Български магически свят

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
2 posters

    Балната зала

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Балната зала Coin10 230
    Ниво : Балната зала 1311
    Статистики :
    Балната зала Streng10 Сила: 74
    Балната зала Shield10 Издръжливост: 86
    Балната зала Brain10 Интелигентност: 90
    Балната зала Runnin10 Ловкост: 90
    Балната зала Magic-10 Магия: 104
    Балната зала Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Балната зала ChocolateБалната зала SausageБалната зала BananaБалната зала DiamondБалната зала EmeraldБалната зала AppleБалната зала MangoБалната зала RubyБалната зала BlueberryБалната зала PearБалната зала TomatoБалната зала ChiliБалната зала SapphireБалната зала BaconБалната зала Cinnamon

    Балната зала

    Писане by Ина Янакиева Съб Авг 19, 2023 6:55 pm


    17 ноември
    @Вихрен Вокил


    Беше почти полунощ, когато двете фигури се появиха в коридора. Единственият източник на светлина идваше от върха на пръчката в ръката на момчето.
    - Какво си намислила? - прошепна Вихрен, като следваше Ина. Тя бе хванала ръката му, вървеше леко пред него с лице към него. Което може би не бе много умно, защото не следеше пътя си. Но последната седмица бе прекосила този коридор поне три пъти, бе изкачвала тези стъпала... 
    - Ще видиш! - беше решила да запази идеята си в тайна, чаровна усмивка се появи на лицето й. Нежно погали пръстите му с палеца си, а той я хвана преди да се бутне в едни рицарски доспехи. Да, ако това се бе случило плановете им щяха "леко" да се провалят.  И вместо да отидат там където отиваха, щяха да си спечелят билет към килиите. Трябваше да бъдат тихи, на учениците не им бе разрешено да са извън леглата си по това време. Нито преди, нито сега.
    - Внимавай. - прошепна отново Вокил, като двамата просто останах гушнати, за няколко кратки минути, преди да продължат към своята дестинация.

    Русокоската открехна вратата водеща към Балната зала, а вътре бе тихо и празно. За сега. 
    Магическите свещи на златния полилей светнаха в момента в който те прекрачиха прага. Стаята грейна и разкри своята красота. Старинните предмети, цветните плочки, тежките завеси.
    Вихрен първоначално изглеждаше леко объркан, а Ина пусна ръката му. Извади своята омагьосана чантичка в която побираше всичко от което имаше нужда и започна да вади неща. 
    "Най-необходимото". В случая за тях това бяха - одеяло на което да се настанят, пособия за рисуване - моливи, бои, скицници, триножник дори, шоколад и бисквитки (последните две май по - скоро за нея).
    - Малко съм объркан. - призна си той, но на лицето му имаше усмивка.
    - Ще видиш след малко. По - малко от пет минути. - съвсем случайно преди дни бе попаднала на събитието, когато се връщаше от една среща с Арина. И беше разбрала, че всяка вечер в полунощ тази изоставена от магьосниците зала оживяваше. За него обаче все още бе мистерия защо вместо обичайното им гушкане в общата зала, придружено с разговори, рисуване или четене на книга бяха тук сега.

    Ина се приближи до един омагьосан старинен грамофон и постави игличката, плочата вече си бе на мястото. Тя сокая никога не се променяше, беше си една и съща. Нави го и музиката се разнесе тихо наоколо. Беше приятно, не отекваше излишно и сякаш галеше сетивата. Нежен валс.
    От някъде се чу биенето на часовник, полунощ. И като по команда духове започнаха да прииждат през стените. Усмихваха се, говореха си. Сребристата им тела сияеха под светлините на свещите.
    Десетината двойки, красиво облечени, се събраха в центъра на помещението, точно под полилея. 
    Дамите бяха в красиви дълги рокли, а господата в елегантни костюми. Като си личеше, че бяха от различни епохи, но това не ги притесняваше. Всички те споделяха една обща страст - тази да танцуват. Точно както Ина и Вихрен споделяха страст към рисуването и четенето. И май един към друг.
    Господата галантно поканиха своите дамите на танц с поклон на който бе отвърнато с усмивка. Младото момиче ги гледаше с блеснали очи, усещайки как Вихрен се настанява до нея. Облегна се съвсем леко на него.
    - Красиви са, нали? - това може би бе най - странното място за една... среща (а бе ли среща това?). Може би най - странното събитие също. Беше красиво, но в същото време носеше и една тъга в себе си, когато човек се замислеше над съдбите на тези хора, които въпреки че толкова млади са изгубили живота си, въпреки че бяха замръзнали във времето, продължаваха да правят това, което обичаха... по някакъв начин. Да танцуват.

