Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
+18
Радослав Мирчев
Мая Кочева
Ник Хамилтън
Жерланда Желева
Хелена Георгиева
Тамара Язова
София-Маргарита Хоенлое
Еньо Хаджиконстантинов
Косара Вълканова
Доротея Дрекова
Ела Благоева
Тервел Шаханов
Катерина Пенева
Ориана Алистър
Леда Христова
Жан Ставракиев
Яна Вълканова
Ян Маджаров
22 posters

    Пристигане в "Мунгав"

    Ян Маджаров
    Ян Маджаров
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Пристигане в "Мунгав" Coin10 22
    Ниво : Пристигане в "Мунгав" Untitl40
    Статистики :
    Пристигане в "Мунгав" Streng10 Сила: 14
    Пристигане в "Мунгав" Shield10 Издръжливост: 14
    Пристигане в "Мунгав" Brain10 Интелигентност: 22
    Пристигане в "Мунгав" Runnin10 Ловкост: 10
    Пристигане в "Мунгав" Magic-10 Магия: 16
    Пристигане в "Мунгав" Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Пристигане в "Мунгав" PearПристигане в "Мунгав" MangoПристигане в "Мунгав" SapphireПристигане в "Мунгав" SausageПристигане в "Мунгав" ChocolateПристигане в "Мунгав" Tuttifrutti 

    Re: Пристигане в "Мунгав"

    Писане by Ян Маджаров Нед Яну 01, 2023 8:46 pm


    - Взе ли всичко?
    - Взех.
    - Зимната мантия, допълнителното калъфче за магическата пръчка, грифонските лакомства за Балкан, които взехме от фермерския пазар?
    - Даааа, мамо, всичко си взех. 
    - Яката ти е раздърпана. 
    - Оф.

    Като всяко наежено тринадесетгодишно момче, на което му лазят по нервите, Калоян закрачи забързано в опит да задмине майка си и с надеждата тя да престане да му задава един милион въпроси. Не стига, че досега Нийв го лашкаше напред-назад в джипа, докато караха насам (тя не се славеше като много добър шофьор) и за малко не прегазиха някакво малко горско животно, ами сега и го питаше разни неща. Не че Ян имаше нещо против да ѝ отговаря, ама тя имаше навика да го пита всякакви безсмислени или откровено реторични въпроси. Прибра ли се? когато отвореше входната врата на апартамента. Не си ли гладен? когато седнеха да вечерят и той си сложеше по-малко храна в чинията. Взе ли всичко? когато правеше цялото това упражнение за трети пореден път и вече го беше отработил съвсем прилично. И така нататък, и така нататък. 


    Лирическият герой към този момент е все още много малък за да достигне до някакво по-дълбоко прозрение, но в последствие на житейския си път ще осъзнае, че задаването на безумни въпроси е черта, която е присъща на повечето същества от женски пол. Ще му огрее главата в един момент обаче, не се притеснявайте. 


    И така, леко раздразнен и доста развълнуван, Ян следваше върволицата от деца и родители, които вървяха по леко осветената пътечка, която щеше да ги изведе до онова място. Кое е онова място ли? Ама веднага ще ви обясня за какво става въпрос. 


    Първия път в който Калоян имаше близки срещи от грифонски вид, се беше стреснал не на шега. А още повече не на шега се беше постарал да не му проличи колко точно беше стреснат. Все пак когато беше пристъпил на поляната за първи път, бяха дошли да го изпратят всички - майка му, Вида и баба Мата. Е, всички освен баща му, но това не беше нещо неочаквано. По онова време имаше турне в Австралия или нещо подобно. Но, да се върнем на въпроса - когато три чифта женски очи от три поколения са вперени в теб, това създава някакви определени очаквания, които ти като мъжа в семейството трябва да покриеш. Калоян беше сметнал, че това да бъде уплашен не е едно от тях. 


    Бяха му обяснили какво да прави, но не си спомняше много от целия инструктаж. В първата година всичко за него беше минало като някакъв неясен и далечен сън. Адреналин, какво да ви кажа. Това което си спомняше обаче, беше как Балкан го беше клъвнал по ръката и колко го беше заболяло от това. Сега обаче можеше донякъде да разбере негодуванието на пернатото. Може би и той не би бил доволен, ако някой го кръстеше Балкан. 


    Както и да е, от тогава местността до  извора Багра беше създала у него едно чувство на неприязън и тревожност, които не му се харесваха особено много. Ама това да си остане само между нас. 

    - Ян! Яни! - майка му изникна като че от нищото и го погледна навъсено, въпреки че Калоян можеше да види добродушната искра в зелените ѝ очи. Тя никога не можеше да му се сърди истински. - Знам, че ти се иска час по-скоро да избягаш от мен, но все пак ще се видим чак на Коледа.
    - Извинявай. - знаеше, че ще ѝ липсва. - Просто понякога ми задаваш адски глупави въпроси. 
    - Като станеш родител ще разбереш, че изобщо не са глупави тези въпроси. 

    Калоян завъртя очи и изпуфтя. Шлемът от къдрици на главата му се разклати като живо желе. 
    - Или говориш с много клиширани родителски фрази. 
    - Добре, спирам, ще се държа на положение тогава. - каза майка му и си надяна полу-сериозна, полу-насмешлива физиономия, след което се огледа в тълпата. - Виждаш ли някое познато лице? Някой от твоя дом или…?


    Нямаше такива хора, така че Калоян дори не си направи труда да потърси с поглед някой познат. Откакто бяха преместили Николай в Дурмщранг след великденската ваканция миналата година, той така и не си беше мръднал пръста да се запознае с някой друг. Че защо - имаше Нинтендото и Тик Тока на телефона си. Какво повече да му трябва на един тринадесет годишен човек?

    И така, заели местата си, двамата с майка му зачакаха потока от хора да се източи, за да може да започне същината на ритуала по изнасяне към самия замък.



    давай тез галеони 
    Админ: Отчетено.

    Разказвачът and Вихрен Вокил харесват този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Пристигане в "Мунгав" Coin10 31
    Ниво : Пристигане в "Мунгав" Untitl40
    Статистики :
    Пристигане в "Мунгав" Streng10 Сила: 18
    Пристигане в "Мунгав" Shield10 Издръжливост: 16
    Пристигане в "Мунгав" Brain10 Интелигентност: 14
    Пристигане в "Мунгав" Runnin10 Ловкост: 10
    Пристигане в "Мунгав" Magic-10 Магия: 22
    Пристигане в "Мунгав" Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Пристигане в "Мунгав" PearПристигане в "Мунгав" MangoПристигане в "Мунгав" SausageПристигане в "Мунгав" SapphireПристигане в "Мунгав" EmeraldПристигане в "Мунгав" CabbageПристигане в "Мунгав" Chocolate 

    Re: Пристигане в "Мунгав"

    Писане by Яна Вълканова Нед Яну 01, 2023 10:08 pm


    Яна се прозя и прибра безполезния си телефон в чантата за през рамо, после се пресегна и хвана ръката на майка си. Деница ѝ се усмихна или поне така ѝ се стори, тъй като осветлението бе оскъдно, а очите ѝ почти се затваряха. Не трябваше да си взима тази тридесетминутна „освежителна” дрямка, сега се чувстваше горе-долу толкова освежена, колкото препикано мушкато. Въпреки това будната част от нея се вълнуваше, донякъде защото отиваше отново на училище, донякъде защото и двамата ѝ родители я изпращаха. Винаги го правеха, колкото и да бяха заети през повечето време.


    -  Да пишеш, Яна – обади се майка ѝ.
    -  Ще пиша. Но не повече от два пъти седмично, защото съм заета личност, както много добре знаеш – използва свободната си ръка, за да преметне дългата си коса през рамо по възможно най-превзетия начин, с което разсмя баща си.
    -  Най-заетата личност си ти!
    -  Така си е.


    Шегуваха се помежду си, докато вървяха към „площадката за излитане”, както обичаше да нарича мястото, от което потегляха. Имаше доста семейства и деца, много от които за пръв път минаваха по този път, съдейки по тихите им гласове и уплашените изражения, лесно забележими, докато се оглеждаха притеснено наоколо. Искаше ѝ се да им каже, че няма от какво да се страхуват, но сама знаеше, че дори някой да ѝ го беше казал преди две години, нямаше да повярва. Щяха да стигнат до този извод сами значи.


    И като казах стигнат, най-накрая пристигнаха. Грифоните на по-големите ученици вече бяха там и някои дори потегляха, докато на малките щеше да се наложи да почакат до полунощ и да се ужасяват още малко. Яна побърза да си вземе довиждане с родителите си, от страх да не се разреве, като дори позволи на баща си да разроши косата ѝ, която и без това нямаше нужда от допълнително насърчаване да изглежда като гнездо по време на буря. С последно помахване и въздушна целувка, обърна гръб на родителите си и потърси с поглед един определен грифон.


    -  Пан-та-лееей! – почти го изпя. Клетото създание се престори, че не я вижда, но тя се озова до него по-бързо от светкавица и дори залепи целувка на клюна му. Беше ли ял гризачи скоро? По-добре да остане мистерия.


    Докато го почесваше по гушата, където знаеше, че обича, пусна погледа си да пасе и забеляза момче, чиито роднини май не искаха много да го пускат. Даже знаеше кой е, понеже бяха в един курс. Калоян от „Лъч”. И да бяха разменяли думи някога, вече не си спомняше. Май не беше от най-общителните, пък и тя не се напрягаше много-много със създаване на приятелства сякаш.


    Някак си погледите им се срещнаха и веждите на Яна се вдигнаха нагоре. За пръв път срещаше достойна конкуренция в категория „Враждебна вежда” и бе меко казано впечатлена. Също и с леко удоволствие прецени, че нейните бяха една идея по-гъсти. Повдигна ги отново, просто ей така, за да демонстрира надмощие.
    После направи най-неочакваното нещо, дори за себе си. Отиде право при него.


    Състезание до училището?




    Защо бе, Яна, правиш така?
    __________________________________________________________

    Галеон ми дай, галеон ми дай
    и повече не ме мъчи 

    Админ: Отчетено.

    Разказвачът, Вихрен Вокил and Катерина Пенева харесват този пост.

    Ян Маджаров
    Ян Маджаров
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Пристигане в "Мунгав" Coin10 22
    Ниво : Пристигане в "Мунгав" Untitl40
    Статистики :
    Пристигане в "Мунгав" Streng10 Сила: 14
    Пристигане в "Мунгав" Shield10 Издръжливост: 14
    Пристигане в "Мунгав" Brain10 Интелигентност: 22
    Пристигане в "Мунгав" Runnin10 Ловкост: 10
    Пристигане в "Мунгав" Magic-10 Магия: 16
    Пристигане в "Мунгав" Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Пристигане в "Мунгав" PearПристигане в "Мунгав" MangoПристигане в "Мунгав" SapphireПристигане в "Мунгав" SausageПристигане в "Мунгав" ChocolateПристигане в "Мунгав" Tuttifrutti 

    Re: Пристигане в "Мунгав"

    Писане by Ян Маджаров Нед Яну 01, 2023 10:57 pm


    Калоян се беше заблеял блажено и пресмяташе на ум колко точно ще изостане в ранг листата на Apex Legends до Коледа, когато пак щеше да може да играе. Дали щеше да изостане с една или с повече дивизии? Ако дадеше акаунта си на Симеон да играе вместо него дали…

    - Състезание до училището?

    А? 

