Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    Човек не си избира роднините

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : Човек не си избира роднините Coin10 9
    Ниво : Човек не си избира роднините Untitl40
    Статистики :
    Човек не си избира роднините Streng10 Сила: 18
    Човек не си избира роднините Shield10 Издръжливост: 10
    Човек не си избира роднините Brain10 Интелигентност: 22
    Човек не си избира роднините Runnin10 Ловкост: 14
    Човек не си избира роднините Magic-10 Магия: 8
    Човек не си избира роднините Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : Човек не си избира роднините PearЧовек не си избира роднините MangoЧовек не си избира роднините SapphireЧовек не си избира роднините SausageЧовек не си избира роднините WatermelonЧовек не си избира роднините Emerald

    Човек не си избира роднините

    Писане by Тервел Шаханов Чет Окт 19, 2023 6:38 pm



    Днес Тервел беше в много добро настроение. Последното пълнолуние преди седмица бе минало доста леко – само две-три драскотини на гърба и нито една счупена кост. Обикновено по това време от месеца провеждаше активно лечение с компреси, мазила, лечебни заклинания и какво ли още не (да, включително мъгълски лепенки), което му пречеше да обикаля свободно насам-натам из училището. Стоене в стаята му го потискаше повече от всичко на света. Имаше чувството, че така целият му потенциал отива на вятъра. Какво щяха да правят на Кръжока по Пророкуване без неговото ръководство? Как щеше да се справи театралната трупа с подготовката на следващото представление без неговият творчески поглед? Реторични въпроси. Сега звездите се бяха подредили и той изведнъж имаше време, енергия и вдъхновение за всички тези неща, че даже и за повече. „Мунгав“ не беше готов за толкова хиперактивен Тервел.
     
    Събуди се в осем часа и се премени за рекордно време – двадесет и шест минути. Облече любимия си лилав пуловер с люспи от китайски огнен змей, с който му хем му беше достатъчно топло (все пак беше януари), хем изглеждаше мега стилен. За малко „шоков“ елемент закачи и една обеца на ухото си с блестящ розов диамант – една от последните истински скъпоценности, които имаше от стария си живот като богаташ. Докато се наслаждаваше на образа си в огледалото, му хрумна една гениална идея.
     
    Ами, да, как не се бях сетил?“, помисли си учудено. Той имаше стил – не можеше да се спори за това. Модата беше нещо като негово призвание. Всички останали в това училище нямаха вкус. Обличаха се повече от ужасно: с някакви едноцветни ризи, пуловери от преди двадесет години, кецове. Дори вийлите се обличаха потресаващо напоследък. Тервел можеше да им помогне да тръгнат по правия път. „Мунгав“ можеше да стане втори „Бобатон“, където образованието и стилът са еднакво важни за успеха на един ученик.
     
    КРЪЖОК ПО МОДА
    С Тервел
    Събота от 16:00 ч., кабинет 102
     
    Написа го с гигантски шарени букви на един лист. Реши, че е излишно да си пише фамилията – надали имаше човек в това училище, който да не я знае. Освен това от край време Тервел вече не искаше да се асоциира с Шаханови и избягваше да ги споменава.
     
    След като завърши с изписването на плаката, Тервел го копира шестстотин-седемстотин пъти с магия, след което (пак с магия) го разпрати по всички краища на замъка. Нямаше търпение за първата сбирка, която щеше да се състои още този съботен следобед.
    Какво си мислиш, че правиш? – леден глас се вряза в гърба му.
    А? – той се обърна и видя лицето на леля Петруна, надвиснало над него като буреносен облак.
    Мода? МОДА? Да не си полудял? Марш на двора.
    Ама какво говорите? Леля Радина ще ви каже, че…
    Леля Радина я няма! Знам колко сте гъсти. Наказан си.
     
    Така Тервел бе изпратен на двора, където му беше възложена прекрасната задача да изрине снега от всички пътеки без магия. Той грабна лопатата с нежелание и тъкмо понечи да я забие в първата пряспа, когато чу зад себе си познат глас:
    С теб съм наказана значи – беше София, братовчедка му. 

    Небесна Звездинова харесва този пост.

    София-Маргарита Хоенлое
    София-Маргарита Хоенлое
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Човек не си избира роднините Coin10 80
    Ниво : Човек не си избира роднините Untitl40
    Статистики :
    Човек не си избира роднините Streng10 Сила: 10
    Човек не си избира роднините Shield10 Издръжливост: 8
    Човек не си избира роднините Brain10 Интелигентност: 8
    Човек не си избира роднините Runnin10 Ловкост: 6
    Човек не си избира роднините Magic-10 Магия: 18
    Човек не си избира роднините Clover10 Късмет: 8

    Бобчета : Човек не си избира роднините BlueberryЧовек не си избира роднините SausageЧовек не си избира роднините Mango

    Re: Човек не си избира роднините

    Писане by София-Маргарита Хоенлое Чет Окт 19, 2023 9:53 pm


    “София” и “ринене на сняг” бяха две концепции, които никой, дори след милион години, не би посмял да съчетае.
    Уви, тези милион години явно бяха изтекли, тъй като още с пукването на зората третокурсничката се бе озовала на двора, с лопата в ръка, и отнета магическа пръчка, за да не й “дойдат идеи да шикалкави”.
    Тук всеки страничен наблюдател би казал, че преувеличава, но както педагогическият персонал на “Мунгав” не спираше да натяква - времето е относително понятие. Какво значение имаше дали са минали петнайсет минути или пет часа от началото на наказанието? И дали началото му е било поставено по първи петли или в третия час, когато въпросната си бе позволила да направи коментар по адрес на нечии физически атрибути?
    Ако трябва да гледаме позитивно на ситуацията - грижата за двора беше перфектното извинение за изпускането на остатъка от учебния ден. И София имаше намеренията да се крепи на тази мисъл, докато един до болка познат паун не се беше изпречил пред погледа ѝ.
    - С теб съм наказана значи - изсумтя тя, разпознавайки единствения човек, склонен да излезе от стаята си все едно дъгата е повърнала върху него.
    В отговор Тервел се завъртя бавно на пети и стисна основата на носа си в комбинация с мелодраматична въздишка.
    - О, Мерлине, с какво те ядосах?- викът му към небесата остана без отговор докато София го заобикаляше и подхващаше пряспата сняг, в която той се канеше да забие лопатата си.
    - С раждането си- изсумтя тя.
    - Защото ти си цвете…
    - Да, маргаритка при това.
    - Може ли да правя нещо друго? - Тервел извика по посока на замъка, но в отговор се чу само “Хващай лопатата, Шаханов!”

