РП Пристигане в "Мунгав"

Ваканцията измина неусетно и ето, че дойде вечерта на откриването на втората му учебна година в Мунгав.
Близки и роднини се бяха събрали в семейния ресторант на Петрови, и се възхищаваха на малкия Влади гордостта на дядо си.Вече второкурсник прибавил по няколко сантиметри и килограми, момчето се радваше на всеобщо внимание и загриженост.Получаваше стотици усмивки и пожелания за блестящи успехи, в образованието си и куидича.Последната августовска вечер се спускаше над морския град, и след броени часове Влади трябваше да полети с грифона си Нутела, към магическото училище Мунгав.
Разхождайки се между масите с посетители, той забеляза някакво блещукане в храстите близко до ресторанта.Беше като присветване на малка звездичка, и той тръгна бавно натам за да разгледа отблизо.Приближи се и дочу глухо ръмжене идващо от храстите, вероятно някое куче обикаляше наоколо.Влади се канеше да се връща когато отново чу ръмженето, което този път бе някак по силно и продължително.Ослуша се и сякаш дочуваше дрезгав шепот, нещо се спотайваше в храстите и ръмжеше като хищник който дебне плячката си.
-Има ли някой там?
Попита леко притеснен той, но не получи никакъв отговор, само нещо изпльока шумоленето продължаваше и се чу звук като от търкане на нещо в пръста.В този момент към него се приближи дядо му и го повика при себе си.
-Има нещо там в храстите дядо.
Погледна го Влади и посочи към храсталаците, дядо му погледна към тях и се взря през клоните.Нещото се раздвижи, и магьосникът не откъсваше очи от храста.Дядото беше легилимант, и веднага проникна в съзнанието на това което се криеше там.
-Хайде Влади ела с мен не трябва да оставаш тук, а и скоро трябва да отлетиш за Мунгав.
Дядо му отново погледна към храстите проследявайки отдалечаващия се натрапник, бе разпознал момчето което беше нападнало Влади в книжарницата, но не се издаде пред внука си.
Второкурсникът вече бе приготвил багажа си и си вземаше довиждане с гостите в ресторанта, наслаждаваше се на лекия вечерен хлад примесен с аромат на водорасли и писъкът на гларусите за последно тази година.Прибра няколкото купчинки визитки които беше направил да раздаде в училище, за да става все по-популярен мислеше си усмихнат той.В малкото закътано задно дворче до което бе и склада на ресторанта,Влади бе приютил грифона си, и го хранеше с прясно месо всеки ден през ваканцията.Наближаваше време за тръгване момчето завърза двата масивни куфара за кожените ремъци на грифона и се възкачи на гърба му, вече се бе стъмнило достатъчно и нямаше риск мъгълите да го забележат.
-Е да знам, че съм допълнителен товар и малко съм понадебелял, ама ти си силен и ще се справиш.
Влади потупа мощния врат на грифона който извърна глава и изръмжа дружелюбно, двамата се разбираха прекрасно.Нутела разпери крилете си и двамата полетяха в нощното небе, момчето бе разпуснало косата си и тя се равяваше от вятъра.Летяха над градове, села и гори Влади се бе вкопчил в Нутела и се носеха устремени към Мунгав.Изведнъж зад тях се разнесе свиреп рев,момчето погледна назад и видя друг грифон да се приближава към тях, той беше пооскубан тук там и с кръвясали очи летеше бързо към Влади.Момчето чу гърленото ръмжене и нечленоразделните звуци, които издаваше ездачът на пооскубания грифон.Замъкът вече се виждаше в далечината и Влади залегна готов за сблъсъка с другия грифон,но такъв не последва,а само люта закана отекна във въздуха.
-Само да те докопам лоена топко!
Все пак Нутела успя да кацне в двора на училището, бяха вече пристигнали.

@Илиян Георгиев

@Владимир Петров
 
Админ: +10 галеона (отчетено).

