Трапезната зала

Чувстваше се като някакво опитно зайче - наблюдавана и обсъждана. Оставаше само да тестваш нещо върху нея,нямаше и да се учуди, ако това се случеше в съвсем скоро време. Все пак тези кисели лелички бяха тук за да се уверят,че някой ден тя "ще се справи с всички предизвикателства пред които ще се изправи". Да използва "всички сили,с които я е дарила природата". Това ли бяха точните думи на Силванова, всъщност това ли беше дори името й?
Мозъка на Ина все още спеше, докато вървяха по почти празните коридори. Изглежда новият ред включваше стриктна програма с цел колкоо се може по-рядко учениците да се засичат по коридорите..или където и да е било, защото главната зала бе празна.
- Какво по-
- Млък! - заповедта,каквото си и беше, на вийлата бе мигновена и накара Ина да подскочи леко.
Момичето извъртя очи и се настани на мястото си. За първи път беше в такава смесена група - нямаше нито един човек от нейният дом на нейната възраст. Каква изненада...
Храната й беше безвкусна,нямаше никакво желание за нея и просто я побутна недоволно и продължи да се оглежда. Вниманието й беше привлечено от познато лице. Усмихна се леко...не познаваше Люба,но пък за репутацията й беше чувала..кой ли не беше? И може би точно това я изненадваше - другото момиче просто седеше и мълчеше. Не бе изрекло и дума...или ударило някого.
- Какъв е плана ти? - прошепна Ина към нея,докато вийлите обсъждаха нещо относно разпределението на масите. - Не си от хората,които стоят мирно и тихо за твърде дълго..дори аз съм наясно с това. Ина,приятно ми е.
Не й подаде ръка,защото това можеше да доведе само до още проблеми от госпожи квачките. Една от целите на тези групи бе човек да се почувства сам,Ина бе убедена в това, защото след като си разделен от приятелите си е въпрос на време да започнеш да се чувстваш поне малко самотен и изтощен. Затова пък..винаги можеше да си създадеш още приятели!
- Само вилиците ви да чувам! - просъска вийлата.
- Ама аз съм с лъжица. - думите бяха излязли от устата на малко момиче,а последвалият шамар светкавичен...,ама чакай и насилието ли беше позволено вече?! От кога!?

Плясъкът на шамара активира нещо първично във Люба.

Как така посягат на ученици?

Успя да задържи гнева и магията, които напряха в нея, не искаше да си покаже перушината пред тези жени все пак. Сега още по-малко от всякога! Но физическата й реакция беше моментална.

Оголи зъби в изръмжаване.

Ина. Така се беше представило момичето. Изглеждаше по-голяма. И все пак не от типа, който си е заслужил такова отношение! Какво се случва с това проклето училище змейовете го взели?

Озъбването разбира се докара шамар и на нея.
Ушите й звъннаха.
Адреналина й скочи.

С него и тя самата се изстреля от пейката с вдигната за бой ръка.... и на момента се оказа висяща с главата надолу.
Опита й да ги препсува, беше неуспешен.
Бяха я заглушили?

- Хммм, жалко. Пълна липса на обноски.
- Ще го избием от нея. Диви деца не са ни се опирали до сега.
- До кога да я задържа?

Говореха за нея все едно не е там.
Погледна към Ина. Тя гледаше ту към Люба, ту към вийлите в пълен шок. Другите момичета бяха забили погледи в чиниите си. 
Най-малката ронеше сълзи.

И това е само първия ден.

Нямаше да им позволи да й отнемат гласа. Щеше да крещи ако трябва докато целия балкан я чуе. Да разплакват първокурсници...
Сонорус!
Магията се разля в главата й, нямаше нужда от думите... от пръчката, която бе изпаднала някъде в полета й. Гласа й изкънтя в празната стая.

- КАК СМЕЕТЕ! ЕСТЕСТВЕНИЯ РЕД??? Естествения ред е групата да се грижи за децата да израстнат уверени и здрави - поне така леля й бе казвала, толкова пъти наред - Не да ги пречупва ....

