Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
3 posters

    Общата стая на дом „Южен вятър“

    The author of this message was banned from the forum - See the message
    Вихрен Вокил
    Вихрен Вокил
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Общата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 Coin10 111
    Ниво : Общата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 Untitl42
    Статистики :
    Общата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 Streng10 Сила: 42
    Общата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 Shield10 Издръжливост: 26
    Общата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 Brain10 Интелигентност: 42
    Общата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 Runnin10 Ловкост: 32
    Общата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 Magic-10 Магия: 42
    Общата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 Clover10 Късмет: 38

    Бобчета : Общата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 MangoОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 TomatoОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 AppleОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 EmeraldОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 CinnamonОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 SapphireОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 BlueberryОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 SausageОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 RubyОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 PearОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 CabbageОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 PizzaОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 BaconОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 ChiliОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 ChocolateОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 TuttifruttiОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 Diamond

    Re: Общата стая на дом „Южен вятър“

    Писане by Вихрен Вокил Пон Авг 14, 2023 9:19 pm


    @Ина Янакиева



    Първоначално присвива недоверчиво очи и наклони леко глава, опитвайки се да осмисли думите ѝ. Наистина ли бе казала това или просто на него му се искаше да е така? Дали му се бе причуло? Дали въображението и умората не си  правеха шеги с него? В очите ѝ сякаш виждаше надежда и очакване, но бе възможно собствените му желания да ги рисуват и да му показват онова, което на Вихрен му се иска да види. Човек не може да разчита на съвестта, защото тя винаги е склонна да намира свои причини и оправдания, а неговата в момента спеше дълбоко.
    - Да не би да си легилимант? –  за първи път в гласа му се долавяше недоверие, не бе сигурен дали към собствените му думи или към изреченото от момичето.
     Но това би обяснило до голяма степен всичко, което се бе случило, откакто Ина се появи в стаята – лекотата, с която разговаряше с нея; начина, по който го разбираше; факта, че винаги изричаше думите, които имаше нужда да чуе, без дори сам да осъзнаваше тази нужда; сходното им мислене; всичко.
    - Какво? -  объркването се прехвърли върху нейното лице.
    - Извинявай, просто…  -  внезапно осъзна колко нелепо звучи въпроса му, дори ако бъде приет като шега. -  Имам усещането, че постоянно ми четеш мислите -  защото и той от известно време се чудеше как ли ще реагира, ако се доближи до нея.


    Като всеки интроверт, Вокил не обичаше никой да навлиза в личното му пространство, не само във физическия смисъл на думата, но по някаква необяснима причина художничката бе успяла да неутрализира стените му, сякаш всичко в него му подсказваше, че мястото ѝ не е отвъд тях, че не са му нужни срещу нея или че са напълно безполезни пред човек, когото има чувството, че познава прекалено добре.  Не си спомняше някога преди да се е чувствал по подобен начин с някого и не искаше да губи усещането за близост, което се бе породило в него, надяваше просто да е взаимно.


    Внезапно осъзна, че не бе отговорил на въпроса ѝ и тя продължава да го гледа с очакване.
    - Разбира се -  почти прошепна думите на светлината на огъня и устните му се разтеглиха в изморена усмивка.
    Повдигна се на лакти, за да скъси разстоянието между себе си и нея, усети прилива на кръв в лицето и се надяваше да е достатъчно тъмно, за да не си личи изчервяването му, нито треперещите му ръце. Когато отново се отпусна на пода, този път точно до нея, имаше усещането, че ударите на сърцето му заглушават тихото пукане на огъня и отекват не само в стаята, но и в целия замък. Обви внимателно ръка около крехките ѝ рамене и я притегли към себе си, докато главата ѝ не се отпусна на гърдите му.  Усещаше тежестта ѝ при всяко вдишване, но вместо да му пречи, му се струваше успокояваща.  Не смееше да помръдне.  Не искаше никога повече тялото ѝ да е далеч от него, струваше му се толкова естествено да е до него.
    - Ти ще бъдеш чудесен магизоолог – осмели се все пак да наруши настъпилата тишина.
    - От къде знаеш?
    - Защото те е грижа -  затворил е очи, наслаждава се на спокойствието. -  След като вече знам какво рисуваш, би ли споделила какво пишеш? Ако не е твърде лично, разбира се… -  осъзнава, че е преминал достатъчно граници, не е сигурен колко още би могъл да наруши, преди вратата да се затвори с трясък в лицето му, но искрено се интересува и би искал да знае повече.

