Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
3 posters

    ★ Грифонарникът

    Разказвачът
    Разказвачът
    Администратор на форума
    Администратор на форума


    ★ Грифонарникът

    Писане by Разказвачът Вто Дек 27, 2022 4:55 pm


    Custom Image

    В Грифонарникът е изключително важно място в „Мунгав“, защото при постъпването си в училището всеки ученик получава грифон, за който да се грижи. Някога грифоните просто са били оставяни да се справят сами в близката гора, но можете да си представите какви проблеми е пораждало наличието на стотици грифони в близост до мъгълски селища. Поради това през 1692 г. в „Мунгав“ е построена сградата на Грифонарника. Тя се намира точно по средата на Каменния мост, който свързва двете кули на замъка. Отвън изглежда малка, но отвътре е разширена с магия, за да има достатъчно място за всички грифони.

    Грифонарникът осигурява подслон, без да е изолиран от външната среда, тъй като прозорците са просто кръгли отвори без стъкло. Затова през зимата вътре може да стане доста хладно – нещо, което въобще не притеснява грифоните, предвид защитните им пера, но е неприятно за учениците.

    В „Мунгав“ отговорността за грифоните се вменява на учениците. Разработена е система, при която всяка седмица група от трима ученици, по един то всеки дом, трябва да отидат до Грифонарника и да заредят храна за седмицата, както и да почистят. Водата се осигурява от една течаща рекичка, която извира от центъра на Грифонарника, образува малко езеро в един ъгъл и излишъкът се излива директно върху стените на моста, образувайки водопад. Въпреки това учениците често посещават грифоните си, за да се социализират с тях, а и грифоните се използват постоянно за придвижване отвъд рова.

    Всички грифони се разхождат свободно в Грифонарника. До останалите етажи се стига чрез полегати каменни плоскости. Всеки грифон си има специално ограждение, където спи. Грифоните са свикнали с учениците и са доста спокойни същества, така че няма рискове нито за самите грифони, нито за посещаващите ученици.

    Учениците следва да имат предвид, че извеждането на грифоните през нощта е абсолютно забранено. Вийлите от персонала на дома следят небето над „Мунгав“ и нарушителите се наказват. Не че това е спряло много от тези, които са искали да го направят.

    1. Не забравяйте, че всеки пост Ви носи 1 точка към статистиките или 10 галеона. Нужно е да се отчетете в тази тема (клик)
    2. В описанието по-горе има линкове, от които можете да получите по-добра представа за някои неща. 
      Косара Вълканова
      Косара Вълканова
      Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
      Ученик, четвърти курс, дом


      Галеони : Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Coin10 11
      Ниво : Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Untitl37
      Статистики :
      Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Streng10 Сила: 6
      Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Shield10 Издръжливост: 6
      Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Brain10 Интелигентност: 7
      Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Runnin10 Ловкост: 10
      Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Magic-10 Магия: 6
      Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Clover10 Късмет: 8

      Бобчета : Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра SausageГрифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра BlueberryГрифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра PearГрифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра SapphireГрифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра EmeraldГрифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Birthday1

      Re: ★ Грифонарникът

      Писане by Косара Вълканова Пон Мар 18, 2024 10:21 pm



      - Просто трябваше да си избереш последния етаж. Все едно ти ще ги търкаляш после тия каменни пързалки надолу.

      Косара си сумтеше и си пуфтеше, докато слизаше от гърба на Зафира, грифонът, който я беше избрал през втората учебна година. Защо втората? Ами, първата не беше особено успешна, с цялото губене в гората, закъсняване и така нататък, накрая просто я бяха хвърлили на гърба на един, който изобщо не я беше харесал. И нищо чудно, останалите вече вечеряха сладко в загражденията си, докато него караха да работи заради някакви разсеяни първокурсници.

      - Лесна твоята, лягаш да спиш. Като искаш - скачаш навън. Знаеш ли, може да ме пускаш на моста и да си идваш сама до тук.