    Отне му секунда-две да се върне обратно в реалността. Не беше свикнал някой да му говори, камо ли пък момиче. Камо ли пък хубаво момиче. Камо ли пък хубавото момиче, по което Ян въздишаше от миналата година насам! Докато сивото вещество в главата на момчето обработваше тази информация на пълни обороти, нямаше как да не забележи, че сините ѝ очи като че ли очакваха да получат отговор. Сините ѝ, блещукащи на приглушената светлина очи…

    - А..ъ…

    Глупак, глупак, глупак! Калоян си зашлеви най-мощния възможен вътрешен facepalm и докато се панираше как тя да не остане с впечатлението, че той има точно две мозъчни клетки, на помощ се притече майка му. 

    - О, Ян, приятел ли е това? - попита тя дружелюбно на български с ясно изразен акцент. - Здравей, аз съм Нийв.
    - Здравей Нийв, аз съм Яна. - момичето се здрависа с русокосата ирландка и ѝ се усмихна.
    - Яна? Почти като нашия Ян!
    - Ян ли се казваш? - Яна отново насочи вниманието си към нашия втрещен герой, който трябва да заговори сегасегасега, преди да направи цялата ситуация още по-лоша.
    - Всъщност е Калоян, но му казваме Ян на кратко. Ян, Калоян, Яни, баба му дори му казва Янчо-бананчо.
    - Мамо! - дори кофа ледена вода не може да се сравни със срама, който могат да причинят родителите ти. - Хайде да се състезаваме, добре. Чао мамо, ще ти пиша иии ще се видим на Коледа. Поздрави Вида и баба от мен. Чао. 

    Дори да последва отговор, той не го чу, защото вече се беше устремил към Балкан, който беше забелязал преди малко в редицата. Грифонът като че ли не беше особено развълнуван от появата на Калоян, даже напротив, тръсна глава и затрака с клюн многозначително. 

    - Здравей… приятел. - каза неудобно Ян. Ако трябваше да бъде честен, все още нямаше голям успех с това да се спогоди с животното. - Изглеждаш добре, загладил си косъма… и перата де. 

    Грифонът изпищя по орелски и надигна високомерно глава. Не беше сигурен дали това е обида или комплимент. Ян също не беше сигурен. Беше чул баща си да поздравява по този начин някои от приятелите си, с които отдавна не се беше виждал. Стори му се уместно.  

    - Това ли е грифонът ти? 

    Пак това момиче. Калоян се извърна наляво и видя, че тя наблюдаваше любопитно размяната на любезности между двамата. Ако преди малко му се беше сторила леко позаспала, то сега вече беше напълно будна. А Ян пък беше по-добре подготвен за всякаква по-нататъшна обмяна на реплики. 

    - Да. Казва се Балкан. 
    - Кръстил си грифона си Балкан? 
    - Ами да, бях на единадесет, какво очакваш? Твоя как се казва? 
    - Панталей.
    - Панталей? И защо го кръсти така. 
    - От къде да знам, така ми дойде. И аз бях на единадесет. 
    - Ам, ние май не се познаваме официално. 
    - И аз така мисля. 
    - Аз съм Калоян. Калоян Маджаров. 
    - Аз съм Яна. Яна Вълканова. 
    - Добре, след като приключихме с любезностите… - Ян изпука кокалчетата на юмруците си и поизпъна гръб както беше виждал да правят по филмите, в опит да изглежда по-готин. Май не му се получи много. - Ще се състезаваме ли или не?

    Ясна Соколова харесва този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Пристигане в "Мунгав" Coin10 31
    Ниво : Пристигане в "Мунгав" Untitl40
    Статистики :
    Пристигане в "Мунгав" Streng10 Сила: 18
    Пристигане в "Мунгав" Shield10 Издръжливост: 16
    Пристигане в "Мунгав" Brain10 Интелигентност: 14
    Пристигане в "Мунгав" Runnin10 Ловкост: 10
    Пристигане в "Мунгав" Magic-10 Магия: 22
    Пристигане в "Мунгав" Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Пристигане в "Мунгав" PearПристигане в "Мунгав" MangoПристигане в "Мунгав" SausageПристигане в "Мунгав" SapphireПристигане в "Мунгав" EmeraldПристигане в "Мунгав" CabbageПристигане в "Мунгав" Chocolate 

    Re: Пристигане в "Мунгав"

    Писане by Яна Вълканова Нед Яну 01, 2023 11:59 pm


    - Само много ясно, че ще се състезаваме! – Яна пропусна изпукването и изпъването, но за сметка на това си събра косата на кок (или поне трябваше да прилича на кок) и я върза. От опит знаеше, че да летиш с разпуснати коси може да изглежда много приказно, но това е само докато се наядеш с половината от тях. Това не беше нито приказно, нито особено питателно, уви.


    Опит в състезанията обаче нямаше. Сигурно бе редно да го сподели, но някак не се връзваше с твърде напереното ѝ предложение за такова, така че, както се казваше, щеше да си сърба попарата. Кое пък бе най-лошото, което можеше да се случи? Да падне от грифонЯ? Да изгуби? Слава Богу, на нищо не се бяха обзаложили, така че при това положение щеше да пострада само егото ѝ. Ако трябва да бъдем честни, то не бе твърде развито и без това.


    - Айде, който стигне последен е... – тя се поколеба, докато яхваше Панталей, който услужливо се беше снишил достатъчно, та да бъде възможно.
    - Бавен?
    - Да.



    След като и двамата се бяха наместили върху грифоните, броиха до три и... Панталей не помръдна. Казвали ли са ви някога, че не е добре да си правиш сметки без кръчмаря? И на Яна ѝ го бяха казвали много пъти, но не вярваше, че ще разбере защо точно по такъв начин... Сериозно ли?


    - Сериозно лиииии? – размърда се на гърба на „кръчмаря”, който само дето не започна да пасе.
    - Да не се отказа? – долетя гласът на Ян. „Долетя” е много точно казано, защото той вече се беше издигнал.
    - Никога! Само трябва да... – тя въздъхна и безцеремонно плясна Панталей по задницата – Задвижа нещата и ще ми дишаш... АААА!



    Не знам как бихте реагирали вие, ако някой ви плесне по задницата (всъщност не ми отговаряйте...), но на грифоните общо взето това не им е най-любимото нещо на света. Поне не на повечето. Поне не на Панталей. Полетя, ама я разтресе като центрофуга и даже имаше чувството, че мозъчето ѝ няколко пъти се удари в черепа.

    - Добредобредобре, извинявай!

    Положението се подобри значително и Яна най-сетне успя да вдигне глава... само за да види как Калоян лети необезспокоявано напред към училището. Толкова за дишането на прах и други подобни смели изказвания! Въпреки това пришпори грифона и му цъкна с език.

    - Панчо, не искам да те разстройвам, мой човек, но в момента ни задминават. Не знам дали „Балкан стене”, но е пред мене и това изобщо не ми харесва, така че да вземеш да се раздвижиш малко, а?


    Колеблива промяна в скоростта.


    - Панчо, в момента се излагаме и ще ни мислят за загубеняци! Помисли си само как ще те гледат женските после?!


    Панталей се изстреля напред, почти оставяйки последната удивителна в края на изречението зад себе си. В крайна сметка понякога трябва да знаеш точно какво да кажеш, нали?


    Колкото и да е безумно.

    Ясна Соколова and Вихрен Вокил харесват този пост.

    Ян Маджаров
    Ян Маджаров
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Пристигане в "Мунгав" Coin10 22
    Ниво : Пристигане в "Мунгав" Untitl40
    Статистики :
    Пристигане в "Мунгав" Streng10 Сила: 14
    Пристигане в "Мунгав" Shield10 Издръжливост: 14
    Пристигане в "Мунгав" Brain10 Интелигентност: 22
    Пристигане в "Мунгав" Runnin10 Ловкост: 10
    Пристигане в "Мунгав" Magic-10 Магия: 16
    Пристигане в "Мунгав" Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Пристигане в "Мунгав" PearПристигане в "Мунгав" MangoПристигане в "Мунгав" SapphireПристигане в "Мунгав" SausageПристигане в "Мунгав" ChocolateПристигане в "Мунгав" Tuttifrutti 

    Re: Пристигане в "Мунгав"

    Писане by Ян Маджаров Пон Яну 02, 2023 2:43 pm


    Хич недейте да си мислите, че Калоян се справяше по-добре с усмиряването на грифона от новата позната зад гърба си. Ама никак не се справяше по-добре от нея. Просто беше по-добър в това да се прави че всичко е под к о н т р о л. Тя не можеше да види колко яростно беше стиснал пернатия грифонски врат и колко точно бяха побелели кокалчетата на юмруците му. Ако можеше да го види всичко щеше да ѝ стане ясно отведнъж.

    Истината бе, че Балкан го мразеше. Добре де, поне Ян си мислеше, че добичето го мрази. Имаше всички предпоставки за това - Калоян нямаше особено отношение към животните, нямаше онова вътрешно чувство, което да му подскаже как да се държи с тях, какво да им каже и как да създаде чувство за близост помежду им. Между впрочем същото това важеше и за взаимоотношенията му с момичетата. Момчето не можеше да проумее как някои от съучениците му толкова любвеобилно галеха пернатите си спътници, шушукаха им любящо и едва ли не сплитаха опашките им на плитка. Балкан би му отвъртял един клюн в лицето ако изобщо се опиташе да го докосне повече от необходимото.

    Да се върнем на състезанието обаче. 
    Яна внезапно беше набрала скорост и го настигаше с едно дивашко аААААА, което се засилваше право пропорционално на траекторията, по която тя се движеше. Иначе казано - право в негова посока. Калоян се обърна набързо за да прецени колко точно разстояние ги делеше, кичурите гъста коса на главата му се бяха сплъстили от силния вятър, който го переше право в лицето. Както се оказа, това беше първата от няколкото поредни грешки, които момчето ще допусне в следващите няколко минути и които можеха да имат катастрофални последствия за всички замесени. Когато се обърна назад, получи внезапно вертиго, от което за секунда се паникьоса, понеже му се стори че ще падне от гърба на грифона. От това произлезе и грешка номер две - рязко панирано впиване на пети отстрани на корема на Балкан, което вероятно не беше много приятно, защото животното изпищя пронизително и хвърли къч във въздуха инстинктивно, опитвайки се да се оттърве от нещото на гърба си, което му причинява болка. 

    На Калоян само това му трябваше. Момчето и без това нямаше грам атлетичност в себе си, а бързите реакции придобити от дългогодишна игра на видео игри не можеха да му помогнат особено в ситуация като тази. Рязкото движение на грифона съвсем прати баланса му на кино и нашият герой подскочи във въздуха и в следващия момент се озова вкопчен в едната страна на грифонския врат, с крака приятно полюшващи се на около двеста метра над земята. 

    И именно тук дойде грешка номер три, която не е толкова грешка, колкото потенциален източник на неистов срам в някакъв по-късен момент вечерта. 

    - ПомоОоОоОщЩ! - изпищя като момиче той и започна да рита безпомощно с крака, надявайки се магически да намери твърда земя, върху която да стъпи. - Не искам да умрАаАаА!!

    Не знаеше дали Яна е успяла да го чуе, а още по-малко знаеше дали може да му помогне някак. Сърцето му се беше качило в гърлото и ушите му пищяха. Балкан вряскаше недоволно от неравномерното разпределение на тежестта и малката пиявица, която се беше закачила като кърлеж за едната му страна. В такива екстремни моменти човек е склонен да отправя молитви към разни божества, независимо от това дали е вярващ или не. Калоян не беше изключение и започна да се моли на който там го слушаше в момента.

    "Ако не умра обещавам, че ще си чистя ушите по-често, ще си оправям леглото, няма да дразня Вида и няма да играя до късно вечер! Направо ще си изхвърля и компютъра и Нинтендото и телефона и... и..."

    И до там. Защото в този момент се случи немислимото.

    Вихрен Вокил харесва този пост.