Влади тъкмо бе кацнал с Нутела на поляната, когато малко след него грубо се приземи и другия хипогриф.
Той изчака приближаването на другото момче, готов да продължи запознанството и да поговорят.
-Очаквах те засмяно каза Влади, подавайки ръка на високото видимо начумерено момче което също бе ученик в Мунгав , и бе тук за началото на новата учебна година.
По-голямото момче го нарече дебел глупак, и стисна ръката му така, че Влади се притесни да не му я счупи.
-Ох недей боли ме, освен това не съм дебел, а умерено пълен може и да съм качил някой и друг килограм, но това не намалява чара ми.
Изстена той, падайки на земята с изкривено от болка лице, и опитващ се да предпази лицето и закръгленото си коремче от евентуални ритници от страна на разбеснелия се грубиянин.Голямото злобно момче изви ръката му зад гърба,крарайки Влади да стисне очи и зъби от прорязалата го болка.Разяреното момче отново говореше негативни неща за найвълнуващият спорт в магьосническия свят, а именно куидича като умишлено бъркаше найменованието му с цел да го омаловажи и с това нанесе обида на самолюбието на Влади.Как бе възможно някой да ненавижда и пренебрегва този така вълнувщ спорт.При падането му се разпиляха визитките които носеше със себе си, за да ги раздава в училище и да става все по-популярен.Илиян вдигна една от тях, прочете я и се захили злобно.
-Не знаех,че си толкова смотан, та да си намираш приятли чрез визитки дебелако.
-Остави ми визитките моля те.
Проплака Влади гледайки жално, как грубото момче му отправя лукав поглед.
-Я да видим каквоса ви преподавали по пророкуване,избери А или Б.
Захили се Илиян.Влади посочи буква, но лукавият разбойник го преметна както и беше очаквал.
-Не позна хилеше се ехидно голямото момче, наслаждавай се на гледката сега свинчо.
Грубиянинът насочи магическата си пръчка към визитките на Влади, каза заклинание при което те избухнаха в пламъци.
-Нее визитките ми, мойте визитки изхлипа той.
Високото момче го гледаше със самодоволно изражение.Това е нечовешко помисли си Влади, не можеше да повярва, че току що това грубо момче унищожи безценните му визитки.Той коленичи над тях събирайки пепелта от тях в шепите си.Не може да е толкова зъл мислеше си Влади, не го вярвам гледаше тъжно той.Какво като съм позакръглен, и така се харесвам.Трябва да поговоря с него, не може да няма капчица доброта в сърцето си.Никой не е се бе отнасял, така с него до сега.Натъжен Влади се изправи тромаво поотърси праха от мантията си, и тръгна към замъка.

+1 точка магия (Админ: отчетено)

Мая кацна с грифона си Бъд в двора на училището, свали куфарите си и пакетите с новите рокли, както и кафеза с гарвана Блек.Там тя почти се сблъска с по-голямо момче, което изглеждаше грубовато и имаше татуировки и пиърсинг по тялото си, кой ли пък ще да е този, чудеше се Мая тъй като не го бе виждала до сега.Той мина покрай нея без да и обърне внимание, и псувайки гръмко отвори с ритник вратата и изчезна надолу по стълбите към подземията.Момичето остана потресена от вида и държанието му, дали щяха да си имат неприятности с този и тя не можеше да го определи какъв е, но изглеждаше страховит и опасен.Влизайки в замъка тя дочу глъчката от главната зала в подземието. След като занесе багажа в стаята си в южната кула, тя слезе при останалите и се доближи  до масата на дома си "Южен вятър"  потърси своята приятелка Алгара която и махаше от отсрещана страна.Мая заобиколи и  докато вървеше към нея, зърна виновника за страданията си, който я бе измъчвал цяла година.Погледа който му хвърли бе изпълнен с презрение, момчето потрепера и стреснато се обърна.Тя извърна глава и процеди през зъби. 
-Не ми гледай гарвана той не те харесва, освен  това обича да лети където иска.
Жан се сви на мястото си треперейки като лист, Мая спря за миг и отново се обърна към него:
-Не смей да ми лазиш по нервите, алергична съм към теб и имам медицински документ за това.Не те ли е срам, че заради теб загубихме куидичния мач миналата година?
Момичето тръсна надменно глава и отмина.Как си позволяваше той да разваля пейзажа с присътвието си, нима не изпитваше поне малко срам, от това което и беше причинил миналата година.Мая беше сънувала и хубави сънища с Жан, как са в час  по вълшебство момчето обърква заклинанието и палецът му започва да гори.Би било забавно Мая се усмихваше на себе си, или как са в час по грижа за магиески създания  черноморския змей решава да го сплеска.Можеше и да му се повреди магическата пръчка, и да започне да го удря силно периодично по главата.Или в час по летене пада от метлата си, размазва се на поляната с натрошени колена и го отнасят на носилка в болничното крило, вариантите бяха много.Да трябва всеки ден да му се случва някаква сериозна неприятност, щеше да е справедливо.Ето той седи на масата, и представете си с цялото си нахалство яде вместо да помисли за диета, освен това определено бе качил още килограми, що за безобразие това противоречеше на всички възможни училищни правила,  как не го е срам клатеше недоволно глава Мая, не му ли бе  хрумвало да и се извини за всичките страдания които и беше причинил.Защо змеят на фестивала, не го е изпепелил с огнения си дъх?Тя погледна към кафеза и заговори:
-Блек нали не харесваш Жан?
Гарванът кимна, и я погледна дружелюбно. 
Мая не можеше да понася това момче, и се отправи към Алгара която и пазеше мястото до себе си.Двете  момичета си говореха и в един момент Алгара посочи на Мая нещо в другия край на залата, тя погледна натам виждайки Влади койт бе тъжен и хлипайки разказваше нещо на наобиколилите го деца.Момичето реши д отид при него, и да разбере какво се е случило.Приближавайки се до него тя чуваше откъслечни думи от разговора му с други момчета.
Доколкото Мая успя да разбере, ставаше дума за някакво по-голямо момче което тормозило Влади още от лятото.
Тя си спомни за високия непознат който почти я беше съборил отвън влизайки с ритник и псувни.Момичето отиде при Влади и се опита да гоутеши казвайки му, че тя винаги е на разположение да му помогне.Попита го дали знае накъде е тръгнало грубото момче, и той и отговори, че може би е някъде в залата.
-Не се тревожи,аз видях подобен на описанието ти преди малко трябва да е тук някъде, и ще си поговорим сериозно с нахалника.
Каза тя, като държеше Влади за ръка
Мая и Влади пообиколиха наоколо, и съзеяха въпросното момче седящо начумерено на една от масите.
-Хей ти там с пиърсинга, да точно ти.Имаме сметки за уреждане господинчо...

