Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
+9
Калоян Раев
Алцек Шарков
Дориан Морев
Варна Дорадо
Косара Вълканова
Ела Благоева
Еньо Хаджиконстантинов
Елизавета Скавронска
Разказвачът
13 posters

    ★ Тържествената зала

    Разказвачът
    Разказвачът
    Администратор на форума
    Администратор на форума


    ★ Тържествената зала

    Писане by Разказвачът Вто Дек 27, 2022 4:53 pm


    Custom Image

    Тържествената зала е обособена като помещение през XVII в., тъй като Трапезната зала се оказва непригодна за някои събития (запазена е в автентичен вид от 1333 г. и затова се счита за непредставителна). Идеята на Тържествената зала е, че в нея хората се събират само „за официалната част“ – тостове, речи и т.н., след което всички се преместват в Трапезната зала. Тук е и мястото, където се открива учебната година. Тъй като това става след полунощ, обикновено учениците си спомнят Тържествената зала с лошо – досада, че не могат да се наспят, болки в краката заради стоенето прави и т.н.

    За разлика от Трапезната зала, Тържествената зала е доста изискана, с много висок таван и колони по протежението на кръглата стена. Всичко в нея е бяло, включително мраморният под.  При събития хората стоят прави, защото няма столове (а и други мебели). В залата живеят стотици летящи феи, които излъчват синя светлина. Макар и да изглеждат мили, не е препоръчително да ги закачаш, защото може да те закачат с острите си зъбчета. Когато феите се развълнуват, издават присъщия за тях звук, наподобяващ цвърчене на мишка. Тези същества не са особено умни, така че не се опитвайте да говорите с тях.

    Нещо интересно в Тържествената зала е призракът, който я обитава – Боляринът Слав. Той много обича да разказва на всеки историята как през 14 в. се влюбил в Параскева Черноглавата – основателката на училището. Искал да й подари специалното „Слънчево цвете“ (никой не знае какво е това цвете), но паднал от метлата си и умрял точно на входа на замъка. Понякога Слав започва да пее любовни песни и да плаче, което може да е доста депресиращо, особено на първия ти учебен ден.

      Разказвачът
      Разказвачът
      Администратор на форума
      Администратор на форума


      Re: ★ Тържествената зала

      Писане by Разказвачът Чет Мар 21, 2024 11:34 am



      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра 7eb24d7ce2257804382b2459798d9b8388828411


      Пред Тържествената зала се виеше огромна опашка. Вийлите патрулираха между учениците, като скастряха всеки, който вдигаше прекалено много шум (беше разрешено само да се шепне), както и всеки, който си позволеше да се отдалечи. Опашката се движеше много бавно. Някои ученици стояха прави от 40 минути и ги боляха краката, а и им се спеше, защото не бяха свикнали да висят по опашки в един през нощта. Никой не знаеше защо се налагаше да стоят отпред. От време на време някой от новопристигналите се осмеляваше да зададе този въпрос на вийлите, а те само отговаряха с каменни лица: „Ще видиш“, „Нищо особено“ или нещо подобно. Носеха се слухове, че всички ще трябва да се дуелират по двойки в Тържествената зала, за да се определи кой е достоен да остане в училището и кой – не. Други смятаха, че вийлите проверяваха колко време учениците могат да изкарат без сън и че тези, които заспят първи, ще получат наказание. Доста детски лица бяха побелели от страх.



      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра 972ad55c6bb90583e8a4f8152afc24879d7ae148

      Рано или късно всеки ученик стигаше до грамадните махагонови врати на Тържествената зала. Последните се открехваха, но само колкото да премине ученикът.

      В самото начало на залата имаше две групи от хора, между които бе оставен път за преминаване. Той водеше до една малка маса в центъра на залата, на която седяха Анастасия Харкова – Главната вийла, леля Радина – Груповата вийла на Издигнатите, и леля Стояна  – Груповата вийла на Редовите. В дъното на залата, на един грамаден дървен стол, наподобяващ трон, се бе разположила директорката Силванова. Тя наблюдаваше и пушеше от лулата си, като периодично издишаше кълбета зелен дим във въздуха. Малко хора я бяха виждали. Искрящите феи, служещи за осветление, бяха избягали на другия край на залата.

      Срещата на ученик с консилиума протичаше горе-долу по следния начин:
      Име?
      Ученикът казваше името си. Ако беше първокурсник, леля Радина започваше да рови в някакъв списък и след малко обявяваше: „Издигнат“ или „Редови“. После вадеше от една кутия съответният медальон и го предаваше на стреснатия ученик.

      След това отнякъде долиташе багажът на ученикът, „извикан“ от ръката на леля Стояна. Тя започваше да бърка вътре, да разглежда, а от време на време и да вади разни неща. Например можеше да извади някоя книга и да каже нещо от рода на „Ненужна литература!“ за роман, след която да я изгори с магия; или пък да направи забележка от рода на „Неорганизиран багаж!“. Накрая багажът, с каквото е останало в него, отлиташе обратно към общите стаи.



      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра 2c9ecc4c465781c8c3cf9683fc1a4f1e71a03e29

      Най-странната част от цялата процедура беше краят й. Харкова задаваше на всеки от учениците по един въпрос. Първокурсниците биваха питани:
      Какво сте чували за обучението в училището?
      За всички други въпросът звучеше така:
      Какви са впечатленията Ви от обучението в училището?

      Учениците се стъписваха. Никой не знаеше как да отговори. След известно мълчание, всички отговаряха „Не съм чувал нищо“, „Добри впечатления“ или нещо такова. Имаше и такива, които започваха да бърборят, да обясняват колко им харесва в Мелачката и как вийлите са много мили. Директорката не реагираше по никакъв начин. Другите вийли понякога подхвърляха по някоя и друга заядлива дума.

      Всички знаеха за скандалите през лятото около училището. Родителите, които се притесняваха за децата си, бяха настояли за реформи. В крайна сметка общественият натиск принуди Самодивската задруга да направи публично изавление, че тази година наистина ще има реформа в обучението. Подробности не бяха дадени. Част от родителите се успокоиха и решиха да пуснат децата си на училище.

      Сега, когато чуха въпросите на вийлите, някои ученици си помислиха, че явно наистина щеше да има някаква реформа. Може би идва край на дългите часове в Мелачката и изтощителните сесии в Слънчевия коридор…

      Други не бяха толкова наивни.



      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Cd671c135dde1c65a275708f16260546594d2a89


      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Fd021f92e9f3dcd2946f3d18d497dc5041dca3d5

      Wrapped Image

      Това РП пресъздава ключов момент от главната сюжетна линия на форума.

      РП-то е отворено за присъединяване от ВСИЧКИ ученици и преподаватели.

      Ще има продължение, така че за момента НЕ описвайте действията си след срещата с вийлите. Един от Вас ще бъде избран за разговор с директорката, като ще получите лично съобщение с инструкции.

      Участието в това РП ще Ви донесе допълнителен бонус в края на форумната година.


      Ясна Соколова and Владислав Аршавин харесват този пост.

      Елизавета Скавронска
      Елизавета Скавронска
      Ученик, пети курс, дом "Южен вятър"
      Ученик, пети курс, дом


      Галеони : Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Coin10 76
      Ниво : Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Untitl37
      Статистики :
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Streng10 Сила: 2
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Shield10 Издръжливост: 2
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Brain10 Интелигентност: 2
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Runnin10 Ловкост: 2
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Magic-10 Магия: 1
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Clover10 Късмет: 1

