Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    Таласъмски сладоледи край Народен

    Варвара Симеонова
    Варвара Симеонова
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Таласъмски сладоледи край Народен Coin10 50
    Ниво : Таласъмски сладоледи край Народен Untitl37
    Статистики :
    Таласъмски сладоледи край Народен Streng10 Сила: 2
    Таласъмски сладоледи край Народен Shield10 Издръжливост: 2
    Таласъмски сладоледи край Народен Brain10 Интелигентност: 6
    Таласъмски сладоледи край Народен Runnin10 Ловкост: 2
    Таласъмски сладоледи край Народен Magic-10 Магия: 4
    Таласъмски сладоледи край Народен Clover10 Късмет: 4

    Таласъмски сладоледи край Народен

    Писане by Варвара Симеонова Вто Окт 10, 2023 7:56 pm


    Варвара вярваше, че на този свят съществуват три вида продавачи на сладолед - нормални, извисени и трети мистериозен вид, който срещаш само в момент на силна нужда. Те, също като добрият чифт обувки, те намират точно тогава, когато си в най-сериозен низ от проблематики. И не, не за сладолед. Нуждата не винаги е обвързана със заледена отвара от захар, мляко и заскрежено щастие. Понякога съвсем различни потребности терзаят тялото и душата ти и само някой надраснал и разбрал алегорията скрита зад подобно нещо може да ти предложи емпатия. Варвара не знаеше дали Вселената е устроена така или просто нейният късмет е по-особен, но винаги в момент на нужда продавач на сладолед успяваше да я бутне в правият път… или поне да й покаже, че опции винаги има бол и не е толкова страшно, колкото първоначално й се е сторило.

    Ще попитате защо, нали? Или пък “Варвара, какво ти се е случило сега”? Все крайно уместни въпроси, защото усещате за какво иде реч, нали? Младата девойка бе точно в един от онези турбулентни моменти от бурният си живот, в който да има нужда от няколко сладки хапки и добър съвет. Цялата прелюдия за трите вида сладоледопродавници не е друго освен опит да ви информираме малко по-подробно за терзанията на младата мис Симеонова. Днешният й ден бе започнал сравнително благо и с умисъл за приключения. Беше първият ден от лятната ваканция и “Мунгав” бе вече мъгляв и неприятен спомен. Варвара се бе събудила с първото добро настроение от месеци насам и щастието й нямаше с какво да бъде сравнено. A и как иначе? Лятото за нея значеше свобода и като птиче извън клетка девойката бе литнала високо в едни хипотетични небеса изпълнени с, ами, постове по всички социални мрежи и агресивно планиране на социални ивенти. Разбирайте го така -  както Падме Амидала води агресивни преговори, така и Варвара Симеонова оцелява на агресивни социални интеракции. Още преди да е ударило единадесет часа девойката вече имаше четири уговорки и един ангажимент при нейната маникюристка. Благодарение на това денят й се изтърколи неусетно и за миг Варвара бе повярвала, че Бог е на нейна страна и играе за нейният си отбор. Именно в този момент, в който бе вярвала, че всичко ще бъде наред, неприятностите я бяха изритали в метафоричните топки, които не притежава.

    Сега часът бе някъде около девет без нещо и небето над нея започваше да помръква. Жизнерадостното синьо, което цял ден го бе красило, сега носеше в себе си от онези цветове, които предвещават нощ. Розово, топла охра, лилаво. Малки облачета, които изглеждаха като да са избягали от някой Ghibli филм, допълваха картинката и едно от тях подозрително много приличаше на котенце. Варвара запаше в него седнала на земята. Дупето си бе поместила на един бордюр, който магически бе от по-чистите софийски такива. Носеше ужасно непрактична тюлена пола в цветовете на дъгата и диплите й бяха навсякъде сякаш са не друго а красив тоалет на балерина - да, от онези щръкналите. Знаете за кои става въпрос. Отдолу се подаваха крачета в converse-ки, които никога не оставаха завързани за дълго и момичето ритмично потропваше стъпала в такт с музика, която звучеше само за нея. Тананикаше си на ум нещо бая ретро, но й се беше набило в главата след днешният й урок по цигулка и не можеше да го изкара от там. Паразитна мелодия - проклетата The Hall of The Mountain King на Григ, която както всички знаем няма навика да не оставя трайни щети в мозъчната коричка. Не с лошо, разбира се, но това бе третият час в който Варвара не можеше да си я изкара от главицата и вече започваше да й писва.