    Пейо Желев харесва този пост.

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : Човек не си избира роднините Coin10 9
    Ниво : Човек не си избира роднините Untitl40
    Статистики :
    Човек не си избира роднините Streng10 Сила: 18
    Човек не си избира роднините Shield10 Издръжливост: 10
    Човек не си избира роднините Brain10 Интелигентност: 22
    Човек не си избира роднините Runnin10 Ловкост: 14
    Човек не си избира роднините Magic-10 Магия: 8
    Човек не си избира роднините Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : Човек не си избира роднините PearЧовек не си избира роднините MangoЧовек не си избира роднините SapphireЧовек не си избира роднините SausageЧовек не си избира роднините WatermelonЧовек не си избира роднините Emerald

    Re: Човек не си избира роднините

    Писане by Тервел Шаханов Съб Окт 21, 2023 11:55 am


    София гледаше братовчед си със смесица от отегчение и отвращение – двете й любими емоции. Имаше бледо лице, наподобяващо снега наоколо, както и пронизващи сини очи. Облякла си беше черна рокля под черно яке. Обувките и бяха черни. Ръкавиците й бяха – да, сетихте се – също черни. Един до друг с Тервел приличаха на образи от две различни снимки: една черно-бяла и една цветна, които сякаш бяха от различни вселени.[/justify]
     

    Макар че бяха роднини, Тервел и София рядко контактуваха. А когато го правеха, общуването им беше изпълнено с нескрита ненавист един към друг. Бяха едновременно много различни и същевременно изключително еднакви, за да се харесват. Тервел беше хиперактивен, колоритен и социален, а София: хладнокръвна, сдържана и антисоциална. Единственото, което ги свързваше, бе чистокръвното им потекло и чувството за превъзходство над останалите хора. Откакто Тервел беше напуснал семейния си дом, вече ги свързваше само второто.
      
    София произхождаше от рода Копринарови, за който в обществото от години се носеше (верният) слух, че са на „ти“ с черната магия. Майка й Зорница беше сестра на майката на Тервел – Елка Шаханова. След брака си последната бе скъсала почти изцяло връзките си с Копринарови, за да не вреди това на политическата й кариера. Виждаха се само в тясна семейна обстановка и никога по официални събития. София прекарваше една седмица при Шаханови през лятото, а Тервел прекарваше една седмица при Копринарови през зимата. „Кръвта вода не става“, казваше Елка Шаханова. Тя много обичаше сестра и не можеше да се реши да я изостави, особено след големия медиен скандал в Германия, в резултат на който Зорница, вече с фамилия Хоенлое, се завърна в България.
     
    Тервел и София бяха преживели нещо, което имаше потенциала да ги сближи, но вместо това ги раздалечи още повече: Самодивският фестивал. В онази лятна нощ тяхната групичка се бе озовала в центъра на трагичните събития и всички се бяха разбрали да мълчат пред аврорите. Макар че София също се беше съгласила (след доста убеждаване), Тервел се опасяваше, че ще разкрие тайната пред някого. След фестивал той реши да я избягва, за да не я ядоса случайно с нещо, което да я подтикне да пристъпи към такива действия. По коридорите се подминаваха, без дори да се поздравят, а след бягството на Тервел от вкъщи не се бяха виждали и на редките семейни събития. София със сигурност знаеше всичко, но явно не и пукаше.  
     
    Та, мила братовчедке, кое благородно дело те доведе тук? – каза той и с нежелание се зае да рине сняг с лопатата си. Бяха му взели магическата пръчка и не умееше да прави магия без нея, иначе с удоволствие щеше да съкрати времето си навън.
    Нали няма да си говорим? Вече имам едно наказание.
    Тервел се изсмя необичайно високо, с което искаше да иронизира казаното от нея.
    – Софи, Софи… Искаш да кажеш, че не ти липсвах на последното семейно събиране?
    Всички плакахме в синхрон поне един час. И не ми казвай „Софи“.
    Това беше забавно – Тервел трябваше да го признае. Представи си картинката: тъгуващото многочленно семейство, разказващо си истории от детството му около Коледната елха. Що за карикатура!
    – О, Софи, не искаш ли да ме прегърнеш?
    Тя загреба една купчина сняг с лопатата и я хвърли безцеремонно върху главата на Тервел.

    София-Маргарита Хоенлое
    София-Маргарита Хоенлое
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Човек не си избира роднините Coin10 80
    Ниво : Човек не си избира роднините Untitl40
    Статистики :
    Човек не си избира роднините Streng10 Сила: 10
    Човек не си избира роднините Shield10 Издръжливост: 8
    Човек не си избира роднините Brain10 Интелигентност: 8
    Човек не си избира роднините Runnin10 Ловкост: 6
    Човек не си избира роднините Magic-10 Магия: 18
    Човек не си избира роднините Clover10 Късмет: 8

    Бобчета : Човек не си избира роднините BlueberryЧовек не си избира роднините SausageЧовек не си избира роднините Mango

