2 posters
Магически създания и кои да не галим
Зинаида Кражова- Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 151
Опит : 80 т.
Ниво :
Бобчета :
@Ина Янакиева
Ден почивка от Мелачката. Какво невъобразимо чувство на облекчение. Зианида се беше проснала на леглото си разперила ръце и зяпаше в тавана. Изненадващо, но нямаше сили да се измъкне от замъка и да полети малко с метлата си. „Уф, метлата…“, беше забравила, че всъщност няма метла. Родителите й й я бяха отнели преди началото на годината. Покри очите си с едната си ръка. Не си се седеше в стаята. В главата й взеха да се въртят всякакви идеи за промъкване някъде, правене на нещо забранено… а защо не? Скочи рязко от мясото си и закрачи към вратата на помещението.
-Ти пък къде тръгна?- попита я Рея някак изненадано.
-Ще се разходя.
-Аха… разходка. Щом казваш.
Съквартирантката й си сложи обратно слушалките и продължи да прави… каквото там си правеше. Белокоската се спусна по коридорите към двора на замъка и след време се озова във фермата за магически създания. Малко време с чудатите, прелестни, гушилиш… е някои от тях поне… животинки щеше да й се отрази добре. Там рядко се навърташе някой, та щеше и да е на спокойствие, сама със себе си. Или поне така си мислеше. Използва една от лодките, за да стигне до дългата сграда. Влезе вътре и взе да се чуди към чий хабитат да поеме. Просто взе да крачи с мисълта, че „ще го усети“. Размина се с мрачния дядо Ставри, на когото просто кимна, продължавайки чуденето си. И както си се шлаеше безцелно:
-Ина,- каза типично по нейно му – без емоция.
-А, Зина!- усмихна й се русокоската.
Шестокурсничката точно излизаше от пустинната зала. Направи засилка към по-малкото момиче, в опит да я прегърне, но се спря точно навреме. По един леко неловък начин размаха с ръце и в крайна сметка потупа белокосото момиче по главата. Тя пък на свой ред се подсмихна леко.
-Дошла си при животинките?- все така ведро я попита Ина.
-Мхм.
-Мисля да посетя горския хабитат. Искаш ли заедно?
Зина й кимна в знак на съгласие, с онази си лека усмивка. Янакиева я хвана за ръката и бавно я поведе към залата.
Люба Бюлбулева, Ина Янакиева and Алина Старков харесват този пост.
Ина Янакиева- Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 230
Опит : 100 т.
Ниво :
Бобчета :
Едно от любимите й места в училището, без съмнение. Можеше да прекара часове тук защото бе лесно да се изгуби представа за времето.
Дядо Ставри не обичаше щяло и нещяло да се въртят около животните за които се грижеше, но след като русокоската бе достатъчно досадна да идва често, да помага - било то с чистене или грижи - стареца вече си пропускаше всичките й глупости покрай ушите си. Махваше с ръка и просто я предупреждаваше да внимава.
Сякаш след случката с еднорога от миналата година й имаше някакво доверие, че няма да убие или отвлече нещо по случайност. То второто нямаше как да е случайност, но пък нямаше и как да бъде гарантирано.
Ако Ина можеше да вземе всички животни от всички хабитати и да ги набута в общата стая - щеше. Тогава обаче сигурно щяха да я изритат да спи отвън... и да задържат животните. Като нищо.
Зарадва се да види познато лице и се усмихна на Зина. Надяваше се обаче да не бе твърде мръсна на външен вид, до сега се бе занимавала с едни малки току що излюпени змийчета и имаше пясък по себе си.
В природата малките разчитаха на съдбата. И на собствените си сили. Силните бебета пробиваха черупките на яйцата, слабите не успяваха и умираха. Тук обаче тъй като змийчетата щяха да послужат на група ученици, като "проект", за който да се грижат всичките щяха да получат своят шанс да живеят. Внимателно се изчисляваха дни от снасянето на яйцата до момента им на излюпване и нежната повърхност на яйцето се срязваше за да може змийчето да излезе... разбира се след като по - силните вече бяха направили това.
- Горският хабитат е един от любимите ми. - на време си бе спомнила, че Зина не обичаше мнооого много да я пипат, затова просто хвана ръката й, като внимаваше да държи около дрехите, а двете тръгнаха в посоката на горският хабитат , като от всички страни се носеха различни звуци..., ама и миризми , честно да си го кажем.
- Видя ли джакалоп бебетата? - то те май не бяха вече точно бебета, бяха на три месеца, но все още бяха малки и сладки. - На малките рогцата са все още малки, но трябва скоро да бъдат отделени от майка си... поне мъжките. Знаеш, започва да ги удря хормона.
Подсмихна се леко, като двете бяха се приближи точно към заекоподобните животни с рога.