    Яна Вълканова, Вихрен Вокил, Юлий Звездинов, Зинаида Кражова and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Вихрен Вокил
    Вихрен Вокил
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Балната зала Coin10 111
    Ниво : Балната зала Untitl42
    Статистики :
    Балната зала Streng10 Сила: 42
    Балната зала Shield10 Издръжливост: 26
    Балната зала Brain10 Интелигентност: 42
    Балната зала Runnin10 Ловкост: 32
    Балната зала Magic-10 Магия: 42
    Балната зала Clover10 Късмет: 38

    Бобчета : Балната зала MangoБалната зала TomatoБалната зала AppleБалната зала EmeraldБалната зала CinnamonБалната зала SapphireБалната зала BlueberryБалната зала SausageБалната зала RubyБалната зала PearБалната зала CabbageБалната зала PizzaБалната зала BaconБалната зала ChiliБалната зала ChocolateБалната зала TuttifruttiБалната зала Diamond

    Re: Балната зала

    Писане by Вихрен Вокил Съб Авг 19, 2023 9:37 pm


    @Ина Янакиева





    - Прекрасни са -  прошепна  в тъмнината. От една страна, защото думите му бяха предназначени само за нея, от друга – защото не искаше да нарушава прекрасната монотонност на музиката в залата.  Мелодията бе толкова омагьосваща, че му се искаше да заглуши всеки друг шум, който би му попречил да чуе всеки тон от нея. - … като теб -  някои неща не биваше да остават неизказани.
     
    Притегли Ина по-близо до себе си. Там, където бе свикнал напоследък да е. Там, където му се искаше да си остане винаги.  Ако някога се окажеше заклещен между живота и смъртта  като тези призраци, на които в момента искрено се възхищаваше, надяваше да е някъде с нея – независимо къде. Може би щяха да рисуват във вечността или да четат любими книги, но и тази зала му изглеждаше като напълно приемлив вариант.  Изпитваше  някаква благородна завист  към призраците, защото правеха това,  което обичат, голяма част от тях вероятно дори с призрак, когото обичат. А това не бе ли мечта на голяма част от хората?  Да са заедно с любимите завинаги в някакво любимо занимание? Той би рисувал с Ина завинаги, ако би имал тази възможност.  Да, определено би искал да е с нея.
     
    - Благодаря – оформи само с устни, когато момичето отклони поглед от  танцуващите двойки, за да погледне към него. За щастие сега светлината бе достатъчна, за да позволи този тих начин на общуване.
    Бе щастлив, че е избрала да разкрие пред него тази възхитителна картина.  За човек като Вихрен, който не е свикнал да допуска хора до себе си, близостта му с Ина означаваше много.  А подобни споделени моменти чувстваше като безценни. Трябваше да прерови  семейната им Библиотека отново, може би все пак  щеше да открие начин да спира времето и да накара тези мигове да траят вечно.  Защото искаше да ги увековечи в нещо повече от собствените си картини,  независимо колко му се искаше картините му не успяваха да предадат напълно емоциите, които изпитваше в този момент. Във всеки момент, който споделяше с художничката.  Сякаш никое изразно средство не бе достатъчно, за да ги опише напълно във всичките им нюанси.
     
    Възхитителните плавни движения на фигурите бяха хипнотизиращи,  Вихрен искрено съжаляваше, че обществото им бе загърбило елегантните валсове като форма на забавление по време на  приеми и балове.  Всяка фигура излъчваше красота, синхронното им движение из залата бе изпълнено с неописуема грация. Да ги наблюдаваш бе истинска наслада,  рядко бе изпитвал толкова искрено удоволствие. Радваше се, че Ина бе решила да сподели тази красота именно с него. И напълно разбираше защо си бе взела приспособленията за рисуване – гледката бе вдъхновяваща. Поне на него му се искаше да улови всяка една фигура,  не може да си представи да ги нарисува застинали неподвижно върху платното.
     
    Внимателно освободи Ина от прегръдката си и се изправи, преди да направи реверанс, точно като прозрачните сребристи силуети пред тях, и да ѝ подаде ръка.
    - Ще ми окажете ли честта да танцувате с мен, милейди? 