    Жан Ставракиев
    Жан Ставракиев
    Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Пристигане в "Мунгав" Coin10 2
    Ниво : Пристигане в "Мунгав" Untitl37
    Статистики :
    Пристигане в "Мунгав" Streng10 Сила: 4
    Пристигане в "Мунгав" Shield10 Издръжливост: 28
    Пристигане в "Мунгав" Brain10 Интелигентност: 8
    Пристигане в "Мунгав" Runnin10 Ловкост: 8
    Пристигане в "Мунгав" Magic-10 Магия: 12
    Пристигане в "Мунгав" Clover10 Късмет: 4

    Бобчета : Пристигане в "Мунгав" Sausage

    Пристигането на Жан

    Писане by Жан Ставракиев Вто Яну 03, 2023 9:48 pm


    Жан беше придружен от домакина на замъка Рачо Рачев - един нисък, доста пълен и плешив магьосник, който имаше дружелюбно лице и безупречни обноски. Рачо взе Жан от дома му, като през цялото време трябваше да уверява майка му, че всичко ще бъде наред. Горката жена до последния момент се беше надявала всичко да се окаже някаква шега - че няма магьосници, няма магическо училище и никой няма да й отнеме детето. Но дори пристигането на Рачо, който изскочи от пламъците на камината, затвърди у нея мрачното чувство, че всичко е истина. Сбогуването беше дълго и изпълнено с наставления и предупреждения относно това какви дрехи да носи Жан, колко често да се храни, къде в багажа си да открие четката и пастата за зъби. Най-накрая майката млъкна, погледна към Жан с обич и тъга, прегърна го силно и го изпрати до вратата. През това време момчето се чувстваше ужасно, че през последните седмици си беше мечтало толкова силно да напусне дома си. Какво щеше да прави майка му без него? Нямаше да има вече чий режим да регулиране със строгостта и точността на древноримски генерал. Оставаше й само да стои сама в бедния апартамент и да се тревожи дали той е добре, дали не се е разболял, дали не се е забъркал с лоша компания.
    Когато Рачо разбра, че процесът на сбогуване е приключил, той хвана Жан за ръката, инструктира го и... ФЮУ, двамата се завъртяха в кръг с невъобразима скорост. Жан имаше чувството, че цялото му тяло се е разтегнало до краен предел и че всеки момент ръката му ще се откъсне от тази на Рачо. Но това чувство продължи кратко, защото след около две секунди двамата вече се бяха магипортирали на съвсем друго място.
    Жан изгуби равновесие и падна по корем на поляната. Трябваше му почти минута да се съвземе от преживяния току що шок. Беше едновременно удивен и уплашен да не би да трябва да премине през това пак. Като изтърси праха от дрехите си, видя, че се намираше на една поляна между високи широколистни дървета. Освен от пълната луна поляната се осветяваше и от няколко обикновени фенера. По полянката имаше много хора - деца и възрастни, разговарящи оживено помежду си. Някъде в тъмнината едва-едва се чуваше звукът на малко планинско поточе, но от мястото си Жан все още не можеше да го види.
    - Е, това е мястото, младеж - каза Рачо Рачев. - От тук започва всичко. Сега отиди при останалите първокурсници ей там и ще ти кажат какво следва.
    На Жан му стана неприятно, че трябва да се раздели с Рачо - единственият човек, който познаваше в този нов свят. Все пак момчето благодари и бавно запристъпва към центъра на поляната, където имаше тълпа от ученици с неговия ръст. След две крачки Жан се обърна, махна за последно на Рачо, който му се усмихна.
    В тълпата повечето деца вече говореха едно с друго, питаха се от къде са, в кой дом искат да бъдат и други подобни. Жан застана мирно на едно място и зачака. В главата му прокънтя гласът на майка му: "Стой по-далеч от другите, в случай че са болни от грип". И той наистина беше застанал доста далеч от децата, което едновременно го накара да се чувства сигурен и тъжен.
    Изведнъж загърмя гласът на един чичко - млад, намръщен и страшен. Това, което чу Жан от устата му, му се стори толкова невероятно, че той сериозно се усъмни дали не сънува и дали е чул правилно. Нещата не станаха по-ясни, когато от небето изведнъж се спуснаха десетки същества, приличащи на коне, но с криле и човки. От приземяването им на поляната праха се завъртя все едно имаше буря и всички притихнаха. Сърдитият мъж беше обяснил по-рано, че съществата са грифони и че всеки ученик получава завинаги по един грифон.
    Жан беше последният, който се отправи към грифоните, тъй като искаше да наблюдава какво ще правят другите. Видя как десетки грифони излетяха с ученици на гърба си някъде в нощта. Чак тогава момчето забеляза, че в далечината има ров с вода и две извисяващи се каменни кули с мост между тях - явно това беше училището "Мунгав". Ако мисълта за повторно магипортиране стряскаше Жан, мисълта за летене на грифон толкова дълго направо го ужасяваше.
    - Хайде, момче, нямаме цял ден! - чу да му вика сърдития чичо. Жан се сепна и приближи към останалите 5-6 грифона на поляната. Реши да отиде при един, който имаше едно стърчащо перо на главата, което го различаваше от останалите. Грифонът забеляза детето и прикова странните си птичи очи в него. 
    - Трябва да му предложиш корен. - изведнъж каза Рачо, който се беше озовал зад Жан. Момчето го гледа няколко секунди, после взе корена, който Рачо му подаде и го протегна към грифона. Животното изпърха и веднага щракна човка около корена, от което цялото тяло на Жан затрепери като струна - такава сила усети той само от близостта на тази човка.
    Жан не разбра как се озова на седлото на грифона, но явно Рачо го беше повдигнал и качил горе. Нямаше време за подготовка, нито предупреждение. Грифонът размаха силно криле, заби копита в земята и се затича стремглаво. След миг Жан вече летеше на гърба на създанието, свит в седлото. Наоколо въздуха свистеше от високата скорост, с която се движеха. Студенината прониза тялото на момчето и го накара да затрака със зъби, но това може би беше от страх. Жан се опита да отклони ума си от летенето, като се замисли какво име да даде на грифона. Първото, което му хрумна, беше Мандо - от мандрагора, странната дума, която беше чул за корените, които предлагаха на грифоните. Стори му се добро име.
    Кацането беше по-ужасно от излизането, защото Жан имаше чувството, че нещо се е объркало и са се разбили в крепостната стена на замъка. Грифонът Мандо внезапно беше забил яростно копита в нещо твърдо, а крилете му бяха се извили настрани. Но после движението спря и наоколо изригнаха ръкопляскания, хора започнаха да му викат "здравей" и "поздравления". 
    - Добре дошъл при Южняците, тоест дом "Южен вятър"! - каза му някой. Жан се изправи от седлото, в което се беше скрил, и видя голяма тълпа от ученици в червени мантии, които го гледаха усмихнати. Всички те се намираха на върха на една от кулите на замъка.
    И тогава срещна някого.

    Вихрен Вокил and Ела Благоева харесват този пост.

    Яна Вълканова
    Яна Вълканова
    Ученик, пети курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, пети курс, дом


    Галеони : Пристигане в "Мунгав" Coin10 31
    Ниво : Пристигане в "Мунгав" Untitl40
    Статистики :
    Пристигане в "Мунгав" Streng10 Сила: 18
    Пристигане в "Мунгав" Shield10 Издръжливост: 16
    Пристигане в "Мунгав" Brain10 Интелигентност: 14
    Пристигане в "Мунгав" Runnin10 Ловкост: 10
    Пристигане в "Мунгав" Magic-10 Магия: 22
    Пристигане в "Мунгав" Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Пристигане в "Мунгав" PearПристигане в "Мунгав" MangoПристигане в "Мунгав" SausageПристигане в "Мунгав" SapphireПристигане в "Мунгав" EmeraldПристигане в "Мунгав" CabbageПристигане в "Мунгав" Chocolate 

    Re: Пристигане в "Мунгав"

    Писане by Яна Вълканова Вто Яну 03, 2023 11:22 pm


    Ян


    Някой го хвана за задника. Добре де, не някой пък и би било крайно грубо да кажа нещо. Дайте да върнем малко назад, преди и без това неловката ситуация да е станала още по-неловка, а?


    Значи, Яна го чу много добре и на свой ред се ужаси. Колкото и да обичаше да побеждава, идеята някой да пострада от това изобщо не ѝ се нравеше. Щеше да тежи на нейната съвест и тогава от победата нямаше да има абсолютно никакъв смисъл. Да не говорим, че бе почти на сто процента убедена, че никой от преподавателите нямаше да се зарадва на идеята ѝ за състезание, ако пожънеше такива резултати. Ъ-ъ-ъ, палачинка с лицето на Калоян, например.


    - Панталей – изцъкване и смушкване – Трябва да помогнем.


    Пронизителен писък.


    - Добре, моля те забрави за това, дето казах за женските, ама животът на онова момче наистина виси на косъм... перо... ВИСИ, окей?


    Някъде към този момент Ян реши, че трябва да спре да виси или поне така изглеждаше, защото... ами, тръгна да лети... надолу. За щастие, Яна и Панталей вече бяха достатъчно близо, та грифонът да протегне шия (доколкото му беше възможно сепак) и да го хване за задника. Ето, стигнахме и до тук. Всъщност, по скоро го хвана за панталоните, ама това пак е отзад и няма значение, щом нямаше дълъг писък завършващ с нечуто туп, което от тая височина би било направо пльок, но да не навлизаме в излишни побробности.


    Сега пък Балкан изглеждаше сякаш ще си плюе на петите или там каквото имаха грифоните.


    - ДА НЕ СИ ПОСМЯЛ! – извика му Яна – Калояне, ако не се опиташ да се покачиш обратно на гърба му, накрая ще ти се скъсат и горните, и долните гащи. И в името на най-лъскавия котел на Баба Яга се надявам, че имаш долни...


    В краен случай щеше да се наложи да го издърпа някак при нея, идеята за което никак не ѝ се нравеше, защото звучеше твърде много като от някой любовен роман, където героите летят на крилете на... ЗАЩО, по дяволите, си мислеше такива неща, докато от човката на Панталей висеше момче, което още малко и щеше да...


    Рррт.


    - Моля те, кажи ми, че просто пръдна...
    - КАКВО? Естествено, че не съм!
    - Значи гащите ти се късат. Или се качвай на Балкан, или се качвай на Панталей, но се качвай някъде!


    Ян реши да се пробва все пак с Балкан, който въпреки всичко явно си спомняше кой го е хранил с мандрагора и не се отдели, както изглеждаше, че ще направи в началото. Трябваше само момчето да успее да се хване добре, преди да се е изплъзнало.
    Ян Маджаров
    Ян Маджаров
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Пристигане в "Мунгав" Coin10 22
    Ниво : Пристигане в "Мунгав" Untitl40
    Статистики :
    Пристигане в "Мунгав" Streng10 Сила: 14
    Пристигане в "Мунгав" Shield10 Издръжливост: 14
    Пристигане в "Мунгав" Brain10 Интелигентност: 22
    Пристигане в "Мунгав" Runnin10 Ловкост: 10
    Пристигане в "Мунгав" Magic-10 Магия: 16
    Пристигане в "Мунгав" Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Пристигане в "Мунгав" PearПристигане в "Мунгав" MangoПристигане в "Мунгав" SapphireПристигане в "Мунгав" SausageПристигане в "Мунгав" ChocolateПристигане в "Мунгав" Tuttifrutti 

    Re: Пристигане в "Мунгав"

    Писане by Ян Маджаров Сря Яну 04, 2023 4:32 pm


    Яна


    Думите на Яна пронизаха ушите на Калоян като треньорска свирка и някак дори успяха да стигнат до централния му мозък, който дешифрова смисъла им за части от секундата. Все пак въпреки това вдигна уплашен поглед нагоре към лицето ѝ, което беше обрамчено от разветите ѝ тъмни къдри, а очите ѝ пламтяха със син пламък в мрака. Приличаше на някоя валкирия, като от онази игра, която бяха играли със…

    - ЯН! СЕГА ИЛИ НИКОГА!

