★ Куидичен мач „Северен вятър“ v. дом „Южен вятър“

  
  
 
 

Деня дойде все пак. С Рея цял месец не си бяха говорили, да не вземат случайно да си издадат тайна от тактиките. Не че каквато и да е тактика не замина през прозореца на Северната кула преди половин час. 
Яна беше наказана в килиите.
Яна!
Търсача й!

Мълчанието в съблекалните беше тежко.
- Днес играем за голове. 
- Ама, Станка...
- Какво? Станка ще настигне снич, като не се е качвала на метла, освен за час по Летене ли? Южен половината едвам се държат на метлите освен търсача им. - Искаше да даде на Рея страхотен мач, да я напъне, да й даде шанс да покаже всичко от себе си. А не да й развее победата ей така. - Готови ли сте?
- Да, капитане! - поне Симо и Ясен бяха нахъсани.. първокурсникът и книжния плъх. Е поне седмокурсникът оцеля тренитовките й. Може би не беше загубена кауза. И летеше по-добре от Вихрен и Ина. Кочо и Ари само й кимнаха, Стоева не посмя да гъкне.
- Абе.. ъъъ, Люба. Нали няма да играеш меко само щот повечето от Южен са ти приятели? - В момента, в който въпроса излезна от устата на Славея, момичето разбра грешката си. Днес бяс се сипеше на вълни от дребната капитанка. Липсващ търсач, първокурсник, седмокурсник, който играе за пръв път на терен... Разбира се, че нямаше да даде играта! Точно за това беснееше. Рея искаше да става професионален играч, как така щеше просто да й даде игра? Изгледа съотборничката си на кръв - Кво? Нормално е да питам!
- Значи ако нямахме адекватна резерва за бияч, Слави, от са щеше да си в болничното. Като си стъпил на игрището си приел, че има шанс да си ранен. Кво като са ми приятели? Ще ги смажем!
Мисълта обаче остана с нея докато излизаха на игрището и се подготвиха за отлитане. Наистина ли очакваха от нея да даде ей така мача? Това щеше да е гавра с Рея!

Кърпичката падна и играчите се изстреляха във въздуха.
Уау... мъгла. Оригинално. Е поне на Рея няма да й е чак толкова лесно.
Но Люба имаше друга цел и условията й помагаха повече от колкото й пречеха. Южен бяха в червено все пак - открояваха се. Докато нейната бяла рокля все така си се вееше и я превръщаше в бяла смърт, дори със синята екипировка. Все едно се бяха потопили във воднисто мляко. Беше доста приятно всъщност, в гъстата мъгла - не виждаш нищо по-далеч от три метли разстояние, и ако не беше свистенето на блъджърите да я ориентира къде са, можеше дори да забрави, че играе куидич. Но беше в игра и трябваше да е смърт за противниците. Не буквално де. Вместо коса имаше бухалка, а допирът - тежка черна топка, която запрати със всичка сила по първият червен силует изпречил се на пътя й.
Защо беше толкова муден?

- ИИИИИ ПЪРВАТА ЖЕРТВА ЗА МАЧА! - Гласът на Исмаил се разнесе из стадиона. За това беше толкова бавен! Мамка му дано не го беше отнесла твърде лошо. Е. Поне нямаше как да кажат, че си щади приятелите. - БЮЛБЮЛЕВА НЕ СИ ПОПЛЮВА! ВИХРЕН Е АУТ ОТ МАЧА СЪС СЧУПЕНА МЕТЛА... ИИИ НАДЯВАМ СЕ САМО ТОВА. И ПОСЛЕ ХОБИТИТЕ БИЛИ МИРОЛЮБИВИ!

Последният куидичен мач за годината. Залогът беше голям. Докато природата се събуждаше за нов живот, а в „Мунгав“ кипяха... дейности, „Южен“ и „Северен“ щяха да премерят сили на полето.
 През цялата година Димитра не игра на официалните мачове. Беше разпределена като резерва, включваше се на тренировките, спорадично, но за нея имаше смисъл да даде път на младото, бъдещо поколение. Терзанията ѝ продължаваха, ужасните главоболия бяха зачестили. След онзи първи припадък преди Коледа – нещата не ставаха по-добре. Поради тези и ред други причини, момичето беше нервно и по принцип непоклатимата ѝ особа се притесняваше от развоя на днешния мач.

