Индекс
50
Сила: 2
Издръжливост: 2
Интелигентност: 6
Ловкост: 2
Магия: 4
Късмет: 4
by Варвара вярваше, че на този свят съществуват три вида продавачи на сладолед - нормални, извисени и трети мистериозен вид, който срещаш само в момент на силна нужда. Те, също като добрият чифт обувки, те намират точно тогава, когато си в най-сериозен низ от проблематики. И не, не за сладолед. Нуждата не винаги е обвързана със заледена отвара от захар, мляко и заскрежено щастие. Понякога съвсем различни потребности терзаят тялото и душата ти и само някой надраснал и разбрал алегорията скрита зад подобно нещо може да ти предложи емпатия. Варвара не знаеше дали Вселената е устроена така или просто нейният късмет е по-особен, но винаги в момент на нужда продавач на сладолед успяваше да я бутне в правият път… или поне да й покаже, че опции винаги има бол и не е толкова страшно, колкото първоначално й се е сторило.
Ще попитате защо, нали? Или пък “Варвара, какво ти се е случило сега”? Все крайно уместни въпроси, защото усещате за какво иде реч, нали? Младата девойка бе точно в един от онези турбулентни моменти от бурният си живот, в който да има нужда от няколко сладки хапки и добър съвет. Цялата прелюдия за трите вида сладоледопродавници не е друго освен опит да ви информираме малко по-подробно за терзанията на младата мис Симеонова. Днешният й ден бе започнал сравнително благо и с умисъл за приключения. Беше първият ден от лятната ваканция и “Мунгав” бе вече мъгляв и неприятен спомен. Варвара се бе събудила с първото добро настроение от месеци насам и щастието й нямаше с какво да бъде сравнено. A и как иначе? Лятото за нея значеше свобода и като птиче извън клетка девойката бе литнала високо в едни хипотетични небеса изпълнени с, ами, постове по всички социални мрежи и агресивно планиране на социални ивенти. Разбирайте го така - както Падме Амидала води агресивни преговори, така и Варвара Симеонова оцелява на агресивни социални интеракции. Още преди да е ударило единадесет часа девойката вече имаше четири уговорки и един ангажимент при нейната маникюристка. Благодарение на това денят й се изтърколи неусетно и за миг Варвара бе повярвала, че Бог е на нейна страна и играе за нейният си отбор. Именно в този момент, в който бе вярвала, че всичко ще бъде наред, неприятностите я бяха изритали в метафоричните топки, които не притежава.
Сега часът бе някъде около девет без нещо и небето над нея започваше да помръква. Жизнерадостното синьо, което цял ден го бе красило, сега носеше в себе си от онези цветове, които предвещават нощ. Розово, топла охра, лилаво. Малки облачета, които изглеждаха като да са избягали от някой Ghibli филм, допълваха картинката и едно от тях подозрително много приличаше на котенце. Варвара запаше в него седнала на земята. Дупето си бе поместила на един бордюр, който магически бе от по-чистите софийски такива. Носеше ужасно непрактична тюлена пола в цветовете на дъгата и диплите й бяха навсякъде сякаш са не друго а красив тоалет на балерина - да, от онези щръкналите. Знаете за кои става въпрос. Отдолу се подаваха крачета в converse-ки, които никога не оставаха завързани за дълго и момичето ритмично потропваше стъпала в такт с музика, която звучеше само за нея. Тананикаше си на ум нещо бая ретро, но й се беше набило в главата след днешният й урок по цигулка и не можеше да го изкара от там. Паразитна мелодия - проклетата The Hall of The Mountain King на Григ, която както всички знаем няма навика да не оставя трайни щети в мозъчната коричка. Не с лошо, разбира се, но това бе третият час в който Варвара не можеше да си я изкара от главицата и вече започваше да й писва.
