Я то какво стана?

@Вихрен Вокил @Илиян Георгиев @Исмаил Колимечков @Рея Папандреус @Зинаида Кражова също и  @Косара Вълканова (не съм те питала но си на масата та се чувствай поканена, ако не тръгнала си си в някъв момент)
ае цялата компания на една маса, ако не успееш да се включиш - кот такова, приемаме че знаете / били сте там
не следим ред на писане, всеки пише когато му е кеф.



Връщането на партито не беше чак толкова трудно. Да, малко теглеше Илиян, но макар и да бе по-дребната, това не беше чак толкова трудно. По каквата и да беше причина, изглежда момчето беше решило, че да се показват толкова открито било лоша идея и се опъваше като муле на мост.
Проблема му беше че Люба е Теле... с главна буква. 

Та през вратата с рогата напред.

Или в случая с високо вдигната глава - много червена в областа на лицето. И със стисната ръка около тази на Илиян, и въпреки че преди вратата се беше пробвал - по навик или автоматично да се дръпне - препрлете пръсти през неговите и го поведе към масата която по-рано бяха изоставили.
Впечатляващо Вихрен пръв забеляза завръщането.
- Забавлявахте ли се, деца?
- Да, дядо - Люба му се оплези, докато се опитваше да отбяга опитите на Рея да й провери температурата. Отдавна беше стигнала точката на най-червеното, което лицето й би могло да постигне. А и вече беше посвикнала с усещането, та завръщаше устрем. 
- Ама нали бяхте до лечебното? -не беше сигурна Рея дали се шегуваше или верно не се сещаше какво става - Да не си болна, толкова червена?

- Рея, ако не спреш да ми мериш температурата ще ти счупя носа. Пак. Не е това... това е.
Последните си думи приключи като се обърна към Илиян, който още май се чудеше дали да каже нещо или да си мълчи, и му плясна една целувка.

Оу.
Сега вече ми се изяснява причината за смущението изписано на лицата на двамата, отначало си помислих, че е някакво чувство за вина или са се забъркали в още проблеми. Внезапно безпокойството ми е заменено от съвсем друг тип вълнение и на лицето ми се изписва широка усмивка, въпреки еклерите, с които е пълна устата ми.
- ГОР-ЧИ-ВО!  -  гласът на Исмаил се извисява над всеобщата глъчка и привлича вниманието на всички останали в залата, като предизвиква още подвиквания. Възгласите изпълват въздуха, няколко глави се протягат над останалите в опит да видят какво се случва.
- Ето този непогрешим, изпълнен с тактичност човек -  посочвам на подалата глава изпод масата Косара. -  е Исмаил, за когото питаше по-рано, Ара.
- Аааа.
- Можеш да излезеш спокойно от там, няма нищо плашещо тук -  все още държа покривката повдигната, чудейки се какво я стресира, за да се скрие там.
 
Едва дочаквам цялата какафония да утихне, преди да скоча на крака, за да ги поздравя лично, вълнението е обзело и мен. Толкова рядко ми се случва да се вълнувам заради някого другиго, толкова малко са хората, заради които изобщо бих се развълнувал, обаче по някаква причина Люба е сред тях.  Почти избутвам Рея, когато придърпвам дребничкото момиченце в прегръдка.
- Поздравления! И нали си знаеш -  прошепвам в ухото , така че да не ме чуе никой друг. -  Ако ти разбие сърцето, ще му разбия главата -  измервам с поглед татуирания младеж и добавям. – Или поне ще нарисувам как му я разбивам. -  усмивката ѝ сияе насред всички нюанси на червеното по лицето ѝ.
 
Поздравявам младежа само с ръкостискане, не съм сигурен дали в някой етикет е прието мъже да се прегръщат, ако са се срещнали за първи път преди броени минути.

Война. Това се случваше в момента. Беше напълно обикновен цивилен, въвлечен във война. Нямаше да оцелее този път. Късметът й не можеше да продължи вечно. Знаеше го, и мислено довършваше някаква молитва. Не знаеше никакви истински молитви, измисляше си я на момента. “Покровители на еклерите, калинките, запалените гащи и всичко друго свято, пазете ме от поредното наказание, защото, честно казано, нямам сили повече”. Дори не беше част от запаса, как се беше озовала точно в средата на бойното поле?!

Обувките около нея се увеличиха. Два чифта. Три? Ами да. Сигурно Фелес щеше да се появи до две минути. Не беше гледала останалите преподаватели в чепиците, но нейните подрънкващи от звънчета глезени би познала навсякъде. Само това й трябваше сега, да пише трийсет-сантиметрово есе относно това, че не трябва да се подпалват другарчетата. Някой щеше ли да повярва, че не беше тя виновна? При все колко пергаменти беше подпалила при грешното движение на пръчката първата година? В общата стая вече имаше “Косарин ъгъл”, почернял от всичките й инциденти. Някой даже беше решил да измагьоса лъскава, позлатена табелка, за да го опамети като в музей.

