да предполага.
    - Чувала съм за теб... - загледа се в огъня,усещаше,че навлиза в личното му пространство с цялото това присъединяване на пода. - Вихрен...верният другар на злият магьосник Илиян...,който сигурно яде и малки деца. Или поне пухкави зайчета.
    Думите й бяха шега,а усмивката й го показа. Сама щеше да прецени дали той наистина бе "зъл",както бе описван. Но всеки човек си имаше предели..,а когато човек е на предела си от него винаги може да се покаже едно чудовище,което е чакало мирно просто за нещо такова.
    - Какво те мъчи? Не искам да съм груба,но изглеждаш...тъжен. - може би това беше най-доброто описание от всичкото. Умората бе едно на ръка,но очите му...те бяха тъжни. И нещо в Ина просто й се прииска да го прегърне,разбира се не го стори,чак толкова нямаше да го притеснява. - Шоколадче?
    Подаде му шоколадова жаба,винаги носеше нещо сладко със себе си,точно както носеше и орехи за летящата си захарна катерица,която в момента спеше в джоба на суичъра й.

    Яна Вълканова, Вихрен Вокил, Алтамира Фелес, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Вихрен Вокил
    Вихрен Вокил
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Общата стая на дом „Южен вятър“ Coin10 111
    Ниво : Общата стая на дом „Южен вятър“ Untitl42
    Статистики :
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Streng10 Сила: 42
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Shield10 Издръжливост: 26
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Brain10 Интелигентност: 42
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Runnin10 Ловкост: 32
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Magic-10 Магия: 42
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Clover10 Късмет: 38

    Бобчета : Общата стая на дом „Южен вятър“ MangoОбщата стая на дом „Южен вятър“ TomatoОбщата стая на дом „Южен вятър“ AppleОбщата стая на дом „Южен вятър“ EmeraldОбщата стая на дом „Южен вятър“ CinnamonОбщата стая на дом „Южен вятър“ SapphireОбщата стая на дом „Южен вятър“ BlueberryОбщата стая на дом „Южен вятър“ SausageОбщата стая на дом „Южен вятър“ RubyОбщата стая на дом „Южен вятър“ PearОбщата стая на дом „Южен вятър“ CabbageОбщата стая на дом „Южен вятър“ PizzaОбщата стая на дом „Южен вятър“ BaconОбщата стая на дом „Южен вятър“ ChiliОбщата стая на дом „Южен вятър“ ChocolateОбщата стая на дом „Южен вятър“ TuttifruttiОбщата стая на дом „Южен вятър“ Diamond

    Re: Общата стая на дом „Южен вятър“

    Писане by Вихрен Вокил Пет Юли 21, 2023 12:09 am


    @Ина Янакиева





    - Благодаря -  промълви тихо, докато протягаше ръка към шоколадовата жаба, макар че всъщност бе далеч по-благодарен за причината да се усмихне(отдавна не бе имал повод), отколкото за лакомството, но трудно би намерил подходящите думи, за да обясни това на непознатото момиче.  – За комплимента също.
    Подозираше, че разни хора разнасят славата му из училището, но нямаше представа докъде са стигнали, нито какви неща се говорят зад гърба му.  Не го интересуваш особено, живее предимно в своя малък свят на изобразително изкуство, книги и няколко приятели,  за които май се говореха същите неистини. Беше разнообразие поне един човек да му ги каже в очите и то с толкова насмешлив тон. Забеляза как омекна изражението ѝ когато се приближи до него и огъня, но не разбра причината за това.
    - Фактът, че явно не дружиш със зли магьосници ме поставя в неизгодна позиция, защото аз не знам името ти – хуморът винаги е удобен инструмент, когато се опитва да прикрие неудобството си от нещо, но честно казано никога не се бе вълнувал от хората като цяло, дори не подозираше, че в собствения му Дом има друг човек, който също рисува. – Нека бъде официално, аз съм Вихрен Вокил – избърсва в панталона петната от графит по ръката си, преди да я протегне към момичето.
    ­- Ина Янакиева -  забелязва сребристият медальон на врата ѝ, когато поема ръката му, но потиска любопитството си, ще го задоволи някой друг път, не иска да подхваща темата сега, защото и той не желае  да говори за случващото се с Издигнатите.
    - Не те ли е страх от верните другари на злия магьосник Илиян? -  въпросът е зададен с половинчата усмивка, напрежението му се е стопило, заедно с шоколада в устата му.
    - Трябва ли да ме е страх?
    - Зависи -  отговаря леко замислено. Но от какво зависи? Никога не си бе представял, че някой би могъл да се страхува точно от него или да го използва като история за сплашване на деца. А ето, че се случва.
    - Каква е твоята гледна точка по въпроса? -  питане е отправено със съвсем неутрален тон, който го предразполага да отговори искрено, вместо да превключи автоматично на сарказъм, както би направил обикновено.
    - За първи път видях Илиян на празненството за края на миналата учебна година -  спомни колко ужасно изглеждаше целия инцидент и  грозните сцени, които го съпътстваха.  Преди този ден не бе срещал Илиян и изобщо не си бе представял колко бързо ще се сближат двамата. – Стоеше си спокойно на масата, а Мая и приятелчетата ѝ хвърлиха торта върху него. Това бе денят, в който се запознахме и първият път, когато го защитих от тях -  въртеше графита в ръцете си докато говореше, но бе потънал в спомена за онази вечер, която сега му се струваше безкрайно далечна. -  Няколко дни по-късно отидох в Бургас, там го срещнах случайно на улицата, малко след това се появиха отново Мая и компанията ѝ, започнаха да тичат след нас и да крещят обиди. Заплашваха го с парите на родителите си, с властта на дядо си… - опита се да си спомни всички грозни думи, закани, заплахи и не можеше да си обясни как се бяха побрали в устата на дванадесетгодишни деца, от къде се бе породило у тях толкова силно желание за отмъщение. -  Тогава… признавам си, не се гордея с постъпката си – свел е поглед към ръцете си, не смее да погледне Ина  в очите, може би се притеснява какво ще види в тях, може би се бои от собственото си отражение. – но побеснях. След като изслушах цялата им тирада, всичката омраза, лееща се срещу човек, който всячески се старае да  избягва конфронтация с тях, когато видях начина, по който се възползват от положението на семейството си… това ме изкара от кожата ми. Първо им се развиках и аз, разбира се, нямаше нито ефект, нито смисъл. Осъзнах, че няма да се разберем с тях с добро, защото те не искат мир… и зашлевих шамар на Владимир, надявайки се да съм достатъчно категоричен, че трябва  да остави Илиян на мира. – всъщност това беше първият път в живота му, когато удряше някого и изобщо не се гордееше, че е прибягнал до такова средство. – Двамата продължиха да бърборят как нямало да го оставят, щели да му отмъстят…  не можех да го оставя сам в този град срещу тях, не знаеше какво могат да родят злобните им главички, затова го поканих да живее при мен -  а сега и двамата плащаха последиците от поканата, ако не бе дошъл, нямаше да е зоомаг, нямаше да тренира ужасните проклятия всеки ден, нямаше да носи златист медальон… - На вечерята за откриването на учебната година с Илиян си стояхме тихо и кротко на масата, когато го нападна някакъв  гарван, измагьосах котка, която  приклещи  птицата в хватката си към масата, за да престане да го атакува. После разбрах, че гарванът е на Мая. Това е моята история със злия магьосник -  опита се да усмихне леко, но силите му не бяха много. -  Ако съм виновен за нещо, то е че не мога да стоя безучастен, когато някой бива тормозен – за миг се притесни каква ли присъда щеше да види изписана върху лицето на момичето, когато вдигне поглед от ръцете си, може би трябваше да промени посоката на разговора към по-безопасни теми? -  А ти какво рисуваш?
     Въздържа се да не наднича в скицника ѝ, докато тя сама не реши дали да сподели изкуството си.
     