Тя имаше причина да седи на земята и да си тактува. Бяха й вързали тенекия току що и сърчицето й направо се късаше. Трябваше да се срещне с Али, но нейната най-добра приятелка бе отменила уговорката в последният момент. Това поставяше Варвара в неприятното положение в което хем да е тъжна, хем да не знае какво да прави със себе си. Не се бяха виждали едва от два дни и вече не можеше да съществува без русата главица, която й бе по-драга от нейната собствена. Целият този тоалет бе облякла специално, за да й се покаже и сега се чувстваше малко прецакана. Тюлът също така не бе кой знае колко добър избор в топлата юнска нощ.
Варвара щеше да продължи да се цупи ако от някъде не бе чула звънчета и малко колело в ярки цветове не бе спряло в близост до нея. Първоначално тя не му обърна внимание, защото колелета се срещаха всякакви в центърът на София. След минута две обаче същото звънтене удари по-силно и едва тогава девойката надигна глава от дисплея на телефона й. На крачка две от нея наистина бе спряло колело и то бе боядисано и в бяло, и в синьо. Имаше и от двата цвята и те като че ли се подчиняваха на някаква логика, но й стана ясно каква като забеляза хладилната чанта закачена зад седалката. Там синьото и бялото танцуваха в спирали около лого представляващо…
Хм.
С подозрение в очите девойката погледна създанието, което караше това превозно средство. Тялото му бе привидно мъжко и някак издължено и жилесто. Той - то - бе облечено в бяло и носеше синьо копринено шалче около врата си. Лицето тя пропусна, защото създанието бе невидимо, но отбеляза шапката на която се мъдреше същото лого.
- Таласъмски сладолед? промърмори Варвара и изведнъж облаците избягаха от лицето й и широка усмивка се разля по меките й черти. Тя грейна цялата и за секунда забрави колко тъжна бе, че няма да види Али тази вечер.
Предупредихме ви - някои продавачи на сладолед са мистични сили, които имат дарбата да променят реалността.
- Баща ми ми е говорил за вас! - изчурулика момичето без да даде шанс на таласъмът сладоледаджия да каже каквото и да е било. - Бизнесът ви се грижи за околната среда, семеен е, правите всичко сами и без консерванти!
Таласъмът повдигна леко джентълменски шапката си с невидима ръка и мелодичен глас проникна директно в главата на Варвара.
-А не бе! - възкликна девойката и скочи на крака. - Нещо против да му направя една реклама в инстаграм?
@Еньо Хаджиконстантинов
Ще попитате защо, нали? Или пък “Варвара, какво ти се е случило сега”? Все крайно уместни въпроси, защото усещате за какво иде реч, нали? Младата девойка бе точно в един от онези турбулентни моменти от бурният си живот, в който да има нужда от няколко сладки хапки и добър съвет. Цялата прелюдия за трите вида сладоледопродавници не е друго освен опит да ви информираме малко по-подробно за терзанията на младата мис Симеонова. Днешният й ден бе започнал сравнително благо и с умисъл за приключения. Беше първият ден от лятната ваканция и “Мунгав” бе вече мъгляв и неприятен спомен. Варвара се бе събудила с първото добро настроение от месеци насам и щастието й нямаше с какво да бъде сравнено. A и как иначе? Лятото за нея значеше свобода и като птиче извън клетка девойката бе литнала високо в едни хипотетични небеса изпълнени с, ами, постове по всички социални мрежи и агресивно планиране на социални ивенти. Разбирайте го така - както Падме Амидала води агресивни преговори, така и Варвара Симеонова оцелява на агресивни социални интеракции. Още преди да е ударило единадесет часа девойката вече имаше четири уговорки и един ангажимент при нейната маникюристка. Благодарение на това денят й се изтърколи неусетно и за миг Варвара бе повярвала, че Бог е на нейна страна и играе за нейният си отбор. Именно в този момент, в който бе вярвала, че всичко ще бъде наред, неприятностите я бяха изритали в метафоричните топки, които не притежава.