Дядо Ставри не обичаше щяло и нещяло да се въртят около животните за които се грижеше, но след като русокоската бе достатъчно досадна да идва често, да помага - било то с чистене или грижи - стареца вече си пропускаше всичките й глупости покрай ушите си. Махваше с ръка и просто я предупреждаваше да внимава.
Сякаш след случката с еднорога от миналата година й имаше някакво доверие, че няма да убие или отвлече нещо по случайност. То второто нямаше как да е случайност, но пък нямаше и как да бъде гарантирано.
Ако Ина можеше да вземе всички животни от всички хабитати и да ги набута в общата стая - щеше. Тогава обаче сигурно щяха да я изритат да спи отвън... и да задържат животните. Като нищо.
Зарадва се да види познато лице и се усмихна на Зина. Надяваше се обаче да не бе твърде мръсна на външен вид, до сега се бе занимавала с едни малки току що излюпени змийчета и имаше пясък по себе си.
В природата малките разчитаха на съдбата. И на собствените си сили. Силните бебета пробиваха черупките на яйцата, слабите не успяваха и умираха. Тук обаче тъй като змийчетата щяха да послужат на група ученици, като "проект", за който да се грижат всичките щяха да получат своят шанс да живеят. Внимателно се изчисляваха дни от снасянето на яйцата до момента им на излюпване и нежната повърхност на яйцето се срязваше за да може змийчето да излезе... разбира се след като по - силните вече бяха направили това.
- Горският хабитат е един от любимите ми. - на време си бе спомнила, че Зина не обичаше мнооого много да я пипат, затова просто хвана ръката й, като внимаваше да държи около дрехите, а двете тръгнаха в посоката на горският хабитат , като от всички страни се носеха различни звуци..., ама и миризми , честно да си го кажем.
- Видя ли джакалоп бебетата? - то те май не бяха вече точно бебета, бяха на три месеца, но все още бяха малки и сладки. - На малките рогцата са все още малки, но трябва скоро да бъдат отделени от майка си... поне мъжките. Знаеш, започва да ги удря хормона.
Подсмихна се леко, като двете бяха се приближи точно към заекоподобните животни с рога.
Зинаида Кражова, Лилиян Кардамова and Алина Старков харесват този пост.
Зинаида Кражова- Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 151
Опит : 80 т.
Ниво :
Бобчета :
Зинаида изгледа рогатите зайчета и се обърна към Ина:
-Започват да се бият?
Не това имаше в предвид шестокурсничката, но реши да не задълбава в тази насока и с лека усмивка продължи:
-Бият се, пречат на майка си, на сестричките си. Не е подходяща среда за отрастване.
-Бойни зайчета,- хвръли им пак поглед по-малкото момиче.- Искам едно.
-Разбира се,- каза тихо и се изсмя се леко.- Искаш ли да отидем при пухкавелите?
-Пухкавели?
-Да, те са ново попълнение,- пак я хвана леко за ръката и я задърпа.- Като малки космати топчици са с дълъг език. Много популярен домашен любимец са. Обожават да се гушкат и галят. Нямат против и да ги подхвърляш наоколо. Аз не бих, но те се радват.
-Като наръчник за магически създания си, Ина,- каза й белокоската.
-О, извинявай! Много говоря, отплесвам се. Много ги обичам, животинките.
-Не се извинявай. Харесва ми, че го правиш. Че го можеш.
Шестокурсничката едвам се сдържаше да не я гушне в този момент. Запази самообладание. Щеше да си го изкара на пухкавелите. Добре, че бързо стигнаха до тях. Навлязоха в хабитата им, а пукхавите топчици заподскачаха около двете момичета. Русокоската седна на земята и награби три, докато други я наобиколиха. Зина стърчеше на мястото си, докато около нея групичка пухкавели се бяха захванали да образуват кръг. Ококори очи и зениците й се разшириха. Ина я погледна, докато гушкаше пухчетата.
-Зин, добре ли си?- попита я леко притеснено.
По-малкото момиче бавно извърна поглед към нея. В очичките й гореше един нов пламък.
-Искам такова.
Това беше отговорът, който Янакиева получи преди третокурсничката да се просне на земята по гръб. Пухкавелите я налазиха и взеха да се гушкат в нея. По-голмото момиче потръпна. Тя не обичаше да я пипат. Пусна животинките и долази до другарчето си, за да махне от нея сладките създания. Изненада се. Зинаида лежеше с лека усмивка.
-Не… не ти е неприятно да те пипат?- попита я русокоската.
По-малкото момиче сякаш излезе от транс и се надигна леко. Пухкавелите я бяха се настанили отгоре й, но не усещаше нищо. Или поне, нищо не приятно. Само една топлота, която я караше да иска да се разтопи.
-Хм, това е ново,- каза някак изненадано накрая.
Изправи се леко, за да не ги бутне на земята. Седна и хвана едно с ръце. Пухчето мигаше миличко срещу й. Белокоската го приближи до себе си и го стисна между ръцете си, точно както правеше Ина. Топлото чувство се засили.