    Re: Човек не си избира роднините

    Писане by София-Маргарита Хоенлое Съб Окт 21, 2023 9:02 pm


    - Има и още там, откъдето дойде това- София се озъби и метна втора купчина, този път в правилната посока.
    - Грубо- изсумтя братовчед ѝ и тръсна глава, да не би, не дай си Мерлин, снегът да му развали прическата.- Някой е станал от грешната страна на леглото тази сутрин.
    - Къде го прочете това, в бисквитка с късметче?
    - За какво ми е бисквитка като целия съм едно късметче?
    На лицето на Тервел изгря усмивка, по-ярка от януарското слънце над главите им, и за момент София имаше чувството, че сутрешната закуска щеше да намери път навън. Ако мразеше едно нещо повече от това да трябва да рине сняг на -20 градуса, то това беше да рине сняг на -20 градуса в компанията на самовлюбени подлизурковци. А момчето до нея се вписваше във всички параграфи.
    - Виж…- започна тя, опитвайки се да бъде дипломатична.- Дворът е достатъчно голям. Аз ще седя тук, ти отиди в другия край и като приключим повече няма да се гледаме.
    - Ооо, но аз толкова харесвам разговорите ни, Софи.- натъртването на отвратителния прякор я накара да изтръпне.
    - Знаеш ли какво? Аз ще отида- изсумтя тя.
    Но в момента, в който стъпи на заледената пътека, краката ѝ забуксуваха и не след дълго дупето ѝ се срещна с леда. Тервел дори не се опита да се направи на джентълмен - вместо това намираше нещастието на братовчедка си за изключително забавно.
    - Студенокръвен задник!- извика тя, докато се мъчеше да се изправи.
    - Ставаме двама!
    Към този момент Тервел вече не можеше да си поеме дъх от смях, а в контраст очите на София започваха да парят.

    Пейо Желев харесва този пост.

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : Човек не си избира роднините Coin10 9
    Ниво : Човек не си избира роднините Untitl40
    Статистики :
    Човек не си избира роднините Streng10 Сила: 18
    Човек не си избира роднините Shield10 Издръжливост: 10
    Човек не си избира роднините Brain10 Интелигентност: 22
    Човек не си избира роднините Runnin10 Ловкост: 14
    Човек не си избира роднините Magic-10 Магия: 8
    Човек не си избира роднините Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : Човек не си избира роднините PearЧовек не си избира роднините MangoЧовек не си избира роднините SapphireЧовек не си избира роднините SausageЧовек не си избира роднините WatermelonЧовек не си избира роднините Emerald

    Re: Човек не си избира роднините

    Писане by Тервел Шаханов Пон Окт 23, 2023 9:54 pm


    Колкото по-кисел вид придобиваше физиономията на София, толкова по-смешно му ставаше на Тервел. Той пристискаше с една ръка корема си, а с другата бършеше избилата влага от очите си, докато през цялото време се тресеше неистово. След малко започна да му става горещо, поради което реши да разтвори малко шубата от бели норки, с която се беше навлякъл в този студен януарски ден. Отдолу се показа лилавият му пуловер с лъскавите змейски люспи, вплетени между нишките. Ако знаеше, че София ще го разсмива така, щеше да излезе без яке. Това нямаше обаче да й го казва, защото имаше чувството, че е стигнал границата на търпението й.

    – Ох, спомняш ли си онова пътуване преди десетина години, когато нашите ни заведоха в Рила? – каза ненадейно. Усмивката му леко помръкна, когато осъзна, че е споменал родителите си.
    Не – веднага отвърна София. Веждите й бяха скръстени като две гъсеници. Стискаше здраво лопатата с две ръце, вероятно готова този път да я стовари директно върху главата на Тервел.
    Лъжеш! Никога няма забравя колко се смяхме тогава. Мисля, че дори и ти се смя – Тервел обърна поглед към небето. Слънцето сияеше едва-едва зад един голям сив облак, пред който прелиташе едно ято птици. – Помниш ли онзи хипогриф?
    Не – тя продължаваше да упорства.
    Как лъжеш само, Софи! Ще трябва да те напляскам.

    Ноздрите й се разшириха няколко пъти, докато го гледаше с цялата ненавист на света. После изведнъж му обърна гръб и тръгна надолу по пътечката. Тервел я последва. Трудно му беше обаче да поддържа темпото й, защото обувките му от змийска кожа бяха абсолютно неподходящ за това време.

    Пътьом в главата му се материализира онзи есенен следобед, когато Шаханови и Копринарови (само родителите и децата) бяха отишли на единствената си семейна екскурзия в Рила. Идеята бе да яздят диви хипогрифи заедно – занимание, което се смяташе за белег на аристократичност сред чистокръвните магьосници в България. След около час скитане из гората се натъкнаха на голямо стадо. Тервел успя от първия път да се сприятели с един млад хипогриф, но София срещна трудности. Тя все се покланяше или прекалено рязко, или прекалено бавно, което не се нравеше на хипогрифите. Накрая един от тях така се ядоса, че се засили срещу момичето с готов за битка клюн. София, която тогава беше на не повече от шест години, нададе пронизителен писък и се хвърли на земята по корем. В същия момент баща й се притече на помощ и прогони хипогрифа с магическата си пръчка. Когато вдигнаха София от земята, видяха, че цялото й лице е покрито с кал и полепнали листа. „Като блатно чудовище е!“, възкликна Тервел и всички се разсмяха сърдечно, включително София.

    Какъв идиличен ден. Дали не го беше сънувал?
     

    Като блатно чудовище! – викна той през смях, докато крачеше през преспите. София беше на три метра пред него и не показваше признаци на забавяне. – Почакай! Не сме изчистили долната част от пътечката. Ако дойде леля Петруна, ще загазим.
     

    Хрумна му идея. Той се наведе и загреба цяла шепа сняг. Оформи я в ръката си, така че да придобие формата на кълбо. След това се засили и запрати с всички сили топката право към главата на София.