 „Хайде, Миа, стегни се. Веднъж да се добереш до куофъла...“ - Задачата беше почти непосилна, предвид сивата пелена, която се спускаше над игрището и влошаваше видимостта. Та тя едва съзираше върха на метлата си и се озърташе като къртицата, подала се на повърхността посред бял ден...
 Мислите ѝ бяха прекъснати от обявяването на Вихреновото падение. „По дяволите! Дано е цял...“ – Шестокурсничката тръсна глава и успя да проследи коженото кълбо в посока обръчите на "Южен", което само я амбицира и настърви. – „Събери се, Димитра и давай, да се свършва вече...“ – Спусна се по-надолу от епицентъра на събитията, което я облагодетелства с прикритието на мъглата. Приведе се напред и съумя да изравни Манев, намирайки се точно перпендикулярно, на няколко метра под него. Тъкмо се засили нагоре да препречи пътя му, щом запрати куофъла по посока на Траян, когато чу някакво глухо „туп“, вик от страна на Симеон и... Нямаше значение. Устремила се нагоре, беше в перфектната позиция да грабне рикоширалата „топка“. „Ха! Ти да видиш, Гаааз!“
 
 - Няма ли поне едно „Под ягодите“, Орлова?! – Димитра не се стърпя и се пошегува с противничката си, което не беше най-стратегическият ход, тъй като частично развали прикритието ѝ. Нямаше време за чудене или вайкане, издигна се с половин метър и се впусна стремглаво напред. Обгърнала куофъла през рамо, буквално легнала на дръжката на метлата, Василева мижейки се придвижваше с резки зиг-заци, за да не се превърне в следващата жертва на Люба.
 Почти в средата на полето, първо усети въздушната струя, която я завъртя около оста на „Пършинг“ (така бе нарекла летателното си устройство). Беше въпрос на нанометри и блъджерът щеше да отнесе дясната ѝ ръка от рамото надолу. Новият заряд от адреналин изостри мислите и реакциите ѝ, при това тъкмо навреме, защото куофълът се бе изплъзнал от ръката ѝ. Момичето светкавично сключи колелнете си и го улови „на магия“.
 - Василева се измъква на блъджера и... Какво улавяне само! – Констатира Исмаил – Дали Южен ще успеят да продължат контраатаката си или...
 Нямаше нужда послушникът на Лъч да довършва изречението, Димитра вече знаеше. Усещаше топлината на Арина, която се впуска към нея. 
 - Не продължи дълго радостта ти, а? – измънка под нос „южнячката“. Наред с това, усещаше зоркия поглед от ББ - Биач Бюлбулева и как се превръща в мишена за все повече магьосници. - Достатъчно! Това ще е гол. 
 
 Наред с обещанието, Миа този път изцяло легна на дървената част от метлата, пресегна се и грабна с две ръце червено-кафявата топка. Използва гърдите си, за да насочи метлата право надолу и се впусна в наслоената бяло-сива слепота. С бясна скорост към противниковите обръчи, движеше се успоредно, едва на половин метър от земята, а на ум се опитваше да си визуализира кой къде е над нея. Все едно играеше шах наум... Знаеше, че трябва да намери поне един от съотборниците си в готовност пред пазачът на "Северен". "Време е за шоу..." - самоокуражи се и тръгна успоредно нагоре. Тъкмо навреме, впрочем, за да се размине със снича. "Ах, тази гадинка, къде се е скрила!"
 - Мамка му, Рея, КЪДЕ СИ?! - подвикването не беше насочено само към търсача им. Трябваше да оповести идването ѝ "на повърхността". 
 С две спираловидни завъртания Миа се озова на метри от заветния гол, замахна, сякаш ще вкара, но вместо това засили куофъла в посока на представител на "Южен", намиращ се на половин метър пред нея. Не бе фокусирала кой е, дори, но знаеше, че е там. Това беше важното.