    Да се хвърля или да не се хвърля, това е въпросът. Еми, в крайна сметка Калоянчо реши да се хвърли. 

    - УААААААА! - писна той с разперени ръце и полетя право надолу към гърба на Балкан, където…



    ШРАС! 



    Пред очите на малкия столичанин мигом блесна целия звезден небосклон и то не поради факта, че навън беше нощ, понеже небето бе плътно покрито с облаци. Ако сте момче, веднага ще се сетите какво причини ужасния дискомфорт между краката на Ян, ако пък сте момиче… абе не са работи за женски уши това! Питайте баща си, той ще знае за какво говоря. 

    - Добре ли си? - гласът на Яна долетя от някъде, от навсякъде, понеже Калоян не можеше да се ориентира много добре в този конкретен момент.
    - Ъъъ…уаъъъ… - измуча той и намести задните си части върху гърба на грифона.
    - Това го приемам за “да” тогава. - отсече момичето и му намигна. - Чао!

    И с това Яна отново се изстреля с Пантелей някъде напред в нощта. 

    Ама тя още ли искаше да се състезават?! След като Калоян едва не умря!? Къде ѝ беше чувството за мярка, чувството за… Ех, такива бяха жените - опърничави, упорити и дяволски влудяващи. Свиквай, Калояне, все по-зле ще става. 

    - Айде, Балкане… дий! - извиси глас Ян и подскокна леко върху гърба на грифона. На него обаче май му беше писнало да го ръгат, мушкат, удрят и всякакви тем подобни, понеже тракна с клюн и плесна съвсем лежерно с крила. Ян примигна и облиза устни. - Абе какво ти става бе, дий след нея казах! Как може… как може… да оставиш да ни победи някакво си момиче!

    Независимо, че беше най-хубавото момиче с най-тъмните коси, най-пъстрите трапчинки, най… Не! Сега не беше момента да въздиша по нея! Сега беше момента да я размаже както се размазва хлебарка с чехъл в банята! 

    - Виж, мислех да го запазя за по-добър момент, но явно ще трябва да прибягна до това. Майка ми ти е взела грифонски лакомства, от новите на пазара, с вкус на мед и катерици. Медени катерици! Не звучи ли супер вкусно това? Ако дадеш малко газ сега, ще ти дам да ги пробваш още като се приземим!

    Балкан наостри ухо, някак сякаш не вярваше много на момчето. Въпреки това тръсна глава, махна за последен път с огромните си криле, след което пикира надолу и направо към замъка. Бузите на Ян плющяха от скоростта, която развиваше грифона и този път така беше стегнал цялото си тяло, че нищо не беше в състояние да го бутне от ездаческото му място. 

    Когато стигнаха до финиш линията… ъъ… до крепостната стена на замъка, Яна вече ги чакаше кацнала на нея, прозявайки се демонстративно. 

    Ама че тъп скапан старт на новата учебна година!

    Разказвачът харесва този пост.

    Леда Христова
    Леда Христова
    Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Пристигане в "Мунгав" Coin10 60
    Ниво : Пристигане в "Мунгав" Untitl37
    Статистики :
    Пристигане в "Мунгав" Streng10 Сила: 2
    Пристигане в "Мунгав" Shield10 Издръжливост: 4
    Пристигане в "Мунгав" Brain10 Интелигентност: 4
    Пристигане в "Мунгав" Runnin10 Ловкост: 2
    Пристигане в "Мунгав" Magic-10 Магия: 2
    Пристигане в "Мунгав" Clover10 Късмет: 6

    Re: Пристигане в "Мунгав"

    Писане by Леда Христова Чет Яну 05, 2023 5:54 pm


    * За Жан


    Меденокоската все още трепереше, когато слезе от Метла. 

    Грифона, не истинската си метла. 

    Получи дежурните подхвърляния от съдомниците си, но ги заглуши, опитвайки се да успокои дишането си. Лятото беше направила стриктно научно изследване, което се състоеше в гледане на клипчета в магток (магическия тикток) и мъгълския ютуб, за да се научи как да контролира паник-атаките си, когато се намереше в близост до магическо създание. Оказа се, че трябва да диша дълбоко известно време, докато се концентрира върху нещо друго - няколко човека бяха препоръчали винаги да носи със себе си нещо, което можеше да докосва по всяко време. Според тях щяло да й помогне да измести фокуса си от страха върху нещо истинско и безобидно.

    Дишай.

    Издишай. 

    Ръката й беше свита на юмрук в джоба, стискайки малкия плюшен снич, който леля й й беше подарила за рождения ден. 

    Дишай.

    Издишай. 

    След няколко минути погледът й най-накрая се фокусира, за да може да посрещне траекторията на последния ученик, чийто тромав (ами какъв да е, пфу!) грифон приближаваше към кулата. Някакво дребно момченце се изплъзна от седлото на проклетия-лъво-птичок и замига с огромните си кафяви очи. Изглеждаше объркан и някак стресиран от полета, което накара нашата героиня да изпита моментална симпатия към събрата си по съдба. Щеше да му помогне. Беше решено. 

    Леда се изравни с Жан, прехвърляйки малък плюшен снич между пръстите на едната си ръка. Косата й стърчеше, а мантията й беше леко намачкана, но това не й правеше впечатление. Русокоската се усмихваше приветливо на първокурсника, докато с другата ръка се опитваше - при това успешно - да разопакова пакетче с подскачащи карамелизирани пуканки. 

    - First time? - усмивката запази дежурното си място върху лицето на Леда, - Не е чак толкова страшно, колкото изглежда. Освен грифоните, всъщност. Те са си страшни. Чух, че преди години един изпуснал първокурсничка, докато летели към замъка и момичето се разпльокало на палачинка. Представяш ли си? Всъщност, не си представяй. Едва ли е било красива гледка. Макар че казаха, че е оцеляла, след като са я завели при баба Цвета да я раз-палачини. 

    Въпросителното изражение на детето накара една от хилядите лампички, които редовно си правиха рейв в съзнанието на Леда, да прищрака и тя реши, че неволният й събеседник вероятно иска да му се представи. Изобщо не й хрумваше, че може би ненужно е стресирала дребосъка с разказите си за човешки палачинки. 

    Но къде са ми обноските?! Аз съм Леда, приятно ми е. Надявам се и на теб, макар че ми изглеждаш леко поуплашен. Нормално, де. Цялата работа с грифоните ... Опитах се да долетя на метлата си миналата година, но Рачев ме догони и ме наказаха да не летя цял месец. 

    Името на Рачо Рачев накара момченцето да се поразмърда - очевидно познаваше домакина на замъка.

    Админ: + 10 галеона отчетени.

    Ела Благоева харесва този пост.

    Жан Ставракиев
    Жан Ставракиев
    Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Пристигане в "Мунгав" Coin10 2
    Ниво : Пристигане в "Мунгав" Untitl37
    Статистики :
    Пристигане в "Мунгав" Streng10 Сила: 4
    Пристигане в "Мунгав" Shield10 Издръжливост: 28
    Пристигане в "Мунгав" Brain10 Интелигентност: 8
    Пристигане в "Мунгав" Runnin10 Ловкост: 8
    Пристигане в "Мунгав" Magic-10 Магия: 12
    Пристигане в "Мунгав" Clover10 Късмет: 4

    Бобчета : Пристигане в "Мунгав" Sausage

    Re: Пристигане в "Мунгав"

    Писане by Жан Ставракиев Чет Яну 05, 2023 9:03 pm


    * За Леда


    Току що слязъл от грифона, Жан все още се клатушкаше, тъй като краката му не го държаха. Едновременно с това очите му попиваха всичко наоколо: прекрасната гледка, която се откриваше към рова, вековните гори и заоблените върхове на Стара планина; множеството момчета и момичета, облечени с червени мантии и носещи островръхи шапки; масивните каменни зъбери на средновековната кула, на която се намираха. Точно тогава до него се приближи едно средно високо момиче със стърчаща руса коса, широка усмивка и пакет с някакви странни движещи се неща, които приличаха на пуканки, но... подскачаха вътре в пакета. Момичето спря до Жан - явно щеше да го заговори. Той целият изтръпна. Трудно му беше да се запознава с нови хора и сега се притесни, че ще се изложи с невежеството си относно света на магьосниците. 
    Непознатата започна да говори с непринуден глас, който беше като малко звънче. Думите се изливаха от устата й със скоростта на Софийското метро, а за Жан беше много трудно да разбере смисъла им. Хващаше само отделни части, без да е способен да ги навърже една с друга: казва се Леда, нещо за умрели хора, нещо за някаква баба, нещо за летящи метли. Имаше и летящи метли ли? Боже. 
    Докато момичето говореше, беше успяло да отвори и пакета, от който мигновено започна да се излива плеяда от пуканки. С малките си ловки пръсти Леда ги хващаше във въздуха и ги натикваше обратно в пакета, като дори не поглеждаше.
    Изведнъж тя спомена името на Рачо. Жан се сепна - ето нещо, което знаеше.
    - Рачо! Рачо ме доведе - каза Жан с прегракнало гърло.
    - А, така ли? Значи най-вероятно си от мъгълски произход. Да, точно така трябва да е. "Мъгълски" значи немагьосник, ако не знаеш. В такъв случай и двамата ти родители не са магьосници и Рачо е трябвало да отиде да те вземе от вас.
    Точно така. Явно Жан не беше единственият от "мъгълски" произход в училището, което донякъде го успокои.
    - Да! Рачо ме взе от вкъщи и...
    Насред изречението Леда леко го дръпна за рамото и му посочи стълбите наблизо. Всички ученици на площадката вече се бяха събрали там, за да слязат.
    - Отиваме на откриването. Всяка година заедно с първокурсниците се събираме в Тържествената зала за откриването - ужасна скука, но е неизбежно. Е, за теб сигурно е доста вълнуващо. Имам предвид замъка, грифоните... Аз всяка година си задавам въпроса кой е измислил тази абсурдна традиция да се пристигна с грифони. Не можеха ли да ни натоварят на един кораб, както в "Дурмщранг"? Щеше да е по-чисто.
    За Жан действително всичко беше доста вълнуващо. Вече слизаха по виещата се стълба на кулата и той не можеше да откъсне поглед от каменните стени, по които имаше всевъзможни портрети на хора и гоблени. Но те не бяха като никоя картина, която Жан беше виждал дотогава, тъй като всичко в тях се движеше. Зад рамките хора махаха с ръце, намигаха, а някои дори подсвиркваха или поздравяваха гласно. Жан си помисли, че в магьосническия свят може би беше някаква форма на наказание да те затворят в рамките на картина.
    В края на стълбите се откриваше широк коридор, застлан с разноцветни килими. Тук Жан се сблъска с още нещо, което го втрещи. Пред него буквално летеше една група от прозрачни хора, облечени в средновековни дрехи. Призраци? Момчето беше толкова учудено, че краката му се заплетоха, блъсна се в Леда и двамата заедно полетяха към земята. Кръгловатото тяло на Жан се търкулна като житена питка, при което няколко преминаващи момичета се разсмяха. 
    - Добре ли си? Я виж ти, май си хванал първия си снич. От теб ще стане търсач, помни ми думата. Куидичът е съдба.
    Жан погледна към ръката си, в която сега имаше странна плюшена играчка: голямо жълто топче с крилца. Беше се хванал инстинктивно за него при сблъсъка с Леда. Както си седеше на земята, той обърна големите си кафяви очи към Леда и попита с тих гласец:
    - Какво е куидич?

