Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    Промъкване в Кухнята

    Теохар Зиези
    Теохар Зиези
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Промъкване в Кухнята Coin10 69
    Ниво : Промъкване в Кухнята Untitl37
    Статистики :
    Промъкване в Кухнята Streng10 Сила: 4
    Промъкване в Кухнята Shield10 Издръжливост: 6
    Промъкване в Кухнята Brain10 Интелигентност: 4
    Промъкване в Кухнята Runnin10 Ловкост: 4
    Промъкване в Кухнята Magic-10 Магия: 6
    Промъкване в Кухнята Clover10 Късмет: 8

    Промъкване в Кухнята

    Писане by Теохар Зиези Сря Сеп 06, 2023 1:19 pm


    Тео се чувстваше като пълен изтърсак, дори не бе разбрал напълно защо е разпределен в дом "Лъч" и каква е разликата с останалите домове. Първоначалният ентусиазъм от новината, че ще бъде преместен в училище много по - близко до семейството се изпари и той зпочна да си задава един куп въпроси - ще се впише ли тук, учителите по - добри ли са от предишните му, учениците какви са.
    Бе разговарял по темата с родителите си и те го увериха в правотата на това решение, единствено Аврелий с обичайното си мрачно изражение заяви какъв лиглъо е по - малкият му брат щом сменя училищата за да е по - близо до мама и тате. Разбира се, тия настроения у брат му му бяха познати и не ги удостои с особен внимание в началото, но днес...Дали пък нямаше право?
    Четири години в Хогуортс, имаше приятели, познаваше замъка, за какво ти трябваше да се гмуркаш в непознати води?

    Днес беше първият ден на Тео в "Мунгав" и всички съмненения, които го заливаха през последните две седмици нахлуха с нови сили, усещаха се далеч по - осезаеми от преди  и на него му се наложи да затвори очи, да поеме дълбоко въздух и да издиша след това.
    Пристигна късно предната вечер и все още не се бе срещнал с никого освен с ръководителката на дома, чието име не успя да запомни изцяло, но му се стори като приятна жена. Уюта на общата стая на дом "Лъч" пък за миг го накара да забрави за притесненията си и Зиези се настани на едно от креслата пред най - близката камина. Първоначално се зачуди защо няма други ученици по коридорите или тук, после се сети, че минава полунощ.
    Щеше да се появи в "Мунгав" много по - рано, ако не се притесняваше как ще бъде приет. Представяше си, че ако се изтърси посред бял ден всеки с когото се размине ще го гледа като извънземен, все пак е ново лице, а това изобщо не му се нравеше.

    Полежа още малко в леглото правейки си планове как точно трябва да му се развие денят когато се обърна на едната страна и видя, че момчето, което вечерта спеше на съседното легло все така си хърка. От другата страна - отново същата картинка и си помисли, че или тези деца много обичат да спят или самият той се е разбудил рано - рано.
    Така или иначе сън повече не го ловеше и се изправи тихо, а след утринната рутина реши да излезе и да се поразходи наоколо, не преди обаче да е хапнал нещо. Уви, съдейки по все още празната обща стая и празният коридор след нея, можеше да заключи, че и за закуска е твърде рано. Но реши да си пробва късмета и си каза "дано и тук кухнята да се намира на същото място", макар да си даваше сметка колко глупаво звучи тази мисъл. Какъв е шансът два различни замъка да си приличат по разположение на помещенията?
    Подземията изглеждаха по - страшни от тези, които познаваше. И по - объркани. И по - негостоприемни. А за да кажеш за едно подземие, че е по - негостоприемно от друго...да, направете си изводите.

    Както си вървеше бавно оглеждайки стените, някой или нещо се провикна зад него. Извърна глава и видя силует на червенокосо момиче, някъде около неговите години.
    -Ъ-ъ-ъ, да? - успя само до смотовлеви Теохар. Коя ли беше тази? И какво искаше от него? От друга страна се зарадва, че среща друга жива душа, която, може би, щеше да му разясни малко повече за замъка и хората в него.

    Арина Орлова, Яна Вълканова, Ясна Соколова, Вихрен Вокил, Пейо Желев, Юлий Звездинов and Илияна Георгиева харесват този пост.