      Вълканова не се опитваше наистина да разговаря с грифона си, очаквайки отговор. Май? Не, със сигурност не очакваше да й отговори. Сигурно. Предполагам. Тя чисто и просто имаше нужда да мърмори. Беше станала от грешната страна на леглото, стъпала в прекалено много локви по пътя, ударила носа си в три клона (което, за протокола, е с три повече от необходимото), и за капак изпусна куфара си някъде по време на полет, та сега вместо да седне в залата на топло, трябваше да се шляе из тъмния двор и да го търси. “Може би ако свиркам с уста, рано или късно ще придобия уменията на прилеп и ще мога да го намеря по ехото?”. Дано само да не беше паднал в Кървавия ров, нямаше никаква нужда да започва с наказанията преди първия ден дори да е започнал, за гмуркане в забранени води.

      Дълбока въздишка се изтръгна от гърдите й, докато минаваше перата на Зафира с четка, за да махне прахта. Дали изобщо щеше да може да излезе на двора вечер? До колко бяха стриктни новите правила? Погледна с отвръщение проблясващия сребърен медальон на гърдите си. Свит юмрук. “Редови”. С нулево усилие бяха разделили цялото училище на касти за по-малко от две минути. Сега вече не просто се съмняваше, че няма нищо специално в нея. Имаше светеща табела, която да й напомня къде точно й беше мястото.

      Поне се бяха грижили добре за Зафира през лятото. Перушината й беше лъскава, не беше изгубила тегло. Но на Косара не й пречеше да прекара няколко тихи минути при нея, преди да се наложи да се потопи обратно в кънтящите от плахи, премерени стъпки коридори. Вече дори шумът не беше същия. Беше само глухо ехо от бързащи крака и шепот. В грифонарника беше различно. Беше тихо, но топло тихо. Чуваше се потракването на човки и нокти, тук-там някой отърсваше перушина или се чуваха крилата на пикиращите същества към по-долните етажи.

      - Просто обичаш да ти е тихо, нали?

      Най-горе, на върха на грифонарника, имаше най-малко трафик. Вероятно поради гореизброените причини - пътят надолу беше дълъг, и дори някой да решеше да кацне тук, след известна доза преговори и подкупи със солидна закуска, обикновено учениците убеждаваха съществото да се премести на по-социално (и близко до земята) място. Косара обаче не искаше да спори със Зафира, нито да я кара да прави нещо, което не желае. От това беше видяла достатъчно, за да го причинява на невинно същество. Просто обичаше да си мърмори. Като изплюеш всичко навън, и отвътре ти става малко по-широко. Пък и тя не й се ядосваше. До колко грифоните разбираха човешка реч не знаеше, може би всичко беше просто досаден шум, който стои на пътя й към коритото с храна. Но така или иначе, видимо не се оплакваше и търпеливо стоеше, докато Вълканова изчисти и последния сантиметър от туловището й, след което я чукна с човка по главата и се обърна, за да влезе в заграждението си.

      - Е, да видим къде е този куф… ЕЙ! Да не си хоризонтално затормозен между ушите! Гледай накъде го управляваш тоя звяр или лети с някоя фея, докато ти дойде акъла за нещо по-голямо!

      Тъкмо се беше завъртяла на пети за да потегли надолу, когато я връхлетя нечие крило право в лицето. Добре де, леко я перна по бузата, но предизвика такова скоростно примигване на клепачи заради инстинктивното очакване да се превърне в пряк сблъсък, че й се зави свят. Проклятията не бяха изсипани към грифона, а към кокалестото момче, което седеше върху него. Най-вероятно именно грифонът беше успял да предотврати потенциална катастрофа.

      - На теб говоря, хорклумп такъв!

      Беше свила юмруци до тялото си, макар да нямаше абсолютно никакво намерение да ги използва, пък и идея как. Което беше чиста ирония, имайки предвид юмрука, който блестеше върху униформата й. Но някой все трябваше да го отнесе за трите досадни клона и локвите, и щеше да е по-лесно този някой да е далеч от погледа на вийлите. Ако не друго, поне можеше да се навика преди да слезе в клетката, в която трябваше да стиска устни и да мълчи.


      Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра 0fe23c7ea8f00f4a1cbf2cc7e6d1f701f4d79bc6

      Ясна Соколова, Пейо Желев and Владислав Аршавин харесват този пост.