    Яна Вълканова, Ела Благоева, Юлий Звездинов, Илияна Георгиева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Общата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 Coin10 230
    Ниво : Общата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 1311
    Статистики :
    Общата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 Streng10 Сила: 74
    Общата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 Shield10 Издръжливост: 86
    Общата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 Brain10 Интелигентност: 90
    Общата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 Runnin10 Ловкост: 90
    Общата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 Magic-10 Магия: 104
    Общата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Общата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 ChocolateОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 SausageОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 BananaОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 DiamondОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 EmeraldОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 AppleОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 MangoОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 RubyОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 BlueberryОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 PearОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 TomatoОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 ChiliОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 SapphireОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 BaconОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 Cinnamon

    Re: Общата стая на дом „Южен вятър“

    Писане by Ина Янакиева Пон Авг 14, 2023 11:24 pm


    Момента в който се приближи към него и усети ръцете му около себе си, сърцето й пропусна удар, след това спря за миг и после учести ритъма си. Ако до момента в стаята се чуваше удара само на неговото, то сега нейното му пригласяше.
    Беше си поела глътка въздух, толкова дълбока, че все още я задържаше в дробовете си. Беше я страх, че изпусне ли този въздух, то магичният момент между тях ще свърши и ще й се наложи да го пусне. А не искаше това да се случва.
    Лежеше върху гърдите му, заслушала се в сърцето му, което бавно възвръщаше нормалният си ритъм. Своето собствено обаче усещаше все още да бие лудо. Дали и той го чуваше, дали усещаше пулса й от начина по който тялото й бе притиснато до неговото?
    Погледна го, беше затворил очи сякаш беше готов да заспи, сякаш точно тази прегръдка бе всичко от което бе имал нужда тази вечер за да заспи. Това я накара да се усмихне и да се намести по – удобно в ръцете му, като изпусна въздуха и също затвори очи, фокусирайки се върху присъствието му и думите му... и аромата му. Той ухаеше приятно и по някаква причина й се прииска да усеща този аромат около себе си и по себе си от сега нататък. Успокояваше я, той я успокояваше.
    Вихрен  се разърда леко, отвори очи и се загледа в нея, сякаш за да се убеди, че не е заспала. Едва доловимото движение я накара да погледне нагоре към лицето му. Леко му се усмихна и докосна косите му с ръка, но само за миг преди да я прибере близо до тялото си. Можеше да остане така цяла вечер, ако не и цяла вечност. Ако имаше избор тук и сега дали да остане така до него завинаги – със сигурност би.

    Отне й миг да откъсне поглед от сините му очи и съвсем леко погледна нагоре към звездното небе, накъдето и той гледаше сега. Дали наистина можеха да останат тук цяла нощ? Само двамата, гушнати... би желала това повече от всичко. Липсваше им само едно одеяло и някоя възглавница, за него. Тя своята я имаше... и й беше изключително приятно да усеща как гръдния му кош се надига с всяко вдишване и спада с всяко издишване под нея.
    - Разкази, стихове. Опити за любовна поезия. Но.. не са кой знае какво. - сюжетите й за разкази често се пораждаха от ежедневни ситуации или от сънищата й, римите й за стихове идваха от само себе си от време на време, любовната поезия бе чист опит, както бе казала. Можеше ли да пишеш за любов, от онази между двама души, когато не си изпитвал такава до този момент? Бе малко трудно. Любовта в нейните очи имаше множество вариации, но точно този тип любов й бе чужда.. за нея бе само чела в книгите и гледала по филмите. Дори не бе сигурна дали познаваше хора изпитали точно тази любов, сред връстниците й. Но бе взела решението да направи няколко опита за такъв тип поезия. - В близко бъдеще ще ти дам нещо да прочетеш...
    Рисунките си ги споделяше повече с околните, писанията си – не. Малцина бяха тези, които се бяха докосвали до тях. И то не до всичките. Не обичаше да ги споделя, на тях гледаше като директен образ и връзка на нейното съзнание и душа. Но с Вихрен... защо имаше чувство, че може да му ги сподели? Че иска да му ги сподели?
    - Ще се радвам. - макар и да звучеше сънено, момчето докосна косата й преди да посочи небето над тях. - Виждаш ли онази звезда там?
    Гласът му беше шепот и макар и тих, караше тялото й да настръхва след като го усещаше толкова близо и как дъхът му излиза измежду устните му.
    Ина кимна на думите, загледана в една ярка точица сред многото над тях.
    - Това е Алтаир, най – ярката звезда в съзвездието Орел. - след което с пръсти той проследи други звезди, правейки една сложна фигура, която трябваше да наподобява птица. Ина се усмихна леко, можеше да го слуша вечно. И за нейна радост той продължи – продължи да говори за звездите над тях, коя от кое съзвездие е и за други, които не се намираха на тяхното малко нощно небе..., но точно в момента то бе перфектното нощно небе, точно от каквото имаха нужда. Точно както и този миг тук.
    - Някой ден, може би...ще ми покажеш тези звезди и под открито небе. - прошепна сънено тя, като затвори очи и се сгуши в него, обвивайки едната си ръка около кръста му.

