Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
+18
Радослав Мирчев
Мая Кочева
Ник Хамилтън
Жерланда Желева
Хелена Георгиева
Тамара Язова
София-Маргарита Хоенлое
Еньо Хаджиконстантинов
Косара Вълканова
Доротея Дрекова
Ела Благоева
Тервел Шаханов
Катерина Пенева
Ориана Алистър
Леда Христова
Жан Ставракиев
Яна Вълканова
Ян Маджаров
22 posters

    Пристигане в "Мунгав"

    Ян Маджаров
    Ян Маджаров
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Пристигане в "Мунгав" - Page 3 Coin10 22
    Ниво : Пристигане в "Мунгав" - Page 3 Untitl40
    Статистики :
    Пристигане в "Мунгав" - Page 3 Streng10 Сила: 14
    Пристигане в "Мунгав" - Page 3 Shield10 Издръжливост: 14
    Пристигане в "Мунгав" - Page 3 Brain10 Интелигентност: 22
    Пристигане в "Мунгав" - Page 3 Runnin10 Ловкост: 10
    Пристигане в "Мунгав" - Page 3 Magic-10 Магия: 16
    Пристигане в "Мунгав" - Page 3 Clover10 Късмет: 14

    Бобчета : Пристигане в "Мунгав" - Page 3 PearПристигане в "Мунгав" - Page 3 MangoПристигане в "Мунгав" - Page 3 SapphireПристигане в "Мунгав" - Page 3 SausageПристигане в "Мунгав" - Page 3 ChocolateПристигане в "Мунгав" - Page 3 Tuttifrutti 

    Re: Пристигане в "Мунгав"

    Писане by Ян Маджаров Нед Яну 01, 2023 8:46 pm


    First topic message reminder :

    - Взе ли всичко?
    - Взех.
    - Зимната мантия, допълнителното калъфче за магическата пръчка, грифонските лакомства за Балкан, които взехме от фермерския пазар?
    - Даааа, мамо, всичко си взех. 
    - Яката ти е раздърпана. 
    - Оф.

    Като всяко наежено тринадесетгодишно момче, на което му лазят по нервите, Калоян закрачи забързано в опит да задмине майка си и с надеждата тя да престане да му задава един милион въпроси. Не стига, че досега Нийв го лашкаше напред-назад в джипа, докато караха насам (тя не се славеше като много добър шофьор) и за малко не прегазиха някакво малко горско животно, ами сега и го питаше разни неща. Не че Ян имаше нещо против да ѝ отговаря, ама тя имаше навика да го пита всякакви безсмислени или откровено реторични въпроси. Прибра ли се? когато отвореше входната врата на апартамента. Не си ли гладен? когато седнеха да вечерят и той си сложеше по-малко храна в чинията. Взе ли всичко? когато правеше цялото това упражнение за трети пореден път и вече го беше отработил съвсем прилично. И така нататък, и така нататък. 


    Лирическият герой към този момент е все още много малък за да достигне до някакво по-дълбоко прозрение, но в последствие на житейския си път ще осъзнае, че задаването на безумни въпроси е черта, която е присъща на повечето същества от женски пол. Ще му огрее главата в един момент обаче, не се притеснявайте. 


    И така, леко раздразнен и доста развълнуван, Ян следваше върволицата от деца и родители, които вървяха по леко осветената пътечка, която щеше да ги изведе до онова място. Кое е онова място ли? Ама веднага ще ви обясня за какво става въпрос. 


    Първия път в който Калоян имаше близки срещи от грифонски вид, се беше стреснал не на шега. А още повече не на шега се беше постарал да не му проличи колко точно беше стреснат. Все пак когато беше пристъпил на поляната за първи път, бяха дошли да го изпратят всички - майка му, Вида и баба Мата. Е, всички освен баща му, но това не беше нещо неочаквано. По онова време имаше турне в Австралия или нещо подобно. Но, да се върнем на въпроса - когато три чифта женски очи от три поколения са вперени в теб, това създава някакви определени очаквания, които ти като мъжа в семейството трябва да покриеш. Калоян беше сметнал, че това да бъде уплашен не е едно от тях. 


