by Ина Янакиева Пон Авг 14, 2023 7:53 pm
Устните на Ина се разтеглиха отново в усмивка. Тя сложиха ръка пред устата си, като леко се изкиска. О, не беше с цел да обиди Юлий, всъщност точно обратното. Това искрено я забавляваше. Той я караше да се смее, а тя определено имаше нужда от това.
Какво животно наистина би бил той... като го помислеше малко по - сериозно май наистина "малко и сладко" си пасваха точно за него. За нея той бе малък и сладък. Но нямаше да остане така завинаги. До месец - два щеше да е по - висок от нея, но дори тогава за нея щеше да остане малкият Юлий. Тогава обаче нямаше да може да разрошва косата му, когато си реши.
- Хм..., ако бях аз сигурно бих желала да съм нещо малко и бързо. Ако бях тигър и трябваше да се промъкна някъде, то всички щяха да разберат. Ако бях нещо подобно на фретка то щеше да е по - лесно. Но... както и двамата видяхме да си вълк си има и своите предимства. Големите животни са по - ефектни, всяват повече респект. С един чифт големи зъби принадлежащи на хищник, можеш да се защитиш много по - лесно от колкото с резците на заек. Примерно... Какво би направил, ако си зайче?
- Няма да съм заек! Не съм малък и сладък! А и те защитих.
- Така е, защити ме. И ще съм ти вечно благодарна за което. - потвърди Ина и му намигна, след което прелисти страница в книгата и между редовете започна да чете за тази въпросна буря. Това не си бе шега работа... нищо от това не беше. А защо си мислеше, че Юлий е сериозен за цялата тази работа с превръщането в зоомаг.
Надникна над книгата за да го погледне, а той галеше котеподобното животинче.
- Как си с Трансфигурацията? - попита го съвсем сериозно.
- Добре, предполагам. Миналата година обаче беше по - лесно.
- Защото тогава не са ви преподавали по тъпа система. И е имало последователност. Сега това ви липсва. - това поне забелязваше в собствените си часове и чрез собствените си умения. Винаги се бе старала в часовете по трансфигурация, а сега те се опъваха и на нея.
- Юлий..
- Мм? - Момчето измънка, а Ина извади една шоколадова жаба от чантата си и му я метна.
- Ако решиш да се захващаш с това - да търсиш начин да станеш зоомаг. Търсиш заклинание, правиш отвари, преследващ бури и танцуваш на лунна светлина, кажи ми. Сериозна съм. Трябва ти някой да те наблюдава...
И то не само защото беше "малък и сладък", това бе опасно. Не се знаеше какво можеше да стане. Може би трябваше да го спре. Да му избие идеята от главата, а не да му казва "ще дойда да ти помогна", но по - добре да й кажеше от колкото да се измъкнеше сам с котката посред нощ да търси луни и светкавици.