Индекс
35
Сила: 43
Издръжливост: 43
Интелигентност: 45
Ловкост: 45
Магия: 52
Късмет: 36
by По някое време след откриването на учебната година.
@Бранимир Даргов
Новият ред бе меко казано неочакван. Ари като примерна ученичка бе изпуснала драматичните и прочувствени слова на новата директорка и сега цяла седмица слушаше легенди за тях. Някой я определяха като наследница на „ледено чудовище” и „нацепена” амазонка. Други смяха, че е говорила кодирано и е предавала съобщения от извъземен живот в Космоса. А имаше и такива, които намираха цялата драма за ненужно разтегнаха и си живееха нормално.
Червенокосата не бе от последните. В нейния малък свят имаше едно голямо неизвестно, което се въртеше около военния строй в замъка. Имаше големи съмнения, че някой глупак бе посетил мокрите сънища на родителите й и сега й се подиграваше.
Ягодовите богове, можеха да потвърдят! Орлови отдавна твърдяха, че нивото на Мунгав е паднало силно през последните години и всичко е прекалено запуснато. Намираха учителите за разпасана банда разбойници, които бяха прекалено меки, за да обучат новите поколения. Искаха нещо повече...
Родителската грандомания се бе оказала като зла поличба. Русите госпожици за по-малко от ден завзеха всичко. Нямаше кътче, където да не се сблъскаш с чифт руси косици и злобни усмивки. А програмата им, тя бе като омагьосан кръг от учене и тренировки.
Беше уморена. Липсата на сън започваше да й се отразява, а господин Ягодка го играеше Ромеото на Северен и по цяла нощ прескачаше от легло на легло, за да ухажва момичетата. Капризите му не спираха и през деня, когато предпочиташе да се тътри след Ари.
Така днес се оказа с нея по пътя за подземията. Някъде след първото стълбище, рижавият разбойник реши да се покачи върху нея. И точно в този момент, малка топка хартия се заби в челото й.
Трябваха й 10 минути, за да се пребори с котката и да разбере, че всъщност това е бележка. С особено неравен и почти неразчетим почерк бе написано: „След часовете в Двора. Вземи котката.”
---
След часовете се оказа прекалено разтегливо понятие. Арина едва бе излязла на двора, когато видя седнали в тревата Дарк с котка в краката. Оу, значи затова искаше да вземе и господин Ягодка.
- Значи котка, а? – момчето не си направи труда да я поздрави или да каже някакви любезности. Гледаше я с типичната си намусена физиономия и веждата му ту се стрелваше в челото, ту заемаше обичайната си форма.
- Ъмм...да! Това е котка! Добре, че беше ти да ми го кажеш, Дарко. - изхили си червенокосата и седна срещу него в тревата, сядайки по турски. – Никога нямаше да се сетя сама.
- Личи си! – още пуфтене и скърцане със зъби. – И какво стана с: „ОЛЕЕЕ БОЖЕ! ТОВА Е КОТКА! СПАСИ МЕ!”?
Имитираше я перфектно. Дори докарваше паниката в гласа й от лятото. Аха, ясно. Драгов още не бе забравил драмата с котенцето, с което трябваше да се возят и ужасът, който Орлова изживя, когато страшното чудовище се покачи отгоре й.
- Нищо.
- Арииино, много си зле!
- Нищо ново под слънцето, Дарко. За какво ме извика? – господин Ягодка вече се бе наместил в краката й и гледаше любопитно момчето. Май преценяваше дали ще влезе в категорията „тоз става, няма да го ям!”.
@Бранимир Даргов
Новият ред бе меко казано неочакван. Ари като примерна ученичка бе изпуснала драматичните и прочувствени слова на новата директорка и сега цяла седмица слушаше легенди за тях. Някой я определяха като наследница на „ледено чудовище” и „нацепена” амазонка. Други смяха, че е говорила кодирано и е предавала съобщения от извъземен живот в Космоса. А имаше и такива, които намираха цялата драма за ненужно разтегнаха и си живееха нормално.
Червенокосата не бе от последните. В нейния малък свят имаше едно голямо неизвестно, което се въртеше около военния строй в замъка. Имаше големи съмнения, че някой глупак бе посетил мокрите сънища на родителите й и сега й се подиграваше.
Ягодовите богове, можеха да потвърдят! Орлови отдавна твърдяха, че нивото на Мунгав е паднало силно през последните години и всичко е прекалено запуснато. Намираха учителите за разпасана банда разбойници, които бяха прекалено меки, за да обучат новите поколения. Искаха нещо повече...
Родителската грандомания се бе оказала като зла поличба. Русите госпожици за по-малко от ден завзеха всичко. Нямаше кътче, където да не се сблъскаш с чифт руси косици и злобни усмивки. А програмата им, тя бе като омагьосан кръг от учене и тренировки.
Беше уморена. Липсата на сън започваше да й се отразява, а господин Ягодка го играеше Ромеото на Северен и по цяла нощ прескачаше от легло на легло, за да ухажва момичетата. Капризите му не спираха и през деня, когато предпочиташе да се тътри след Ари.
Така днес се оказа с нея по пътя за подземията. Някъде след първото стълбище, рижавият разбойник реши да се покачи върху нея. И точно в този момент, малка топка хартия се заби в челото й.
Трябваха й 10 минути, за да се пребори с котката и да разбере, че всъщност това е бележка. С особено неравен и почти неразчетим почерк бе написано: „След часовете в Двора. Вземи котката.”
---
След часовете се оказа прекалено разтегливо понятие. Арина едва бе излязла на двора, когато видя седнали в тревата Дарк с котка в краката. Оу, значи затова искаше да вземе и господин Ягодка.
- Значи котка, а? – момчето не си направи труда да я поздрави или да каже някакви любезности. Гледаше я с типичната си намусена физиономия и веждата му ту се стрелваше в челото, ту заемаше обичайната си форма.
- Ъмм...да! Това е котка! Добре, че беше ти да ми го кажеш, Дарко. - изхили си червенокосата и седна срещу него в тревата, сядайки по турски. – Никога нямаше да се сетя сама.
- Личи си! – още пуфтене и скърцане със зъби. – И какво стана с: „ОЛЕЕЕ БОЖЕ! ТОВА Е КОТКА! СПАСИ МЕ!”?
Имитираше я перфектно. Дори докарваше паниката в гласа й от лятото. Аха, ясно. Драгов още не бе забравил драмата с котенцето, с което трябваше да се возят и ужасът, който Орлова изживя, когато страшното чудовище се покачи отгоре й.
- Нищо.
- Арииино, много си зле!
- Нищо ново под слънцето, Дарко. За какво ме извика? – господин Ягодка вече се бе наместил в краката й и гледаше любопитно момчето. Май преценяваше дали ще влезе в категорията „тоз става, няма да го ям!”.