    Арина Орлова
    Арина Орлова
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Промъкване в Кухнята Coin10 35
    Ниво : Промъкване в Кухнята Untitl41
    Статистики :
    Промъкване в Кухнята Streng10 Сила: 43
    Промъкване в Кухнята Shield10 Издръжливост: 43
    Промъкване в Кухнята Brain10 Интелигентност: 45
    Промъкване в Кухнята Runnin10 Ловкост: 45
    Промъкване в Кухнята Magic-10 Магия: 52
    Промъкване в Кухнята Clover10 Късмет: 36

    Бобчета : Промъкване в Кухнята MangoПромъкване в Кухнята PearПромъкване в Кухнята WatermelonПромъкване в Кухнята SapphireПромъкване в Кухнята EmeraldПромъкване в Кухнята PizzaПромъкване в Кухнята SausageПромъкване в Кухнята CabbageПромъкване в Кухнята CheeseПромъкване в Кухнята BlueberryПромъкване в Кухнята AppleПромъкване в Кухнята BananaПромъкване в Кухнята TuttifruttiПромъкване в Кухнята BaconПромъкване в Кухнята RubyПромъкване в Кухнята HoneyПромъкване в Кухнята ChocolateПромъкване в Кухнята ChiliПромъкване в Кухнята DiamondПромъкване в Кухнята Birthday1 

    Re: Промъкване в Кухнята

    Писане by Арина Орлова Сря Сеп 06, 2023 11:54 pm


    Арина се опитваше да заспи. Беше изморена, изцедена до краен предел. Уроците, домашните, тренировките, новият режим...тези мисли се бяха оплели като паяжина в съзнанието й, превръщайки я в мухата в капана. Клепачите й натежаваха и тъмнината в спалнята се опитваше да я примами да се отпусне. Да се предаде на умората и да потъне в прегръдката на съня, за да засънува един по-различен свят. В него, нямаше да е затворена като птичка в клетка. Дори не бе нужно да съществува. Можеше да бъде желирана ягода, която се плицука в море от лимонов сок. Захарна пръчка, която левитира в облаците и обсъжда времето с планински тролове. Падаща звезда, която иска да отиде на мъгълска кръчма и да пита някой заблуден индивид защо варенето на ракия е традиция по българските земи.

    Можеше да е всичко – мотор, крастава жаба, дива боровинка, дърво, джудже...
    Възможностите бяха безброй. Само трябваше да затвори очи.

    Колко лесно щеше да бъде да се поддаде на това фалшиво обещание за спокойствие. Нямаше нужда дори да брой овцете, прескачащи оградата. Бе достатъчно да се вслуша в ритмичното мъркане на котката върху нея, да усети топлината на завивките. Само й трябваше да затвори очи и щеше да заспи.
    И за няколко прекрасни момента го направи. Почти заспа, но нямаше прекрасни розови поля, обагрени с ягоди, нито птички и пчелички. Имаше само онази грамадна стая с огледала и чифт огромни очи, които я наблюдаваха.

    Това я разбуди рязко и скокна от леглото. Рижавата топка издаде сърдит звук и се премести на възглавницата й. Явно, все пак някой щеше да спи. Огледа се в полумрака – момичетата продължаваха да спи. Но сърцето на червенокосота се бе качило в гърлото й. Ръцете й трепереха. Аха, още една безсънна нощ. Взе дрехите си и на пръсти се измъкна в общата стая. Нямаше представа колко е часа и кога останалите от Северен вятър ще започнат да стават. На този етап, момичето бе стигнала до момента: „щом не е за ягоди – не ме занимавайте!”.

    Известно време се застоя в центъра на общата, чудейки се какво да прави. Първо броеше вдишванията си, а след това скуката бързо взе превес над умората. Тръсна глава, за да прогони онова странно усещане, което от Самодивския фестивал се бе превърнало в нейн постоян спътник. По ягодите! Така нямаше да стане. И както обикновено се случваха нещата в червената главица на Ари – идеята я споходи изведнъж. Преди да я е премислила претича през ледената пързалка и се впусна по коридорите на училището.

    Първоначално тичаше, сякаш се опитваше да предизвика късмета си и да се сблъска с някоя ранобудна вийла, която да й обещае невероятни мигове в килията. Такава не намери, но в подземията се натъкна на друг ранобуден силует.  Вече бе забавила темпото. И, тъй като Орлова притежаваше любопитство като за цяла рота ягоди, не можеше да отмине просто така. Дали търсеше нещо? И, докато девойката умуваше между провикване и изненадваща поява, момчето избра вместо нея. Извърна се към нея и я погледна с обръкан поглед.

    - Търсиш ли нещо? – без да чака покана се приближи и си лепна една от онези усмивки: „Спокойно, ако нямаш ягоди – не хапя!”. – Аз съм Арина. – хм, май не го познаваше. – Нов ли си? Не съм те виждала в училището?

    Оф, бе, Аринооо! Така ли се общува с хората? Най-много да те помисли за някоя откачалка.