     
     за мен си: точка магия.

    Яна Вълканова, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Общата стая на дом „Южен вятър“ Coin10 230
    Ниво : Общата стая на дом „Южен вятър“ 1311
    Статистики :
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Streng10 Сила: 74
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Shield10 Издръжливост: 86
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Brain10 Интелигентност: 90
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Runnin10 Ловкост: 90
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Magic-10 Магия: 104
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Общата стая на дом „Южен вятър“ ChocolateОбщата стая на дом „Южен вятър“ SausageОбщата стая на дом „Южен вятър“ BananaОбщата стая на дом „Южен вятър“ DiamondОбщата стая на дом „Южен вятър“ EmeraldОбщата стая на дом „Южен вятър“ AppleОбщата стая на дом „Южен вятър“ MangoОбщата стая на дом „Южен вятър“ RubyОбщата стая на дом „Южен вятър“ BlueberryОбщата стая на дом „Южен вятър“ PearОбщата стая на дом „Южен вятър“ TomatoОбщата стая на дом „Южен вятър“ ChiliОбщата стая на дом „Южен вятър“ SapphireОбщата стая на дом „Южен вятър“ BaconОбщата стая на дом „Южен вятър“ Cinnamon

    Re: Общата стая на дом „Южен вятър“

    Писане by Ина Янакиева Пет Юли 21, 2023 3:50 am


    @Вихрен Вокил

    Имаше нещо очарователно и спокойно в начина по който изричаше думите си. Подбираше ги и влагаше чувство в тях, с лекота той можеше да се занимава и с поезия, помисли си Ина, като само се настани по-удобно на пода и придърпа една възглавница на която да се облегне.
    Гледаше го внимателно и слушаше още по-внимателно. Имаше много какво да каже по въпроса, но не искаше да прекъсва. Би било грубо. Както и бе грубо да замериш някого с торта... дори и да беше вкусна торта. А и като цяло беше детинско поведение, но Мая и Филип бяха деца, насили се да си припомни това. Не искаше да ги съди строго.
    Настроението му изглеждаше хем леко подобрено, хем още по - зле. Най - вероятно приятелите му му липсваха, разбираемо..., а и рядко някой откриваше човек с когото да си допадне толкова много и то за кратко време.
    - Ще се изненадаш...нищо конкретно. - подаде му скицника главно пълен с портрети. Имаше какви ли не образи - техни съученици, преподаватели, дори и вийлите, като техните черти бяха силно изопачени. Тук и там се намираше по нещо по - голямо като опит за пейзаж, но всичко бе с молив, листата бяха твърде тънки за да реши да използва бои върху тях, а и напоследък не й беше до цветове. Може би защото самото им ежедневие бе станало едно сиво и мрачно. Всички други материали за рисуване стояха недокоснати в стаята й - моливи,маркери,платна..
    Сред скиците се отличаваха няколко личности, които тя бе рисувала по - често, а от това я хвана срам и Ина се изчерви леко, но артистите намираха своето вдъхновение навсякъде около тях. Било то и в мъже с хубави скули...или пък летящи захарни катерици и танцуващи двойки.
    - Знаеш ли...аз излекувах гарвана, който ти нападна..измагьосаната ти котка нападна. - подметна Ина, но на лицето й имаше лека усмивка. Не го обвиняваше, всъщност тя сигурно би сторила същото, ако трябваше да предпази или да се застъпи за някого...е, почти. Сигурно би атакувала собственика,а не животинчето, сърцето й не би го позволило, но в случая той не е имал избор. - По твърдение на Мая ..тя не знае какво е станало с гарвана, кафеза бил празен и птицата я нямало..,ако това има някакво значение.
    Не искаше да се поставя между чука и наковалнята, но се усещаше почти така. Това й тежеше..., но усещаше, че не е нужно да се обяснява тук и сега. Надали тази тема бе приятна за него, а тя пък я повдигна отново, каква глупачка! И все пак... и все пак на него му тежеше, случилото се му тежеше по някакъв начин. Или поне тя предполагаше, че тази среща в Бургас бе една от причините за настроението му.
    - Няма значение...милано е. - думите му бяха тихи, но тя все пак ги долови.
    - Може и да е минало ,но...не е редно да се самообвиняваш...защото си решил да защитиш приятелите си. Може би се бъркам в неща в които не трябва да си пъхам носа..за което се извинявам, но изглежда ,че това ти тежи. Че си си изпуснал нервите и си ударил Владимир. Понякога... понякога на всички нещо ни идва в повече, не можем да издържим на напрежението и се поддаваме на чувствата си, което е човешко...те също се поддават на своите. Но те са деца, което не е оправдание. Но един ден може би ще разберат, че това което правят в момента не е хубаво, не е и редно.
    Сигурно му бе дотегнала. Погледна го за да се увери,че не е заспал, но той слушаше докато прелистваше скицника и се бе спрял на портрет на Силванова..вийлата не изглеждаше хич красива на него, по-скоро като опърпана кокошка. Ина леко се подсмихна.
    - И за протокола...аз не те обвинявам за нищо. Това ти качество,да си лоялен към приятелите си и да не търпиш тормоз е нещо хубаво. Всъщност две качества...,но както и да е..радвам се,че има хора като теб.
    Усещаше се кат психолог, но работата бе там, че даваше непоискани съвети и определено навлизаше в непозната за нея тема..макар и вече да имаше гледните точки на двете страни. И очевидно едната страна не искаше да спре с това, което прави...другата страна не бе горда, че трябваше да отвръща на удара. Един порочен омагьосан кръг.
    - Какво те вдъхновява? - говореше за рисуване разбира се, като отново погледна към платното му. Май темата за рисуването щеше да е хубава за началото на едно приятелство...,а не толкова клюките и философската тематика, но както се видя и те имаха своето място тази вечер.

    (10 галеона)

    Яна Вълканова, Вихрен Вокил, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Вихрен Вокил
    Вихрен Вокил
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Общата стая на дом „Южен вятър“ Coin10 111
    Ниво : Общата стая на дом „Южен вятър“ Untitl42
    Статистики :
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Streng10 Сила: 42
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Shield10 Издръжливост: 26
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Brain10 Интелигентност: 42
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Runnin10 Ловкост: 32
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Magic-10 Магия: 42
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Clover10 Късмет: 38

    Бобчета : Общата стая на дом „Южен вятър“ MangoОбщата стая на дом „Южен вятър“ TomatoОбщата стая на дом „Южен вятър“ AppleОбщата стая на дом „Южен вятър“ EmeraldОбщата стая на дом „Южен вятър“ CinnamonОбщата стая на дом „Южен вятър“ SapphireОбщата стая на дом „Южен вятър“ BlueberryОбщата стая на дом „Южен вятър“ SausageОбщата стая на дом „Южен вятър“ RubyОбщата стая на дом „Южен вятър“ PearОбщата стая на дом „Южен вятър“ CabbageОбщата стая на дом „Южен вятър“ PizzaОбщата стая на дом „Южен вятър“ BaconОбщата стая на дом „Южен вятър“ ChiliОбщата стая на дом „Южен вятър“ ChocolateОбщата стая на дом „Южен вятър“ TuttifruttiОбщата стая на дом „Южен вятър“ Diamond

    Re: Общата стая на дом „Южен вятър“

    Писане by Вихрен Вокил Пон Юли 24, 2023 11:54 pm


    @Ина Янакиева





    Нереално.
     