@Илиян Георгиев

- Хей, догодина що не вземем лодките?
- МОЖЕ С ЛОДКА???!!!
Разговорът й от миналата година с Исмаил още ехтеше в главата на Люба и й даваше мотивация. Спиците на колелото й свистяха впечатляващо нагоре по горския път.

Години наред до сега малтретираше горкия Грифон и беше сигурна че има плешиви места по врата заради нея. Да имаше ремъци и магии които те държат в полет, ма страха си е друго животно. Грифон си беше и много, много стар - оставал година след година в Мунгав предаван от ученик на ученик, горкият беше загубило лъскавината на перата си и беше невероятно кротък по нрав. Люба подозираше, че му оставаха още малко години и макар неистовия й ужас от пернати клюнести животни мислеше да го задържи, за да му предложи дом в който да "се пенсионира".


Споменът за първия й полет сигурно беше белязал животното така или иначе.

Най-накрая излезе със скорост на поляната на грифоните, профуча покрай групичка ученици без да сгази никой и се отправи директно към брега на реката. Спирачките на колелото проскърцаха и се вдигна малко облаче прах когато завъртя и спря точно на брега.

Наистина имаше лодки! 

Прехвърли набързо куфара от колелото на лодката и прикачи и него на място. Продължи да гледа натоварената лодка още малко, с надеждата че няма да изчезне или потъне внезапно. 
Майната му ако трябва ще плува до замъка, но няма и да оглепи гъз от земята.
Огледа се, но Исмаил още го нямаше. Можеше и да е забравил че се разбраха за лодките? 
Като нищо щеше да тръгне без него, но за сега можеше да хапне един сандвич и да се приготви за гребането.

@Исмаил Колимечков

Подобно на всяка учебна година, Мунгав изглеждаше на Исмаил все по-красив. Или поне усещането, че се връща на такова място беше започнало да расте и да впива корени в душата му. Смеха на съучениците му, докато пият газирана вода на полянката. Прекрасния им дом Лъч, за който Исмаил дори си беше донесъл пантофки тази година беше топло местенце, а петокурсника обичаше да си полягва на диваните. Дори учителите бяха приятни... на око. Докато не почнеха да дават домашни. След дрямката, която беше предприел по времето на краткото пътуване към двоереца, Искаил беше готов за ... ами за една вечеря преди пак да полегне на леглото си в "Лъч". Първият учебен ден винаги беше мързелив. Е, може би не винаги. Беше успял да забере и бутилка уиски, за да отпразнува със съквартирантите си започването на година. Уиски, с мед. 