      Алцек Шарков
      Алцек Шарков
      Ученик, пети курс, дом "Лъч"
      Ученик, пети курс, дом


      Галеони : Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Coin10 50
      Ниво : Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Untitl37
      Статистики :
      Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Streng10 Сила: 3
      Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Shield10 Издръжливост: 2
      Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Brain10 Интелигентност: 4
      Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Runnin10 Ловкост: 3
      Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Magic-10 Магия: 3
      Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Clover10 Късмет: 3

      Бобчета : Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра MangoГрифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Tomato

      Re: ★ Грифонарникът

      Писане by Алцек Шарков Вто Мар 19, 2024 4:58 pm


      ГОТОВИ ЛИ СТЕ? – чух гласа на брат си да ехти из къщата. Имаше мъжки глас: дебел, силен и непоколебим. Моят, за жалост, нямаше нищо общо с неговия, особено в последните месеци, откакто мутираше. Налагах си да говоря тихо и бавно, за да не създам случайно някоя амплитуда, от която да се пукнат чашите вкъщи.

      Веднага щом чух гласа на Кубер, скочих от леглото, където се бях излежавал през последния час. Не исках да закъснея, затова бързо грабнах куфара си и го затеглих към стълбите. Видях отворената стая на Кубер и Йоил, които все още си оправяха куфарите. Първият започваше седми курс, а вторият – шести. Бяха с две глави над мен, с мускули и рунтави черни вежди и коси. Дори не ме погледнаха, когато се доближих до вратата на стаята им.
      Ал, изчакай ни долу, ей сега идваме – каза Кубер, докато подреждаше внимателно колекцията си от книги за проклятията в своя бездънен куфар.
      Защо ме викате, като не сте готови? – казах с възможно най-спокоен тон.
      Я не ни дръж сметка! Слизай долу или ще ти залепя устата за подметките – кресна Йоил.
      Намръщих се, но реших да не отговарям. Веднъж действително ми бяха залепили устата за подметките и не беше никак приятно. Освен това не исках да се карам с тях точно на първия учебен ден. Исках всичко да мине по-добре от миналата година, когато за наказание, че не носих куфара на Ирник, ме накараха да летя на десет метра от тях.

      Обърнах се и зализах към първия етаж. Чакаше ни само прислугата: две домашни духчета, които изглеждаха толкова смазани от работа, че едва се държаха на краката си. Родителите ни никога не ни изпращаха до училище – ходехме си сами. Тази година не бяхме същата голяма група, тъй като близнаците завършиха миналата година.

      Когато мина половин час и тях все още ги нямаше, се светнах.

      Пълни идиоти.

      Бяха тръгнали без мен. Знаех, че са го направили, но въпреки това се качих до горе с някаква имагинерна надежда, че греша. Почувствах се още по-зле, когато заварих празните и тъмни стаи, в които нямаше нито Кубер, нито Йоил, нито куфари. Всички останали спяха

      Веднага се втурнах обратно надолу към градината. С бясна скорост оседлах грифона си и се взрях в нощното небе. Можех ли да ги настигна? Точно си го помислих и някъде в далечината блеснаха червени искри. Не, определено нямаше да мога да ги настигна.

      Тролски идиоти! Идиотски тролове!

      Прелетях до „Мунгав“ съвсем сам, като през цялото време проклинах съдбата си. Братята ми за пореден път се бяха подиграли с мен. Не можех да разбера защо са такива. „Знаят, че те дразни, затова го правят“ – спомних си думите, с които мама често ме успокояваше.

      Не спрях въобще до Кървавия ров, а директно продължих към замъка. Не ми се говореше с никого. Даже смятах въобще да не ходя на тържеството, а директно да се прибера в стаята. Забавих се само малко в Грифонарника, защото исках да се уверя, че в ограждението на Бонд има всичко необходимо.

      На теб говоря, хорклумп такъв! – думите ме изкараха от замисленото състояние. Видях едно не особено високо момиче с чорлава черна коса, физиономия, която смени три гримаси в рамките на три секунди, и кафяви очи. Беше застанало близо до Бонд и размахваше юмруци към него.
      Ей! Я се махай! – креснах, канализирайки цялото лошо настроение, което бях акумулирал тази вечер. Същевременно се спуснах пред Бонд, за да го скрия с тялото си. Не беше особено ефективно, защото в сравнение с него бях просто една клечка.
      Търсиш си белята, а? – каза момичето. Аз да си търся белята? Та, нали тя ми налиташе на бой? Кубер и Йоил винаги извъртаха нещата по същия начин, така че аз да изляза виновен.
      Ще ти счупя носа, ако направиш още една стъпка! – изкрещях, но точно в този момент мутиращият ми глас реши да си направи шега с мен и прозвучах по-скоро като еднорог с настъпена опашка.



      Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра 0fe23c7ea8f00f4a1cbf2cc7e6d1f701f4d79bc6

      Косара Вълканова and Владислав Аршавин харесват този пост.

      Косара Вълканова
      Косара Вълканова
      Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
      Ученик, четвърти курс, дом


      Галеони : Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Coin10 11
      Ниво : Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Untitl37
      Статистики :
      Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Streng10 Сила: 6
      Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Shield10 Издръжливост: 6
      Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Brain10 Интелигентност: 7
      Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Runnin10 Ловкост: 10
      Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Magic-10 Магия: 6
      Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Clover10 Късмет: 8

      Бобчета : Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра SausageГрифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра BlueberryГрифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра PearГрифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра SapphireГрифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра EmeraldГрифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Birthday1

      Re: ★ Грифонарникът

      Писане by Косара Вълканова Вто Мар 19, 2024 11:41 pm


      Двата грифона се спогледаха многозначително. Ако можеха да въртят очи иронично, със сигурност биха го направили в момента. Без грам притеснение от случващото се, и двете същества свалиха глави и се насочиха обратно към собствените си занимания, сигурно с надежда, че скоро ще останат сами, вместо да трябва да споделят последната си спокойна нощ с драматичните двукраки торби месо.

      - Интересен избор на… ъм, тон?

      Косара повдигна една вежда, което неизбежно накара другата да се свие надолу и устата й да зейне полуотворена и изкривена, все едно чертите й бяха свързани с невидим конец и нямаше начин ако едната пътува, другата да стои с вдигнати крака пред телевизора. Това беше екипен спорт и никой нямаше намерение да изостава. Както ядът я беше залял като бурна вълна, така за момент се отдръпна и от гърдите й се изцеди едно изсумтено “Хах”. Почти не се чу, заобиколи гласните й струни елегантно като балерина яздеща слон, и прозвуча повече като въздишка, но съдейки по смръщените вежди насреща й, явно беше достатъчно за да дръпне някаква струна накриво.

      Като по команда и тя свъси вежди, защото усети, че е забравила, че трябва също да е ядосана. Което за съжаление явно затвърди представата, че му се подиграва и го прави само за да го имитира.

      - Идея си нямаш с кого си имаш работа, а? - изръмжа този път по-отмерено и тихо сърдиткото, но Косара нямаше намерение да остава по-назад.
      - И какво ако нямам, имам амнезия на моменти.

      Прозвуча като сърдито три-годишно дете, което се опитва да се прави на ядосано, но все още не е научило как работят емоциите и просто копира възрастните, тросвайки се отсечено на всяка дума. Честно казано, ако в края на изречението беше тропнала с крак, би изглеждало като напълно достоверен завършек на опитите й да бъде страшна. Пък и не беше сигурна дали това имаше нещо общо с понякога-появяващите-се бели петна в главата й. Обикновено отнемаше малко време, но после се разсейваха. Този и да го знаеше кой е, съвсем не се бяха движили в един кръг до сега, иначе щеше да има поне проблясък.

      Защо бяха започнали да си викат отново? А, да, сблъсък, който можеше да я събори. И да падне. Да падне… Падн…

      - КУФАРЪТ!

      Крясъкът й огласи целия етаж и накара Зафира и Бонд отново да надигнат глави отегчено. Тия няма ли да си ходят вече?

      - Само да си посмяла да…
      - Кое, какво? Ох, в името на кентаврите, не ме интересува твоят куфар, - извъртя очи Вълканова, виждайки че момчето инстинктивно посяга към багажа си. - Не съм крадла, просто съм шумна, - вдигна рамене тъмнокоската и погледът й се спря върху парчето метал, проблясващо на гърдите на детето. Беше дете нали? Приличаше й на второкурсник. Може би третокурсник?

      Може-би-третокурсникът започна нещо да бърбори, но тя изобщо не го отрази и само махна с ръка, след което сбърчи вежди, потънала в дълбоко море от прескачащи се размишления.