    София-Маргарита Хоенлое
    София-Маргарита Хоенлое
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Човек не си избира роднините Coin10 80
    Ниво : Човек не си избира роднините Untitl40
    Статистики :
    Човек не си избира роднините Streng10 Сила: 10
    Човек не си избира роднините Shield10 Издръжливост: 8
    Човек не си избира роднините Brain10 Интелигентност: 8
    Човек не си избира роднините Runnin10 Ловкост: 6
    Човек не си избира роднините Magic-10 Магия: 18
    Човек не си избира роднините Clover10 Късмет: 8

    Бобчета : Човек не си избира роднините BlueberryЧовек не си избира роднините SausageЧовек не си избира роднините Mango

    Re: Човек не си избира роднините

    Писане by София-Маргарита Хоенлое Вто Окт 24, 2023 10:02 pm



    Внезапен удар в тила спря София на мястото ѝ и я накара бавно да се завърти на пети.
    - Какво. Да. Му. Се. Не. Види. Беше. Това.- на последните думи гласът ѝ се извиси в нещо наподобяващо писък и хленч.
    - Не знам, може би призраците- върху лицето на Тервел се беше изписала невинна усмивка.- Не си ли чувала легендата за полтъргайста на “Мунгав”?
    - Не съм- изражението ѝ опита да заприлича на неговото.- Би ли ми я разказал, братовчеде?
    - Някога много отдавна, преди хиляда години,- започна той, нарочно понижавайки гласа си за драматичен ефект- на точно това място живял богат, но жесток принц, който се забавлявал с това да тормози случайни хора. Един ден селяните решили, че им стига и си отмъстили като запалили замъка му. До ден днешен духът му броди и прави номера на учениците, живеещи на мястото, някога било негово.
    - Аха- София не изглеждаше впечатлена.- Случайно името на този “принц” да е било Тервел Шаханов?
    - Почти съм сигурен, че фамилията му е била Копринаров.
    - Жалко. Но поне сега ще се присъединиш към него.
    Без да даде възможност на Тервел да реагира, София пробяга няколкото метра в снега и уцели братовчед си със снежна топка на свой ред. Уви за нея, той така се заливаше от смях, че не усети нескопосаната ѝ атака. Вместо това залитна напред, държейки се за корема, и, къде нарочно, къде - не, повлече и нея надолу.
    - Какво…Тервеле…Пусни ме!- пищеше момичето, но седмокурсникът, вече почервенял от смях, не даваше признаци да я е чул.- Вир вода съм заради теб!

    Пейо Желев харесва този пост.

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : Човек не си избира роднините Coin10 9
    Ниво : Човек не си избира роднините Untitl40
    Статистики :
    Човек не си избира роднините Streng10 Сила: 18
    Човек не си избира роднините Shield10 Издръжливост: 10
    Човек не си избира роднините Brain10 Интелигентност: 22
    Човек не си избира роднините Runnin10 Ловкост: 14
    Човек не си избира роднините Magic-10 Магия: 8
    Човек не си избира роднините Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : Човек не си избира роднините PearЧовек не си избира роднините MangoЧовек не си избира роднините SapphireЧовек не си избира роднините SausageЧовек не си избира роднините WatermelonЧовек не си избира роднините Emerald

    Re: Човек не си избира роднините

    Писане by Тервел Шаханов Сря Дек 06, 2023 10:54 pm


    Тервел беше паднал по гръб в една пряспа, а краката му бяха разперени като ножица във въздуха. Смееше се с цяло гърло, обвил и двете си ръце около врата на София. Момичето пък бе паднало настрани и сякаш се излежаваше на диван. Снежен диван. Не можеше да се изправи, тъй като братовчед й я дърпаше. От напрежение лицето й бе леко поруменяло – о, нима тази кожа можеше да има друг цвят освен мъртвешко бяло? Изглеждаха като деца, които си играят в снега. Е, с изключение на яростните викове на София.

    – Тервеле, пусни ме! Държиш се като абсолютен идиот!
    – Стига пищя, нищо няма да ти стане, ако се намокриш малко.
    – Не сме малки деца, чуваш ли!?
    – Кога пък стана толкова голяма. Да ти напомня ли, че си на… 12? 13? 
    – А ти си на 17 и се държиш като на 7… ПУСНИ МЕ!
    – НЯМА!
    – Нищо чудно, че на никой в семейството не му липсваш! 

    Той изведнъж отпусна захвата. София се възползва и се отскубна от него, изправяйки се бързо на крака. В очите й светеше гняв. По целия й панталон имаше мокри петна от снега.
    Лицето на Тервел – допреди малко засмяно и дръзко – сега посърна. Думите й го бяха жегнали. Не че не очакваше да чуе нещо такова от нея – все пак тя не се славеше с тактичността си. Тервел не живееше със заблудата, че родителите му питаят някакви топли чувства към него. Те се интересуваха само от себе си. И все пак го заболя.

    – А теб кой те провъзгласи за говорител на семейството, а? – изджавка той, въпреки че мозъкът му му казваше да си мълчи, за да не подхранва злобата й. 
    Тя се мъчеше да изчисти полепналия сняг от себе си и не го поглеждаше. Лицето й отново бе придобило безчувствения си и високомерен вид.
    – Отивам да чистя по-нагоре. Не ме следвай – отсече с леден глас. 

    Сега в него бушуваше гняв. От доброто му настроение не бе останала и следа. Понечи да отговори, но София заби силно ботуши в снега и се заотдалечава с достойнството на средновековна кралица.

    София-Маргарита Хоенлое
    София-Маргарита Хоенлое
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Човек не си избира роднините Coin10 80
    Ниво : Човек не си избира роднините Untitl40
    Статистики :
    Човек не си избира роднините Streng10 Сила: 10
    Човек не си избира роднините Shield10 Издръжливост: 8
    Човек не си избира роднините Brain10 Интелигентност: 8
    Човек не си избира роднините Runnin10 Ловкост: 6
    Човек не си избира роднините Magic-10 Магия: 18
    Човек не си избира роднините Clover10 Късмет: 8

    Бобчета : Човек не си избира роднините BlueberryЧовек не си избира роднините SausageЧовек не си избира роднините Mango