-Ина, какво е това чувство?- попита, докато гледаше пухкавелът.
-Кое чувство?
-Топло.
Шестокурсничката се подсмихна и се приближи.
-Когато ти е приятно нещо се усеща така,- обясни й.- Не си ли се гушкала преди с животинче?
-Не,- не откъсваше поглед от пухавото създание.
-Искаш ли още едно?
Зина вдигна погледа си към малката, космата армия пред себе си и прошепна.
-Искам ги всичките…
ловкост
Юлий Звездинов, Ина Янакиева and Лилиян Кардамова харесват този пост.
Ина Янакиева- Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 230
Опит : 100 т.
Ниво :
Бобчета :
Разговорът за птичките и пчеличките не се задълбочи, слава на богу! Това не бе нещо, което искаше да обяснява на Зина. На този етап. Пухкавелите обаче бяха друга история. И Зина изглежда ги обожаваше, както и те нея.
Малките рошави топки козина искаха да бъдат гушкани и хранени. С всичко. Винаги търсеха храна и ласка. Затова бяха и сред любимите създания на Ина. Не очакваше обаче да подействат така на Кражова.
С времето бе разбрала, че момичето имаше проблем с докосването, изпитваше болка. Но сега... сега бе различно.
И блондинката бе объркана. Много. Но щом всичко беше добре...
Тя подаде още един пухкавел на Зина като умишлено го постави близо до врата й. Животинката се сгуши там до шията й, като облиза косата й. Нищо. Кражова не потръпна, не смръщи поглед. Не усещаше болка от тях?
- Знаеш ли... мисля, че може да опитаме да погалим и други живо.
- И други ли, защо?
- Защото.. май имам откачената теория, че... не изпитваш болка, когато те докосват животни.
Очите на Зина отново се разшириха,а тя събра пет пухкавела в ръцете си и зарови лице в козината им.
- Недей... ох.
- Защо? - кихане.
- Козина.. ще ти влезе в .. - кихане - ... носа и устата. И очите.
Тя самата винаги правеше същата грешка с всяко животни. Но не можеше да се откаже от пустия му навик. Обичаше ги. Обичаше да ги гушка. Но и тези с пера и с люспи си имаха своя чар. От мърдащите същества гледаше да избягва насекомите. И хората.
- ИСКАМ ОЩЕ ТОГАВА!
Ако Зина можеше да бъде хиперактивна, то щеше да изглежда както изглеждаше сега. Светещи очички и голяма усмивка.
Ина леко махна един косъм от нослето й, без да докосва кожата й и кимна.
- Добре, но... не всички животни са за гушкане. Някои са малко опасни. Преди обаче да тръгнем от тук, нека дадем малко храна на тези сладури - подаде кофа с малки плодчета, паяци, червейчета.
- Те това ли обичат да ядат?
- Ами... ядат всичко. Но... любимото им е... ами сополи. Не се шегувам.
- ЕХАА. - Не бе сигурна дали Зина е впечатлена от любимото "блюдо" на създанията в ръцете й или от знанията на Ина. Явно и двете бяха достойни за въздхита.
Продължиха към друг кът. Бяха пред нещо, което имаше стъкло като ограда през което се наблюдаше водната част на хабитата на животното. Първоначално нищо не се забелязваше - просто една нормала сравнително блатиста местност и няколко дървета във водата.
- Виж. - прошепна Ина, като посочи едно от носещите се дървета. Когато човек се загледаше можеше да види малки люспести крачета. Както и остри зъбки. Животното отвори очи. Дъгбог. Приличаше много на крокодил или алигатор.
- Този пристигна преди два дни, искали да го продадат в Торбаланово. Ще бъде изпратен в резерват, когато наддаде малко тегло. Но има и няколко, които са постоянни обитатели. Двата големи еййй там. - посочи към сушата, където имаше два "дънера", които просто си почиваха.
- И... не можем да го погалим?
- Не е много препоръчително. Не всичко става за галене, колкото и да ни се иска.
Зина изглеждаше тъжна.. Ина й се усмихна леко. Знаеше,че Зина харесва крокодили.
- Но... ще нахраним едни бебета Дъгбог, дядо Ставри ги държи в една зала отзад, ела.
Малките рошави топки козина искаха да бъдат гушкани и хранени. С всичко. Винаги търсеха храна и ласка. Затова бяха и сред любимите създания на Ина. Не очакваше обаче да подействат така на Кражова.
С времето бе разбрала, че момичето имаше проблем с докосването, изпитваше болка. Но сега... сега бе различно.
И блондинката бе объркана. Много. Но щом всичко беше добре...
Тя подаде още един пухкавел на Зина като умишлено го постави близо до врата й. Животинката се сгуши там до шията й, като облиза косата й. Нищо. Кражова не потръпна, не смръщи поглед. Не усещаше болка от тях?
- Знаеш ли... мисля, че може да опитаме да погалим и други живо.