    Яна Вълканова, Ясна Соколова, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Теохар Зиези
    Теохар Зиези
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Промъкване в Кухнята Coin10 69
    Ниво : Промъкване в Кухнята Untitl37
    Статистики :
    Промъкване в Кухнята Streng10 Сила: 4
    Промъкване в Кухнята Shield10 Издръжливост: 6
    Промъкване в Кухнята Brain10 Интелигентност: 4
    Промъкване в Кухнята Runnin10 Ловкост: 4
    Промъкване в Кухнята Magic-10 Магия: 6
    Промъкване в Кухнята Clover10 Късмет: 8

    Re: Промъкване в Кухнята

    Писане by Теохар Зиези Чет Сеп 07, 2023 2:52 pm


    Тия запознанства хич не му се нравеха, но в случая можеше и да е за добро - най - после жива душа, при това будна. Не само че вероятно знаеше къде се намира кухнята и как да се доберат до храна, ами и правеше тези коридори една идея по - приятни. Най - малкото имаше кой да бъде ориентир и да му попречи да се изгуби.
    Зареял се в мислите си, Тео забрави да отговори на новата си събеседничка.


    - Аз съм Теохар, на кракто Тео. - успя да смотолеви набързо и отговори на усмивката й със същото, но можеше да се обзаложи, че неговата е по - нелепо изглеждаща от косата му в момента, чиито косми сякаш се бунтуваха един срещу друг и всеки бе поел различна посока.
    - Радвам се да се запознаем, Тео. Какво търсиш тук по това време на денонощието? - устните й се разшириха още повече и петокурсникът си отдъхна леко. Явно тази Арина не беше някоя снобарка, която да си подбира внимателно запознанствата. Но все още не изключваше възможността да е от ония следящи за реда в училището. Което нямаше значение точно сега, тъй като навън слънцето беше изгряло.
    - Ами, аз...Събудих се и, ъм...реших да се поразходя, да разгледам.
    - Значи все пак си нов?
    Изцяло бе забравил за първият й въпрос. Ама така е. От притеснение стомахът го присви още по - силни, червата му изкъркориха и любопитството на червенокоската се прехвърли към причинителя на звука издаващ глад. След което погледа й отново се спря върху лицето му.
    Тео се чувстваше като заподозрените дето ги нареждат един до друг и отделен човек ги оглежда внимателно за да каже кой е причинителят на даденото злодеяние.
    - Да, нов съм. Прехвърлих се от Хогуортс и пристигнах късно миналата вечер. Все още не съм се запознал с никого, освен с една учителка, която се представи за ръководител на дом "Лъч". Каквото и точно да значи всичко това. - най - членоразделните му реплики откакто се бяха срещнали двамата, чак се почувства горд -Знаеш ли къде се намира кухнята? Умирам от глад и не мога да чакам закуската, струва ми се, че е след векове. Пък и ми е любопитно как домашните духчета изглеждат тук.

    С всичко казано до момента си представи, че ще получи отговори на всички най - важни въпроси за него в момента и то преди да е припаднал от липса на храна.
    Не беше хапвал и залъг от два дни поради простата причина, че напрежението от преместването бе накарало апетита му да изчезне. А родителите му не бяха от ония, които ще карат децата си да правят нещо на сила, било то и за тяхно добро. Майка му все казваше, че след като престъпи прага на "Мунгав", Тео ще се почувства много по - спокоен и ще си възвърне старият начин на живот.
    Баща му пък непрекъснато повтаряше какво добро училище е и колко способни магъосници са завършили тук, дори го представяше като по - добрият вариант на "Дурмщранг".
    Беше им благодарен и на двамата, макар да бе сигурен, че някои от казаните от тях неща не са абсолютната истина. Именно част от техните думи си проправиха път и сега, когато видя това усмихнато лице насреща му.
    Ще се запознаеш с други сърцати и добронамерени деца.
    Надяваше се да са прави.

    Арина Орлова, Юлий Звездинов and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Арина Орлова
    Арина Орлова
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Промъкване в Кухнята Coin10 35
    Ниво : Промъкване в Кухнята Untitl41
    Статистики :
    Промъкване в Кухнята Streng10 Сила: 43
    Промъкване в Кухнята Shield10 Издръжливост: 43
    Промъкване в Кухнята Brain10 Интелигентност: 45
    Промъкване в Кухнята Runnin10 Ловкост: 45
    Промъкване в Кухнята Magic-10 Магия: 52
    Промъкване в Кухнята Clover10 Късмет: 36

    Бобчета : Промъкване в Кухнята MangoПромъкване в Кухнята PearПромъкване в Кухнята WatermelonПромъкване в Кухнята SapphireПромъкване в Кухнята EmeraldПромъкване в Кухнята PizzaПромъкване в Кухнята SausageПромъкване в Кухнята CabbageПромъкване в Кухнята CheeseПромъкване в Кухнята BlueberryПромъкване в Кухнята AppleПромъкване в Кухнята BananaПромъкване в Кухнята TuttifruttiПромъкване в Кухнята BaconПромъкване в Кухнята RubyПромъкване в Кухнята HoneyПромъкване в Кухнята ChocolateПромъкване в Кухнята ChiliПромъкване в Кухнята DiamondПромъкване в Кухнята Birthday1 