    Яна Вълканова, Вихрен Вокил, Ела Благоева, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Вихрен Вокил
    Вихрен Вокил
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Общата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 Coin10 111
    Ниво : Общата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 Untitl42
    Статистики :
    Общата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 Streng10 Сила: 42
    Общата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 Shield10 Издръжливост: 26
    Общата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 Brain10 Интелигентност: 42
    Общата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 Runnin10 Ловкост: 32
    Общата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 Magic-10 Магия: 42
    Общата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 Clover10 Късмет: 38

    Бобчета : Общата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 MangoОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 TomatoОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 AppleОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 EmeraldОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 CinnamonОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 SapphireОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 BlueberryОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 SausageОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 RubyОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 PearОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 CabbageОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 PizzaОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 BaconОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 ChiliОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 ChocolateОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 TuttifruttiОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 Diamond

    Re: Общата стая на дом „Южен вятър“

    Писане by Вихрен Вокил Пет Авг 18, 2023 5:36 pm


    @Ина Янакиева



    -  Обещавам да ти ги покажа -  промърморва изморено момчето, макар че от две седмици не е виждал реални звезди и не знае кога ще успее да ги види отново при затворническата програма, която са въвели вийлите в замъка. И все пак дава обещанието с надеждата, че ще успее да го изпълни. Защото близостта на това момиче кара всичко да изглежда възможно, с нея не му е трудно да повярва сам на думите си, в този момент вероятността да има възможност да наблюдава истински звезди му изглежда като нещо, което не може да бъде поставено под съмнение.
     
    Не смее даже да помръдне, докато ръката на Ина се намества на кръста му, готов е дори да спре да диша, за да не я смути и да прекъсне  плахото движение. Все още не разбира защо, но да е близо до нея му харесва точно толкова, колкото да си говори с нея, да я гледа, да чува  точите думи, от които има нужда. Ръката му се стяга малко повече около раменете ѝ, докато тя се сгушва в него, сякаш се страхува да не избяга, да не изчезне, да не се окаже просто халюцинация, несъществуващ мираж, като онези, които виждат клетниците, копнеещи за вода в пустинята. А дори не бе  подозирал, че  е жаден…

    Другата му ръка отмества внимателно кичур коса от лицето ѝ, за да не ѝ се налага да прави ненужни движения, след това се отпуска върху нейната, за да я задържи на кръста му, докато съзнанието му се бори със съня. Само допреди няколко часа бе готов на всичко, за да успее да се отърси от ужасните  кошмари и притеснения, пречещи му да заспи, а сега се старае с всички сили да остане буден, да не позволи на Морфей да го отнесе в света на сънищата, защото, както се пее в една незнайна за него мъгълска песен I don’t want to miss a thing, та и той като лирическият герой на Стивън Тайлър просто отказва да се лиши от възможността да се наслади на момента поне още малко. Всяка секунда за него бе извоювана победа, победа срещу съня, в който Ина няма да я има… дали пък образът ѝ нямаше да успее да измести кошмарите? Не е сигурен, но не иска да рискува, предпочита да се наслади на реалния момент, колкото и мимолетен да е.  Отказва да се предаде и да го отстъпи на съня. 

    Чувал е, че вампирите се страхуват от изгрева, от унищожителната сила на слънцето и макар да не е вампир, в момента се чувства точно така - изплашен от мисълта, че първите светли лъчи съвсем скоро ще надделеят над издъхващата нощ. А с новия ден ще настъпи краят на това, каквото и да бе то, страхуваше се да го назове с име, на го нарече както и да било.  Няма достойно название, което да му даде. Съществува само желанието тази нощ да се повтаря до безкрайност, да я запечата като брънка във времето…  

    Гледа сгушеното в него момиче и се чуди дали и тя изпитва същото. Ще събере ли смелост да я попита някога?  Все още се бори със съня, иска да е буден, когато тя се събуди, да е първото нещо, което види…
    Бори се, но Морфей е силен.

    Яна Вълканова, Ела Благоева, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Общата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 Coin10 230
    Ниво : Общата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 1311
    Статистики :
    Общата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 Streng10 Сила: 74
    Общата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 Shield10 Издръжливост: 86
    Общата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 Brain10 Интелигентност: 90
    Общата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 Runnin10 Ловкост: 90
    Общата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 Magic-10 Магия: 104
    Общата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Общата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 ChocolateОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 SausageОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 BananaОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 DiamondОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 EmeraldОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 AppleОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 MangoОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 RubyОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 BlueberryОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 PearОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 TomatoОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 ChiliОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 SapphireОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 BaconОбщата стая на дом „Южен вятър“ - Page 2 Cinnamon