    Яна Вълканова, Юлий Звездинов, Ина Янакиева, Зинаида Кражова and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Балната зала Coin10 230
    Ниво : Балната зала 1311
    Статистики :
    Балната зала Streng10 Сила: 74
    Балната зала Shield10 Издръжливост: 86
    Балната зала Brain10 Интелигентност: 90
    Балната зала Runnin10 Ловкост: 90
    Балната зала Magic-10 Магия: 104
    Балната зала Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Балната зала ChocolateБалната зала SausageБалната зала BananaБалната зала DiamondБалната зала EmeraldБалната зала AppleБалната зала MangoБалната зала RubyБалната зала BlueberryБалната зала PearБалната зала TomatoБалната зала ChiliБалната зала SapphireБалната зала BaconБалната зала Cinnamon

    Re: Балната зала

    Писане by Ина Янакиева Съб Авг 19, 2023 11:23 pm


    Пеперуди запърхаха в стомаха й, когато той се наведе пред нея елегантно. Усмивката й се разшири и сърцето й ускори ритъм. Както ставаше всеки път, когато го погледнеше в очите или бе в ръцете му. Това не се бе променило за последните два месеца, а Ина не искаше и да се променя. Харесваше й начина по който той я караше да се чувства. Надяваше се да предизвиква подобни чувства и у него.

    Нейният план тази вечер не включваше танци, но не можеше да му откаже. А и не искаше.
    Бе разбрала, че той бе по - добър танцьор от нея, след като бяха имали своят първи танц не отдавна. Но Вокил не изглежда да имаше нещо против. Стига тя да бе тази с която танцува и която да гледа.
    Ина се изправи и пое ръката му, не бе облечена добре колкото изисканите дами наоколо. Това обаче нямаше значение. Само той имаше значение.. нейният Вихрен. Беше ли обаче неин?

    Ентусиазмът на живите се хареса на духовете, но те не го разбраха. Бяха погълнати един от друг. Тя имаше очи само за него, той имаше очи само за нея.
    Ръката му нежно се обви около нея, заставайки на гърба й, докато другата му ръка позиционира нейната в поза за валс.
    Ина погледна краката му за миг.
    - Гледай мен, води се по мен. - дъхът му погали косата й и за миг отърка  брадичка в нея, приближавайки я към себе си.
    - Ще те настъпя...
    - Много важно. - подсмихна се Вихрен и поведе Ина в ритъма на валса. Притеснението на русокоската траеше само за няколко секунди, докато не свикна с музиката. Движеше се с него и тялото й отговаряше на неговото.
    Беше лесно, той го правеше да изглежда лесно. И на нея й беше приятно. Беше й приятно и онзи първи танц, който си бяха импровизирали. По - различен от този валс. Но също толкова приятен.

    Можеше ли този момент да трае вечно? Искаше й се. Искаше й се времето да спре, света да замръзне и да си останат само те. Без вийли, без проблеми. Само те, музиката и танца. И рисуването разбира се. Колкото и да й харесваше да танцува с него, другото им хоби й беше по - любимо, особено когато започваха нещо и заедно го докарваха до един красив край.
    Облегна глава на гърдите му и леко промени танца, обви ръце около раменете му, докато неговите се преместиха на кръста й, а музиката отиваше към своят край.
    - Искам да останем тук завинаги. - престраши се да прошепне, като надигна леко глава за да го погледне.

    Яна Вълканова, Вихрен Вокил, Юлий Звездинов and Илияна Георгиева харесват този пост.

    Вихрен Вокил
    Вихрен Вокил
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Балната зала Coin10 111
    Ниво : Балната зала Untitl42
    Статистики :
    Балната зала Streng10 Сила: 42
    Балната зала Shield10 Издръжливост: 26
    Балната зала Brain10 Интелигентност: 42
    Балната зала Runnin10 Ловкост: 32
    Балната зала Magic-10 Магия: 42
    Балната зала Clover10 Късмет: 38

    Бобчета : Балната зала MangoБалната зала TomatoБалната зала AppleБалната зала EmeraldБалната зала CinnamonБалната зала SapphireБалната зала BlueberryБалната зала SausageБалната зала RubyБалната зала PearБалната зала CabbageБалната зала PizzaБалната зала BaconБалната зала ChiliБалната зала ChocolateБалната зала TuttifruttiБалната зала Diamond