    Re: Промъкване в Кухнята

    Писане by Арина Орлова Съб Сеп 09, 2023 12:56 am


    За един кратък миг, Арина изглеждаше като истински следовател – облегната на стената със скърстосани ръце пред гърдите и заслепяваща усмивка. Облеклото й – черна долница от анцуг и тъмно синя тениска на ягоди, бяха перфектни за целта, поне според мъгълските филми. Трябваха й цели десет секунди, за да се отпусне и да реши, че Тео не е поставено лице на вийлите. Дори се отлепи от стената и се приближи по-близо до него.
    Колкото повече говореше с него, толкова по-ентусиазирана изглеждаше от запознанството им. С промените в Мунгав и новия режим, вече рядко срещаше други ученици по коридорите. Особено в странни часове. Явно повечето предпочитаха да не ядосват русите женици и да си спечелят поредното наказание. Вярно, момчето едва ли бе запознат с положението и в какво точно се забъркваше. Може би трябваше да му каже, но първо...

    - Значи си от Хогуортс? Т.е си учил до сега в Хогуортс?  - изведнъж енергията й се бе върнала и изглеждаше като желирана ягода, наблъскана с енергийни напитки. Усмивката не слизаше от лицето й, май трябваше да позабави малко темпото – Знаеш ли, не си първия, който се мести от там. Сандър и Маришка се преместиха миналата година.
    - Да, там бях.  – потвърди събеседникът й и премигна срещу нея. Май, вече бе успяла да го обърка. – Не, не ги познавам.
    - Напомни ми да те запозная с тях. Може да ти помогнат да се ориентираш, след като и те са минали през това. – Арина кимна към другата страна на коридора. – Добре, че се срещнахме. Щеше да отидеш към коридора с празните класни стаи. Кухнята е в другата посока.

    Девойката започна да върви и на Теохар не му остана нищо друго освен да я последва. Трябваше им около минута – Ари да забави темпото и да започне да се движи като нормален човек, а новият й познайник да се изравни с нея.
    -  Само, че ще трябва да те предупредя – тук нямаме домашни духчета. – как казваш на напълно нов човек, че вместо нормално училище е попаднал в импровизиран военен лагер.
    - Как така нямате? А кой се грижи за замъка...кухнята и всичко наоколо? – набързо изстреля Тео и я погледна. Бяха минали по-голямата част от подземието и вече се намираха почти до портрета на Леля Пепа. От тук се виждаше, че днес пухкавата магьосница бе хванала едно кексче в ръка и внимателно го отглеждаше.
    Орлова се спря на достатъчно безопасно разстояние от входа на кухнята. Не беше тъпа и нямаше да позволи на русите лелички да ги чуят. А все още не бе обяснила на новото си другарче какво е положението в замъка.
    - Всичко се върши от вийлите. Предполагам, че в Хогуортс духчетата не се сърдят, ако искате допълнително храна. – леко кимване в знак на съгласие. – Е, тук госпожиците си имат политика, че храненето е само в определените часове.

    - Значи ще трябва да чакаме закуската?
    - Не – просто ще трябва да си откраднем храната. – разбира се, че не бе добра идея да кани новото момче да се забърка в потенциална неприятност още от първия ден. Но, Ари си беше такава – напълно луда и готова за нови емоции. Пък и някой мъдър човечец бе казал – най-добрите познанства се случват, докато ягодовото сладко още не е завряло. – Е, какво ще кажеш за едно малко по-различно посрещане?
    Теохар Зиези
    Теохар Зиези
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Промъкване в Кухнята Coin10 69
    Ниво : Промъкване в Кухнята Untitl37
    Статистики :
    Промъкване в Кухнята Streng10 Сила: 4
    Промъкване в Кухнята Shield10 Издръжливост: 6
    Промъкване в Кухнята Brain10 Интелигентност: 4
    Промъкване в Кухнята Runnin10 Ловкост: 4
    Промъкване в Кухнята Magic-10 Магия: 6
    Промъкване в Кухнята Clover10 Късмет: 8