    Ела Благоева харесва този пост.

    Ориана Алистър
    Ориана Алистър
    Ученик, трети курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, трети курс, дом


    Галеони : Пристигане в "Мунгав" Coin10 120
    Ниво : Пристигане в "Мунгав" Untitl37
    Статистики :
    Пристигане в "Мунгав" Streng10 Сила: 4
    Пристигане в "Мунгав" Shield10 Издръжливост: 4
    Пристигане в "Мунгав" Brain10 Интелигентност: 2
    Пристигане в "Мунгав" Runnin10 Ловкост: 4
    Пристигане в "Мунгав" Magic-10 Магия: 6
    Пристигане в "Мунгав" Clover10 Късмет: 2

    Бобчета : Пристигане в "Мунгав" MangoПристигане в "Мунгав" Sausage

    Пристигане в "Мунгав" част 1

    Писане by Ориана Алистър Нед Яну 08, 2023 11:21 pm


    Aз бях в хола, готова за тръгване. Кракът ми не спираше да трепери, но не заради пътуването до училище. Все пак предпочитам лятната ваканция пред ученето. А защото щях да видя моя грифон Беля. Надявам се да е била послушна докато ме няма, защото миналия път, когато я оставих сама за по-дълго време, тръгна да ме търси из Велико Търново. А мама и татко не ми дадоха да я заведа вкъщи, защото било безумно да гледаш грифон в апартамент на дванайсетия етаж и щяла да изяде котките. Погледнах си часовника. Беше 23:55. Оставаха пет минути до тръгването. Баба ми Марта режеше тортата, или поне, това което беше останало от нея, защото сестра ми я беше почти изяла. И да имах торта за заминаването ми за Мунгав. Баба ми готвеше торти за всякакви случаи, дори и ако са тъжни. Като погребение на котка. Но е ЗАБРАНЕНО да имаме торти за рождения ден! Да, знам, странно е, но баба ми казва, че е някакво семейно правило. Отряза парче от тортата и го сложи в кутия за Мунгав, а след това ми го даде в ръцете. Прибрах кутията в раницата ми. И после реших да си проверя багажа да видя дали съм си взела всичко най-важно.
    - Слушалки първи чифт. Тук! Слушалки втори чифт. Тук! И слушалки трети чифт Ту.... К...Къде са? Започнах да се паникьосвам къде ли може да са? Не съм ги виждала от много време. Скоро трябва да тръгвам, а не мога да тръгна без слушалките ми.
    - Хахахахах! - до мен малката ми сестричка се пукаше от смях.
    - Какво е толкова смешно? Не мога да тръгна без тях! - казах аз, докато вдигах възглавниците от дивана.
    - Но слушалките са на ушите ти! - каза тя, присмивайки се.
    Протегнах си ръката и напипах слушалките. Рязко се успокоих.
    -Ориана! Ето къде си, пак ли си проверяваш багажа? Взе си всичко, спри да се панираш. - каза баща ми като дойде в стаята.
    -Знам, но ако съм забравила нещо важно, няма да се върна скоро вкъщи. - казах аз.
    -Успокой се, всичко ще бъде наред. И побързай, след малко тръгваме!
    Аз  се изправих и се изтупах. Погледнах си часовника - беше точно 23:57. Оставаха три минути до тръгването. Взех си раницата и после прегърнах сестра ми.
    - Ще ти пиша. Ти трябва само да молиш мама да ти чете писмото. - казах аз.
    После отидох да се сбогувам с баба Марта и дядо Петьо.
    - Чао, бабо, чао, дядо. - казах аз.
    - Да си изядеш тортата. Следващия път, когато идваш, ще сготвя торта с моркови. - каза баба Марта.
    - Да изкараш добри оценки! После да има с какво да се похвалиш. - каза дядо Петьо, който държеше твърде много на оценките. Но без него нямаше да пипна нищо за учене през лятната ваканция.
    - Да, ще се постарая, дядо. - казах плахо аз.
    - Чао, Ориана! Да си изкараш хубаво и да си намериш приятели - не като миналата година. - каза моята майка.
    - Чао, мамо! Ще се видим следващата ваканция.
    След това майка ми се обърна към баща ми и му каза:
    - Защо все тръгвате в последния момент - ще закъснеете!?
    - Защото не обичам да подранявам, но и не закъснявам. Пък и съм сигурен, че ни чакат. - отговори спокойно баща ми.
    Взех си куфара и си погледнах часовника за последен път. Беше точно 0:00. Хванах ръката на баща ми и се магипортирах на поляната.
    Тя беше ...ъмм... точно такава както миналата година – голяма, с много цветя, трева, храсти и малко дървета. Но най-важното беше, че е пълна с грифони. Сбогувах се с баща ми и той отиде у дома. Започнах да търся Беля навсякъде. Нямах търпение да я видя. Започнах да оглеждам грифоните един по един, когато без да искам, се бутнах в едно дете...

    Админ: +10 галеона (отчетени).

    Разказвачът, Борис Захариев, Ела Благоева and Катерина Пенева харесват този пост.

    avatar
    Катерина Пенева
    Ученик, втори курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, втори курс, дом


    Галеони : Пристигане в "Мунгав" Coin10 60
    Ниво : Пристигане в "Мунгав" Untitl37
    Статистики :
    Пристигане в "Мунгав" Streng10 Сила: 4
    Пристигане в "Мунгав" Shield10 Издръжливост: 4
    Пристигане в "Мунгав" Brain10 Интелигентност: 2
    Пристигане в "Мунгав" Runnin10 Ловкост: 4
    Пристигане в "Мунгав" Magic-10 Магия: 2
    Пристигане в "Мунгав" Clover10 Късмет: 4

    Re: Пристигане в "Мунгав"

    Писане by Катерина Пенева Пон Яну 09, 2023 6:28 pm


    Чувстваше се... изгубена.
    Непознати хора й говореха странни неща... искаха да я отделят от дома й, от сестра й, от всичко, което познаваше. Убеждаваха я, че е специална. Че има някаква необикновена дарба и че там, където искат да я изпратят, ще се чувства по-добре и ще намери приятели.
    Само че тя не им вярваше. Не приемаше за чиста монета и една единствена тяхна думичка и всеки път, когато някой от тях пристигнеше вкъщи, за да й обясни още нещо, Кати потръпваше от неизказан ужас пред неизвестното.
    А днес беше денят... денят, в който щеше да напусне всичко мило и любимо, за да се отправи по трънливия път на непознатото.
    - Не искам! Не може ли да не ходя?
    Питаше тихо баща си Виктор. Той от своя страна се бе обърнал с гръб, за да не види малкото му момиченце сълзите, бликнали в очите му при звука на уплашеното гласче.
    - Стига, Кати. Ще бъде забавно.
    Сестра й, Марина, протегна ръка и я погали по косата.
    - Ако можех, аз също щях да дойда, но не получих покана...
    В гласа й нямаше завист... само тъга от предстоящата раздяла.
    Кати се изправи.
    - Трябва да довърша багажа си - каза примирено и отиде в стаята си, за да се сбогува с любимите си неща. Знаеше, че ще ги види пак чак на Коледа и сега това й се струваше много, ама адски много време. Стрелна с очи часовника. Наближаваше полунощ...
    В 23:55 на вратата се позвъни. Кати грабна куфара си и с колебливи стъпки отиде да отвори. Беше Рачо Рачев - човекът, който щеше да я...как го беше казал? "Магипортира", май така беше.
    - Здравей.
    Усмихна й се и тя инстинктивно направи същото в отговор.
    - Готова ли си да тръгваме?
    В този момент до нея изникнаха баща й и сестра й.
    - Ще ми пишеш, нали?
    Лицето на Марина - огледално отражение на нейното - изглеждаше така, сякаш е готова всеки миг да избухне в сълзи. Кати само кимна.
    - Пази се, Кате-пате - прошепна баща й и прякорът от най-ранното й детство едва не я разплака отново. След прегръдката за сбогуване, продължила като че ли само един миг, Кати се отдели от него и погледна Рачо.
    - Готова съм.
    Събра смелост да каже и грабна куфара, а с другата ръка се хвана за неговата. Магипортираха се.
    - Мили Боже, това е...отвратително - измърмори на себе си, когато чувството, че я провират през прекалено тясна гумена тръба, най-сетне отмина и успя да си поеме дъх.
    - Сигурно ще умра, ако трябва да го направя отново.
    помисли си и се огледа. Намираше се на огромна поляна, беше обградена от стотици деца на нейната възраст, както и по-големи.
    - Идват! - чу се отнякъде глас и Кати се надигна на пръсти, за да види за какво именно става въпрос. Животните (май това бе най-точното определение) бяха стотици и се приближаваха, летейки в няколко стройни редици. С тяло на лъв и глава на орел, тези същества бяха най-невероятните, които Кати някога бе виждала.
    - Вземи това - прошепна в ухото й Рачо, подавайки й някакви корени с вид на няколкосантиметрово кално, мръсно бебе
    - Мандрагора. Обясних ти... трябва да я дадеш на един от грифоните, за да те избере и да те вкара в училището - напомни й той и се отдалечи, оставяйки я да се взира тъпо в орелоподобните.
    В този миг по-големите ученици започнаха да се качват по гърбовете на съществата и да излитат, изчезвайки в далечината
    - О, не, о, не, о, не! - Това някакъв тест за издръжливост ли беше? Или искаха да я накарат да се изложи още сега, в първия ден?
    - Мърдай! - някакво момче я побутна и тя залитна почти сляпо към един от грифоните
    - Ето...ако...ако искаш, я вземи.
    подаде му мандрагората и грифонът лакомо я лапна.
    - Знаеш ли - заговори тя на съществото, което с наслада дъвчеше, - ти всъщност си красив. Харесваш ми.
    Изненадана от смелостта си, Кати протегна ръка и я прокара по меката перушинеста шия
    - Ще ми позволиш, нали?
    Сякаш я бе разбрал, грифонът подгъна крака и се приведе така, че Кати с лекота успя да се изкатери на гърба му.
    - Давай! - извика възторжено и съществото полетя, понасяйки я над гористата местност. С чувството, че всеки момент ще достигне облаците, Кати се присви и се хвана по-здраво. И тъкмо навреме, защото точно в този миг грифонът се сниши и кацна на върха на високата кула, към която явно се стремеше.
    - Добре дошла в дом Северен вятър! - гръмнаха гласове и аплодисменти, приветстващи я в новия свят. Нейния свят. Светът на магията.

    Админ: + 10 галеона (отчетени).

    Разказвачът and Ела Благоева харесват този пост.

    Леда Христова
    Леда Христова
    Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Пристигане в "Мунгав" Coin10 60
    Ниво : Пристигане в "Мунгав" Untitl37
    Статистики :
    Пристигане в "Мунгав" Streng10 Сила: 2
    Пристигане в "Мунгав" Shield10 Издръжливост: 4
    Пристигане в "Мунгав" Brain10 Интелигентност: 4
    Пристигане в "Мунгав" Runnin10 Ловкост: 2
    Пристигане в "Мунгав" Magic-10 Магия: 2
    Пристигане в "Мунгав" Clover10 Късмет: 6

    Re: Пристигане в "Мунгав"

    Писане by Леда Христова Пон Яну 09, 2023 10:39 pm


    За Жан

    Вътрешният глас, който до минута беше крещял в съзнанието на Леда на няколко честоти (както си правеше през повечето време), неочаквано замлъкна. Тишината, настъпила в главата й, я стъписа и остави безмълвна – нещо, което не се беше случвало в Ледината история, откакто се беше родила и научила, че дори пищенето е форма на комуникация. 
     