    Re: Балната зала

    Писане by Вихрен Вокил Пет Авг 25, 2023 1:26 am


    @Ина Янакиева





    Когато срещна погледа ѝ внезапно осъзна, че в този момент бе готов да направи всичко, абсолютно всичко, за да изпълни желанието ѝ. Причината бе не само защото и той искаше същото, а вероятно го желаеше дори повече от нея, мечтаеше си да може да спира времето още от онази нощ, в която я срещна пред камината. Копнееше да накара всеки миг с Ина да продължи цяла вечност, никога да не приключи, никога да не напуска обятията му, да не се отделя от нея. Но сега, когато бе толкова близо,  придоби ясна представа за величината на онова, което изпитваше към нея.  Тук, в този момент, бе готов да направи дори невъзможното, за да я види щастлива. Но желанието му да угоди на момичето не бе единствено добро възпитание и вежливост, не бе обикновена приятелска загриженост, нито пък бе просто мимолетно привличане. Никога преди не бе изпитвал подобни чувства към никого, бе толкова непознато - едновременно плашещо и вълнуващо.
     
    В този момент очите ѝ бяха океани, а той се опитваше да се задържи на повърхността, да не потъне, да не се изгуби, да не пропадне… но в същото време имаше усещането, че подводните течения са го уловили и го отнасят все по-дълбоко, а той е напълно неспособен да се бори срещу тях. Но дори да имаше възможност, не изпитваше дори минимално желание да се съпротивлява. Осъзнаваше, че е готов да се остави да го отнесат където и да било, стига Ина да е там – да може да я прегръща, да я гледа, да танцува с нея, да я слуша, когато говори за любимите си неща, да му се усмихва. На светлината в залата момичето изглеждаше като картина, нарисувана с любимите му цветове, която никога няма да му омръзне да наблюдава.
     
     
    За един безкраен миг не можеше да отмести поглед от нейния бе хипнотизиращо като да гледаш в горящ огън – не виждаш нищо, но не можеш да отвърнеш очи – съзнанието му бе напълно изпразнено от мисли. Усещаше единствено ускорените удари на сърцето си, докато се носеха в такт с музиката. Зачуди се дали имаше заклинание, с което биха могли да се заключат завинаги в тази зала. Призраците не му се струваха лоша компания. Бе способен да изтърпи всяка компания, докато Ина бе тук, докато ръцете ѝ бяха обвити около раменете му,  докато сърцето ѝ биеше толкова близо до неговото, докато бе я обятията му, докато…  усещаше как с всеки жест, с всяка усмивка, с всеки дъх, който поема, все повече се влюбва в нея. Нито можеше, нито искаше да направи нещо, за да промени това.
     
    С внимателно движение отметна кичур коса от лицето ѝ, ръката му поколеба дали да се върне на предишното си местоположение. Вместо това погали с палец скулата ѝ, докато останалите му пръсти си намериха удобно място в основата на врата ѝ. Отпусна чело срещу нейното и на устните му се изписа широка усмивка, когато заговори.
    - Аз също -  съвсем тихо.  –  Защото мисля, че се влюбвам в теб -  изстреля думите на един дъх с хриплив от притеснение глас, докато сърцето му не спираше да ускорява ритъма си, в опит да заглуши музиката в залата.
    Имаше усещането, че е изминала цяла вечност от мига, в който изрече думите, до момента, в който докосна с устни нейните – леко, нежно, ненатрапчиво – искаше да ѝ даде възможност тя да реши как и дали да продължи .

    Яна Вълканова, Ела Благоева, Юлий Звездинов, Люба Бюлбулева and Ина Янакиева харесват този пост.

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Балната зала Coin10 230
    Ниво : Балната зала 1311
    Статистики :
    Балната зала Streng10 Сила: 74
    Балната зала Shield10 Издръжливост: 86
    Балната зала Brain10 Интелигентност: 90
    Балната зала Runnin10 Ловкост: 90
    Балната зала Magic-10 Магия: 104
    Балната зала Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Балната зала ChocolateБалната зала SausageБалната зала BananaБалната зала DiamondБалната зала EmeraldБалната зала AppleБалната зала MangoБалната зала RubyБалната зала BlueberryБалната зала PearБалната зала TomatoБалната зала ChiliБалната зала SapphireБалната зала BaconБалната зала Cinnamon

    Re: Балната зала

    Писане by Ина Янакиева Съб Авг 26, 2023 7:48 pm


    Наслаждаваше се на докосването му и на музиката със затворени очи. Нежно си играеше с няколко по-дълги кичура коса около врата му. Галеше кожата му с пръсти и докосваше косата, докато се поклащаха леко в такт с музиката. Или по-скоро тя се водеше по него какво наистина да прави с движенията на тялото си. И като всичко друго, което правеха заедно им се получаваше натурално.