      Издигнат. Привилегии. Повече привилегии. По-добро отношение. По-малко наказания може би? Бяха по-важни все пак, или поне се държаха така. Не те трябваше да се гърчат с часове в Мелачктата, все едно са късове кайма с крака. Кайма. В трапезарията щеше да е скучно с тоя нов ред и всичко, но може би щеше да има кюфтета. Не беше хапвала нищо от закуска, пътуването с влак отнемаше прекалено дълго, а майка й беше силно против да държи каквото и да е магическо пособие вкъщи различно от пръчката си. Може би щеше да има и баница? Ох, как добре би й дошла едно парч… Чакай.

      Тръсна глава.

      - Игнорираш ли ме?
      - Шъш.
      - Изшъшка ли ми?!
      - Наистина не ти ходи да повишаваш тон, трябва да поработиш над това. Или да минеш през болничното, не знам, измисли го. Сега шъш. Мисля.

      Какво беше преди баницата? Кюфтета. Не, не, преди тях… А, ДА! Издигнат. Можеше да го използва за прикритие докато си търси куфара! Или да го обвини ако ги хавнат, все пак тя беше просто един Редови. Но как се връщаш с класа и финес назад от “Търсиш си белята, ли”?

      Spoiler alert: Хич нямаше да е с финес.


      Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра 0fe23c7ea8f00f4a1cbf2cc7e6d1f701f4d79bc6

      Пейо Желев харесва този пост.

      Алцек Шарков
      Алцек Шарков
      Ученик, пети курс, дом "Лъч"
      Ученик, пети курс, дом


      Галеони : Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Coin10 50
      Ниво : Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Untitl37
      Статистики :
      Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Streng10 Сила: 3
      Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Shield10 Издръжливост: 2
      Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Brain10 Интелигентност: 4
      Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Runnin10 Ловкост: 3
      Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Magic-10 Магия: 3
      Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Clover10 Късмет: 3

      Бобчета : Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра MangoГрифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Tomato

      Re: ★ Грифонарникът

      Писане by Алцек Шарков Сря Мар 20, 2024 2:06 pm


      Бях меко казано объркан. Не бях сигурен дали непознатото момиче ми правеше номер или просто му хлопаше дъската. Като че ли повече клонях към второто. При всички положения не ми харесваше начинът, по който си позволяваше да ми говори. Явно наистина не знаеше с кого си има работа. Същевременно се питах има ли смисъл да се разправям с човек, който не е наред с главния мозък – момичето само бе казало, че страда от амнезия. Каква полза да си кажа името си и да се бия, щом утре можеше да не помни нищо.

      Чакай, ами ако лъжеше? Можеше въобще да няма амнезия. Баща ми често ми казваше, че съм прекалено наивен. Почувствах се горд, че този път успях да се усетя навреме. 
      Лъжеш, че имаш амнезия! – казах с цялата убеденост на света и насочих обвинително показалеца си към носа й. Слава богу, този път гласът ми се представи що-годе нормално.

      Момичето ме погледна ококорено и разтвори уста, сякаш бе възмутено от думите ми. Очаквах, че ще каже нещо по този въпрос, но не последва нищо такова:
      Ти си от тия… префърцунените! НАЛИ? – каза го като полицай, разпитващ престъпник.
      Пак се стъписах. Префърцунен ли? Първото, което ми хрумна, беше една обидна дума, която братята ми често използваха, затова бузите ми пламнаха.
      Не, не съм обратен!
      А? Говориш несвързано! – каза момичето и се плесна сама по челото.
      Кой го казва! 
      Как кой – аз!
      Не съм префърцунен! Казвам се Алцек Шарков – отвърнах, все едно второто бе сигурно доказателство за опровергаване на първото.
      Имаш слънце, СИРЕЧ, то е равно, еквивалентно дори, на префърцунен – поясни момичето, като перна с ръка медальона, който носех на врата си. 

      Погледнах надолу. Медальонът бе оформен като слънце, с дълги вълнисти лъчи. Бях го получил няколко дни преди началото на новата учебна година. Това означаваше, че вече съм от групата на Издигнатите. Колко бях щастлив, когато го видях в пощенския плик. Бях единственият от семейството, който първоначално бе разпределен при Редовите. 

      Казва се „издигнат“, а не „префърцунен“, глупачка такава! – ядосах се аз. 
      В-С-Е. Т-А-Я – каза тя с много бавен тон, като при всяка буква се изплезваше леко.