    Re: Промъкване в Кухнята

    Писане by Теохар Зиези Съб Сеп 09, 2023 2:14 am


    Вийли вместо духчета... Чакай малко, ВИЙЛИ?! На кой му бе хрумнал брилянтната идея точно тези същества да се грижат за замъка? И как изобщо някоя от тях се е съгласила? За домашните духчета - ясно, те нямаха особено голям избор. В природата им беше да са прислуги и ако някое има късмет да попадне на добро семейство, то за повечето не можеше да се каже същото.
    Тео знаеше достатъчно за вийлите и тяхната избухлива природа зад иначе красивата им външност и не желаеше да се забърква в бели. Обаче стомаха му стържеше и гладът бе по - силен от чувството му за самосъхранение.
    -Добре тогава, да тръгваме - смотолеви с тих и несигурен тон. Можеше да се закълне, че Ари подскочи от радост, когато получи съгласието му и почти с танцувална стъпка го поведе към вече не толкова желаната от него дестинация.
    Ако Аврелий разбереше, че е брат му е на път да наруши правилата на училището още в първият си ден, най - вероятно нямаше да се размине само с конско. Може би щеше да го наказва с мълчание поне месец. И да обвинява родителите им задето са отгледали несериозно, изнежено и разлигавено дете.
    От тази мисъл обаче на Тео му стана много забавно и се изсмя на глас.
    -Хъ? Какво смешно видя? - ококори се пред него Арина, спирайки рязко и за втори път в рамките на няколко минути щяха да се блъснат един в друг. Бившият рейвънклоуец се постара да й представи възможно най - подробно картинката изникнала в главата му и тя също се разсмя - Значи имаш по - голям брат и той си пада малко цербер, а?
    -По - скоро педант. Но, ако питаш мен, в "Дурмщранг" им правят нещо като промиване на мозъка. Защото преди да започне да учи там беше забавен. Сега сякаш се срамува от нас - мен, Даниел и родителите ни.

    Докато се движеха тихо и бавно(Тео намираше за странно това поведение, все едно момичето пред него се страхуваше някой да не ги чуе или види, че се разхождат из коридорите), от левия му джоб изпадна органайзера за документи. Срещайки и заговаряйки се с Арина и покрай цялата история с кражбата на храна от вийлите беше забравил, че е тръгнал точно с тези дънки.
    Вдигайки малкото черно кожено пликче видя, че то се е разтворило точно на любимата му снимка. Отново се прокрадна лека усмивка на лицето му, а момичето срещу него го погледна учудено, след което насочи вниманието си върху изображението в ръката му.
    Там се виждаше Тео, клекнал на някаква поляна, а пред него застанало масивно куче с клепнали уши, червеникава окраска с големи бели петна.
    -Кой е това? - любопитството в очите на Ари караха очите й така да блестят, че едва не запали окачените свещници по стените наоколо 
    -Кубар, домшаният санбернар. По - скоро мой обаче. Аз се грижа най - много за него, а и ми е приятно. Приятелите ми също го обичат и постоянно настояват да го взимаме с нас на разходки.

    -Интересно име сте му избрали...

    -Баща ми го кръсти, на прабългарското божество. - сви раменете си. Действително не одобряваше избора на баща си, в последствие обаче свикна, защото беше научил Кубар да се обръща и на "Куб". Звучеше му далеч по - добре. Пък и не беше трудно - една седмица нон - стоп викане "Куб, ела, Куб, тук" и като награда дългокосместото животно получаваше няколко от любимите си бисквити или специално направеният за него шоколад.
    -Май много го обичаш?
    -О, да. Той ми е като трети брат. В няои случаи дори предпочитам компанията му пред тази на...определени хора, кхм. 
    - и измитира строгият тон на Аврелий, нелепата му походка придаваща му уж някаква важност, но която повече го караше да прилича на маршируващ нацист. Вижте ме, аз съм секретар на не-знам-си-кой и след някоя друга година ще заемам ръководен пост в минситерството, бла - бла.
    Ари не сдържа смеха.
    -А ти имаш ли си домашен любимец?

    Арина Орлова and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Арина Орлова
    Арина Орлова
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Промъкване в Кухнята Coin10 35
    Ниво : Промъкване в Кухнята Untitl41
    Статистики :
    Промъкване в Кухнята Streng10 Сила: 43
    Промъкване в Кухнята Shield10 Издръжливост: 43
    Промъкване в Кухнята Brain10 Интелигентност: 45
    Промъкване в Кухнята Runnin10 Ловкост: 45
    Промъкване в Кухнята Magic-10 Магия: 52
    Промъкване в Кухнята Clover10 Късмет: 36

    Бобчета : Промъкване в Кухнята MangoПромъкване в Кухнята PearПромъкване в Кухнята WatermelonПромъкване в Кухнята SapphireПромъкване в Кухнята EmeraldПромъкване в Кухнята PizzaПромъкване в Кухнята SausageПромъкване в Кухнята CabbageПромъкване в Кухнята CheeseПромъкване в Кухнята BlueberryПромъкване в Кухнята AppleПромъкване в Кухнята BananaПромъкване в Кухнята TuttifruttiПромъкване в Кухнята BaconПромъкване в Кухнята RubyПромъкване в Кухнята HoneyПромъкване в Кухнята ChocolateПромъкване в Кухнята ChiliПромъкване в Кухнята DiamondПромъкване в Кухнята Birthday1 