- И други ли, защо?
- Защото.. май имам откачената теория, че... не изпитваш болка, когато те докосват животни.
Очите на Зина отново се разшириха,а тя събра пет пухкавела в ръцете си и зарови лице в козината им.
- Недей... ох.
- Защо? - кихане.
- Козина.. ще ти влезе в .. - кихане - ... носа и устата. И очите.
Тя самата винаги правеше същата грешка с всяко животни. Но не можеше да се откаже от пустия му навик. Обичаше ги. Обичаше да ги гушка. Но и тези с пера и с люспи си имаха своя чар. От мърдащите същества гледаше да избягва насекомите. И хората.
- ИСКАМ ОЩЕ ТОГАВА!
Ако Зина можеше да бъде хиперактивна, то щеше да изглежда както изглеждаше сега. Светещи очички и голяма усмивка.
Ина леко махна един косъм от нослето й, без да докосва кожата й и кимна.
- Добре, но... не всички животни са за гушкане. Някои са малко опасни. Преди обаче да тръгнем от тук, нека дадем малко храна на тези сладури - подаде кофа с малки плодчета, паяци, червейчета.
- Те това ли обичат да ядат?
- Ами... ядат всичко. Но... любимото им е... ами сополи. Не се шегувам.
- ЕХАА. - Не бе сигурна дали Зина е впечатлена от любимото "блюдо" на създанията в ръцете й или от знанията на Ина. Явно и двете бяха достойни за въздхита.
Продължиха към друг кът. Бяха пред нещо, което имаше стъкло като ограда през което се наблюдаше водната част на хабитата на животното. Първоначално нищо не се забелязваше - просто една нормала сравнително блатиста местност и няколко дървета във водата.
- Виж. - прошепна Ина, като посочи едно от носещите се дървета. Когато човек се загледаше можеше да види малки люспести крачета. Както и остри зъбки. Животното отвори очи. Дъгбог. Приличаше много на крокодил или алигатор.
- Този пристигна преди два дни, искали да го продадат в Торбаланово. Ще бъде изпратен в резерват, когато наддаде малко тегло. Но има и няколко, които са постоянни обитатели. Двата големи еййй там. - посочи към сушата, където имаше два "дънера", които просто си почиваха.
- И... не можем да го погалим?
- Не е много препоръчително. Не всичко става за галене, колкото и да ни се иска.
Зина изглеждаше тъжна.. Ина й се усмихна леко. Знаеше,че Зина харесва крокодили.
- Но... ще нахраним едни бебета Дъгбог, дядо Ставри ги държи в една зала отзад, ела.
Юлий Звездинов, Зинаида Кражова and Лилиян Кардамова харесват този пост.
Зинаида Кражова- Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 151
Опит : 80 т.
Ниво :
Бобчета :
Двете се запътиха към специалната стаичка. Мястото приличаше по-скоро на огромен аквариум отколкото на стая, като имаше специална стълба и платформа, за достъп до отвора и водните обитатели. Именно там държаха бебетата дъбогчета, който си правеха компания с малки плимпита. Зина се лепна за стъклената стена и с втренчи в облата риба с крака и очите й отново се оголемиха. Ина мина покрай нея и по-малкото момиче я сграбчи и издърпа до себе си.
-Ина-педия, това какво е?- посочи с пръстче.
-Рибката ли?
Кимане.
-Това е плимпи,- заобяснява.- Доста безобидни рибки са. Живеят в дълбините и се хранят основно с водни охльови.
-Плимпи… очите им се използват за правене на отвари,- каза някак замислено белокоската.
-Да, точно така.
-Щом имат крака, значи могат да излизат на сушата?
-Да, всъщност доста напомнят на жабите. Има спорове в магичесткото общество, че може би са от един вид, но не е доказано.
Зинаида почука леко с пръстче по стената на аквариума с цел да привлече вниманието на една от рибките. Те не й обърнаха внимание обаче.
-Ще ти кажа нещо любопитно за тях, което ще ти хареса,- продължи Ина.- Не са опасни, но много обичат да гризкат краката и дрехите на нищо неподозиращи плувци.
-Значи са беляджии… харесвам ги!
-Разбира се,- изсмя се шестокурсничката и задърпа леко Кражова.- Хайде да отидем при дагбогчетата.
Белокосото момиче стрелна поглед нагоре, където се носеха крокодило-подобните животинки и с бърза крачка се качи по стълбата до платформата, изпреварвайки Ина. Тя на свой ред настигна по-малкото от нея момиче с метална кофа, пълна със сурови пилешки бутчета. Подаде едно парче месо на Зина и застана на ръба на платформата.
-Ела, натопи го леко във водата и изчакай да се приближат,- обясни й.
Третокурсничката изпълни командата. Едно малко дагбогче, което повече приличаше на дънерче с мъх и гъби по него се приближи до нея. Погледите им се засякоха за миг, а след това животинчето отвори устата си пълна със стотици остри зъбки, захапа бутчето и се гмурна под водата.
