РП Кухнята - Люба и Арина

Планът беше прост, Люба трябваше да влезне първа в кухнята и да забаламоса вийлите, а след нея Арина да се промъкне и да хване каквото може.
Прост план, да, но макар и Люба да се разбираше с киселите готвачки. От време на време им носеше провизии, някои от сташа на Исмаил, други от по интересни неща които намираше в гората.
Не бяха неща които стигаха до манджите на учениците, тези си бяха съставки за лично ползване, а и за затъпяване на остротата на нервите. Не че вийлите не можеха сами да си ги набавят, но пък беше много по удобно някой да ти ги носи на крак.

Правеше го доста често през годината.

Но този път Люба беше нервна.
По голямата съученичка я беше надушила че е на ти с готвачките и я притисна да помогне за първия купон за годината. И сега по заръка на Арина маршируваше дървено към иначе едно от любимите й места. О тя нямаше да направи нищо с което да си развали отношенията само трябваше да поразсее готвачките.

Поздрави вяло леля Пепа, която тамън плясна тестото си като дупенце и се засмя.

Вътре е.

- Хей малчо! - поздравиха я няколко от вийлите докато шетаха а две които бяха в почивка дойдоха към нея - Да не би да ни носиш нещо?
-Ъммм.. аз,.. не - смотолеви момичето, но се усети намести се да седне на едно столче в ъгъла, хем тя да гледа вратата, хем вийлите да са с гръб към входа - Да! Всъщност и исках да питам за един експеримент, мисля че вие ще сте доволни?
- Думай - думите й изглежда хванаха вниманието за сега и дори едната дето бъркаше кремове над огъня гледаше с интерес към нея.
- Значи, днеска за начало ви нося малко от стандартното, нямах възможност още да слизам до гората, нооо имам страшна идея!
- Е казвай де каква е, трябва и да довършим вечерята преди да стане зарана?
- Значи мисля да направя мармалад, но не какъв да е, а с извлеци и дози от по-интересните билки и гъби. Та ядеш си ти ягодово сладко .... - продължи да обяснява и да маже, като видеше че някоя от готвачките почва да се обръща към храната й задаваше въпрос, все пак не знаеше дали Арина не е вече там, но невидима.

- Точно за ТОВА ми трябва ми трябва вашата кулинарна експертиза! - Люба разпери ръце и продължи със лудите си обяснения - Значи двете ама изобщо не се връзват, знам пробвах...ефекта е топ.. но трябва да има врътка да замаже вкуса на повръщано?

Няколко от вийлите кимнаха, гъбите за които говореше имаха наистина силен аромат и за щастие идеята й наистина беше интригруваща. Нещо червено грабна погледа на Люба.
Или поне й се стори.
Опита се да замаже разсейването си с кимане и да продължи да обсипва готвачките с вкусови въпроси. Каквото и да правеше по-голямото момиче за сега работеше. Люба забеляза тук там изнизващи се чинии, една тава и какво ли още не.

- Не допълнителни билки ще добавят още вкусове.
- Ако сложим нещо..
- Ами нещо изчистващо?
- И после как ще върнеш вкуса?

Вийлите почваха да развиват и собствени идеи. Тази вечер определено щеше да е полезна за проектите които развиваше, дори и да не стигнеха консенсус сега хвърляха добри идеи. За в бъдеще. 
Мерна отново нещо.
И после пак.

- Червеното! - извика стреснато русото момиче. Усети се  че вийлите я гледаха стъписано и бяха на секунда да почнат да се оглеждат - Червеното на сладкото е от важните елементи, ако лъжем мозъка че яде ягода той допълва вкуса стига да е достатъчно близо! 

А срещу нея, зад една от масите, почваше лека полека да се появява червена буйна коса.
Мамка му.
Трябваше някак да предупреди Арина. 
Без да насочи вийлите по натрапничките, демек самите тях. Че сигурно и усилената работа на петокурсничката щяха да нулират.
Мамка му.

- Ааа ми има ли как да направим вкуса НЕВИДИМ? - оф дано се усетеше, трябваше да измислят кодова дума предварително - Или това е твърде временно?

Опита се още известно време да ги баламосва, но вече почваха да й свършват идеите. Погледа й бягаше от една на друга вийла и веднага почваше да я ангажира с чудати идеи.
Но почваше да си личи че си ги вади от трибуквието.

- Нещо да не си друснала хорце преди да дойдеш и сега да хваща?
- Аха, а за нас?
- Айде ще го помислим още и ще кажем ако се сетим.
- Мда трябва и вечерята да довършим все пак.