    Междувременно момченцето срещу нея продължи да пърха с мигли, гледайки я с невинни очички. Как можеше да не знае … Чакай, чакай, чакай. Задръж конете*, кобилите и каквито животни споменаваха субтитрите на сериала на сестра й! Ами да, от къде щеше да знае какво е куидич ако доскоро беше вярвал, че е просто мъгъл?! Леда се усмихна разбиращо и отново пусна какафонията, наречена “мисли” да заеме обичайната си позиция и си пое дъх: 
     
    - Само най-великата игра на света. – за секунда русокосата се поколеба и кимна отривисто, - Не, всъщност, зачеркни това изказване от първокурсническия си ум. Куидичът е начин на живот. Куидичът е цел. Куидичът е ...
    - ... съдба– гласчето на Жан прозвуча несигурно.
    - Еха, ама ти наистина бързо схващаш! Знаеш ли какво? Имам страхотна идея! Какво ще кажеш да дойдеш на някоя от тренировките ни? Ако ти хареса, мога да ти помогна да влезеш в отбора. Ще те науча на всички трикове, които знам. Както казах, мисля, че от теб ще излезе страхотен търсач. Аз самата съм бияч.
    - Бияч? Ти биеш хората?
    - Не, макар че често ми се иска. По-скоро шляпам блъджърите. – очите на момченцето се бяха уголемили като понички, - Представи си ги като малки, досадни гюленца, чиято цел е да те разконцентрират. 
    - Ами ... не съм сигурен. – смотолеви Жан плахо, - Опасно ли е да си в отбора? Ами ако ме удари някое от тези … 
    Блъджъри? Неее. Нали затова съм там - да те пазя от малките досадници. Пък и опасно, опасно … колко да е опасно? 
     
    Леда се оттласна от студения под и подаде ръка на събеседника си. Той се поколеба, но все пак реши да я приеме, при което третокурсничката го дръпна отривисто. След като се изправиха, тя му даде знак да я последва.
     
    - Веднъж ми счупиха три пръста наведнъж, но това е нищо. Един от биячите на Лъч му отнесох едната капачка на коляното …
     
    Цветът на лицето на Жан се промени внезапно, причислявайки го към призрачното население на замъка, но момичето все още не беше толкова вещо в разчитането на чуждите, а и на своите, емоции и просто продължи да си бърбори: 
     
    Но ако знаеш как да се спогодиш с метлата си, не мисля, че има от какво толкова да се страхуваш.
    - Метла? Аз … трябва да мета?
    - Не, да летиш на нея. 

     
    Информацията като че ли дойде в повече на Жан и той рязко се спря на мястото си, тъкмо когато двамата герои триумфално щяха да влязат в Тържествената зала. 
     
    - Всичко наред ли е? – попита усмихнато Леда, - Ако се притесняваш, че няма да успееш да си намериш място, може да седнеш до мен? Поради някаква причина повечето хора ме избягват и покрай мен винаги има свободни места. 


    * hold your horses

    Разказвачът, Ела Благоева and Катерина Пенева харесват този пост.

    Тервел Шаханов
    Тервел Шаханов
    Странстващ
    Странстващ


    Галеони : Пристигане в "Мунгав" Coin10 9
    Ниво : Пристигане в "Мунгав" Untitl40
    Статистики :
    Пристигане в "Мунгав" Streng10 Сила: 18
    Пристигане в "Мунгав" Shield10 Издръжливост: 10
    Пристигане в "Мунгав" Brain10 Интелигентност: 22
    Пристигане в "Мунгав" Runnin10 Ловкост: 14
    Пристигане в "Мунгав" Magic-10 Магия: 8
    Пристигане в "Мунгав" Clover10 Късмет: 20

    Бобчета : Пристигане в "Мунгав" PearПристигане в "Мунгав" MangoПристигане в "Мунгав" SapphireПристигане в "Мунгав" SausageПристигане в "Мунгав" WatermelonПристигане в "Мунгав" Emerald

    Re: Пристигане в "Мунгав"

    Писане by Тервел Шаханов Вто Яну 10, 2023 6:37 pm


    За Ориана.

    Тервел обожаваше откриването на учебната година. Намираше нещо много тайнствено и вълнуващо в това да е навън посред нощ точно преди настъпването на есента, когато хладният въздух галеше кожата и щурците свиреха пронизително. Имаше чувството, че се връща назад към древните времена, когато вещиците са се събирали по същия начин, за да гадаят по звездите или да ловят тритони. За него откриването на годината беше ритуал. Всяка година очакваше с нетърпение да се появи на поляната пред "Мунгав" с тоалета, който беше започнал да подготвя още от началото на август, да срещне смайването в очите на съучениците си и отново да се увери, че е единственият в това училище с класа и стил. Харесваше му тържествеността на събитието, тъй като ненавиждаше всичко обикновено и ежедневно. Едновременно с това чувстваше тъга, че е приключило поредното прекрасно лято и че от утре вече ще е заплашен от рутината на обикалянето по класни стаи и контактите със скучните си съученици. Независимо от всичко беше решен да изживее всяка минута от тази нощ.
    Пристигането на Тервел и тази година беше бляскаво. И то буквално, тъй като мантията му беше светлосива, обсипана цялата с миниатюрни кристалчета. Тя беше омагьосана да се носи няколко сантиметра над земята, което караше кристалчетата непрекъснато да се движат насам-натам и да проблясват, пречупвайки по стотици начини лунните лъчи. Човек не можеше да гледа към мантията повече от няколко секунди, без да бъде заслепен. Отдолу под мантията Тервел носеше кадифен костюм, произведен специално за него от известната верига "Лавра". Отделно си беше купил от Париж една страхотна островръха шапка от кожа на видра, която го караше да изглежда много аристократично. Русите му коси бяха сплетени в елегантна плитка. Беше си сложил и жълти ръкавици, за да завърши тоалета си с малко цвят. Изглеждаше прекрасно и го знаеше.
    Погледите на съучениците му бяха приковани в него още от момента, когато се спусна от въздуха с летящото си килимче. Бе си го купил това лято от Мароко. Килимчето беше сравнително малко и се покриваше изцяло от мантията на Тервел, поради което изглеждаше сякаш момчето левитираше свободно във въздуха. Събралите се на полянката наблюдаваха как Тервел плавно се приземи. При изправянето под него се показа шареното летящо килимче, което потрепваше едва забележимо. Тервел поглади с ръце дрехите си, огледа се и пое по поляната с бавна походка. Една първокурсничка си изпусна близалката, докато зяпаше с отворена уста - точно ефектът, който Тервел търсеше.
    Изведнъж някой се блъсна в него. От това той загуби равновесие, олюля се и мантията зад него се усука, така че заприлича на опашка на еднорог.
    - Извинете... - успя да смотолеви едно ниско момиче с дълга кестенява коса и разсеяна физиономия. 
    Тервел огледа момичето от главата до петите. Беше облечено с дънки и обикновена фланела, носеше кецове, а на врата му висяха някакви странни ъ... ушанки, каквито той никога не беше виждал. Първоначално раздразнен от сблъсъка, при вида на дрехите на момичето Тервел поомекна.
    - О, не, няма нужда да се извиняваш за тоалета си - каза той шеговито. Лицето на момичето, което досега изглеждаше крайно разсеяно, се промени. Бузите му леко се зачервиха. То сведе поглед към дрехите си за секунда и после скръсти ръце пред себе си.
    - Не се извинявам за тоалета си - отговори момичето леко обидено.
    - Разбира се! Никога не се извинявай за нищо. Щом това е твоят стил, трябва да се гордееш с него, независимо от това дали някой ще ти каже, че си се облякла като продавачка в магазин за котли. Както и да е, кажи какви са тези неща, които носиш? - той посочи към странните ушанки, които момичето носеше около врата си. - Някаква нова мода? Впрочем аз съм Тервел, ако по някаква случайност не си чула все още.
    Изглежда думите поразвеселиха момичето, тъй като то се усмихна за секунда, след което отново си върна мрачната физиономия.
    - Това са слушалки - започна да обяснява бързо. - Мъгълите ги ползват за слушане на музика - слагаш си ги и чуваш само ти, не и другите.
    - Не думай. Да разбирам значи, че не се ползват като аксесоар? 
    Тервел имаше набито око за тези неща и считаше, че сини слушалки щяха да се връзват много добре с русата му коса. Функцията на слушалките въобще не го интересуваше. Освен това си мислеше, че момичето имаше много хубави черти и би било ослепително, ако полагаше поне някакви усилия да поддържа външния си вид. Чувстваше дълг да го убеди в това.

    Админ: +1 сила (отчетено).

    Ясна Соколова, Ела Благоева and Ориана Алистър харесват този пост.

    avatar
    Катерина Пенева
    Ученик, втори курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, втори курс, дом


    Галеони : Пристигане в "Мунгав" Coin10 60
    Ниво : Пристигане в "Мунгав" Untitl37
    Статистики :
    Пристигане в "Мунгав" Streng10 Сила: 4
    Пристигане в "Мунгав" Shield10 Издръжливост: 4
    Пристигане в "Мунгав" Brain10 Интелигентност: 2
    Пристигане в "Мунгав" Runnin10 Ловкост: 4
    Пристигане в "Мунгав" Magic-10 Магия: 2
    Пристигане в "Мунгав" Clover10 Късмет: 4

    Re: Пристигане в "Мунгав"

    Писане by Катерина Пенева Вто Яну 10, 2023 7:06 pm


    Взря се уплашено в тълпата, не бе очаквала такова посрещане
    - Аз...благодаря!
    успя да смотолеви единствено благодарение на дълбоко вкорененото от майка й възпитание. Огледа се отново. Толкова много лица... усмихнати, приветливи лица, готови да я приемат такава, каквато е. А дали тя бе готова? Дали бе достатъчно смела, за да разкрие себе си пред всички тези непознати хора?
    Май не беше...
    Отклони поглед и се загледа в грифона, все още стоящ до нея. Съществото изглежда нямаше абсолютно никакво намерение да си тръгва. "Дали не трябва да му дам име?" - запита се, взирайки се в очите му.
    - Марго - промълви тихо.
    - Като мама...
    Някак инстинктивно Кати долови, че грифонът я е разбрал и го погали.
    - Можеш да вървиш... или да правиш, каквото там правите ти и другите като теб.
    Марго протегна човка и нежно я клъвна по пръста, след което излетя и се изгуби в нощта.
    "А сега накъде?" - учениците се събираха на групички по двама, по трима и напускаха кулата. Оглеждайки се предпазливо, Кати тръгна след тях. Сигурно отиваха на празненството за посрещане, за което й беше разказал Рачо...
    С надеждата, че няма да се изгуби в тълпата, Кати последва съдомниците си в Голямата зала.

    Разказвачът and Ела Благоева харесват този пост.

    Жан Ставракиев
    Жан Ставракиев
    Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Пристигане в "Мунгав" Coin10 2
    Ниво : Пристигане в "Мунгав" Untitl37
    Статистики :
    Пристигане в "Мунгав" Streng10 Сила: 4
    Пристигане в "Мунгав" Shield10 Издръжливост: 28
    Пристигане в "Мунгав" Brain10 Интелигентност: 8
    Пристигане в "Мунгав" Runnin10 Ловкост: 8
    Пристигане в "Мунгав" Magic-10 Магия: 12
    Пристигане в "Мунгав" Clover10 Късмет: 4

    Бобчета : Пристигане в "Мунгав" Sausage

    Re: Пристигане в "Мунгав"

    Писане by Жан Ставракиев Сря Яну 11, 2023 9:07 am


    * За Леда.