-Точно като крокодилче,- подсмихна се леко тя.
-Нали?- Янакиева точно беше успяла да даде месо на друг малък зъбатко.
Изпразниха кофата и поседнаха за малко на платформата.
-При кои животинки идваш най-често, Зин?- попита Ина.
-Еднорозите. Не съм обикаляла много. Дядо Ставри ме гони.
-Да, той не обича много да му се пречкат.
-Теб те оставя.
-Аз му се пречкам от години и беше принуден да свикне.
Изсмяха се леко, но този на по-малкото момиче секна бързо. Сви се леко и се умисли. Шестокурсничката го забеляза и се притесни:
-Добре ли си?
Кимане в отговор.
-За какво се замисли?- надяваше се да не прекрачва някаква граница, но реши да опита.
-Не знам почти нищо за мъгълския свят,- заобяснява Кражова.- А майка ми е мъгъл. Оказва се, че не знам много и за магическия свят. Чела съм книги, но в тях няма всичко. В тези за магически създания пише само за тролове, феникси и еднорози.
Направи пауза, а след това продължи:
-Плимпи го бях чувала само като съставка за отвари. Не се бях замисляла, че тези очи идват от животинки.
-Още много имаш да учиш, Зина,- усмихна й се меко.- Дай си време. Не можеш да знаеш всичко.
-Искам да знам всичко!
-Знам, знам,- потупа я леко по главичката.- Искаш ли да отидем пак в горския хабитат? Да видим какви други животинки ще се появят?
По-малкото момиче извърна поглед и с една едва доловима усмивка кимна одобрително.
-Хайде, ела.
Ина Янакиева, Галя Колева and Алина Старков харесват този пост.
Ина Янакиева- Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 230
Опит : 100 т.
Ниво :
Бобчета :
Ина-педия? Какво означаваше това?
На русокоската не й се отдаде възможност да попита, а след това изключи за това вметване, докато обясняваше на Зина за различните животинки с които се занимаваха наоколо. Можеха да прекарат тук цял ден и цяла вечер. Нощно време други същества се събуждаха и разперваха криле или изтягаха лапи. Но не бе добър пример да държи едно 13 годишно момиче будно след полунощ, нямаше нужда своите лоши навици да пренася и на нея.
Влязоха обратно в горския хабитат и Ина се огледа, къде да я заведе. Дали при нещо пухесто за гушкане или нещо..., което не трябваше да се пипа? Зина май харесваше нещата със зъби и нокти, но й харесваше да лежи на земята и да се гушка с косматите топки.
Хм...
Избора не бе лесен, но двете тръгнаха покрай няколко хабитата, където животинките си почиваха спокойно. Стигнаха до една част където се намираше Криворогът. Беше един единствен - едър възрастен мъжки, който беше с ранен крак и леко накуцваше. Има два реда бариери между тях и него и стъкло, което не му позволяваше да ги види, докато те можеха.
Някои хабитати бяха направени с цел животното да не може да вижда учениците. Мястото бе достатъчно просторно, но пак се усещаше като клетка за такова голямо животно, за жалост.
- Красив е нали?
- Даа, какво е?
- Криворог. Изключително агресивни създания. Има истории за забелязани планински тролове, които яздят Кригорози. Но как са успели да ги опитомят е мистерия, тези животни не подлежат на опитомяване. Не знам дори как дядо Ставри на неговите години се оправя с този... страшни са си. Рогът им обаче се използва за много отвари, рядка и скъпа стока. А кожата им е по - издръжлива и от тази на дракона.
- Ехаа! Ина-педия, това е страхотно! - Зина я погледна с блеснали очи. - Но щом е толкова опасен не можем да го гушкаме?
- Аз не бих рискувала.. освен, ако не искаш да си стъпкана и премазана... - прехапа устна. Май не трябваше да ги говори такива пред дете, мамка му. Понякога обаче не се усещаше как дава факти за животни, които включват нечия смърт. - Какво е...Ина-педия? Едното е ясно, че е името ми, ама другото..?
Засмя се нервно Янакиева, объркана от новият си прякор.
- О! Ами това е... ъъ... - Зина премигна към нея, а после погледна отново голямото животно пред тях, което престъпи бавно от крак на крак и легна на пода от което земята сякаш се разтресе дори при тях.
Май щеше да приключа с показването на "какво да не пипаме", но усещайки как Зина иска да гушка всички животни и по начина по който ги гледаше, нямаше да е лошо да й покаже, че не всички са добронамерени. Щеше да й покаже огнените саламандри и раци в пустинната зона и после да я заведе в обора при пегасите, еднорозите, кучилата с круп и едно малко семейство душковци. Тези поне щеше да може да пипа и гушка.
Звучеше като началото на някакъв план...
Зина изглежда все още се чудеше как да обясни на по - голямото момиче на достъпен език какво е туй "педия" и защо бе добавено към името й.