      Re: ★ Тържествената зала

      Писане by Елизавета Скавронска Чет Мар 21, 2024 9:48 pm


      @Ела Благоева

      -… и все пак никога не пий бира с кафе! На това ме научил мъгълския свят. – завърши разказа си един от учениците, по всичко приличащ на последен курс, стоящ пред мен, бъбрещ си за лятото из скучния свят без магия. Всъщност не, че подслушвах, но историята беше забавна. До колкото разбрах бе за едно от първите му навлизания в материята на алкохола и допустимите комбинации за изтрезняване. А аз, глупавото момиче що спиртна напитка не бе вкусвала просто стоях и вече от пет минути си държах ръката на устата от хилене. Разбира се и неговия събеседник на му остана длъжен и просто беше с зейнала паст като хипопотам насреща му, но едва се опитваше да не издава звук, че иначе вийлите, дето щукат като риби на сухо около нас ще вземат да го пернат зад врата.
      -А ти, блонди, как беше твоето лято? Някой бурен купон с литературния клуб? – попита ме седмокурсника, аз се усмихнах лъчезарно и започнах да им разказвам за невероятните моменти на четене, поне докато не смених тематиката и се вкарахме в разкази за банди, музика, предимно рок и определено нищо, което да помрачи настроението ни.
      Всъщност харесвах такива истории. Особено тази носеше толкова хубаво и невинно начало на деня, когато … реалността ме плесна по челото, материализирана като … хлапак, за да ми напомни, че не сме сами на свата и винаги може да изскочи някой шемет и да разпъне палатка в личното ти пространство … или да ти изкара ангелите, появявайки се, назнайно как незабелязан до този момент, зад теб. Реално нямаше и да го видя, ако някой зад него не го беше блъснал и той се удари в мен, забивайки нещо остро – надявам се пръчката си в ребрата му. А при обръщане открих, че е поредната скрита книга, сигурно нелегално отмъкната.
      -М… - спрях се преди да препсувам като хамалин - … това болеше….
      Измънках под нос и веднага се хванах за удареното място, опитах се да го разтрия с пръсти в следствие на което болката се усили, а аз напук усилих натиска, за да разсея /поне така си мисля, че става/ наченките на подутина или синина. Седмокурсниците се заливаха на свой ред от смях и едва се обърнаха, за да ме оставят с кошмара ми. А аз сложих ръце на хълбоците си и осъзнах, че вече приличам на делва.
      -Много си груб, наистина. – казах му и се завъртях, нарочно пъхайки дългата си коса в лицето му, а с малко късмет можеше и въздушната сила да послужи, за да превърне косицата ми в камшик и да го шибне през муцуната. Скръстих ръце под гърдите си и започнах да чакам, като потропвах с крак по пода и искрено се надявах да мога да се върна към разговора с по-големите батковци и мистиката на напивания през лятото и карането на летящи коли в нетрезво състояние. Такива разговори помагаха времето да мине по-бързо.

      Пейо Желев, Ела Благоева and Владислав Аршавин харесват този пост.

      Еньо Хаджиконстантинов
      Еньо Хаджиконстантинов
      Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
      Ученик, четвърти курс, дом


      Галеони : Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Coin10 39
      Ниво : Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Untitl37
      Статистики :
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Streng10 Сила: 4
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Shield10 Издръжливост: 4
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Brain10 Интелигентност: 5
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Runnin10 Ловкост: 4
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Magic-10 Магия: 4
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Clover10 Късмет: 6

      Re: ★ Тържествената зала

      Писане by Еньо Хаджиконстантинов Пон Мар 25, 2024 10:22 pm


      @Катерина Мавродиева

      Закъсняваше. Мразеше да закъснява. Цялата бъркотия, преживяна с Тамара край Кървавия ров, тотално беше нарушила графика му. Сега трябваше да бърза, за да не пропусне речта за началото на учебната година. Еньо обичаше да слуша речи на известни хора и дори да ги възпроизвежда, за да може да научи похватите им. Смяташе, че така ще стане по-добър оратор – умение, което определено не притежаваше. Осъзнаваше, че говори прекалено бързо, със сложни думи и че няма никакво „присъствие“, нито пък „обаяние“ – задължителни елементи според всяка от десетките книги за ораторско изкуство, които беше чел. Понякога речите му пред огледалото се получаваха добре, но мисълта да говори пред цялото училище или друга такава тълпа караше краката му да се разтреперят. Еньо обаче смяташе, че може да направи всичко, ако разполага  с достатъчно добър план и време.

      Той се затича по Каменния мост. При нормални обстоятелства не би го направил (мразеше да се поти), но сега рискуваше да пропусне речта на директорката Силванова. Вярно, жената беше зловеща, но не можеше да й се отрече ораторското майсторство. Освен това Еньо искаше да разбере дали няма да има някоя новост в училищната програма, тъй като бе чел в „Хала вест“ изявлението на Дарина Развигорова – председателя на Самодивската задруга, относно „разхлабването“ на режима в „Мунгав“. Да бе, някой въобще вярваше ли на това? Еньо не вярваше.

      Синята му мантия се развяваше, докато си проправяше път през празните коридори. След малко видя в далечината светлините на дванадесетте факти, запалени пред Триумфалната зала. Нещо обаче му се стори необичайно: сякаш пред големите махагонови врати се беше събрала опашка. Еньо не си спомняше досега да са чакали да влязат в Триумфалната зала. А и вече бе станало доста късно – речите винаги започваха около 12:45 ч.

      Четвъртокурсникът се насочи към края на опашката, докато се надигаше на пети и точеше врат наляво-надясно. Нищо не се виждаше отпред. Вратите бяха затворени, а по лицата на повечето ученици бе изписано притеснение.

      Странно – каза Еньо на глас, докато разтриваше брадичката си.
      Ще има да чакаме – чу се ироничен глас. Хаджиконстантинов се сепна и срещна погледа на едно момиче, което беше високо колкото него (малко хора бяха толкова високи в това училище). Имаше кестенява коса, която приличаше на гнездо.
      Но какво става? – попита той с ококорени очи.

      Ела Благоева
      Ела Благоева
      Ученик, четвърти курс, дом "Лъч"
      Ученик, четвърти курс, дом


      Галеони : Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Coin10 327
      Ниво : Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Untitl40
      Статистики :
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Streng10 Сила: 12
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Shield10 Издръжливост: 16
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Brain10 Интелигентност: 14
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Runnin10 Ловкост: 14
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Magic-10 Магия: 18
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Clover10 Късмет: 10

      Бобчета : Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра MangoТържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра AppleТържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра CabbageТържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра SapphireТържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра PearТържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра WatermelonТържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра EmeraldТържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра BananaТържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра RubyТържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра TuttifruttiТържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра DiamondТържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра PizzaТържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра SausageТържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Birthday1

      Re: ★ Тържествената зала

      Писане by Ела Благоева Чет Мар 28, 2024 11:24 pm


      Да се върнеш в Ада и да се окаже, че си се загубил сред непознати тийнейджъри, които стърчат две глави над теб, докато всички сте наредени на опашка пред портите на Осирис и чакате да бъдете съдени за греховете на краткото си лятно щастие и запратени за вечно страдание в отвърната сфера (т.е. Мелачка, Слънчев коридор, килии... сещате се). Ето на това му се казва да си подпишеш смъртната присъда. Защо изобщо беше решила да се върне? Защо не беше останала вкъщи при родителите си и не беше заживяла скучен нормален живот с нормалните хора, училище и уроци? Можеше просто да забрави за последните три години и да се захване с математика или програмиране, за да се дипломира (като всички други) в Софийския университет и да прекара дните си пред компютъра или чертаейки проекти за помещения, докато на 40 осъзнае, че вече е стара мома и не си осинови още 50 котки, заживявайки сама в малък апартамент в някоя панелка. Но тя не беше нормално момиче. Вече не. Никога повече нямаше да може да живее обикновено като родителите си и да бъде щастлива, знаейки, че е оставила фантазиите от книгите да си отидат.... знаейки, че е можела да бъде част от тях...
      Реалността (материализирана под формата на руси кичури) се заби в лицето ѝ. Така де... Често ѝ се случваше да се блъска в хората и честно казано си го беше заслужила, но това бяха подробности.
      Ела вдигна глава, само за да види русата петокурсничка, малко по-високата от нея, която, скръстила ръце пред себе си, изглеждаше сякаш всеки момент ще ѝ изнесе лекция или просто ще продължи да я гледа, докато Ела не се почувства достъчно виновна, за да се изчерви и върне най-отзад на колоната (стига персонала изобщо да ѝ позволеше да го направи). Като по чудо успя да се съвземе и да скалъпи някакво почти смислено изречение.
      - Аз... Ъ... Съжалявам. Без да искам. 
      Тя отново сведе поглед към наметалото си, където беше прибрала и една от книгите си. Влачеше я със себе си цяла седмица, а още не беше прочела и една страница. Искаше, наистина искаше да я прочете... Но тази една седмица беше последната, която прекара с родителите си, преди да се върне обратно тук. Нямаше нито да ги види, нито да ги чуе преди Коледата ваканция, а може би дори тогава нямаше да ги пуснат по домовете им...
      Тя отново вдигна поглед, но този път се прикова в очите на момичето срещу нея. Те бяха много много бледо зелени, но в тях имаше нещо... нещо, което Ела не можа да определи. Тя си спомни цитати от книгите, които беше чела.