    Изречените думи обаче привлякоха вниманието й. Накараха я да отвори очи и да го погледне. Беше изненадана и това се изписа на лицето й. Сърцето й от своя страна отново започна да се надпреварва с времето, биейки по-бързо и по-бързо.
    Наистина ли го беше казал? Или Ина чуваше това, което искаше да чуе и което нямаше смелост да изрече? Защото тя самата бе размишлявала върху този въпрос доста последните дни. Особено от рожденият й ден насам. Какво чувстваше към Вихрен? Кога чувствата й се бяха променили. Бяха преминали границата на приятелските и бяха навлязли в една нова територия – тази на любовта. Територия, която на русокоската не бе известна и донякъде я плашеше.


    Но да бъде тук с Вихрен, където и да е с него бе всичко, което искаше.
    Устните му върху нейните бяха поредната изненада, но приятна такава. Усети как бузите й пламват и бе сигурна, че са станали по-червени от косата му. Но бе копняла за тази целува десет дни, беше се надявала да усети устните му върху своите отново в близко бъдеще, а онази първа целувка още се въртеше в главата й.
    Отвърна на целувката му, по-уверено от преди, като леко се надигна на пръсти. Усмихна се за миг, преди да отдели устни от неговите и го загледа с обожание. Нескрита любов в очите, но и леко доловимо притеснение.


    Беше размишлявала толкова дълго върху това което чувства, дали е влюбена в него, дали той се чувства по същият начин, дали изобщо имаше шанс той да споделя чувствата й, но за последните две нямаше отговор. За другите бързо бе осъзнала, че и тя бе започнала да се влюбва в него. Силно.
    - Аз също... - спря изречението си. Тя не мислеше, че се влюбва в него. Знаеше го. Как обаче можеше да го изрече с думи, без да го уплаши? Всъщност това нямаше ли да го направи щастлив, ако знаеше чувствата й? - Аз също започнах да се влюбвам в теб... преди доста време, сега осъзнавам.
    Бузите й тъкмо бяха придобили нормален цвят, но след тези думи започнаха да почервеняват отново. Музиката спря, а тя просто скри лицето си в гърдите на Вихрен, но с усмивка на лице. Думите му означаваха толкова много за нея..., а защо не можеше да го погледне? От какво се срамуваше?

    Усети пръстите му около брадичката си, когато той леко я повдигна и очите й срещнаха неговите, да, така беше по – добре.
    Този път усмивката й не бе скрита в гърдите му, а бе изцяло за него. Ина грееше, бе щастлива, чувстваше се завършена, цялостна. Странно, нали? Бе странно как една дума, едно изречение или един човек можеха да предизвикат такива чувства и емоции.
    - След рожденият ми ден не можех да спра да мисля за... за целувката ни. И какво означава тя за теб. - продължаваше да го гледа, като докосна бузата му и я погали нежно. Само за миг отново докосна устни с неговите, един кратък миг, секунда. Но сякаш искаше да се убеди, че всичко това е реално, че не е сън. Че няма да се събуди след миг сама или до него в общата стая. - Хресвам те Ви... много.

    Искаше й се да изкаже тези думи от седмици, защото винаги бе била откровена с него. А единствената причина да не ги изрече бе била страхът да не го изгуби като свой приятел. Да не го уплаши или отблъсне... сляпа за неговите чувства към нея. Чувства, които всички хора около тях забелязваха, но не и те двамата. Погълнати от своя собствен свят с малко омагьосано небе и един от друг, двамата бяха пропусали да забележат най – важното – привличането помежду им и силните чувства, които споделяха.