    Re: Промъкване в Кухнята

    Писане by Арина Орлова Съб Сеп 09, 2023 4:50 pm


    Арина напълно бе забравила идеята да бъдат „тихи и незабележими”. Нямаше нищо тихо в смеха й, звучеше толкова жизнерадостно и щастливо, че някой би си помислил, че всичко в училището беше напълно нормално. Вийлите не бяха развели бойните знамена  и не се опитваха да превърнат децата в малки бойни машини, които и на сън да могат да приложат и най-сложните заклинания. Тази истината, обаче, бе изблъскана от съзнанието й и сега червенокосата не само изглеждаше безгрижно, но и се чувстваше добре. Кожата й бе порозовеняла, а усмивката й бе по-широка от всякога.

    Трябваше й секунда, за да си поеме въздух и да избърше сълзичките, стекли се от крайчетата на очите й. О, пресвети ягоди! Тео беше страхотен! Имитираше брат си толкова добре, че Ари можеше да се закълне, че го вижда как крачи пред нея в коридора и се прави на най-важния човек в българското Маг-Министерство.
    - О, да имам домашен любимец! – изчурулика девойката и почти подскочи на мястото си. Започна да рови в джобовете си, но осъзна, че е с импровизираната си пижама и не си носи нито телефона (не, че той работеше в Мунгав), нито някоя от снимките. Въздъхна и разтвори ръцете си, сякаш ще го играе вятърна мелница, но всъщност искаше да опише животното. – Грамадна рижава котка. Намерих я, или по-скоря той ме намери, лятото в Торбаланово. Първоначално го игнорирах, но разбойника ме преследва и накрая се предадох. Нямаше как да не го осиновя.

    -  Май на това му се казва – да те удари гръм от ясно небе. – подаде момчето и се разсмя.
    - Представи си преди да срещна господин Ягодка ме беше страх от котки! – наведе се леко напред, за да прошепне следвакщите думи. – Без майтап. Като го видях първата ми мисъл бе да избягам в другата посока, но разбойникът ме преследва така или иначе.  
    -  Наистина ли те е преследвала? – разговорът за животни, май помогна на другарчето й да се отпусне и сега той на свой ред я гледаше с любопитство. – Господин Ягодка? Това пък защо?
    - Да, да преследва ме! Така се търкаляше в леглото ми, че ми заприлича на ягода...- в онзи момент ситуацията й изглеждаше трагична, но сега споменът й се струваше забавен. – Ще ти го представя следващият път, когато се срещнем!

    Теохар се усмихваше. Не изглеждаше ужасен или изтормозен от Орлова. Дори не се опитваше да намери път за бягство към об щата стая на Лъч. Затова момичето реши да го брой за успех и погледна отново към дъното на коридора. Бяха се спрели съвсем близо до входа на кухнята. Прехапа долната си устна си се зачуди дали сега бе подходящия момент да сподели на новодошлия в какво се бе забъркал. Вероятно, тази важна задача се падаше върху ръководителя на дома, но щяха  да  крадат от кухнята. Не можеше да позволи да  навлезе в дълбоките води без да знае нищо.

    -  Кухнята е наблизо. Виж, ако случайно ни хванат... – да, съществуваше и такава възможност. - ... кажи, че  аз съм те накарала да дойдеш с мен и ти не си искал.  – така поне щяха да затворят поне само нея в някоя килия.
    - Това пък защо?  -  по лицето му се изписа нещо като съмнение или тревога. Не бе напълно сигурна.
    Арина въздъхна и преметна косата си на една страна.
    - Нещата в Мунгав се промениха. Вийлите ръководят в момента училището. Според тях „старото ръководство било мекушава” и такива ти работи. Премахнаха мъгълознанието и ни карат да тренираме повече бойни магии. – за секунда пламъкът в очите й изгасна, още тъгуваше за любимия си предмет. – Но, краденето от кухнята е сравнително лесно. Само ни трябва план и начин да се прикрием.
    Изглеждаше толкова убедена в това. Все пак, Орлова бе от онези, които живееха да нарушават правилата, но щеше да разбере Тео, ако реши да се откаже.

    Люба Бюлбулева харесва този пост.

