Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    Кухнята

    Зинаида Кражова
    Зинаида Кражова
    Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Кухнята Coin10 151
    Ниво : Кухнята Untitl42
    Статистики :
    Кухнята Streng10 Сила: 30
    Кухнята Shield10 Издръжливост: 28
    Кухнята Brain10 Интелигентност: 28
    Кухнята Runnin10 Ловкост: 30
    Кухнята Magic-10 Магия: 32
    Кухнята Clover10 Късмет: 32

    Бобчета : Кухнята SapphireКухнята AppleКухнята CabbageКухнята MangoКухнята SausageКухнята EmeraldКухнята PizzaКухнята BaconКухнята PearКухнята BananaКухнята ChiliКухнята Ruby

    Кухнята

    Писане by Зинаида Кражова Съб Авг 19, 2023 3:33 pm


    @Вихрен Вокил


    Бяха я задържали малко след Мелачката и закъсняваше за оговрката с Вихрен. Поне знаеше, че нямаше да й се сърди, но не й беше приятно. Пореден завой сред коридорите и вече беше почти където трябва и точно както беше предположила, рижкото я чакаше пред вратите на Главната зала.
    -Извинявай,- подхвана задъхано.- Мелачката…
    -Няма проблем.
    Той погледна по продължението на коридора в посока на Кухните, от където ясно се чуваше дрънчене. Времето за вечеря наближаваше.
    -Предполагам имаш план?- обърна се към белокоската.
    -Достъпът до кухните е свободен за всички, нали?
    -Да…?
    -Влизаме, взимаме лука, излизаме.
    Зина закрачи към входа на помещението, което беше скрито зад портрета на Леля Пепа.
    -Зин, чакай!- викна след нея Вихрен.- Не можем просто да влезем и да вземем каквото си поискаме.
    -Какво ни спира?- продължаваше да крачи смело напред.
    -Ами не знам – две дузини вийли?
    Третокурсничката спря рязко и момчето едва не се блъсна в нея, но някак успя да спре навреме. Не знайно как, в предивд училищният режим, беше забравила за тази мъничка подробност. Чукна се с пръст по челото. Изумяваше се, колко разсеяна беше напоследък. Взе да прехвърля възможни сценарии на ум и изстреля въпрос:
    -Имаш ли още невидима отвара?
    -Не, а и да имах нямаше да е в мен.
    -Добре, значи план Б.
    -План В, по-скоро,- леко притеснено добави той.
    Не беше свикнал да я вижда толкова хаотична. Беше му доста странно, но все пак реши да я изслуша.
    -Дезилюзионното заклинание ви го показваха в Слънчевия коридор началото на седмица нали?
    -Откъде знаеш?
    -Рея негодуваше нещо за него. Използвай го върху себе си,
    -Не сме го пробвали върху хора, Зин,- не беше сигурен, в това което му казваше.
    -Използва се върху хипогрифи и други живи същества. Трябва да работи и върху нас.
    -Не съм убеден, че…
    -Пробвай го върху мен,- разпери ръце.
    -Добре, добре, ще омагьосам себе си,- да използва магия срещу нея беше немислимо.- А, после, какво?
    -Ти ще се промъкнеш да вземеш лук, а аз ще разсейвам вийлите.

    Вихрен Вокил, Юлий Звездинов and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Вихрен Вокил
    Вихрен Вокил
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Кухнята Coin10 111
    Ниво : Кухнята Untitl42
    Статистики :
    Кухнята Streng10 Сила: 42
    Кухнята Shield10 Издръжливост: 26
    Кухнята Brain10 Интелигентност: 42
    Кухнята Runnin10 Ловкост: 32
    Кухнята Magic-10 Магия: 42
    Кухнята Clover10 Късмет: 38

    Бобчета : Кухнята MangoКухнята TomatoКухнята AppleКухнята EmeraldКухнята CinnamonКухнята SapphireКухнята BlueberryКухнята SausageКухнята RubyКухнята PearКухнята CabbageКухнята PizzaКухнята BaconКухнята ChiliКухнята ChocolateКухнята TuttifruttiКухнята Diamond