      „it's in the eyes
      always the eyes”

      “In a world where 
      everyone wears a mask
      it's a privilege to see a soul."

      Те бяха чисти, беха истински... Сякаш светеха... И тя застина. Просто седеше насреща ѝ, втренчена напред, сякаш се опитваше да достигне душата ѝ.

      Пейо Желев and Косара Вълканова харесват този пост.

      Косара Вълканова
      Косара Вълканова
      Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
      Ученик, четвърти курс, дом


      Галеони : Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Coin10 11
      Ниво : Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Untitl37
      Статистики :
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Streng10 Сила: 6
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Shield10 Издръжливост: 6
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Brain10 Интелигентност: 7
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Runnin10 Ловкост: 10
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Magic-10 Магия: 6
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Clover10 Късмет: 8

      Бобчета : Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра SausageТържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра BlueberryТържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра PearТържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра SapphireТържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра EmeraldТържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Birthday1

      Re: ★ Тържествената зала

      Писане by Косара Вълканова Нед Мар 31, 2024 7:02 pm



      @Алцек Шарков, продължение от тук.

      - По дяволите, по дяволите, по дяволите…

      Забързани стъпки кънтяха по коридорите. Напред, наляво, после отново рязко вляво след портрета на Красимира Петрова. Готина жена, обезглавила поне четирима души, опитали се да я изгорят на кладата. Поне, защото намерили прекалено много пръсти в кутия под леглото й, без да могат да определят на точно колко души са.

      Вдясно от големия фикус, стълбището право надолу. Троп, троп, троп, все едно по каменния под търчеше малко пони, а не четвъртоткурсничка, влачейки полу-отворения си куфар след себе си, ръсейки чисто новите си екстравагантни чорапи където й падне. Чу поне една книга да пада, но времето да се тревожи за това беше приключило. Полунощ отдавна беше минал, и въпреки че не ги бяха хванали в търсенето на горкия й багаж, сега нямаше да има как да скрие, че е правила нещо не-според-правилата. Закъсняваше с почти час…

      Надолу, надолу, троп, троп, и надясно. Факлите по стените я съдеха с тихото пукане на пламъците. Знаеше, че с медальоните могат да ги следят, но никой не се беше появил и предполагаше, че е защото са прекалено заети с разните им там речи за доминиране на света, или каквото там смяташе да прави Силванова, все още не можеше да предположи накъде води всичко това.

      Взе следващия завой със скок и й оставаше само още един. Някъде в куфара й имаше ръчен часовник. Освен ако не беше се изтъркалял по пътя зад гърба й, но и в двата случая вече щеше да показва дванайсет и петдесет. Ами ако просто се преструваха, че не са забелязали къде са били до сега? Ами ако я чакаха пред вратите на Тържествената зала с окови в ръцете и ехидни усмивки, готови да я отведат директно в подземията? Без нито хапка баница…

      Последен завой. Бурното тичане се превърна в лек тръс, и докато стигна до ъгъла се беше забавила достатъчно, че да може да продължи с бързо ходене (като дете, наказано да не бяга в детската градина, но искащо много да бърза все някак), залепила се плътно край тъмниата стена на коридора. Планът беше прост - да се прокрадне покрай колоните, и като стигне до вратата някак да се сгъне като парче хартия и да мине през процепа между пода и махагоновите “порти към ада”. Как точно? Казахме някак, това е мисъл за друго време. Невъзможните мисии се изпълняват една по една, иначе ще ти се свари мозъка, ако трябва да мислиш за всички едновременно. За сега единственото важно нещо беше след този завой да е безшумна като гъсеница. Нали, защото смяташе да пълзи. Като гъсеница. Или червей? Гъсениците шумолят ли? Със сигурност никога не беше чувала червей да пълзи. А гъсеница беше ли? Беше готова да изяде дори и гъсеница в момента…

      - Хфъ?

      Не особено членоразделен звук, знам. Но това се изтръгна измежду устните й след като зави покрай ъгъла и вместо да види огромен, празен коридор пред себе си, който да трябва да прекоси като нинджа в нискобюджетен азиатски филм, видя нечий гръб пред носа си. За момент спря да диша. Всъщност, и да мисли.

      - Какво става тук? - сръчка непознатия гръб с лакът, изкривявайки цялото си тяло, за да може да насочи лакътя си право напред, но получи само някакво изшъшкване. Тъкмо беше готова да навие ръкави и да му покаже какво става като и шъшкат (ще се престорим, че чистата доза лицемерие тук не съществуваше, тя шъшкаше на хората непрекъснато, но го правеше с  о п р а в д а н и е, и това някак я правеше невинна според нея), когато куфарът й се изтръгна от ръката й и се отнесе стремглаво нанякъде. След цялата какафония да го намери, сега отново й беше отнет. Да му се невиди на късмета й.

      На три-четири метра от нея стоеше една от вийлите, с кръстосани пред гърдите си ръце, държейки пръчка в едната. Погледна я с присвити очи, след което продължи по пътя си, размахвайки леко пръчката още няколко пъти, карайки още два-три огромни куфара да се понесат след косариния в неизвестна посока. От кога бяха толкова любезни, че да им разнасят багажа по стаите?

      - Кхъ. Благодаря, - изломоти Вълканова срещу тила на който и да я беше спасил от това да се въвлече в поредната беля и се нацупи. Не й харесваше шъшкането да остане безнаказано, но в случая дори тя виждаше, че би било некоректно от нея страна да го шибне зад врата, след като я беше спасил от сигурно наказание.

      Някъде между ризите и панталоните й, пъхнат в един чорап (или някъде на каменния под зад нея, берящ душа след близка среща с него), часовникът й показваше един без пет сутринта. Това беше… необичайно. Наведе се леко настрани, при което веднага я скастриха да влиза обратно в строй, но успя да види огромните колони от ученици от всички възрасти, подредени като шишета на конвейер. Тя се намираше в самия край на опашката, но имайки предвид с каква скорост пристъпваха напред, най-вероятно и по средата да беше, това щеше да отнеме още поне час.

      Какво, по гремлините, се случваше в това училище?
      Варна Дорадо
      Варна Дорадо
      Ученик, шести курс, дом "Северен вятър"
      Ученик, шести курс, дом


      Галеони : Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Coin10 100
      Ниво : Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Untitl37
      Статистики :
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Streng10 Сила: 1
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Shield10 Издръжливост: 2
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Brain10 Интелигентност: 3
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Runnin10 Ловкост: 1
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Magic-10 Магия: 2
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Clover10 Късмет: 1

      Re: ★ Тържествената зала

      Писане by Варна Дорадо Пон Апр 01, 2024 1:41 am


      bajo la luna gitana,
      las cosas la están mirando
      y ella no puede mirarlas.
      verde que te quiero verde.

      – Federico García Lorca

      — НЯМА ДА ПОВЯРВАШ какво видях това лято. – казва някой на някого, ала Варна Дорадо няма интерес да продължи да слуша и ги отминава като вчерашни новини.

      Какво значение има кой, какво е видял през лятото? ❞, пита се Варна. ❝ По–страшното е онова, което не можем да видим тук, ала съм сигурна, че всички усещаме. Някой от нас повече от други.

      Запътва се към масата на “ Северен Вятър “ с една от своите подготвени усмивки, за които даже самата луна ѝ завижда. Въпреки шумът покрай началото на годината, звукът от високите обувки на момичето, се различава ясно като скъп парфюм.

      Дорадо! Готова ли си за новият куидич сезон? – пита я едно от момчетата в отборът по куидич.

      – И моля те, увери ме, че тази година ще бъдеш цялата Търсач. - включва се момичето до него, след като прегръща Варна приятелски за здравей. – Не ти ли писна да си Бияч, Варна? Знаеш, че Златната Врана, ни е нужна в небето, а не при блъсканицата, ако искаме да победим.

      – А ние го искаме. - съгласява се момчето. - Ако играеш като Търсач, ще имаш моят глас за Капитан на отборът. Кълна ти се. Честна северна, двойно сребърна!