    Това бе думата, въртяща се в съзнанието му в момента. Имаше усещането, че е заспал, докато е рисувал и сънува случващото се. Наистина ли бе възможно в затвора, като какъвто виждаше замъка - изпълнен с болка, омраза и страх, - да съществува човек, олицетворяващ оазис на спокойствието и добротата? За миг откъсна поглед от скиците и се взря в Ина, сякаш очакваше момичето всеки момент да се разпадне на хиляди частици и да изчезне като сън. Искаше да разбере какво има отвъд физическите черти, опитваше се да види от какво е направена самата ѝ същност, за да не се поддава на заобикалящото ги. Как изобщо бе възможно да не разбере, че такъв човек съществува съвсем близо до него? 
     
    Но това бяха рисковете на стените, които издигаш около себе си, те те  предпазват от всичко лошо, което не искаш да виждаш в света, но в същото време те правят сляп за добротата и красотата. Те също остават недосегаеми и далечни. Запита се дали би променил нещо, ако бе разбрал всичко това по-рано? Можеше ли да започне да руши собствените си стени сега? Подходящ ли бе моментът, след всичко случващо се в училището? И все пак, ето го тук, в някаква паралелна реалност, контрастираща със света, който го ужасява.
     
    - Благодаря - този път почти успя да се усмихне. - За… - за момент се поколеба. 
    Опита се да си спомни за колко от споменатите от нея неща по негов адрес искаше да ѝ благодари. Много. Прекалено много за човек, когото познаваше едва от няколко минути. Възможно ли бе? Кога за последно бе изпитвал благодарност към някого? Кога за последно някой бе благодарен на него за нещо? Мисълта го смути и се надяваше светлината на пламъците да прикрие недостатъците на бледата му кожа.
    - За всичко - което бе неизброимо в неговите очи: за този момент на спокойствие, изкуство, красота и доброта; за възкресението на погубената надежда в хората; за силата отново да се усмихне; за разбирането, което не бе очаквал да срещне от непознат; за това, че не го осъждаше и не му лепеше етикети, преди да го познава; че бе поправила щетите, които е нанесъл на гарвана; за милите думи; задето бе видяла в него качества, които той самият винаги бе считал за даденост. – Благодаря ти за всичко -  повтори още веднъж тихо, сякаш се страхуваше, че звукът на собствения му  глас може да разруши момента.
     
    Наложи си да отмести невярващият си поглед от лицето ѝ към двата скицника, лежащи на земята. Издърпа си една възглавница и се излегна по корем, за да вижда рисунките.
    - Всичко -  посочи собственото си творение. -  Абсолютно всичко красиво е способно да ме вдъхнови -  на листа бяха изобразени два грифона и любовният им танц, който бе наблюдавал при пристигането си преди две седмици, но в рисунката не присъстваха ездачите. По някаква причина реши, че моментът е прекалено съкровен за свидетели и пропусна да добави хората. Струваха му се излишни. Единствено Скръб и Утеха заслужаваха мястото си сред картините му. -  Ти също си много добра, между другото -  не го казваше от учтивост, беше откровен. – Портретите не са силната ми страна, но на теб ти се удават -  не си спомняше някога да е разговарял за изкуство с друг човек в училището. Както не си спомняше и някога да е изпитвал такова спокойствие в нечие присъствие. Може би точно онова, което тя самата смяташе за „непоискан съвет” се беше оказало ключово за свалянето на гарда му. -  И не съм тъжен -  добави между другото.
    - Моля?
    - Каза, че изглеждам тъжен -  напомни ѝ началото на разговора. -  Просто съм изморен и угрижен -   а може би между тези неща нямаше разлика, но е много по-трудно да признаеш присъствието на тъгата, отколкото на проблемите. -  Само графики ли рисуваш? Не обичаш ли да използваш цветове? -  отново върна темата в безопасното за двамата русло.

    Яна Вълканова, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Общата стая на дом „Южен вятър“ Coin10 230
    Ниво : Общата стая на дом „Южен вятър“ 1311
    Статистики :
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Streng10 Сила: 74
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Shield10 Издръжливост: 86
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Brain10 Интелигентност: 90
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Runnin10 Ловкост: 90
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Magic-10 Магия: 104
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Общата стая на дом „Южен вятър“ ChocolateОбщата стая на дом „Южен вятър“ SausageОбщата стая на дом „Южен вятър“ BananaОбщата стая на дом „Южен вятър“ DiamondОбщата стая на дом „Южен вятър“ EmeraldОбщата стая на дом „Южен вятър“ AppleОбщата стая на дом „Южен вятър“ MangoОбщата стая на дом „Южен вятър“ RubyОбщата стая на дом „Южен вятър“ BlueberryОбщата стая на дом „Южен вятър“ PearОбщата стая на дом „Южен вятър“ TomatoОбщата стая на дом „Южен вятър“ ChiliОбщата стая на дом „Южен вятър“ SapphireОбщата стая на дом „Южен вятър“ BaconОбщата стая на дом „Южен вятър“ Cinnamon

    Re: Общата стая на дом „Южен вятър“

    Писане by Ина Янакиева Вто Юли 25, 2023 1:15 am


    Беше я хванал неподготвена, точно така реакция не очакваше. Очите й просто се взираха в неговите за известно време, а след това Ина му се усмихна мило. Нямаше нужда да й благодари, наистина нямаше нужда, но сигурно бе нещо от което той имаше нужда и тя не продума, не му бе нито мястото, нито времето да се прави на скромна. Вихрен изглеждаше от хората, които подбираха думите си и след като бе изрекъл това, искаше да го изрече.

    Загледа се в неговата рисунка, беше красива. И отново й напомни за нейният собствен грифон, а чувство на вина се появи в гърдите й. Не беше достатъчно близка с него... с Чу бе почти неразделна, но това се дължеше и на факта, че катерицата бе животно, което обича да се крие по джобове, качулки и блузи. Трябваше да поправи това.. трябваше.

    - Обичам. По – голямата част от багажа ми са пособия за рисуване. - сподели с него и леко се излегна на пода до момчето, но лежеше по гръб и го погледна за момент, след което погледна тавана макар и почти да не го виждаше в тъмнината. Извади магическата си пръчка и прошепна магия, която превърна тавана в нощно небе, осеяно с хиляди малки звезди. Това я накара да се усмихне отново.
    - Тогава защо не ги използваш? - попита Вихрен и я погледна, след което прелисти страницата.
    - Не знам. Ако бе видял това, което бях рисувала миналата година – там имаше цвят. Тези са главно от последните няколко месеца. Една част планирах да оцветя, но след всичко това..., което се случи и случва наоколо, имам чувството, че дори цветовете започнаха да бледнеят.

    Ситуацията в училището й тежеше,а беше едва началото. Не бе изминал дори и месец,а какво ли щеше да стане след два – три? Щеше ли да изгуби желанието си да рисува? Това, както и писането бяха нейният начин да избяга от ежедневието и да се успокои. Но всъщност от две седмици не бе драсвала и ред, дори писмо не бе написала на родителите си. Беше й малко трудно да събере мислите си, да ги синтезира в нещо, което да има смисъл и затова предпочиташе да рисува. И все пак, ако мислите й можеха да бъдат нарисувани сигурно щяха да бъдат един огромен черен лист с различни завъртулки във всички посоки... цветни. Защото мислите й винаги бяха ярки, точно като сънищата й.