    Re: Човек не си избира роднините

    Писане by София-Маргарита Хоенлое Пон Дек 11, 2023 10:41 pm


    И въпреки пределно ясното ѝ указание, естествено Тервел за пореден път демонстрира, че му е под нивото да го изпълнява.
    - Разкарай се- подвикна София, когато мерна сянката му зад себе си с крайчеца на окото си.
    - Друг път. Откъде да знам, че нямаш намерение да се измъкнеш?
    Третокурсничката се закова на място и бавно се извърна към братовчед си.
    - И къде ще отида? В случай, че не си забелязал, не можем да направим и две крачки без да ни пратят в по-прогнила дупка. Мен поне. Ти нали си любимеца на всички.
    Изражението на Тервел рязко се промени отново. Всякаква емоция се изпари от лицето му. Остана само маската на безразличие. София я познаваше добре - нали самата тя я нахлузваше толкова често, че до известна степен се беше сляла със същността ѝ.
    - Знаеш ли какво?- накрая се обади младежът.- Права си. Направиш ли нещо, това ще си е лично твой проблем. Мен не ме засяга- процеди и се завъртя на пети.
    И въпреки че постигна целта си - да бъде оставена намира - едно малко дразнещо чувство се зароди в гърдите на София. Чувство, за което почти беше забравила. В първите години от живота ѝ ѝ беше непрестанен спътник, но с времето се бе научила да го игнорира, докато в крайна сметка съвсем не изчезна.
    И това чувство се наричаше вина.
    Беше свикнала да е груба. В дома Хоенлое нямаше място за мерене на приказките. Мачкай или бъди мачкан. Всички деца бяха израснали с това мото. Самата София смяташе съвестта си за мъртва от години. Но когато видя наранения поглед на Тервел, който, макар че не даваше мило и драго за него, беше един от по-поносимите ѝ роднини, осъзна, че без дори да осъзнава е прекрачила една невидима граница, за чието съществуване не бе подозирала.
    - Тервел…- понечи да го извика, но така и не беше сигурна дали той я чу.

    Пейо Желев харесва този пост.

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : Човек не си избира роднините Coin10 9
    Ниво : Човек не си избира роднините Untitl40
    Статистики :
    Човек не си избира роднините Streng10 Сила: 18
    Човек не си избира роднините Shield10 Издръжливост: 10
    Човек не си избира роднините Brain10 Интелигентност: 22
    Човек не си избира роднините Runnin10 Ловкост: 14
    Човек не си избира роднините Magic-10 Магия: 8
    Човек не си избира роднините Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : Човек не си избира роднините PearЧовек не си избира роднините MangoЧовек не си избира роднините SapphireЧовек не си избира роднините SausageЧовек не си избира роднините WatermelonЧовек не си избира роднините Emerald

    Re: Човек не си избира роднините

    Писане by Тервел Шаханов Чет Фев 29, 2024 3:56 pm


    – Тервел... –  гласът й бе много тих, като от падаща на пода игла, но той все пак успя да го чуе. Колебанието, което лъхаше от интонацията й, също не му убягна. Кой да предположи, че братовчедка му е способна да изпитва точно тази емоция? Заинтригуван, той спря на място и се обърна леко настрани, така че да я вижда само с периферното си зрение. Лицето й си беше все същото: безразлично. И сякаш гледаше не към него, а през него.

    Последва едноминутно мълчание, през което просто стояха като замръзнали в позите си. Колкото повече минаваше, толкова повече се гневеше Тервел. Не искаше да покаже слабост, като настоява да продължат разговора, след като вече бе сложил края му. Любопитството му обаче надделя и той реши все пак да направи някакъв дребен ход:
    – Каза ли нещо? – вметна небрежно, сякаш отговорът на въпроса въобще не го интересуваше.
    – Не – отвърна тя без следа от колебание.
    – Така ли? Защото мога да се закълна, че те чух да изричаш името ми.
    – Не е много добър знак, ако си започнал да чуваш гласове. Не е зле да се прегледаш.
    Той се усмихна. Пак се връщаха в изходна позиция. И двамата бяха наследили пословичната упоритост на семейството си. По-лесно беше да помръднеш Египетските пирамиди.

    Изведнъж Тервел забеляза, че откъм замъка се задаваше леля Петруна. На лицето й грееше самодоволна усмивка. Вероятно идваше, за да злорадства, иначе надали щеше да излезе от топлия си кабинет. Тервел осъзна, че със София не бяха изчистили достатъчно от снега и започна да гребе бързо с лопатата. Пръстите му бяха вкочанени, като ледени висулки.

    – Вие двамата въобще чистите ли или само се разхождате? – попита леля Петруна, като перна Тервел по гърба с магическата си пръчка. – Сваляйте якетата тогава. Може да Ви накара да се размърдате.
    – Ама… – запротестира Тервел.
    – Няма „ама“. И дайте магическите пръчки.
    Двамата ученици предадоха якетата и пръчките си на леля Петруна, която гледаше с победоносен поглед. Студът веднага започна да ги хапе с острите си зъби.

    София-Маргарита Хоенлое
    София-Маргарита Хоенлое
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Човек не си избира роднините Coin10 80
    Ниво : Човек не си избира роднините Untitl40
    Статистики :
    Човек не си избира роднините Streng10 Сила: 10
    Човек не си избира роднините Shield10 Издръжливост: 8
    Човек не си избира роднините Brain10 Интелигентност: 8
    Човек не си избира роднините Runnin10 Ловкост: 6
    Човек не си избира роднините Magic-10 Магия: 18
    Човек не си избира роднините Clover10 Късмет: 8

    Бобчета : Човек не си избира роднините BlueberryЧовек не си избира роднините SausageЧовек не си избира роднините Mango

    Re: Човек не си избира роднините

    Писане by София-Маргарита Хоенлое Сря Мар 06, 2024 10:55 pm


    - Тъпа к-

    - ЕЗИКЪТ!- Тервел побърза да убие напиращата тирада на братовчедка си в зародиш, започнала веднъж щом леля Петруна се бе отдалечила на безопасно разстояние.

    - Извинете, господин Голям-Съм-Моралист. Забравих, че нежните Ви уши ще прокървят от подобни изрази- изсумтя София, забивайки лопатата си в близката буца сняг. Моментната ѝ слабост бе преминала и тя възнамеряваше да не признава за съществуването ѝ.

    - Нужно ли е винаги да си толкова саркастична?

    - Нужно ли е винаги да си такъв глупак?

    - Ауч, затапките от детската градина, заболя ме сърцето- Тервел драматично постави ръка на гърдите си и залитна назад.


    Въпреки волята ѝ, едното ъгълче на устните на София се изви нагоре.


    Можеше само да се надява, че е останало незабелязано.


    - Но сериозно, мери си думите- продължи той.- Това място има уши навсякъде.

    - О, моля ти се, какво още могат да ми направят? Двойна смяна в Мелачката?

    - Малко ли е?