Въздъхна тежко (но напълно безшумно, през зъби) и стисна очи. Провизиите й свършваха. Всеки момент щяха да я открият. Това беше. Сбогом на свободата, този път щяха да я изключат, да й вземат пръчката и да я оставят да живее в мъгълския свят, нескопосано пресмятайки косинуси, докато роднините й я обвиняват до живот за пропуснатата възможност за магическо злато от някаква професия, по-свястна от това да пресмята косинуси. Летенето с грифони сигурно нямаше да й липсва особено много, но метлата…

- Ето този непогрешим, изпълнен с тактичност човек е Илиян, за когото питаше по-рано, Ара.
- Аааа.
Сивото й вещество започна да преизчислява. 
- Можеш да излезеш спокойно от там, няма нищо плашещо тук.
Покривката на масата се беше надигнала докато се опитваше да си спомни от къде изобщо знае какво е косинус, и отдолу се показа обърканата физиономия на ветеранът от войната, награден с половин еклеров медал за успешно приключване на следобедна закуска веднъж в детската градина. Отне й два момента да стрелне всички новопоявили се с пресмятащ поглед, след което (с грацията на ранена трикрака кобила) се измъкна изпод бункера си.
- Вие… не сте преподаватели? 

Някой се изсмя. Търпеливо изчака всички да се допрегръщат, доизръкостискат и тънъ, но това все още не беше достатъчно убедително. До преди две минути не познаваше и Вихрен, така че преспокойно всичко това можеше да е стратегия за заблуда на врага. Двойни агенти. Ами да, изглеждаха си като възрастни. Трябваше да обмисли стратегия. Може би и план за бягство. Нямаше да хванат Косара Вълканова жива! Нямаше да.. 

- Виж ти, чашата ми се е изпразнила сама, - подхвърли агентът, идентифициран като Илиян.
- Не бях аз, - инстинктивно писна Косара и се изпъна като струна, оглеждайки се за възможен изход, или дезориентиран първокурсник, към когото да прехвърли вниманието. Отчаяните моменти изискваха отчаяни мерки. Само ако можеше да…
- Сериозно, Ара, по-спокойно. Не хапем. 

- Е, не хапем деца, - изсмя се някой и момичето взе да се опитва да мисли.

Не бяха облечени като преподаватели. И това не приличаше на преподавателска маса. Насъбралата се тълпа се беше разотишла. Не виждаше Мая никъде, нито другите двама с нея, и всичко сякаш беше… спокойно. Май войната беше свършила. 

- Аа. - кимна косо и изглади до колкото може с ръце дрехите си, изтупвайки безброй еклерови трохички. - Аз просто, такова, имам малко лоши отношения с някои преподаватели. Първи курс беше… инцидентен. Та за всеки случай, нали, съм нащрек.

Както всеки добър войник би следвало да е.

Притеснението й веднага се смени с широка, по детски, усмивка, и протегна с колкото крайника разполагаше напред, за да се здрависа. Не знам кой би се здрависал с крака й, но и той се стрелна в някаква посока, за да не остави никого игнориран.
- Аз съм Косара, приятно ми е, - изчурулика все едно последните десет минути не се бяха случили (и все едно никой не би обърнал внимание на факта, че срещу него се е насочил крак с цел ръкостискане). - Може и да се познаваме, ама шаренопръската малко ми разбърка чарковете.

Все едно би познавала почти-завършващи-сякаш хора в първи курс. Оптимистично.

- Цаката е да не се даваш. Люба, приятно ми е! - хвана подадения й крак, все едно всеки ден го прави, и го разклати като за здрависване - Никой няма да те търси тука, вече си на масата на лошковците. - русата бивша четвъртокурсничка се разсмя - Ако решиш да бягаш с писъци няма да ти се сърдим.
- Че как, ще я издирим!
- Не бе, тя ще се върне щот ще е публичен враг номер 7.
- Ммм да, честито.
- Моите съболезнования.

Групата все беше така. Всяко ново лице се посрещнато като стар познайник. Пък ако няма нервите да остане... е отиваха си по пътя. За щастие Косара беше достатъчно странна да поотнеме вниманието от Люба и Илиян.
Не че очакваше да проима драма, ама вече им отделиха достатъчно време.
Твърде много за Люба.
Групата всъщност се беше разрастнала толкова много! А бяха само с Рея и Исмаил. Което й напомни.

- Ае, Рея - започна с пълна уста - Нали помниш да питаш ваще за Скиатос...
- ЛЮБА!
- Какво има в Скиатос?
- Нищо.
- Що имаш да питаш тогава...