Разбира се, докато стигне до полянката с грифоните, вече отлетели с всичките им там нови попълнения, кой викащ от радост, кой от ужас, Исмаил се насочи към съвсем различно място. Едно, което малцина знаеха. Обикновенно богопомазаните или поне тези, които имаха страх от летене. 
 - Здравей, хобитче. О, вече си почнала да хапваш? Без мен? - усмихна се Исмаил и положи раницата си в заетата лодка. Люба Бюлбулева имаше ниския ръст, закръгленото лице и искрящите с живот очи на всеки приключенец. Стига да види приключението. Беше се забивала не веднъж в Исмаил с безинтерес. И то физически. След това му се извиняваше и продължаваше напред. На момчето му трябваше да разбере, че това не беше преднамерено държание към него точно. А към всичко. И под всичко имаше предвид и неудушевени предмети - дървета, стени ....Пейо Желев. Казваше "Извинявай" и дори не поглеждаше нагоре, за да оцени в какво се беше ударила. Или в кого.   
Исмаил изкара един пакет М&М от вътрешността на джоба си и предложи малки шоколадови бонбонки, за да започне сладко годината.

Домашен босилек, млечни орехи и сирене от съседа правеха перфектното комбо за песто. А последните домати от градината бяха просто черешката на тортата, е сандвича. Това лято дори пробва да пече, което учудващо се оказа не по трудно от часовете по отвари и сега си имаше най вкусния и магичен сандвич. Добре де нямаше магия в него, не беше нужно всичко да се прави с нея, но с правилните грижи и усилия ефектите бяха вълшебни.

Оу, това челядинки ли бяха? 
Като нищо със всичките вийли наоколо, сигурно имаше още навътре в гората.
Тъкмо тръгна да се надига и се усети че някой беше спрял до нея и всъщност й говореше. 
- ... хапваш? Без мен? - чак на края на изречението мозъка на Люба превключи че има човек до нея. Който й говори. Даже и храна подава.
- Ъ? - беше Исмаил, един от малкото които не й се цупеха за глупости и не й вдигаха стойки, и този който чакаше - О най накрая се появи. Мерси за бонбона. Mи да, даже приключвам, че кат те гледам май само аз ще греба. Ти какво покрай братята не можеш да стигнеш до храна ли или ви държат гладни?


Подаде му друг сандвич, който измъкна от джоба на панталона си и много целенасочено се запъти към гъбите, които забеляза по рано. Торбичката и ножчето й както винаги бяха подръка - на две, на три събра гъбите, но за жалост нямаше много наоколо макар да я влечеше да влезе по навътре в гората. 
Ма пусто да е трябваше да ходят вече към замъка.

- Та няма ли да се натовариш на лодката или все пак ще летиш? - за тихото отвеяно момиче което беше Люба, всъщност беше много бъбрива покрай Исмаил -Трябва да се върнем тия дни, има много гъби наоколо и ако вали пак ще разпъплят, пък ако занесем и на вийлите в кухнята може и да направят от оная яката супа или поне рецептата да кажат.


+1т ловкост моля (нали на втория пост се дава ^^)
Админ: отчетено.

Исмаил нагъваше сандвича, или по-скоро го отхапваше бавно, после устните му работеха бързо, докато си личеше, че дъвче бавно, после въздишаше като наранен творец и отново отхапваше. Като цяло изяждането на сандвича беше едновременно мъчителна тежест и най-прекрасното нещо на света. Ненаситно жадуваше за вкуса му и след като минеше през небцето му беше безвъзвратно загубено в стомаха му. А вкусът нямаше да остане там. Не и вечно. О, песто, за твоето прекрасно ресто, ще се пишат поеми ... чевръсто? Не, не беше добър на поезия, но на практика се спряваше прилично. Сигурно и затова къде чу, къде не чу малкия хобит, който правеше нещо... о, гъби! И тя ли ги беше прибрала. Исмаил се подсмихна леко, внимателно обра остатъка от сандвича по устните си с език. Беше щастлив. Това беше щастие. 

 - О, ще се върнем, но не сега. - наведе се към Люба, която беше поне една глава по-ниска от него и изчисти с пръст трохичката от бузата ѝ. - Така е по-добре. Трябва да изглеждаме добре за първия учебен ден, нали? А и някой от нас ще изглеждат поне не-зачервени от викане по хипогрифите. Хайде, качвай се.