    София потръпна мислено, но външно само сви рамене.


    - Каквото и да правят, денят има само 24 часа. Пък и кой знае, може да взема да се Издигна и да си почивам по цял ден като вас.


    В този момент се случи нещо, което София не вярваше, че ще види в този живот. Тервел хвърли лопатата и закрачи с големи крачки към нея. За момент ѝ се стори, че ще я удари, но преди да успее да залегне, той я хвана за рамото и я стисна така, че всякакъв опит за измъкване от нейна страна да е безсмислен.


    - Това повече да не съм го чул- изръмжа той и за момент на София ѝ се стори, че наистина чува ръмжене, като от разярено куче.- Ясен ли съм?

    Пейо Желев харесва този пост.

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : Човек не си избира роднините Coin10 9
    Ниво : Човек не си избира роднините Untitl40
    Статистики :
    Човек не си избира роднините Streng10 Сила: 18
    Човек не си избира роднините Shield10 Издръжливост: 10
    Човек не си избира роднините Brain10 Интелигентност: 22
    Човек не си избира роднините Runnin10 Ловкост: 14
    Човек не си избира роднините Magic-10 Магия: 8
    Човек не си избира роднините Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : Човек не си избира роднините PearЧовек не си избира роднините MangoЧовек не си избира роднините SapphireЧовек не си избира роднините SausageЧовек не си избира роднините WatermelonЧовек не си избира роднините Emerald

    Re: Човек не си избира роднините

    Писане by Тервел Шаханов Нед Мар 10, 2024 10:55 pm


    Макар че температурата на въздуха беше минусова, Тервел гореше отвътре. Едната причина бе внезапната поява на леля Петруна, която бе се възползвала от властта си само и единствено, за да го унижи. Той за пръв път ставаше жертва на собствената си стратегия през последните няколко месеца: хем да е приятел с всички вийли, хем да ги насъсква една срещу руга. Вийлите обожаваха да клюкарстват повече от всичко друго на света. Тервел само трябваше да спомене небрежно по една-две думи тук и там, а останалото се нареждаше. Леля Петруна обаче явно беше разкрила или поне подозираше за неговото участие. Двете с леля Радина – покровителката на Тервел, се мразеха до мозъка на костите си. Леля Радина обаче бе по-високо в йерархията на вийлите, поради което леля Петруна трудно можеше да се съревновава с нея, още по-малко да започва пряка конфронтация. А това посегателство срещу Тервел нямаше как да се тълкува по друг начин, освен като шамар към леля Радина. Дали леля Петруна не се беше сдобила с подкрепа от по-високите етажи на властта? Това щеше да е особено досадно развитие на нещата.

    Другата причина за гнева на Тервел бе последното изказване на братовчедка му. То показваше колко много не разбираше тя от случващото се в замъка. София не беше глупава, напротив. Имаше обаче склонността да пропуска някои важни детайли, което не беше характерно за това семейство. Шаханови и Копринарови бяха хладнокръвни ловци. Те изграждаха надмощието си върху аналитичните си умове. За тях всичко се свеждаше до пресмятане, но за целта трябваше да разполагат с точни данни. Така можеха да са винаги в печеливша позиция, независимо от промените в конюнктурата.

    – Тервеле, пусни ме веднага или… – изсъска София, но не довърши, защото се сети, че магическата й пръчка я нямаше. Разтърси тялото си като заек, уловен в капан. Тервел сграбчи рамото й още по-здраво, гледайки я критично.
    – Това, което каза преди малко, беше страшно неадекватно – той говореше тихо, но гласът му беше твърд. – Ако някоя вийла те чуе, утре може да се озовеш в Слънчевия коридор, където, уверявам те, няма да си починеш.
    – Всички Издигнати се разхождат като пауни по коридорите. Специалните! А ние се трепем по цял ден в Мелачката. Всичко ми е ясно.
    – Нищо не ти е ясно! Ти си малка глезла и не знаеш абсолютно нищо – в гласа му вече нямаше присмех, както преди няколко минути. Той говореше с цялата сериозност, на която бе способен. Лицето му представляваше каменна плоча, върху която бяха прорязани гневните му очи и стиснатите устни. Косите му падаха върху лицето му, но той не ги отместваше, защото бе фокусирал цялото си внимание върху момичето. – София, ти си ми братовчедка. Една кръв сме. Пука ми за теб, колкото и да ти се струва невероятно. Никога не говори такива неща пред никого. Мълчи си и прави това, което правят другите.

    Моля? Тервел Шаханов ли говореше? София сигурно се чудеше точно това, ако съдим по физиономията й. Но и Тервел се замисли. Макар че София, а и цялото му семейство, го бяха изоставили, той наистина не искаше да им се случи нищо лошо. С горчивина, но и известно смирение пред истина, която досега бе отричал, той осъзна, че бе жертвал свободата си – това, на което най-много държеше в този свят, за да предпази не само себе си, но и тях. За да опази тях.

    София-Маргарита Хоенлое
    София-Маргарита Хоенлое
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Човек не си избира роднините Coin10 80
    Ниво : Човек не си избира роднините Untitl40
    Статистики :
    Човек не си избира роднините Streng10 Сила: 10
    Човек не си избира роднините Shield10 Издръжливост: 8
    Човек не си избира роднините Brain10 Интелигентност: 8
    Човек не си избира роднините Runnin10 Ловкост: 6
    Човек не си избира роднините Magic-10 Магия: 18
    Човек не си избира роднините Clover10 Късмет: 8

    Бобчета : Човек не си избира роднините BlueberryЧовек не си избира роднините SausageЧовек не си избира роднините Mango

    Re: Човек не си избира роднините

    Писане by София-Маргарита Хоенлое Нед Мар 24, 2024 12:07 am


    Нещо в думите на Тервел спряха неспокосаните опити за измъкване на София. Не беше съдържанието им - момичето беше пределно наясно, че и двата магьоснически рода, и Шаханови, и Копринарови, приемаха лъжите и коварството за своя втора природа и бяха предали това си качество и на потомците си. Не, това което притесни София беше нещо, което трудно можеше да се изфабрикува. Тонът в гласа на Тервел, погледът в очите му, пръстите, които я стискаха толкова здраво, че вероятно щяха да оставят синини. Това не бяха маниери на човек, целящ да стресне наивната си малка братовчедка, нито пък на някой, искащ да запази определени привилегии за себе си. Това беше човек, който в този момент беше напълно и непоколебимо сериозен.