@Ина Янакиева

Играеха мръсно. Вийлите, защото без капка свян и напълно очевидно за всички, решиха да им метнат един килим пръд- пардон- мъгла. Люба, която успя да прати един противник със счупена метла ако не в отвъдното, то със сигурност в чистилището(а там със счупена метла не стоят добре шансовете). И естествено – колегите от съседната кула. Играта се прекъсваше през минута-две от постоянни фалове и Ясен, възседнал своята чистометка, изпускаше нервно въздух и отново се връщаше в стартова позиция пред средния обръч. Да си пазач бе работа на екстремностите: или си в центъра на вниманието на всички, или никой не го е еня за теб. Освен ако...Ясен отхвърли мисълта.
Отново фал, отново пускане на куофъла в центъра на полето. Ясен седеше като замръзнал и следеше фокусирано червената топка с очи. След дебюта му на мача срещу „Лъч“, завършил с тежка и драматична загуба за неговия отбор, той очакваше, че ще бъде сменен. Уви, по необичайно стечение на обстоятелствата, обвиненията не паднаха върху неговата глава, а се насочиха към някои решения на рефера по време на мача. Но на Ясен не му бе нужно да го чуе от друг. Вътрешно знаеше ,че не бе показал добра игра и това със сигурност добавяше бонус към самочувствието на гончиите на Южен, с което организираха атаките си срещу ринговете му. Като тази, която идваше сега.
Метлите им ускоряваха невъобразимо бързо. За разлика от тези на Лъч гончиите на Южен не залагаха толкова на бързите, непредсказуеми пасове помежду си, ами вместо това играеха агресивно и влизаха като залп стрели в противниковото поле. Настъплението водеше гончийката с бялата коса и Ясен едва успяваше да я проследи в гъстата мъгла. Близо до нея летяха останалите двама като нейни бодигардове и не позволяваха на Ари и Симо да се доближат. Сърцето на Ясен затуптя бързо и той усети как пръстите му оставят мокър слой по дръжката на метлата. Започна да се движи рязко наляво-надясно, докато анализираше в коя посока вероятно ще разгърнат атаката. Биячите на Южен летяха над нападателите си и чакаха удобен случай, а той дойде като по поръчка. Ясен чу злобния трясък от удара на желязо в желязо и цялото му тяло се парализира. Смъртоносният изстрел имаше за мишена неговата глава, знаше че е така, дори и все още да не виждаше откъде точно идва той през мъглата. По дяволите, Люба бе успявала да отбие навреме всеки удар към него досега...къде беше сега? Тялото му реагира инстинктивно и Ясен се гмурна рязко надолу, оставяйки трите ринга голи и незащитени. Блъджърът извистя над главата му, нещо бяло прелетя шеметно покрай него и опасната топка бе запратена с мощен удар обратно към прииждащите гончии на Южен.
-        ВРЪЩАЙ СЕ! – изрева Люба иззад него и Ясен я послуша на мига.
Куофълът бе хвърлен. Чистометката му набираше все по-голяма скорост нагоре, въздухът свистеше и опъваше косата и дрехите му назад, ръцете му стояха широко отворени, пръстите разперени. Пресегна се с цялата дължина на тялото си и затвори ръце. Червената топка останала застинала в обятията му.