На русокоската не й се отдаде възможност да попита, а след това изключи за това вметване, докато обясняваше на Зина за различните животинки с които се занимаваха наоколо. Можеха да прекарат тук цял ден и цяла вечер. Нощно време други същества се събуждаха и разперваха криле или изтягаха лапи. Но не бе добър пример да държи едно 13 годишно момиче будно след полунощ, нямаше нужда своите лоши навици да пренася и на нея.
Влязоха обратно в горския хабитат и Ина се огледа, къде да я заведе. Дали при нещо пухесто за гушкане или нещо..., което не трябваше да се пипа? Зина май харесваше нещата със зъби и нокти, но й харесваше да лежи на земята и да се гушка с косматите топки.
Хм...
Избора не бе лесен, но двете тръгнаха покрай няколко хабитата, където животинките си почиваха спокойно. Стигнаха до една част където се намираше Криворогът. Беше един единствен - едър възрастен мъжки, който беше с ранен крак и леко накуцваше. Има два реда бариери между тях и него и стъкло, което не му позволяваше да ги види, докато те можеха.
Някои хабитати бяха направени с цел животното да не може да вижда учениците. Мястото бе достатъчно просторно, но пак се усещаше като клетка за такова голямо животно, за жалост.
- Красив е нали?
- Даа, какво е?
- Криворог. Изключително агресивни създания. Има истории за забелязани планински тролове, които яздят Кригорози. Но как са успели да ги опитомят е мистерия, тези животни не подлежат на опитомяване. Не знам дори как дядо Ставри на неговите години се оправя с този... страшни са си. Рогът им обаче се използва за много отвари, рядка и скъпа стока. А кожата им е по - издръжлива и от тази на дракона.
- Ехаа! Ина-педия, това е страхотно! - Зина я погледна с блеснали очи. - Но щом е толкова опасен не можем да го гушкаме?
- Аз не бих рискувала.. освен, ако не искаш да си стъпкана и премазана... - прехапа устна. Май не трябваше да ги говори такива пред дете, мамка му. Понякога обаче не се усещаше как дава факти за животни, които включват нечия смърт. - Какво е...Ина-педия? Едното е ясно, че е името ми, ама другото..?
Засмя се нервно Янакиева, объркана от новият си прякор.
- О! Ами това е... ъъ... - Зина премигна към нея, а после погледна отново голямото животно пред тях, което престъпи бавно от крак на крак и легна на пода от което земята сякаш се разтресе дори при тях.
Май щеше да приключа с показването на "какво да не пипаме", но усещайки как Зина иска да гушка всички животни и по начина по който ги гледаше, нямаше да е лошо да й покаже, че не всички са добронамерени. Щеше да й покаже огнените саламандри и раци в пустинната зона и после да я заведе в обора при пегасите, еднорозите, кучилата с круп и едно малко семейство душковци. Тези поне щеше да може да пипа и гушка.
Звучеше като началото на някакъв план...
Зина изглежда все още се чудеше как да обясни на по - голямото момиче на достъпен език какво е туй "педия" и защо бе добавено към името й.
Галя Колева, Зинаида Кражова and Алина Старков харесват този пост.
Зинаида Кражова- Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 151
Опит : 80 т.
Ниво :
Бобчета :
-Идва от думата енциклопедия,- измисли обяснение по-малкото момиче.- Това е голяма книга с много информация в нея на дадени теми. Напомня малко на нашите алманаси или гремоари.
-Енциклопедия. Определено не съм чувала думата до сега.
-Мъгълска е.
-Ето защо.
Подсмихна се леко Ина. Скоро се озоваха обратно в горския хабитат, но не можаха да октирят никакви животинки. Бяха се скрили и не беше удачно да ги търсят и притесняват. Е освен пухкавелите, те са първи посрещачи на посетители. Целта на русокосото момиче беше друга и задърпа Зина навин. Отправиха се към пустинното помещение. Върна се към идеята си да покаже на третокурсничката, че не всяко същество е безопоасно, дори и да изглежда така. За късмет, огнените саламндри се препичаха на слънце и по-голямото момиче реши да й ги покаже:
-Виж, това са огнени саламандри,- заобяснява отново Мунгавсия Хагрид.- Раждат се от саламандрови огньове и живеят докато пламъка не угасне.
-Значи са влечугоподобни феникси.
-Е, не точно. Фениксът се умира в огъня си и се ражда от пепелта.
-Вярно. А защо са различни цветове?
Някои бяха червеникави, други жълти, трети бели. Имаше дори сини. Ина се усмихна и подхвана отново:
-Определя се от горещината на огъня, от който са се родили.
-Значи белите са най-горещи.
-Всъщност не. Това е честа грешка.
Малката я изгледа объркано.
-Ти си умничка. Кажи ми, кой пламък е най-опасен за нас?