    Тя имаше причина да седи на земята и да си тактува. Бяха й вързали тенекия току що и сърчицето й направо се късаше. Трябваше да се срещне с Али, но нейната най-добра приятелка бе отменила уговорката в последният момент. Това поставяше Варвара в неприятното положение в което хем да е тъжна, хем да не знае какво да прави със себе си. Не се бяха виждали едва от два дни и вече не можеше да съществува без русата главица, която й бе по-драга от нейната собствена. Целият този тоалет бе облякла специално, за да й се покаже и сега се чувстваше малко прецакана. Тюлът също така не бе кой знае колко добър избор в топлата юнска нощ.

    Варвара щеше да продължи да се цупи ако от някъде не бе чула звънчета и малко колело в ярки цветове не бе спряло в близост до нея. Първоначално тя не му обърна внимание, защото колелета се срещаха всякакви в центърът на София. След минута две обаче същото звънтене удари по-силно и едва тогава девойката надигна глава от дисплея на телефона й. На крачка две от нея наистина бе спряло колело и то бе боядисано и в бяло, и в синьо. Имаше и от двата цвята и те като че ли се подчиняваха на някаква логика, но й стана ясно каква като забеляза хладилната чанта закачена зад седалката. Там синьото и бялото танцуваха в спирали около лого представляващо…

    Хм.

    С подозрение в очите девойката погледна създанието, което караше това превозно средство. Тялото му бе привидно мъжко и някак издължено и жилесто. Той - то - бе облечено в бяло и носеше синьо копринено шалче около врата си. Лицето тя пропусна, защото създанието бе невидимо, но отбеляза шапката на която се мъдреше същото лого.

    - Таласъмски сладолед? промърмори Варвара и изведнъж облаците избягаха от лицето й и широка усмивка се разля по меките й черти. Тя грейна цялата и за секунда забрави колко тъжна бе, че няма да види Али тази вечер.

    Предупредихме ви - някои продавачи на сладолед са мистични сили, които имат дарбата да променят реалността.

    - Баща ми ми е говорил за вас! - изчурулика момичето без да даде шанс на таласъмът сладоледаджия да каже каквото и да е било. - Бизнесът ви се грижи за околната среда, семеен е, правите всичко сами и без консерванти!

    Таласъмът повдигна леко джентълменски шапката си с невидима ръка и мелодичен глас проникна директно в главата на Варвара.


    “Точно така, мис! Усетих ви аз, че сте от магодарените. Мога ли да ви заинтересовам с един сладолед?”


    -А не бе! - възкликна девойката и скочи на крака. - Нещо против да му направя една реклама в инстаграм?


    “Само ако тагнете акаунта на фирмата, мис!”

    @Еньо Хаджиконстантинов

    Ясна Соколова and Юлий Звездинов харесват този пост.

    Еньо Хаджиконстантинов
    Еньо Хаджиконстантинов
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Таласъмски сладоледи край Народен Coin10 39
    Ниво : Таласъмски сладоледи край Народен Untitl37
    Статистики :
    Таласъмски сладоледи край Народен Streng10 Сила: 4
    Таласъмски сладоледи край Народен Shield10 Издръжливост: 4
    Таласъмски сладоледи край Народен Brain10 Интелигентност: 5
    Таласъмски сладоледи край Народен Runnin10 Ловкост: 4
    Таласъмски сладоледи край Народен Magic-10 Магия: 4
    Таласъмски сладоледи край Народен Clover10 Късмет: 6

    Re: Таласъмски сладоледи край Народен

    Писане by Еньо Хаджиконстантинов Пон Окт 16, 2023 10:06 pm


    Еньо се закова на прага на вратата. Намръщи се. Не забравяше ли нещо? Обърна се назад, свали чантата от гърба си и извади от най-предния джоб един лист. На него с изящен почерк беше изписана поредица от мастилени думи. До всеки ред имаше по две малки отметки, наподобяващи пърхащи лястовички. Списъкът започваше така: одеяло, две резервни тениски, шапка, резервни очила, опасноскоп, бинокъл, лопатка, слънцезащитен крем, палатка, резервни обувки, възглавница, платно, четка за  рисуване, резервни панталони… И още поне дузина. Думата „резервно“ фигурираше поне девет пъти.
     