Смигна на Илиян. Мисията изпълнена. Рея щеше да я удави като стигнат и видят останалите, но определено си заслужаваше. Пусна мухата и видя и как на Исмаил му грейва усмивчицата. Е сега нямаше и какво да ги спре да се натресат. Стига да не се загубят. Беше някъде по островите, а там бяха много, но щяха да се намерят в крайна сметка.


+1 ловкост, моля (Админ: отчетено).

- Ама чакайте и аз да се запозная с новото момиче! Исмаил, както ти каза вече онзи хубавец там. - Вихрен завъртя очи церемониално, а Исмаил подаде ръка целоустремено, преди Рея да го плесне през ръката.
 - Ау!
 - Айде стига сте се навирали. Схванахме на всички ни е много приятно! Сядай си на мястото и яж. - демонстративно заяви Рея.
 - Гадженцето ми не обича да докосвам други жени. - отвърна Исмаил скромно, забеляза как малките ноздрички се разшириха. - Значи, какво стана? Всички се сгаджосахме! Така де, без Вихрен, ама той е смотан. 
 - Буквално не трябва да го слушаш. - включи се Вихрен. 
 - Буквално само мен трябва да слушаш, защото бях много прав! - посочи Илиян и после Люба. - Казах ти, че така ще стане! Буквално трябва да се върна и да помоля да ми пишат ПОНЕ добра оценка по пророкуване.
 - Тогава просто ни говореше глупости за зодии. - поклати глава Вихрен.
 - И въпреки това! Виждаш ли, мило, не можеш да се оплачеш от мен. - тук побутна Рея с ръка и когато му се озъби, Исмаил ѝ се ухили отгоре. - Въпреки това, Илияне, отсега трябва да ти кажа, че живота ти официално намаля с пет години.
 - Как така? - изръмжа Илиян и Исмаил си подаде единия пръст. - Гадже с Люба - ами ще споделя, че тя самата ще ти смъкне няколко годинки след третия месец де. И две, ако направиш нещо друго, аз сто про ще успея да ти намаля живота с няколко години, докато завърша Мунгав.
 - Оф, може ли да повярвате, че дори тоя завърши? 
 - Да, пандишпанче, освен ако не искаш да те изчакам една година, за да завършим заедно?
 - Буквално ще те закопая в лехата по билкология.
 - Ама, пържолке, ти знаеш от коя страна се държи лопатата?

Илиян, който беше предърпал Люба близо до скута си и се беше сгушил в нея, слушаше всичко.. с интерес и лек уплах. Особено след думите на Исмаил, който диреткно му обясни,че ще му скъси живота с няколко годинки.. абе не беше най-приятното „пожелаване“ за щастие. Но Илиян прие всичко с насмешка. Новото момиче, което се криеше и успя да разсмее цялата маса за отрицателно време продължи да се оглежда като гръмнал заек. Е... всичко си беше нормално за тази маса.  Илиян, който прасна и той една целувка на Люба, за да я зачерви като домат пред другите, след което реши и той най-после да се обади
               -Аха.. благодаря на всички ви за пожеланията. И Исмаиле, това не означава ли,че вече може така .. билките за пуш..
               -Не .
               -....... Ясно- тъжно изпуфтя Илиян, което накара Люба да се смее.  Е все пак, да поздравя и аз новото момиче. Добре дошла в клана на лошите.. „бандата“ на злите. Аз съм „лошия престъпник“ Илиян Георгиев, който сигурно си чула много истоооо
ПРАС !
Люба му плясна един лакът, още в началото, след което подметна набързо:
               -Не сме заедно и от 10 минути и ти вече пишеш монолози на други жени, а ?- рече тя, къде на шега, къде на сериозно.
Цялата маса прихна в смях. Илиян, този метър и 80 човек, слушаше кинта и 60 момиченце. Е.. тя беше много като него, даже хората си бяха като близнаци. Така че..  засега бъдещето пред тях изглеждаше светло. Илиян се замисли ,след което рече
               -Абе.. ходи ми се на двойна среща.

Скиатос определено не беше „нищо” и едва ли бе останал човек на масата, който да не беше разбрал какво е, съдейки по закачливите погледи и  подсмихването. Обаче единственият недоволен от този факт си оставаше гъркинята, но пък тя никога от нищо не беше доволна, та никой май не беше изненадан. Освен може би двете новодошли  в компанията им, за които Вихрен очакваше да избягат с писъци още преди края на вечерта, ако не успеят да ги приобщят достатъчно.