      – Само, ако ти играеш като Бияч. – шегува се Варна с него и бърза да смени темата. – Видяхте ли новите деца? Има ли потенциални за отборът?

      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра 0fe23c7ea8f00f4a1cbf2cc7e6d1f701f4d79bc6
      Елизавета Скавронска
      Елизавета Скавронска
      Ученик, пети курс, дом "Южен вятър"
      Ученик, пети курс, дом


      Галеони : Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Coin10 76
      Ниво : Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Untitl37
      Статистики :
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Streng10 Сила: 2
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Shield10 Издръжливост: 2
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Brain10 Интелигентност: 2
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Runnin10 Ловкост: 2
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Magic-10 Магия: 1
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Clover10 Късмет: 1

      Re: ★ Тържествената зала

      Писане by Елизавета Скавронска Пон Апр 01, 2024 10:39 pm


      @Ела Благоева

      Беше пусто. Пуст поглед срещу ми, напомнящ ми на улиците, по които лятото сенките от клоните, като мрежа, чертаеха причудливи квадрата и ромбове по пътеките към дома. Синьо-лилаво беше всичко тогава, черно-сиво бе всичко наоколо, та дори и в нейните очи. Някъде някой се опитваше да извади пръчка и да прокрадне сребриста светлина, а малки части от пътеките зад момичето горяха в пепеливо-червено, студуваха в смразяващо-синьо, блестяха в слънчево-жълто и надяваха спомените за онова необяснимо неми явление, което предвещава големи студове или големи проблеми.
      Малки облачета на съмнение излизаха от ирисите ѝ, но не разбирах, наистина не разбирах какво толкова иска, че ме гледаше така. И сега осъзнах колко неприятно е чувството някой да те зяпа! Невъздържаното ми любопитство миналата година сега биваше наказано чрез лицето на това момиченце, впила объркан, изпитателен и леко отнесен поглед в мен. Зад мен беше същото, но там на някои места класическият чифт очни ябълки беше заменен от комбинация с „око плюс някой паднал кичур ала емо стил“, а това ме караше да се чувствам още повече като паднала от небето – да нямах мръсотия по лицето? Да нямах някоя пъпка? Да нямах рана някъде? Бях нормална, даже невзрачна, казвали са ми, щом нямах опръхнала от соления вятър на черноморието кожа, нито наченки на артрит от влагата и тежкия труд на лятната работа.
      Стоп! Тя да не искаше да си станем приятелки? Абсурд! Аз знаех десет приятелски термина на кръст и притежавах вродена неприязън към близост с други себеподобни. Неее…. Определено за момичето представлява нещо като сняг, изсипал се посред юли, без намеса на магия.
      Размърдах се от неудобство. Сред тази тишина помежду ни всеки миг в тялото ми сякаш се забиваха малки иглички. Изнервяше ме, притискаше ме, тормозеше ме, подбутваше ме да кажа нещо. Въздухът беше като застинал /което не е изключено предвид опашката движеща се със скоростта на охльов, бутнал на задна предавка/, като вакуум, готов да засмуче всяка моя дума.
      Гласът ми, ах той, беше липсващото звено, което да отприщи стаената в очакване верижна реакция от /Мерлин знае какви/ събития. А нищо не предвещаваше цветя, рози и приятелски прегръдки в близките минути.
      -Елизавета, но можеш да ми викаш Ели или Ел, което душата ти хареса. – казах спокойно след секунда, два, триста. За пореден път отметнах косата си по демонстративен начин, което накара патрулиращата вийла да ме изгледа с намусен, предупредителен поглед, но не е като да пея и танцувам, така че фактически бях изрядна. А и не могат да очакват да висим като войници в линия и да чакаме някой да ни каже „Строй се! Мирно! Равнис! Паднете и се направете на умряли!“, нали?
      Разбира се с моя късмет, и разбирайте липсата на такъв, защото проблемите ме следваха по петите като гладно псе на улицата, този път с косата си фраснах онзи, който разказваше за мистерии как да и как да не изтрезняваш след напиване. А той ме сръчка в ребрата и вийлата пак ни изгледа да кротуваме. Ние като добре театрални звезди се прегърнахме и дори хванах хлапачката-зяпачка, че да изглежда по правдоподобно.
      -Усмихни ѝ се де. Да не мислиш, че е лесно и на тях? Ходят, бродят, диваци вардят. А можеха с чаша вино и клюкарски приказки да се обградят! – подшушнах на момичето и пуснах момчето, което само ми намигна, знак, че само да мине великото посрещане и спора за косата в лицето ще продължи, а аз само вдигнах рамене и погледнах чернооката къдравелка – Име, слънчице?

      Косара Вълканова харесва този пост.

      Дориан Морев
      Дориан Морев
      Ученик, шести курс, дом "Северен вятър"
      Ученик, шести курс, дом


      Галеони : Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Coin10 50
      Ниво : Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Untitl37
      Статистики :
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Streng10 Сила: 2
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Shield10 Издръжливост: 2
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Brain10 Интелигентност: 2
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Runnin10 Ловкост: 1
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Magic-10 Магия: 3
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Clover10 Късмет: 1

      Re: ★ Тържествената зала

      Писане by Дориан Морев Вто Апр 02, 2024 12:21 am


      @Варна Дорадо

      Русокосо момче в сини одежди, си прокарва път из тълпата в Тържествената зала и прави знак на съучениците си да мълчат, когато бързат да отворят уста за да го поздравят с усмивка.

      Това е неговият номер; неговият личен, малък фокус.


      Никога не го виждат кога пристига и с какво. Когато дойде време всички ученици да се съберат, той просто е там. А грифонът му, Нарцис, изглежда винаги спокоен и непознат на умората.

      Дориан Морев слага топлите си длани върху очите на Варна Дорадо.

      — Нека позная. Говорите пак за куидич, нали? – пита ги той уж раздразнено, като че самият той не е част от отборът.

      — Нека позная. Това е Дориан Грей, нали? – отвръща му Варна.

      Дориан се засмива гърлено и маха ръцете си от малкото ѝ, гордо личице.



      — Голяма грешка беше да те запознавам с автори от моят свят, а?!

      Нима не можеше да бъде винаги така лесно? Без последствия? ❞ , мисли си той. ❝ Когато бях малък никой не ме предупреди, че един ден ще се събудя и вече нищо няма да е същото. Случайните докосвания не са повече случайни. Магията вече не е просто фокус. И Мунгав вече не е безопасен. ❞ 


      — Кога дойде, Дориан? – пита го момчето при тях. – Не те видях на пристигането при Каменният Мост.

      — Ще се видим тогава в Грифонарникът. – намига му Дориан.

      Започват да събират малка тълпа, която ще е хубаво да разредят преди да е спечелила вниманието на вийлите и кой знае кой друг...

      Дориан хваща под лакът Варна и ги отдалечава с почти танцова стъпка. В очите на останалите, те са братовчеди и никой не вижда нищо странно в тяхната близост.



      Тайната все още не е разкрита.

      — Не, наистина, Дориан – къде беше? – просъсква Златната Врана. – Скъсах си перата да ти пиша писма по сови цяло лято. Даже си взех телефон, а знаеш колко ненавиждам технологиите. Нито ти ми вдигна, нито чичо Родопи.

      Поглежда го хубаво и забелязва, че торбичките под очите му изглеждат по–тежки отвсякога. Ала синьото в ирисите му, е все така познатото ѝ море Тенерифе с неговите топли, отмиващи останалият свят, вълни.

      — Не сега, Ара. Не е мястото за подобни разговори. – гласът му рядко е толкова сериозен.

      Особено към нея.

      — А кога е?

      — Не кога, а къде, най–скъпа ми приятелко.

      Дориан се усмихва широко и Варна разбира, че белята вече е направена.


      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра 0fe23c7ea8f00f4a1cbf2cc7e6d1f701f4d79bc6

      Пейо Желев харесва този пост.