    Вихрен Вокил, Ела Благоева and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Вихрен Вокил
    Вихрен Вокил
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Балната зала Coin10 111
    Ниво : Балната зала Untitl42
    Статистики :
    Балната зала Streng10 Сила: 42
    Балната зала Shield10 Издръжливост: 26
    Балната зала Brain10 Интелигентност: 42
    Балната зала Runnin10 Ловкост: 32
    Балната зала Magic-10 Магия: 42
    Балната зала Clover10 Късмет: 38

    Бобчета : Балната зала MangoБалната зала TomatoБалната зала AppleБалната зала EmeraldБалната зала CinnamonБалната зала SapphireБалната зала BlueberryБалната зала SausageБалната зала RubyБалната зала PearБалната зала CabbageБалната зала PizzaБалната зала BaconБалната зала ChiliБалната зала ChocolateБалната зала TuttifruttiБалната зала Diamond

    Re: Балната зала

    Писане by Вихрен Вокил Вто Сеп 05, 2023 2:08 am


    @Ина Янакиева 




    Никога не се бе замислял какво е щастието, никога не бе имал причина да го прави, но въпреки това, в този момент бе повече от убеден, че го е открил.  По някакъв неведом начин знаеше, че това, което изпитва,  докато Ина е в обятията му,  докато усеща топлината на тялото ѝ до своето, докато споделя същите чувства и отвръща на  целувките му, е щастлив. Не си спомняше някога да се е чувствал по подобен начин преди с друг човек, никога не бе изпитвал нищо подобно към никого. Макар да осъзнаваше какво харесва в нея още от първата им вечер заедно, не разбираше как бе прераснало в нещо толкова голямо и всеобхватно, нито кога бе успяло да се настани в неподозирано голяма част от сърцето му. 
     
    Не знаеше как така целият останал свят изчезва, когато са толкова близо един до друг, когато си позволи да потъне в бездънните ѝ очи или позволи на сияйната ѝ усмивка да засенчи дори слънцето. Нито разбираше как умората и напрежението след СЛънчевия коридор изчезват в нейно присъствие. Нито можеше да обясни защо обича да докосва руменината по лицето ѝ, но колкото и да се опитваше не успяваше да улучи точния нюанс,  за да го нарисува. Нито защо начинът, по който го гледа, го кара да се чувства способен да премести планини,  да се пребори със змей, да направи лупинг с метла или дори да изпълни някое сложно заклинание без да го обърка. Но му беше приятно. Всъщност надхвърляше десетократно приятното, може би това означаваше да бъдеш щастлив.
     
    Истината е, че тя олицетворяваше всичко, което никога не бе познавал в живота си, затова и не бе осъзнавал, че се нуждае от него.  Тя бе успяла да запълни една огромна празнота, която преди се бе опитвал да скрие единствено чрез рисуването. Но сега, след като бе осъзнал, че  съществуват приемането, разбирането,  подкрепата и нежността,  не  искаше да продължава да живее без тях, без нея. Независимо какво щеше да му коства това. Но тук, в този миг му бе достатъчно простичкото осъзнаване на факта, че е щастлив и се надяваше тя също да е.
     
    В един момент думите ѝ достигнаха до замъгленото му от блаженство съзнание.
    - Можеше просто да попиташ -  промълви тихо с широка усмивка на лицето, когато за миг откъсна устните си от нейните. 
    - Какво? -  гласът ѝ прозвуча объркано при внезапно подновения разговор. 
    - За целувката -  и докосна върха на нослето ѝ с устни. - И какво е означавала за мен -  припомни ѝ собствените ѝ думи, при което момичето отново се изчерви.
    - Ще ми кажеш ли?
    -  Първо се чувствам длъжен да изясня това, че не целувам всяко второ момиче, което срещна -  опита се да задържи изражението си сериозно, но въпреки това устните му не спираха сами да се разтягат в неконтролируема усмивка. -   В този ред на мисли, може би означава, че имам чувства към теб -  беше негов ред да се изчерви. -  И искам да бъдем заедно.
     
     Може би бе прекалил, може би. Но твърде дълго бе мълчал за всичко, което таеше в себе си.

    Ела Благоева, Ина Янакиева and Лилиян Кардамова харесват този пост.

    Ина Янакиева
    Ина Янакиева
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Балната зала Coin10 230
    Ниво : Балната зала 1311
    Статистики :
    Балната зала Streng10 Сила: 74
    Балната зала Shield10 Издръжливост: 86
    Балната зала Brain10 Интелигентност: 90
    Балната зала Runnin10 Ловкост: 90
    Балната зала Magic-10 Магия: 104
    Балната зала Clover10 Късмет: 72

    Бобчета : Балната зала ChocolateБалната зала SausageБалната зала BananaБалната зала DiamondБалната зала EmeraldБалната зала AppleБалната зала MangoБалната зала RubyБалната зала BlueberryБалната зала PearБалната зала TomatoБалната зала ChiliБалната зала SapphireБалната зала BaconБалната зала Cinnamon