    На Жан този "куидич" му звучеше доста интересно, но просто беше убеден, че не е нещо, което майка му би одобрила. Леда му беше казала поне две неща с потенциал да навредят сериозно на здравето му, дори да го убият: летене на метла и летящи гюлета, опитващи се да го свалят от същата тази метла. Не, майка му определено би забранила каквото и да е участие в куидич. Щеше да се наложи Жан да се задоволи с гледане. Той не беше сигурен дали "блъджърите" или нещо друго в куидича можеше да навреди на публиката. При евентуален положителен отговор майка му щеше да му забрани и да гледа. Мислеше си, че в този случай би му било много трудно да стои надалеч, защото всичко около куидича му звучеше толкова интригуващо. Някаква частичка дълбоко в него искаше и той да бъде като Леда. В същото време му беше ясно, че шансът да е добър в какъвто и да е спорт е минимален. Жан трудно се справяше с практически неща. Бързо се изморяваше. Не се сработваше с хора, защото не обичаше да комуникира, а явно куидичът беше отборен спорт. Като обмисли тези аргументи, момчето категорично отхвърли в главата си предложението на Леда за тренировките по куидич.
    Намираха се в Тържествената зала - едно тясно кръгло помещение. Когато Жан обърна поглед нагоре, видя, че на тавана е изобразен един гигантски грифон, гледащ със свиреп поглед. Освен това нямаше лампи, а слабата светлина в стаята се осигуряваше от малки същества, които приличаха на феи. Те имаха тяло на пеперуда и прозрачни сини криле, които размахваха изключително бързо. Коремчето на всяка фея излъчваше синя светлина, като заедно стотина от тези същества успяваха да осветят по приемлив начин цялата зала. Жан за пореден път тази вече беше изключително впечатлен.
    - Та, ще влизаме ли? - попита го отново Леда.
    - Да, хайде.
    Двамата се насочиха към една част на Тържествената зала, в която имаше сравнително малко хора. Никъде нямаше места за сядане - изглежда това беше нещо като "мъгълските" (Жан вече използваше този термин в главата си) коктейлни зали, в които хората стояха прави или обикаляха с питиета в ръка. В случая питиета имаше само за преподавателите, които стояха на другия край на залата и държаха дълги кристални чаши с пенлива течност.
    На Жан му хрумна да попита нещо, което не разбираше.
    - Леда, защо има разделение на домове в "Мунгав"? И как се решава кой къде отива?
    Момичето се усмихна (всъщност тя никога не спираше да се усмихва).
    - Отличен въпрос. Принципът е, че грифоните решават кой ученик в кой дом ще бъде разпределен. Звучи глупаво да оставиш някаква гигантска птица да решава съдбата ти, но това е положението. Та грифоните отиват на едно от три места: в подземията, на Северната или на Южната кула, което означава съответно дом "Лъч", дом "Южен вятър" и дом "Северен вятър". - Жан се замисли. Действително беше видял, че грифоните се разделят на три "потока", но беше осъзнал каква е логиката на това. - Смята се, че в "Юг" попадат учениците, които имат дарби, свързани с магически същества и растения; в "Север" - учениците, които имат дарби, свързани с приготвянето на отвари, а в "Лъч" - учениците, които имат дарбата да се дуелират с магия.
    - Ти май не обичаш много магическите създания? - реши да попита Жан.
    - Хич, особено грифоните. Което доказва, че това разделение е абсолютно измислено. О, виж, идва Слав. Ела да те запозная.
    Към тях се носеше призракът на един мъж с брада и щръкнала коса, който беше облечен със средновековни дрехи - пелерина и наметало. Жан инстинктивно вдигна ръка и я подаде за поздрав, но изведнъж усети грешката си и бузите му пламнаха.

    Ела Благоева харесва този пост.

    avatar
    Катерина Пенева
    Ученик, втори курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, втори курс, дом


    Галеони : Пристигане в "Мунгав" Coin10 60
    Ниво : Пристигане в "Мунгав" Untitl37
    Статистики :
    Пристигане в "Мунгав" Streng10 Сила: 4
    Пристигане в "Мунгав" Shield10 Издръжливост: 4
    Пристигане в "Мунгав" Brain10 Интелигентност: 2
    Пристигане в "Мунгав" Runnin10 Ловкост: 4
    Пристигане в "Мунгав" Magic-10 Магия: 2
    Пристигане в "Мунгав" Clover10 Късмет: 4

    Re: Пристигане в "Мунгав"

    Писане by Катерина Пенева Пет Яну 13, 2023 4:25 pm


    "Тук е...почти тъмно!" - беше първата мисъл на Кати, когато попадна в тържествената зала. Помещението бе малко и кръгло, осветявано като че ли с някакви постоянно примигващи лампички. Все едно някой бе угасил светлината и бе пуснал само коледната украса. Това бе толкова интересна стратегия за посрещане, че успешно отклони вниманието на Кати от хората около нея. Погледна нагоре и на тавана съзря герба на училището - голям, озъбен грифон.
    -нарисували са го грозен, не мислиш ли?
    попита момиче, на вид може би една или две години по-голямо от Кати. Тя не отговори. Нейната стратегия беше, че докато не опознаеш добре заобикалящите те, е най-препоръчително да си мълчиш. Момичето сви рамене и се отдалечи в търсене на по-словоохотлива компания.
    Кати се огледа. Около нея всички стояха прави, побутваха се и си говореха, явно в очакване на някакво събитие. В този миг най-отпред излезе някаква жена и застана на нещо като малък подиум, светлината около който бе една идея по-силна. Жената изглеждаше около тридесет и петгодишна, имаше много красива дълга руса коса и най-магнетично зелените очи, които Кати някога бе виждала. Извади нещо малко, постави го пред лицето си, а после го прибра и се прокашля, за да заговори:
    -И тази година, скъпи ученици и учители, се събираме отново с надеждата да получим още малко знания за магията. Тя, разбира се, е форма на съществуване, за която не можем да знаем всичко, но, "колкото повече, толкова повече", както казват в една мъгълска книжка. Сега се обръщам специално към първокурсниците, за да им кажа, че всички правила и задължения могат да получат изредени в списък при нашия домакин - Рачо Рачев. Лично аз смятам, че ще бъде най-добре да пропуснем скучните директорски речи и да дам думата на моите колеги, учителите, защото общуването ви с тях оттук нататък ще бъде най-важно. Желая на всички щастлива, успешна и безаварийна нова учебна година!
    Кати изръкопляска учтиво заедно с другите, макар и от страх да не бе чула нищо друго от речта, освен онази част, свързана с някакви правила и задължения. Мили Боже, какво ли щеше да й се налага да прави тук!
    След това се заизреждаха учителите - един след друг, с всичките си изисквания, молби и настоявания. Когато най-сетне тази част приключи, на Кати вече отчаяно й се искаше да седне и както много от съучениците си, започна нервно да се оглежда, да потропва с крак и отегчено да се взира в подиума отсреща.

    Разказвачът, Яна Вълканова, Ясна Соколова and Ела Благоева харесват този пост.

    Ориана Алистър
    Ориана Алистър
    Ученик, трети курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, трети курс, дом


    Галеони : Пристигане в "Мунгав" Coin10 120
    Ниво : Пристигане в "Мунгав" Untitl37
    Статистики :
    Пристигане в "Мунгав" Streng10 Сила: 4
    Пристигане в "Мунгав" Shield10 Издръжливост: 4
    Пристигане в "Мунгав" Brain10 Интелигентност: 2
    Пристигане в "Мунгав" Runnin10 Ловкост: 4
    Пристигане в "Мунгав" Magic-10 Магия: 6
    Пристигане в "Мунгав" Clover10 Късмет: 2

    Бобчета : Пристигане в "Мунгав" MangoПристигане в "Мунгав" Sausage

    Re: Пристигане в "Мунгав"

    Писане by Ориана Алистър Съб Яну 14, 2023 7:58 pm


    * за Тервел
     
    - Не думай. Да разбирам значи, че не се ползват като аксесоар?
    - Не, имат много по-добра функция.
    - По-важно е как изглеждат, не за какво служат.

    Тервел продължи да задава въпроси за слушалките на Ориана,  но тя спря да го слуша. Оглеждаше редицата с грифони, търсейки Беля.   Когато най-накрая я забеляза, видя, че не е била послуша през лятото, защото цялата беше кална. Пак се е въргаляла  в локвите. Беля също забеляза Ориана и от радост се отдели от редицата и се затича към нея. За щастие, Ориана реагира бързо и се отмести, но Тервел не я видя. Грифона се опита да спре, но беше твърде късно и бутна Тервел, който падна на пода.
    На Ориана ѝ беше смешно, затова се захили, но веднага спря, когато видя ядосаното лице на Тервел. Отиде да успокои Беля и му се извини.
    -  Много съжалявам! Сигурна съм, че Беля не е искала да те бутне. 

    Ела Благоева харесва този пост.

    Ела Благоева
    Ела Благоева
    Ученик, четвърти курс, дом "Лъч"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Пристигане в "Мунгав" Coin10 327
    Ниво : Пристигане в "Мунгав" Untitl40
    Статистики :
    Пристигане в "Мунгав" Streng10 Сила: 12
    Пристигане в "Мунгав" Shield10 Издръжливост: 16
    Пристигане в "Мунгав" Brain10 Интелигентност: 14
    Пристигане в "Мунгав" Runnin10 Ловкост: 14
    Пристигане в "Мунгав" Magic-10 Магия: 18
    Пристигане в "Мунгав" Clover10 Късмет: 10

    Бобчета : Пристигане в "Мунгав" MangoПристигане в "Мунгав" AppleПристигане в "Мунгав" CabbageПристигане в "Мунгав" SapphireПристигане в "Мунгав" PearПристигане в "Мунгав" WatermelonПристигане в "Мунгав" EmeraldПристигане в "Мунгав" BananaПристигане в "Мунгав" RubyПристигане в "Мунгав" TuttifruttiПристигане в "Мунгав" DiamondПристигане в "Мунгав" PizzaПристигане в "Мунгав" SausageПристигане в "Мунгав" Birthday1