Сега часът бе някъде около девет без нещо и небето над нея започваше да помръква. Жизнерадостното синьо, което цял ден го бе красило, сега носеше в себе си от онези цветове, които предвещават нощ. Розово, топла охра, лилаво. Малки облачета, които изглеждаха като да са избягали от някой Ghibli филм, допълваха картинката и едно от тях подозрително много приличаше на котенце. Варвара запаше в него седнала на земята. Дупето си бе поместила на един бордюр, който магически бе от по-чистите софийски такива. Носеше ужасно непрактична тюлена пола в цветовете на дъгата и диплите й бяха навсякъде сякаш са не друго а красив тоалет на балерина - да, от онези щръкналите. Знаете за кои става въпрос. Отдолу се подаваха крачета в converse-ки, които никога не оставаха завързани за дълго и момичето ритмично потропваше стъпала в такт с музика, която звучеше само за нея. Тананикаше си на ум нещо бая ретро, но й се беше набило в главата след днешният й урок по цигулка и не можеше да го изкара от там. Паразитна мелодия - проклетата The Hall of The Mountain King на Григ, която както всички знаем няма навика да не оставя трайни щети в мозъчната коричка. Не с лошо, разбира се, но това бе третият час в който Варвара не можеше да си я изкара от главицата и вече започваше да й писва.
Тя имаше причина да седи на земята и да си тактува. Бяха й вързали тенекия току що и сърчицето й направо се късаше. Трябваше да се срещне с Али, но нейната най-добра приятелка бе отменила уговорката в последният момент. Това поставяше Варвара в неприятното положение в което хем да е тъжна, хем да не знае какво да прави със себе си. Не се бяха виждали едва от два дни и вече не можеше да съществува без русата главица, която й бе по-драга от нейната собствена. Целият този тоалет бе облякла специално, за да й се покаже и сега се чувстваше малко прецакана. Тюлът също така не бе кой знае колко добър избор в топлата юнска нощ.
Варвара щеше да продължи да се цупи ако от някъде не бе чула звънчета и малко колело в ярки цветове не бе спряло в близост до нея. Първоначално тя не му обърна внимание, защото колелета се срещаха всякакви в центърът на София. След минута две обаче същото звънтене удари по-силно и едва тогава девойката надигна глава от дисплея на телефона й. На крачка две от нея наистина бе спряло колело и то бе боядисано и в бяло, и в синьо. Имаше и от двата цвята и те като че ли се подчиняваха на някаква логика, но й стана ясно каква като забеляза хладилната чанта закачена зад седалката. Там синьото и бялото танцуваха в спирали около лого представляващо…
Хм.
С подозрение в очите девойката погледна създанието, което караше това превозно средство. Тялото му бе привидно мъжко и някак издължено и жилесто. Той - то - бе облечено в бяло и носеше синьо копринено шалче около врата си. Лицето тя пропусна, защото създанието бе невидимо, но отбеляза шапката на която се мъдреше същото лого.
- Таласъмски сладолед? промърмори Варвара и изведнъж облаците избягаха от лицето й и широка усмивка се разля по меките й черти. Тя грейна цялата и за секунда забрави колко тъжна бе, че няма да види Али тази вечер.
Предупредихме ви - някои продавачи на сладолед са мистични сили, които имат дарбата да променят реалността.
- Баща ми ми е говорил за вас! - изчурулика момичето без да даде шанс на таласъмът сладоледаджия да каже каквото и да е било. - Бизнесът ви се грижи за околната среда, семеен е, правите всичко сами и без консерванти!
Таласъмът повдигна леко джентълменски шапката си с невидима ръка и мелодичен глас проникна директно в главата на Варвара.
“Точно така, мис! Усетих ви аз, че сте от магодарените. Мога ли да ви заинтересовам с един сладолед?”
-А не бе! - възкликна девойката и скочи на крака. - Нещо против да му направя една реклама в инстаграм?
“Само ако тагнете акаунта на фирмата, мис!”
@Еньо Хаджиконстантинов