    Бяха му обяснили какво да прави, но не си спомняше много от целия инструктаж. В първата година всичко за него беше минало като някакъв неясен и далечен сън. Адреналин, какво да ви кажа. Това което си спомняше обаче, беше как Балкан го беше клъвнал по ръката и колко го беше заболяло от това. Сега обаче можеше донякъде да разбере негодуванието на пернатото. Може би и той не би бил доволен, ако някой го кръстеше Балкан. 


    Както и да е, от тогава местността до  извора Багра беше създала у него едно чувство на неприязън и тревожност, които не му се харесваха особено много. Ама това да си остане само между нас. 

    - Ян! Яни! - майка му изникна като че от нищото и го погледна навъсено, въпреки че Калоян можеше да види добродушната искра в зелените ѝ очи. Тя никога не можеше да му се сърди истински. - Знам, че ти се иска час по-скоро да избягаш от мен, но все пак ще се видим чак на Коледа.
    - Извинявай. - знаеше, че ще ѝ липсва. - Просто понякога ми задаваш адски глупави въпроси. 
    - Като станеш родител ще разбереш, че изобщо не са глупави тези въпроси. 

    Калоян завъртя очи и изпуфтя. Шлемът от къдрици на главата му се разклати като живо желе. 
    - Или говориш с много клиширани родителски фрази. 
    - Добре, спирам, ще се държа на положение тогава. - каза майка му и си надяна полу-сериозна, полу-насмешлива физиономия, след което се огледа в тълпата. - Виждаш ли някое познато лице? Някой от твоя дом или…?


    Нямаше такива хора, така че Калоян дори не си направи труда да потърси с поглед някой познат. Откакто бяха преместили Николай в Дурмщранг след великденската ваканция миналата година, той така и не си беше мръднал пръста да се запознае с някой друг. Че защо - имаше Нинтендото и Тик Тока на телефона си. Какво повече да му трябва на един тринадесет годишен човек?

    И така, заели местата си, двамата с майка му зачакаха потока от хора да се източи, за да може да започне същината на ритуала по изнасяне към самия замък.



    давай тез галеони 
    Админ: Отчетено.

    Разказвачът and Вихрен Вокил харесват този пост.

    Стефан Филчев
    Стефан Филчев
    Ученик, трети курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, трети курс, дом


    Галеони : Пристигане в "Мунгав" - Page 3 Coin10 36
    Ниво : Пристигане в "Мунгав" - Page 3 Untitl37
    Статистики :
    Пристигане в "Мунгав" - Page 3 Streng10 Сила: 2
    Пристигане в "Мунгав" - Page 3 Shield10 Издръжливост: 4
    Пристигане в "Мунгав" - Page 3 Brain10 Интелигентност: 12
    Пристигане в "Мунгав" - Page 3 Runnin10 Ловкост: 2
    Пристигане в "Мунгав" - Page 3 Magic-10 Магия: 2
    Пристигане в "Мунгав" - Page 3 Clover10 Късмет: 6

    Re: Пристигане в "Мунгав"

    Писане by Стефан Филчев Съб Мар 18, 2023 9:29 pm


    Стефан или Анти, така предпочиташе да го наричат си лежеше в стаята, а долу в гостната се случваше някаква забава.
    След 4 дни Анти ще види за първи път училището за вешици и магьосници " Мунгав". Гостите бяха в негова чест, но той не си падаше по този тип забавления. Майка му, баща му, та дори и брат му, който щеше да се завърне в "Мунгав" за 5та поредна година, бяха много по-общителни от него. Част от гостите са мъгъли, но върху тях има приложено заклинание и когато се събудят утре сутрин, ще станат с усещането за невероятен махмурлук и проклети да са Николета и Дани, и техните домашни ракии и мезета.