    - Странно е. Нещо, което си смятал за толкова нормално, нещо което Е нормално и си обичал до вчера, днес просто ти се струва далечно. Не мога да ги почувствам, защото всичко наоколо се усеща... сиво. - и отново обърна глава към него. Той обаче не бе сив, в него имаше цвят..., а и бе трудно да няма особено с тази негова червеникава коса, която на отблясъците от огъня изглеждаше още по – червена.
    За момент й се прииска и него да нарисува и да добави цвят, но тя тепърва го бе срещнала, а и не всеки обичаше да бъде рисуван.. може би затова рисуваше хората тайно и рядко им казваше за това. Което не правеше ситуацията по – приятна, беше навлизане в личното пространство, но Ина оценяваше красотата. А тя бе навсякъде, точно както той бе казал – всичко, всичко красиво можеше да го вдъхнови.
    - Ако можеше да нарисуваш едно нещо, точно тук и сега, какво би било то? - прошепна русокоската, като самата тя леко се изчерви и продължи да гледа звездите по тавана, знаейки поне три неща, които тя би желала да нарисува. И с този си въпрос се опитваше да го разсее малко от угриженото му настроение, но любопитката в нея надигаше глава и мърдаше носле, като зайче, и искаше да узнае повече...

    Яна Вълканова, Вихрен Вокил, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Вихрен Вокил
    Вихрен Вокил
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Общата стая на дом „Южен вятър“ Coin10 111
    Ниво : Общата стая на дом „Южен вятър“ Untitl42
    Статистики :
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Streng10 Сила: 42
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Shield10 Издръжливост: 26
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Brain10 Интелигентност: 42
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Runnin10 Ловкост: 32
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Magic-10 Магия: 42
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Clover10 Късмет: 38

    Бобчета : Общата стая на дом „Южен вятър“ MangoОбщата стая на дом „Южен вятър“ TomatoОбщата стая на дом „Южен вятър“ AppleОбщата стая на дом „Южен вятър“ EmeraldОбщата стая на дом „Южен вятър“ CinnamonОбщата стая на дом „Южен вятър“ SapphireОбщата стая на дом „Южен вятър“ BlueberryОбщата стая на дом „Южен вятър“ SausageОбщата стая на дом „Южен вятър“ RubyОбщата стая на дом „Южен вятър“ PearОбщата стая на дом „Южен вятър“ CabbageОбщата стая на дом „Южен вятър“ PizzaОбщата стая на дом „Южен вятър“ BaconОбщата стая на дом „Южен вятър“ ChiliОбщата стая на дом „Южен вятър“ ChocolateОбщата стая на дом „Южен вятър“ TuttifruttiОбщата стая на дом „Южен вятър“ Diamond

    Re: Общата стая на дом „Южен вятър“

    Писане by Вихрен Вокил Вто Авг 01, 2023 10:39 pm


      @Ина Янакиева


    - Само едно ли? –  лека усмивка затанцува по устните му.
    Не искаше да любопитства прекалено много, ровейки се твърде задълбочено в скицника ѝ. Знаеше, че творчеството е нещо лично, дори той не бе склонен винаги да го споделя, затова внимателно прибра рисунките обратно и го постави встрани. Изглеждаше като и двамата да са приключили с рисуването за вечерта.  За миг се запита дали мрачното му настроение от преди малко не бе погубило вдъхновението ѝ, надяваше се да не е така, но не искаше да засяга темата директно. Може би щеше да я попита някой друг път. Може би…
     
     Завъртя се по гръб, за да може да вижда звездите върху малкото им небе.  Едва ли мнозина можеха да се похвалят със собствен звезден небосвод. Още една причина да е благодарен на момичето.  Задържа тази мисъл за себе си, не искаше да прекалява. И все пак бе факт, че всяко нейно действие го изумяваше и  изпълваше с възхищение, а досега не бе срещал човек като нея. Може би именно затова се впечатляваше толкова силно, личността ѝ контрастираше с всичките му познати момичета, които изобщо не бяха много.
    - Повече ли искаш? -  полюбопитства шестокурсничката и може би му се струваше, че вижда някакви дяволити пламъчета в очите ѝ.
    - Може би -  промълви едва доловимо рижият, докато ръката му рисуваше въображаеми линии между омагьосаните звезди и очертаваше съзвездия – Алтаир, Вега, Денеб – Летният триъгълник. Бе ги наблюдавал достатъчно дълго, за да се научи да ги разпознава.
    - Това не е точно отговор…
     Отново беше права, обаче единственият отговор, който можеше да ѝ даде, беше… безумен? Как би могъл  да обясни, че иска да нарисува нещо, което няма форма, не притежава цвят, не може да бъде докоснато?  Осъзнаваше колко наивно звучи, дори  в собствените му очи.  Извърна лице към нея със сериозно изражение, преди да вземе решение дали би могъл да сподели откровено мислите си.
    - Обещай да не се смееш -  осъзна колко излишно беше това в момента, в който го изрече. Тя не го бе съдила за нещата, които сподели преди. Наистина ли вярваше, че ще започне да го прави сега? Не. Просто навик.
    - Обещавам -  отвърна Ина, срещайки погледа му.
    Отново обърна поглед към звездите, за да скрие смущението си, сякаш в тях можеше да прочете отговора по-ясно, отколкото в себе си. Вероятно защото е по-лесно да гледаш навън, отколкото навътре,  с нещата отвън знаем как да се справяме, с чудовищата, които живеят вътре в нас нещата са твърде сложни.
    - Ако можех да нарисувам нещо, каквото си пожелая, без значение дали е възможно -  спря за миг, за да си поеме дъх и да позволи на думите да излязат по-лесно. -  Бих избрал да нарисувам тишината, спокойствието и усещането за сигурност, които ми носи този момент -  избълва цялата поредност от думи наведнъж, страхуваше се, че ако се препъне, дори в някоя малка дума, после няма да има сили да продължи. -  Знам колко глупаво и наивно звучи -  надяваше се тъмнината и огънят да прикрият достатъчно добре избилата по лицето му руменина. -  Не им позволявай да ти отнемат цветовете на света -  измести темата на разговора от себе си, не бе свикнал той да е центърът на внимание. -  Те са в теб, не в тях -  Вихрен напълно разбираше задушаващото чувство, изпитваше го също, но не можеше да си представи то да угаси цветовете на човек като Ина. Може би я познаваше едва от преди малко, но му се струваше като достатъчно време, за да прецени що за човек е. А тя носеше повече цвят в себе си, отколкото ужасът около тях можеше да изгаси. -  Кога започна да рисуваш?
     
     
    за мен си: точка интелигентност.

    Яна Вълканова, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Общата стая на дом „Южен вятър“ Coin10 230
    Ниво : Общата стая на дом „Южен вятър“ 1311
    Статистики :
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Streng10 Сила: 74
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Shield10 Издръжливост: 86
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Brain10 Интелигентност: 90
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Runnin10 Ловкост: 90
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Magic-10 Магия: 104
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Общата стая на дом „Южен вятър“ ChocolateОбщата стая на дом „Южен вятър“ SausageОбщата стая на дом „Южен вятър“ BananaОбщата стая на дом „Южен вятър“ DiamondОбщата стая на дом „Южен вятър“ EmeraldОбщата стая на дом „Южен вятър“ AppleОбщата стая на дом „Южен вятър“ MangoОбщата стая на дом „Южен вятър“ RubyОбщата стая на дом „Южен вятър“ BlueberryОбщата стая на дом „Южен вятър“ PearОбщата стая на дом „Южен вятър“ TomatoОбщата стая на дом „Южен вятър“ ChiliОбщата стая на дом „Южен вятър“ SapphireОбщата стая на дом „Южен вятър“ BaconОбщата стая на дом „Южен вятър“ Cinnamon