Стори й се че видя как погледа на една от вийлите трепна.
Отново я заглушиха.
Този път повече от една, и Люба не успя да прекара друг Сонорус.

- Безсловесна магия?
- При това без пръчка. - продължиха да говорят за нея все едно не е там - За жалост много дива.
- Ще го имаме в предвид. ТИ - посочи Ина - Тази е Голуба Бюлбулева, нали?

Гледаше нагоре към Люба и след това към вийлите. В момента изглеждаха по - скоро раздразнени, а не толкова ядосани от това, което се случваше. Явно очакваха, че не всички ще се радват на промените..., може би имаха опит и с други подобни случаи.
- Тази е Голуба Бюлбулева, нали?
Отне й момент да осъзнае, че този кратък и лесен въпрос бе насочен към нея самата. Очевидно нямаше как да бъде към Люба, тъй като тя бе заглушена и висяща все още с главата надолу, факт който започваше да притеснява Ина. Това нямаше как да бъде безвредно...
- Не знам. За първи път я виждам. - не беше тооочноо така, но на кого му пукаше? - Може да я попита, о чакай...не можете. Тя не може да говори. Това всъщност наложително ли е... това?
Посочи нагоре за да конкретизира "това", като се надяваше да не се озове и тя с краката към тавана, за сега май нямаше точно такава опасност, но устата й да бъде запушена..може би.
Прехапа устна и се насили да се усмихне сладко, сякаш това щеше да й спечели някаква точка... точка за какво?
- Наложително е. Защото това държание е недопустимо. Особено пък от една млада дама, каквато би трябвало да бъде госпожица Бюлбулева.
Ина можеше да опише Люба по много начини, но млада дама надали би бил един от тях. 
- Ще трябва да приемете случващото се,мили деца. Така ще бъде по - лесно за вас, а и за нас. Ние не сме тук за да ви нараняваме.
Спорно...имайки предвид,че едно от тези "мили деца"  беше във въздуха и със запушена уста. Но пък..., ако не беше сигурно някоя вийла щеше да бъде сритана в носа вече, докато в залата щяха да кънтят цветущи и не толкова мили думички.
- Всеки един от вас ще има своята задача и място. - това пък какво означаваше. Задача, място? - Скоро ще бъдете разделени на групи и ще разберете за какво иде реч.
С тези думи вийлата се усмихна нагоре към Люба и я върна на земята, но все още държеше устата й запушена.
- За всички ни това е нещо ново...нормално е човек да си изпусне нервите, може би...може да направите изключение, само този път, и да премахнете заклинанието..Люба ще се държи прилично..., нали? - Ина погледна Люба с поглед "моля те...." , все пак да помълчи още 5 минути щеше да е по - добре от колкото да бъде наказана така за цял ден.

(1т.магия)

Гледането на кръв не беше тоолкова ефектно, като цялата ти кръв се е стекла в главата.
Още малко и щяха да й запищят ушите.
Така значи, провисване и заглушаване. Интересен избор за наказание.

Затвори очи и преброи до десет.
Ина беше права. Трябваше да се успокои, но моменталната реакция на вийлите я притесни. Наблюдаваха ги много изкъсо. Трябваше да предупреди останалите... или... не, те не бяха достатъчно силни. По-добре да не скачат на твърде бързи планове.

Когато вийлите едновременно вторачиха поглед в нея се нацупи, но все пак кимна.
Пуснаха я.
В момента, в който краката й стъпиха на твърда почва, залитна към Ина. Колко нарочно, колко без да иска само Люба си знаеше. Но все пак се възползва да се "подпре" на нея.

- Благодаря! - смигна й и й подшушна - Не се забърквай в неприятност зарад мене. Мога да си понеса "наказанията".