    Re: Общата стая на дом „Южен вятър“

    Писане by Ина Янакиева Пет Авг 18, 2023 7:29 pm


    Ако идеалният момент съществуваше, то щеше да бъде този тук.
    Момчето лежеше и гледаше момичето в ръцете си, а тя бавно се унасяше в прегръдката му. И сякаш това бе всичко от което тя имаше нужда.
    Понякога човек усеща, че „притежава“  всичко, което някога е искал или от което е имал нужда. За Ина това бе точно този момент. Без дори да го осъзнава, тази прегръдка от негова страна и неговото присъствие бяха достатъчни.
    Един почти непознат, с топли сини очи, луничаво лице и огнени коси. Един почти непознат, който посрещна намръщеното й изражение с тежка въздишка. И който за последните минути или пък часове се бе превърнал в някого с когото тя не искаше да се разделя. Дали сега, дали утре, дали след месец или година. Никога.

    Макар и да бе започнала да се потапя в страната на сънищата, идеята за Вихрен да не бъде до нея я изплаши. Дали пък нямаше да се събуди сутринта и него да го няма? Дали пък това бе просто нещо еднократно, независимо от обещанието му?
    Не веднъж бе допускала хора в живота си, беше им се разкривала, беше се привързвала и след това си плащаше за лековерието си. И ето че отново подхождаше по същият начин, урока не бе научен.., а може би за момента не искаше и да го научи.

    Съвсем леко се размърда в ръцете му сякаш да се увери, че все още е там, независимо че усещаше тялото му толкова близо до своето.
    Не.. отказваше да повярва, че сутринта щом отвори очи него няма да го има. Душата му бе като огледало на нейната, колкото и наивно да звучеше при положението, че тъкмо се бе запознала с него. Но го усещаше. Усещаше го със сърцето си, с душата си и с цялото си същество.

    За човек, който премисля много преди сън, този път малкото момиче бързо заспа. Нямаше спомени за сънища, а само смътен такъв как се бе изнизала от прегръдката му за да им вземе одеяло. И в момента в който бе легнала до него отново, той я бе придърпал в ръцете си, сякаш никога не ги бе напускала. И сякаш никога нямаше да ги напусне.

    На сутринта общата стаята бе още тиха, огъня в камината бе изгаснал, малкото им звездно небе не изчезнало. Те обаче продължаваха да спят гушнати на пода. Ина бе придърпала одеялото към лицето си и се бе скрила от части с него и от части във Вихрен, все още с ръка около него и краче леко преметнато отгоре му. Макар и да бе септември сутринта бе от онези прохладните с приятен лек ветрец, който навлизаше в общата стая през един открехнат прозорец.

    Бе се събудила, но я беше страх да отвори очи. Беше я страх, че него няма да го има, че всичко е било един хубав сън. Но след няколко минути реалността започна да достига до съзнанието й – все още бе тук с него, в общата стая където бяха прекарали цяла вечер. Не можеше да го повярва.
    Погледна го, той спеше дълбоко, изглеждаше спокоен. Гърдите му се надигаха бавно и се спускаха, а няколко кичура коса бяха паднали върху лицето му.
    Гледаше го, изучаваше го. Всяка една извивка, точно както предната вечер – искаше да запомни всичко. Всеки детайл. Трябваше...
    Престраши се да докосне бузата му – сякаш, ако го направеше той щеше да се изпари – и го погали нежно. Не искаше да го буди защото бе рано, но знаеше, че трябва да станат преди някой да ги завари тук така. Колкото и да не й се искаше. Но би повторила това отново, някоя вечер, всяка вечер.
    - Вихрен... - прошепна Ина, като продължи да милва бузата му.
    Момчето помръдна лице и сякаш леко затегна хватката си около нея, това й хареса. По някакъв особен начин я караше да се чувства в безопасност. А с всичко случващо се наоколо тя не се бе чувствала така последните две седмици.
    - Добро утро. - усмихна му се тя лъчезарно, когато той отвори очи. Изглеждаше изненадан, сънен, объркан. И после я дари със същата усмивка. Вече не бе изморена, като тази от предната вечер. Бе... красива усмивка, донякъде сънена и крива. Но накара сърцето й да забие по – бързо.
    - Хей.. - гласът му бе гърлен и дълбок от спането. Харесваше й. Можеше да свикне с това. Всичко това.

    За някакъв кратък момент двете деца стояха и се гледаха с усмивки на лица, преди тя отново на легне на гърдите му и да подхванат лек разговор, сгушени един в друг и в одеялото, преди слънцето да нахлуе още по – нахално в малката им обща стая и да разпръсне лъчи наоколо, давайки им знак, че бе време да се разделят. За сега.

    Край.

    Яна Вълканова, Вихрен Вокил, Ела Благоева, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.


      В момента е: Сря Май 22, 2024 5:58 pm

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!