      Алцек Шарков
      Алцек Шарков
      Ученик, пети курс, дом "Лъч"
      Ученик, пети курс, дом


      Галеони : Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Coin10 50
      Ниво : Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Untitl37
      Статистики :
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Streng10 Сила: 3
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Shield10 Издръжливост: 2
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Brain10 Интелигентност: 4
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Runnin10 Ловкост: 3
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Magic-10 Магия: 3
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Clover10 Късмет: 3

      Бобчета : Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра MangoТържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Tomato

      Re: ★ Тържествената зала

      Писане by Алцек Шарков Вто Апр 02, 2024 12:31 am


      @Косара Вълканова

      Трябваше да се возя в лодка по Кървавия ров, за да стигна до замъка. През целия път бях принуден да търпя ужасния дъжд, който сякаш непрекъснато се усилваше. Освен това трябваше да си тананикам някаква глупава мелодия, защото иначе някое келпи щеше да ме грабне и да ме завлече в дълбините. Проклинах се, задето не бях научил заклинанието за отблъскване на вода. Мелодията беше по-скоро ръмжене – единственото, на което бях способен, като се имаха предвид събитията от последния час. Останал бях без куфар, без метла и без достойнство.

      Промуших се през отвора, който водеше от пристанището към вътрешността на замъка. Докато вървях, от цялото ми тяло се стичаха струйки вода и кал. Толкова бях ядосан, че дори не възнамерявах да се почистя. Възнамерявах да намеря онази малка лигла и да я накарам да ми целуне мръсните обувки.

      Тръгнах по коридора, който водеше към Тържествената зала. Чуваше се някакъв шум, като от събрала се тълпа. Мислех, че досега официалната част трябваше да е започнала. Даже се опасявах, че е свършила и че съм пропуснал всичко.

      Господин Шарков! – чух леден глас край себе си. – Какво си мислите, че правите?
      Не отговорих. Не се обърнах да разбера чие е гласът, защото така или иначе бях убеден, че е на някоя от стоте психарки в това училище, представящи се за „възпитателки“.
      Господин Шарков, предупреждавам Ви! Ако не спрете сега, последици за Вас ще са много сериозни!
      Гласът започна да заглъхва в ушите ми. Последната дума едва я чух. Чувах само бумтенето на кръвта в слепоочита си.

      Бум, бум, бум…

      Наказан сте! Наказан сте, чувате ли!

      Точно в този момент я забелязах. Чорлавата черна коса стърчеше най-накрая на опашката от ученици, която чакаше да влезе в Тържествената зала. Изведнъж момичето се обърна и също ме видя. Впих погледа си в нейния с такава интензивност, че между нас сякаш се появи невидима верига, по която тръгна огън.

      В момента, в който ръката на вийлата докосна яката на мантията ми и в който чернокосият демон тръгна да прави крачка встрани, аз се втурнах напред с всички сили. Останалата в дрехите ми вода се разхвърча на всички посоки, а калта полепна по портретите на три-четири от най-известните български магьосници. Боляринът Слав облещи очи и спря да пее любимата си любовна песен в почит на Параскева Черноглавата.

      Взех разстоянието за по-малко от две секунди. Последните два метра ги прелетях. Всичко около мен се разми. Паднах право върху чернокосия демон и го притиснах към земята.
      ХАЯ! – викна момичето и ме избута с крака нагоре. – Знам карате!

      Нито един от нас обаче не успя да довърши започнатото, тъй като две вийли се спуснаха и ни разделиха. Пратиха ни в различни ъгли на стаята да стоим като наказани с лице към стената. Казаха, че ще влезем следващи в залата, за да може да приключим бързо и да имаме възможно най-много време за осемчасова нощна тренировка в Мелачката. „Явно имате енергия“, беше казала леля Станимира.

      Стоях в ъгъла с разкривена усмивка.



      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра 0fe23c7ea8f00f4a1cbf2cc7e6d1f701f4d79bc6

      Косара Вълканова харесва този пост.

      Калоян Раев
      Калоян Раев
      Преподавател по Вълшебство и ръководител на дом „Северен вятър”
      Преподавател по Вълшебство и ръководител на дом „Северен вятър”


      Галеони : Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Coin10 50
      Ниво : Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Untitl37
      Статистики :
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Streng10 Сила: 4
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Shield10 Издръжливост: 4
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Brain10 Интелигентност: 2
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Runnin10 Ловкост: 4
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Magic-10 Магия: 4
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Clover10 Късмет: 4

      Re: ★ Тържествената зала

      Писане by Калоян Раев Чет Апр 11, 2024 12:43 am


      @Пейо Желев  

      Раев крачеше напред покрай върволицата от ученици и с търсещи яснота по случващото се очи наблюдаваше вийлите, които обикаляха да мъмрят нетърпеливите. Някои от учениците седяха прави вече почти час. "Никога през двайсетте години, в които преподавам, не го е било това" чуваше се сам да си мърмори, но дълбоко в сърцето си знаеше, че това, което се случваше, наистина беше безумно, какво оставаше за нередно.
       - Дориан, Ясен, по-тихо, момчета! 
       Подвикна им го и се почувства виновен, все едно сам ги беше накарал да седят прави толкова късно.
       - Професоре, какво се случва?
       - Не мога да ти кажа, Варна, момичето ми...
       Предполагаше, че им слагаха от проследящите медальони, а кой знае дали не бяха измислили и още някоя простотия, с която да контролират учениците. Обеща на учениците си да ги осведоми, след като разпита.

       Всеки един ученик, край когото преминеше, Калоян познаваше лицето му, очите му, успехите му (или неуспехите му) във вълшебството, но сега нищо от това нямаше значение. Часовникът на ръката му показваше почти един, а децата все още се изнизваха извънредно бавно, като потъваха през вратата Мерлин знае при кого. Директорката, вийлите, нещо бяха намислили, но какво...
       Раев мина покрай Небесна, тя обаче го поздрави едва. Изглеждаше също толкова разтревожена и уморена. "Южен вятър" сигурно също като "Северен" не издържаше на мерките, наложени от вийлите. Малко по-нататък мъжът мерна Желев. Разменяйки си еднозначен поглед, Пейо доближи два пръста до слепоочието си и драматично отпусна глава, което действие предизвика кикот сред учениците около него. 
       - Медальоните, Раев, нищо друго няма.
       Калоян можеше поне малко да се успокои от чутото.
       - Опашката се движи ужасно бавно, децата започват да се разбутват.
       - Знам, знам. Чакаме Харкова да каже, ако организацията се промени. Засега чакаме.
       Раев си даде сметка, че напоследък все повече мразеше да чака.

      Пейо Желев, Варна Дорадо and Дориан Морев харесват този пост.

      Пейо Желев
      Пейо Желев
      Преподавател по Трансфигурация
      Преподавател по Трансфигурация


      Re: ★ Тържествената зала

      Писане by Пейо Желев Нед Апр 14, 2024 1:09 am


      @Алтамира Фелес  @Калоян Раев

      Докато вървеше по коридора от кабинета си към Тържествената зала, Пейо размишляваше. Надяваше се съобщението на Самодивската задруга относно реформите в „Мунгав“ да е истина. До тази отстъпка се беше стигнало, след като през лятото негативните настроения в обществото бяха достигнали точката на кипене. Само веднъж преди това Пейо бе виждал такива масови протести в Министерството на магията: след облекчаването на режима на вампирите и върколаците през 1988 г. Сега гневът на хората беше дори по-голям, защото децата им бяха пряко засегнати. Всеки родител можеше да види белезите по ръцете и краката на завърналите се за лятна ваканция ученици; да чуе страшните истории за униженията и тормоза, на който бяха подложени. Малка част от родителите приемаше всичко това за нормално и даже се радваше, че са се върнали „старите времена“, когато учениците са получавали адекватна подготовка за реалния живот. По-голямата част обаче намираше подхода на новото ръководство на училището за радикално и жестоко. Самодивската задруга бе принудена да предприеме нещо, за да не изгуби училището половината ученици през новата учебна година.

      Пейо беше изкарал миналата година изключително тежко. Така и не се беше решил да направи нещо, за да се опълчи срещу новия режим. Онези преподаватели, които го бяха направили, бяха уволнени, а в случая на Галя Колева – изчезнали незнайно къде. Надеждата на Пейо бе постепенно да бъдат разкрити всички скандални постъпки на Силванова и обкръжението й, в резултат на което да бъдат отстранени.

      Завари Тържествената зала затворена. Пред нея стояха десетина вийли, шушукащи си. Когато го видяха, те млъкнаха. Той се приближи и попита леля Радина кога ще отворят залата. Отговорът беше единствено: „Има нова процедура, по заповед на директорката“.

      Нова процедура? Може би това беше свързано с новите реформи. Може би щяха да свалят на всички медальоните… Една малка частичка в мозъка му обаче светеше с натрапчива червена светлина. Надали щеше да е толкова просто.

