РП Боклучарникът - Люба и Исмаил

малко преди купона в Оазиса

Люба се промъкна тихомълком по коридорите, поне когато внимаваше й се удаваше. Като се увери че няма никой познат наоколо или пък учител бързо се шмугна в тъмния коридор водещ към Боклучарника без да пали никаква светлинка. Тук й беше почти толкова познато колкото гората и познаваше всяка една скърцаща дъска.
Да онази включително. 
Мина покрай дупката в пода и провери "капаните" - никой непросветен не беше минавал от тук, а пък навътре в стаята праха беше необезпокояван.

- Супер, никой не е идвал насам поне от миналата година!

Продължи навътре, както винаги количествата неща в тази стая бяха впечатляващи, но пък маркерите които бяха оставили с Исмаил миналата година не бяха мръднали. 
И за щастие още водеха до топ секретния им запас.

- Исмаил? - уж му каза за купона тази вечер, но се разбраха да дойдат поотделно, Люба още не беше запалила светлинка и седеше в мрака само леко осветена от далечен прозорец - Тук ли си?

Седна на един кашон пълен със конфискувани комикси и зачака. Не че не можеше да отнесе поне една две туби, ама беше казала че ще го изчака. Евентуално и Илиян можеше да се появи, ако не тук поне директно на купона.
Изкушаваше се да тръгне по пътеките, кой знае какви чудатости имаше тук сред цялата патърдия. Но не искаше и да пали светлина, в случай че някой неочакван дойдеше, винаги можеше да мине метър че е дошла за комиксите.
Дали бяха конфискувани наведнъж, целия кашон, или пък някой си ги беше сортирал? Боклучарника дали мести нещата в него след като мине някакво време? Алкохола все още беше тук.

Чужд глас я сепна от мислите й.

@Илиян Георгиев не съм се съгласувала предварително, но се чувствай поканен. Пък и Люба ти обеща да те запознава с приятелите си
@Исмаил Колимечков

- Оф ама изкара ми акъла бе - сърчицето на Люба още туптеше, беше чула стъпки, но докато се усети че вече са зад нея и стана белята - Чакай да видя ела тука.

Качи се отгоре на кашончето, че да е на ниво с Исмаил, и му хвана лицето. Носа изглеждаше ок, нямаше кръв поне доколкото успя да види, а пък и като го побутнеше момчето не реагираше остро от болка. Просто драматизираше
Както обикновено.

Преди да се усети самата тя му плесна една кратка целувка на върха на носа. Веднага се изчерви, и по пусна. 

Добре че беше тъмно.


Какви ги мислеше? 
Да го цунка че да му мине ли? 
Сърцето й продължаваше да тупка забързано, но този път не от уплаха. Какво й ставаше тая година, откакто си говориха с Рея и сега почваше да се държи по странно. Много си й беше добре преди семплото темпо и гледането на градинки. Сега купони, костюми и Исмаил навсякъде се фръцка. Оф после щеше да го мисли. 
Може би ако се правеше че нищо не се е случило и той нямаше да се усети че момичето се държи странно.

- Нищо ти няма принцесо, айде че без нас купона няма на къде!

Побърза да се дръпне и да скочи обратно на земята. Алкохола чакаше, купона приближаваше, а те се моткаха. Запъти се към сташа и скришно метна поглед към Исмаил.  
- След тържеството бях тука и пробвах нещата. Всичко е станало добре. За догодина трябва пробваме и други рецепти.

@админ +1т магия моля (Админ: отчетено).

 - Пробвала си неща без мен? Тц, тц, тц. - отвърна момчето и закрачи след малката. Още му смъдяха очите, но поне нямаше нужда да ходи до лекарския кабинет. Макар, че с неговия манталитет или щеше да отиде на купона и след това да си оправи носа, например на другия ден или щеше да се развика, че не си заслужава да живее грозен и да се метне от най-високата кула. Искаше ли да премисля възможност, в която външността му беше накарнена от грозотия? Ами не. Не искаше!

 - Почнала си да правиш много неща без мен. - каза спокойно Исмаил и щом Люба спря, за да отвори малкаа пролука, през която минава, за да стигнат до казаните с вареното, постави главата си над нейната. - И за уроци не си ме питала, не си ме викала да берем гъби, колелото, сега и това. 

Думите му валяха една след друго и обмисляше, че Люба не е виновна, разбира се, че не беше. Но рязкото ѝ презрително пренебрежение към Исмаил плюс факта, че се измъкваше все повече и повече и прекарваше време с други индивиди. индивиди, за които дори и той беше чул ....
 
 - Спокойно, мъниче, схващам не съм ти интересен вече. За разлика от как му беше името? Илиян? - усмихна се Исмаил и изкара пръчката си, за да вкара магическата парола. Два удара с медена му пръчка отдясно, един отгоре, един отляво, и още един отдясно, после започна да влиза в прохода към залостените бъчви. Започна да ги проверява внимателно, а и така даваше време на Люба да се окопити. 