      Извъртях очи и се обърнах да си търся куфара. Нямаше абсолютно никакъв смисъл да се занимавам с тази откачалка. Погледнах към Бонд – даваше ми същия съвет с очи. Исках да си отида в стаята и да си чета книгата за съчковците.



      Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра 0fe23c7ea8f00f4a1cbf2cc7e6d1f701f4d79bc6

      Ясна Соколова, Косара Вълканова and Владислав Аршавин харесват този пост.

      Косара Вълканова
      Косара Вълканова
      Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
      Ученик, четвърти курс, дом


      Галеони : Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Coin10 11
      Ниво : Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Untitl37
      Статистики :
      Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Streng10 Сила: 6
      Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Shield10 Издръжливост: 6
      Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Brain10 Интелигентност: 7
      Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Runnin10 Ловкост: 10
      Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Magic-10 Магия: 6
      Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Clover10 Късмет: 8

      Бобчета : Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра SausageГрифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра BlueberryГрифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра PearГрифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра SapphireГрифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра EmeraldГрифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Birthday1

      Re: ★ Грифонарникът

      Писане by Косара Вълканова Съб Мар 30, 2024 10:15 pm


      Вскички лампи мигаха в червено. Сирените кънтяха между ушите й. ИИ-уу-ИИ-уу - Внимание - Внимание - Провал - Провал. Екипажът тичаше във всички посоки, всеки дърпаше някаква ръчка или ръчкаше някакво копче по пътя си. Спъваха се един в друг, преплитаха крака и се удряха в парапетите, докато търчаха нагоре-надолу по стълбите, крещяха си команди и инструкции. Никой не искаше да потъне заедно с кораба.

      Докато в други дни имаха неразбирателства, дребни дразги и препирни, сега абсолютно всички бръмбари в главата на Косара работеха заедно и се опитваха да намерят някаква полезна мисъл в мозъка-майка, иначе, оставена на самотек, щеше да се въвлече в такава каша, че никой нямаше да може да ги измъкне от нея.


      Опитваха се.


      - Таа, кой курс си ти, втори? Трети?
      - Пети, - изръмжа момчето и Вълканова неволно се ококори и ахна. - Проблем ли има? - Погледна я през рамо, и тъмнокоската веднага размаха ръце.
      - Не, неее, изобщо. Изобщо. Просто обикновено всички са много по-високи от мен, пък ти си… Ами, не си?
      - Хмммм.

      Започваше да изглежда все едно някоя вена в челото му ще се пръсне. Със сигурност през цепките, през които я гледаше, вече виждаше да кипи лава.

      Наистина се стараеха. Хвърчаха ругатни във всички посоки, докато гореспоменатите бръмбари търсеха кое точно копче управлява гласните й струни. Може би ако успееха да ги изключат всичко щеше да приключи. А дали не трябваше да търсят щепсел, който да издърпат от контакта? Колкото и да дърпаха жиците под пулта обаче, никоя нямаше етикет, пък и не изглеждаше да отиват никъде.
      Това е мозък.
      Там няма контакти.
      До тук с плана.


      - Знаеш ли, напълно е нормално хората да се спречкат като се запознават за първи път.
      - Това, - размаха ръка пред себе си към нищо конкретно Ал.. Алл…пе..те..це.. Ал? - го намираш за нормално?!
      - Ами да, всеки път ми се случва. Май. Така мисля. Обикновено почти се сбивам. Или някой се обижда. Ама после всичко се оправя, - вдигна рамене момичето с особено невинна усмивка на лицето си, което накара бръмбарите да пребледнеят. Всички спряха и погледнаха към екрана зад челото й със сърчица, сковани от ужас. Нищо нямаше да помогне. Щяха да загинат.

      Момчето само завъртя очи и тръгна да я заобикаля, оставяйки възможно най-много разстояние между двамата, все едно обикаляше умствено-нестабилен лъв, излегнал се по средата на пътя му. Нали, не е хубаво да се рискува лудата да ти скочи в гръб. Държеше куфара си малко нехайно, беше прекалено зает да се фокусира върху това другата му ръка да е върху дръжката на пръчката, прибрана в джоба му.

      - Та си мислех, какъв по-добър начин всичко да се оправи между нас, - направи гримаса, не прозвуча правилно, но примигна бързо и се престори, че не й се гади от това, което се опитваше да направи, - от това да отидем заедно на малко среднощно приключение, а?