    Re: Балната зала

    Писане by Ина Янакиева Вто Сеп 05, 2023 7:38 pm


    Close your eyes, pull me close
    There's no need to feel alone
    Ain't no place I rather be
    Than right here with you



    "Първо се чувствам длъжен да изясня това, че не целувам всяко второ момиче, което срещна..."
    Тези думи я накараха почти да се засмее. Дали защото вече го знаеше или защото това я караше да се чувства още по-специална, не знаеше. Просто предизвикаха съвсем лек кикот, Вихрен не бе от тези, които обикалят наоколо и флиртуват с всичко и всички. Ина го бе забелязала преди доста време. И може би точно заради това се бе чудила как стоят нещата помежду им, какви са нейните чувства и неговите собствени.
    Последвалите думи обаче бяха тези, които накара усмивката й да стане още по-широка (да, май бе възможно), сърцето й да забие лудо, а пеперудите в стомаха й да започнат да летят във всички посоки. Точно както когато й бе казал, че май бе започнал да се влюбва в нея.

    За един кратък миг усещаше как чува само едно "туп-туп-туп" в ушите си, което сякаш отекваше в балната зала. Дали и той го чуваше?
    Ако имаше някакви останали съмнения, то всички те бяха изчезнали след последните му думи. Думи, които не бе осъзнавала колко силно желаеше да чуе. Защото и тя искаше да бъде с него. Да бъде негова. Да бъдат заедно.
    - И аз го искам. И с най-голямо удоволствие... ще бъда твоето момиче. - нова вълна на изчервяване. Дали пък все пак нямаше да припадне в следващите няколко минути? Поне този път не бе единствената, която се изчервяваше. Неговите бузи също имаха блед розов цвят. Толкова му отиваше, може би трябваше да го кара да се изчервява по-често, някак си.

    Докосна бузата му и погали нежно кожата, когато той съвсем леко я повдигна за да докосне устни до нейните и я завъртя. Ина се засмя и се сгуши във врата му, стоейки на пръсти, вдишвайки аромата му. Можеше да се закълне, че някъде в далечината на залата някой изръкопляска, най-вероятно заблуден емоционален призрак, но това не трая дълго, тъй като сребристите фигури отново подхванаха танц.
    Вихрен и Ина ги гледаха с възхита, докато просто се наслаждаваха на близостта си и прегръдката си. Донякъде забравили, че дойдоха тук за да нарисуват тази красива гледка. Рядка такава дори, защото малко бяха учениците, които знаеха за призрачният бал.
    - Искам да ги нарисувам. - прошепна Ина, като се облегна на Вихрен малко повече.
    - И аз. - но гледаше нея, а не призраците. Русокоската го усети и вдигна глава.
    - Защо ме гледаш така? - прошепна едва доловимо.
    - Как? Просто.. ми харесва да те гледам. - нова целувка по нослето последва от негова страна, след което ги поведе към малкото им кътче на пода, с одеялото, шоколада и пособията за рисуване - почти всеки цвят можеше да бъде срещнат сред моливите и боите, но цвета за който си мислеше Ина не бе там... как можеше да улови това леко искрящо сребристо синьо, от което танцуващите бяха създадени? Щеше да й се наложи да измисли нещо. Но знаеше, че в нейната картина щеше да има и една двойка от плът и кръв, която танцуваше по свой собствен начин и в свой собствен ритъм. Те двамата. До сега никога не бе рисувала себе си, нямаше да набляга и на детайли в лицето, но щеше да запечата този момент,по този начин, дори и да не го бе наблюдавала отстрани.

    След няколко минути беше захапала една бисквита, седнала по турски на пода до него и гледаше белият си лист замислено.
    - За какво мислиш? - гласът му бе тих, но толкова приятен.
    - Че нямам подходящия цвят. - подсмихна се. - И че с молив няма шанс да постигна нищо дори близко до него. Може би ще се заема с бои този път. Какъв е твоят план?
    Обичаше да обсъжда изкуство с него, обичаше да го слуша как говори за рисунките си, за това което го вдъхновява, това което е нарисувал... и да й показва новите си творби. Както и обичаше да споделя своите собствени с него. А изкуството бе само една малка част от всичко, което ги свързваше, но сякаш бе това, което бе запалило техният плам.

    Вихрен Вокил, Ела Благоева and Люба Бюлбулева харесват този пост.