    - Какво- какво имаш предвид?
    - Точно това, което казах. Мълчи си и прави това, което правят другите.

    И тогава я пусна. Не просто я пусна, избута я назад и ѝ обърна гръб, давайки ясно да се разбере, че темата е приключила. Поне за него. А тя самата? За първи път през живота си София нямаше какво да каже и се захвана с работата си. 

    Но разцарилата се тишина не помагаше с нищо. Даже напротив, момичето не можеше да спре да мисли за случилата се преди секунди конфронтация. Мислеше, че е очевидно, че коментарът ѝ за Издигнатите целеше само да изкара някаква реакция от Тервел. Също така мислеше, че няма да ѝ се получи. Но след като бе видяла резултата… За момент през главата ѝ премина възможността нещата да не са такива каквито изглеждат.

    - Тервеле?- повика тя плахо братовчед си. За втори път в един ден успяваше да я накара да преглътне егото си, сигурно беше рекорд.
    - Какво?- изръмжа той от своята си пряспа, която ринеше с устремеността на куче, заровило кокал.
    - Какво ти е?
    - Какво да ми е?
    - Държиш се все едно съм те заплюла триста пъти и нарекла чифтокопитно. И ми се струва, че… не знам… може би искаш да споделиш на някой. А тишината ме потиска и затова те питам пак - какво ти е?

    Пейо Желев харесва този пост.

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : Човек не си избира роднините Coin10 9
    Ниво : Човек не си избира роднините Untitl40
    Статистики :
    Човек не си избира роднините Streng10 Сила: 18
    Човек не си избира роднините Shield10 Издръжливост: 10
    Човек не си избира роднините Brain10 Интелигентност: 22
    Човек не си избира роднините Runnin10 Ловкост: 14
    Човек не си избира роднините Magic-10 Магия: 8
    Човек не си избира роднините Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : Човек не си избира роднините PearЧовек не си избира роднините MangoЧовек не си избира роднините SapphireЧовек не си избира роднините SausageЧовек не си избира роднините WatermelonЧовек не си избира роднините Emerald

    Re: Човек не си избира роднините

    Писане by Тервел Шаханов Пет Мар 29, 2024 12:26 am


    Тервел имаше чувството, че разговаря с друг човек. Май досега не му се беше случвало да обсъжда със София каквито и да е сериозни теми. Бяха си разменяли само обиди и саркастични забележки, и то в редките случаи, когато не бе имало друг начин да избегнат пряката комуникация. Дори след онази история със змея на Самодивския фестивал не си бяха говорили кой знае колко. Тогава Тервел просто й беше наредил да мълчи, а тя бе отвърнала просто „Не съм тъпа“, с което официално бяха приключили този въпрос. Сега обаче нещата отиваха в съвсем друга посока. И двамата бяха положили някакви усилия, за да покажат на другия, че не го мразят. Само по себе си това беше голям успех за тях. Можеха ли обаче да стигнат дори по-далеч и да проведат нормален разговор, както биха го направили истински братовчеди? Ако не сега, кога?

    След кратко размишляване, Тервел се обърна и срещна погледа на София. Тя го гледаше с обичайната си безизразна физиономия. Но все пак го гледаше. Обвила бе с ръце тялото си и трепереше леко поради режещия студ.

    Тервел взе спонтанно решение. Щеше да се довери на София. Щеше да й каже една от най-големите си тайни. Правеше го, защото наистина имаше нужда да сподели с някого, но и защото в главата му София като че ли се превърна в събирателен образ на цялото му семейство. Досега нито един, дори майка му и баща му, не го бяха изслушали. По-лесно им беше да го дамгосат с онази толкова мръсна за тях дума, да скъсат всички връзки с него и да го оставят да се бори сам с живота, след като никога не го бяха готвили за този живот.

    Той пристъпи към едно голямо  дърво, което се намираше наблизо, свлече се и се подпря на стъблото. Краката му бяха потънали в снега.
    Ела – каза на София с равен глас. Тя се поколеба, но след малко тръгна към него, като също седна и се облегна на дървото. Намираха се от противоположни страни на стъблото, така че не можеха да се видят.
    Знаеш ли защо избягах от вкъщи? – започна той.
    Чух майка ми да казва, че си предал семейството, но не знам подробности.
    Те ме предадоха – каза с горчивина в гласа. – След като разбраха, че съм върколак, веднага ме отписаха. Не са го казвали, но го усетих.
    Той направи една дълга пауза, но София не реагира по никакъв начин. Накрая тя каза колебливо:
    На Самодивския фестивал стана, нали?
    Да.
    Пауза.
    Защо им каза? – звучеше учудена.
    Въпросът малко го изненада. Беше споделил на родителите си само поради паниката, която го бе обзела по това време. Може би бе очаквал, че родителите му ще се окажат по-широкоскроени и че ще поставят интереса на детето си над всичко. Уви, не се беше случило така. Ако тогава беше малко по-самостоятелен, можеше да опита да се справи сам: да си набави отвара от вълче биле, да се крие по пълнолунията, да се лекува и т.н. Но в крайна сметка колко дълго щеше да успее да го крие от тях? Когато си зададе този въпрос, една малка частичка от мозъка му, чието съществуване не искаше да признае, добави: „А колко дълго ще успееш да го скриеш от света?“.
    Щяха да разберат рано или късно – отвърна и прехапа долната си устна.

    София-Маргарита Хоенлое
    София-Маргарита Хоенлое
    Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Човек не си избира роднините Coin10 80
    Ниво : Човек не си избира роднините Untitl40
    Статистики :
    Човек не си избира роднините Streng10 Сила: 10
    Човек не си избира роднините Shield10 Издръжливост: 8
    Човек не си избира роднините Brain10 Интелигентност: 8
    Човек не си избира роднините Runnin10 Ловкост: 6
    Човек не си избира роднините Magic-10 Магия: 18
    Човек не си избира роднините Clover10 Късмет: 8

    Бобчета : Човек не си избира роднините BlueberryЧовек не си избира роднините SausageЧовек не си избира роднините Mango

    Re: Човек не си избира роднините

    Писане by София-Маргарита Хоенлое Вто Апр 09, 2024 11:46 pm


    Щяха да разберат рано или късно.