      Когато учениците се появиха, вийлите ги строиха на опашка пред Тържествената зала. Преподавателите стояха отвън. Пускаха учениците по един и не казваха какво им предстои. С всяка изминала секунда обстановката ставаше все по-тягостна. Пейо наблюдаваше със свито сърце уплашените и уморени физиономии на учениците.
      Кой знае какво ново са измислили… Чувствам вибрации, които са заредени с негативна енергия от потенциални проблематични развития на бъдещето – прошепна проф. Фелес, така че само той и Раев да я чуят.
      Пейо преглътна. Искаше да накара всички да не се паникьосват. Трябваше да са оптимисти, след като Самодивската задруга изрично бе поела ангажимент да облекчи режима на учениците.
      Не разбрах точно какво каза за вибрациите, но съм съгласен – пошегува се Раев, макар че по лицето му се забелязваше притеснение.
      Какво ще кажете да поговорим с децата и да я караме по-спокойно – предложи Пейо със студен глас.

      Калоян Раев and Варна Дорадо харесват този пост.

      Катерина Мавродиева
      Катерина Мавродиева
      Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
      Ученик, четвърти курс, дом


      Галеони : Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Coin10 15
      Ниво : Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Untitl37
      Статистики :
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Streng10 Сила: 1
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Shield10 Издръжливост: 5
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Brain10 Интелигентност: 2
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Runnin10 Ловкост: 3
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Magic-10 Магия: 2
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Clover10 Късмет: 2

      Бобчета : Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Sapphire

      Re: ★ Тържествената зала

      Писане by Катерина Мавродиева Нед Апр 14, 2024 9:16 pm


      @Еньо Хаджиконстантинов

      Катя не бързаше, вървеше бавно застана в края на опашката която се виеше по коридора към тържествената зала.Огледа се наоколо и видя море от мрачни и напрегнати лица, дори и преподавателите бяха угрижени и никой тук нямаше представа какво точно се случва, и защо всички са се събрали тук, а вратите на залата са затворени.Дежурните вийли пускаха само по един ученик вътре където според шушуканията наоколо директорката разпитваше учениците какво знаят за методите на обучение в Мунгав, а по-големите бяха запитвани за мнението им във връзка с нивото на обучение и дали са доволни от него.

      Катерина срещна притеснено тъмнокосо момче на ръст почти колкото нея, което учудено я попита какво става.Тя повдигна рамене, също като него бе в ступор от всичко което се разиграваше пред очите им.Колко ли дълго щяха да чакат тук като на опашка за банани по време на соца, тя отново се огледа и нищо не се бе променило.Напоследък се говореше за предстоящи реформи на обучението в Мунгав, но тя беше скептична преживяното до тук и подсказваше, че не се очаква никаква промяна в обозримо бъдеше, а даже можеше да стане и в пъти по-зле отпреди.Катя потрепера при тази мисъл, всички бяха притихнали като на погребение... сякаш тук и сега погребваха и последните искрици надежда за евентуална промяна и смекчаване на ужасния нечовешки режим наложен от ръководството на училището.
      На всички бе ясно, че театъра който Силванова разиграваше днес е само проформа, и тя изобщо не смята да вземе под внимание мнението на преподавателите и учениците.Катерина въздъхна тежко, връзките на майка и и леля и Гинка, която имала приятелка работеща в министерството на магията към отдел Международно магьосническо сътрудничество не бяха помогнали с нищо.Катерина нямаше никакви шансове да се прехвърли в Дурмщранг тъй като бе със смесена кръв, а Хогуортс и Бобатон бяха препълнени и не приемаха нови ученици.Майка й Петя я бе посъветвала да се опитва да бъде смирена и адаптивна, момичето тръсна глава не беше в природата и да свежда глава и да се примирява, но нямаше друг избор.
      Вдигна отново очи към тъмнокосото момче, и на свой ред го запита:
      -И на теб ли ти се струва, че ни готвят нещо ужасно?

      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра 0fe23c7ea8f00f4a1cbf2cc7e6d1f701f4d79bc6

      Пейо Желев харесва този пост.

      Еньо Хаджиконстантинов
      Еньо Хаджиконстантинов
      Ученик, четвърти курс, дом "Северен вятър"
      Ученик, четвърти курс, дом


      Галеони : Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Coin10 39
      Ниво : Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Untitl37
      Статистики :
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Streng10 Сила: 4
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Shield10 Издръжливост: 4
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Brain10 Интелигентност: 5
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Runnin10 Ловкост: 4
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Magic-10 Магия: 4
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Clover10 Късмет: 6

      Re: ★ Тържествената зала

      Писане by Еньо Хаджиконстантинов Вто Апр 16, 2024 10:51 pm


       @Катерина Мавродиева

      Еньо проточи врат. Опашката беше доста дълга – поне двадесет метра. В края й, точно пред затворените вратата на Триумфалната зала, стояха две едри вийли, които приличаха на каменни статуи. Чуваше се само шушукането на учениците и тиктакането на гигантския махагонов часовник, разположен в коридора пред залата.

      Тик-так, тик-так, тик-так…

      Какво ли им готвеха наистина? Еньо се беше научил да очаква най-лошото от новото ръководство. Миналата година нещата бяха стигнали нетърпими нива. Някои от учениците се налагаше да прекарват в Мелачката по осем часа на ден. Симулациите на Издигнатите първоначално бяха по веднъж на седмица, а впоследствие ги направиха ежедневни. Разпуснати бяха всички видове клубове и занимания, с изключение на куидича (и то с големи увещания от страна на запалянковците). За Еньо повратната точка беше забраната да взима книги от библиотеката. Това мигновено го настрои срещу новия режим и дори доведе до включването му в бунтовническата група на непокорните ученици.

      Не беше сигурен дали да отговори честно на непознатото момичето. Знаеше, че някои ученици бяха „агенти“ на вийлите – снасяха им всичко, което чуеха по коридорите. Но пък това момиче имаше доста небрежен външен вид, който със сигурност не кореспондираше със стандартите на вийлите.
      Ти не вярваш ли, че ще има реформи? – Еньо реши да отговори на въпроса с въпрос.
      Мисля, че е по-вероятно грифонът ми да се научи да танцува салса – каза момичето със сериозен тон. Занимаваше се с връзките на мантията си, като ги прехвърляше небрежно между пръстите си.
      Е, не бих казал, че вероятността е нулева, както намекваш, но със сигурност е ниска.
      По опашката се носят всякакви слухове – момичето с разчорлената коса погледна към затворените врати на залата, – и не са положителни.

      Еньо сбърчи нос с леко отвращение. Не обичаше слухове. Единственото, което считаше за меродавно, бе научно обоснованата и проверена информация.
      От къде знаят? Някой излиза ли отвътре? Вижда ли се вътре?
      Никой не излиза, а вратите се отварят едва-едва.
      Значи слуховете са фикция – отвърна четвъртокурсникът и в ума си счете темата за затворена. След това реши да подложи непознатото момиче на малък тест – Какво мислиш за Силванова?

      Катерина Мавродиева
      Катерина Мавродиева
      Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
      Ученик, четвърти курс, дом


      Галеони : Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Coin10 15
      Ниво : Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Untitl37
      Статистики :
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Streng10 Сила: 1
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Shield10 Издръжливост: 5
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Brain10 Интелигентност: 2
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Runnin10 Ловкост: 3
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Magic-10 Магия: 2
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Clover10 Късмет: 2

      Бобчета : Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Sapphire

      Re: ★ Тържествената зала

      Писане by Катерина Мавродиева Вто Апр 16, 2024 11:50 pm


      @Еньо Хаджиконстантинов


      Разговорът и с непознатото момче потръгна малко неловко, но впоследствие се завъртя около темата която вълнуваше всички, а именно дали наистина ще реализират реформите които обещаваха и какво се случва зад масивните затворени врати на тържествената зала.Горчивият и досегашен опит през миналата учебна година я караше да подлага на съмнение всяка дума за евентуална промяна и разхлабване на деспотичния режим в училището.
      Момчето на моменти я поглеждаше изпитателно и обмисляше думите си Катя мислеше, че той има право да не се доверява сляпо на непознати все пак не се знаеше кой от присъстващите може да се окаже доносник и тя също се оглеждаше от време на време дали не се приближава някоя кисела вийла да ги нахока за каквото и скимне.