Зинаида се замисли. Не беше белия. Бялото беше за нагорещените предмети, не за самия пламък. Бяха до учили по отвари. Сети се:
-Виолетов.
-Точно така. Тези мъници не са опасни, но не стават за пипане. Въпреки, че са изключително сладки.
-Кръвта им се използва за някои отвари,- белокоската не слушаше.- Ами ако се отделят от огъня си?
-Можеш да им дадеш люта чушка и да ги отделиш от пламъка им за около шест часа. Може и малко повече от шест, ако е много люта.
-Трябва ми Carolina Pepper…- измрънка си ниско под носа малката.
-Какво?
-Нищо.
Шестокурсничката беше сигурна, че това „нищо“ не вещае нищо добро, но нямаше какво да направи за момента. Може би малките саламандерчета не вяха добър пример, а от големите нямаха във фермата. Но пък имаха големи, винаги сърдити огнени раци.
-Ела, ще ти покажа нещо друго, огнено,- обърна се към по-малкото момиче.
-Харесвам огън.
-Това много ме притеснява понякога…
Стигнаха до специалното ограждение доста бързо, а и не се приближиха много. Огнените раци бяха доста агресивни и опасни. Когато Зина ги видя обаче, онези специфични за нея пламъчета грейнаха в очите й. Когато Ина беше казала раци, определено не си беше представила това. Повече приличаха на шестокраки костенурки, отколкото на раци. Черупката им беше красива и покрита с безбройни, многоцветни полускъпоценни камъни в неправилни форми. Ина точно се беше приготвила да обяснява за интересната животинка и как стреля с огън от дупето си, когато Кражова просто закрачи смело към тях. Почти беше стигнала до най-близкото животинче, което издаваше странен и неособено дружелюбен звук, подготвяйки се да стреля срещу малката, когато русото момиче я настигна и я задърпа назад.
-Зин, какви ги вършиш?!- повиши леко тон шестокурсничката, като не криеше притеснението си.- Нали ти обяснявах, че са опасни?
-Исках да пробвам нещо.
-Какво по троловете искаш да пробваш с това опасно животно?
-Да тествам лимитите му,- все така безизразно и сериозно отвърна по-малкото момиче.
Илияна Георгиева and Алина Старков харесват този пост.
Ина Янакиева- Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
- Вид на героя : Човек
Галеони : 230
Опит : 100 т.
Ниво :
Бобчета :
Ако до края на деня в косата й се бяха появили бели косми, то това щеше да е от страха, който Зина можеше да й докара. Уверената й походка към раците хвана Ина неподготвена. За миг се зачуди дали наистина вижда белкосото момиче да крачи към тях все едно ще ги направи на рачешка супа и шепа камъни, но осъзна, че наистина се случва.
- Никакви лимити не искаш да тестваш... и няма да тестваш.
- Ама-
- Моля те! - отново бе повишила тон, но говореше мило, като дръпна и двете им надалеч от костенурката - рак. Бяха си опасни особено, ако някой ги притеснеше малко повече. А животното към което Зина бе тръгнала по - рано все още ги гледаше намръщено (ако можеше да се каже, че изражението на лицето му изобщо се бе променило) и ръмжеше. Една близка среща между раконог огнемет и Зина би била стресираща и за двете страни...
- Има много създания, които не е добре да приближаваме, особено така рязко. Някои предпочитат първо да им се поклониш, да покажеш респект. Тези... тези пък не искат изобщо да ги закачаш. Моля те... не опитвай нищо такова в бъдеще.
Макар и - най-вероятно - всяко състояние различно от пепел, което щеше да остане от Зина след този двубой да бе спасяемо от баба Цвета, нямаше нужда да се тестват уменията на лечителката. И ангелите на Ина. Под неин надзор тази среща нямаше да се състои. Всичко друго, но не и това... почти всичко.
- Хайде, нека да отидем при едни животинки, които ще стават за гушкане. Обещавам. - смигна й по - голямото момиче като двете тръгнаха към обора. Там имаше едно шотландско пони, което бе толкова ниско, че дори не виждаше през стените на конюшнята си. Две нормални кончета и един еднорог - същият на който Ина бе помогнала преди няколко месеца, който още се възстановяваше.
И след това имаше две празни конюшни (от коне поне) в които в момента се помещаваха други животинки - едно семейство круп и едно семейство душковци.
- Виж тук. - повика я Ина. Зина обаче бе заета да гледа Понито и почти се бе покатерила на вратата да го докосне. Ина си пое дълбоко въздух... това ли беше да си родител? Да заведеш детето си някъде, а то да прави точно противоположното на това което ти се иска или трябва да направи? Е.... щеше да изчака. Бяха тук за забава.
След няколко щедри минути прекарани с понито, след това с кончетата и дълго гледане с еднорога,Кражова стигна и до кученцата и душковците. Ина беше влязла при майката круп и нейните бебета.
- Искааам! - Зина ахна за пореден път.