 +1 т. магия, моля (Админ: отчетено).

- Ми как да те викам кат все те няма? - определено вече се цупеше, беше минавала не веднъж през обичайните им места където се засичаха, е повече в моменти когато не очаква и той да е там - Илиян, да. Сега почна от трета година и за сa се мъчи като прасе с тиква. Не е толкова лош колкот го изкарват слуховете.


Още тупкаше вътрешно, но вече много по-спокойно. Определено обвиняваше на Рея глупостите, откакто я беше завъртяла с тия женски работи и Люба почна повече да се... замисля за Исмаил и съответно да го избягва малко. 
Много.

- И ти не е като да си ме търсил. Едвам едвам те накарах да се включиш сега - ми да що само тя да го вика! той като е толкова загрижен - веднъж не я е потърсил. Само се правеше и той както обикновено. Може би просто си го беше навила твърде много на пръста. Ще мине тази година и ще й мине и пеперуденето - Не че не можехме да се оправим с бутилките с Илиян.

Докато Исмаил ровеше буретата, тя се обърна и се шмугна в "залата" за вишновката - няколко подпори изолиращи локацията допълнително, от външна гледна точка изглеждаше като поредната купчина боклук. Отвора беше малък дори като за нея, но пък беше още нещо което да предпази запасите ако някой ги намери - щеше да намери само част от тях.
Зае се с преливане от тубите в бутилки.

Докато ръцете й са заети поне не се разсейва с други неща. 
Примерно шумоленето на момчето при буретата.
И колко близо беше преди малко.
И как му целуна носа...
Ама пък какво я разпитва за Илиян. Аман, начи не е наоколо да прави неща с него, ама като прави без и веднага мрън, мрън.

- А ти какво бе, да не си заревнувал нещо?

 - Интересна дума използваш, Люба... - Исмаил проверяваше буретата едно по едно. Не бяха от нищо особено, нито дъб, нито нещо, което бяха направили сами. Бурета, които бяха намерили преди година две и чак миналата година си бяха припомнили, че са намерили. Да успеят да развият малко гроздови култури, имаше цяла нива, а и гроздобера идваше в началото на годината. Бяха пробвали, за да пробват. Бяха доукрасили с каквото поискат и сега Исмаил търсеше нещо, което беше по-сладко. 

 - Да не си си я разменила съвсем случайно с Рея? - усмихна се, докато издърпваше едното буре. Разбира се, че можеха с Илиян двмата да го занесат, но тези неща ги бяха правили двамата. А уговорката за купона явно беше станала между Люба и Арина. Не, че не му харесваше да си говорят, и не че не му харесваше Люба да си увеличи приятелския кръг, но така и не бяха отишли за гъби и така и не успяха да наберат ябълки за ракията. Настани се пред входа за вишновката. Изчакваше рошавата глава да се покаже. - Хей, тук съм, можеш да ме викаш. Но разбирам, ако ти е по-приятно с други хора. Няма да се сърдя, ако съм ти твърде ... мешавещ се? И ако Илиян ти харесва, какво такова? Ако ти си щастлива и аз ще съм щастлив. А сега се мръдни, че ще разлееш навсякъде вишновката.  

Люба почна да му подава шишета с вишновка и се умълча. Успя да се концентрира над работата и да укроти вътрешните лашкания. 
Може би помогна и че си сръбна малко от шишетата преди да ги затвори.
"Ако ти си щастлива и аз ще съм щастлив."
Тази година не й тръгна добре и определено ходеше основно надолу. Не че беше чак толкова зле. Може би по детски си беше мислила, че и Исмаил я харесва по-така и ще са си заедно и нататък.
А то.
Да, така беше най добре. Поне стигнаха до това преди да се оплете твърде много в собствените си крака и да си разбият приятелството. Сега щеше да е малко странно за Люба, но лека полека ще утихне и ще върне старото темпо.
Нищо че й щипеше от вътре.
Ще й мине.

- И да искаш не можеш да се навреш тука - подаде глава, след като се поуспокои, оплези му се и му връчи няколко бутилки - Та ако разлея... разлея. На някой му се е пило.

Продължи да пуска бутилки през отвора. Всяка една разбира се тествана със здрава глътка.
Няма да носят на партито кофти стока, я.
А като стана въпрос и за това, трябваше да збързат темпото.
Партито трябваше да почне всеки момент.

- А за гъбите и аз още не съм ходила. Тая седмица вали, та уикенда трябва да има избили. Ще идваш ли или само ще мрънкаш че не те викам?

/ако искаш приключвай, пък ще ходят за гъби XD/