    Re: Общата стая на дом „Южен вятър“

    Писане by Ина Янакиева Вто Авг 01, 2023 11:45 pm


    Тишина. Спокойствие. Сигурност.
    Това беше хубав начин да опише този момент. И тя определено не виждаше смисъл да се смее. Отново го бе погледнала с усмивка мислейки над думите му. Понякога и на нея й се искаше да нарисува усещане..., но това не бе възможно. В такива моменти се фокусираше върху едно нещо, това което най – силно й даваше усещането и рисуваше него. Но всеки артист имаше своят собствен стил. И често своят собствен объркан свят в който идеите се биеха и преплитаха. Или излизаха изпод избраният му инструмент за рисуване. Не знаеше обаче дали бе редно да му споделя това, това бе нейното виждане, той може би имаше свое. Може би имаше свой начин да се справи с това си усещане и желание. Понякога това можеше да означава да минеш един лист хартия с избран цвят... едно щастливо жълто, свежо зелено, успокояващо синьо, яростно червено. Или пък зависи как ги усещаше притежателят на творбата.
    - От както се помня, може би е правилният отговор. Съзнателно започнах да проявявам интерес когато бях на около дванадесет. Да искам различни комплекти за рисуване, различни пособия, различни видове листа. Но преди това... винаги съм обичала да рисувам.. неща. Когато бях мъничка се ядосвах, че не ми се получава да нарисувам дори дърво. Майка ми ги правеше толкова красиви, а аз... една зелена мацаница. Затова пък като още по – малка рисуването с пръсти ми беше любимо. И както сам можеш да предположиш, включваше много цвят. И боя навсякъде... гордо бях поставила двете си малки ръчички в червена боя и ги бях лепнала на един скъп бял персийски килим.
    Усмивката й беше станала широка, докато говореше за това и гледаше звездното небе. Само от време на време обръщаше глава към него. В някои моменти срещаше блесналите му очи, в друг момент профила му, докато изучаваше звездите все още проследявайки линии с ръка. Дали знаеше съзвездията, запита се Ина, като отново погледна нагоре. Нейните скромни знания се простираха до Голямата мечка, Малката мечка и две – три други по – малки. Но Вихрен изглежда сякаш виждаше повече от просто звезди, той знаеше какво да търси там. А тя не спираше да го изучава мълчаливо.
    - Защо замълча? - попита я той, обръщайки глава към нея и сваляйки ръка.
    - Аз.. ъм... наслаждавам се на тишината? - прошепна русокоската като усети, че се изчервява. Извърна поглед настрани, сякаш това можеше да скрие червените й бузи, които бяха в ярък контраст с всичко друго по лицето й и около него. Цветът беше очевиден, издайнически.
    - Спокойствието и тишината..
    - Точно така. На мен също ми харесват. - обърна се на една страна за да гледа само него, като усещаше топлината от огъня по части от тялото си. Облегна ръка под главата си, като няколко кичура коса паднаха пред лицето й, а тя се опита да ги махне. Устните й си оставаха в онази лека и спокойна усмивка. Кога за последно се бе чувствала така спокойна? Нямаше и на идея. В безопасност? Още по – малко. Тук сякаш времето бе спряло за момент, а само пукането на дървото в огъня й подсказваше, че не е така.
    - Вдъхновяваш ме да искам да използвам цветове, което може би е странно да се каже... имайки предвид, че току що те срещнах. Но съм човек, който оценява честността. - прошепна Ина на Вихрен. - Разкажи ми повече за твоят стил на рисуване. От кога рисуваш? Планираш ли дълго това, което искаш да рисуваш или действаш спонтанно?
    И типично за Ина – тя го бе заринала с няколко въпроса. За миг се притесни да не наруши създалото се спокойствие и да го отблъсне, прехапа устна за момент, като се насили да се успокои и да избута тази мисъл назад в съзнанието си, като му оставяше поле за размисъл и отговор, докато слушаше звуците на нощта, сърцебиенето си и пукота от камината.

    Яна Вълканова, Вихрен Вокил, Ела Благоева, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Вихрен Вокил
    Вихрен Вокил
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Общата стая на дом „Южен вятър“ Coin10 111
    Ниво : Общата стая на дом „Южен вятър“ Untitl42
    Статистики :
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Streng10 Сила: 42
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Shield10 Издръжливост: 26
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Brain10 Интелигентност: 42
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Runnin10 Ловкост: 32
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Magic-10 Магия: 42
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Clover10 Късмет: 38

    Бобчета : Общата стая на дом „Южен вятър“ MangoОбщата стая на дом „Южен вятър“ TomatoОбщата стая на дом „Южен вятър“ AppleОбщата стая на дом „Южен вятър“ EmeraldОбщата стая на дом „Южен вятър“ CinnamonОбщата стая на дом „Южен вятър“ SapphireОбщата стая на дом „Южен вятър“ BlueberryОбщата стая на дом „Южен вятър“ SausageОбщата стая на дом „Южен вятър“ RubyОбщата стая на дом „Южен вятър“ PearОбщата стая на дом „Южен вятър“ CabbageОбщата стая на дом „Южен вятър“ PizzaОбщата стая на дом „Южен вятър“ BaconОбщата стая на дом „Южен вятър“ ChiliОбщата стая на дом „Южен вятър“ ChocolateОбщата стая на дом „Южен вятър“ TuttifruttiОбщата стая на дом „Южен вятър“ Diamond

    Re: Общата стая на дом „Южен вятър“

    Писане by Вихрен Вокил Вто Авг 08, 2023 10:43 pm


    @Ина Янакиева



    Той я вдъхновява да използва цветове?  Определено беше заспал и сънуваше този разговор. Или пък тя говореше за нещо друго, а не за него, но той бе толкова изморен, че като нищо е пропуснал някоя дума, може би дори цяло изречение или половината разговор. Не можеше наистина да е имала предвид него. Той не бе от хората, които вдъхновяват, за разлика от Исмаил, в чиято сянка бе свикнал да живее. Но щеше да е неучтиво да я помоли да повтори, затова просто се взираше в нея невярващо.   Беше невъзможно да е имала предвид него наистина. Отдаваше го на умората, но тази вечер му се струваше все по-нереална, може би вече сънуваше… може би.


    - Благодаря. Отново -  почувства, че се изчервява за пореден път, но се надяваше луничките му и пламъците на камината да прикриват това, не смееше да погледне към момичето и да срещне погледа ѝ, бе вперил поглед в звездите, които бяха толкова близки, благодарение на нея, сякаш знаеше какво да добави към всичко, за да го направи съвършено. Забелязваше, че го наблюдава, но се страхуваше да се запита какво ли вижда, когато го съзерцава. Дали можеше и към него да добави нещо, което да го направи поне малко не-толкова-несъвършен, както бе направила с тавана? –   Започнах да рисувам като дете, не си спомням точно кога, но родителите ми все ме водеха по разни приеми -  не беше сигурен защо просто не го оставяха вкъщи на Домовоя или домашното духче, вероятно за да будят умиление в бъдещите си съдружници. – Там трябваше да пазя тишина, да не тичам, да не преча, да не досаждам…  -  тежка въздишка се изтръгна от гърдите му при спомена за всички вечери, прекарани скрит в някой ъгъл или под случайна маса с лист и молив в ръка. -   Рисуването бе единственото занимание, което отговаряше на изискванията -  някакво ехо на отдавна преживяна тъга се опитва да се промъкне в гласа му, но момчето го избутва назад и шепотът му прикрива неприятната емоция,  тя няма място тук, този момент е прекалено хубав за призраци от миналото. – Отначало започнах с портрети на хората по приемите, както вероятно се досещаш, не бяха особено добри -  ако трябваше да е честен, бяха толкова ужасни, че майка му го помоли да спре да  ги рисува, за да не го приеме някой за обида. – Затова преминах на натюрморти, бяха по-безопасни защото нямаше как блюдата  и вазите да се засегнат, че съм ги изобразил прекалено закръглени -  устните му се разтеглят в лека усмивка, когато се осмелява да  се обърне и да срещне погледа на Ина, всичко в нея изглеждаше толкова спокойно, колкото се чувстваше и той в компанията ѝ. – През годините преминах през различни стилове, но най-много харесвам  Живописта -  обичаше цветовете като изразно средство, начина по който те предаваха светлината. -  Но често рисувам и графики…   -  не разбираше как точно го прави, но успяваше да го предразположи да отговаря на въпросите ѝ без да се чувства като на разпит, което също не му се случваше често.  – Колкото до последния въпрос… -  дали наистина щеше да е последен? И защо тази възможност го натъжаваше толкова? Затова ли не бързаше да отговаря на него? -  Спонтанно е. Рядко планирам предварително, просто виждам нещо и искам да го запечатам върху платно завинаги, за да не избледнее споменът ми за него -  като този момент – спокойното изражение на лицето ѝ на светлината на огъня, звездното небе над тях, тишината и безвремието, което сякаш бе настъпило в сумрака. Знаеше, че ще го скицира още утре, щом успееше да открадне някой свободен миг.  Не искаше да губи усещането за момента, ако можеше да го запечата, за да запази чувството за по-дълго щеше да се опита да го направи. – Знаеш ли, аз също ценя честността… и се радвам, че се появи тази вечер -  и не спираше да се пита как е възможно да не я бе срещал никога преди в стаята или из коридорите на замъка. -  А как стои въпросът със спонтанността при теб? Кои са любимите ти артисти? Обичаш ли да посещаваш галерии, изложби…