    Теохар Зиези
    Теохар Зиези
    Ученик, шести курс, дом "Лъч"
    Ученик, шести курс, дом


    Галеони : Промъкване в Кухнята Coin10 69
    Ниво : Промъкване в Кухнята Untitl37
    Статистики :
    Промъкване в Кухнята Streng10 Сила: 4
    Промъкване в Кухнята Shield10 Издръжливост: 6
    Промъкване в Кухнята Brain10 Интелигентност: 4
    Промъкване в Кухнята Runnin10 Ловкост: 4
    Промъкване в Кухнята Magic-10 Магия: 6
    Промъкване в Кухнята Clover10 Късмет: 8

    Re: Промъкване в Кухнята

    Писане by Теохар Зиези Чет Сеп 14, 2023 2:39 am


    Тео вече се чувстваше в свои води - имаше нещо в това момиче, което му напомняше много за "Хогуортс" и неговата компания там. Дори предупреждението й за вийлите и техните строги правила вече не му се струваше толкова сериозно. Може би след ден или два щеше да си даде сметка, че всъщност има за какво да се притеснява, но не и сега.
    Гледаше право към вратата водеща към кухнята и му хрумна гениална идея. Е, поне в съзнанието му я оцени като такава, а дали щеше да има желания резултат предостеше да разберат.
    - Трябва да си счупя ръката! - да, това със сигурност не звучеше странно и всеки новосрещнат би се съгласил на подобно налудничево предложение.
    -МОЛЯ?! - почти изрева Ари и побърза да сложи ръка на уста. Видимо се притесни от гръмкото си възклицание и завъртя няколко пъти главата си за да провери дали някой не ги е чул и не идва с бърза крачка към тях. Обаче на Тео му стана още по - забавно.
    -Виж сега, ще си счупя ръката и ще нахлуем в кухнята търсейки помощ, тъй като това е било най - близкото помещение до инцидента. Ти ще се престориш на притеснена и ще се вайкаш, така ще съберем всички вийли около мен. Аз също ще издавам болезнени охкания. Когато на всички вниманието им е върху мен, ти ще се откъснеш за малко и ще откраднеш няколко плодови кейка или каквото там има. След което изчезваш. Аз ще те последвам казвайки им, че все пак трябва да стигна до болничното крило и няма нужда някоя от тях да ме придружава.

    Ари го гледаше като трясната с мокър парцал и Тео беше сигурен, че това момиче през последните една - две минути е загубило способността си да мига. На него лично биха му се насълзили очите, но в орбитите на нейните нямаше и следа от сълза.
    Вероятно го мислеше за луд. И донякъде би била права, ако този номер вече не го бе разиграл преди година и половина за да се отърве от наказание. Само че тогава се случи неволно - докато закъсняваше за час по Трансфигурация, Тео прескачаше стъпалата на едно от стълбищата в "Хогуортс" и на четвъртия опит да вземе три наведнъж полетя безконтролно надолу. Падна върху лявата си ръката си, усети ужасна болка и не можеше да мърда ръката си, която се бе надула като балон. Оказа се, че я е счупил, а преподавателката за чиито час закъсняваше му дръпна едно конско как здравето било по - важно от уроците и не трябвало да бърза толкова. Цял месец беше освободен и от домашни, вероятно професор Кай се чувстваше гузна задето всеки път обясняваше на закъснелите ученици колко са безотговорни и ако имаше правомощията, то би ги превръщала в градински охлюви за назидание.

    -Ама как ще си чупиш ръката нарочно за такива неща! Няма логика, закуската е след два часа, не съм съгласна! - снишила глас, червенокоската продължаваше да клати глава в знак на неодобрение.
    -Ама за мен храната е на първо място! А ръката ми ще я оправят за секунди. Е, ще има някакъв дискомфорт известно време, но...
    -Не, не, ще измислим нещо друго.
    Зиези въздъхна тежко, погледна в земята за няколко секунди, смотолеви едно "добре, тръгваме" и потегли уверено към кухнята и нейните обитатели.
    -Къде тръгна пък сега?
    -Ще им кажа, че съм нов и не знам правилата. Също така ще им заявя, че не съм ял нищо свястно от няколко дни. Дори ще им предложа да изчистя след себе си, ако направя някакъв боклук, бих си направил и сам храната даже. Няма да забележат, че сме там.

    Ето го увереният Теохар Зиези, гордостта на родителите си. И тяхното най - голямо наказание в дадени моменти. Този навярно щеше да се окаже от тях. Ама му дотегна от догатки какво би станало, ако...Пък и не се намираха в някой концлагер, а в училище, мътните го взели. Какво толкова можеха да им направят? Най - много да се превърнат в онези грозни птицеподобни същества и да ги изгонят. Не разбираше опасенията на Арина и призивите й да не бъдат хващани в крачка, като че ли са някакви престъпници и мястото им е в Азкабан.
    Арина Орлова
    Арина Орлова
    Ученик, седми курс, дом "Северен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Промъкване в Кухнята Coin10 35
    Ниво : Промъкване в Кухнята Untitl41
    Статистики :
    Промъкване в Кухнята Streng10 Сила: 43
    Промъкване в Кухнята Shield10 Издръжливост: 43
    Промъкване в Кухнята Brain10 Интелигентност: 45
    Промъкване в Кухнята Runnin10 Ловкост: 45
    Промъкване в Кухнята Magic-10 Магия: 52
    Промъкване в Кухнята Clover10 Късмет: 36

