@Вихрен Вокил
Беше почти полунощ, когато двете фигури се появиха в коридора. Единственият източник на светлина идваше от върха на пръчката в ръката на момчето.
- Какво си намислила? - прошепна Вихрен, като следваше Ина. Тя бе хванала ръката му, вървеше леко пред него с лице към него. Което може би не бе много умно, защото не следеше пътя си. Но последната седмица бе прекосила този коридор поне три пъти, бе изкачвала тези стъпала...
- Ще видиш! - беше решила да запази идеята си в тайна, чаровна усмивка се появи на лицето й. Нежно погали пръстите му с палеца си, а той я хвана преди да се бутне в едни рицарски доспехи. Да, ако това се бе случило плановете им щяха "леко" да се провалят. И вместо да отидат там където отиваха, щяха да си спечелят билет към килиите. Трябваше да бъдат тихи, на учениците не им бе разрешено да са извън леглата си по това време. Нито преди, нито сега.
- Внимавай. - прошепна отново Вокил, като двамата просто останах гушнати, за няколко кратки минути, преди да продължат към своята дестинация.
Русокоската открехна вратата водеща към Балната зала, а вътре бе тихо и празно. За сега.
Магическите свещи на златния полилей светнаха в момента в който те прекрачиха прага. Стаята грейна и разкри своята красота. Старинните предмети, цветните плочки, тежките завеси.
Вихрен първоначално изглеждаше леко объркан, а Ина пусна ръката му. Извади своята омагьосана чантичка в която побираше всичко от което имаше нужда и започна да вади неща.
"Най-необходимото". В случая за тях това бяха - одеяло на което да се настанят, пособия за рисуване - моливи, бои, скицници, триножник дори, шоколад и бисквитки (последните две май по - скоро за нея).
- Малко съм объркан. - призна си той, но на лицето му имаше усмивка.
- Ще видиш след малко. По - малко от пет минути. - съвсем случайно преди дни бе попаднала на събитието, когато се връщаше от една среща с Арина. И беше разбрала, че всяка вечер в полунощ тази изоставена от магьосниците зала оживяваше. За него обаче все още бе мистерия защо вместо обичайното им гушкане в общата зала, придружено с разговори, рисуване или четене на книга бяха тук сега.
Ина се приближи до един омагьосан старинен грамофон и постави игличката, плочата вече си бе на мястото. Тя сокая никога не се променяше, беше си една и съща. Нави го и музиката се разнесе тихо наоколо. Беше приятно, не отекваше излишно и сякаш галеше сетивата. Нежен валс.
От някъде се чу биенето на часовник, полунощ. И като по команда духове започнаха да прииждат през стените. Усмихваха се, говореха си. Сребристата им тела сияеха под светлините на свещите.
Десетината двойки, красиво облечени, се събраха в центъра на помещението, точно под полилея.
Дамите бяха в красиви дълги рокли, а господата в елегантни костюми. Като си личеше, че бяха от различни епохи, но това не ги притесняваше. Всички те споделяха една обща страст - тази да танцуват. Точно както Ина и Вихрен споделяха страст към рисуването и четенето. И май един към друг.
Господата галантно поканиха своите дамите на танц с поклон на който бе отвърнато с усмивка. Младото момиче ги гледаше с блеснали очи, усещайки как Вихрен се настанява до нея. Облегна се съвсем леко на него.
- Красиви са, нали? - това може би бе най - странното място за една... среща (а бе ли среща това?). Може би най - странното събитие също. Беше красиво, но в същото време носеше и една тъга в себе си, когато човек се замислеше над съдбите на тези хора, които въпреки че толкова млади са изгубили живота си, въпреки че бяха замръзнали във времето, продължаваха да правят това, което обичаха... по някакъв начин. Да танцуват.