Макар да осъзнаваше, че със Зинаида  щеше да е малко по-сложно, тя не вярваше в приятелството. Всъщност и той не вярваше, докато не му се случи. Може би трябваше просто да положи малко повече усилия, като се започне от този момент. Затова реши да направи първата крачка към нея, изправяйки се отново срещу нестихващият гняв на Рея.
- Не е нищо  -  намесва се рижият със спокоен тон.
-  Млъквай, бе! -  изсъска му Папандреус през няколко човека от него.
- Не говоря на теб, Гаргамел -  най-демонстративно ѝ обърна гръб, местейки поглед между двете новодошли момичета. -  Скиатос е пла… АУЧ!!! -  лявата му ръка се изстреля към тила му, където една глуха болка започваше да пропълзява към останалата част от главата му -  Ти сериозно ли хвърли ябълка по мен?
- Казах ти да млъкнеш, ще те… -  нацупи се дори повече от обичайното за себе си тъмнокосата.
- Ис, успокой гаджето си – подсмихва се лукаво, наливайки още масло в гнева на гъркинята. -  И така, банда, явно всички ще ходим на почивка на Скиатос.  -  реши все да произнесе на глас това, което вече всички си мислеха.

точка магия, моля. (Админ: отчетено).
благодаря.

Поредната ябълка хвръкна към главата на Вихрен и Исмаил я отби с табла. 
 - С такъв замах ще кажеш, че става за биячка, ама на метлата не е точна, ето мен не ме оцели въобще. 
 - Никой не те пита, Колимечков.
 - О, запомнила е бъдещата ни фамилия.
 - Аммммм ... - Занаида се обърна към Ара със сериозно изражение.
 - Те са гаджета. Рея го обяви по време на една закуска.
 - Не издържа на жадните погледи хвърляни към мен. - подсмихна се Исмаил и захапа от първата ябълка. Втората върна на масата. 
 - Затваряй си плювалника ти... 
 - Не можеш да кажеш, че не се случи точно така, Рея. - засмя се Люба на приятелката си. - А и котката вече е през вратата. Няма как...
 - Има как! Никой от вас не е поканен, нехранимайковци! Никой няма да ви каже датата!
 - Ис, успокой жена си.
 - Ако отида близо до нея, най-много да ми се нахвърли. Трябва да пазя достойнстовото си за сватбата.

Звукът излязал от Илиян беше рязко изквичаване и бързо изчезна след погледа на Люба.
 - Морско приключение, плажове, сърф, волейбол, вечери на плажа, огън и алкохол. Звучи ми добре. Какво ще кажете да го направим? - Тук Исмаил се обърна към най-новите придошли дами. 
 - Исмаил кани жени на плажа!
 - Да, скъпи и ако ти поканиш, ще те закопаем в пясъка до него. - отвърна Люба на Илиян. Рея се обърна като кралска кобра към най-добрата си приятелка, the BFF, the sister from another mister.
 - Ще закопаем Исмаил в пясъка?
 - Защо не. - засмя се Люба.
 - И ще го оставим там, когато вълните прииждат и го удавят.
 - Някой се размечта. - изцъка с език Вихрен.
 - Но сякаш имаме сделка. - усмихна се Исмаил.

 + 1т. късмет, че за тоя плаж ще му трябва (Админ: отчетено).

-Охоо , някой да няма къща в Скиатос- засмя се Илиян.  Хубаво островче, моренце, Гърция.. чисти води.. ах мечта. Я .. някой ще ни кани в Киатос ли ?
-Не знам за какво говориш ! – изрепчи му се Рея
-Ся.. ся -  подхвана от своя страна Исмаил. Мисля, че можеш да кажеш какво става.
-Ходи ми се на море в Гърция а, на теб Вихрен – Илиян погледна към Вокил
-Мухм- Каза Вихрен с препълнена уста.
-Скиатос е остров във Гърция, мнооого хубав- подхвърли факта Илиян
- Абе ти не беше ли зле с оценките- попита го Рея.
- Забравяш,че съм учил в мъгълско училище до миналата година. – добави Илиян. Знаеш, че магията и магическите работи са нови, ама мъгълските- мачкам там !   Абе, гладен съм , някой ще ми подаде ли еклер.
-На – Люба му заби еклера в устата. Яж бе, яж.
-М. Доубере. – усмихнат и в уста пълна с еклери, рече Илиян.
Илиян започна да се наслждава на храната си. За пръв път от много време, се чувстваше.. желан .. чувстваше се ценен за пръв път от престоя си в Мунгав.  Цялата тази общност, можеше и.. да му хареса. Къде беше сега Желев, който му говореше,че рано или късно ще намери и своите тук и как тук в Мунгав се случват най-добрите приятелства.  Може би, наистина е намерил „своята клика“ . Нека е престпъник зъл, нека е лошковец или коментиран- важното е приятелите да са до него. И най-вече – човека, който намери място в сърцето му. Илиян я погледна, след което се усмихна и я сгуши в себе си.

 +1 късмет Por favor (Админ: отчетено).

 
 


+1т магия, моля (Админ: отчетено).