@Бранимир Даргов
- Връх Ботев.
- Връх Ботев? - тъмнокосият повдигна въпросително вежда.
- Харесва ми гледката - повдигна рамене Вихрен. - Но в реално време винаги е пълно с разни мъгъли - пък и теренът бе подходящ - равен, ако стояха далеч от станциите.
- Добре, това да е - заяви някак безразлично съквартирантът му.
Арената сякаш само това чакаше, под любопитния поглед на художника залата започна да се променя, след миг обраслият със зеленина чал се ширна около тях, вместо Арената за Дуелиране. Като човек, който за първи ползваше Залата, Вихрен искрено се възхити на начина, по който бе пресъздадено мястото. За негова изненада и неудоволствие, дори постоянният вятър си бе там, заплашващ да отвее момчетата от върха.
- Ти си пръв - издиша Даргов, заедно с облак дим.
Рижият вдигна еловата си пръчка, за да отправи заклинание към противника си.
Преди няколко дни се бе прибрал в спалнята на момчетата и се бе пльоснал на леглото си толкова изтощен след поредната битка в Слънчевия коридор, че нямаше сили дори да си свали дрехите. Докато се чудеше на глас как е възможно някаква си битка, която дори не се случва действително, да го изтощи дотолкова, прекъсвайки четенето на единия си съквартирант, получи отговор от другия.
- Може би ти липсва практика - стоеше на прозореца, бълвайки навън кълба от дим.
- Практика ли? - забил поглед в тавана бе неспособен дори да мисли за такава в момента, но му звучеше като да има право. Може би с повече тренировки щеше да свикне да се дуелира и с времето битките нямаше да му понасят толкова тежко.
- Мхм - отговори многозначително високото момче.
- Да го направим! - щеше да звучи въодушевено, ако имаше достатъчно енергия за това.
- Ние? - почти се задави тъмнокосият.
- Ти го предложи - подпря се лакти в леглото си рижия. - Да започнем утре?
Не чу дали имаше отговор, защото бе заспал почти веднага.
Вместо към противника си, Вихрен насочи еловата пръчка към небето.
- Деус Рей! – гласът му звучеше достатъчно уверено, за да си повярва, че би могъл да направи заклинанието.
Използвани магии:
Деус Рей – от небето пада лъч, който ударя жертвата със силата на футболна топка. Има и вариация „Деус Рей Максима“, когато започват да валят осем такива лъчи в рамките на два метра от земята. За да се направи магията, заклинателят трябва да насочи магическата пръчка към небето и да я задържи така, докато пада лъчът. Изисква особено магическо умение. Героят Ви трябва да има поне следния брой статистики, за да владее тази магия: 6 т. сила и 5 т. издръжливост.
П.П.: разбрали сме се да хвърляме само по един зар, за да са равни шансовете ни.
- Връх Ботев.
- Връх Ботев? - тъмнокосият повдигна въпросително вежда.
- Харесва ми гледката - повдигна рамене Вихрен. - Но в реално време винаги е пълно с разни мъгъли - пък и теренът бе подходящ - равен, ако стояха далеч от станциите.
- Добре, това да е - заяви някак безразлично съквартирантът му.
Арената сякаш само това чакаше, под любопитния поглед на художника залата започна да се променя, след миг обраслият със зеленина чал се ширна около тях, вместо Арената за Дуелиране. Като човек, който за първи ползваше Залата, Вихрен искрено се възхити на начина, по който бе пресъздадено мястото. За негова изненада и неудоволствие, дори постоянният вятър си бе там, заплашващ да отвее момчетата от върха.
- Ти си пръв - издиша Даргов, заедно с облак дим.
Рижият вдигна еловата си пръчка, за да отправи заклинание към противника си.
•.•.•
Преди няколко дни се бе прибрал в спалнята на момчетата и се бе пльоснал на леглото си толкова изтощен след поредната битка в Слънчевия коридор, че нямаше сили дори да си свали дрехите. Докато се чудеше на глас как е възможно някаква си битка, която дори не се случва действително, да го изтощи дотолкова, прекъсвайки четенето на единия си съквартирант, получи отговор от другия.
- Може би ти липсва практика - стоеше на прозореца, бълвайки навън кълба от дим.
- Практика ли? - забил поглед в тавана бе неспособен дори да мисли за такава в момента, но му звучеше като да има право. Може би с повече тренировки щеше да свикне да се дуелира и с времето битките нямаше да му понасят толкова тежко.
- Мхм - отговори многозначително високото момче.
- Да го направим! - щеше да звучи въодушевено, ако имаше достатъчно енергия за това.
- Ние? - почти се задави тъмнокосият.
- Ти го предложи - подпря се лакти в леглото си рижия. - Да започнем утре?
Не чу дали имаше отговор, защото бе заспал почти веднага.
•.•.•
Но ето го тук – готов за дуел. Доколкото можеше да е готов за това. Не си спомняше колко знае колко голям брой заклинания, но шансът да успее да направи дори тези, които помнеше не бе голям. Може би трябваше да е притеснен, но не беше. Приемаше го повече като тренировка, а не като съревнование. Не изпитваше онзи сковаващ страх, който го поглъщаше по време на практиките в Слънчевия коридор. Не се боеше, че Даргов ще използва някое непростимо проклятие, всъщност дори не се бе замислял дали съквартирантът му е способен да го направи. Просто трябваше да изстреля първото атакуващо заклинание , което му дойдеше на ум и да се надява да високият да успее да реагира. Защото не го нападаше с цел да спечели на всяка цена и му липсваше емоционална мотивация за победа. В момента не му бе важен резултатът, а просто практиката, която да го направи малко по-добър по време на битка.Вместо към противника си, Вихрен насочи еловата пръчка към небето.
- Деус Рей! – гласът му звучеше достатъчно уверено, за да си повярва, че би могъл да направи заклинанието.
Използвани магии:
Деус Рей – от небето пада лъч, който ударя жертвата със силата на футболна топка. Има и вариация „Деус Рей Максима“, когато започват да валят осем такива лъчи в рамките на два метра от земята. За да се направи магията, заклинателят трябва да насочи магическата пръчка към небето и да я задържи така, докато пада лъчът. Изисква особено магическо умение. Героят Ви трябва да има поне следния брой статистики, за да владее тази магия: 6 т. сила и 5 т. издръжливост.
П.П.: разбрали сме се да хвърляме само по един зар, за да са равни шансовете ни.