    Re: Кухнята

    Писане by Вихрен Вокил Съб Авг 19, 2023 6:31 pm


    @Зинаида Кражова


    При цялата му неспособност да прави магии, никога не би си позволил да използва такава срещу един малкото приятели, които изобщо му се намираха напоследък, а ако трябва да сме честни бройката им бе започнала да намалява драстично в последно време. Затова  бе твърдо против предложението на Зина, не би поел риска да я повреди необратимо, нямаше да успее да преживее още една вина. Към  собствената си персона обаче нямаше подобни скрупули.
    Опита се да скрие от нея притеснението си, когато закъсня. Искаше му се да я попита как е, но фактът, че идваше от Мелачката говореше достатъчно сам по себе си,  а и белокосата не бе от разговорливите, вероятно щеше да сподели сама, ако имаше желание, както бе направила с идеята за медальоните.
    - Как точно възнамеряваш да ги разсейваш? -  една рижа вежда се повдигна нагоре леко загрижено, не искаше  момичето да се озове в Килиите.
    - Ще импровизирам – изрече думите монотонно без да влага никаква емоция момичето.
    - Не е ли по-добре първо да измислим план? -  не се отказваше рижкото.
    -  Вече сме тук, ще го мислим в движение.
    - Тези планове обикновено завършват зле -  но се предаде, нямаше по-добро предложение. За пореден път. -  Знаеш ли къде държат лука?
    - Не – много окуражаващо, щеше да му се наложи да претърси навсякъде.
    - Добре –  накрая се примири, че дори липсата на план е план. -  Но ми обещай, че ако нещо се обърка,  ще изчезнеш от тук преди да са те наказали, ясно? -  той все някак щеше да се оправи или да си понесе каквото там наказание му наложат вийлите, но не бе нужно да повлича и детето със себе си, вече го бе казал и Юлий. От големите се очакваше да ги защитават, независимо колко се бе възпротивила Зина на идеята на Исмаил. -  Дим да те няма… аааааа! Ами да!
    -  Видях как идеята проблесна за миг зад очите ти – съобщи белокосата с обичайното си равнодушие.
    - Ще влезем като дим, никой няма да зебележи сред толкова пара в кухнята…
    - Би ли използвал това заклинание върху мен?
     Премигване. Преглъщане. Коя част от „никое не бих използвал върху теб”, не бе схванала? Отрицателно поклащане на глава. Не.
    -  Значи планът остава същият, аз ще разсейвам вийлите -  туше. Бе го обезоръжила с един-единствен въпрос. Отново.
    Вихрен насочи собствената си пръчка към себе си и се приготви да се внедри в кухните.
    -Интерфумус!
     
     
     
     Използвани заклинания:
    Итерфумус – заклинателят се превръща в дим, с който може да лети на малки разстояния (до десет метра)

    Юлий Звездинов and Зинаида Кражова харесват този пост.

    Зинаида Кражова
    Зинаида Кражова
    Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, четвърти курс, дом


    Галеони : Кухнята Coin10 151
    Ниво : Кухнята Untitl42
    Статистики :
    Кухнята Streng10 Сила: 30
    Кухнята Shield10 Издръжливост: 28
    Кухнята Brain10 Интелигентност: 28
    Кухнята Runnin10 Ловкост: 30
    Кухнята Magic-10 Магия: 32
    Кухнята Clover10 Късмет: 32

    Бобчета : Кухнята SapphireКухнята AppleКухнята CabbageКухнята MangoКухнята SausageКухнята EmeraldКухнята PizzaКухнята BaconКухнята PearКухнята BananaКухнята ChiliКухнята Ruby

    Re: Кухнята

    Писане by Зинаида Кражова Съб Авг 19, 2023 8:39 pm


    Пуф.
     
    Нямаше Вихрен. На негово място се беше появила едва видима, леко издължена топка дим.
    -Движи се зад мен,- каза му все каза му все така монотонно.
    Шестокусрникът се носеше плътно зад гърба на белокоската докато преминаваха през портрета на Леля Пепа. След мигове се намираха в шумната и хаотична кухня на училището. На всякъде из помещението хвърчаха тигани, тенджери, ножове, дъски за рязане, продукти… абсолютна суматоха. И някак в страни се бяха наредили десетина вийли, който толкова не се връзваха на фона на безпорядъка, че Зинаида се стъписа за момент. Моментът, в който портретът се затръшна, кухнята затихна и десет чифта очи се втреничиха в ученичката. Димът-Вихрен стоеше кротко зад нея и очакваше своя момент.
    -Какво търсиш тук, момиче,- една от красивите жени се развика.- Да те няма!
    В главата на белокоската забушува познатата бурия от мисли. „Как да спечеля време?“, завайка се и преглътна шумно. Да, планът беше добър, но какво да каже. Нямаше много време да мисли, тъй като другарят й нямаше да е без тяло още дълго.
    -Тук съм, за да взема вечерията на директор Силванова, - заяви безизразно.
    Ако Вокил можеше да се плесне по челото в този момент, то със сигурност щеше. От всички възможни сценарии, надали този беше най-подходящият. Забеляза, че „готвачките“ зяпнаха с недоумение и се възползва. Шмугна се ниско долу и се загуби сред запареното помещение. Само Зина видя неговото движение.
    -Вечерята на… абе, я се махай от тук преди да съм те докладвала!- развика се друга вийла, която се беше поокопитила.
    -Не и без храната на директора,- беше непоклатима, поне привидно.- Беше ми наредено да занеса вечерята й.
    -Никоя себеуважаваща се наша сестра не би повелила тази задача на ученичка. Камо ли на Редова. Кой ти е наредил така?- трета жена се включи в разпита.
    Опс. Ученичката усети една студена вълна през цялото си тяло. Тя си нямаше и идея какви бяха имената на вийлите. Имаше си собствени наименования за тях. Стисна челюстта си. Какво щеше да е най-лошото, което можеха да й направят? Отвърна с все същото привидно спокойство, а сякаш главата й пулсираше:
    -Злото.
    -Кой?!- една от красивите жени беше потресена.
    -Момиче, тръгвай си от тук и стига шегички.
    -Не се шегувам,- искаше й се да тропне с крак.
    -Виж какво,- друга вийла скъси разстоянието помежду им.- Да ти видя гърба и марш от тук, че иначе лично ще те замъкна до Силванова. Сигурна съм, че ще се зарадва да те види.
    Ад… ад… ад… ад.. ад.. Дали Вихрен беше успял? Продължи с панаира, свивайки рамене.
    -Вижте, аз съм просто сова. Ако имате оплакване, то не трябва да е към мен.
    -Абе, ти…
    Една спокойно изглеждаща вийла дръпна назад тази, която стоеше пред момичето и застана на нейната позиция.
    -Виж,- подхвана.- Няма да те докладваме, ако си тръгнеш докато преброя до пет.
    -Ееее…- извикаха другите в знак на протест.
    Спокойната жена само им стрелна един бърз поглед и те замлъкнаха. „Тази ще я наричам Шефката“, каза си на ум Зинаида. Не откъсваше поглед от Шефката, а тя започна да брои:
    -Едно… Две…
    С периферното си зрение видя една глава лук да се търкулва покрай тях, последвана от топка дим.
    -Три…
    Момичето се обърна рязко и закрачи към вратата портрет, пред който чакаха зеленчукът и безформеното й другарче.
    -На ваша отговорност,- каза им.
    Приближи достатъчно, така че вратата да се отвори, побутна с крак главата лук извън помещението, а димът се шмугна светкавично през пролуката.