    Еньо извади една химикалка от същия джоб на раницата и започна да рови в раницата и да проверява списъка. Щом установеше, че въпросното нещо го има в раницата, поставяше трета отметка отстрани до думата в списъка.
    Три пъти мери, един път режи“, каза си наум. Еньо обичаше поговорки. И списъци. Вчера вечерта майка му подметна в разговор, че трябвало да се научи да не се „пренавива“. Той я попита какво има предвид и тя му каза: „Ами, пробвай например утре да си провериш списъка преди излизане само два пъти“.  Еньо, естествено, започна да спори с нея, като й изтъкна поне три рационални причини, поради което се налагаше да извършва неколкократна проверка на списъка. Майка му, естествено, отговори с любимия си израз: „Не е там въпросът“. А къде беше въпросът? Имаше ли въпрос? Момчето отдавна се беше отказало да пита. Реши, че може поне да тества хипотезата на майка си, като обеща да провери списъка само два пъти.
     
    На вратата обаче нещо в него започна да се бунтува яростно. Винаги проверяваше списъка по три пъти. Затова и никога нищо не забравяше. Сега обаче в него се породи съмнението, че може би беше пропуснал нещо. Да, вярно, че при двойната проверка имаше малка вероятност за грешки, но тройна проверка наистина му вършеше безотказна работа. Накрая реши, че просто не си струва риска. От това нямаше да се „пренавие“ – напротив, вярно бе обратното.
     
    Когато сложи и последната отметка, Еньо се почувства стократно по-добре. Отдъхна си, прибра химикалката и списъка обратно в раницата, след което я придърпа на гърба си. Пристъпи отвъд прага и лятното слънце огря скъсаните му дънки и протритата му синя тениска.
    Видях те – гласът на майка му го сепна.
    Не съм се пренавил! – каза троснато и затвори вратата след себе си.
     
    Беше тръгнал на експедиция. Щеше да изследва центъра на София за рядък магически вид растение – градско чудато бобче. Еньо беше прочел за него в „Билколожки мистерии“. До преди десет години градското чудато бобче било много разпространено в централна София, докато един ден не изчезнало. Оттогава никой вече не можел вече да открие и едно бобче из целия град. В книгата беше поставено под номер седем в класацията на най-големите билколожки мистерии на десетилетието.
     
    Еньо щеше да открие градското чудато бобче. Той обичаше предизвикателства. Нямаше нещо, което един добър списък и аналитична мисъл да не може да реши.
     
    Центърът на София беше претъпкан с хора, както винаги. Еньо не обичаше много да идва тук, защото от тълпите му се завиваше свят и трудно си чуваше мислите. Днес обаче имаше по-висша мисия и си заслужаваше да преглътне всичко това. Времето беше лятно – топло, но не прекалено. Духаше лек ветрец. По небето се гонеха малки кълбовидни облачета. Носеше се аромат на цъфнали цветя и прясно окосена трева. По полянките около Народния театър бяха насядали десетки, ако не и стотици хора.
     
    Денят се търкулна бързо. Еньо обиколи почти целия център. Натика си главата във всеки ъгъл, във всяка пукнатина на плочка или хралупа на дърво, но от бобчето нямаше и следа. Всичките му теории къде би могъл да го намери се оказваха погрешни. Към девет вечерта той тъкмо мислеше да се прибира обратно към вкъщи, когато попадна на нещо, което хвана вниманието му. Точно до Народния театър един таласъм подаваше сладолед на едно високо и леко мургаво момиче.

    Таласъми в центъра на София?“, помисли си той. Не беше ги виждал никога тук и като цяло в София. Повечето живееха в Торбаланово.

    Еньо се приближи, за да изследва. Таласъмът и момичето го погледнаха в един и същи момент. Пръв проговори таласъмът:
    – Искате ли един сладолед, господине?
    – Не, благодаря – веднага отвърна Еньо, след което се обърна и понечи да си тръгне.

    Варвара Симеонова харесва този пост.


      В момента е: Нед Май 19, 2024 7:19 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!