      Момчето замълча за момент, след което заговорнически я попита какво мисли тя за директорката.Катерина се изненада за миг, но мислено бе очаквала да се стигне и до тази злободневна тема.Тя се огледа подозрително наоколо след което, се приближи до тъмнокосото момче и заговори бързо:
      -Според мен Силванова е по-зла от всички вийли в антуража си.Вярно, че съм имала доста търкания с повечето от тях миналата година, но по-зло и безсърдечно създание от нея не съм срещала до сега.
      Катерина се огледа сепнато, но за сега никой не има обръщаше внимание и можеше спокойно да излива насъбраното в душата си.Бе виждала Силванова броени пъти и само за кратко, но това и стигаше да прецени каква всъщност е тя.По  това как се отнасяше властно и пренебрежително към преподавателите и по-големите ученици, и студът който лъхаше от цялото и същество, безчувствена и зла като ледена кралица... май имаше такава песен.Катя никога до сега не бе подозирала, че е възможно да съществува толкова зъл и бездушен човек като Силванова.Докато говореше момичето пристъпяше от крак на крак с ръце пъхнати в джобоветр на мантията и, унесени в разговора си двамата несъзнателно се бяха изместили малко в страни от редицата.Тогава Катерина забеляза, че към тях наистина се приближава начумерена вийла която грубо я избута в строя:
      -Хей за каква се мислиш...?- не успя да довърши въпроса си момичето получавайки плесница от разгневената вийла която се отдалечи мърморейки.
      Разтърка зачервената си буза, и стисна зъби за да възпре пороя от ругатни който напираше да се излее от устата и.Двамата с непознатото момче се спогледаха, никой все още не знаеше какво ги очаква тази нощ която по всичко личеше, че ще е дълга.

      Мора Гьонова харесва този пост.

      Мора Гьонова
      Мора Гьонова
      Ученик, първи курс, дом "Северен вятър"
      Ученик, първи курс, дом


      Галеони : Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Coin10 50
      Ниво : Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Untitl37
      Статистики :
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Streng10 Сила: 1
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Shield10 Издръжливост: 2
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Brain10 Интелигентност: 2
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Runnin10 Ловкост: 1
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Magic-10 Магия: 2
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Clover10 Късмет: 1

      Карък да си....

      Писане by Мора Гьонова Сря Апр 17, 2024 9:58 pm


      @Катерина Мавродиева


      Странна нощ на странно място пълно със странни хора и (както обикновено) зрителското място не й беше на сърце. 
       Втората зала в която трябваше да се намърда, бе в края на просторен, но отвратително осветен коридор, който се оказа гъмжащ от ученици в спретната( макар и жужаща) редица. Че влезе последна е ясно, но
      както обикновено се оказа и сама.  Първокурсниците от магьоснически произход бързо оформиха приятелски или предвид намерената атмосфера съюзнически групи, мътнородните пък имаха общи интереси и видимо отбягваха компанията на закъснялата.
      Още преди да се нареди на опашката съзря двама ученици леко в страни от редицата, секунда след като разпозна познато лице от потока една самодива се засили към двойката зашлеви момичето и буквално издуха момчето.
      Челюстта и падна- тия тука не си поплюваха.
      Без грам мисъл, камо ли па план Мора Гьонова закрачи към неприемливата случка.
      Бързо развъртя капсулата висяща на врата й, опря я в устните си и близна САМО КАПКА от златистата , бляскава течност в нея. 
      -Прошавайте, из инявайте, моля да ми простите нахалството...-почна от далеко тя , напредвайки към самодивата правеща се на традиционен нашенски Дарт Вейдър с младежа. - Търся съдействие да се сдобия с пръчка, защото майка ми...-самодивата я погледна и явно отпусна някакъв въздух на младежа,  красивото момиче също се измъкна от хватката й и явно се приготвяше да напада. Но Мора нямаше намерение да хаби Феликс Фелисис без да измъкне и трима им от кашата чисти като сълза. - Знаете ги змейците, реши че само специалистите тук могат да изберат подходяща пръчка за некадърник като мен.
      Самокритиката работи с повечето надути задници, обаче тук проработи само благодарение на мамината  отвара. Прекрасното ,но зловещо същество просто заряза двете си жертви и нареди:

      -чакай на края на опашката, има си ред!

      П.п:
      Мора беше леко изплашена от видяното, но все пак отчете, че Бате я бе предупредил. Имаше съществен проблем обаче. Феликс Фелисис се правеше трудно( за нейните умения на практика невъзможно) , а тя имаше твърде малко.
      -Хей, ти, - подвикна момичето след нея- Катя Мавродиева съм, намери ме после! - след което се върна към това да помага на почти обесения пич.

      Дали някой от мътнородните бе видял аналогията в движенията на вилата с фантастичния филм- мислеше Гьонова, докато се наместваше в края на плачещата се опашка


      П.п.п: кво ще става в таз зла бре!?
      Адам Хо
      Адам Хо
      Ученик, трети курс, дом "Лъч"
      Ученик, трети курс, дом


      Галеони : Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Coin10 50
      Ниво : Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Untitl37
      Статистики :
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Streng10 Сила: 2
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Shield10 Издръжливост: 1
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Brain10 Интелигентност: 1
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Runnin10 Ловкост: 2
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Magic-10 Магия: 2
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Clover10 Късмет: 1

      Re: ★ Тържествената зала

      Писане by Адам Хо Вто Апр 23, 2024 1:35 am


      Адам тичаше запъхтян към тържествената зала. Как можеше за поредна година да се успи за първия учебен ден? Още от първата си година, когато за малко не изпусна влака за училището, а след това да пропусне да слезе на спирката и да я подмине, все закъсняваше. За магьосник от мъгълско потекло, който би трябвало да държи на точността и спазването на реда, като благодарност, че бе получил такава чест да стане магьосник, той се дънеше. Бе адски неточен, спънат в краката, а в уроците... Там поне се справяше, въпреки че понякога го мързеше да пише дълги съчинения. Че кой не го мързеше на неговата възраст, особено ако си 13 годишен тийнейджър, който тепърва расте и навлизаше света на новото и непознатото. За негово щастие тъкмо бяха започнали извикванията на учениците и нямаше да получи мъмрене от някоя от учителките. Вийлите можеше да бъдат наистина зли и доста злопаметни същества, които не пропускаха да напомнят на момчето, колко е важна точността в магическия свят.
      Навел глава и правещ се че всъщност бе тук от самото начало се запромъква напред, докато не се блъсна в групичка разговарящи ученици.
      - Извинете. Не видях къде вървя.
      Веднага някой му просъска да мълчи, като за негов ужас бе старата леля Стояна. Адам не я харесваше. Тя не пропускаше да му се кара за всичко, дори за неща, които не бе свършил той, но очевидно бе на неправилното място в неправилното време. Момчето на мига я дари с невинна усмивка и се заслуша в разговора на тези до него. Момичето му се стори познато. Бе я виждал май и преди. О, да! Тя бе като него. Непослушна и вечно забъркваща се в бели и също “любимка” на вийлите.
      - Здравей! Ти беше Катерина, нали? Не знам дали ме помниш. Миналата година бяхме наказани заедно да чистим курешки от соварника на северната кула.

      Пейо Желев харесва този пост.