Симо се чувстваше невероятно и друга дума, която да можеше да опише емоцията му просто нямаше. Седем години той беше гледал всеки един мач, седем години се справяше сравнително добре по Летене и седем години той не посмя да се пробва за отбора на "Северен вятър". Може би не му стискаше, може би просто не му се занимаваше, особено последните години, когато изучаваше магията още по-интензивно заради приумицата да стане аврор.
 Но ето, че той беше там. Беше се осмелил. Знаеше, че нищо няма да е като по наръчниците, защото беше гледал достатъчно смахнати ситуации на това игрище. Беше викал като луд миналата година, когато "Северен" отмъкнаха победата от "Лъч" и този ентусиазъм беше направил впечатление на Ясна. Толкова го беше ръчкала... 
 И той беше там. Играта бе в разгара си. Мъглата бе обвила игрището в млечнобялата си прегръдка и скандирането на тълпата ученици и учители потъваше някъде в нишестето. Симо се напъваше да чуе свистенето на блъджърите, но явно към този момент те бяха далеч. Мисълта за падението на Вокил още смразяваше кръвта му, защото макар и да не го плашеше, гневът на Люба притесняваше Манев. След като Ясен хвана куофъла обаче на него му олекна - точките вървяха сравнително добре, доколкото Симо можеше да съди по сметките си. 
 - Дай! - провикна се той и Тошев му подаде кафявата топка. Сладостта от допира на кожата все още гъделичкаше еуфорията у Манев, но той я възпираше успешно. Той се втурна напред към мястото, на което (се надяваше да) беше Арина. В този момент черният блъджър изсвистя вляво от главата му, потъвайки обратно в белия мрак на мъглата. Симо дочу кикота на Ина някъде зад себе си и рязко смени посоката си. Лявата му ръка здраво държеше дръжката на метлата, която му бе служила вярно през всичките тези години, а дясната - куофъла, като неуверено се пресягаше напред към Арина. 
 - Дилетанте! - прошепна той. -  ЯГОДКЕЕЕЕ?
 - Ида! - Арина изсвистя над него и Симеон ѝ подхвърли топката точно навреме, преди Димитра да го отнесе. 
 - ФАЛ! ТОЗИ СБЛЪСЪК МАНЕВ ЩЕ ПОМНИ ДОООСТА ДЪЛГО! - Колимечков поне бе във вихъра си.
 - Извинявай, смотльо! - изчерви се Димитра.
 - Тихо, охлюв! - Манев се изстреля покрай шестокурсничката. Трябваше да намери Ари отново, все пак щяха да разчитат на голове, щяха да са по-полезни заедно, отколкото раздалечени по игрището. Симо обаче не виждаше пред себе си. И около себе си. Летеше сам в  нищото, докато... БУМ! Тялото му настръхна от взрива на блъджъра, почти усещайки болката на ранения. 
 - ПОПКОЛЕВА Е АУТ! ЯНАКИЕВА НАДХВЪРЛЯ СЕБЕ СИ В ТОЗИ МАЧ, ДАМИ И ГОСПОДА МАГ...
 Симо се вкамени и не чу останалите бръщолевици. 
 Бияч им бе останала само Люба. Това не беше добре.
 - СИМО!
 Викът на Орлова събуди съзнанието на Манев на мига и той прегърна подадения куофъл. Обръчите бяха близо и това бе техният шанс. Двамата сякаш наговорено, а всъщност само с едно кимане, се втурнаха напред, подавайки си един на друг кожената топка. 
 - ПАЗЯ! - Люба извика някъде вляво от Симо. Идеално, партито започваше, а Зина и Янакиева наблизо желаеха да се присъединят към него. 
 Да заповядат. Неуспешен опит на Ина да отмъкне куофъла я запрати назад. Секунди по-късно топката отново бе в десницата на Манев, който всеки момент щеше да навлезе в полето на обръча. Той събра цялата физическа мощ, на която десният му горен крайник бе способен и... хвърли.
 И явно вкара.
 - 10 ТОЧКИ ЗА "СЕВЕРЕН ВЯТЪР"!
 Последвалите слова ще бъдат спестени на читателя, но той съвсем ясно би могъл да си представи гордостта в сърцето на седмокурсника, когато името му се разнесе по игрището. Почти му стана жал, че беше чакал толкова дълго за това.
 Симо се вдигна нагоре и след това се спусна покрай една малко по-щастлива Люба, която точно беше запратила блъджъра по една подозрително нагла прилепИна.

Р.Е.Я.
Растящ Експоненциално Яд.

В едно училище, което бе за магьосници и бе в пъти по-необикновено от това да си просто човек, имаше повече специални създания, от колкото човешки същества с невероятни способности. Вийли, хиени, Ботури*, ето, че и вампир се подмяташе на арената. Остана Рея да се окаже с прабаба Трол и вече  картинката щеше да е пълен цирк. На физиономия и гняв го докарваше, на килограми само не.

Вийла, вампир и трол играят куидич.
Тролът и вийлта имат бухалки.
Вампирът пречи на вийлата, като ѝ закрива очите, позволявайки на трола да размята ядно бухалка и да отпрати блъджър по чуждия търсач, който едва се крепеше на метлата си.

- ПАУЗА!