Изчака я да се намести в лодката, преди да я бутне във водата. Около тях няколко ученици също взимаха този изпитан метод за транспорт до училището. Не всеки умираше от желание да има нещо живо между краката си. Особено ако е подло отпред, подло отзад и неспокойно по средата. А в лодката, в лодката можеха да се преобърнат, ако имаше някой подъл вътре. А при Люба и Исмаил възможността за обръщане беше почти 0-лева. Исмаил се качи вътре преди да плисне вода около тях и изкара пръчката си от ръкава. Удари внимателно по дървените гребла и лодката се задвижи сама по бистрото езеро. Исмаил харесваше да се вглежда в дъното, но това се случваше само през деня. Вечер езерото имаше вида на течно мастило и Исмаил леко го побиваха тръпки. 

 - Взех си банския тази година. Ще се опитам да се заговоря с водните обитатели. Чух, че имаме потомци на русалки... или поне така ми каза едно момиче от Южен вятър. Или това или, че тя самата е потомка и може да ме запознае. Ти? Планове за тази година?

+ 1т. сила, защото си използва бицарките за бутане на лодка в езеро с малък хобит вътре
Админ: отчетено.

 - От кога ни пука как изглеждаме, камо ли за първия учебен ден? Това е за първолаци. Само дано пак не ме подгонят за униформи, щот пола няма да нося. Къде ще си държа всичко?? - Нацупи се малко на по-високото момче, но го остави да я кипри. После като се бърна към лодката си изтупа пръста от ръцете в карго панталона, който така или иначе имаше зелени петна от трева. - И ако беше сега нямаше да е връщане нали?

Люба прие поканата да се качи първа и скочи чевръсто в лодката навивайки ръкави, малко физически усилия преди лягане щяха да дойдат добре на храносмилането. Пък и цял ден се беше нахъсвала за разходката с лодка.
Тъкмо тръгна да хваща греблата, когато Исмаил размята пръчка и те тръгнаха сами.
- Е брао! Нещо много мързеливо си я похванал тая година още от началото, нали знаеш че малко усилие няма да те прекърши? - Лодката все пак потегли. Докато го хокаше приятелски, забеляза че потръпва леко, обърна се и почна да рови по куфара си.

 - Взех си банския тази година. Ще се опитам да се заговоря с водните обитатели. Чух, че имаме потомци на русалки... или поне така ми каза едно момиче от Южен вятър. Или това или, че тя самата е потомка и може да ме запознае. Ти? Планове за тази година? - Точно като си приключи въпроса го плесна нещо пухкаво и меко в лицето.
- Това е за теб - каза Люба. Беше му метнала голям почти като одеало, пухкав и жълт с оранжеви ивици шал - в тон с дома му. - Не знам къде си се засилил с тоя бански, времето ще става за плуване чак догодина. Но ще се включа да, искам да видя какви растения виреят под водата. Почнах вече учебника по билкология и ще има .... - продължи с ентусиазъм да бръщолеви за всички коренчета и билки които им предстоеше да ровят, копаят и пресаждат. Като цяло беше покрила материала за поне година две напред.

Лъскавата сребриста лимузина спря недалеч от извора Багра, дребният шофьор заобиколи луксозното возило и отвори вратата на лимузината от която слязоха родителите на Филип.Доротея пооправи дългата си шикозна рокля на "Прада", а след нея се измъкна и малкият Филип.Момчето ентусиазирано нареди на шофьора да извади куфарите му от багажника, когато няколкото големи куфара препълнени с книги,учебници,мантия и всичко необходимо за училище бяха вече до него той се огледа наоколо.Поляната бе излпълнена с магьосници, и родители изпращащи децата си за първи път в Мунгав.Глъчка смях и оживени разговори ехтяха около тях, Филип колкотои да се взираше,не виждаше никакъв замък и това го подразни.
-Къде всъщност е това училище,тук няманикакви сгради.
Мрънкаше малчуганът.Тогава няколко по-големи момичета се приближиха до него с готовност да му разяснят за ритуала.
-Трябва да си измиеш очите с вода от изворчето, и тогава ще можеш да видиш великолепния замък.Явно си за първи път тук.
Предположиха те, и Филип мълчаливо кимна.
-Побързай наближава полунощ, и грифоните ще долетят всеки момент.
Филип ги погледна изненадано, да кляка по земята за да си мие очитене бе му се налагало досега, ами костюма ми разтревожи се момчето.
-Може да си изцапам костюма, а е толкова хубав и скъп.
Момчето нареди на шофьора да му донесе шепа вода, с която да умие очите си и да се наслади на величествения замък.Поръчението бе изпълнено и Филип намокри лицето си с вълшебната вода от Багра, в миг пред погледа му се разкри величието и красотата на Мунгав.Филипгледаше прехланато, но виковете на ммомичетата го извадиха от блаженството на което се възхищаваше.
-Ето ги хипогрифите, летят насам.
Крещяха весело всички наоколо,няколкооттези създания казнаха наблизо в очакване на новите си собственици.Момчето се приближи подаде мандрагорово коренче на един хипогриф, той знаеше за това от братовчед си Владимир който също учеше в Мунгав.
Хипогрифът бързо погълна коренчето и позволи на момчето да го погали.След като куфарите бяха здраво завързани за ремъците и шофьорът му помогна да възседне магическото създание, Филип помаха на родителите си и полете с грифона към замъка.Изведнъц хипогрифът се спусна рязко към езерото.
-Кккакво...не в езерото недей... не не мога да плувам(интересно признание от някой живеещ близо до морето).Блоп, протестираше Филип.Блоп в мига на гмуркането около тях се образува огромен въздушен мехур който ги пазеше сухи.Хипогрифът отведе момчето в подземията и общата стая на дом "Лъч" където новите му съученици го посрещнаха с радостни възгласи.