      “- Т`ва е момчета и момичета, всяка надежда е изгубена. Тя се опитва да прави женски номера, - каза главния бръмбар и се просна на креслото си.
      - Ама как така?! Това е строго забранено, всеки опит винаги е свършвал катастрофално!
      - Кой е виновен ще търсим по-късно. И `ше го обесим, определено. Има причина тоя бутон да е заключен зад дебела врата.
      - Последният път си разби носа, плюс ръката на глупака насреща й, и то не на едно, а на две места! - намеси се особено притеснено бръмбарче, което беше започнало да се поти. В очите му се четеше паника.
      - Така е, да, - кимна главния бръмбар и си отвори една бира. - Сега единственото, което можем да направим, е да гледаме, да плачем тихо, и да залагаме кой от двамата ще се окаже в болничното крило.”


      Всичко се случи прекалено бързо за да се каже, че е било планирано. Вълканова понякога просто действаше преди да мисли. А понякога изобщо не стигаше до второто. Шарков направи грешката да скъси разстоянието между тях, заобикаляйки някакво непочистено петно на пода, вместо да рискува да си изцапа обувките на първия ден. По-късно сигурно му се е искало да претегли възможностите си различно, тъй като поглеждайки надолу и мърдайки плочка и половина по-близо към Косара, беше решил съдбата си.

      - После ще обяснявам, но сега трябва да дойдеш след мее-е-е-е-е-н!

      Към края гласът й вече беше само далечно ехо. Бърза като деформирана котка, тъмнокоската грабна куфара от ръката на Алцек, след което се затича с колкото сили има надолу по етажите. Веднага естествено се спъна и се озова по корем върху въпросния куфар, летейки като по пързалка през етажите, блъскайки се в първата колона, изпречила се на пътя й, което изобщо не й попречи да скочи на крака и да продължи да тича надолу. Чуваше викове зад себе си, но хич не се и опитваше да се концентрира върху думите. Единствената й цел беше да стигне до приземната площадка, от която да грабне първата изпречила се на пътя й метла, и заедно със заложника си (пълен освен с гащи и чорапи, дано и все нещо ценно, за което да си струва да я гонят) да стигне до двора. И след това... Ами, за след това щеше да го мисли когато му дойде времето.

      “- Ха, пак губиш, - гръмогласно се изхили едно хилаво бръмбарче, клатейки крака от ръба на един от парапетите в сложно-устроената глава на Косара.
      - Все някой ден ще разбере какво значи думата “финес”, - усмихна се под мустак главният бръмбар. - Пък до тогава, оправете тая бъркотия, преди да е решила пак да си ползва мозъка. И да се надяваме, че малко студен въздух и ред ще помогнат и няма да свършим пак в подземията. ”


      Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра 0fe23c7ea8f00f4a1cbf2cc7e6d1f701f4d79bc6
      Алцек Шарков
      Алцек Шарков
      Ученик, пети курс, дом "Лъч"
      Ученик, пети курс, дом


      Галеони : Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Coin10 50
      Ниво : Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Untitl37
      Статистики :
      Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Streng10 Сила: 3
      Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Shield10 Издръжливост: 2
      Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Brain10 Интелигентност: 4
      Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Runnin10 Ловкост: 3
      Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Magic-10 Магия: 3
      Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Clover10 Късмет: 3

      Бобчета : Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра MangoГрифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра Tomato

      Re: ★ Грифонарникът

      Писане by Алцек Шарков Пон Апр 01, 2024 10:58 pm


      ФЛИПЕНДО! ЛОКОМОТОР МОРТИС! – крещях с всички сили. – ТИ СИ НАЙ-ОТКАЧЕНИЯ ЧОВЕК НА ШИБАНАТА ЗЕМЯ! НЯМА ДА ТИ СЕ РАЗМИНЕ, ЧУВАШ ЛИ?

      Стоях в една кална локва, подгизнал от ушите до петите. Магическата пръчка, която стисках, бе насочена право напред към едно отдалечаващо се черно петно (само това можех да видя, благодарение на едрите капки дъжд, стелещи се пред мен като прозрачна пелерина). Дишах учестено, с пламнали от умората гърди.

      Заклинанията ми се разбиха в няколко дървета. Дори не се доближиха до петното, което междувременно тотално се сля с тъмните води на Кървавия ров. Обърнах се и вдигнах ръка над очите си, за да попреча на капките да влязат там.