      Катерина Мавродиева
      Катерина Мавродиева
      Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
      Ученик, четвърти курс, дом


      Галеони : Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Coin10 15
      Ниво : Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Untitl37
      Статистики :
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Streng10 Сила: 1
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Shield10 Издръжливост: 5
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Brain10 Интелигентност: 2
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Runnin10 Ловкост: 3
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Magic-10 Магия: 2
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Clover10 Късмет: 2

      Бобчета : Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Sapphire

      Re: ★ Тържествената зала

      Писане by Катерина Мавродиева Вто Апр 23, 2024 12:28 pm


      @Адам Хо



      Докато разговаряше с тъмнокосото момче до себе си и очевидно новото момиче което си търсеше магическа пръчка, Катя дочу да я поздравява още някой.Озърна се и се усмихна на Адам от Лъч който весело и махаше с ръка.Тя се зарадва на срещата със стар познат с който бяха се забърквали в немалко проблеми, като повечето пъти успяваха да се отърват невредими.Приятелят и бе умалено копие на Джеки Чан, но това не я изненадваше като се има впредвид,че произхожда от далечния изток.Тя също се чувстваше нестандартна тук, пък и кой ли в цялото училище можеше да бъде определен като стандартен.Катерина мислеше, че е хиляди пъти по-добре да се открояваш отколкото да си част от масовката.Радваше се, че отново го среща и можеха да измислят нови пакости, с които да вгорчават съществуването на сърдитите вийли, толкова пъти бяха оставали едни от последните в Мелачката и често се случваше да ги мъмрят за щяло и нещяло.
      Развълнувана му подаде ръка за "Дай пет", и го попита как е прекарал ваканцията която на нея и се струваше прекалено кратка преди отново да се потопят в този кошмар.Искаше и се да си поговори с него, но леля Стояна и изшътка гневно размахвайки назидателно пръст, Катя изсумтя и и обърна гръб.Докога ли щеше да продължи това издевателство от страна на вийлите и нямаше ли скоро да се промени нещо.Тя не вярваше в тези слухове които витаеха още от лятото, но едно нещо бе сигурно и тази година нямаше намерение да им се дава.Макар и с година по-малък от нея и в друг дом, тя чувстваше привързаност към Адам.Бяха преминали през много перипетии заедно, и щяха да се опитат да издържат и тази година трябваше.Приятелите и даваха силата да отстоява себе си, и да не пада духом.
      Разказвачът
      Разказвачът
      Администратор на форума
      Администратор на форума


      Re: ★ Тържествената зала

      Писане by Разказвачът Вто Апр 23, 2024 10:59 pm



      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра 9cee3c221791fa9f752fb0d39fcc742950989c82


      Ето че дойде редът на @Катерина Мавродиева да пристъпи в Тържествената зала. Една вийла й помогна, като я бутна през прага. След това огромната махагонова врата се затвори с оглушително стържене по пода.

      Момичето със стърчащата коса се огледа. Край него стояха прави ученици с изтерзани лица, а в далечината се забелязваше забулената в тъмнина фигура на директорката (но Катерина още не знаеше, че е тя) и бюрото с трите вийли, които изглеждаха отегчени (тях ги познаваше добре).

      Процедурата беше същата като при останалите. Момичето си каза името, след което багажът му бе подложен на проверка. Не се намери нищо съмнително. Преди обаче Харкова да продължи с обичайния въпрос, директорката за пръв път тази вечер проговори:
      При мен – гласът й беше като леещ се мед.
      Всички замръзнаха. Дори вийлите ококориха очи. Катерина не беше сигурна дали това се отнасяше за нея, но и не смееше да попита, затова реши да не мърда. Неочаквано обаче литна във въздуха и започна да се носи като в безтегловност напред към трона на директорката.

      Добре ще е да ме слушаш добре от тук нататък – каза директорката с твърд тон. Не звучеше ядосана, а по-скоро заинтригувана. – Усещам, че си борбена, така ли е?
      Н-не знам – отговори Катерина, като заекна леко.
      О, много добре знаеш. Хич не си за Редовите… Имам усет за хората – докато говореше, Силванова периодично дърпаше от лулата си и изпускаше облаци дим. В мъглата, която се образуване, Катерина едва успяваше да различи чертите на жената пред себе си. Очите й от време на време се показваха и от тях сякаш се изстрелваха светкавици – толкова силен беше погледът й. – Мислиш ли, че си подходяща за Издигнатите?

      Катерина мълчеше. Не й се искаше да отговаря на поставения въпрос, за да не си навреди по някакъв начин. Силванова изчака малко, преди да отговори сама:
      Не, не си. Не си нито за едното, нито за другото.
      Учениците започнаха да шушукат помежду си, а на лицата на вийлите се появи трудно прикрита изненада. Катерина изтръпна, ако въобще беше възможно да изтръпне повече от досега. Предстоеше ли й да я изключат от „Мунгав“?
      Успокой се, Кати. Не, няма да бъдеш изключена. Ти си първата, която ще се присъедини към една група на… избраните– Силванова направи дълга пауза, за да си дръпне от лулата. – Ще имаш честа да се учиш лично от мен.

      Всички очи в залата гледаха Силванова, но тя не продума, а само махна с ръка на вийлите да продължат проверката.

      След около един час всички ученици влязоха в Триумфалната зала. Директорката повика при себе си още четирима измежду тях: @Елизавета Скавронска, @Алцек Шарков и @Варна Дорадо. Бяха поставени да седнат на каменните стълби под нея, на сантиметри от роклята й. До един се оглеждаха объркано. На мантиите им сияеше бронзова значка, която беше наполовина слънце и наполовина луна, като комбинация от медальоните на Редовите и Издигнатите.

      След като всички се събраха, директорката се изправи и изтропа с жезъла си.
      Чух, че сте недоволни. Не искате да… бъдете принуждавани да работите. Добре. Тази година ще имате избор. Можете сами да изберете: или да продължите да правите това, което се иска от вас, или да напуснете. Изборът е изцяло ваш. Можете да си тръгнете още утре сутринта.

      После Силванова се обърна с гръб, усмихна се чаровно на своите избраници и даде знак на вийлите да разчистят залата.

      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра B7420e219437e87d6742655c94fd527a9767305e


      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Fd021f92e9f3dcd2946f3d18d497dc5041dca3d5

      Wrapped Image

      Това РП пресъздава ключов момент от главната сюжетна линия на форума.

      РП-то е отворено за присъединяване от ВСИЧКИ ученици и преподаватели.

      Вече можете да опишете действията си след срещата с вийлите и речта на директорката, ако желаете.

      Участието в това РП ще Ви донесе допълнителен бонус в края на форумната година.
       


      Катерина Мавродиева
      Катерина Мавродиева
      Ученик, четвърти курс, дом "Южен вятър"
      Ученик, четвърти курс, дом


      Галеони : Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Coin10 15
      Ниво : Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Untitl37
      Статистики :
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Streng10 Сила: 1
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Shield10 Издръжливост: 5
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Brain10 Интелигентност: 2
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Runnin10 Ловкост: 3
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Magic-10 Магия: 2
      Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Clover10 Късмет: 2

      Бобчета : Тържествена зала | Българският Хогуортс | Ролева игра Sapphire

      Re: ★ Тържествената зала

      Писане by Катерина Мавродиева Вто Апр 23, 2024 11:58 pm


      Катя беше напрегната и се стресна щом вийлите я повикаха в залата, притеснена тя препъвайки се влезе в тържествената зала, а тежката врата се затвори със зловещо скърцане зад нея.Момичето потръпна цялата атмосфера тук бе смазващо потискаща и всички деца които бяха събрани там изглеждаха унили и тъжни, огледа се набързо познаваше вече вийлите които преглеждаха дълъг списък с имената на учениците и потвърди когато чу своето.Изруга тихо щом започнаха да инспектират багажа и, но нямаше какво друго да направи.Изведнъж чу мощен зловещ глас който и заповядваше да отиде при жена която стоеше на масивен полиран стол в другия край на залата,Катя погледна натам и изтръпна усещаше краката си като че ли са залепени за пода.В този момент тя за своя изненада започна да се издига във въздуха и се понесе напред към тайнствената жена, когато застана пред нея почти се бе разтреперала от притеснение и страх.Катерина стоеше сковано и все още не можеше да се съвземе от шока, от краткия разговор при който думите бяха заседнали в гърлото на момичето жената и каза, че е усетила нейната борбеност и не я счита повече за редова... нито за издигната.Катя стоеше и гледаше объркано, но загадачната жена я успокои, че няма да бъде изключена от Мунгав, а е определена да бъде от избраните каквото и да означаваше това.След което отпрати момичето.След малко повече от час когато всички деца бяха вече в залата, я повика отново при себе си заедно с още няколко деца и им заповяда да седнат на каменните стълби в подножието на трона и.Оглеждаха се смаяни и не знаеха какво още да очакват, на мантиите им засияха медальони наполовина слънце и луна.Този път речта на Силванова бе кратка и лаконична оповести само,че който не се подчини на заповедите и е свободен да напусне училището.
      Катя буквално трепереше от вътрешен гняв с вийлите се оправяше някак, но да започне открита война със Силванова още първата вече нямаше да бъде разумно.Момичето стискаше зъби и юмруци гледайки как директорката се отдалечава с царствена походка.

        В момента е: Пет Май 24, 2024 2:04 pm

        Присъедини се към нашия Дискорд сървър!