 

Люба продължаваше да боботи за присаждане, развъждане, видове тор, плодотворните възможности на добавки в тор, осъзнавайки, че все повече и повече загубваше мъжката си аудитория. Освен топлината на шала, Исмаил се изключваше под възторжените спекулации, изблици на възторжени съображение и заключения, които момчето дори не искаше да оспори. Да си говориш с Люба понякога беше като да си говориш с радио. И ти да пееш, то няма нищо против да ти сервера новините. По възможност точно в 2, без интерес дали ти пука или не. По същия същисан начин се чувстваше Исмаил, когато говореше с нея. Не че не беше свикнал от трети курс. И не че не го чуваше от време на време, но пчеларя отдавна знаеше, че момичето чува една дума и наниза от нейни мисли се наместваха след тази дума. В случая водно и вода.

Уви шала прилежно около врата си. Топлината в стомаха му вече се беше разпалила от храносмилателните сокове, а и топлия шал го вкарваше в една блажена дрямка. Да не говорим за белия шум от боботенето на малкия хобит срещу него. Беше приятно и скоро Исмаил забрави за всякакви отговорности и приумици, които му бяха щъкнали по пътя насам. 


 - … например в Персийския залив… какво беше това? - продължи хобита и единствено смяната на тона на момичето накараха Исмаил да осъзнае, че може би беше пропуснал нещо. Нещо, което караше хобита да се притеснява. - Има ли нещо във водата?
 - Ммм? - попита обратно Исмаил опитващ се да не се прозяе. 
 - ШТ! - шътна хобита ядосано и огледа полето от лодки между тях. - Защо другите пеят?


Защо другите пеят ли? О… не…

Исмаил се изправи толкова бързо от сънния си делериум, че малкия хобит изпищя объркано. Което беше и финалната крачка към съвсем друг звук. Леките удари по дъното на лодката им се засилиха. Исмаил беше осъзнал катастрофалността на този звук преди всичко останало. Както и съседните лодки, които умно бяха направили кръгче около тях, когато лодката им се преобърна. Малкият хобит пищеше неудържимо, а Исмаил не можеше да си спомни, дали тя можеше да плува или не … в мрака на вода му се стори, че вижда едно засмяно синьо лице, но само това. Много жалко, че не беше сложил банските си под училищната униформа. Със сигурност беше пропусната възможност.

@ Люба Бюлбулева

+  отиваме към залата.

