Тренировки на Южен вятър

First topic message reminder :

@Вихрен Вокил  @Ина Янакиева  @Юлий Звездинов  @Зинаида Кражова  @Косара Вълканова

Две седмици след началото на учебната година, Рея бе успяла да се сдобие с разрешение за тренировка. Не знаеше дали ще е възможно да се случи, след последните нововъведения, но една от вийлите бе склонна да пита за разрешение някоя от горния етаж и ето го на. Напечатано на лист хартия, която прилежно бе сгъната в униформата на момичето.
Игрището бе запазено за рано сутрин. Още преди да са започнали уроците и в ден, в който не им се налагаше да ходят на Онези занятия. Рея се стремеше да не мисли за последното. Напоследък сънуваше кошмари, а някои дни живееше в кошмарите си. Усещаше как тялото ѝ бе започнало да се вижид една идея по-бавно и решението за нея бе - тренировка. Да вкара малко адреналин, малко движение, да види малко слънце и всичко щеше да си дойде на мястото. После и закуска. Очертаваше денят да е идеален или поне близо до такъв.

Все още бе приятно прохладно, лятото бавно бе започнало да се отдръпва. В 6:30 сутринта имаше една Рея подпряла вдъхновено юмруците си на таза си, една Зинаида гледаща през всеки насреща ѝ, един Вихрен, който въртеше метлата, чудейки се от коя страна се държи, една Ина сънена, но усмихната, една Косара замечатано загледана в небето, Карина и Траян, с които тепърва предстоеше гъркинята да се запознае.

- Радвам се, че сте тук днес! Готови ли сте за тренировка?!
- Да. - промълви Ина, на което тъмнокосата капитанка се зарадва, но след това изгледа изпод вежди всички останали.
- Малко повече ентусиазъм, няма да е излишен.
- Ентусиазмът ми се събужда в девет сутринта и заспива в десет вечерта.
- Е, днес му бий два шамара, защото искам надъхани хора жадни за победа. Костваше ми големи усилия, за да накарам чалгатроните да ни отпуснат игрището. - ухили се.
- Моля?
- Не е важно. Мисля, че се опитва да е забавна и да ни приповдигне настроението. - обърна се към Вихрен Зинаида с най-безизразното си лице на света. Добре, че устните ѝ поне се мърдаха, за да не се чуди отсрещния кой говори.
- Ох. И чувството ви за хумор ли още не е будно.
- Нямам никаква идея какво е онова, което каза.
- Чалгатрон ли?
- Предполагам....
- Красиво, русо и цицоресто, предимно пее чалга. - Рея огледа отбора си и разбра, че май не е подбрала подходящата аудитория за шегата си. А я мислеше през цели път до игрището. - Ъгх. Забравете. Явно само аз съм с мъгълски произход.
Зинаида повдигна рамене.
- Кааааакто и да е. Хващайте метлите!
- Ча-кай-те! - Юлий се бе затичал насам и спря задъхан, а след това се преви и подпря длани на коленете си.
- Явно в точността не ни бива. - Рея скръсти ръце.
- Будил... четка ми ... зъбите .... совата.
- Къде ти е метлата?
Юлий се огледа, установявайки, че е единственият човек без метла.
- Вземи моята и без това няма да я ползвам. - Вихрен се пресегна.
- Дръж си метлата, ще я ползваш!
- Има килер с метли ей там, отиди да си вземеш, моля.
Едно толкова просто моля, понякога можеше да бъде моля, а понякога можеше и да е заповедно моля, а именно "вземи си метлата, за да не те плесна с моята по главата, моля".
- Имаш доста енергия за човек, който не спи.
- Зина!
Повторно повдигане на рамене.
- Не е хубаво да не се спи.
- СТИГА С ТОВА СПАНЕ! Спя си. Грабвайте си метлите, настроението и жаждата за победа и да започваме тренировката. Кажи!
Вихрен бе вдигнал ръка.
- Килер за настроение и жажда за победа има ли, че ...?
- НЯМА!

издържливост

Бзззз. Бззззз. Малката златна топчица пърхаше между показалеца и палеца в лявата ръка на Рея, докато с другата се държеше за метлата. Победоносно направи една обиколка, ухилена от ухо, до ухо, но никой сякаш не забеляза успеха ѝ. Всички бяха толкова съсредоточени в действията си, че им бе трудно да отклонят поглед, за да видят какво правят останалите. Зина и Юлий тренираха финт. Или поне така ѝ се стори на Рея. Мислено отбеляза да го заложи в тренировката им, за да могат да изгладят всички възможни грешки, които можеха да им изиграят лоша шега на терена. Ина и Вихрен сякаш си помагаха в страха и притесненията си да летят. Само след един урок, напредъкът им бе втеляващ, макар че да вкараш магията си в употреба, бе в пъти по-лесна задача, от колкото да пребориш страх, а може би гъркинята неглижираше проблемът на Вихрен и това нежелание на магическите му дарби да бъдат канализирани се коренеше също в страх. Страх от какво обаче?
Присви очи. Щеше да разбере и да го унищожи. Както се правеше с всяко неудобство и слабост. Намираш я, предизвикваш я и след това я унищожаваш завинаги.

Някъде далеч Рея мерна, как едно човече пляскаше ръцете си една в друга. Добре че разстоянието бе значително голямо, че момичето да си позволи да се усмихне. Движенията се различаваха, но мимолетните физиономии щяха да си останат тайна. Исмаил бе забелязал малкото постижение и Папандреус побърза да погали топчицата, за да се успокои и я прибра в джоба си. Насочи метлата си нагоре и рязко се издигна. Когато стигна средата на игрището, изкара от джоба си магическата пръчка, докосна гърлото си и промълви:
- Сонорус. КРАЙ НА ТРЕНИРОВКАТА! ВРЕМЕ ЗА ЗАКУСКА! - гласът на момичето прокънтя. Юлий минаваше наблизо и рязко закри ушите си. И без това не търпеше много крясъците на капитанът си, а когато бяха толкова силни, изненадващо, но още по - малко му допадаха.
Рея насочи метлата си надолу и когато приближи Исмаил скочи на земята.
- Край за днес?
- О, да. Утре пак.
- Утре ли?
- Мхм.
- И други ден. И по - други ден.
- Рея, не мислиш ли, че ъъъ ще се преуморите, да речем?
- Няма как да се преумориш, когато жаждата ти за победа гори! - момичето изкара сатанински поглед, беше стиснала юмрук и изглеждаше малко плашещо.
- Доооообре?
- Вихрен, каза, че отива да се изкъпе. - оповести Ина.
- Няма ли да закусва с нас?
- Май не.
- Защо?
- Не каза. - блондинката вдигна също толкова объркано рамене.
- Ще говоря с него. Ще тренираме заедно и ще се храним заедно. Важно е за спортния дух.
- Дано не правите и друго заедно. - подсмихна се Исмаил.
- Иууу. - в един глас възкликнаха Ина и Косара.
- Ядем, бе. Благодаря за закуската. - каза Рея с пълна уста и се отпусна блажено на земята.
Май да си капитан не беше толкова лесно, колкото си мислеше. Просто да крещиш някакви заповеди. Тепърва щеше да се наложи да мислят, стратегия, да намери как да се сплотят, да преодолеят заедно страховете си и как всъщност да играят куидич като отбор.


Край.