Общата стая на дом „Южен вятър“

Момичето точно влезе в спалното помещение на Южен вятър, като искаше просто да се хвърли на леглото си и по възможност да умре там. Днешеният ден в Мелачката беше продължил прекалено дълго, тъй като всички някак бяха успели да оплескат всяко едно заклинание, което значеше само едно – допълнителни часове тренировки. Или както ги наричаше тя - ад. Арената която вийлите им бяха подготвили за наказанието беше постоянно променяща се. От каменисти хълмове до песачливи пустини, от проливни дъждове до нечовешка жега. За капак, студеният въздух навън вече беше факт и по време на почивките усещаше как зъбите й започват да тракат. Мразеше студа. Едно нещо й беше направило впечатление по време на днешните „занимания“ – Мая и Филип ги нямаше. И както си го мислеше погледът й падна точно на третокурсничката, която беше приседнала на леглото си и премяташе нещо в ръце. Белокосото момиче направи половин крачка към своето легло, хващайки с ръка сребърният медальон, за да го свали, но се спря. Рязко се обърна в посоката на Кочева и закрачи към нея. „Какви ги върша? Защо ми е да се заяждам? Какво значение има?“, бяха само част от въпросите, които си задаваше по краткия път до момичето. Спря се пред долния край на леглото й и без да поздрави попита:

Мая се стресна от внезапните въпроси, изпускайки на леглото, предмета, който премяташе в ръцете си. Жълт медальон във формата на слънце. Кехлибарените очи на Зина се заковаха в него и директно зададе следващия си въпрос, без да даде възможност на съученичката си да отговори на първите:

Момичето срещу й премига объркано. Изглеждаше така сякаш нито един от въпросите й не бе стигнал до нея. Тъкмо мисеше да повтори последния си, когато Мая попита объркано:

-Попитах защо ви нямаше в Мелачката днес с него,- поясни.

Реши да не задава и следващия си въпрос, съученичката й беше някак разсеяна и се постара да овладее любопитството си.

-Оу, ами,- вдигна с ръка медальона си.- С него вече сме Издигнати.

Кражова се подпря на леглото с ръце и отново потъна в мисли. Как беше възможно това? Те двамата едвам се справяха в Мелачката. Толкова често ги оставяха за допълнителен час, че на белокосото момиче й се стори нереално случващото се в момента. В същото време знаеше, че те сами няма как да подменят медальоните си, или пък да разменят техните с чужди.

-Ами, честито?- смотолеви измежду хаотичните си мисли.

Третокурсничката май й благодари. Не беше сигурна. Нови мисли и идеи бушуваха в главата й. Имаше възможност да разпита, как всъщност стават Издигнати. Дали самите вийли си нарочват някого на когото подпомагат, или пък те самите имат някакъв неразкрит потенциал? Някакъв ритуал ли има, или пък просто им дават новите медальони? „А дали ще ми каже истината?“, зачуди се, но все пак реши да пробва късмета си. Не губеше нищо.