    Бобчета : Промъкване в Кухнята MangoПромъкване в Кухнята PearПромъкване в Кухнята WatermelonПромъкване в Кухнята SapphireПромъкване в Кухнята EmeraldПромъкване в Кухнята PizzaПромъкване в Кухнята SausageПромъкване в Кухнята CabbageПромъкване в Кухнята CheeseПромъкване в Кухнята BlueberryПромъкване в Кухнята AppleПромъкване в Кухнята BananaПромъкване в Кухнята TuttifruttiПромъкване в Кухнята BaconПромъкване в Кухнята RubyПромъкване в Кухнята HoneyПромъкване в Кухнята ChocolateПромъкване в Кухнята ChiliПромъкване в Кухнята DiamondПромъкване в Кухнята Birthday1 

    Re: Промъкване в Кухнята

    Писане by Арина Орлова Пон Сеп 18, 2023 1:58 am


    Тео беше толкова сигурен и уверен в себе си, че Ари беше като изкарана от анимационните филмчета. Първо усмивката й стана изключително грамадна и якра, сякаш момчето бе станала свидетел на най-голямото геройство на света. Но след бляскавата секунда, се усети къде се намира и, че новата й дружка се кани да се набута буквално в устата на лъвиците.

    Лоша идея. Много лоша идея.

    Тук очите й се разшириха, придобивайки размерите на палачинки, а ченето й буквално падна до земята. Премигна. Веднъж. Втори път. И след това осъзна, че зяпа чуждия гръб без да прави нищо, за да попречи на това бедствие да се случи. А, не. Това нямаше да го бъде! Нямаше да позволи на русите женички да прецакат първия ден в Мунгав на Теохар.

    - Чакай, чакай! – момичето избяга двете крачки, които ги деляха и се изпречи на пътя му, ожесточено мятайки ръцете си настрани, за да създаде бариера между тях и кухнята. Изглеждаше абсурдно, сякаш се бе натровила с гъби и изведнъж бе решила да го играе пиян вентилатор или разпльокана жаба.
    - Нали се разбрахме, че храната е на първо място! Пък и никой не може да ми каже нищо – не знам правилата! – момчето кимна окуражително и се опита да заобиколи Ари, но тя се измести настрани, за да го спре отново. – Какво има сега?

    - Наистина не разбираш къде си попаднал! – въздъхна и го погледна извинително. В главата й се въртяха хиляди ягодови псувни по адрес на проклетата ръководителка на дом Лъч, която не си беше свършила работата. Но, нямаше начин. Орлова щеше да го играе големият лош вълк, които раздава ягодки на новодошлите. – Това не са ти домашните духчета на Хогуортс. Вийлийте не се поддават на логика и такива обяснения...
    - Тогава да се върнем към плана с чупенето на ръката... – ясно, явно нямаше да минат по лесната процедура. Щеше да се наложи да обясни цялата история.
    - Виж, на вийлите няма да им пука за твойта счупена ръка. Ще те набутат в някоя килия в подземията и ще те оставят да се мъчиш...- прехапа долната си устна. Изглеждаше смутена и изцяло извън щастливата си персона.
    - КАКВО? Килия??
    - Както казах, хвана лош момент да се преместиш. – тежка въздишка. – Но, спокойно, имам план как да си откраднем храна! – тук вече на лицето й се появи дяволита усмивчица. Все пак и преди го бе правила. Лошото в случая бе, че не се беше подготвила подобаващо, но поне я биваше в импровизациите. – Ще влезем през входа и ти веднага ще се скриеш в нишата в страни – там никой не гледа, понеже вийлите са прекалено заети да приготвят храната. Аз ще привлека вниманието с нещо странно. След това ще създам суматоха и случайно...ще подпаля нещо...и ти ще отмъкнеш каквото можеш.

    Двамата се спогледаха. Зиези изглежда обмисляше предоставената информация и как изведнъж се бе оказал в училище с желязна диктатура. Накрая нещо проблесна в очите му и вдигна рамене.
    - Да, тръгваме! – ъх, това увереност ли беше или просто желанието да се добере до така желаната храна?
    Всъщност за шестокурсничката нямаше голямо значение. Тя бе от онези, които живееха, за да нарушават перфектния ред на русокосите госпожици. Затова го поведе уверено към картината, която беше вход към кухнята.
    Е, сега щеше да стане интересно.

    Люба Бюлбулева харесва този пост.


      В момента е: Пет Май 24, 2024 12:26 pm

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!