+1 късмет моля (дано има Люба поне). Админ: отчетено.

Триста проклети ЯГОДИ!

Планът не беше да се мотка двадесет века и да се върти като пияна костенурка из помещенията на кухнята. Но това да търсиш алкохол във владенията на вийлите се бе оказало нещо средно между мисия невъзможна и мини бедствие.

Първо трябваше да падне на земята, за да избегне два тигана с кюфтета, които маневрираха като сърдити носорози. Тук извърши сложно движение, наподобавящо пълзене, за да се измъкне от траекторията им. След това цели пет минути вися прилепнала до шкафовете, за да не се сблъска с няколко супника.  Почти беше сигурна, че фидето от супаха хич нямаше да се върже на червените й коса, а и бялото хич не бе нейния цвят.

Да го вземат ягодите... Защо ли всичко трябваше да става по трудния начин?

Сподави въздишката си и вместо това прехапа устна. Люба продължаваше да заминава успешно готвачките, докато тя непохватно прерови помещенията, където сушаха плодове, правеха хляб, сладкиши, супи....и основни ястия. Всяко изкърцване на вратите я караше да подскача и да си поема рязко въздух, все едно очакваше някой да я спипа на местопрестъплението.

За щастие, това не се случи...за сега. А в шкафовете, макар че имаше интересни съставки и продукти, нямаше ни капчица алкохол.
- Знам, че е някъде тук. – измърмори тихо под носа си. Арина бе научила от сигурен източник, че Пейо Желев бе възложил на красавиците да съхранят запаса му от огнено уиски, ром от какис и медовина. Слуховете гласяха, че на всяко пълнолуние директора прекарвал нощта на куидичното игрище под звездите с любимата бутилка.
Нямаше начин. Трябваше да се върне в основното помещение...при вийлите и четвъртокурсничката. И, о чудо! Най-накрая набара алкохола от втория шкаф! Само, че имаше няколко проблема – едва едва го открехна, защото една вийла се намираше непосредствено до него и Люба извика някакви неща като „ЧЕРВЕНО” и „НЕВИДИМ”, които можеше да значи само едно...

Ами сега? Бързо измъкна няколко бутилки, стараейки се да издава звуци. След това ги набута в раницата си и приведена обиколи плота и погледна към портрета. До тук с лесната част, сега оставаше само някак си да се измъкне без никой да забележи червената й коса.

- Вечерята няма да се приготви сама! – нетърпеливо допълни някоя от вийлите.  

Всички започваха да се размърдват и Ари направи единственото, което се сети – изпрати молитва към бога на ягодите, след това си плю в пазвата и с възможно най-приведена глава прибяга две стъпки и се скри зад гърба на Люба. Дали някоя я бе забелязал? Не беше сигурна.

И за мен 1 точка късмет, моля. Админ: отчетено.

- Ааа добре аз повече няма да ви притеснявам! Мерси все пак че ми отделихте време, ще ъпдейтна ако имам прогрес по проекта дами. - за щастие на дребното момиче, зад което лека полека почваха да се появяват части, от по високата й съученичка, вийлите почнаха по две по три да се връщат по задачките

Люба лека полека - деликатно но бързо се заизнася към вратата опитвайки се да се накокоши че да прикрие свитата, не толкова невидима вече Арина
- Бързо шмугни се през вратата - изсъска Люба, когато бяха достатъчно близо до портала - Мамка му, бягай.

Портала тъкмо се отвори, когато една от готвачките забеляза липса и викна след тях. Арина хукна първа с товара си, а Люба зад нея приложи един трик на който леля й я беше научила - ако развалиш целостта на картината, тя няма да може да се отвори. Русото момиче замахна с пръчка и хляба който леля Пепа месеше изскочи през пет картини и се плесна в лицето на един воевода, който свиреше на гайда. Картините се разбунтуваха.

- Хей!
-Какво си мислиш че правиш?
-Ама какво е това?
- Извинявай, лельо Пепа ще се реванширам! - Люба метна през рамо забързано извинение и хукна нанякъде по коридорите.

Щяха да се срещнат в домовата стая по късно като мине тупордията, но май и тя си беше издействала забрана за кухнята. По-голямото момиче не се виждаше никъде, както се и очакваше.
Сега им оставаше и да довършат плановете за купона и с Исмаил да извадят запасите.

Любопитно й беше обаче какво толкова забави Арина в кухнята, уж щеше да е бърза?

@Арина да продължим в общата стая на Северен вятър?