Индекс
67
0 т.
by От известно време имаше една доста налудничава идея, която се въртеше в красивата ѝ глава. Беше от онези, които е по-добре никога да не изричаш, а още повече да не прибягваш до изпълнението им. И все пак, когато явно не си особено добре с разсъдъка си, скучно ти е, не ти пука за заобикалящия свят и искаш нещо по-интересно да се случи, беше възможно най-неподходящият момент да се решиш да пробваш да изпълниш странните си идеи.
Сега беше един точно такъв момент, в който трябваше да осъзнае, колко много ред флагс имаше в идеята ѝ и как трябваше да забрави за нея. Вместо това съвсем умишлено решаваше да ги пренебрегне и да ги замени с „не, всъщност звучи повече от перфектно“. Макар че това разбира се изобщо не беше истина.
Дори набързо прехвърли „списъка си с потенциални кандитати“, но някак си нито един или дни не бяха подходящи. Все нещо продължаваше да не ѝ звучи както трябва. Сякаш нещо просто липсваше.
Но понякога в най-подходящият момент „можеше да получиш факс отгоре“ с перфектният отговор. Същото се случи и сега, когато съвсем случайно чу няколко по-малки момичета от Лъч, да коментират хиените, колко се притеснявали от тях и колко опасни, но симпатични били.
И тогава брюнетката осъзна, че наистина нямаше по-перфектни за целта от тях. Всъщност как изобщо не се беше сетила по-рано. Вероятността да съжалява за всичко това, ако се съгласят, беше по-голяма от това да получиш топлинен удар по обед в пустинята и въпреки това щеше да я пренебрегне. Все пак обаче можеха и да ѝ откажат.
Всичко си беше все още просто в работен процес за сега така или иначе.
Забавното обаче беше че дори нямаше да ѝ се налага да се чуди къде да ги открие, защото съвсем случайно попадна на тях, разхождайки се из коридорите на Северната кула. Дали това съвпадение беше за добро или за лошо, съвсем скоро щеше да се разбере. -Хм, не очаквах да сте чак толкова лесни за откриване – усмихна се съвсем леко, но и някак дяволито.
