РП Кухнята - Владимир, Филип, Янтар

Филип се въртеше в леглото си и търпеливо чакаше всички да заспят, гладът не му даваша покой и момчето замисляше да слезе тайно до кухнята.По принцип се стараеше да се придържа към общоприетите правила в Мунгав, но след инцидента с хъркането му го бяха подложили  на диета, а както знаете той обичаше да си похапва добре.Да Филип беше доста пълничък за възраста си, но се харесваше какъвто си е, а сега му бяха съставили режим, и му приготвяха специална храна която определено не му се нравеше.В момчешката спалня на дом Лъч всичко бе утихнало, той се ослуша за пореден път и тихо стана от леглото си.Излезе от общата стая на дома си и се отправи надолу към подземията осветявайки пътя  с върха на пръчката си.Въпреки късният час момчето дочуваше далечни откъслечни разговори из коридорите на замъка.Успя да стигне неразкрит до кухнята в подземията, като се надяваше вийлите вече да са се оттеглили в покойте си и да не го заловят като се промъква тук.Премина зад портрета на вещицата Пепа и се озова в кухненските помещение.За съжаление част от вийлите бяха  все още тук и имаше опасност да го видят, Филип не бе особено пъргав за да тича бързо, и предпочете да ги издебне.Щом напуснаха помещението където се беше прикрил Филип, той се огледа наоколо и забеляза няколко големи хладилника подредени до стената.Лицето му засия от радостно очакване, той си представяше съкровищата които го очакваха скрити в тях.Преглътна и отново се огледа предпазливо за да се увери, че наистина няма никой наоколо.Втурна се доколкото можеше да бърза към хладилника, отвори го и зърна поднос с гриловани наденички.Напъха повечето от тях в джоба на пижамата, си и тръгна към изхода.Когато излезе в тъмния коридор си отдъхна, че не го бяха забелязали, изведнъж едва не се сблъска с някого.Вдигна очи стреснато и видя високата фигура на Янтар от Южен вятър, който го заговори и прояви любопитство какво Фил прави тук.
-Аз...ами такова...разхождах се.
Заоправдава се изплашен Филип, като попиа джоба на пижамата си.
-Отмъкнал си нещо от кухнята нали?
Запита го смеейки се голямото момче.
-Ами диетатата ти, трябва да поотслабнеш разбери го, ще се отрази добре на здравословното ри състояние.
Лицето на Филип пламна, нима вече се бе разчуло навсякъде за бедата в която беше изпаднал.Сведе поглед, не искаше Янтар да забележи сълзите му.

@Янатар Вълчев

Ятар съвсем, ама съвсем определено не принадлежеше към кротките е послушни ученици в Мунгав. Даже бе тъкмо обратното. Но пък от друга страна не спадаше и към най-дейните и изявени нарушители на правилата. Ако кажем, че стоеше някъде по средата ще сме прави. Тъкмо затова точно в този момент имаше намерение за пореден път да вземе без разрешение нещо от кухнята на българското магическо училище. А, да Ви кажа, че тези случай се брояха на пръсти. Повече от една ръка и по-малко от на две. Между впрочем шесто курсникът обикновено се спогаждаше с вийлите готвачки и те понякога му даваха храна. Но от друга страна някои хора се нуждаят от малко вълнение и тръпка от време на време.
Ученикът от дом „Южен Вятър“ изчака прикрит зад ъгъла две от готвачките да влязат по-навътре и внимателно се вмъкна в кухнята. Но се оказа, че не е сам а с друг ученик. И по-точно второкурсникът Филип Болярски от „Лъч“ Който определено се стресна и почва да се оправдава за присъствието си
- Откраднал си нещо от кухнята нали?. Какво е? - запита усмихнат шесто курсникът. - Разбери, че и ти и Влади имате нужда да поослабнете малко. Това само ще е добре за здравето ви.
По-малкото момче очевидно се разтрои
- Нямам предвид строга диета - продължи Янтар - От тях полза няма - заяви категорично -.. А и - тук каза нещо, което по рано бе рекъл и на Мая в голямата зала. Че ако някой се харесва по-пълен това си е негова работа. - А само да свалите 4-5 кила.

Янтар го беше спипал, и Фил не можеше да приеме, че отново ще му се натяква да сваля килограми.Момчето усещаше прилив на тъга, но не искаше да го виждат как плаче.Няколко пъти до сега родителите му го караха да спазва хранителен режим, но той всеки път успяваше да се измъкне от ситуацията тъй като ненавиждаше диетите и ограниченията.Беше си измислип девиз който точно да отговаря на личноста му, и гласеше "Обичам да ям".От както се помнеше бе израстнал сам, и намираше утеха единствено в храната и магическите книги от кабинета на баща му в семейното имение.И сега заради случката с хъркането му, отново го бяха подложили на диета.Всичко това му се струваше ужасно мъчително, и за нищо на света не желаеше да го иронизират и да му се присмиват.
-Взех само малко хапване.
Отговори смутено той, а голямото момче го гледаше привидно загрижено и клатеше неодобрително глава.Не е честно, мислеше си Филип.Да беше пълничък,но какво пък толков, все пак това бе част от чара му и нямаше намерение да следва режим и да се променя.Обърна гръб на досадние шестокурсник и пое обратно към общата стая на Лъч.По пътя обаче го чакаше нова неприятност, бе пресрещнат от злия и опасен бандит Илиян Георгиев, който явно се промъкваше навън с кутия цигари в ръката си.Не закъсня и поредното спречкване между тях.
-Пак ли ти бе Мишелин.
Озъби му се пръв хулигана, с обичайния си лош поглед и изпукване на врата.Започна да ръмжи нечленоразделно, и сякаш всеки момент щеше да се нахвърли върху Фил с юмруци и ругатни.

+1т ловкост (Админ: отчетено).

Янтар въобще не го интересуваше оправданието на Филип, че само е взел малко храна. Нито пък имаше каквото и да е било намерение да го упреква за това. Най-малкото и самия южен вятъровец в този момент вършеше същото провинения. Само дето малкият Болярски,по всичко изглеждаше, че не приема добре съвети или критика,  да де тук такава липсваше, дори и в негова полза. Май и Мая не беше приеле добре янтаровия съвет вместо навсякъде да се  оплакват от Илиан Георгиев някой от тях да се дуелира с последния. Въпреки, че в нейния случай може би чисто и просто не, го бе разбрала правилно.
„Ай сектир“ - помисли си шесто курсникът ядно. - „Изразяваш съчувствие. Опитваш  просто да помогнеш, а дори едно „благодаря“ няма в отговор. Разглезен посерко“
Във всеки случай време бе и той да изчезне от кухнята преди да го е сварила някоя от вийлите - готвачки. Вярно, че както ви казах обикновено се спогаждаше с тях, но не и всучай, че опитва да отмъкне от яденето.
Янтар се пресегна към масата до него, награби касвото му попадна под ръка и възможно най-бързо се насочи обратно към кухнеския изход. За късмет никой не го забеляза.
Шесто курсникът се насочи към кулата на Южен Вятър, като ума му се насочи към не довършеното домащно по Трансфигурация. Но при първия удобен момент и място спра, за да провери, какво е взел. а имено голямо парче варено-пушено свинсо котра филе и шоколадова вафла. Янтар пъхна вафлата в джоба си и заби зъби в месото. Преглътна хапкаа, после още една,  сетне продължи да върви и яде

/галеони/ Админ: отчетено.