    Пристигане в "Мунгав" част 1

    Писане by Ела Благоева Нед Яну 15, 2023 12:41 pm


    Наближаваше краят на август. Времето още беше горещо и задушно. Предишния ден с родителите ми се бяхме прибрали от къмпинга в Гърция, на който ходехме всяка година. Седях на двора на къщата, когато майка ми дойде и ми подаде едно писмо:
    - Това е за теб, мила! Беше в пощата. 
    - Така ли!? - попитах учудено аз.
    Винаги съм искала да си разменям писма с някого, но така и не намерих подходящ получател. 
    Разгледах плика. Хартията беше стара и леко жълтеникава. Писмото беше запечатано с восъчен печат с лого, на което беше изобразен грифон. 
    Отворих го и го прочетох. Веждите ми се сбръчкаха, а устните ми се изкривиха в лека усмивка. 
    - Това някаква шега ли е? - обърнах се към майка ми, която още седеше до мен и изгаряше от любопитство. 
    Подадох ѝ писмото. Тя го прочете и за разсмя. Веднага погледна баща ми, който поливаше цветята. Той имаше страхотно чувство за хумор и на лицето му винаги беше изписана широка усмивка. Ама разбира се! На кой друг би му хрумнала такава откачена идея?! Училище за магия?! Въпреки че с мама бяхме убедени, че той беше пуснал писмото, татко продължаваше да отрича.
    Същата вечер, докато ядохме на масата в двора и гледахме обсипаното с хиляди звезди небе когато из невиделица в небето се появи един огненочервен феникс. Беше точно такъв, какъвто го описваха в книгите. Снижи се и пусна жълтеникаво писмо, което затанцува из въздуха и падна точно пред мен. Всички гледахме с широко отворени усти и толкова въпроси, че не знаехме от къде да започнем, но което е по-важното - нямаше кого да попитаме.
    - Възможно ли е?! Да има магия?! Да има училище за магия?! Да съм магьосничка?! Да има феникс?!
    Родителите ми гледаха с недоумение. Какво можеха да направят?! Да убедят 11-годишната си дъщеря, че е магьосничка?!
    В главата ми се сипеха все нови и нови въпроси. Ами ако беше истина?! Станах от масата, качих се в стаята си и започнах да прелиствам всички книги, в които бях чела за магия, магически същества и училища. В един момент се усетих и спрях.
    - Това е лудост. Всички знаят, че магията не съществува. Какво изобщо правя? – помислих си аз. Затворих книгите и си легнах да спя.
    Сутринта се събудих в прекрасно настроение и с широка усмивка. Бях сънувала огромен дворец, но не обикновен замък, а училище. Училище за магия.
    Слязох долу за закуска, но една мисъл не ме оставяше на мира. ,
    - Дали има още писма в пощата? – попитах родителите си. Те ме погледнаха леко притеснени.
    - Ела, нали знаеш, че магията не съществува? – каза майка ми. – Някой просто си прави шеги с нас.
    - Да. Разбира се. – усмивката почти изчезна от лицето ми, но аз не се отказвах толкова лесно, защото дълбоко в себе си се надявах, че наистина има магия и че това не е просто някакъв номер. – Все пак ще отида да проверя.
    Станах от стола си и почти на бегом излязох от къщата. Когато отворих пощенската кутия, вътре седяха не едно, не две, а цели три леко жълтеникави писма със същия восъчен печат върху тях.
    Това се повтаряше още три дни, като всеки път писмата ставаха три пъти повече, а родителите ми – три пъти по-притеснени и по-объркани. Аз номерирах всяко едно писмо и го прибирах в една стара кутия от обувки, но един ден, когато отворих пощата в очакване да я видя как прелива, тя беше абсолютно празна. Върнах се вкъщи посърнала.
    - Това ли беше краят? Значи всичко е било просто шега? – очите ми се напълниха със сълзи. Родителите ми седнаха на дивана от двете ми страни и  ме прегърнаха. Точно когато бях загубила всякакви надежди, някой почука на вратата. Бях твърде тъжна, за да мисля за това. Родителите ми се спогледаха и татко отиде да отвори вратата.
    - Чакай! –сепнах се аз. - Ние имаме звънец на портата. Защо му е на някой да чука? – всъщност никога не бях чувала някой да ни чука на вратата.
    В този момент баща ми влезе в дневната, последван от един нисък, пълничък човек с плешива глава.
    - Аз съм Рачо Рачев. – каза той. – Изпращат ме от училището за магия и вълшебство „Мунгав“.
    Зяпнах го с отворена уста и все още мокро лице.
    Убеждаването на родителите ми в магията беше трудна работа, но след една-две демонстрации приеха новината. Рачо ни обясни всичко за Торбаланово, малко за министерството на магията и, разбира се, за „Мунгав“. Аз все още не можех да повярвам, че всичко е истина. За момент реших, че сънувам и се ощипах леко по ръката. Не. Бях напълно будна.
    - Значи съм магьосница? И мога да постъпя в „Мунгав“? – попитах аз.
    - Ела, може ли да поговорим насаме за един момент? – каза майка ми.
    С родителите ми отидохме в двора за едни дооооостааааа дълги 10 минути. Чак тогава осъзнах нещо. „Мунгав“ беше пансион, което означаваше, че нямаше да виждам родителите си чак до коледната ваканция. Щастието ми рязко бе заменено от страх и тъга. Очите ми отново се напълниха със сълзи, но аз се постарах да не плача. Нашите от своя страна също смениха страните и вече гледаха на „Мунгав“ като на училищна екскурзия и една чудесна възможност да намеря нови приятели. Когато се върнахме при Рачо, вече беше решено. Щях да посещавам училище за магия и вълшебство.
    - Ще дойда да те взема от тук на 1 септември точно в 11:55 вечерта. – съобщи ми той и в следващия момент се магипортира.
    Въпреки всички рискове и тъгата от предстоящата раздяла с родителите ми, щастието не ме напусна и през следващете дни сияех по-силно от Сириус в звездна нощ!

    Админ: + 10 галеона (отчетени).

    Разказвачът, Ориана Алистър and Катерина Пенева харесват този пост.

    Ела Благоева
    Ела Благоева
    Ученик, четвърти курс, дом "Лъч"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Пристигане в "Мунгав" Coin10 327
    Ниво : Пристигане в "Мунгав" Untitl40
    Статистики :
    Пристигане в "Мунгав" Streng10 Сила: 12
    Пристигане в "Мунгав" Shield10 Издръжливост: 16
    Пристигане в "Мунгав" Brain10 Интелигентност: 14
    Пристигане в "Мунгав" Runnin10 Ловкост: 14
    Пристигане в "Мунгав" Magic-10 Магия: 18
    Пристигане в "Мунгав" Clover10 Късмет: 10

    Бобчета : Пристигане в "Мунгав" MangoПристигане в "Мунгав" AppleПристигане в "Мунгав" CabbageПристигане в "Мунгав" SapphireПристигане в "Мунгав" PearПристигане в "Мунгав" WatermelonПристигане в "Мунгав" EmeraldПристигане в "Мунгав" BananaПристигане в "Мунгав" RubyПристигане в "Мунгав" TuttifruttiПристигане в "Мунгав" DiamondПристигане в "Мунгав" PizzaПристигане в "Мунгав" SausageПристигане в "Мунгав" Birthday1

    Пристигане в "Мунгав" част 2

    Писане by Ела Благоева Вто Яну 17, 2023 8:47 pm


    Беше 1. септември. Очите ми се затваряха. Не бях свикнала да стоя будна до 11:30, защото обикновено си лягах към 21:00. Още миналата седмица бях отишла в Торбаланово, за да си набавя всички необходими вещи за новото ми училище - „Мунгав“. Бях си купила поне седем-осем книги, като още преди първи септември бях прочела половината от тях. Едва побрах всичко, което исках да взема със себе си, въпреки прекалено големия ми куфар, който едвам-едвам дърпах. Бях развълнувана, но и ме беше много страх. Родителите ми щяха да ми липсват. Цялото ми семейство бяхме в дневната и седяхме на дивана, разказвайки си забавни истории от различни пътешествия, на които бяхме ходили. Прегледах за последно багажа си и обиколих къщата и двора. Взех котката си Бет на ръце и я прибрах в транспортната кутия. Поне нея можех да доведа в „Мунгав“. Нямах представа откъде мога да купя котешка храна в училището, затова сложих в отделен сак три пакета с гранули, купичките ѝ за хранене, леглото и гребена ѝ. Все още ме преследваше онова ужасно чувство, че съм забравила нещо. Докато се усетя, часът беше вече 11:54 и точно една минута по-късно Рачо Рачев се появи в стаята. Той огледа целия багаж, който бях приготвила, след което докосна с пръчицата си последователно кутията на Бет, сака ѝ и куфара и мигом всички те се превърнаха в прашинки и изчезнаха. Сърцето ми прескочи един удар при мисълта какво се беше случило с котето ми. Ниският магьосник явно забеляза това и побърза да ме увери, че тя е добре, след което ме покани да тръгваме. Обърнах се към родителите ми за една доста продължителна прегръдка. В очите ми плуваха сълзи и аз вложих максимални усилия да не ми проличи. Отидох при Рачо и хванах ръката му. Той ме инструктира накратко и в следващия момент двамата се завъртяхме толкова бързо, сякаш бях попаднала в перална машина. За щастие това не продължи дълго и след около две секунди се озовахме на съвсем различно място.
    Намирахме се на една поляна, обиколена от високи дървета и буйни храсти. Наоколо имаше много хора – родители и деца, както на моята възраст, така и доста по-големи.
    - Добре дошла в „Мунгав“. – каза Рачо. - Сега можеш да се присъединиш към останалите първокурсници ей там и преподавателите ще ти обяснят какво да правиш.
    Чак тогава усетих колко силно всъщност стисках ръката му  и инстуиктивно го пуснах. Сбогувах се, а той ми пожела успех.
    Тръгнах към групичка деца на моята възраст, които изглеждаха не по-малко притеснени от мен самата. Усмихнах се широко и, както винаги, поредица от въпроси заля мислите ми. Къде е замъкът, за който четох и ми говориха? Как ще стигнем до него? Дали ще трябва пак ....
    Малко по малко пристигнаха и други ученици и се присъединиха към тълпата. Изведнъж гръмна гласът на млад, намръщен и страшен господин, който започна да ни обяснява какво трябва да правим от тук нататък. Говореше за някакви растения, наречени мандрагори, които трябва да предложим на грифоните...
    - Чакай, КАКВО?! Има и грифони?! Това място става все по-невероятно! – помислих си аз.
    Изведнъж от небето се спуснаха десетки същества с тяло на лъв и глава и криле на орел. Първокурсниците се завтекоха към мандрагорите и аз ги последвах. Когато най-накрая взех един корен и се отдалечих от тълпата, се огледах, за да преценя кой от грифоните би ме харесал за негов стопанин и точно в този момент усетих нещо да ме докосва по гърба… Обърнах се и, преди да реагирам, сладкият пернат приятел вече беше налапал мандрагората от ръката ми.
    - Хей...! Здравей! – казах аз. – Аз съм Ела.
    Съществото потърка човка в рамото ми и ме обиколи.
    - Ами сега какво? – попитах аз, без да очаквам отговор, но приказното създание сякаш ме разбра и сгъна предните си крака, за да ме прикани да се кача на гърба му. Пристъпих внимателно към него и седнах отгоре му. Имах известен опит с конете и се надявах това да не е много по-различно, макар че тук нямаше седло и юзди. Увих ръцете си около врата му, вперих поглед напред и прошепнах:
    - Готова съм!
    Грифонът се изправи, засили се по поляната и се изтласка от земята. Цялата треперех като лист. Все още не можех да повярвам на очите си. Преди да се усетя, вече летях толкова високо, че можех да видя двете кули на „Мунгав“, както и рова под тях, а пълната луна осветяваше стените на замъка и се отразяваше във водата под него. Точно се зачудих къде ще ме отведе новият ми приятел, когато той рязко сгъна криле и се спусна стремглаво надолу. Хванах ръцете си колкото здраво можех и едва не изпищях от ужас, когато грифонът ми се гмурна в рова, но вместо да се обгърне във вода, около него се образува въздушен балон и той изплува в подземията на замъка. Бях в абсолютен шок от всичко, което бях преживяла току-що и едва дишах. Преди да осъзная какво се случва, около мен се възнесоха радостни викове:
    - Добре дошла в дом „Лъч“!
    - Благодаря! – отговорих аз и се усмихнах, доколкото ми беше възможно.
    Грифонът ми се наклони напред и аз най-накрая отпуснах хватката около врата му и слязох леко замаяна. Погалих го и му благодарих, като се замислих, че не е лошо да му дам име.
    - Какво ще кажеш да те кръстя Луна? – грифона потърка клюна си в рамото ми и аз сметнах, че името ѝ харесва. - Сега върви. Ще те потърся при първа възможност. – усмихнах ѝ се и я прегърнах. 
    Ръцете ми все още трепереха. Обърнах се към останалите ученици от моя дом, които се събраха на групички по двама, по трима и тръгнаха на някъде. Нямах никаква представа какво става, но реших, че ако следвам тълпата, няма да сбъркам и застанах най-отзад на „колоната“.

    Ясна Соколова and Верена Ерми харесват този пост.


      В момента е: Нед Юли 21, 2024 6:33 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!