First topic message reminder :
Ако усетиш студен ветрец, дъждовни капки по тревата и лека мъгла в далечината значи бе време за гъбки. Времето беше аха да завали, аха да остане призрачно и единственото по-отвратително нещо бяха охлювите. Прас. Исмаил направи отвратена физиономия и почти откачи главата си на полукръг. Това беше отвратително. Вдигна крака си под почти прав ъгъл и направи физиономия. Това беше третия охлюв за петнайсетте минути, в които с Люба бяха минали през обичайното трасе към малката им китна полянка. Но охлювите... всеки път щом попаднеха на някой с ботуша си се чуваше неприятен звук от хрущене и това караше кожата на Исмаил и вътрешния му глас да изтръпват неприятно. Ох, Санта Мария и Малката Мечка, защо брането на гъби трябваше да е в това отвратително време. Да, най-хубавите билки и гъби се събираха точно в този диапазон между дъждовната нощ и нагорещения следобяд, но малките противни гъдинки плъзваха навсякъде.
- Хайде, стига си се цупил. Буквално имаме магия за почистване.
- Нямаше да се цупя и не се цупя. Убиваме ги, защото не ги виждаме и не се чувствам добре от това. Толкова ли е странно да го повярваш.
- Да и не. - Люба продължаваше да крачи смело напред и Имсмаил я последва по-бавно, за да не оцели поредното малко лигаво обитателче на гората..
- Ще си призная отгвоворът ти ме обърква и не ме обърква. Сърдиш - Може би тук беше добра идея Исмаил да пита дали малката му се сърдеше за нещо, но понеже не беше разкрил тънките измерения на женския мозък и неговите фунции, Исмаил не разбираше дори как някой би се сърдил повече от три дни. Особено, ако този някой ти е близък приятел и буквално ти носи храна. За съжаление Исмаил нямаше как да знае, че всяка дума е вселена за една жена, а камо ли за една растяща млада жена и затова не усещаше кога е добре да бие отбрана или да се присети да попита за чувствата на най-добрата си приятелка. Просто защото момчето беше много глупаво.
Ако усетиш студен ветрец, дъждовни капки по тревата и лека мъгла в далечината значи бе време за гъбки. Времето беше аха да завали, аха да остане призрачно и единственото по-отвратително нещо бяха охлювите. Прас. Исмаил направи отвратена физиономия и почти откачи главата си на полукръг. Това беше отвратително. Вдигна крака си под почти прав ъгъл и направи физиономия. Това беше третия охлюв за петнайсетте минути, в които с Люба бяха минали през обичайното трасе към малката им китна полянка. Но охлювите... всеки път щом попаднеха на някой с ботуша си се чуваше неприятен звук от хрущене и това караше кожата на Исмаил и вътрешния му глас да изтръпват неприятно. Ох, Санта Мария и Малката Мечка, защо брането на гъби трябваше да е в това отвратително време. Да, най-хубавите билки и гъби се събираха точно в този диапазон между дъждовната нощ и нагорещения следобяд, но малките противни гъдинки плъзваха навсякъде.
- Хайде, стига си се цупил. Буквално имаме магия за почистване.
- Нямаше да се цупя и не се цупя. Убиваме ги, защото не ги виждаме и не се чувствам добре от това. Толкова ли е странно да го повярваш.
- Да и не. - Люба продължаваше да крачи смело напред и Имсмаил я последва по-бавно, за да не оцели поредното малко лигаво обитателче на гората..
- Ще си призная отгвоворът ти ме обърква и не ме обърква. Сърдиш - Може би тук беше добра идея Исмаил да пита дали малката му се сърдеше за нещо, но понеже не беше разкрил тънките измерения на женския мозък и неговите фунции, Исмаил не разбираше дори как някой би се сърдил повече от три дни. Особено, ако този някой ти е близък приятел и буквално ти носи храна. За съжаление Исмаил нямаше как да знае, че всяка дума е вселена за една жена, а камо ли за една растяща млада жена и затова не усещаше кога е добре да бие отбрана или да се присети да попита за чувствата на най-добрата си приятелка. Просто защото момчето беше много глупаво.