     Обърна се изцяло към нея и се изправи леко, подпирайки глава на лакът, не му нужен небосвода, който можеше да  наблюдава и всяка друга вечер, сега се опитваше да запомни всички детайли от момента, за да успее да го пресъздаде по-късно.

    Яна Вълканова, Ела Благоева, Ина Янакиева and Небесна Звездинова харесват този пост.

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Общата стая на дом „Южен вятър“ Coin10 230
    Ниво : Общата стая на дом „Южен вятър“ 1311
    Статистики :
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Streng10 Сила: 74
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Shield10 Издръжливост: 86
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Brain10 Интелигентност: 90
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Runnin10 Ловкост: 90
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Magic-10 Магия: 104
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Общата стая на дом „Южен вятър“ ChocolateОбщата стая на дом „Южен вятър“ SausageОбщата стая на дом „Южен вятър“ BananaОбщата стая на дом „Южен вятър“ DiamondОбщата стая на дом „Южен вятър“ EmeraldОбщата стая на дом „Южен вятър“ AppleОбщата стая на дом „Южен вятър“ MangoОбщата стая на дом „Южен вятър“ RubyОбщата стая на дом „Южен вятър“ BlueberryОбщата стая на дом „Южен вятър“ PearОбщата стая на дом „Южен вятър“ TomatoОбщата стая на дом „Южен вятър“ ChiliОбщата стая на дом „Южен вятър“ SapphireОбщата стая на дом „Южен вятър“ BaconОбщата стая на дом „Южен вятър“ Cinnamon

    Re: Общата стая на дом „Южен вятър“

    Писане by Ина Янакиева Сря Авг 09, 2023 1:26 am


    Момента в който той се обърна за да я погледне и очите му срещаха нейните, Ина се изчерви, като едно свенливо мишле на което му се прииска да се скрие в дупката си. Забрави въпросите му, забрави и отговорите, които до преди миг се въртяха в главата й и просто го гледаше с блеснали сини очи.
    За миг устните й бяха потреперили и променили до нещо като изненада, но после отново му се усмихна, а мозъчето й започна да работи. Любими артисти, имаше ли такива? Галерии и изложби, определено имаше такива, които искаше да посети.
    - Радвам се да знам, че не съм те уплашила, все още, с въпросите си... това, че и ти задаваш по няколко е приятно.. - винаги бе смятала,че задаването на въпроси показва интерес от страна на задаващия. Не винаги обаче от другата страна следваха въпроси или пък дори достатъчно дълги отговори, които да не бяха сякаш да се отбие номера.
    В този разговор обаче и дума не можеше да става за това. Вихрен изглежда се наслаждаваше колкото нея, а в очите му – макар и на тази оскъдна светлина – тя виждаше интерес..., но и умира. Може би трябваше да остави момчето да спи, а не да го мъчи с художници и процеси на рисуване след полунощ.
    - При мен също е спонтанно, процеса на рисуване. Когато видя нещо, което ми хареса винаги се опитвам да запомня детайлите за да мога после да го пресъздам. Но пък очарователното в процеса за детайлите е, че всички забелязваме нещо различно. - изрече тихичко Ина. Може би, ако някой трябваше да рисува него щеше да наблегне на косата, носа, луничките. А тя сигурно би избрала очите. И носа. Имаше красиви очи и специфичен нос. И ръцете почти я сърбяха да започне да го скицира, искаше й се да успее да го накара отново да се усмихне макар и за момент и с едва доловима усмивка за да може да я запомни и да я използва в своето творение. Може би и затова тя самата продължаваше да се усмихва, защото често усмивките на другите бяха заразни и караха и останалите да се усмихват.
    - Обичам да посещавам галерии и изложби, но това често го правя сама. До сега никога не съм намирала правилната компания. Когато бях малка съм посещавала с родителите си, но никога не е било задълбочен процес. Сега обичам да изучавам картините и стила на автора, да се чудя как е създаден даден елемент... понякога просто да се наслаждавам. - дали щеше да бъде пресилено, ако го попиташе да посетят някоя галерия заедно някой ден? Може би бе твърде рано... дори не се знаеше дали ще се засекат отново, все пак шест години са се пропускали по коридорите.
    Притеснението се бе появило в очите й докато тя го гледаше и изучаваше лицето му за пореден път, а в съзнанието й продължаваше да се води битка „Да го попитам или не“. Реши да си замълчи и за това, за сега. Надяваше се да го види отново...
    - Знаеш ли, интересно е, но и някак си тъжно, че по – рано не сме се срещнали наоколо. Явно и двамата сме се крили зад скицниците си твърде дълго. Но... но се радвам, че.... - замълча, отново. Отново беше станала червена като косата му. От какво толкова се притесняваше? Защо се червеше така? Не бе от все пак леката съществуваща вина дълбоко в нея, че бе готова да го постави на мястото му довечера, не бе и от присъствието му. Беше просто някакъв рефлекс без особен смисъл. Може би беше от самите й мисли, това имаше най – много смисъл. Защото малката се чувстваше изключително приятно в компанията му.
    - Радвам се, че се запознахме защото ми е приятно тук с теб. - аха, най – сетне русокоската бе довършила започнатото изречение, което той сякаш очакваше да чуе, защото продължаваше да гледа..., но това сякаш го хвана неподготвен.
    Нямаше ли и някакъв друг въпрос, който той бе задал.. нямаше ли?
    Тя трескаво започна да мисли върху това за да не направи ситуацията по някакъв начин неловка. Не искаше да го кара да се чувства неудобно, само защото тя ръсеше такива неща. Но не му ли го беше казала вече по един или друг начин? Май беше.. !
    „Художници ина, художници!“
    Да, беше я попитал за любимите й артисти. Имаше все пак ка да замаже положението и думите си, които бяха толкова не на мясо за една първа интеракция. Личеше си колко й куца общуването.. особено с противоположния пол.
    - И за.. последният въпрос, който е и най – трудният .... - макар и реално да бе предпоследният му въпрос – Йожен Дьолакроа, има интересни автопортрети..., но аз лично надали някога бих рисувала себе си. Моне, Дега... Иван Мърквичка, но се интересувам и от съвременното изкуство, то може би дори на моменти ме влече повече, ако трябва да съм честна. Катанани, Джефри Лин Кунс.. този е интересен, има скулптури на животники направени от балони..,но от стомана. А и мъгълите са започнали да използват своята технология по начин който им позволява да рисуват... и е красиво. Предполагам го правят от години, но вече можеш да намираш такъв тип артисти чрез телефона си...
    И усещаше колко налудничаво звучи отново, особено след като те тук не използваха и телефоните си толкова, защото просто джаджите на мъгълите не работеха по същият начин в границите на училището. А и точно тези нови артисти не можеха да бъдат срещнати в галериите, или поне... тези за които тя говореше, тъй като имаше множество други, които представяха своето изкуство в тях.
    - Ами ти? - колко простичък въпрос от нейна страна този път, не можеше да бъде само това нали? При Ина все трябваше да има нещо повече..., затова и реши да го конкретизира. Имаш ли любими артисти или картини, скулптури..? Някой път трябва да порисуваме заедно...
    Тя обаче искаше да знае за него и повече само от това какво обича да рисува, които художници харесва и какъв е процесът му на рисуване. Искаше да узнае... всичко!
    - Освен рисуването, какви други интереси имаш? - това май бе един начин да започне и тази част от разговора, след като вече - и отново - го бе засипала с други въпрпси. Бедното момче...
    И докато продължаваше да го гледа в очите, на част от нея й се прииска да го прегърне...

