Индекс
35
80 т.
by @Ина Янакиева @Юлий Звездинов
Валеше сняг.Заваля малко преди да пристигнат в Торбаланово и за по-малко от час бе преобразил изцяло магьосническото селце. Улиците бяха плътно застлани с бяла премяна, покривите на къщите бяха надянали бели шапки, а фасадите им се губиха из под солидно количество скреж. Единствено прозорците им изглеждаха нормално, но това бе заради направената им магия.
Нямаше почти никой навън. Само две момичета и едно малко момче, които мъкнеха достатъчно количество багаж като за цяла свита. Малките снежники се сипеха от небето и се опитваха да хванат и тях в нежната си хватка. Май щеше да им отива да бъдат кристални фигири в най-новата колекция, наречена – зима.
Разпилените червеникави коси на Арина изведнъж бяха придобили съвсем нов цвят. Снегът се бе заплел в тях и заради ниските температури сега изглеждха почти бели. Червенокосата не носеше шапка като Юлий, нито наушници като Ина. Дори нямаше ръкавици, но това не я притесняваше. Крачеше смело напред и дърпаше зад себе си най-градамния куфар, който някой в магьосническия и мъгълския свят бе виждал.
Сами можете да се досетите, че все още бездънната й чантичка бе в неизвестност, а да направи въпросната магия върху куфара не се бе получило. Затова се наложи да го разшири и уголеми с магия. Така въпросното нещо бе с 10 сантиметра по-ниско от нея, но на ширина я надминаваше.
Другарчетата й бяха останали озадачени, когато го видяха за първи път. Имаше подмятания от типа на: „Ама защо си носиш куидичната екипировка!” и „Таз метла за какво ти е?”.
Това второто вкара червенокосата в чистосърдечен шок. Сякаш бе достатъчно луда да зареже Маргарет сама в училището. Най-много да свърши като чесало за зъби на някоя хиена.
А, не, това нямаше да го бъде!
- Арина, кога ще стигнем? – русокосата мрънкаше, но това не можеше да изтрие широката усмивка от лицето на Ари. Някъде между последните две седмици двамата със Звездинов бяха разбрали, че ще прекара ваканцията сама на квартира в Торбаланово. И някак си се бяха самопоканили, не направо й заявиха, че никъде няма да ходи без тях.
- Почти стигнахме! – изчурулика девойката и продължи да върви уверено напред.
- Нейното почти е като охлюв да ми обяснява „на края на улицата”. – коментара бе много уместен, но кой изобщо ги гледа тези работи.
- ЕТО Я! – извика Орлова, когато пред тях се появи малка розова къщичка със сини порти. Тя бе единствената, която не бе покрита със сняг и на прага имаше голям блестящ надпис, който опевястяваше: „Квартири – съновидения от 1001 нощ”.
Някак си завлачиха целия багаж до портата и Ари бързо извика паролата:
- Карамелени хлебарки! – портичката се отвори, а върху тях се изсипа пухкав облак захарен памук. В следващия миг вече бяха в апартамента.
Жилището бе малко и кокетно, обзаведено в причудлив магьоснически стил. Представляваше грамадент хол с кухня и две спални – една за девойките и една за Юлий.
Червенокосата захвърли багажа си до вратата и се стовари на близия диван. Не си направи труда дори да разкара снега от косата си. Щеше да се стопи сам по някое време.
- Е, така и не ми обяснихте какво е това Коледа и защо ми е да подарявам подаръци на ПАПАТА!? – май така бяха казали. Подарявали се крастави жаби на някакъв откачен религиозен човечец във Ватикана.
Дружките й се спогледаха ужасено. Е, какво толкова бе казала?
Валеше сняг.Заваля малко преди да пристигнат в Торбаланово и за по-малко от час бе преобразил изцяло магьосническото селце. Улиците бяха плътно застлани с бяла премяна, покривите на къщите бяха надянали бели шапки, а фасадите им се губиха из под солидно количество скреж. Единствено прозорците им изглеждаха нормално, но това бе заради направената им магия.
Нямаше почти никой навън. Само две момичета и едно малко момче, които мъкнеха достатъчно количество багаж като за цяла свита. Малките снежники се сипеха от небето и се опитваха да хванат и тях в нежната си хватка. Май щеше да им отива да бъдат кристални фигири в най-новата колекция, наречена – зима.
Разпилените червеникави коси на Арина изведнъж бяха придобили съвсем нов цвят. Снегът се бе заплел в тях и заради ниските температури сега изглеждха почти бели. Червенокосата не носеше шапка като Юлий, нито наушници като Ина. Дори нямаше ръкавици, но това не я притесняваше. Крачеше смело напред и дърпаше зад себе си най-градамния куфар, който някой в магьосническия и мъгълския свят бе виждал.
Сами можете да се досетите, че все още бездънната й чантичка бе в неизвестност, а да направи въпросната магия върху куфара не се бе получило. Затова се наложи да го разшири и уголеми с магия. Така въпросното нещо бе с 10 сантиметра по-ниско от нея, но на ширина я надминаваше.
Другарчетата й бяха останали озадачени, когато го видяха за първи път. Имаше подмятания от типа на: „Ама защо си носиш куидичната екипировка!” и „Таз метла за какво ти е?”.
Това второто вкара червенокосата в чистосърдечен шок. Сякаш бе достатъчно луда да зареже Маргарет сама в училището. Най-много да свърши като чесало за зъби на някоя хиена.
А, не, това нямаше да го бъде!
- Арина, кога ще стигнем? – русокосата мрънкаше, но това не можеше да изтрие широката усмивка от лицето на Ари. Някъде между последните две седмици двамата със Звездинов бяха разбрали, че ще прекара ваканцията сама на квартира в Торбаланово. И някак си се бяха самопоканили, не направо й заявиха, че никъде няма да ходи без тях.
- Почти стигнахме! – изчурулика девойката и продължи да върви уверено напред.
- Нейното почти е като охлюв да ми обяснява „на края на улицата”. – коментара бе много уместен, но кой изобщо ги гледа тези работи.
- ЕТО Я! – извика Орлова, когато пред тях се появи малка розова къщичка със сини порти. Тя бе единствената, която не бе покрита със сняг и на прага имаше голям блестящ надпис, който опевястяваше: „Квартири – съновидения от 1001 нощ”.
Някак си завлачиха целия багаж до портата и Ари бързо извика паролата:
- Карамелени хлебарки! – портичката се отвори, а върху тях се изсипа пухкав облак захарен памук. В следващия миг вече бяха в апартамента.
Жилището бе малко и кокетно, обзаведено в причудлив магьоснически стил. Представляваше грамадент хол с кухня и две спални – една за девойките и една за Юлий.
Червенокосата захвърли багажа си до вратата и се стовари на близия диван. Не си направи труда дори да разкара снега от косата си. Щеше да се стопи сам по някое време.
- Е, така и не ми обяснихте какво е това Коледа и защо ми е да подарявам подаръци на ПАПАТА!? – май така бяха казали. Подарявали се крастави жаби на някакъв откачен религиозен човечец във Ватикана.
Дружките й се спогледаха ужасено. Е, какво толкова бе казала?