Другото момиче само кимна, не смееше да каже нещо изглежда. Люба тръгна да се обръща и видя една от вийлите да се приближава към нея. Тази я познаваше! Катерина, от кухнята! Обичаше ледени голготки мариновани в мед.
Жената просто без да каже нищо тикна медальон във формата на слънце в ръцете й, но ги стисна леко преди да се отдръпне.
После сложи свит подобен медальон, но със свит юмрук с ръцете на Ина.
Продължи нататък по другите момичета.

- Тези ще ги носите без се свалят! - главната вийла отново почна да джафка - Ще разберем веднага, за това не си го и помисляйте. По късно ще ви бъдат разяснени новите позиции и възложени допълнителни задачи въз основа на тях.

Момичетата се спогледаха. Нови позиции?
Надали става въпрос за куидич.

Ина не смееше дори да се усмихне на Люба под зорките погледи на вийлите. Малката им група надали бе направена с цел създаване на приятелства, а по - скоро липсата на такива. 
Все още стояща до Люба, Ина се загледа в медальона си, а след това погледна и към този на другото момиче.. бяха различни. Извърна глава на другата си страна, където и другите ученици получиха медальон като нейният. Интересно...
- Нови позиции? Имат ли нещо общо с тези? - попита малката като повдигна леко медальона и го огледа още по - отблизо. Какво ли пък щеше да стане, ако не го носи... и как щяха да разберат? 
- Извинете и още един въпрос, но какво имате предвид под "веднага ще разберем" , ако ги свалим? С тях ли трябва да спим?
Въпросите си бяха откровено тъпи, но всеки отговор просто даваше повече информация, какво пък... можеха реално да й кажат нещо.
Вийлата не изглеждаше много доволна, че я питат каквото и да е. Изражението й беше като на учител, който е сигурен, че не му плащат достатъчно за да се занимава с деца, които не искат и да го слушат... изобщо на тях плащаха ли им за това или бе някакъв вид доброволчески труд? 
- "Тези"  имат общо с новите ви позиции за които ще научите по - късно. И с "тези"  ще знаем вашето местонахождение. - започна да обяснява една от вийлите.
- Даваш твърде много информация! - скастри я друга моментално,но мисията на Янакиева бе успешна, беше получила капчица информация. Информация, която никак не й се нравеше. Тя погледна към Люба за момент, преди да седне отново на стола и да се заеме със симулацията на закуска. Беше очевидно,че нормален разговор тук надали щеше да им се получи, но Ина поклати с глава в знак, че не харесва случващото се.

Очите на Люба шареха и срещнаха тези на Ина. Притеснението в погледа на по-голямото момиче беше ясно. Това което ученичката от Лъч изкопчи от вийлите беше много ценно. Ще бъдат следени! Разходките й в гората трябваше рязко да спаднат. Тези на Исмаил и останалите също. И в същото време слава на всички богове, че се събраха още предната вечер.
Да, мястото не беше това.
Трябваше наистина да поработят над стабилен метод на комуникация. Дано картите станеха бързо. До тогава какво? Трябваха им кодове. Надали някой в това училище знаеше на глухонемите.. не че тя го. Морзов код? Това щеше да е далечно хвърляне. Смата Люба не беше сигурна колко го помни. Старата телефонистка й беше показала принципа... но от тогава не беше се упражнявала. Пробва да направи няколко потропвания, но отсреща я посрещна празен поглед.

Не беше сигурна дали самата тя не направи правилно съобщението или Ина не знаеше кода.
Може би малко от двете.
Вийлите не обърнаха внимание на тропането, концепцията не беше лоша. Трябваше да го прекара през останалите.

Но как да си уговори среща сега с Ина?
Ако може да си спечели поне минутка, да заб...
Забавяне!
Опита се да сплете магията под масата като начало. Не й се рискуваше, ако вийлите усещат магията по по-различен начин.
Импедимента!
Жените не забелязаха нищо, може би и не очакваха. Всички в стаята се забавиха освен нея и Ина.

- Не мърдай, че да не заподозрат нещо - шушна петокурсничката без да отделя поглед от чинията си - Нямаме много време, след малко ще ги пусне магията.