    Яна Вълканова, Ела Благоева, Илияна Георгиева, Зак Кралев and Небесна Звездинова харесват този пост.

    Вихрен Вокил
    Вихрен Вокил
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Общата стая на дом „Южен вятър“ Coin10 111
    Ниво : Общата стая на дом „Южен вятър“ Untitl42
    Статистики :
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Streng10 Сила: 42
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Shield10 Издръжливост: 26
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Brain10 Интелигентност: 42
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Runnin10 Ловкост: 32
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Magic-10 Магия: 42
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Clover10 Късмет: 38

    Бобчета : Общата стая на дом „Южен вятър“ MangoОбщата стая на дом „Южен вятър“ TomatoОбщата стая на дом „Южен вятър“ AppleОбщата стая на дом „Южен вятър“ EmeraldОбщата стая на дом „Южен вятър“ CinnamonОбщата стая на дом „Южен вятър“ SapphireОбщата стая на дом „Южен вятър“ BlueberryОбщата стая на дом „Южен вятър“ SausageОбщата стая на дом „Южен вятър“ RubyОбщата стая на дом „Южен вятър“ PearОбщата стая на дом „Южен вятър“ CabbageОбщата стая на дом „Южен вятър“ PizzaОбщата стая на дом „Южен вятър“ BaconОбщата стая на дом „Южен вятър“ ChiliОбщата стая на дом „Южен вятър“ ChocolateОбщата стая на дом „Южен вятър“ TuttifruttiОбщата стая на дом „Южен вятър“ Diamond

    Re: Общата стая на дом „Южен вятър“

    Писане by Вихрен Вокил Нед Авг 13, 2023 11:06 am


    @Ина Янакиева



    И на една  част от него също ѝ се прииска да я притегли към себе си, да я притисне в обятията си, да запечата този момент, да спре времето точно тук и сега, така че тази нощ никога да не свърши. Възпитанието му подсказваше, че не е подобаващо да  се навлиза по подобен начин в личното пространство на човек, когото току-що си срещнал и изобщо не познаваш. Но напоследък му се случваха толкова малко хубави неща, че се бе научил да следва максимата Carpe Diem и да изживява пълноценно всеки миг, като се има предвид, че не знаеше дали някога отново щеше да има такъв.
     
    Слушаше внимателно всяка нейна дума, успяваше да остане фокусиран в разговора, въпреки умората, опитваше се да запомни всичко, което момичето споделяше за себе си. Защо му бе толкова важно? Може би защото бе успяла да привлече вниманието му с качества, каквито не бе срещал в малцината други хора, с които бе избрал да общува в училището.
    - Всъщност не е странно, че не сме се срещали преди – промълви  докато обмисляше всички останали въпроси, които му бе задала. Трябваше му време да достигне до отговорите, защото никога преди не се бе замислял за част от тях.
    - Така ли? -  може би в очите ѝ проблясваше любопитство, може би само така му се струваше, дали наистина би могъл да разчете емоциите на човек, когото не познава? И все пак…   
     - Да, години наред приемах замъка като затвор, като наказание, което трябва да изтърпя, преди да получа свободата си да уча каквото искам и където искам  -  защото ако му бе дадено право на избор, изобщо нямаше да е тук, а да учи изкуство някъде далеч, магията и без друго не му се удаваше, не виждаше много смисъл да задълбава в изучаването ѝ. – Затова прекарвах времето в някой усамотен ъгъл със скицника, не се интересувах  от нищо друго -  което си  личеше по средните му оценки, никога не бе полагал особено старание  в часовете, не виждаше смисъл. – До миналата година не познавах никого, освен Исмаил -  което си беше истинско постижение, предвид факта, че рошавият познаваше абсолютно всички и постоянно бе в разнообразна компания. Странното им приятелство обаче бе оцеляло някак си.


    Но в момента, докато гледаше лежащото до него момиче, за първи път изпитваше съжаление за самоизбраната си социална изолация. Може би ако не бе изпълнен с толкова гняв към семейството си, което го бе заточило тук на първо място, нямаше да се изолира от останалите ученици и да прекарва дните си като отшелник сред рисунките и книгите. Може би щеше да я познава още от първи курс, може би… но тогава нямаше да го има този момент и нещата можеха да се стекат различно, да не са тук, да не говорят за… какво беше последно?
    - Каспар Фридрих и Джон Констабъл са сред класиците, които харесвам. Особено вторият. В картините му има толкова много светлина и спокойствие, че мога да стоя пред някоя от тях цял ден без за ми омръзне да я гледам -  една мечтателна въздишка се откъсна от гърдите му, ако трябваше да бъде искрен, да наблюдава Ина в този момент също не би му омръзнало никога, но не искаше да я притеснява излишно с подобни излияния, все пак доскоро го бе смятала за Дясната ръка на зъл магьосник, не знаеше дали и доколко е успял да разсее това впечатление въпреки думите ѝ. – „Странник над море от мъгла” е любимата ми картина, вероятно ще ти прозвучи банално, но в нея откривам много символизъм, много надежда за всичко, което би могло да ме очаква в мъглата по пътя. -  почти се усмихна замечтано, без да отделя поглед от очите ѝ, почти бе сигурен, че тя разбира за какво говори, нещо рядко срещано в училището. – Сред съвременните артисти ценя високо Владимир Волегов, заради красивите портрети, които рисува. Както и Фабиан Перес, който успява да предава емоциите на моделите си по неповторим начин -  и се запита как ли би изобразил маестрото този момент, двете тела легнали на пода, камината, звездите… дори изпита някакво подобие на ревност за неподражаемия талант, който в този миг му се искаше да притежава. -  Освен това обичам да карам сърф -   върна се отново на последният ѝ въпрос, съвсем кратък отговор. Не мислеше, че има нужда да казва повече, защото да обясни какво е усещането да е върху дъската си бе все едно да обяснява как се чувства докато рисува. -  И да чета книги…  И да, трябва да рисуваме заедно някой път. -  и да учат, да пишат домашни, да се мотаят по коридорите, да разглеждат изложби… всичко, всичко му се искаше да правят заедно.  -  Ако трябва да избереш и да ми разкажеш едно нещо за себе си, какво би било то?


     Искаше да знае, да знае какво е склонна да сподели, какво би премълчала, колко би се доверила на един непознат, но преди всичко искаше да разбере какво в нея му даваше такава увереност, че може да ѝ вярва и да изпитва невероятно спокойствие в нейно присъствие и защо усмивката ѝ бе толкова заразителна, но тези въпроси нямаше как да ѝ зададе, затова се задоволи с онези, които можеше.