    Емил( това е брат му на Анти ) постоянно му тропаше на вратата и го караше да слезне, за да уважи гостите.
    -Малък дръвнико, слизай веднага при нас, защото Ана и Киприян питат къде си!?
    -Емо!!..остави ме, оправям си нещата за утре, а и след 2 часа с татко ще тръгваме!
    В семейство Филчеви от векове и предавано от бащи на синове ( да, за дъщерите не е актуално) от село Винище до Велико Търново се върви пеша! Всеки първокурсник в семейството е бил подложен на това "забавление" Да, пеша..около 250км през Западния Предбалкан. Ако се изостава с  графика, опитните магьосници подпомагат пътуването и винаги се стига на време.
    У Анти колкото и да не му личеше или така се надяваше, бушуваха различни емоции. Винаги намираше в книгите верни приятели, чрез тях успяваше да не мисли за бъдещето. Да стане успешен магьосник, да бъде достоен син и внук, а пък и да не изостава от успехите на брат си.

    Чу затръшване на входната врата, гостите си отидоха. Предварително беше си начертал план за действие, който включваше голяма раница. Изтича до долния етаж, родителите и брат му изпращаха гостите до таксито им и той имаше около 5 минути, за да натъпче каквото види в раницата. Сандвичи, кроасанчета, половин хляб, някакви пържолки и няколко парчета кекс. Натъпка само една вода от 1.5литра и един натурален сок. Знаеше, че в кухнята има от хидратиращите гелове, които майка му и баща му патентоваха и продаваха в света на мъгълите и по-специално на алпинисти. Напъха около 50 бройки и се качи в стаята си. Всичките му тези притеснения бяха напразно, защото раничката която ползва е с разширяващо се дъно и ще побере дори и жираф, а няма да тежи повече от вестник.

    След като се увери, че е приготвил всичко, дочете си последната глава от книгата и ненадейно е задрямал.
    Събуди го мъжки глас - време е!
    -Да тръгваме, малчо.

    Два дни по-късно дълбоко щеше да съжалява, че не е внимавал какво взима от масата, защото водата, която мислеше, че е напъхал в раницата се оказало, че е дюлева ракия, но на баща му му хареса..

    Админ: 10 галеона (отчетено).

    Ясна Соколова, Ела Благоева and Валентина Бакрачева харесват този пост.

    The author of this message was banned from the forum - See the message
    Алексис Стийл
    Алексис Стийл
    Ученик, втори курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, втори курс, дом


    Галеони : Пристигане в "Мунгав" - Page 3 Coin10 50
    Ниво : Пристигане в "Мунгав" - Page 3 Untitl37
    Статистики :
    Пристигане в "Мунгав" - Page 3 Streng10 Сила: 6
    Пристигане в "Мунгав" - Page 3 Shield10 Издръжливост: 2
    Пристигане в "Мунгав" - Page 3 Brain10 Интелигентност: 2
    Пристигане в "Мунгав" - Page 3 Runnin10 Ловкост: 6
    Пристигане в "Мунгав" - Page 3 Magic-10 Магия: 2
    Пристигане в "Мунгав" - Page 3 Clover10 Късмет: 2


    Пристигане в "Мунгав"

