@Ина Янакиева
- Благодаря - промълви тихо, докато протягаше ръка към шоколадовата жаба, макар че всъщност бе далеч по-благодарен за причината да се усмихне(отдавна не бе имал повод), отколкото за лакомството, но трудно би намерил подходящите думи, за да обясни това на непознатото момиче. –
За комплимента също.Подозираше, че разни хора разнасят славата му из училището, но нямаше представа докъде са стигнали, нито какви неща се говорят зад гърба му. Не го интересуваш особено, живее предимно в своя малък свят на изобразително изкуство, книги и няколко приятели, за които май се говореха същите неистини. Беше разнообразие поне един човек да му ги каже в очите и то с толкова насмешлив тон. Забеляза как омекна изражението ѝ когато се приближи до него и огъня, но не разбра причината за това.
- Фактът, че явно не дружиш със зли магьосници ме поставя в неизгодна позиция, защото аз не знам името ти – хуморът винаги е удобен инструмент, когато се опитва да прикрие неудобството си от нещо, но честно казано никога не се бе вълнувал от хората като цяло, дори не подозираше, че в собствения му Дом има друг човек, който също рисува.
– Нека бъде официално, аз съм Вихрен Вокил – избърсва в панталона петната от графит по ръката си, преди да я протегне към момичето.
- Ина Янакиева - забелязва сребристият медальон на врата ѝ, когато поема ръката му, но потиска любопитството си, ще го задоволи някой друг път, не иска да подхваща темата сега, защото и той не желае да говори за случващото се с Издигнатите.
- Не те ли е страх от верните другари на злия магьосник Илиян? - въпросът е зададен с половинчата усмивка, напрежението му се е стопило, заедно с шоколада в устата му.
- Трябва ли да ме е страх?- Зависи - отговаря леко замислено. Но от какво зависи? Никога не си бе представял, че някой би могъл да се страхува точно от него или да го използва като история за сплашване на деца. А ето, че се случва.
- Каква е твоята гледна точка по въпроса? - питане е отправено със съвсем неутрален тон, който го предразполага да отговори искрено, вместо да превключи автоматично на сарказъм, както би направил обикновено.
- За първи път видях Илиян на празненството за края на миналата учебна година - спомни колко ужасно изглеждаше целия инцидент и грозните сцени, които го съпътстваха. Преди този ден не бе срещал Илиян и изобщо не си бе представял колко бързо ще се сближат двамата.
– Стоеше си спокойно на масата, а Мая и приятелчетата ѝ хвърлиха торта върху него. Това бе денят, в който се запознахме и първият път, когато го защитих от тях - въртеше графита в ръцете си докато говореше, но бе потънал в спомена за онази вечер, която сега му се струваше безкрайно далечна. -
Няколко дни по-късно отидох в Бургас, там го срещнах случайно на улицата, малко след това се появиха отново Мая и компанията ѝ, започнаха да тичат след нас и да крещят обиди. Заплашваха го с парите на родителите си, с властта на дядо си… - опита се да си спомни всички грозни думи, закани, заплахи и не можеше да си обясни как се бяха побрали в устата на дванадесетгодишни деца, от къде се бе породило у тях толкова силно желание за отмъщение. -
Тогава… признавам си, не се гордея с постъпката си – свел е поглед към ръцете си, не смее да погледне Ина в очите, може би се притеснява какво ще види в тях, може би се бои от собственото си отражение. –
но побеснях. След като изслушах цялата им тирада, всичката омраза, лееща се срещу човек, който всячески се старае да избягва конфронтация с тях, когато видях начина, по който се възползват от положението на семейството си… това ме изкара от кожата ми. Първо им се развиках и аз, разбира се, нямаше нито ефект, нито смисъл. Осъзнах, че няма да се разберем с тях с добро, защото те не искат мир… и зашлевих шамар на Владимир, надявайки се да съм достатъчно категоричен, че трябва да остави Илиян на мира. – всъщност това беше първият път в живота му, когато удряше някого и изобщо не се гордееше, че е прибягнал до такова средство. –
Двамата продължиха да бърборят как нямало да го оставят, щели да му отмъстят… не можех да го оставя сам в този град срещу тях, не знаеше какво могат да родят злобните им главички, затова го поканих да живее при мен - а сега и двамата плащаха последиците от поканата, ако не бе дошъл, нямаше да е зоомаг, нямаше да тренира ужасните проклятия всеки ден, нямаше да носи златист медальон… -
На вечерята за откриването на учебната година с Илиян си стояхме тихо и кротко на масата, когато го нападна някакъв гарван, измагьосах котка, която приклещи птицата в хватката си към масата, за да престане да го атакува. После разбрах, че гарванът е на Мая. Това е моята история със злия магьосник - опита се да усмихне леко, но силите му не бяха много. -
Ако съм виновен за нещо, то е че не мога да стоя безучастен, когато някой бива тормозен – за миг се притесни каква ли присъда щеше да види изписана върху лицето на момичето, когато вдигне поглед от ръцете си, може би трябваше да промени посоката на разговора към по-безопасни теми? -
А ти какво рисуваш? Въздържа се да не наднича в скицника ѝ, докато тя сама не реши дали да сподели изкуството си.
за мен си: точка магия.