- За да притежава човек круп трябва да си извади разрешение от министерството. Иначе и аз много бих искала.. имахме един когато бях по - малка. Беше сърдито старче... - едно бебе се качи в скута й и се опита да оближе лицето й.
- Наиистинаа? Еха! Ние сме имали само котарака на баща ми и моята кукумявка.
- Може би можем да ти намерим нещо наоколо за което да се грижиш. Или да говориш с професор Пеева за проект... грижа за животинка срещу допълнително точки в края на годината, ако си се справила добре.
Двете си поиграха с бебетата кученца, бяха олигавени и в слама когато преминаха към душковците. Ина предварително свали обеците си, колието си и гривните си. Извади по - голямата част от нещата, които бяха в джобовете й.
- Обичат да крадат всичко..., ако нещо ти е ценно остави го отвън или може после да не си го видиш.
- О!
Малкото "кучило" душковци бе от 6 бебета, които вече бяха започнали да щъкат наоколо. Още с влизането Ина намери два галеона на земята, които явно майка им бе откраднала от някъде някога.
- Каква изненада. - подсмихна се русокоската и седна на земята със Зина, като започна да й дава нова доза любопитни факти, докато малките същества ги изучаваха, а майката любопитно се въртеше около тях с цел да открадне нещо докато не внимаваха.
Край.
- Никакви лимити не искаш да тестваш... и няма да тестваш.
- Ама-
- Моля те! - отново бе повишила тон, но говореше мило, като дръпна и двете им надалеч от костенурката - рак. Бяха си опасни особено, ако някой ги притеснеше малко повече. А животното към което Зина бе тръгнала по - рано все още ги гледаше намръщено (ако можеше да се каже, че изражението на лицето му изобщо се бе променило) и ръмжеше. Една близка среща между раконог огнемет и Зина би била стресираща и за двете страни...
- Има много създания, които не е добре да приближаваме, особено така рязко. Някои предпочитат първо да им се поклониш, да покажеш респект. Тези... тези пък не искат изобщо да ги закачаш. Моля те... не опитвай нищо такова в бъдеще.
Макар и - най-вероятно - всяко състояние различно от пепел, което щеше да остане от Зина след този двубой да бе спасяемо от баба Цвета, нямаше нужда да се тестват уменията на лечителката. И ангелите на Ина. Под неин надзор тази среща нямаше да се състои. Всичко друго, но не и това... почти всичко.
- Хайде, нека да отидем при едни животинки, които ще стават за гушкане. Обещавам. - смигна й по - голямото момиче като двете тръгнаха към обора. Там имаше едно шотландско пони, което бе толкова ниско, че дори не виждаше през стените на конюшнята си. Две нормални кончета и един еднорог - същият на който Ина бе помогнала преди няколко месеца, който още се възстановяваше.
И след това имаше две празни конюшни (от коне поне) в които в момента се помещаваха други животинки - едно семейство круп и едно семейство душковци.
- Виж тук. - повика я Ина. Зина обаче бе заета да гледа Понито и почти се бе покатерила на вратата да го докосне. Ина си пое дълбоко въздух... това ли беше да си родител? Да заведеш детето си някъде, а то да прави точно противоположното на това което ти се иска или трябва да направи? Е.... щеше да изчака. Бяха тук за забава.
След няколко щедри минути прекарани с понито, след това с кончетата и дълго гледане с еднорога,Кражова стигна и до кученцата и душковците. Ина беше влязла при майката круп и нейните бебета.
- Искааам! - Зина ахна за пореден път.
- За да притежава човек круп трябва да си извади разрешение от министерството. Иначе и аз много бих искала.. имахме един когато бях по - малка. Беше сърдито старче... - едно бебе се качи в скута й и се опита да оближе лицето й.
- Наиистинаа? Еха! Ние сме имали само котарака на баща ми и моята кукумявка.
- Може би можем да ти намерим нещо наоколо за което да се грижиш. Или да говориш с професор Пеева за проект... грижа за животинка срещу допълнително точки в края на годината, ако си се справила добре.
Двете си поиграха с бебетата кученца, бяха олигавени и в слама когато преминаха към душковците. Ина предварително свали обеците си, колието си и гривните си. Извади по - голямата част от нещата, които бяха в джобовете й.
- Обичат да крадат всичко..., ако нещо ти е ценно остави го отвън или може после да не си го видиш.
- О!
Малкото "кучило" душковци бе от 6 бебета, които вече бяха започнали да щъкат наоколо. Още с влизането Ина намери два галеона на земята, които явно майка им бе откраднала от някъде някога.
- Каква изненада. - подсмихна се русокоската и седна на земята със Зина, като започна да й дава нова доза любопитни факти, докато малките същества ги изучаваха, а майката любопитно се въртеше около тях с цел да открадне нещо докато не внимаваха.
Край.
Ела Благоева, Зинаида Кражова and Лилиян Кардамова харесват този пост.