@Илиян Георгиев


-Кой ти е разрешил да тормозиш и обиждаш миличкия Влади, погледни го той е толкова очарователен мил и добричък, приятно закръглен с чаровен овал на коремчето и каква разкошна дълга коса има.Виждал ли си го как брилянтно играе куидич?
Мая хвърляше гневни погледи към Илиян, как си позволяваше да се държи така грубо с приятеля и.Булито вече бе нарушил всички възможни училищни правила, с безобразното си поведение.
-И престани да скърцаш със зъби, това е забранено в Мунгав.
Илиян я гледаше като треснат.
-Сега трябва да се поклониш на Влади и да му се извиниш, за болката и страданието което си му причинил, и да го уважаваш.Вместо да го тормозиш му подай стол, вземи чинии от масата и му поднеси ориз, кюфтета и супа той трябва да се храни.Предложи му различни ястия, и го попитай какво му се хапва.Не виждаш ли, че е гладен?
-Длъжен си да уважаваш и да си учтив с другите около теб, предложи му десерт и му подай купата с плодове.Дръж се изискано както подобава, на ученик в Мунгав Мая продължаваше гневната си тирада.Погрижи се за комфорта на Влади, вместо да го разплакваш и да го обиждаш.Трябва да изпълняваш всяко негово желание, и да се грижиш за него.Така е прието тук в магическото училище, където изучаваме вълшебства и магии.Не е възпитано да обиждаш Влади и трябва да отбележа,че той не е прасчо, а е умерено пълен чаровник който счита килограмите си за част от своя чар и иска да сте приятели запиши си го, толкова ли е трудно да го разбереш?
-Явно е необходимо да те обучавам на изискани маниери и добри обноски, в училището за магии е изключително важно да умееш да си контролираш нервите, а ти явно си доста избухлив.Това не е правилно, ако продължаваш да тормозиш и обиждаш Влади ще се оплача от теб на директорката, така да знаеш.Нямаш право да го нападаш не знаеш ли кой е Влади и, че дядо му е приятел с министъра на магията?
Мая гледаше изпитателно Илиян, според нея той би трябвало да се засрами от непристойното си поведение и да поиска прошка застанал на колене пред Влади.Освен това трябва да разбере, че в нашия свят нищо не е по-велико и вълнуващо от куидича.Ние с Влади ще кандидатстваме в домовите си отбори и съм напълно сигурна, че ако опиташ и на теб много ще ти се хареса да играеш куидич.Няма по-велико удоволствие на света, от играта на куидич.Усещането когато си хванал снича, е несравнимо и великолепно преживяване.
-Та това което искам от теб Илияне е да се сприятелиш с Влади, само го погледни колко е миличък и чаровен истинско ангелче.

@Илиян Георгиев
Админ: +10 галеона (отчетено).

За Янтар започваше 6-та му поредна учебна година в Мунгав. Затова той и родителите му се придвижиха от дома им в Пловдив до мястото на тръгване близо до Велико Търново. Сториха го с помоща на летекод. А този път с тях беше и сестра му. Защото тази година и Искра щеше да постъпи в българското училище за вълшебства и магии. Пристигнаха и както и бе казано 11 годишното момиче си наплиска очите с вода от изворчето. На име Багра. Направи го, а след това се огледа любопитно и възклика  радостно. Явно гледката ѝ беше харесала. И имаше защо. Янтар вече я беше виждал и то цели пет пъти и по тази причина се заговориха с родителите. Предимно напътствия от тяхна страна.
 - Какво да правя с това? - прекъсна ги по някое време Искра, която държеше в шепа  корен от манграгора. А на  поляната вече бяха почнали да кацат грифони
 - Предложи го на един от грифоните - отвърна Янтар. - Ако го приеме и изяде става твой.
Малката го стори и малко по-късно почна да гали грифона. Което означаваше, че я е приел. Междувремено поляната освен с грифони постепено почна да се пълни с ученици и родитеи. Шестокурсникът от дом Южен Вятър забеляза няколко познати лица и си размениха по кратък поздрав или кимване. По-късно в училище щяха да имат време за повече разговори. И други занимания
 Янтар продължи да говори с родителите и сестра си. С първите нямаше да се видят в подължение на няколко месеца Разбира се по-късно той най-вероятно щеше да се отдели от шеше да се отдели    семейството и да живее самостоятелно. Но това в бъдеше. В това време до тях се появи друг ученик, с когото бяха в един и същ дом и курс
 - Привет - поздрави го Янтар

Дамян Костов

 