    Вихрен Вокил
    Вихрен Вокил
    Ученик, седми курс, дом "Южен вятър"
    Ученик, седми курс, дом


    Галеони : Балната зала Coin10 111
    Ниво : Балната зала Untitl42
    Статистики :
    Балната зала Streng10 Сила: 42
    Балната зала Shield10 Издръжливост: 26
    Балната зала Brain10 Интелигентност: 42
    Балната зала Runnin10 Ловкост: 32
    Балната зала Magic-10 Магия: 42
    Балната зала Clover10 Късмет: 38

    Бобчета : Балната зала MangoБалната зала TomatoБалната зала AppleБалната зала EmeraldБалната зала CinnamonБалната зала SapphireБалната зала BlueberryБалната зала SausageБалната зала RubyБалната зала PearБалната зала CabbageБалната зала PizzaБалната зала BaconБалната зала ChiliБалната зала ChocolateБалната зала TuttifruttiБалната зала Diamond

    Re: Балната зала

    Писане by Вихрен Вокил Съб Сеп 09, 2023 2:51 pm


    @Ина Янакиева 




    -  Бои -  отвърна категорично. -  Би изглеждало чудесно като живопис.
     
    Трудно щеше да постигне успех в пресъздаването на картината с друго средство. Изглежда и тук с Ина бяха единодушни, помисли си, докато си вземаше още бисквита и се чудеше как така тя винаги успява да помисли за всичко.  Бе нужно да впрегне цялата си воля, за да откъсне ненаситния си поглед от нея и да се заеме с изваждането на собствените си приспособления за рисуване. Не бе сигурен дали ще успее да се фокусира върху танцуващите фигури точно в този момент, при всички бушуващи в него новооткрити емоции, може би щеше да остави рисуването за друг път. За някога, когато присъствието ѝ нямаше да го разсейва, а ще има нужда да се  фокусира върху нещо по-красиво от тревожната реалност. Но сега бе тук и искаше да се наслади на краткия миг без да се разсейва. Може би дори да го запечата.
     
     
    Отвори скицника си и се отдръпна леко от момичето, за да не вижда тя какво се случва върху неговия лист хартия, докато нахвърляше набързо не особено детайлни очертания на  стаята и случващото се около тях, като си остави празно място в центъра, достатъчно за вмъкване на две фигури с малко повече плътност от призраците. Но щеше да го довърши на спокойствие в стаята си, вероятно дори щеше да го прехвърли върху платно, за да го запази за себе си, защото спомените са прекалено нетрайни и избледняват твърде бързо. Вихрен обичаше да си пази специалните моменти като съкровища в собствената си малка галерия, където щеше да се подвизава и бъдещата картина.  Отметна набързо листа.
     - Какво правиш? -  попита изненадано момичето, когато си взе още една бисквита и седна срещу нея с гръб към танцуващите призраци.
    - Преча ли ти? -   дяволите усмивка танцуваше върху устните му.
    - Не, но така не виждаш тях…
    - Виждам нещо, което ми харесва дори повече от тях… 
     Изражението ѝ, когато рисуваше, когато бе съсредоточена върху изображението на листа си, докато се стараеше да пресъздаде с педантична точност някой детайл, начина, по който накланяше глава или прехапваше недоволно устна, без дори да осъзнава… искаше да нарисува и това.  Начина, по който изглеждаше, когато правеше нещо, което обича. И цялата светлина, която струеше от нея в такива моменти. И желанието просто да я прегърне силно, което не бе способен да включи в скиците си…
     
    - Трябва да тръгваме -  тишината бе нарушена със смутен глас, след незнайно  колко дълго продължило мълчание, в което всеки бе зает със собствената си рисунка.
    Вихрен проследи погледа  ѝ към френските прозорци на стаята, покрити с тежки завеси. В пролуката между плата бяха започнали да се промъкват снопове светлина. Утрото. Нощта се бе изнизала неусетно.  Трябваше да се приберат в стаите си и да сложат медальоните, преди вийлите да разберат, че са прекарали нощта навън.
     
    А после щеше да му предстои цял ден, в който да се чуди дали не е сънувал тази нощ.
    - Благодаря -  прошепна отново, щом стигнаха до безопасната територия на Общата им стая.

    Ина Янакиева and Атсу Оттах харесват този пост.


      В момента е: Нед Юли 21, 2024 6:59 am

      Присъедини се към нашия Дискорд сървър!