    Ела Благоева, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Общата стая на дом „Южен вятър“ Coin10 230
    Ниво : Общата стая на дом „Южен вятър“ 1311
    Статистики :
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Streng10 Сила: 74
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Shield10 Издръжливост: 86
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Brain10 Интелигентност: 90
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Runnin10 Ловкост: 90
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Magic-10 Магия: 104
    Общата стая на дом „Южен вятър“ Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Общата стая на дом „Южен вятър“ ChocolateОбщата стая на дом „Южен вятър“ SausageОбщата стая на дом „Южен вятър“ BananaОбщата стая на дом „Южен вятър“ DiamondОбщата стая на дом „Южен вятър“ EmeraldОбщата стая на дом „Южен вятър“ AppleОбщата стая на дом „Южен вятър“ MangoОбщата стая на дом „Южен вятър“ RubyОбщата стая на дом „Южен вятър“ BlueberryОбщата стая на дом „Южен вятър“ PearОбщата стая на дом „Южен вятър“ TomatoОбщата стая на дом „Южен вятър“ ChiliОбщата стая на дом „Южен вятър“ SapphireОбщата стая на дом „Южен вятър“ BaconОбщата стая на дом „Южен вятър“ Cinnamon

    Re: Общата стая на дом „Южен вятър“

    Писане by Ина Янакиева Нед Авг 13, 2023 3:28 pm


    Той беше... невероятен.
    Ина не бе срещала човек като него до сега. Някой като себе си. А той толкова много й напомняше за самата нея. Може би и това бе причината да бе все още тук, да лежеше на пода с него под омагьосаният таван и да говори за изкуство, и не само.
    Начина по който говореше за изкуството, по който се усмихваше, когато мислеше за него. Личеше си, че това е неговата страст. И това би искал да прави. И тя напълно го разбираше. С каквото и да се захванеше в бъдеще, рисуването винаги щеше да бъде част от нея. Както и писането. Колкото и малко време да имаше, винаги щеше да намери някоя минута за своето хоби и интереси.
    Премести се съвсем леко напред, като се приближи до него и докосна косата му и отметна няколко немирни кичура зад ухото му. Така можеше да вижда отново очите му и усмивката му. Можеше да им се наслаждава и да ги запомни, за да ги пренесе върху листа хартия по – късно или утре. Не знаеше кога, но бе сигурна, че щеше да го направи.
    За миг докосна бузата му и погали кожата му нежно преди да отдръпне ръката си, а по нейните собствени бузи пробяга червенина. Поредното изчервяване и то заради един мимолетен жест..., но й се стори приятно. Беше й приятно да го докосва така. Странно ли беше? Може би.
    Всъщност цялата ситуация можеше да бъде определена, като щастлива случайност и макар и двамата да не бяха от най – общителните и да предпочитаха компанията на пособията си за рисуване и книгите си. И благодарение на щастливата случайност – и някой, който не мислеше доброто на Вихрен - Ина се бе озовала тук, пред него, слушайки го и споделяйки за себе си. Беше открила една сродна душа в очите на момче, което се предполагаше да тормози по – слабите от него, да наранява птици и да яде зайчета... Нищо от това тя не виждаше. Виждаше едно леко объркано момче, артист, загрижен приятел, една добра душа..., която беше толкова близка до нейната собствена. И наистина искаше да вярва, че това е щастлива случайност, че точно този момент е бил писал за тях двамата и, че точно сега им е било времето да се запознаят, макар и в същото време да искаше да го бе познавала от години. Да бе рисувала с него, да бе рисувала него. Да бе посещавала изложби, с него. Заедно да обикалят из България, да посещават красиви места и след като им се насладят да ги запаметят върху платната си.
    Как можеше да иска толкова много, всъщност всичко, с един почти непознат? Не знаеше. Но това, че не го усещаше като непознат помагаше доста. Усещаше го много по – близък от хора, които познаваше от години. Беше докоснал нещо в нея..., а изглежда и тя бе докоснала в него.
    - Всичко... бих желала да ти споделя всичко. - прошепна най – сетне, сякаш след цяла вечност мълчание. Но той сякаш нямаше против това мълчание нито пък тя. Не се усещаше неловко, напротив. Беше от този тип мълчание в които можеш просто да стоиш и да се наслаждаваш на присъствието на другия. Цялата вечер можеше да бъде описана точно така.
    Какво едно нещо обаче можеше да му сподели? В такива моменти ума й се изпразваше, сякаш там оставаше едно бяло празно пространство на което му трябваше малко боя. И цветове...
    Какво не му бе споделила вече? Всъщност освен за своята страст към изкуството бе ли му споделила нещо друго? Май не особено, бе загатнала неща тук и там, но нищи гласно. Харесваше й обаче, че преминават и на други теми, тя самата искаше да узнае всичко за него. Да опознае него.
    - И аз искам да знам всичко. - чу отговора му, който сякаш леко се изгуби заради пукота на дърва в камината. Усещаше надделяващата умора в гласът му, но факта, че все още държеше очите си отворени и общуваше с нея означаваше много. Означаваше всичко. Всичко... интересна дума. И все пак тя трябваше да му даде само едно нещо, а не кратка автобиография.
    - Едно нещо, понякога е трудно човек да избере само едно нещо.. постепенно обаче, надявам се, ще имаме достатъчно време да споделя.. всичко. Както и ти. - можеше ли да се премести още по – близко? Това щеше ли да го притесни? Търсеше отговора в очите му, но все още не се решаваше на такава стъпка. - Колкото и да е голяма любовта ми към рисуването, както и писането между другото, има още нещо от което винаги съм се интересувала и това са магическите създания, които ни заобикалят. Майка ми работи с тях ежедневно и у дома често е имало приютени за кратко животни. Включително веднъж бебе дракон, което бе спасено от контрабандисти опитващи се да го пренесат от Русия в Сърбия.Винаги съм искала да се занимавам с това - да им помагам, да ги лекувам, да... да бъда там за тях. Някои от тях нямат това...
    Беше едно нещо, не беше тайна, но беше част от нея. Голяма част от нея, всъщност. Като се имаше предвид, че дори наоколо прекарваше много време край животните за които се грижеха в час по „Грижа за магическите създания“.
    Дълбоко в себе си усещаше, че иска да бъде там и за него, ако той някога има нужда от нея. Това обаче бе нещо, което той щеше да научи с времето. Да го изрече на глас нямаше да бъде същото, като да го покаже с действията си. Действията бяха това което имаше значение... макар и Ина да обичаше красивите думи. Но красивите думи, често можеха да бъдат и измамни..
    Отново се бе загледала в него – всъщност бе ли спирала? - и усещаше как желанието й да го прегърне се усилва. Можеше ли да поиска това? Една прегръдка, малка и кратка? Защо изобщо я искаше – не знаеше. Можеше почти да се каже, че имаше нужда от нея...
    - Вихрен... може ли да те прегърна?
    Едно съвсем просто и кратко изречение, а накара сърцето й да забие и стомахът й да се свие. Някои хора не обичаха да бъдат прегръщани, други дори не искаха да бъдат докосвани. За трети прегръдка двадесет минути след запознанство си беше червен флаг, а за Ина...., ако го усетеше правилно означаваше много. И точно в момента го усещаше по този начин. И това бе един от нейните начини да покаже грижа и любов, макар в случая да бе по – скоро чисто егоистична прищявка и проява с човек, който едва я познаваше и щеше да разбере, ако все пак той откажеше.

    Арина Орлова, Яна Вълканова, Вихрен Вокил, Ела Благоева, Юлий Звездинов, Исмаил Колимечков and Галя Колева харесват този пост.


      В момента е: Нед Юли 21, 2024 7:00 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!