      Няма как да го е заровила“, помислих си. После обаче си припомних последните петнайсет минути и разбрах, че съм в грешка.

      Куфарът ми определено бе заровен някъде в двора.

      Обърнах се обратно с лице към замъка и закрачих с високо вдигнати крака, като ги стоварвах с бясна сила във всяка срещната локва. Водата и тинята се разпръскваха нагоре като вулкан, полепваха по дрехите и по кожата ми. Мисля, че никога досега, не се бях чувствал толкова, ама толкова гневен.


      ***

      Десет минути по-рано. Грифонарникът. Още не можех да преглътна онова подмятане за  ръста ми. Много мразех някой да се шегува с това, особено братята ми, които се извисяваха над мен като тополи над иглика. Защо ръстът беше толкова важен за хората?
      …но сега трябва да дойдеш след мее-е-е-е-е-н! – чух чернокосия демон (така ще я наричаме оттук нататък, тъй като още не знаем името на въпросното същество).

      Не можах да реагирам. Със светкавична бързина демонът грабна тюркоазения ми куфар и го понесе нанякъде. Първоначално се движеше доста бавно, защото куфарът ми определено не беше лек, но после изведнъж скочи върху него и се спусна по полегатите стълби като по ледена пързалка. После видях, че наистина беше заледила пода с помощта на вдигната си магическа пръчка.

      Най-накрая се затичах след нея под смаяните погледи на всички грифони, чиито физиономия сякаш казваха „Какъв идиот“.
      СПРИ! СПРИ НА МЯСТО ИЛИ ЩЕ ТЕ… ПРОКЪЛНА! – креснах от върха на Грифонарика, сетне погледнах с ужас заледения под. Нямах време да мисля, затова просто... скочих.

      Сърцето ми биеше лудо, докато се плъзгах с глава надолу. За щастие, в последния момент някак успях да се извъртя и да падна по дупе върху Каменния мост. Чернокосият демон ме гледаше с насмешка, застанал на ръба на моста.
      Казах ти, че се нуждаеш от приключение! Виж, вече имаш цвят в бузите! Акцио метла! – каза тя и зачака. Хвърлих се към нея като орел, но в същия момент метлата се стрелна между нас. Момичето скочи върху нея почти в движение, след което полетя надолу с двата куфара, закачени за металните шпаги на летящия предмет.

      Реших, че е време да поема контрол върху нещата. И аз извиках метлата си и скочих върху нея като каубой (щях да науча тази дума много по-късно именно от чернокосия демон). Нямаше как да ме бие на летене, в това бях сигурен.


      ***

      ТОВА Е ИГРА. КАЗВА СЕ „КУФАР-ТУК-КУФАР-ТАМ“. НЕ СИ ЛИ Я ЧУВАЛ? ПРАВИЛАТА СА ДОСТА ПРОСТИ. КУФАРЪТ ТИ МОЖЕ ДА Е ТУК, ТАМ, ТАМ, ТУК И ВЪОБЩЕ НА МНОГО МЕСТА! А, И МЕТЛАТА ТИ СЪЩО.
      Думите достигнаха до мен отгоре и отдалеч.
      ВЕДНАГА СЛЕЗ! ИГРАЕШ СИ С ОГЪНЯ! НЕ ИСКАШ ДА СЕ ЕБАВАШ СЪС СЕМЕЙСТВОТО МИ!
      Подскачах. Пенех се. Мятах заклинания във въздуха.

      Преди пет минути бях без куфар, а сега бях без куфар И без метла. Демонът ме беше свалил директно по време на полет. За щастие, бях само на метър от земята. Докато успея да се съвзема, тя бе успяла да издърпа метлата от ръцете ми. Не можеше да стане по-лошо.

      Тогава заваля.

      Айч, знаеш ли… Не обичам много водата. Ще се прибирам, но ти можеш да продължиш играта. Чао-чао.


      КРАЙ
      Продължава тук.


      Грифонарникът | Българският Хогуортс | Ролева игра 0fe23c7ea8f00f4a1cbf2cc7e6d1f701f4d79bc6

        В момента е: Пет Май 24, 2024 1:19 pm

        Присъедини се към нашия Дискорд сървър!