- Хм, дори как можеш да ме усетиш?
Исмаил се подсмихна леко. Беше ранна, много ранна неделна утрин. Времето, в което учениците успявах да се наспът преди да почне поредния удар. Росата още падаше по тревата, а студа беше достатъчен, за да накара Исмаил да се облече с палтото си. Беше мъглива сутрин. Позната за Исмаил и Люба и както се беше усетил шестокурсника, това присъствие зад него беше точно тя. Никога нямаше да си признае, но приятелката му беше твърде тиха, смъртносно тиха, единственото, което я издаваше беше как косъмчетата по врата му се изправяха. Смъртоносна, но все неговия малък хобит.
- Какво правиш? - Исмаил издърпваше една права дъска и преглеждаше внимателно малката дървена кутия, която беше сглобил. Още не беше захванало и звуците, нормални за пчелен кошер не се вихреха във въздуха, но бяха там.
- Нещо... може би дом, ела да я видиш. - усмихна се, щом нежно изкара кралицата, Люба, вече гонейки го по височината бе застанала до него и Исмаил внимателно разтвори шепите си, за да покаже миниатюрното животинче.
- Колко е малка.
- Беше малко болна, но почнах да се грижа за нея. Прибрах я от нашата ферма. Явно далеч от нашите кошери ѝ е подобре, за да си направи кралство.
- Тук?
- Защо не? Тук е пълно с магически създания. Надали на някой ще му хареса да отгледам кошер в поздемията на Лъч. Представяш ли си как ще реагира Арина?
- Или Пейо? - засмя се Люба.
- Или Филип? - засмя се Исмаил.
- Или ... Илиян... - усмивката ѝ за миг замръзна.
- Или Илиян. - Исмаил даде една целувка на кралицата си, или поне опита, все пак беше пчела, така че въздушната целувка също работеше. После я постави обратно в кошера.
- Мило е, че се грижиш за тях.
- В природата ми е, но вярвам, че щеше да се справят и без мен.
@Люба Бюлбулева