    Писане by Алексис Стийл Вто Мар 28, 2023 10:18 pm


    Алекс доста беше чел за училище Мунглав. Е, "доста" е силно казано, тъй като в семейната библиотека на именито, в което живееше, имаше супер малко информация. Братята му учеха в Дурмщтранг, както родителите му и техните родители преди това. Но за тяхно разочарование писмото, което той получи, беше от  Мунглав. Последва ожесточен скандал в който неколкократно бяха споменати думите "позор", "семейна чест", "срам", "позор", "родоотстъпници", "мътнороди" и "мъгъли". Рижият беше обвинен, че заради неговата мекошавост не е приет в елитното училище, чийто възпитаници са почти всички от рода Стийл (като изключим чичо му Стийв, за който не се говореше и дори бе изтрит от родословното дърво). Тягостни мисли изпълваха съзнанието на Алекс. Оставаха броени часове до пристигането му в училище, а родителите му все още не бяха потвърдили дали ще го заведат до там. Той отдавна беше приготвил багажа си, но за всеки случай проведи за пореден път дали не е забравил нещо. Когато беше сигурен, че е приготвил всичко, се спусна по стълбите с огромния куфар и влезе плахо в трапезарията. Прокашля се леко, за да привлече внимание и започна:
    - Майко, татко. - изчака да получи отговор, тъй като знаеше, че не е добра идея да говори без да получи разрешение.
    Вивиан, стройна рижа жена с изпити черти на лицето от които искряха небесно сини очи, остави чашата си с вино на масата и вдигна поглед изпълнен с неприязън.
    -Евън, - обърна се тя към мъжа си, също риж, блед и висок, но с големи вишневи очи - Мисля, че синът ти все още не се е отказал от идеята да посещава онова противно място, в което си мислят, че учат децата на магия.
    -Хм. - изсумтя Ейвън и вдигна поглед към сина си - Ако те заведа там, ще има няколко условия.
    -Да, татко. - Алекс се поклони леко и се изпъна като струна. Сърцето му биеше лудо. Трябваше да внимава какво ще каже, защото моментът беше доста особен. 
    -Ако те заведа на онова място, не искам да се връщаш тук за празниците. Не искам да се връщаш и лятото, но не мога да позволя някой да разбере, че един Стийл, макар и родоотстъпник, живее на улицата. Ясно? - момчето кимна, знаеше, че има още, затова продължи да мълчи. Ейвън си пое въздух и продължи с ненавист - Когато се връщаш тук, НЕ искам никой да разбира къде учиш, да НЕ говориш за онова място, защото никога повече крака ти няма да стъпи там! Ясен ли съм?
    От тона на баща си разбра, че вече може да отговори. Едвам сдържаше радостта си, но се сдържа и продума с най-уважителния тон, който можеше да докара в момента:
    -Да, татко. - отново се поклони.
    Вивиан изсумтя, отпи от виното си и проследи в поглед мъжа си, който се изправи и извади магическата си пръчка. Извърна поглед, без да продума. Ейвън хвана грубо лакътя на сина си и се завъртя на място.
    След минг двамата се озоваха на непозната за момчето поляна. Беше изпълнена с родители и изплашени деца. Някъде в далечината се чуваше шум от течаща вода. Момчето ахна. Обърна се, да се сбогува с баща си, но него вече го нямаше. Не се учуди. Винаги се държаха с него, сякаш е нещо, което пречи. Тръгна развълнувано към тълпата. Нямаше търпение да разбере в кой дом ще бъде и да създаде първото си приятелство. Внезапно се спря. Досега никога не е имал приятели, как трябваше да се държи с останалите, за да го харесат? Ами ако и тук се държаха с него, както в къщи? А дали щяха да странят от него, когато научат фамилията му? Рода Стийл не се славеха с добро име. За момент се замисли дали постъпването му в Мунглав не беше грешка. В Дурмщтранг винаги се държаха добре с ученици, които идват от род с потекло, особено ако той практикува тъмна магия. Ами ако разберяха, че той също е доста добре запознат с доста от тези заклинания? 
    Бавно затътри крака към края на поляната и седна под едно дърво и тъжно загледа останалите. Всички бяха заобиколени от семействата си или от поне един от тях. Някои се опитваха да се измъкнат от прегръдките им и да отидат при съучениците си, други се бяха вкопчили в родителите си и се сбогуваха, трети просто слушаха наставленията на възрастните магьосници. Алекс никога не се беше замислял и не усещаше липсата на родителска ласка до момента, тъй като Вивиан и Ейвън бяха строги дори и с тримата му по-големи братя. Тази мисъл изтри вълнението му, дори и за предстоящата среща с грифоните. Ръката му се стрелна към косата му и я разроши още повече. Внезапно скочи на крака, разтърси глава. Не! Нямаше да позволи на това да развали пристигането му в така мечтаното училище. Понечи да се обърне и тръгне към тълпата, но чу стъпки до себе си и замръзна на място.

    Админ: +10 галеона.

    Разказвачът, Ясна Соколова, Ела Благоева and Верена Ерми харесват този пост.


      В момента е: Нед Май 19, 2024 8:24 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!