Гръмкият глас на Белев се разнесе из игрището. Рея изтпръпна цялата, а Ина, все още във вампирската си форма, бе като ударена с чук по главата. Имаше си и минуси да имаш супер слух. Вероятно и супер мирис, защото повечето от играчите бяха вече запотени. Търсачката се спусна рязко надолу и хвана замаения прилеп в ръцете си, а след това бавно се придвижи по посоката на командата:
- Всички при мен!

Не звучеше доволен.

- Манячета, какво се случва?
Рея огледа ядно противниковият отбор, докато не срещна погледа на Люба. Двете в синхрон повдигнаха рамене и физиономиите им се измениха в "К`во пък иска тоя?"
- Тука някакви метли се дърпат, прилепи ми летят, фал след фал, търсачът на Южен вятър ми се прави на бияч. Айде, малко по-сериозно братленца, че няма да я бъде тая.
- А няма ли да кажеш нещо за тая проклета мъгла?
- Извън правомощията ми е. - почеса се неудобно по тила и усети, как малките гадове веднага надушиха момента на слабост и понечеха да отворят човки като малки пилци. Младокът обаче ги изпревари, изпъна гръб, прочисти гърлото си. - Искам чиста, честна игра и Ина да се превърне обратно в човек.
- Или? - изсъска Рея, гледайки изпод вежди.
- Или ще прекратя мача и ще го пишем равен.
- ЕЕЕЕЕЕЕЕ!
Прилепът в ръцете на гъркинята се пораздвижи, направи няколко плясъка с криле и кацна на метлата, която Зина държеше встрани. Не ѝ се искаше много да я пуска, но все пак го стори, когато Ина зае човешкия си облик.
- Папандреус?
Рея продължаваше да гледа злобно, но подаде бавно бухалката обратно на собственичката ѝ, като не отделяше поглед от Белев.
- А, така. Чиста игра искам. СТАРТ! - игрището се разтресе от гласът на преподавателят по Летене, който изстреля куофъла във въздуха.

В тази мъгла фигурите се движеха като черни сенки. Студени и лепкави бяха същински диментори. Рея се чувстваше парализирана от целувката им. Мъглата бе гъста, гадна и лепкава. Гневът размътваше главата и зрението на момичето. Беше невъзможно да се открие предмет дребен и бърз като снича. Докато бухалката бе в ръцете ѝ, поне имаше някаква полза от особата ѝ, но сега положението изглеждаше повече от безнадеждно. Товарът на мисълта, че този път нямаше да се справи, я удари тежко и безкомпромисно.

- Лилаво, четиридесет! - от далеч се чу гласът на Димитра и Рея машинално обърна метлата си. Летеше с всички сили в предполагаемата посока, но нищо.
- Жълто, петдесет! - провикна се Зина. - Оранжево, шестдесет!
Рея бе като слепец в облаци гнусен памук. Добираше се едва до координатите само, за да осъзнае, че е закъсняла. Дори и да не беше, щеше ли да успее да го види въобще, ако сничът не я удари по челото или не реши да се вмъкне в юмрука ѝ.
- ИНА! - извика Рея. - ИНАААААААААААААААА!
- Да! - чу се гласът на момичето и едва след това сянката проима образ.
- Бъди голдън ретриъвър.
- Какво?!
- Бъди куче водач, защото съм слепец! Не виждам нищо и никога няма да успеем да сложим край на мача! А ако го сторим твърде късно, Северен може да ни бият с точки от голове! НЕДОПОСТИМО! МЕСЕЦИ ТРЕНИРОВКИ ЩЕ ОТИДАТ В ... МЪГЛАТА! МАМКА ИМ!
Да, имаше мъгла и да, Ина пребледня пред стоварилата се отговорност.
- Действай!

Сумати стратегии, тренировки, мъки, ранни ставания, за да може накрая вампирът да води трола.

*ботур - пън

  
Арина Орлова
Недопускане на правописни, граматически, пунктуационни и стилистични грешки: 5/5 – Без забележки.
   
  
Ясен Тошев
Индивидуален резултат: 25/25 т.
  
Симеон Манев
Недопускане на правописни, граматически, пунктуационни и стилистични грешки: 5/5 – Без забележки.
 
Рея Папандреус
Недопускане на правописни, граматически, пунктуационни и стилистични грешки: 5/5 – Без забележки.
Индивидуален резултат: 25/25 т.