    интелигентност

    Вихрен Вокил, Юлий Звездинов and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Вихрен Вокил
    Вихрен Вокил
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Кухнята Coin10 111
    Ниво : Кухнята Untitl42
    Статистики :
    Кухнята Streng10 Сила: 42
    Кухнята Shield10 Издръжливост: 26
    Кухнята Brain10 Интелигентност: 42
    Кухнята Runnin10 Ловкост: 32
    Кухнята Magic-10 Магия: 42
    Кухнята Clover10 Късмет: 38

    Бобчета : Кухнята MangoКухнята TomatoКухнята AppleКухнята EmeraldКухнята CinnamonКухнята SapphireКухнята BlueberryКухнята SausageКухнята RubyКухнята PearКухнята CabbageКухнята PizzaКухнята BaconКухнята ChiliКухнята ChocolateКухнята TuttifruttiКухнята Diamond

    Re: Кухнята

    Писане by Вихрен Вокил Съб Авг 19, 2023 10:28 pm


    @Зинаида Кражова



    -  Напомни ми да не те ядосвам -  измрънка тихо Вокил, след като бе възвърнал физическата си форма и плътност, веднага след като се бе озовал  зад портрета на Пепа. С ловко движение се взе главата лук от земята и я прибра в джоба на мантията си, докато двамата с бързи крачки се отдалечават от кухнята. Колкото по-далеч зад гърба си оставят едно многобройните сборища на вийли в замъка, толкова по-добре за всички им, а най-вече за целта им.
    - Винаги можеш да се изпариш -  отговаря със същия тон, с който преди малко си е позволила да заплашва Онези, от които повечето хора в замъка треперят от ужас.


    И Вихрен не може да не се запита откъде има  такова самообладание белокосата и дали изобщо се страхува от нещо.  Но не може да не признае, че беше възхитително. И да, ако можеше да се плесне по челото – щеше. Само докато слушаше имаше усещането, че настръхва дори в безплътно  състояние.  А останалото беше лесно, материализира се в празните помещения, тъй като Зина като една истинска безстрашна принцеса воин бе приковала вниманието им към себе си, ориентира се сравнително лесно къде държат зеленчуците  и се насочи директно към чувалите с лук.  По негови изчисления една глава би трябвало да е достатъчна, за да разплаче  целия им дом, барабар с Небесна, та и просто я упъти някъде навън към другарчето си, преди отново да стане на дим. Сега поне разбираше откъде идва изразът.
    - Трябва ли ни още нещо? – позволява си да подхване темата, след като се е уверил, че са сами в коридора. Пък и не бе нещо странно момче и момиче да си шушукат, никой не би ги заподозрял, че замислят нещо, освен ако не ги подслушват от прекалено близо.
    - Не, взех яйце от закуска -  монотонният глас съобщава равнодушно.
    - Аз също -  споделя рижия. За всеки случай. Ако концентрацията на сяра е по-висока, би следвало разрушителното влияние да е по-силно.  Независимо от резултата, щеше да е хубаво да са подготвени.
    - Би трябвало да е достатъчно.
    - Ще те  чакам в Общата стая след полунощ  или когато си легнат и последните ни съдомници -  не искаше да рискува да обсъждат темата в присъствието на други ученици, затова предпочиташе да си я приключат сега.


    Юлий и Ина вече ги очакваха на тяхната маса.
     
    КРАЙ!

    Юлий Звездинов, Илияна Георгиева and Зинаида Кражова харесват този пост.


      В момента е: Нед Юли 21, 2024 7:53 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!