    Тази фраза бе до болка позната на София. Звучеше като погребална мелодия в главата ѝ още от най-ранно детство, оправдание за всеки път, когато съвестта ѝ вземаше превес над разума.


    “Защо си призна за счупената ваза?”


    Щяха да разберат рано или късно.


    “Нямаше ли да е по-лесно ако съседчето го отнесеше за съсипаната метла на сестра ти?”


    Щяха да разберат рано или късно.


    “Можеше да си спестиш-”



    Щяха да разберат.


    Винаги разбираха.


    Честността е най-добрата политика. На тази поговорка бяха учени всички малки деца. София също, само че в един малко по-различен вариант.


    Честността е най-сигурното наказание.
    - Това е глупаво- в крайна сметка успя да продума тя.- Да не би да очакваше специално отношение, само защото си си признал?
    - Много те бива в това да успокояваш хората, знаеш ли?
    - Сериозно, понякога мисля, че сме израсли в различни семейства- игнорира коментара му.- При нас няма такова нещо като “утеха”. Или “подкрепа”. Има само прегрешение и наказание. И… и да се надяваш на нещо различно…това е глупаво.


    Очите на София започваха да парят. И колкото да искаше да се убеди, че е заради кучия студ навън, дълбоко в себе си знаеше, че истината беше друга. Въпреки че тя самата нямаше голяма страховита тайна от семейството си, много добре знаеше как се чувстваше Тервел в този момент. Тя също бе черната овца. Тя също бе отритната от най-близките си. И тя също познаваше до болка последствията от честността.


    Понякога ѝ се искаше обстоятелствата да бяха други и тя да можеше да си позволи да е по детски наивна. Понякога ѝ се искаше да е повече като братовчед си.


    - Съжалявам…- прошепна тя достатъчно тихо, за да може гласът ѝ да се слее с бушуващата виелица някъде в далечината, но въпреки това Тервел я чу.
    - За какво? Не е като лично да си ме изритала…
    - Не. Но съжалявам, че ти… че и двамата не можем да разчитаме на друг, освен на себе си... и че ти се наложи да го научиш по този начин.

    Пейо Желев харесва този пост.

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : Човек не си избира роднините Coin10 9
    Ниво : Човек не си избира роднините Untitl40
    Статистики :
    Човек не си избира роднините Streng10 Сила: 18
    Човек не си избира роднините Shield10 Издръжливост: 10
    Човек не си избира роднините Brain10 Интелигентност: 22
    Човек не си избира роднините Runnin10 Ловкост: 14
    Човек не си избира роднините Magic-10 Магия: 8
    Човек не си избира роднините Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : Човек не си избира роднините PearЧовек не си избира роднините MangoЧовек не си избира роднините SapphireЧовек не си избира роднините SausageЧовек не си избира роднините WatermelonЧовек не си избира роднините Emerald

    Re: Човек не си избира роднините

    Писане by Тервел Шаханов Сря Апр 24, 2024 11:59 pm


    Той въздъхна, след което устните му се разтегнаха в усмивка. София не му казваше нищо ново. Отдавна се беше примирил с мисълта и нито тъгуваше, нито съжаляваше. Хората, които разчитаха на другите или на някакви фактори като съдба, късмет и т.н., бяха слаби. Трудностите го бяха направили това, което е днес.

    Притрябвали са ни! – възкликна той. – Бягай далеч от такива хора и си живей живота.
    Но все пак са ни семейство – каза тя и леко се намръщи.
    Семейство, което те разглежда като кукла, чиято единствена функция е да бъде изпращана по разни партита като представител на семейството – той наблегна на тази дума, – без свобода, без индивидуалност, без избор. И което ще те изплюе в момента, в който кривнеш в грешната посока. Това ли наричаш семейство?

    Тервел се раздразни, не на София, а на себе си. За това, че толкова години се беше лъгал. По онова време вярваше толкова силно, че родителите му го обичат. Надяваше се да започнат да го възприемат по различен начин. Опитваше се да им се хареса и да спечели повече от времето им. Какъв бе смисълът? Ако по-рано се бе осъзнал, щеше поне да запази достойнството си. Сега му беше по-добре. Сега поне знаеше кой е.

    Може би си прав – каза София и стисна устни. – Но все пак не мога да ги оставя.
    Не ги оставяй. Достатъчно е, че си разбрала истината. Недей обаче да таиш и капка надежда, че ще се променят – гласът му беше непоклатим.

    София не отговори, но по очите й, които вече не изглеждаха толкова стъклени и безжизнени, можеше да се види, че се е замислила. Седеше на земята и леко потрепваше всеки път, когато се появеше повей на вятъра.

    Кой да предположи, че ще се разговорим така като истински братовчеди? – засмя се Тервел и се изправи.
    Ще отрека, ако споделиш с някого – отвърна със сериозен тон, но устните й се разтегнаха в едва забележима усмивка.

    Грабнаха лопатите и се заеха да ринат снега. И двамата нямаха какво повече да си кажат. Бяха запълнили капацитета си за семейна комуникация за година напред.

    Докато забиваше отново и отново лопатата в снежната покривка, той си мислеше за онази екскурзия в Рила. На пръв поглед наистина изглеждаше като един прекрасен ден. Отвътре обаче нещата далеч не бяха толкова светли и красиви. Същите тези хора, които тогава го тупаха по рамото и го държаха за ръка, десетина години по-късно щяха да го прогонят само заради това, че беше различен. Щяха да се отрекат от него, сякаш е някаква политическа идея. Така изведнъж същият онзи ден му е стори ужасен и грозен. Затова с един много силен удар мислено той разби спомена на парчета и го запрати в небитието.

    КРАЙ


      В момента е: Сря Май 22, 2024 5:44 pm

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!