-Хей какво си позволявате, защо продължавате да тормозите братовчед ми Влади и това момиче?
Имате ли представа кой съм, и кой е братовчед ми Владимир?
Филип се приближи към извършителя на грозната сцена, нямаше да позволи на някакъв подивял разбойник да тормози роднините му и техните приятели.Този бандит бе лишен от всякакви скрупули, и се мислеше за недосегаем, но щеше горчиво да съжалява за нерегламентираното си поведение.
-Държите се отвратително, очевидно не притежавате никакъв срам и нямате изискани обноски, вместо да заплашвате аз ви съветвам да се поклоните на братовчед ми Владимир, и да го помолите за прошка.Недопустимо е да издевателствате над него, защото дядо му е приятел с министъра на магията, а аз имам голям брой влиятелни роднини на които мога да се оплача от вашето недопустимо поведение спрямо братовчед ми Владимир Петров.Дори не можете да предположите какво ще ви се случи, ако им се оплача от вас, и вашето ужасно отношение към Влади.
-Длъжен съм да отбележа, че аз и моят братовчед Влади не сме дебели, а приятно позакръглени и това е неизменна част от нашия чар.Очевидно не разбирате в какво се забърквате щом се отнасяте така жестоко и нечовешки към моят братовчед Влади и приятелката му.Аз съм Филип Болярски и искам да ви предупредя, че получа ли още едно оплакване от братовчед ми, лично ще се погрижа да съжалявате цял живот за това престъпление срещу личноста.Така да знаете, и по-добре си го запишете за да не го забравите никога повече.Нямате абсолютно никакво право да тормозите братовчед ми Влади, приятелката му както и моята изкл'чително харизматична чаровна и обаятелна личност.Ние с Влади сме братовчеди, и килограмите ни са неизменна част от нашият неотразим чар.

@Илиян Георгиев

@Янтар Вълчев

Пак училище. Честно казано, Дамян се чувстваше една идея по-добре в "Мунгав", отколкото в дома си (доколкото онова място можеше да се нарече дом). Тук се справяше. Тук беше оставен на мира, не пречеше на никого да чете в някой ъгъл, а преподавателите не ги интересуваше какво прави, стига да е навреме в час, с написано домашно и да не нарушава твърде много правилата през останалото време. Нямаше мрънкане за поредната глупост, нямаше досадни задачи, колкото да му намерят работа, имаше спокойствие. 

В първия учебен ден, Дамян прегърна за последно Искра, нарами раницата си и се запъти към летекода в Торбаланово. Това беше. Онези хора дори не пожелаха да се сбогуват с него, само сестра му. Добре, хайде да се свършва с това. Предпоследна година в училище, а след това щеше да си намери работа и да се махне от тази дупка.

Когато пристигна на поляната, беше един от малкото самотници, дошли без свита от роднини след себе си. Дори и горните класове винаги идваха със семействата си, гукаха си с тях и се прегръщаха. А той просто се отправи с бавна крачка към грифоните, където го чакаше неговият Дарик. Не искаше да се оглежда, заобиколен от толкова много щастие. До него долитаха откъслечни думи, смях и плач, а той просто вървеше напред, забил поглед в пространството.

"...Искра..."

Чакай, какво?! Дамян се закова намясто, оглеждайки се объркано. Наблизо стоеше едно от момчетата в неговия дом и курс, заедно със семейството си. До него по-малко момиче се радваше на един от грифоните. Дамян се приближи плахо.

- Привет! - поздрави го Янтар. Бяха в един дом, но, както с повечето ученици в "Мунгав", Дамян знаеше само името му.

- Привет - кимна в отговор. - Сестра ти се казва Искра? Първи курс ли е?

Янтар зае защитна позиция.

- Защо питаш?

- Моята... моята сестра също се казва Искра. - Дамян опита да се усмихне. - Но е по-малка, още е на 9 години.

Дамян Костов

- Да - кимна Янтар в знак на повърждение. - Така се казва и ще е в първи курс
Замисли се за съвпадението. И той и Дамян имаха по-малки сестри, които се оказаха адашки. Междувремено си каза довижзане с родителите си, които му заръчаха да се грижи за Искра и да я наглежда ако се случи така, че не се падне в неговия дом. Както и стана, но това в близкото бъдеще. След това, подобно на други родители и те си тръгнаха. Все пак Симеон - баща му на другия ден  като се има в предвид, че преди няколко минути миа полунощт вече този, бе на работа. А професията на аврора не е никак лесна. дори е опасна. А пък малката продължи радостно да гали грифона.
 Друго странно бе, че макар да познаваше най-малко по лице и или име всички или най-малко по-голямата част ученици от своя дом, както и част от друтите два, а с някой бе и приятел с повечето дори не беше говорил. Е да, с тези от Южен Вятър, поне с част от тях, беше разменял по някой и друг поздрав и дотам. Стоящият срещу него , съдомник и съкурсник бе от последните или пред последните.  
 - Какво ще кажеш - обърна се Янтар към Дамян да летим заедно.
 Докато чакаше да чуе, какво ще каже светлокосото момче отиде при кацналия и стоящ близо до него Дух. Бе го нарекъл така заради интереса си към изкуството на некромантията. След, което независимо от отговора се качи на грифона. А той разпери криле и полетя.

/галеони/ Админ: отчетено.